ВОНЯ - ПО ЕВРОПЕЙСКИ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

ЖЕЖКО ЛЯТО. АЛЕЯ НА КНИГАТА – 2016.. НАРОДЪТ ГРАБИ КНИГА ПОДИР КНИГА, А ТОВА ВИНАГИ Е ЗНАК ЗА ПРЕДСТОЯЩА КРИЗА, КАКТО ТВЪРДИ О-БОЗЕ ПОЧИВШИЙ БЕНЕТ СЪРФ. ПЪЛНО Е С НАРОД И ЛЮБОПИТСТВО. И, НАША МИЛОСТ, КАТО НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ. ТЪЙ ДЕ. ПОЗАСТАРЕЕШ ЛИ НА ЕДНО И СЪЩО МЕСТО – ПРЕВРЪЩАШ СЕ В ИНВЕНТАР. С КОЙТО МОГАТ ДА СЕ ПОЕБАВАТ ВСЯКАКВИ ПРОЩЪПУЛ-БИЗНЕСМЕНИ, СКИТАЩИ КУЧЕТА И КОТКИ, ДОМАШНИ И СТОЛИЧНИ КОКОТКИ.

МАСИЧКА С ДВА МИКРОФОНА, В УЮТНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА ШАТРА ПЛЮС ДВАДЕСЕТИНА СТОЛА. ДОБРО МЯСТО, ДА ПОДРЕМНЕШ НА ВРЪЩАНЕ ОТ ПЛАЖ. АКО ТОВА ВСЕ ОЩЕ Е ПЛАЖ, А НЕ ВОНЯЩ ПРОФЕСИОНАЛИЗИРАН БАРДАК - НА БРЕГА НА МОРЕ-ПОМИЙНА ЯМА. НА ПРЪВ ПОГЛЕД НАПЪЛНО БЕЗПЛАТЕН. СЛЪНЦЕТО ЯКО ПЕЧЕ, И ПОДИР СЕДЕМНАДЕСЕТ ЧАСА, ТА СИ ПОЗВОЛЯВАМ ДА ПОДРЕМНА. ПОД КАКАНИЖЕЩОТО НАСТАВНИЧЕСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЪСТРО ЕДРОФОРМАТНО ИЗДАНИЕ. КОЕТО ЗА ДРУГО ЕДВА ЛИ ЩЕ ДА ПОСЛУЖИ, ОСВЕН НА НЕГОВИЯТ АВТОР - ДА СЕ ПООПЕЧЕ НА ОТНОСИТЕЛНА ЕВТИНИЯ НА МОРЕТО.

НО, СЕ БУДЯ. НЯМА КАК. НАД ПЕШЕХОДНАТА ЗОНА-БУЛЕВАРД, СЕ РАЗНАСЯ ОЧАРОВАТЕЛНО ДОЛОВИМ АРОМАТ НА ДЮНЕР-КЕБАП. НЕВЕРОЯТНО – ДЮНЕР-КЕБАПЧИЙНИЦИТЕ СА НЯКЪДЕ ТАМ - НА “ЧЕРВЕНИЯТ" ПЛОЩАД И ПЛОЩАД “НЕЗАВИСИМОСТ”. НО, КАТО ГАРНИТУРА ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГИ – ЗАЩО НЕ? И ПИСАТЕЛИ, И ТЕХНИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ ХУБАВКО СИ ГЛАДУВКАТ. МАЛКО-ОТМАЛКО ДЮНЕР-МОЛЕКУЛЯР НЯМА ДА ИМ Е В ИЗЛИШЪК. ТОВА ПРАВИ ДА СИ ПРИПОМНЯ ОМЪРСЕНОТО СМОКИНОВО ЛИСТО КОЕТО, СЪС ТРАДИЦИОНЕН СТАРЕШКИ НАИВИТЕТ ПРЕДИ ПОЛОВИН ДУЗИНА МЕСЕЦИ ПРЕДОСТАВИХ, НА ПОДХОДЯЩО ОФИЦИАЛНО МЯСТО. ОТ КЪДЕТО – НИ ЗВУК – НИ СТОН. А САМО – АРОМАТИ ВСЯКАКВИ.

ОТ ЛИЦЕМЕЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОДОБНИ КНИГИ, ИЗСТИСКАЛИ АВТОРУ МОЗЪК И РЕСУРСИ – А ФАЙДА ЕКСИК, НЯМА КАК ДА НЕ ТИ ПИСНЕ. ПА СКОКВАМ, И СИ СЕ ЗАСИЛВАМ НА ТАВАНА НА ГРАДСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ. КЪДЕТО ТЕЧЕ, ОБЩО КАЗАНО, СИЛНО ПОСЕТЕН ВЕРСКИ ХОРОВ СПЕКТАКЪЛ. С МЕСТНИ СОЛИСТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКО ЕСТЕСТВО И ПРИЗНАНИЕ. ЗАЛАТА, НАПЪЛНО НЕВЕНТИЛИРУЕМА, ЛЪХВА С ОТВРАТИТЕЛНА ВОНЯ - ЧАК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДИША. А, КАНЦОНЕТАТА - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ - ПРИЗОВАВА НА ПОМОЩ ГОСПОД-БОГ.

ЕЙ ТОВА, НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ. ДА ЧАКАШ ГОСПОД-БОГ ДА ТИ ПОДДЪРЖА ЕЛЕМЕНТАРНАТА ПЕРСОНАЛНА ХИГИЕНА. ПРОСТЕТЕ, НЕ ИЗДЪРЖАХ И ХУКНАХ. ПА НА ТРОТОАРА ПОЗАПРЯХ. ЩОТО ОБГРИЖВАНЕТО НА ТРОТОАРНИТЕ ПЛАТНА Е ДРУГА БОЛКА ЗА УМИРАЛКА. РАВНОСТОЙНА НА ПОХЛУПАКЪТ ОТ ПРАХОЛЯК И ВОНЯ, ПОХЛУПИЛИ ТОЗИ СЪКРОВЕН ВАРНА-ГРАД – ЕТО ВЕЧЕ!?! - ЩЕ ДА СТАНЕ ПОЛОВИН ВЕК ЗЕМНО ВРЕМЕ.

