Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2364192 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Юни, 2012 г.
<<  <  1 2 3 4  >  >>


image

© 1998 – Bogomil Kostoff AVRAMOV – HEMY
 Л Е В И Т А Ц И Я

РАЗКАЗ
ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ


НА ПОРЕДНИЯТ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС, на местата за почетни гости; а това винаги означава „безплатно“; току пред нас, се изтъпаниха две побелели шикозно облечени дами. Заели място колкото за четири, те постояха – постояха, пошумяха – пошумяха, па скокнаха да се оттеглят. Преминавайки покрай нас, излъчвайки ухания на далечни земи и близки морета, дамите направиха да хвърля поглед подир тях. Невероятно, но двете дами – летяха. Без да бъдат балерини. Без да имат крила. Останах с отворена уста. Такова хвъркане не е за всеки. Не всеки го може. Напрегнах се. Поразрових паметта си. Припомних си, как една тъжна ли тъжна, студена ли студена; зимна привечер, в очакване на последният училищен звънец, тайничко подремвах в кухата учителска стая на Техникума по Ориентал-Провинциалистика в Белоград. В съседното кресло същото вършеше, с лесно доловимо настървение, по-едрата от двете дами, пролетяли преди минути покрай нас – значително по-прости зрители. От време-навреме жената излизаше из своята си дрямка. И, започваше да ме напътства за ментално-материалното в живота. Това внезапно изригване на думи; от жена която слабо познавах, насаме в изпълнена с тютюнев дим учителска стая; правеше често-често да поглеждам часовника върху стената. В началото на седемдесетте години на миналият век, на учителството бе разпоредено, има-няма работа, да изтърпява до краят на учебните занимания – па що ще да става. Така било по целият свят. Министърът на просветата неотдавна се бе завърнал от Братска Япония, където бе специализирал пускане на балони Фуго. По които бе станал доктор хонорис-кауза с относително световна известност. И, даскалите в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, що да сторят – подчиняваха се. Пренесеният опит винаги е от полза. Особено за онзи, който го е пренесъл. Дойде прислужникът, повика дамата при директора. Тя скокна, и се отзова. На излизане ми хвърли поглед без очила. Дотолкова замъглен, че си припомних една отдавна забравена молитва. Не мина и половин час. Прислужникът – син-зелен, отново се яви.
- Другарю Хеми, - каза на пресекулки нервният человечец, - Другарят наш Директор, те вика незабавно!
- Спешно ли?
- Пък аз ще изтичам, за пръта за знамето ... Ба! ... Ба! ... Ба! ...
- Кой прът!?!
- За зна – ме – то-о-о ...
КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР,
бе в дъното на коридора. Устремих се, осмелих се, па влязох. Другарят Директор ме хвана за ръката. Дръпна ме навътре. Премигна ситно-ситно с
тчи. Тури пръст на уста. Изсъска: „Сус!“ Направо си ме приобщи, човекът му с човек. А, в очите му се четеше самоубийствен страх. За разлика от всеки друг път, пряко разпорежданията за икономия на електрическа енергия, кабинетът на Другарят Директор бе облян в потоци лъчиста светлина. Светлината струеше от един ъгъл на гипсовият таван. Вдигнах очи. Там висеше сякаш плуваше, преподавателката по Марксизъм-Ленинизъм. Задължителна дисци- плина за подрастващи и стареещи надлъж и шир по нашата земя хубава. И особено – в курортен Белоград. Незаменимата преподавателка по политически дисциплини, а ако остане време и по етика и естетика, висеше в горният десен ъгъл под старомодният гипсов таван. Целият обсипан с панделки, дантели, скулптирани цветя, амурчета и брадясали нептуни под варак. Излъчвайки телесна светлина не по-маломощна от резервният училищен агрегат, Под жената бе разтворена бляскава дуралуминиева стълба. Другарят Директор преподаваше Техника на Безопасността – в пети курс. Винаги последен час. Щото да не би някой даскал да си позволи да драсне преди 19:00.!
В ДИРЕКТОРСКИЯТ КАБИНЕТ ЕХТЕШЕ ХУБАВ ИСПАНСКИ РЕВОЛЮЦИО-НЕН МАРШ.
Училищната фонотека заедно с уредбата и грамофона, винаги му бяха под ръка. Зяпнах Директора в очи, а той посочи стълбата с пръст, и сви прискръбно рамене. Жената си висеше там, и нямаше никакво намерение да слиза. Подухваше лек ветрец. Роклята й тук-там се диплеше, но жената протягаше длан, а после защипваше полите си между краката. Без да престава да излъчва парциална светлина, докато си повтаря, следвайки ритъма на испаноезичният марш.

