Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2375070 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Април, 2012 г.
<<  <  1 2 3 4  >  >>

image

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ПРЕЗИДЕНТЪТ КАТО ИЗВЪНЗЕМНО!?!

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
 

 

ПРИДОШЛО Е ВРЕМЕ, когато изкуство, наука и култура, предстои да бъдат окончателно хашладисани. (Па що ще да става!) За сега налице са единствено наченки. Наченки впечтляющи. Наченки смутителни и възмутителни. Защото техният политически привкус е дотолкова звучен, че неизкушеният зрител няма как да не ахне. На тези мисли ни навеждат експериментите на небеизвестният дигитален „художник“ господин Петко ДУРМАНА. Белязан с креативността на свежи поколения, той не проусна предупредително да се опълчи (12.04.2012.!) срещу президента на САЩ. Обявявайки го, посредством т.н. „ИНСТАЛАЦИЯ ЗА АЛТЕРНАТИВНА РЕАЛНОСТ“, за съчетаващ пълномощията на президент на САЩ, с пълномощия на президент на МАРС. Задавайки граничен въпрос: „КЪДЕ ЖИВЕЕ МАРСИАНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ?“ Което би могло да бъде проблем на изследователска, но не и, на художествена култура. Но, каква е работата!?!

ДОКАТО НА ТЕЛЕВИЗИОНЕН МОНИТОР ТЕЧЕ ЗАПИС НА РЕЧТА НА БАРАК ОБАМА в Космическия център „Кенеди”, (15 април, 2010.), представящ бъдещата космическа политика на САЩ, мимоходом закривайки програмата Space Shuttle и отменяйки програмата Constellation, на минатюрния екран на насочена към телевизионния екран видеокамера, тече НЕ МНОГО ЧЕТЛИВА ИМИТАЦИЯ НА БАРАК ОБАМА ВЪВ ВИД НА ... ИЗВЪНЗЕМНО. Политическият подтекст на „творбата“; ако би могло така да се нарече тази странна демонстрация; е повече от ясен. „Творецът“ е опечален, от стопиране на мащабните щатски изследвания на близкия и далечен Космос.

ПЕТКО ДУРМАНА ЕДВА ЛИ Е СЛУЧАЕН. Макар за варненската артистична гилдия да се види отскоро. Фактът, че се подвизава в кулоарите на Галерия „ГРАФИТ“, че неговите познания и екипировка искрят от антиглобалистичен критицизъм, напомнят, че под небето на ВАРНА-ГРАД се дипли новейшо каритакурно по стил „изкуство“. Изкуството на дигиталният Двадесет и първи век от Христа. Какво е подтикнало твореца да интерпретира ОБАМА, като ИЗВЪНЗЕМНО? (На екрана на камерата насочена срещу монитора се види извънземно, движещо се в синхрон с действията на ОБАМА от големият ТВ-екран!?!) Дали не е отмъщение на дребно, или Петко ДУРМАНА наистина е открил нещо-си!?! Не пожела да ни се довери. Твърдението, че „чрез специални честоти на вълните отвъд човешките възприятия“, разкрива „истинският“ образ на Барак ОБАМА – едно извънземно, е на веселба. Добре се знае, как особено чувствителни любителски камери улавят и записват трудновидими лъчения от спектъра на светлината. (Преди десетилетия - рекламирани за порноцели!) Дали това би останало само художествена закачка, или е една реална навигация? Не знаем. Иде Видов Ден. Съгласно предсказанията на древните маи, трябва да е някъде в краят на месец декември тази година. Как ли ще го посрещнем!?! Може пък, Петко ДУРМАНА наистина да е прозрял. Докато ние се подсмиваме.