АБЕ НАРОДЕ ВАРНЕНСКИ, НЯКОГА НЯМАШЕ ДЪВКА И ПИСКАХМЕ, ТА ПРЕСКАЧАХМЕ СТЕНИ И ЗАКОНИ. ДНЕС, ИМА ДЪВКИ И ШАМПОАНИ ВСЯКАКВИ, А СТЕНИТЕ НИКАКВИ ГИ НЯМА. КАТО КАК СИ ПОЗВОЛЯВАШ - ТАКА ЖИВОТИНСКИ - ДА ВОНИШ? ПРОСТЕТЕ, АМА БАКТЪН ОТ КИСЕЛО ЗЕЛЕ – МАКАР И ОТ ЕВРОПА.

ЩО СЕ ОТНАСЯ, ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТОПАНСКИ ОТПАДЪЦИ ДЕПОНИРАНИ НА ЧАСТНО ПРИСТАНИЩЕ В ГРЪДТТА НА ВАРНА-ГРАД – НЯМАМ ДУМАТА. ТАМ Е ПЛАТЕНО – ДА ВОНИ И ЗАМЪРСЯВА. ЯКО ТИ ДУПЕ ВАРНЕНЕЦО. ЩОТО ТОВА Е САМО ЕДНО НАЧАЛО.
Said.

© 2016 – Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
ЯЖ МАЗНИНИ – НЕ ЯЖ МАЗНИНИ
от
Хеми

ОТНОВО СЕ ЗАПОЧНА. 
НЕ - ПОРЕДЕН ИЗМИШЛЬОТСКИ ФЕСТИВАЛ. 
НЕ - ПОРЕДЕН АНЕМИЧЕН КАРНАВАЛ. 
НЕ - МАНЕВРИ НА НАСРАНИ ОТ СТРАХ НАТОВСКИ НЕЙВИ 
АМИ, ДВУСЕДМИЧНА АЛЕЯ НА - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!?! - НА "БЪЛГАРСКАТА" КНИГА.ДОТОЛКОВА АНЕМИЧНО ПРЕДСТАВЕНА ВСРЕД ПОТОП ТОАЛЕТЕН ПРЕВОДАЧЕСКИ МИШ-МАШ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ.
НЕ - НЯМА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ ПИТАМЕ!!!
ДОКОЛКО БЪЛГАРСКАТА КНИГА – ВСЕ ОЩЕ!?! - Е БЪЛГАРСКА!?!
А ОТГОВОРЪТ Е – ДОКОЛКОТО ОНОВА КОЕТО ВСЕ ОЩЕ СЕ НАРИЧА СИРЕНЕ - СИ Е БЪЛГАРСКО.
ЗАЩОТО, ДОКАТО ЕДНО ОТ ПРЕДЛАГАНИТЕ ЗАГЛАВИЯ ГЛАСИ „НЕ ЯЖ МАЗНИНИ – ЗА ДА ИМАШ СТРОЙНА ФИГУРА“, ДРУГОТО НАПОМНЯ „ЯЖ МАЗНИНИ – ЗА ДА ИЗГЛЕЖДАШ ПРИЛИЧНО“. 
НА ЕДИН И СЪЩ ЩАНД. 
ОТ ЕДНА И СЪЩА АВТОРКА. 
ПРИ ЕДНА И СЪЩА ПРЕВОДАЧКА. 
С УЕДНАКВЕН ДИЗАЙН И НАМАЛЕНА ЦЕНА ЗА МИЛИОНИ.
И, АКО НАИСТИНА СЕ ОПИТАТЕ ДА ПОТЪРСИТЕ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ БИХТЕ УСТАНОВИЛИ - КАКВО!?! - ЧЕ ТЕ СА НА ИЗЧЕЗВАНЕ. ДОРИ В ГИМНАЗИАЛНИТЕ УЧЕБНИЦИ – НИКАКВИ ГИ НЯМА. 
ИНАЧЕ ПИСАТЕЛИ СИ ИМАМЕ. САМОВЛЮБЕНИ В СЛОВОТО САМОТНИЦИ, КОИТО СЕ ОПИТВАТ – ЗА ДА МОГАТ. ДОКАТО МУТРЕНСКАТА СИСТЕМА ЗА ПЕЧАЛБАРСТВО - И ОТ КНИЖНА ПРОДУКЦИЯ - НЕ СЕ СВЕНИ ДА ИМ ОБРЪЩА ГРЪБ. 
НЕ СЕ ПИТАМЕ ЗАЩО. ОТГОВОРЪТ Е – ПЪЛЗЯЩО РАСОВО ЗАТРИВАНЕ - ЧРЕЗ ОЯЖДАНЕ НА МУТРИ - С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ МАЗНИНИ. 
КОЙ КАТО НАС, НАРОДЕ ВАРНЕНСКИ И ДОНЕЙДЕ БОЛГАРСКИ.
НА ПРИСТАНИЩЕТО – ВНОСНА СМЕТ.
В НЕБЕТО ШЕМТРЕЙЛС.
ДЮНЕР-КЕБАПА – И КУЧЕТА НЕ ГО ЯДАТ.
ТРОТОАРИТЕ – НЕГОДНИ ЗА ПРИДВИЖВАНЕ.
УЛИЦИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ ОТ ИЗОСТАВЕНИ МПС.
МОРСКАТА НИ ГРАДИНКА - С ПОСЕЧЕНИ ЧАК ИЗКОРЕНЕНИ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ, ЧЕ И ИЗ ЦЕЛИЯТ ГРАД.
И ВСИЧКИ НИЕ - ДО ЕДИН!?! - ВЪВ ВМИРИСАНИ БЕРМУДИ ВТОРА УПОТКРЕБА, ЗАБЪРСАНИ НОЩЕМ ОТ НЯКОЕ ВЪНШНО ЕВРОПЕЙСКО СМЕТИЩЕ.
ДОКАТО УМЪРЛУШЕНОТО ВЕЧЕ ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ПОСТТОТАЛИТАРНИ ГОДИНИ НЯКОГА ТАКА ТРУДОЛЮБИВО ИЙХАЛЕ, ДЖАПА-ДЖАП – С ТОМ „ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА“ - ПОД МИШНИЦА. ЗА КОЙТО СА ГОТОВИ ДА НИ УБЕДЯТ, ЧЕ Е ДОСТОВЕРНО ПРЕВЕДЕНА КЛАСИКА. ВСЯКАК!?! - ЗАМЕСТВАЩА РОДНАТА - ЗА КОЯТО НИ-ХЪК - НИ-МЪК!.
НО КЛАСИКА – В ИЗМАМАТА ЗА НАВЕЧНО ПРЕДСТОЯЩ НАЦИОНАЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ.
АЛО – КЪДЕ МИ Е ГАРАНЦИЯТА нА ЛАПТОПА!?!
Said.

