(C) 1972 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГОСТИНИЦА “СОВЕТСКАЯ”

ТУК ВСИЧКО Е –
КАТО ДОМА.
В ЧЕРВЕНО СА ОБРАМЧЕНИ ЛЕГЛАТА.
ПО КОРИДОРИТЕ РАЗПЯВА ТИШИНА,
А ДОЛУ -
НЕВА ЛЮШКА СЕ -
В ПОЗЛАТА.

НАЗВАНИЯТА СА –
КАТО У НАС.
И ГОРНИЧНАТА –
СЯКАШ МАМА,
УСМИХВА СЕ –
С НАПЕВЕН ГЛАС,
РАЗДИПЛЯ СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ДРАМА.

ЕДВА УСПЯВАМ ДА ПОЕМА ДЪХ,
ПОЛИТНАЛ ЗАЕДНО С МИРАЖА.
РАЗБИРАЙКИ –
ЗАД ВСЕКИ СРЕЧЕН СТИХ,
СТОИ НА ПОСТ –
БЕЗМЪЛВНА СТРАЖА.

ТОГАВА ОБЯСНЯВАМ СЕ –
КАТО ПРЕД ТРОИЧЕН СЪД,
МАКАР -
ЕДВА ЛИ ДА СЪМ ТОЛКОЗ МНОГО ГРЕШЕН:

- И МАМАН Е ГОРНИЧНАЯ,
В ХОТЕЛ
ЗА НЕПРИЯТНИ ЧУЖДЕНЦИ …
THE END
(Ленинград-Юлий, 1972.)

(C) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ИКУЛОГИЯ –
ХАМЪ ЧИ БАМБЪШКЪ РАБУТЪ –
Я!?!
ХАМЪ ЧИ ПРИВЕНЦИЯ –
ХА!?!
ХАМЪ ЧИ СИМПОЗИУМИ –
ЧАК КУНФИРЕНЦИИ –
ХА!?!
НАЙ-ДОЛЕН ПУЛИТИЧЕСКИ РАЗВРАТ –
МАММА МИА БУЛГАРИСТАНСКЪ -
ХА – А - А!?!
THE END
1977

(C) 1970 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ТУК КРАЙ БРЕГА, -
Един порутен древен бряг,
По който кости на Комити
Белеят всред остатъчен мазут,
За да зачезнат поради Вековете, -
Прането хорско се развява гордо,
С безгрижие на знаме укрито векове,
И най-подир изнесено за почит . . .

Минавайки под Теб,
Прекланям се и аз -
Безгрижно,
Вечно,
Дивно,
Несломимо знаме на Народа!
THE END
1970-2010

(c) 1969 -Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАБЪРЗО ТРЪГВАШ.
След Тебе тлее мъката -
Едва изгряваща звезда.

Отдалечаването прави
Всяка фигура петно,
Върху пейзажа на Природата.

Понякога,
В изложбата на евтините чувства,
Пейзажите кървят -
С отдалечаващи се фигури . . .
THE END
1969-2010

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧАСОВНИКЪТ,
Когато сам потръгне,
Без ничия ръка да го докосва,
Тогава Времето всред тишина -
Душа изтръгва,
А после се самохалосва . . .

Часовникът със болка ни говори,
За пропилени мигове безценни.
Ах, моля те!
Недей да спориш!
Отново ни похлюпват  -
С  престарели пения . . .
 

Часовникът разбил във прах Съдбите,
Отмерва в тежки и горчиви капки
На Времената Вечни Времето.
Аз знам -
Далече - всред горите,
Човекът сам решава -
И отхвърля Бремето . . .

Часовникът -
Превърнал в прах Съдбите . . . 

Народът нашенски -
Презрял докрай Дедите . . .
THE END
1979-2019

(c) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,

И Лятото понечи да изсвири

Веселата песен на Щурците -

Които също са Мъже -

А корабите отпътуват далече зад Морето,

Във търсене на Втори Хоризонт,

И Вятърът забие Тъжен Барабан,

По пустите прозорци и камините,

Там долу -

На Брега,

По Сенките на Хората

От Слънцето издялани със длан,
Отново Бурята ще плисне . . .
THE END
1977-2007

(с) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

01.