 

THE END

 

12.04.2012

 


 

 
Категория: Политика
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 18:19
 image

 (c) 2000-2012- Bogomil K AVRAMOV-HEMY

 

СТРАХЪТ ОТНОВО СЕ ЗАВРЪЩА,
СТРАХЪТ – ЧЕ ПРОСТО НЯМА ДА Я БЪДЕ.
СЪРЦАТА НИ ВСРЕД ПЕПЕЛАК ОБГРЪЩА -
НАДЕЖДИТЕ С ТОЯГА ЗЛОБНО ПЪДИ.

СТРАХЪТ ПОНЯКОГА НИ ОЧАРОВА,
НО И ПОРУТВА – КОЙ И КАК – С КАКВО - КОГАТО МОЖЕ.
НАПОМПВА НИ И БУНКЕРОВА,
ЗА ДА ПОГИНЕМ – МИЛИЙ СВЕТЛИЙ БОЖЕ.

СТРАХЪТ ЗАПУШВА НИ УСТИТЕ,
НАМЕСТО ХЛЯБ -
И СТРАННО – ТУЙ НЕ НИ ОБИЖДА.
СТРАХЪТ – УМЕЛО ПОДРАБОТВАН,
СТРАХЪТ – ПЕРФЕКТНО РАЗПИЛЯВАН,
СТРАХЪТ ПОТУЛВАН – А ДОКРАЙ ГРАМOТEН,
ТОЙ НЕ ПРЕСТАВА ДА НИ УПРАВЛЯВА.

СТРАХЪТ – ЕДИНСТВЕНА УТЕХА,
ЗАВИНАГИ ОСТАВА ЛЕСНА МЕСТНА МОДА.
ТОЙ ИМА СЕ ЗА ВРЪХНА ДРЕХА,
И ЛЕСНО БИЧВА НА СВОБОДА.
ОСТАВА БРАТКО –
АЗ НАЙ-ДОБРЕ СИ ЗНАМ,
ЗАВИНАГИ НАЙ-ВСЕНАРОДЕН -
РОБСКИ СРАМ . . .

THE END
11.04.2012
Категория: Новини
Прочетен: 427 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 09:14
  imageimage


  Неделчо Нанев е познато име в българското изкуство култура. Роден е в село Стряма, Пловдивко. Учи в Националната художествена академия, специалност Живопис при проф. Ненко Балкански и Сценография при проф. Иван Пенков. По-късно продължава образованието си във Всесъюзния институт за кинемография в Москва при проф. Г. М. Шагал и филмова декорация при проф. Дубровски - Ешке и проф. Шпинел. Работи като художник - постановчик на редица филми - "Любимец 13", "Крадецът на праскови", "Бъди щастлива, Ани", "Първият куриер", "Иван Шишман" и др. Автор, художник, режисьор и оператор на 52 документални и 48 изкуствоведски филми. В продължение на дълги години е уважаван педагог. Преподава рисуване, живопис и цветознание в Художествената академия в София, а в периода 1971 - 1974 г. - и в Алжир. От 1960 г. е член на СБХ и на Съюза на филмовите дейци. Избран е за почетен член на Съюза на алжирските художници. В периода 1991- 1992 г. работи в Мадрид, Париж, Толедо.

Избрани самостоятелни изложби:

- 1965 г. "Судан - земя и хора"
- 1983 г. Патина на времето
- 1991 г. град Орлеан, Франция
- 2005 г. пейзажи от средата на XX в., галерия "Българи"/ цикъл "Стара София","Българските
манастири", "Възрожденските градове"
- 2008 г. "Панахида за брястовете" - акварел, галерия "Богориди", Бургас
- 2009 г. СБХ, Шипка 6, гр.София
- 2009 г. галерия "Аспект", гр.Пловдив