(C) 1999 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV - HEMY

Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА по служба, а това се случва от дъжд на вятър, винаги намирам повод да прекося малката борова горичка, през която трамваите с пъшкане и подзвъняване се разминават. Някъде, към средата на криволичещия железен път, стои смешен старомоден кантон. Необичайно самотен, всред запътилите се да погълнат и последните живи дървеса в сърцето на града, високи многоетажни жилищни блокове. Странен, самотен, необитаем, романтичен. Забравил своето време. Завинаги запрял, на времето в средата. И поради това, напълно недостъпен. Но, какво е романтика, освен предчувствие за спомен ? И, не е ли романтиката преход през Времето на Времената ?

О, това не знае никой. . .

Не знае никой . . .

Не, не знае никой . . .

НЯКОГА, трамваят с мъка се добираше до тук. Самотна мотриса боядисана в сигнално червено. Пътниците слизаха някак лениво, весело и елегантно, всред облаци ухания от черния пазар. Надвили масрафа си пътници, от палубата на презокеански пасажерски кораб, внезапно акостирал всред една едва пръкнала гора. За да се прехвърлят в друг, значително по-мощен вагон. Който, с искрене на спирачки свистеше по стръмнината. Гърмеше и, изведнъж изникваше зад широкия релсов завой, раздирал зелената горска завеса на две неравни половини. Спираше за миг. Поемаше тълпата столични безгрижници. За да ги отнесе нагоре, нагоре, нагоре, до само било на хълма, пред крайградските механи и, богаташки вили. Където, отново лумваше животът на света.

ПОПАДНАХ в предверие изпълнено с аромат на алкохол и, пури. Значи, с алчност за живот. Аромат на необяснимо същестувание, някъде наблизо всред тъмата, ме порази и изплаши. Препънах се в изоставени вещи. Добрах се до електрически ключ. Подсвирнах с уста. Не отговори никой. Трамвай изтрополи навън. Къщата трепна като човек и, отново замря.

НЯКЪДЕ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, едно топло гъвкаво тяло се шмугна под протестите ми на закостенял стандартен глава на семейство. Пламна безумно. Излъчи несметна топлина. Разля се върху ми. И, без да ме пита, ме приобщи с безумна страст. Дори ми се стори, че стаята се озари от някаква странна розова светлина, но това трябва да е било отблясък от преминаващи трамваи.

Тялото на жената бе толкова женствено, ароматът му така очарователен, че ми идваше да закрещя от рабост и от мъка. Креснах със все сила, а стонът ми бе изпълнен с обич. Още през лятото щях да сторя тъй, че студентът доверил ми ключ от тази забележителна квартира, да попадне на особено печелившо работно место. На студентите следва да се помага - не ли ?

През всичкото това време, на предновогодишна мисъл и немисъл, тялото ми пиеше готовански неизвестно за кого предназначена любов. Любов, каквато никога не подозирах че би могла да съществува. Това правеше, да не чувам трясъка на среднощни трамваи, крясъците на побъркани от стръв петли, лаят на десетки отчаяни бездомни псета, виковете на пияници приели гората наместо дом. Да забравя, че и аз всъщност нямам никакъв дом. Това, което всички ние обитаваме от немай - къде, едва ли би могло да се нарича дом. Накрая, капнал от усърдие и умора, замрях за миг и, заспах.

Жената бе разтворила прозорци. Бе отмахнала завеси. И, от прозорците навлизаше ранната сприя на първия мек зимен ден на двехилядната година. Можеби най-красивия истински ден, в моят малък, кротък, безобиден, докрай нещастен, подчинен на обстоятелства и лаконичен поради самота, живот на скапан провинциалист. Призован, да даде решаващото мнение на Лаик, в системата на научно обмислен мозъчен щурм. Предназначен да обнови нечии виждания за пръкването на света по тези злачни до смърт места. Можеби проблемът с потопа, или нещо още по - така. Разбира се, аз не трябваше да подозирам нищо. За да имам възможност да изригна в предварително установен момент, моят вердикт на неинформиран наивник и безкраен глупак. Подбран от кафене-тераса "Куцото Куче" в Белоград призори, само защото се е оказал най - световен дърдорко по брега на морето от Бяла до Дуранкулак. Без дори да е пиян, както се полага.

Да бъде - или да не бъде.

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. Средата на годините личеше не толкова върху лицето й, колкото върху едрата изпосталяла гръд. Някога прекрасно щръкнала и, уханно млада. Някога свежорозова и, остроплътна. Някога дотам невежа, че потрепваща при поглед. Проплакваща от насила изцедена сладка болка. А сега, опитна от какъв ли не живот. Люшкаща се насам - натам, като мъртва морска вълна около стройно и прибрано тяло. Все още гъвкаво. Все още ароматно. Все още баналнорозово и по младежки чисто, вече обсипано с начало на измамни бръчки. Предчувстващо най-чувствено мъжа. Подлудяващо и подчиняващо всеки непознат. Проблясващо с искрящи всред ноща напомадени, огромни, като циферблат на градски часовник зърна. Все още наподобаващо птица. Но, птица морна от живот. Птица, която лениво лети с опашката напред, в посока към безумно твърдата земя. Където да падне, за да умре.