АХ БЕДНИ,
МИЛИ МОИ БЕДНИ -
НЕНОРМАЛНИ И  ПРОТИВНИ -
БРЕГОВЕ!
ДОРИ И МИДИТЕ ПО ВАС СА -
КАТО ДЯВОЛИТЕ НЕСКОПОСНО ЧЕРНИ;
А ПЯСЪКА ПРИВЛИЧА СТЪПКИТЕ -
ЕДИН МАГНИТ -
НАЙ ДОЛНОПРОБНО И РАЗВРАТНО БЛАТО;
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ЗОВЕ,
ЗАВИНАГИ ДА МУ ОСТАНЕМ ВЕРНИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ -
ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?! )

02.

И КОЛЧЕМ, -
ЩОМ МОРЕТО ХУКНЕ ВЕСЕЛО И ЩУРО,
АЗ ЗНАЯ И ДОКРАЙ РАЗБИРАМ, -
ТОВА Е НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ЗНАК,
ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ ДИВО ПРИШПОРЯ . . .

03.

ЗА КРАТКО ДРЕМЯТ В ПОРТОВЕТЕ -
КОРАБИТЕ ОТ СТОМАНА И РЪЖДА,
А ПОСЛЕ ХУКВАТ НАДАЛЕЧ ОТ ТЕБ -
ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ НЕИЗВЕСТНО ГДЕ,
ТЪЙ КАКТО ОТМИНАВА НАД ГРАДА ДЪЖДА,
НАПРАВИЛ ПАПРАТИТЕ -
КАТО ХОРА -
УМОРЕНО ДА ПОЛЕГНАТ . . .

04.

ПОГУБЕНИ СА КОТВИТЕ,
ПО ДЪНОТО НА ЗАЛИВА ОБЛЯН -
В ТЕЖЪК ЧУЖДОЗЕМЕН НЕФТ;
И НЯМА ВИНЧ
СПОСОБЕН ДА ГИ ВДИГНЕ;
"ЕДНЪЖ ПОГУБЕНИ -
КОМУ СА НУЖНИ!?!
И ГНИЯТ ТАМ,
И НЕКА ДА ИЗГНИЯТ ЧАК ДО ГРАМ,
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО -
НЕНАЯЛО СЯ;
  НА КОТВИ,
НА ВЕРИГИ,
И СЪДБИ . . .

05.

ОТСЕЧЕНИ ЗАРАДИ БОРА -
КОТВЕНИ ВЕРИГИ;
КЪЛНЯТ ЗАШПЛЕНТЕНИ  ВЪВ НАШИТЕ СЪРЦА;
СЪРЦА -
ПОРАДИ ЛУДИ ВЕТРОВЕ БЕЗУМНИ,
ЗАРАДИ ВЪЛНЕНИЯ ТРЕВОЖНИ,
И НЕПРЕСТАННИ БУРИ ВСЯКАКВИ НЕСВЕСТНИ,
ПРЕВЪРНАТИ В БОЖЕСТВЕН МРАМОР НА ТАЛАЗИ;
  И БРАДВАТА НА БОЦМАНА-ЧУКЕНДРО,
ПОСЕГНАЛ ДА ОТРЕЖЕ ТОЗИ СТРАНЕН РОДОВ КЛИН,
 ОТСКАЧА ВИНАГИ -
ОТ КРЪВ СЪВСЕМ СЛОМЕНА.
НО МОЖЕШ ЛИ,
ОТ БРАДВА -
ДА ОЧАКВАШ МИЛОСТ!?!

06.

И НЯМА ВЕЧЕ ПТИЦА-ТЕМАРИН,
С КЛЮН ПО СКЛЯНКАТА НА КОРАБА ПОТЪВАЩ -
ДА ПОЧУКА;
ЗАЩОТО ПТИЦИТЕ ПРЕСТАНАХА -
ДА РАНОБУДЯТ ЗА БОРБА,
МАКАР ДА СЕ ПРОВИКВАТ -
ВСЕ ЕДНО ЧЕ ПЕЯТ . . . 

