(C) 1977 - Bogomil KostovAVRAMOV-HEMY
ТОГАВА ВЛЯЗОХ ПЛАХ ПРИ СТАРИЯТ ПРОФЕСОР -
В ОНАЗИ ДОПОТОПНА КЪЩА ОТ КИРПИЧ;
ПОСРЕД ГРАДА -
ЗАВИНАГИ ОБЕЗУМЯЛ ЗА ЗЛАТО И ЖЕНИ;
ПРИХЛУПЕН ДОМ -
КЪДЕТО ДЕНОНОЩНО МЪДРОСТТА ОПИТВА
ВСРЕД ВСЯКАКВИ ЛЪЖИ -   ДА МОРЕПЛАВА -
ПОТЕГЛИЛА В ПРЕДСМЪРТИЕТО -
НА ТУРНЕ …

ТАМ В ЪГЪЛА - ОБВИТА В ПРАХОЛЯК -
ИСКРЕШЕ ВЪВ САТЕНЕН ПОЛУМРАК;
ОТЛОМЪК МРАМОРЕН –  БОГИНЯ ДРЕВНА,
ИЗЧАКАЛА ПОДЗИМИ ВЕКОВЕ,
ЗА ДА ПОСЕГНЕ - ТА НИ ПИПНЕ ЗА ДУШИТЕ … 

ПОГЛЕДНАХ СТАРИЯТ ЧОВЕК -
ИЗХВЪРЛЕН ОТ ЖИВОТА ВСРЕД ПОКРУСА,
ПОДОБНО НЯКАКВА АМОРТИЗИРАНА МАШИНА -
ПОДОБНО ПЛОД ИЗСТИСКАН ЗА ЗАКУСКА,
ЧИИТО СОК - О НЕБО БИЛ Е ОТЛЕТЯЛ,
А СЕМЕНАТА СКРИТОМ КРЕЕЩИ В ЗЕМЯТА,
НЕ БЪРЗАТ НИКАК ДА СЕ ИЗВИСЯТ.

  ТОГАВА ВЪВ ОЧИТЕ МУ ОТКРИХ;
НАЧАЛОТО НА СЕБЕ СИ -  А МОЖЕБИ И НА СВЕТА;
ДОШЛО ОТ НИКЪДЕ -  ПРИРОДАТА ИЗВЕЗВАЩО,
НАПОМНЯЩО ЗА ФУКНАЛОТО В НАДПРЕВАРА ЩУРО ВРЕМЕ ,
ТЪЙ УСТРЕМНО ЗАПЪТЕНО -
КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ СОБСТВЕН КРАЙ …

- ТОВА Е ТЯ,
ПРОРОНИ СТАРЕЦЪТ,
ПОДИР ТОВА ДОБАВИ ГЛУХО;
РАЗДВИЖВАЙКИ СЕ В СТОЛ НА КОЛЕЛА  -
ТОВА Е ХАННА ОТ ОСВИЕНЦИМ,
КОЯТО ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАВЪРНА,
ОСТАВЯЙКИ МЕ КЛЕТНИК -
И САМИН …

И,
КАТО НЯМАШЕ КАКВО ДА СТОРЯ -
НАВЕДОХ СЕ - ЦЕЛУНАХ МУ РЪКА;
А ТЯ БЕ ЛЕДЕНО СТУДЕНА -
РЪКА -
НА ЖИВ СЪВРЕМЕНЕН МЪРТВЕЦ;
НАТЪПКАН СЪС БЕЗСМИСЛЕНИ ЛЕКАРСТВА,
ГДЕ МОГАТ  САМО АПТЕКАРИТЕ ДА ТОПЛЯТ -
В САУНИТЕ ОТ РЯДЪК МАХАГОН.

А, -
ПЛАМЪКЪТ В ОЧИТЕ МУ НАПОМНЯШЕ,
ЧЕ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ -
ЩОМ ВСИЧКО -
ВСИЧКО СЪМ ДОКРАЙ РАЗБРАЛ;
ТАМ  -
В ПОСЛЕДНОТО КИРПИЧЕНО УБЕЖИЩЕ -
В ГРАДА -
ПОТЪНАЛ В БЕЗПОЩАДНОСТ И РАЗВРАТ . . .
THE END
04.01.2010

(c) 2010 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА СЗО - И ЗА МЕДИКАЛ- ИДЕНТИЧНОСТТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОГАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ измекярските номера, погодени на номинирания за Нобелова Премия турски писател Орхан ПАМУК, в неговата родна страна и наша роднинска съседка, не може да не превключи от прекалено официализираните национални ТВ-канали, на игнорираният и понастоящем – и въпреки това национален – ТВ канал “АТАКА”. Събития докрай невероятни в началото на Двадесет и Първи Век. В който религиозното сектарианство брутално надхвърля границите на цивилизования разум.