И, сякаш отново бе лято.

А, после отново бе есен.

Значи, това не бе сън. Не бе смъртта. Нито дори любовта, а нещо съвсем различно, породено от тези две съдбовни човешки тайнства. Породено от особения ритъм на нашия труден от недоимък, съвременен ден на грижи и неволи. Както никога до днес съвършено, точно и отговорно регистрирани. Светкавично анализирани. Безнадеждно детерминирани. Модерно прогнозирани. И въпреки това, все по-тежки и все повече жестоки. Не, защото са неизвестни. А поради това, че нямат никакъв възможен изход. Всеобща безизходност, полегнала над света. Достъпна за всички, непонятна никому. Какво да кажем, за некомпетентният лаик от Белоград, попаднал в столицата в краят на Двадесети Век, насрещу шепа жълти стотинки. Задължен да даде решение на поредна балканска главоблъсканица. Без дори да му бъде подсигурен обичаен подслон. Захвърлен по улиците на предновогодишната нощ. Можеби защото вече бе свършил някому някаква работа. Можеби, защото никога не бе започвал.

*

на
Професор Хеми Варналиус И КОРМОРАН Де ГОЛОГАНИУС ИНДИЙД
04.07.2016- Понеделник

ЗЛАТНАТА РИБКА
НА
БРАТСКОТО СПОМОЩЕСТВОВАНИЕ

ПРЕДИ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОСЕТИХ ЕДНА ИЗОСТАВЕНА КВАРТАЛНА ФУРНА,
В КОЯТО ЕДИН НОВОИЗЛЮПЕН СКУЛПТОР ОЦЕЛЯВАШЕ. ТРЯБВАШЕ ДА НАПИША НЕЩО ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ МЕСТЕН ВЕСТНИК. ОСТАНАХ ИЗНЕНАДАН ОТ РАЗПЯТИЕТО НА ХРИСТА, КОЕТО ТАЛАНТЛИВИЯТ СКУЛПТОР БЕ ИЗВАЯЛ. БЯХА ВРЕМЕНА ЗА ПРОСВЕТЕНО АНТИХРИСТИЯНСТВО. В БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ ФУНКЦИОНИРАХА СПЕЦИАЛНИ ОТДЕЛ “АТЕИЗЪМ”, ОГЛАВЕНИ ОТ РАЗПОПЕНИ ПОПЧЕТА ИЛИ ИЗКЛЮЧЕНИ СЕМИНАРИСТИ – А ТАМ ЗНАЕМ ЗА КАКВО ИЗКЛЮЧВАТ. ОТДЕЛИ, КОИТО ПОДМОЛНО ПОДГОТВЯХА ПРЕХОД КЪМ ТОТАЛНО МЮСЮЛЬМАНИЗИРАНЕ. БОРБАТА С ХРИСТИЯНСТВОТО ВЪРВЕШЕ ВСЕСТРАННО И ПОГОЛОВНО. ИЗРАЗЯВАЙКИ СЕ В ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ПАРТИЯТА И ПОЩИПВАНЕ ПО ЗАДНИЦИ НА ПИШМАН-БОГОМОЛКИ ПО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.

НЕ ЗНАЯ, ДОКОЛКО МОЕТО АНТРЕФИЛЕ Е ПОДПОМОГНАЛО КАРИЕРАТА НА ТОЗИ ВИДЕН ПРОВИНЦИАЛИСТ, НО ГОСПОД-БОГ НАВЯРНО ГО Е СТОРИЛ. НА СКУЛПТОРА БЕ ПОВЕРЕНА НЕВИЖДАНАТА ДЕМАГОГИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАМЕТНИК НА БРАТСКА ДРУЖБА МЕЖДУ ЕДИН ВСЕ ОЩЕ МОНОЛИТЕН НАРОД И ЕДНА РУСИЗИРАНА КОМБО-НАЦИЯ. ТОЧНО ТАМ, ОТ КЪДЕТО В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК ВСЕРОСИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ПОДСМЪРЧАЛ ПО НЕПРЕВЗИМАЕМАТА ВАРНА-ГРАД ОТОМАНСКА. И, СЕ ИЗЛЯХА ХИЛЯДИ ТОНОВЕ БЕТОН. ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА УБЕЖИЩЕ ЗА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ РАН-СМЪРКАЧИ.

ДНЕС ГЛЕДАМ, НА ЕДИН ПОЧЕРВЕНЯЛ ОТ СРАМ СРЕДГРАДСКИ ПЛОЩАД;
ПРЕД ЕДНО ЧУДЕСНО ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ – ВОДА БОЛ – НАРОДО ПЛАЩА; НОВ БРАТСКИ ПАМЕТНИК НА ВЕЧНА ДРУЖБА. ТОЗИ ПЪТ ОПОСРЕДСТВЕНО - ЧРЕЗ ПРИКАЗКАТА НА АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН. ЧИЙТО ПРАДЯДО БИЛ АФГАНЕЦ, А ПРАБАБА МУ ИНИЦИАТОР НА СЛАВЯНСКИ АКАДЕМИЧЕН КОМИТЕТ. ОТ РАЗЛИЧЕН СКУЛПТОР. ПАМЕТНИК НА ПРИКАЗКАТА ЗА “ЗЛАТНАТА РИБКА”.
ПА ДУМАМ СИ, ЧАК РЕКВАМ СИ – БЕЗ ДА СЕ ОГЛЕЖДАМ Т.К. СЪМ СВИКНАЛ.
(„АЛАШИК МАЙМУН – КАМШИК ГЬОСТЕРМЕЗ!?!“) ЩЕ СЕ СЕТИ ЛИ НЯКОГА НЯКОЙ ВАРНЕНСКИ ОБЩИНАР, ЩОТО ДА НАСТОЯВА ДА БЪДАТ ОТДЕЛЕНИ ВРЕМЕ И СРЕДСТВА.

ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕДИН ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МАЛЪК,
И СЪВСЕМ СКРОМЕН ЧИСТО ВАРНЕНСКИ ПАМЕТНИК.

ПАМЕТНИК НА “ВАРНА-МАТИ ВОЛШЕБНАЯ.”

ПАМЕТНИК НА ОНАЗИ ВАРНА-МАЙКА – ОТ КОЯТО МНОЗИНА ГОСТ-ПОЛИТИКАЛ-АРБАЙТЕРИ НАПРАВИХА МИЛИОНИ, САМО ЗА ЕДНО КМЕТУВАНЕ ЛИБЕРТАРИАНСКО.
А БАКАЛЪМ!?!
Said.

на
Професор Хеми Варналиус И КОРМОРАН Де ГОЛОГАНИУС ИНДИЙД
04.07.2016- Понеделник

ЗЛАТНАТА РИБКА
НА
БРАТСКОТО СПОМОЩЕСТВОВАНИЕ

ПРЕДИ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОСЕТИХ ЕДНА ИЗОСТАВЕНА КВАРТАЛНА ФУРНА,
В КОЯТО ЕДИН НОВОИЗЛЮПЕН СКУЛПТОР ОЦЕЛЯВАШЕ. ТРЯБВАШЕ ДА НАПИША НЕЩО ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ МЕСТЕН ВЕСТНИК. ОСТАНАХ ИЗНЕНАДАН ОТ РАЗПЯТИЕТО НА ХРИСТА, КОЕТО ТАЛАНТЛИВИЯТ СКУЛПТОР БЕ ИЗВАЯЛ. БЯХА ВРЕМЕНА ЗА ПРОСВЕТЕНО АНТИХРИСТИЯНСТВО. В БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ ФУНКЦИОНИРАХА СПЕЦИАЛНИ ОТДЕЛ “АТЕИЗЪМ”, ОГЛАВЕНИ ОТ РАЗПОПЕНИ ПОПЧЕТА ИЛИ ИЗКЛЮЧЕНИ СЕМИНАРИСТИ – А ТАМ ЗНАЕМ ЗА КАКВО ИЗКЛЮЧВАТ. ОТДЕЛИ, КОИТО ПОДМОЛНО ПОДГОТВЯХА ПРЕХОД КЪМ ТОТАЛНО МЮСЮЛЬМАНИЗИРАНЕ. БОРБАТА С ХРИСТИЯНСТВОТО ВЪРВЕШЕ ВСЕСТРАННО И ПОГОЛОВНО. ИЗРАЗЯВАЙКИ СЕ В ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ПАРТИЯТА И ПОЩИПВАНЕ ПО ЗАДНИЦИ НА ПИШМАН-БОГОМОЛКИ ПО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.

НЕ ЗНАЯ, ДОКОЛКО МОЕТО АНТРЕФИЛЕ Е ПОДПОМОГНАЛО КАРИЕРАТА НА ТОЗИ ВИДЕН ПРОВИНЦИАЛИСТ, НО ГОСПОД-БОГ НАВЯРНО ГО Е СТОРИЛ. НА СКУЛПТОРА БЕ ПОВЕРЕНА НЕВИЖДАНАТА ДЕМАГОГИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАМЕТНИК НА БРАТСКА ДРУЖБА МЕЖДУ ЕДИН ВСЕ ОЩЕ МОНОЛИТЕН НАРОД И ЕДНА РУСИЗИРАНА КОМБО-НАЦИЯ. ТОЧНО ТАМ, ОТ КЪДЕТО В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК ВСЕРОСИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ПОДСМЪРЧАЛ ПО НЕПРЕВЗИМАЕМАТА ВАРНА-ГРАД ОТОМАНСКА. И, СЕ ИЗЛЯХА ХИЛЯДИ ТОНОВЕ БЕТОН. ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА УБЕЖИЩЕ ЗА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ РАН-СМЪРКАЧИ.

ДНЕС ГЛЕДАМ, НА ЕДИН ПОЧЕРВЕНЯЛ ОТ СРАМ СРЕДГРАДСКИ ПЛОЩАД;
ПРЕД ЕДНО ЧУДЕСНО ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ – ВОДА БОЛ – НАРОДО ПЛАЩА; НОВ БРАТСКИ ПАМЕТНИК НА ВЕЧНА ДРУЖБА. ТОЗИ ПЪТ ОПОСРЕДСТВЕНО - ЧРЕЗ ПРИКАЗКАТА НА АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН. ЧИЙТО ПРАДЯДО БИЛ АФГАНЕЦ, А ПРАБАБА МУ ИНИЦИАТОР НА СЛАВЯНСКИ АКАДЕМИЧЕН КОМИТЕТ. ОТ РАЗЛИЧЕН СКУЛПТОР. ПАМЕТНИК НА ПРИКАЗКАТА ЗА “ЗЛАТНАТА РИБКА”.
ПА ДУМАМ СИ, ЧАК РЕКВАМ СИ – БЕЗ ДА СЕ ОГЛЕЖДАМ Т.К. СЪМ СВИКНАЛ.
(„АЛАШИК МАЙМУН – КАМШИК ГЬОСТЕРМЕЗ!?!“) ЩЕ СЕ СЕТИ ЛИ НЯКОГА НЯКОЙ ВАРНЕНСКИ ОБЩИНАР, ЩОТО ДА НАСТОЯВА ДА БЪДАТ ОТДЕЛЕНИ ВРЕМЕ И СРЕДСТВА.

ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕДИН ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МАЛЪК,
И СЪВСЕМ СКРОМЕН ЧИСТО ВАРНЕНСКИ ПАМЕТНИК.

ПАМЕТНИК НА “ВАРНА-МАТИ ВОЛШЕБНАЯ.”

ПАМЕТНИК НА ОНАЗИ ВАРНА-МАЙКА – ОТ КОЯТО МНОЗИНА ГОСТ-ПОЛИТИКАЛ-АРБАЙТЕРИ НАПРАВИХА МИЛИОНИ, САМО ЗА ЕДНО КМЕТУВАНЕ ЛИБЕРТАРИАНСКО.
А БАКАЛЪМ!?!
Said.