07.

ТАКЪВ Е ТОЗИ ДРЕВЕН КАЛПАВ СЪНЕН БРЯГ,
И ЗАЛИВЪТ ГОТОВ ДА НАПОИ КАМИЛИ;
МОРЕТО МЕЖДУ КОРАБИТЕ -
ЛЮШНАТО ВЪВ СТРАНЕН БЯГ -
НАСРЕЩУ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;
И СТАРИТЕ -
  ДНЕСВЪЗДУХАРСКИ-
АЛАМАНИ,
ДОСТОЙНИ ЗА ОБГРИЖВАНЕ ЕДИНСТВЕНО
ОТ СТАРЦИ,
НЕ ТЪЙ НАИВНИ КАТО НАС,
ЗАМРЕЛИ ВСЯКА ЗАРАН,
ПРЕД ПРИРОДАТА ВСРЕД УНЕС . . . 

08.

О, ДРЕВНИ, ДРЕВНИ,
ДРЕВНИ МАЛОМОЩНИ БРЕГОВЕ,
ПРЕБРОЖДАНИ ОТ ТЪЖНИ НЕПОКОРНИ БОГОМИЛИ,
ОСЪДЕНИ ПОД САМОДЪРЖЕН ЦАРСТВЕН ЗНАК
ДА БЪДАТ СЕЧЕНИ ГЛАВИ  -
НАД ЯЙЛАТА -
НАМЕСТО СТРЪВНО ГУМНО . . .  

О, БРЕГОВЕ -
ОБХОДЕНИ ОТ ВИКИНГИ,
ЗАРОБИЛИ ПОПЪТНО МУРГАВИ МИЗИЙКИ,
ЗАПЪТЕНИ ЗА ТРАМПА -
ВСРЕД ГРАДА НАЙ-ЦАРСТВЕН;
НАСРЕЩУ ШЕПА ЗЛАТО -
И КИЛО ХАШИШ;
АЗ ДНЕС ПРЕД ВАС ПРИПАДАМ НА КОЛЕНЕ -
ДО СМЪРТ ПРИПАДАМ -
ОМЪДРЯЛ ДО СМЪРТ;
ЗА ДА ПОМОЛЯ УНИВЕРСАЛНИЙ ГОСПОД-БОГ;
ТОЙ ЧЕРНИТЕ НИ МИДИ ДА ПРЕВЪРНЕ -
В СКЪПОЦЕНЕН ЯНТАР;
  ДАНО ПЛАТЯ ЗА СВОИТЕ -
И ЧУЖДИ -
ГРЕХОВЕ;
(ТЪЙ КАКТО СВИКНАЛ СЪМ ОТКОЛЕ!),
ЧЕ НАЙ-НАКРАЯ ДА МУ СВЕТНЕ МАЛКО НА НАРОДА -
ОТ НАДЯНАТИЯТ МУ ХОМОТ,
ПРЕДИ ОТНОВО ДА СИ ГО НАЯХА -
КАК ЗНАЕ -
ОНЗИ ОТОМАНСКИ ЗВЯР,
ГДЕ САМО ПРАВИ СЕ ПОЕВРОПЕЙЧЕН . . .

09.

НО,
МОРСКИЯТ НЕКТАР -
Е ДОТОЛКОВА ПРОМИШЛЕНО ОТРОВЕН,
  ДОТОЛКОВА СМЪРДИ НА ГНУСОТА,
ЧЕ ГОСПОД-БОГ -
ДОРИ ДА ЧУЕ -
И ДА ВИДИ -
НЕ ЖЕЛАЕ . . . 

10.

ТОГАВА,
КЛАНЯМ СЕ ПРЕД СЛЪНЦЕТО,
БАЩА НАЧАЛЕН -
И ВСЕНАЧАЛЕН ГОСПОДАР,
А МОЖЕБИ ДОРИ И БОГ -
КОЕТО ДНЕС ВСЕ ПО-СЛАБО Е ЦЕЛЕБНО.