  Участва в редица общи национални и международни изложби във Франция, Полша, Алжир, Монголия, Нигерия, Германия, Русия.
Категория: Други
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.07.2012 18:28

image
© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КУЧЕ СЪС ШАПКА

от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
 

ИМАМ САКЪ ПРИЯТЕЛ, който си се гордее, че е варненец-кореняк. Не зная доколко точно. По-вярно е това, че покойният негов баща е от наше село. Що значи „кореняк“ в една разединена държава без държавност? Държава, която кой от где завърне гази - и прегазва? И, в която работата докрай се изработи, а после се вдън разруши, че сега до един си се чудим (Освен ненаяждащите се!) що да сторим? Нещо нефелно има в цялата тази работа. Този мой приятел, е съвършен чешит. Когато трябваше да защити докторат – отказа. Не обичал да преписва. Какъв наивник. Ами съвременната наука, чрез този хитър интернет, не е ли една всеобща система за преписване? Чешит – чешит, ама с чешитлък, най-много да се пенсионираш на ниво „край кофите за смет.“ Все още не е стигнал до там. Чудя се, как я кара. Освен това - учудващо в наше време, всеки ден взема душ. Попитах го защо. Заради кучетата – отговори. Все едни и същи кучета вървят след мене. Кога на два крака, кога на четири. Не мога да разбера този човек. Оставил нещата на живота да препускат покрай него, за уличните кучета се загрижил. 
ЗА РАЗЛИКА ОТ ТОЗИ СЪКЪ-МОЙ-ЧОВЕК,
аз я карам с мека шапка. Широкопола черна мека шапка втора употреба. Истинската моя си мека шапка; по която никога няма да престана да тъжня; бе цилиндрическа по вид, сива в цвят. От тоталитарна столична шапкарница на бившата улица „Жданов“. Купена и префасонирана в началото на шестдесетте. Когато Великотърновския Унверситет все още бе прощъпулник, асистентите ми - селски даскали от столицата, а аз сътрудничех за жълти стотинки на Радио Варна. Позволяващо си да излъчва разкази на варненски списователи. (Ако воистина са от село!) Чудя се, защо сега не го върши. Или радиото съвсем е затъпнало в секретност, или директорът му е станал писател. Та, връщаме си се една късна пролетно-есенна привечер, с тогавашният редактор „Култура“ (Талантив писател и слаб аптекар!), за към дтма. Докато сме правили запис, не бе престанал да ме поднася заради хубавата ми сива мека шапка. Как би могъл да я почисти, (Ще лъсне като нова!), с тайна химическа смес. (Известна само нему!) Тази тайна смес ми бе съвсем ясна - почерпушка в Клубът на културните дейци. Минавайки покрай зейнала кофа със смет, верен на партийно-просветната политика, провеждана с аптекарска точност от приятелят-редактор, изненадващо разпореди: „Абе, другарю Пазвантев, що не вземеш да хвърлиш тая мека шапка, че отговорни другари ми правят бележки! Казват, ако да е пролетарски писател – що ходи с тази префърцунена мека шапка? Нека идва с каскет!“ Прецизният държавен културален аптекар едва ли имаше пред вид кофата за смет. За обща изненада, горката моя тоталитарна мека шапка незабавно, бе захвърлена там. Подир час отидох да си я потърся. (Винаги има първопроходци - не ли?) Шапката я нямаше. След месец редакторът се пенсионира. За да се пропие безвъзвратно. Чудя се, защо някой потенциални таланти харесват да гасят мъка в алкохол. Не е от нямане – във всеки случай.