(C) 2015-Bogomil K. AVRAMOV-

ПОЕТИКА

разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕИЗВЕСТНО КАК, НО В КАЛАБАЛЪКА НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, УСПЯХ ДА СЕ ВРЕДЯ. ДА ПРОЧЕТА, И АЗ, ЕДНО СОБСТВЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ. ЧЕТЕНЕТО БЕ НА ОТКРИТО. В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА. ТУК НЯКОГА Е БИЛО ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ. ПОСЛЕ, СЪВЕТИЗИРАНО МНОГОСТЪПАЛНО ЕДИННО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛ-НО УЧИЛИЩЕ. ТУК СЪМ УЧИЛ И АЗ. ДОКАТО МЕ ЗАПОКИТЯТ В ТЕХНИКУМ ЗА УПРАВЛЯЕМИ ГЛУПЦИ.

ЗДАНИЕТО; ПРОЕКТИРАНО ЗА ГРАДСКИ ДВОРЕЦ НА ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА, ПО ВИСОЧАЙШЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ АДАПТИРАНО ЗА УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ; ПРЕДСТАВЯ ТРАНСВЕКОВНО ВЕЛИКОЛЕПИЕ И АРХИТЕКТУРАЛНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЕДВА ПОНАСТОЯЩЕМ. В КАЧЕСТВОТО СИ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК – ДА СЕ МАЕ. НАЗАДНИЧАВА ИМПЕРСКА ИНСТИТУЦИЯ, А ЗАВЕЩАВА ДВОРЕЦ ЗА ЗОНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА.

ЗАСТАВАЙКИ ПРЕД МИКРОФОН, ВСЕКИ БИ ХВЪРЛИЛ ПОГЛЕД В ЗАЛАТА. ТОВА НАПРАВИХ И АЗ – ПО ДВОРА. НА ПЪРВИЯ РЕД СЕДЕШЕ, КОЙ МИСЛИТЕ, МОЯТА ЛЮБИМА КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА. СЪВСЕМ ПОБЕЛЯЛА, С ПАТЕРИЦИ, НО, С НЕПРЕСЪХВАЩ ИНТЕРЕС КЪМ ВСИЧКО НОВО. ПОЗНА МЕ. ПОМАХА МИ ОКУРАЖИТЕЛНО С РЪКА. ТОВА, МЕ ОКОПИТИ.

ПРОЧЕТОХ НА ДВЕ – НА ТРИ СТИХОТВОРЕНИЕТО. ПУБЛИКАТА ИЗРЪКОПЛЯСКА ОТ УЧТИВОСТ. ИЗКЛЮЧИХА МИКРОФОНТИТЕ. И, КОКТЕЙЛА ЗАПОЧНА. ЩЯХМЕ ДА ПИЙНЕМ ПО ЧАШКА. ЗАЕДНО С МОЯТА ПРЕСТАРЯЛА, ТАКА ВЪЛШЕБНА НЯКОГА, КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА.

МИЛАТА МОЯ КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА САНТИМЕНТИ. РАЗТВОРИ ДЪЛБОК НАЙЛОНОВ ПЛИК. И ЗАПОЧНА, ДА ЗАРЕЖДА ОТ ТРАПЕЗАТА НА КОКТЕЙЛА. ПОГЛЕДЪТ МИ, ЩЕ ДА Е БИЛ ИЗПЪЛНЕН С УПРЕК.
- ИМАМ ВНУК – С КАКВО ДА ГО НАХРАНЯ?

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Й ПОДПИСАХ КНИЖКА. ЕДНА ОТ ОНЕЗИ ТЪНКИ КНИЖКИ С ПОЕЗИЯ, КОИТО СИ МАЙСТОРЯ САМ. МОЯТА ПОЕЗИЯ, КОМУ ЛИ Е ПОТРЕБНА? БУТНА КНИЖКАТА В ТОРБАТА СЪС САНДВИЧИ. ПОНЕЧИХ ДА Й ЦЕЛУНА РЪКА.
- НЕ!?! - ИЗСЪСКА. - ИДВАМ ОТ КОФИТЕ ЗА СМЕТ.
REVISED 22.06.2016.