11.

И,
ХУКВАМ ДА ПРОТЕГНА ДЛАН -
ЗА КЪШЕЙ КЛИСАВ ХЛЯБ,
ПРОПУСНАЛ СРОК ЗА ДАНЪЦИ ГРОБОВНИ . . .

12.

О!
ГРУБАТА НАСМЕШКА ПРАВИ ДА НЕМЕЙ,
ДОРИ НАРОД ОТ ВЕЧНИ БОГОМИЛИ,
МАКАР ФЕНЕРЪТ -
ВСЕ ОЩЕ ДА ИЗЛЪЧВА СВЯТОСТ  . . .

13.

АХ,
ТОЗИ БЕЗСЪРДЕЧНО КОРУМПИРАН БРЯГ,
(ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ -
ОЩЕ МАЛКО -
ЗЛАТОТО ЩЕ БЪКНЕ ВМЕСТО ПРИЛИВ!),
ОБСИПАН ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ГЛАДНИ ХИЩНИ ПТИЦИ;
ЗАБРАВИЛИ -
ЧЕ ПЕСНИТЕ НЕ БИВА ДА СА ГРАК,
А САМО БОЖИЯ МОЛИТВА НАЙ-НАСЪЩНА,
СКРЕПЕНА СЪС ФАТАЛЕН РИТЪМ НА СЪДБА . . .

THE END
31.3.2003 17:19:14

(C) 2001 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY 

Щом часовникът заспре,
Това дотолкова я радва,че си  казва:
- К"во значение . . . К"во значение  . . .
- Абе, какво значение, Нъл - и тъй - и тъй - йоще съм си живъ!

Оглежда стаята, леглото, скапаният телевизор –
Бълващ голи задници сред нощ,
Дано издири Нож - па да постави Край
На мъките на своите роднини,
Които имитират Грижа подир Грижа, -
Макар да знаят, че е всъщност Съвсем Безнадеждно . . .

Тогава Престарялата си казва:
- Горко Ми! . . .   Горко Им!  . . . 
- Горко Вси Нам! . . .

А също:
- Бре . . . Бре . . . Бре - е - е  . . . Що за Хуманен Век!
Или само едно:
- Ц - ц - ц . . . 

Но, Ножовете, Остриетата, Отровите,
Дори Лекарствата,
Надеждно са поставени далеч, и нависоко, и под ключ,
Та роднините да свършат туй що могат насаме.

Тогава й остава единствен Господ-Бог,
И тя започва . . .
За пръв път искрено - и от Сърце - се моли,
Предоставяйки Нему Своята Душа Бездънна -
Препълнена със Смехотворни Грехове; 
Тук-там искряща - с Обидно Евтини Благодеяния;
Разсипана от Какви Ли Не Сортове Омрази;
Разядена от Долнопробни Мъки Неслучайни,
Които винаги приемала е -
Наместо Реална Обич Най-Синовна . . .

Но,
Господ-Бог отдавна е позорно сам;
Зарязан от участниците във играта,
Все още именуема - Живот в Бога;
Докато Световете,
И нещастниците в тях, -
Все повече - завинаги - безкрайни . . .
THE END
2001

(c) Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ПОГУБЕНА ЛЮБОВ ОЧАКВА ПАК,
Далечното да стане поносимо близко.
За нея си мечтая заран  -  та до мрак;
Небето призовавам да припадне ниско. 

В потайна доба - Таен Смъртен Час,
Издебвам Времето да спре за кратко.
Дочувам ясно Kеговият Вечен Глас, -
Изтича Времето през нас - а жалко . . .

Докосване до черно кадифе -
Погубва Чувството - Душа обгръща.
И Мъката ми се превръща във Море,
Ала за нея никой никому ни Цент не плаща . . .

На Творчеството жизнено - съдбовна дан,
С последни сили - Аз до Гроб ще дам . . .
THE END
1979-2009