ОТДАВНА НЯМАМ РЕДАКТОР,
на когото да разчитам. Сегашните държат да ги откърмяш, а моите детеродни органи са различни. Ала мека шапка отново си имам. (Китайско производство!) Многократно химически почиствана в ателиетата на Новият и Старият Свят, преди да попадне в един от безбройните магазини за дрехи втора употреба. Овоняли на мъртвило целият, някога така изумруден, целебен приморски ВАРНА-ГРАД. Купена за един лев. Почистена за пет. Привлякла върволици улични кучета след мен. Кога на два крака, кога на четири.
ПРЪВ АКТИВЕН ОТЗИВ
за моята „нова“ мека черна шапка даде портиера на кварталното читалище. Не зная, доколко този човек охранява читалищните книги. Но това, че безукорно си гледа работата, е безспорно. (Пести от джи-ес-ем, достъп до радиостанция не му се полага, от интернет не разбира!) Щом ме видя с пряснопочистена мека шапка, незабавно се разтича насам-натам. И започнаха, едни тлъсти проверки за махленска благонадежност: лична карта, читателска карта, платен членски внос, издължени книги, вещите на гардероб, метален локатор между ташките на влизане – Боже Мой! - а на излизане съвсем отзад. Подпитване на кой зъболекар съм поръчал изкуствените си челюсти, не харесвам ли куче-каракачанка. (Единствено подозрителни лица разлистват книги във векът на интернет – ба!?!) И всеки път правейки се, че помага на гардеробиерката да окачи моята перфектна шапка върху ръждив гвоздей-закачалка; отново и отново верифицира шапковата моя собственост. (Касовият бон - също!) Като как – от къде – па защо!?! Зер, в двадесет и първи век живеем. Щом не е проблем подмяната на пол и направление, що да е невъзможна подменяна на усилно четящи личности? Млад човек. Не помни комунистическото иго. Когато на работа ходихме и се връщахме с ватенки, а вечер излизахме по гезмето със шлиферите и меките шапки на бащите. Изтърсаци, когато никой не се опитваше дори да запита – от где, па как и защо. 
ВТОРИ АКТИВЕН ОТЗИВ
се сполучи, посредством анонимен мой бивш ученик. Така и не разпознах кой точно. Връщах се сред нощ, от нагласена изложба. Предназначена да продаде, (Без столично добро!), поне една творба на световно неизвестен художник. Покрай мене профуча, па запря и се върна, огромен „Хамър“. Стъклото на водача се плавно спусна. Жени шепнеха всред вътрешноавтомобилен мрак. Силуетът на волана екна с прокобен глас: „Пазвантев, Пазвантев, да ти пикая на важната мека шапка! Все ни учеше на степени на свобода – а!?! А, ходи сега пеш!“ Всред неистов женски кикот колата отмина. Все още се чудя - кой бе това? През ръцете ми са минали хиляди учащи. Всяка учебна година, часовете по техническа механика именно с това започвах. Със степените на свобода в тримерното пространство. Дали следва дълго да се чудя? Не съм виждал собственоръчно отгледаният си син от десетина години.
ТРЕТИ АКТИВЕН ОТЗИВ