на

Хеми ВАРНАЛИУС и Корморан

Юни 02. 2016. - Четвъртък /По обед

А СЕГА ДЕ - СИРЕНИ ВИЯТ!?!
ДАЛИ Е ЗА ПОМЕН!?!
ДАЛИ Е ЗА УРУКИ!?!
ДА НЕ Е ЗА ПОГРЕБЕНИЕ!?!
НАВЯРНО Е - ИМЕННО - ЗА ПОГРЕБЕНИЕ!?!
ЗА ПОГРЕБВАНЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ СВЕТИ СПОМЕНИ - 
ДОСЕЖНО БОРБЕНИТЕ РЕАЛИИ И ПАТИЛА -
НА ТОЗИНКА ШЕПА НАРОДЕЦ;
ВСЕ ОЩЕ ИМЕНУЕМ БОЛГАРСКИ.
ПА МАКАР ОПОРОЧЕНИ,
ПА МАКАР ОМЪРСЕНИ,
ПА МАКАР ГИБЕЛНИ ЗА ОНОГОВА -
ЩО НЕ ПРЕСТАВА ДА НАПОМНЯ!?!
ЩОТО - ВИДИ СЕ -
СИРЕНИТЕ АКО НЕ ВИЯТ ЗА ПОСЛЕДНО,
НАВЯРНО ВИЯТ ЗА ОНЗИ -
ЩО КЛАТИ ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕСАТА -
ДОКОЛКОТО НЕ СА НАСЪВСЕМ ОКАСТРЕНИ!?!
ПОСЛЕДНИТЕ СИРЕНИ,
НА ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА НЕЗАВИСИМОСТ,
ПОД МОНЕТАРЕН ЗАЕМ -
ВИЯТ ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ.
И -
НИТО ЕДНА КАМБАНА -
ДА ЗВЪННЕ!?!
И -
НИТО ЕДИН КОРАБ -
ДА ОТСВИРИ -
В СОЛИДАРИДАД.
НЕ ПОМНИМ,
ПО ВРЕМЕ НА НЕМСКАТА НИ ОКУПАЦИЯ -
ДА СА ВИЕЛИ ПОДОБНИ ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ СИРЕНИ.
НО, 
СИРЕНИТЕ НА ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА -
ПРЕКАЛЕНО ДОБРЕ ПОМНИМ.
ВСЕ ОЩЕ НИ ДЪРЖАТ ШАШНАТИ -
ДОКОЛКОТО СМЕ ОСТАНАЛИ ОТ ВРЕМЕ ОНО -
НА БЕЛИОТ СВЕТ БОЖИ.
СТРУВА НИ СЕ -
ТОЗИ ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН СИРЕНЕН ОБИЧАЙ,
БЕ ВЪЗСТАНОВЕН ИМЕННО -
ПО ВРЕМЕТО НА ТОДОРА ЖИВКОВА,
ЗАЕДНО С ЧЕСТВАНЕТО НА ТРЕТИ МАРТ.
НЕ СМЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАЛИ,
КОЛКО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО СЛЕДВА ДА ВИЯТ ТЕЗИ
ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ СИРЕНИ НА НЕЗАБРАВНОТО - 
ПО УСТАВ И СТАТУТ.
НО, ПРИТЕЖАВАМЕ ЗАПИСИ,
НА КОИТО ВИЯТ ДАЛЕЧ ПО-ДЪЛГО,
МАКАР ДОСТА ПО-БЕЗГРИЖНО.
ЕДВА ЛИ -
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ТОЗИ ПРЕКАЛЕНО КРАТЪК
ПРЕУПРЕДИТЕЛЕН ЗОВ,
БИ ДОПРИНЕСЪЛ ЗА ОТПУШВАНЕ НА НЕЧИИ
ПОЛИТИЧЕСКИ УШНИ КАНАЛИ.
ЕДВА ЛИ -
БИ РАЗБУДИЛ ОТ ДЪЛБОКА ДРЯМКА -
ОБЩИНСКАТА МНОГОСТЪПАЛНА БЮРОКРАТИЯ -
ЧЕ АКО НЕ ОТРЕМОНТИРА ПОТРОШЕНИТЕ СТОЛОВЕ -
ПОНЕ ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ;
ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА КОРПОРАТИВНА СИГУРНОСТ;
ДА ПОПРОВЕТРЯВА ЛЮБИМАТА ЗА ВАРНЕНЦИ
ОБЩИНСКА ПЛЕНАРНА ЗАЛА.
ЛЕСНО Е НЯКОЙ ОТ АБОНИРАНИТЕ,
ЗА ПРОЧУТАТА "НАГРАДА ВАРНА" СТАРЦИ -
КАТО НИЩО ДА ПРИПАДНАТ.
ЩОТО ПРИПАДАТ И МЛАДОЦИ -
ИЗЛЕЗНАТ ЛИ НА ЧИСТ ВЪЗДУХ.
И ЧОВЕК СИ СЕ ЧУДИ И МАЕ -
ЗАЩО И КАК.
ЕДВА ЛИ -
НЯКОЙ БИ ПОТРЪГНАЛ -
ДА ЗАПАЛИ СВЕЩ БОТЕВУ И ВСЕМИ ОСТАЛЬНИЕ.
СВЕЩИТЕ;
ТРАДИЦИОНЕН НАРОДНОСТЕН ЧАЛЪМ -
ЗА ОСЪЗНАВАНЕ НА НЕПОНЯТНОТО;
И ТЕ СЕ ПРЕВЪРНАХА В ЛУКС.
КАКВА ПАТРИАРШИЯ БАБАМ -
НЕ ПРЕСТАВА ДА МИСЛИ ЗА НАРОДО!?!
НО,
КАТО ПОПРЕСТАРЯЛИ ВАРНЕНЧЕТА -
ПОДКРЕПЯЩИ НАСТОЯЩИЯТ КМЕТ;
ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВИТЕ ПРЕДИЗБОРНИ КАВАЛКАДИ;
НЕ МОЖЕМ ДА НЕ СЕ УДИВИМ.
ДОТОЛКОВА ЛИ Е ЗАЕТ -
ЧЕ НЕ НАТИСНЕ КОПЧЕТО ЗА ПОСТОЯННО!?!
Said.

разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В КРАЯТ НА ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ДВОРЕЦЪТ НА РЕЖИНА МАРИЯ, КРАЙ БАЛЧИК, БЕ ВСЕ ОЩЕ ПОД РУМЪНСКА ОПЕКА. ПА, ОТКРИТ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ, ОТ СЛЯПО И САКАТО. ПИОНЕРСКА РЪКОВОДИТЕЛКА, ЕДНА ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ КРАСАВИЦИ НА БЕЛОГРАД, НИ ПОДБРА. КАМИОН ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ; АВТОБУСИТЕ ВСЕ ОЩЕ БЯХА РЯДЪК ЛУКС; ЩОТО ДА РАЗГЛЕДАМЕ ДВОРЕЦА, А ПОДИР ТОВА - ДА ДОКЛАДУВАМЕ. ВСРЕД КАКЪВ „НЕЗАКОНЕН ПРОТИВОНАРОДЕН ЛУКС“, СА ЖИВЕЛИ РУМЪНСКИТЕ КРАЛЕ И КРАЛИЦИ. А, ЗА НАШИТЕ; ГДЕ СЕ НАЗЛАНДИСВАТ ДА СИ ХОДЯТ; САМО ДА СИ ПРЕДСТАВИМ. КАМИОНЪТ ИЗВЪРТЯ КРИВИНИТЕ НА ПЪТЯ ОТ ВАРНА-ГРАД ДО ОБРОЧИЩЕ. ВЪЗВИШИ СЕ ДО БОЖУРЕЦ, ПА СЕ ВТУРНА НАОБРАТНО И ЗАПРЯ, ЧАК В ДВОРА НА ДВОРЕЦА. СКОКНАХМЕ ПРЕЗ КАНАТИТЕ НА КАМИОНА. РАЗБЯГАХМЕ СЕ ГДЕ ТКО ВИДИ.