И, ако този човек е на възраст, нещо което съвременната младеж не уважава и - по неявна поръчка - безсмислено презира, но и можеби защото подозира, че едва ли ще успее да достигне устойчив успех и почтеност, той не може да не си припомни недалечното тоталитарно минало. Време, когато върху изкуството тежеше подобна идеология, но идеология - все пак и въпреки всичко - успешно преодолявана. Хората на изкуството - в най-лошият случай - биваха оставяни сами на себе си, та да теглят и понастоящем.

НА МНОЗИНА, очаровани от братско-националните мурафети от безкрайните турски сериали, блъвнали по телевизионните екрани напоследък,  тези редове биха могли да се сторят неуместни. Зер комшулук  - не бива да се разваля. Но парата, която вдига съседна Турция – Чест и Почитания – досежно собствената си "монолитна" национална идентичност, буди леко казано – всегражданско недоумение.

Във връзка с предстоящото влизане в Европейския Съюз, на от години кандидатстващите източно-европейски страни, но и защото не е престанала да проучва техния хал и здравословно състояние; Световната Здравна Организация разпрати на своите почитатели един прекалено странен по ориенталски оцветен справочник – “ДЕСЕТ ЗДРАВНИ ВЪПРОСА ОКОЛО НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” (“10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.).

Как се види от беглия преглед на този можеби ценен справочник, с предговор от самият Марк ДАНЗОН – Регионален Директор на СЗО за Европа, безусловно всички включени страни; Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Федерация Русия, Сърбиия и Черна Гора, Македония и Украйна, без Република Турция; се отличават с особена социална корпускулярност, що се отнася до нациите населяващи тези перспективни страни. До една отхапали свобода от пределите на древната ИМПЕРИЯ НА ПАДИШАХА. За разлика от Република ТУРЦИЯ, която в справочника е представена с прекалено хомогенна национална идентичност, и почти без сериозни здравословни проблеми. В обширните 81 провинции на Република ТУРЦИЯ - всичко е из корен турско, а вероизповеданието съвсем здравословно – само и завинаги мюсюльманско.

• От национална гледна точка, това може да изглежда похвално.
• От регионална – няма как да не е до смърт подозрително.
• От глобална гледна точка – изцяло осъдително - готово за международни прения.

СЪЩЕСТВЕН за източноевропейските страни проблем, едва ли случайно подценен от колектива работещ върху този авторитетен СЗО-справочник, обнародван от някоя си Албена АРНАУДОВА - в роля на автор и  редактор. Истината обаче, винаги е различна. От онова, което чрез инструментите на нашето съвремие се опитва да внуши на световната общност, БЕЗПРЕСТАННО ВОЙНСТВАЩИЯТ МИЛИЕТ.

Съгласно щатски информационни източници, (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York), а на тях - задължително се вярва, турската нация съвсем не е така монолитна - както бива декларирана в последно време., и както хигиеничният джобен справочник на СЗО се опитва оперативно да внуши на съвременна интелектуална Европа. В Република Турция живеят едва 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; над 12% кюрди – около 13 000 000 което прави 55% от кюрдите по света;  (След Войната в залива-1991., от Ирак в Турция се изнасят над 400 000 кюрди!), и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са от различно вероизповедание – християни и евреи.

ОТ СТОЛЕТИЯ, още от времената на ПАДИШАХА, Турция се стреми да влезе в европейският коловоз, подсмърчайки подир БУДА-ПЕЩА, ВИЕНА и ПАРИЖ. Когато се оказва, че тайната за ефективно държавно управление, отдавна не се  крие в монолитността фанатизирано-религиозна - ами в гъвкавата управленска структура, съчетана с модерни мас-комуникации. По отношение на промишленост и отбрана, СЪВРЕМЕННА ТУРЦИЯ - навярно може - и успява. Но, ако цената за всичко това е ПРЕДУМИШЛЕНА ЗАБЛУДА НА СВЕТОВНОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ - става дума за официоз на СЗО, едва ли би могло нещо повече да се  добави. Освен приказката за човешкото око, което само шепа пръст може да затвори.