мина онзи ден, по повод лицемерната визита на лицемерен посланник в прелицемерната Община ВАРНА-ГРАД. С общинска управа, где почти двадесет години земно време се прави, че работи в интерес на гражданство и общество. (Без да обяви, какви годишни бонуси раздава!) Тук охрана айретен винаги е на ниво. Освен полагаемите униформени. Освен щатни видими-невидими видеокамери, охраната подпомагат безброй свадливи гладуващи пенсионери. (Нека!) По едно време, гледам един мой бивш ученик. Силен-вилен, идва да се прави на акран. Вие; казва това мило момче заченато в тоталитаризъм и отхранено в анархокапитализъм; поне си снемете шапката – тук е Община. Да, ама не е църква, отвръщам. Освен това нямате гардероб – в кенефа ли да я оставя? Сви рамене. Нали за това е назначен. Да се прави че върши работа, докато творчески свива рамене. Съжалих го. Някога по ходатайство, (Много върви!), вместо четворка му писах шестица. Дано влезе в морското училище, че татко му не е кой да е - ба!?! Влезе - и го изкара. Помота се доста, из флота. Докато го съжалят за едра  пенсия. Тъй я кара и сега. Под съжаление. Дано пресрещне стара шапка. Че да напише тематичен рапорт. Дано съжалително се отличи. Въпреки, че повече няма накъде да расте. Посланник ли ще става? Четворкаджията му с четворкаджия! Що се прави на шестак?
РАЗБИРА СЕ, НЯКОЙ ОВРЕМЕ ПОДШУШНА У ДОМА.
В този някога изумруден град, где се няма за грях да затриеш вековни международни гробища, (След нас потоп!), винаги се намира кой да те изпее. Моята мила научно обезмирисена вносна втора ръка черна мека широкопола шапка неочаквано изчезна. Бе на закачалката у дома, а се изпари яко дим. Това ме силно натъжи. Обиколих кварталните кофи за смет – никаква я няма. Огледах запушените отточни канали на махалата. И там я няма. Хвърлих поглед през булеварда. Що да видя !?! Боже Мой! Бедната моя световна черна мека шапка, в муцуната на някакво мръсно неваксинирано площадно псе. Намерила си мястото, си казвам. Шапка на куче - в мордата на псе. Ще си я взема обратно, па що ще да става. Кучето ще ме разбере. Няма как да не ме разбере. Да не е човек? Кучетата дори бясни, от всяко положение са по-разбрани от хората. А наоколо хвърчат рокерите на тълпи. (Общинският съвет свива рамене. Нека се мъжкарят, докато газят ли газят, без ред!) Не бих рискувал да пресека дори на зелено. (Милата моя родна майчица точно така погина – на зелено. Виновен не бе осъден. Била жена на възраст. Време било да си отива от тоз" лъжовен свят.) Подсвирнах на кучето със шапка. То се ослуша. Подсвирнах втори път. Кучето разбра. Профуча между мотоциклети и коли, па довтаса. Посегнах за своята шапка. Кучето се нахвърли. Докопах шапката, па я задърпах. Кучено не дава - аз си я искам - моя си е. Аз дърпам - то джавка - кой дава тъй плячка!?!. Че и напада да ме ръфа. Ето защо отказах докторат. Да не ме ръфат махленските кучета. Хукнах. Аз тичам, кучето със шапката во уста – още по. Аз спирам – кучето със шапката во уста - също. Посягам за шапката – още повече се разярява. Усетих се безпомощен, тъп и старомоден. Втора ръка човек, загубил втора ръка черна мека шапка, отнета от втора ръка безстопанствено псе. Огледах се за някой мой бивш ученик- природозащитник. Може пък, Трабант, па да помогне. Става дума не за друго, ами за кучешка справедливост. (Учил съм го на степени на свобода – ба!?!) Такъв не се видя наокол". Нима не разбирате? Моите ученици от втора ръка черни меки шапки не се интересуват. Дай им на тях мацки в кърмъзъ-хамър, бляк-боат-бизнес, и кучета подир пенсионирани учители да нахъскват. Не преставам да се питам. Докато моите ученици се правят че узаптяват улични кучета, (Срещу заплащане!), дали пък не ги обучават на нещо по-така допълнително? На какво, бе джанъм!?!