ДОТИЧА УРЕДНИЧКАТА - АБСОЛЮТНО БЯСНА. ЗАПИТАХМЕ, КАК ТАКА – СЪРЦЕ? ДА НЕ СА УБИЛИ НЯКОГО? КЪДЕ Е ТЯЛОТО? АМИ КОВЧЕГА? ТОВА ЛИ Е КРАЯТ НА ВСИЧКИ МОНАРХИИ? ДА ХАРИЗВАТ ПО ЕДНО СЪРЦЕ? УРЕДНИЧКАТА СЕ ИЗСМЯ САТАНИНСКИ. НАСТАНИ СЕ УДОБНО, ВЪРХУ ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ ВАРАКОСАН СТОЛ. НАЛЯ СИ ПИТИЕ ОТ ПЛЕТЕН БИЛНИК. ПОЕ НАЗИДАТЕЛНО ДЪХ. И, ЯРОСТНО ИЗРЕЧЕ. – ТОВА НЕЩО, - И ПОСОЧИ КУТИЯТА СЪС СЪРЦЕТО, - Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! МАРШ ОТ ТУК! И НИ ПРОГОНИ, С РУГАТНИ НА БЕЗБРОЙ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ.

ВИЖДАЛ СЪМ СЪРЦА ВСЯКАКВИ – ВЕЧЕ. ОПИТВАМ ИМ МЕДА – ПОНЯКОГА. ПРОБВАМ ИМ ЖИЛОТО – НЕПРЕСТАННО. НО СЪРЦЕ, В КУТИЯ ВСРЕД ЗЛАТО, ПОТРЕПВАЩО САМОТНО ПОД КРИСТАЛЕН ПОХЛУПАК, ПРОСТЕТЕ, ПОВТОРНО НЕ СЪМ СРЕЩАЛ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА – ДА СЕ НАДЯВАМ.



 

ЕДИНСТВЕНО ТОВА, ЧЕ ВРЕМЕТО Е ОСТАНАЛО ВСЕ СЪЩОТО. Т.Е. ВСЕ СЪЩИЯТ БЕЗПРОСВЕТЕН КАРАБАТАК, МНОГО СИ МЕ ДРАЗНИ. НИМА НЕ РАЗБИРАТЕ!?! НИЕ СМЕ СИ СЕ ПРОМЕНИЛИ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, А ОПУСТЯЛОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА СИ ОСТАНАЛО - ВСЕ СЪЩОТО.
ГОСПОДНЯ ГРЕШКА, ЩЕ ДА Е ТУЙ – НЕПРОСТИМА. НЕ ЛИ!?! И ПРИПАДАМ, БОГУ ДА СЕ МОЛЯ.  End - 05.05.2016.

ДНЕВНИКЪТ
на
инж. Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
23.05.2016. - Понеделник

ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 104 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ЕДНА СЪВЪРШЕНА БЪЛГАРСКА ПИСАТЕЛКА, ПОЕТЕСА И НАРОДОВЕДКА - 
ЯНА ЯЗОВА (23.05.1912. - 19.05.1974.).

И -
НИ ЗВУК ОТ МЕСТНИ И НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ -
НИ СТОН -
ОТ МЕСТНИ ГЛАШАТАИ НА ШКОЛСКА ПАТРИОТИКА -
И МЕЖДИННА МЕЖДУНАРОДНА ПОЕЗИЯ.

ДОРИ ТАКОВА ЗНАМЕНАТЕЛНО СЪБИТИЕ -
КАКВОТО Е -
Т.Н. АКАДЕМИЯ "СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА";
ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ХЪРВАТСКАТА ПОЕТЕСА ВЕСНА ПАРУН -
НЕ ПО-МАЛКО СКАНДАЛНА ОТ ЯНА ЯЗОВА;
ПРОПУСНА МИНУТА ПАМЕТНО МЪЛЧАНИЕ -
ЗА ЗАГАДЪЧНО ПОЧИНАЛАТА ЯНА ЯЗОВА.

КОЕТО НИ НАВЯХВА НА ТЪЖНИ МИСЪЛИ -
КАКВО -
ЧЕ В ДНИ НА ОФИЦИАЛИЗИРАНО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ,
СЛАВЯНСТВОТО Е МНОГО ПО-СЪЩЕСТВЕНО -
ОТ БЪЛГАРЩИНАТА.

МОЖЕ ТАКА ДА Е -
НО -
В НАСТОЯЩИЯТ МУ АЛА-БАЛА ВИД -
ДОКОЛКО Е ИЗВИСЕНО!?!

СВЕТЛА ПАМЕТ И НА ДВЕТЕ.
ЗНАМЕНИТИ ПОЕТЕСИ,
НАРОДОВЕДКИ И ЛЮБОВНИЦИ.

СЛАВА БОГУ - НАША ЯНА -
НЕ СЕ Е ПОДВИЗАВАЛА ДОТОЛКОВА -
ЧЕ ДА БЪДЕ ПРОГОНВАНА ОТ СТРАНА НА
ГОСТОПРИЕМСТВУВАНЕ.

А ЗА НАШЕГО БРАТА -
ОКОНЧАТЕЛНО ПРОВИНЦИАЛИЗИРАНИЯТ;
С ПОМОЩТА НА ЛИЦЕМЕРНИТЕ ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА НИ ОБЩНОСТ;
ВАРНЕНСКИ СПИСОВАТЕЛ -
БИХ КАЗАЛ:

МАЕСТРО,
НАДАЛЕЧ ОТ ВСЯКАКВИ
ИЗМИСЛЕНИ ПРЕГРЪДКИ.
ЧЕСТО БИВАТ ОТКРОВЕНО СЪКРУШАВАЩИ!?!
Said.