THE END
                 2005-2010

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

       За Колю СЕВОВ е писано неведнъж, и все по-рядко. И, не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото, като пренебрегва себе си, че  да даде път на вносното. По сметка на фалшиви богове. Феноменален национален фетишизъм дал фатално отражение чак върху изповядването на нашата собствена религия - Православието.
       Моряк по същността на своята душа, Поетът избягваше да я раздава по моряшки. Този съвършен поставанградист, почитател на френската поетическа школа, посветил себе и своето творчество на град Варна и Морето, успя да познае признание и чест приживе, но на дребно. Дотолкова доколкото това е дозволено в общество, където успяват и властват случайници от недалечно село. Неговият обществен принос все още е валиден и очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, Варна; построен по негово хрумване, инициатива и настояване; приюти за дълги години Дружеството на СБП-Варна, за да попадне под контрол на Сдружението на варненските писатели, та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари.
       Но да. Поетът обитаваше планините на Орфей далеч преди да стане ясно, че са под финансова запрета.
        Но да. Поетът издаде своите първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна преди да установи, че останалите трябва да обнародва в столицата. В този крайно меркантилен град, ежедневното потъпкване на права и свободи, е превърнато в изкуство.
              Но да. Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна, за да доведе световни имена да четат стихове под старото варненско небе, които да докажат, че за Поезията граници не съществуват. А това, толкоз лесно се забравя. Театър, който си отиде заедно с него. Дали някога някой би го съживил? Младежта, тази крехка опора на всяка нация, няма как да не запита - кой, как, защо и - докога? Кое прави - отново и отново, цяла една нация - да започва всичко отначало? За да бъде отговорено на този насъщен исконен въпрос - трябва отново някой да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЕ НАРЕЧЕШ БТЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.
          Нека припомним някой от неговите поеми.

КОЛЮ СЕВОВ 1933 - 1992

• Обърнат съм с лице към теб, море.

Зовеш ми сетивата с непозната власт:

Не може никой в този миг да спре

Магията на тъмната ти страст.

Същински лък е твоят хоризонт –

В очакване на яростния вятър –

От дълбините да изтръгне стон

И към брега вълните да замята.

© 1976 – Колю СЕВОВ

• РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС –

СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,

ВИКАТ МЕ В ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ В СТУД,

ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД …

АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ – ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.

ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ –

ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ – И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,

И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ, А РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.

© 1989 – Колю СЕВОВ

Из “Непредвидено Време”, БП-1989, София

КАПРИЗЕН СЕЗОН

На Драга

• Като загадъчно море приемам тайнствената плът

и моля  вятъра да не изгубя моя път:

да бъда птица и въздишка над игривите вълни

и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –

далече от преструвките в житейската игра.

В прозрачното море пътувам нощем с моята душа

без чувството, че съм опитвал образа му да руша.

От гневното небе барабани внезапен дъжд:

разбирам крехката съдба на всеки мъж …

Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,

за да я има като чудо в космоса на чудесата!

КЪМ ПОЕЗИЯТА

• Между изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите и тъмната трева …
  Слизам чак до корените на деня.
  Викам сънища и спомени.
  Дали под изгрева или под залеза ще те сътворя – и до днес не знам.
  Къде, кога – няма значение.
  По-важно е, че съществуваш …

По-важно е, че те търся,
че няма с теб да се разминем,
вървиш пред моята света Неделя, п
одобно богомолка,
целуваш мъжката ръка,
привикнала с тежестта на чука,
събираш разпиляното жито по стърнищата на живота,
забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,
ревнуваш ме от устните на вятъра …

И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,
в суматохата на залеза,
в настървението на нощта –
ти пробиваш празното пространство,
така стремително и невероятно го пробиваш,
че забравям да те уловя за гривата.

И по-добре.
Обяздена, ти губиш красотата си.

N.B.: ALL PUBLISHED WORKS ARE KOLYU SEVOV"S FAMILY HERITAGE.
THE END
29.12.2009/09:40AM.