THE END
08.04.2012/09:16

 
Категория: Новини
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.01.2013 09:14
image image image
image
image
image
 
Категория: Новини
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 09:15
image
image
image 
Категория: Поезия
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 0
image 
image
image
image
Категория: Други
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.07.2012 20:22
image
image
image 
Категория: Други
Прочетен: 601 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.07.2012 20:23

 

image
 © 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧИК-ЧИРИК – NATIONAL GEOGRAPHIC!

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

 

СПАСЕНИЯТ ГРАД“ 

ИСТОРИКО-ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ 

Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!

ОЧАРОВАТЕЛНО Е МЛАДОСТТА ДА УПРАВЛЯВА. Но, не и да направлява. Освен, достатъчно информираната младост. А такава, едва-едва-едва се види. Знанието – никога не е познание. Задълбоченото познание за нещата иде – щеш-нещеш - с годините. Никога преди тях. В противен случай новото, се оказва до болка познато старо. Порочен кръг, от който трудно се излиза.
ДО ИДВАНЕТО НА НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ
в средата на
шестдесетте, че да ни отвори тчи за „златните български пясъци“, курортът основно вървеше със столичани. Отсядащи по градски квартири. И защото; дори продавачите на скариди бяха обявени за „мръсни капиталистически остатъци“, а продавачите на семки изселени в текезесарски далнини; рядко някой варненец решаваше да покани столичани за през лятото. Освен ако не е близък роднина. Курортът в очарователната завинаги ЦАРИЦА НА ЧЕРНО МОРЕ, (Абе, нали Царят си е тук – що се забрави това название!?!), основно вървеше НА МУФТА. Едно знойно варненско лято, на гладният студентски таван у дома попадна, и хубаво си изкара, „първият българин възпитаник на Морското на Негово Величество Военно Училище посетил Рейкиявик.“ (Като дойдеш в София – звънни ми!) От тогава ми остана среднотонажна поука: СТОЛИЧАНИ ПОДОЗРИТЕЛНО МНОГО ОБИЧАТ МОРЕТО. В наши дни, подобна обич, още по-напористо прелива. Безусловно всички, все йощ" на крак" екс-тоталитарни навлеци, влязат ли в ОБЕМИТЕ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, въобще не помислюват да си тръгнат. Фокусирани към посланически постове зад граница, (Дават консулат – не повече!), варненските топ-общинари си позволяват да откликват едва ли не на всяка една столична слабохаберлия инициатива. Щото столичани добре си опичат работата. Винаги си оставят меките шапки в столицата. Колкото да е обидно, ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД; широко известна със своите капнали от трудов стаж асансьори и отворени за всичко ново прекалено самоуверени кметове; не разполага с гардероб за посетители. (Дъ нетий тиатру туй – ба!) В тоалетните ли, да си оставят ароматизираните меки шапки?
НА ПОДОБНИ НЕВЗРАЧНИ МИСЛИ
ме наведе поредната „документално-игрална“ филмова историографска парлама. (Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!) Свързана с трагичната гибел на товаропътническият параход под български флаг „Княгиня Мария Луиза“, (28-30.05.1941.!). Мобилизиран за целите на фашистката „Крийгсмарине“ чрез "Зеетранспортщеле", в началото на четиридесетте години на миналият век. Когато един недостатъчно фашизиран лицензиран български капитан далечно плаване, изпраща по дяволите себе си, и своят малочислен военномобилизиран екипаж. За да спаси от Пирея и Атина, какво – доколкото може. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ИВАН ТОМОВ дълго време остава, без паметна плоча, в прословутият най-добър за живеене ВАРНА-ГРАД. (Ние си знаем доколко!) Все още без па
метник в Пирея. Показателен, недооценен, забранен и забравен. Напълно забравен. Изведен из забрава благодарение публикации на Адмирал о.р. Христо Контров. Чрез смесване на два доказано противоположни жанра; документалистика и игрално кино; авторите на филма безмилостно изпомпват една изключително благодарна тема. Без да се опитат да разкрият образ, подобие и психология на български морски капитан за далечно плаване от времената на Втората Световна Война. Когато нещата са реално пата на пата. Когато едно Гестапо не успява да опази п/к „Княгиня Мария Луиза“ от саботаж. И когато, английски мини-подводници домуват върху каменото дъно на заливът на Пирея, като у дома.
НЕ ЗНАЯ,
какъв се видя филмът на зрителите от задните редове на НДК-ВАРНА. Смущаващо е мълчанието на зрителите от първите редове – печени хора на морето. На нас, натиканите в кюшето на варненският публицизъм, филмът; посветен на изключителна корабна катастрофа съпроводена с безумен моряшки подвиг; се стори недостатъчно задълбочен. Нито документален. Нито игрален. Един докрай наивен по любителски стъкмен филм. Където слабата игра на начинаещи актьори, ( Наши хора – ба!), съперничи на недостатъчно прецизиран исторчес
ки материал. Създаден с пари на данъкоплатците на ВАРНА-ГРАД, от пишман-автори. Разхвален от още по-пишман медийни експерти. Мълчаливо подминат от истинските хора на морето, на навярно първата и последна негова прожекция във ВАРНА-ГРАД. Заснет в някаква всеобща сива-чернота. (Невероятно, ако се счита за творчески подход!) Твърде пасваща на натюрела на своите съзидатели. Но едва ли, и на познаващите небето над Пирея в краят на всеки месец май. Продукция, позволила си да ползва калпав модел на кораба с изрисувани на ръка по носа филистрини. Пък, варненските морски доктор-историолози, съвсем си бяха на място. Особено единият от тях – в чистичка морска тоталитарная униформа. Експерти, неуспели да отстоят, щото подобен филм да бъде реализиран на местт. Тук - във ВАРНА-ГРАД, и тук - във БУРГАС-ГРАД. Без да се окаже налице поредното столично морско менте отхранено във ВАРНА. Представящо на зрителите баирището на ГАЛАТА за баирите на АКРОПОЛА. (От порт Пирея - си се видят!) Продуцирано за сметка и в ущърб, на авторитета на ИСКОННА СТАРА ВАРНА. Иначе, гербът на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД си го имаше – чак проблясваше – тук и там. С претенции, някога да си се мерне по екраните на Дискавъри и Нешънъл Джиографик. В замяна на някой предстоящ БИ-БИ-СИ-ФИЛМ за Максуда. И, само толкоз. 

 

THE END

 

05.04.2012/08:39-AM

 
Категория: История
Прочетен: 1058 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 18:40
image МОСКВА, 4 апр — РИА Новости. Ежегодный фестиваль поэзии «Мушара-е гол-е нарендж» (цветки апельсина) проходивший во вторник в городе Джелалабад, административном центре восточной афганской провинции Нангархар, закончился стрельбой и жертвами среди мирного населения, сообщает информационное агентство Пажвак. Традиционно фестиваль поэзии проводится в апреле в Джелалабаде, куда со всего востока страны приезжают поэты и на открытой сцене читают свои произведения. В это время в городе и его окрестностях начинают цвести цветы апельсинового дерева, и Джелалабад наполняется благоуханием цитрусовых.
На этот раз, как сообщил на страницах интернет-сайта «Голос джихада» пресс-секретарь радикального движения «Талибан» Забиулла Моджахед, во время проведения фестиваля один из молодых поэтов, студент джелалабадского университета, прочитал свое стихотворение о преступлении американских солдат в уезде Панджваи провинции Кандагар, где 11 марта были убиты 17 мирных жителей, а их тела были сожжены американцами для сокрытия следов преступления. Этот инцидент получил широкий резонанс во всем мире.
Полицейские, охранявшие фестиваль, силой стащили поэта со сцены и увезли в неизвестном направлении. Постепенно фестиваль поэзии перерос в массовую демонстрацию протеста горожан против произвола полиции, на разгон которой были брошены силы безопасности, открывшие огонь по демонстрантам.
По данным пресс-секретаря талибов, в результате столкновений демонстрантов с полицией имеются человеческие жертвы, количество которых уточняется.
По данным информационного агентства Пажвак, причиной беспорядков в Джелалабаде стали выступления на фестивале поэзии сразу двух литераторов — Зии Ур-Рахмана Хазрата и Матиуллы Сарачаваля, которые забрались на сцену без соблюдения общей очереди и начали читать свои стихи о преступлении американцев в Кандагаре. По отзывам участников фестиваля, стихи были «сырыми» и «малопоэтичными».
После выступлений собравшиеся на стадионе «Ширзай» тысячи горожан стали обвинять власти в попустительстве произволу оккупантов и мероприятие переросло в беспорядки. Участники фестиваля повалили многочисленные шатры, под которыми выступали поэты и сидели гости, и стали скандировать антиправительственные лозунги. О жертвах и пострадавших среди митингующих агентство не сообщает. 
THE END (C) 2012 - RUSSIAN SOURCES
04.04.2012
Категория: Други
Прочетен: 765 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 20.07.2012 20:24
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2375070
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30