- Прави каквото трябва – да става що ще!
- Прави каквото трябва – да става що ще!
- Прави каквото трябва – да става що ще!
Врата се отвори-затвори. Нахлу прислужникът с пръта от училищното знаме в ръце. Прътът бе сглобяем. Прислужникът яко натегна винтовите свръзки.
- Тъй-тъй ... - повтаряше си бедният човечец. - Тъй – тъй - тъй ...
А жената витаеше в ритъма на марш, преповтаряйки монотонно своето си лого; подпявайки си, излъчвайки порции светлина каквито резервният училищен генератор никога не би успял да постигне. Без никакво намерение за приземяване.
НАСТАНА ПОЛУНОЩ.
Прислужникът ми тикна в ръце сглобеният прът на знамето, па излезе да заключи училището. Като се завърна, Директорът пусна плочата отначало. Потоците светлина отново бликнаха. Другарят Директор, по онова време член на Пленума на ОК на БКП, се разядоса.

- Другарю Хеми, - каза и добави. - Нали сте специалист по Подемно-Транспортни Машини и Техническа Механика?
- Тъй верно, - отвърнах, - но часовете ми са малко. Едва вързвам норматив.
- Сега не е време! - кресна уважаемият от цял Белоград директор на Техникума по Ориентал-Провинциалистика. - Стиснете здраво пръта, другарю Хеми, изкачете се тихо-тихичко по стълбата и – Бам! По дебелият задник! Бам! По дебелия задник! - че съвсем окъсняхме, значи.
КАЧВАЙКИ СЕ ПО СТЪЛБАТА, с пръта от училищното знаме в ръце, неочаквано прозрях, че нашата забележителна колежка, нещатния партиен секретар на техникума - медитира. Тази жена, този така добре подготвен философ-материалист-докладчик, си позволяваше да медитира. Изкачих стъпалата на разтворената стълба. Побутнах с прът жената. Това не я смути.
- Идваш ли? - запита звънко. Навярно предполагаше, че там където е чисто и светло, има място за всеки.
Осенен от откритие - отказах.
- Другарко Партиен Секретар, - прогъгнах ревниво, - още зарана тичам в ОК на БКП, Отдел „Религия и Атеизъм“, за да докладвам за случаят.
И, чудото стана. 
Светлината секна.
Огромното тежкотоварно тяло на жената плавно се спусна от тавана, а краката й тупнаха по пода. Жената се спусна към гарафата с вода. Въпреки, че в подобни случаи това не се препоръчва.
ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ ОНАЗИ ЛЯТНА ВЕЧЕР,
на поредния балетен конкурс, когато две добре познати деполитизирани дебелани, напуснаха с прелетни стъпки местата за почетни гости, а подир тях остана остатъчната воня на две зле поддържани бедняшки тела.

 


 

THE END


 
Категория: Новини
Прочетен: 534 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.01.2013 08:31




image

МЕДЕН ПАЙ С ПЕКАН

 

(Ако няма Пекан - ползвай Бадем или Орех.)

ВЗЕМИ:

1 чаена чаша захаросан мед. (Знаеш как става това!);
3 добре разбити яйца;
2 супени лъжици захар;
1/4 чаена чаша обезмаслено мляко;
1/4 чаша чисто масло;
1-1/2 чаша месо от Пекан. (Или орехово месо.);
1/2 чаена лъжица ванилия;
230 милиметрова раковина за сладки.

СЕГА:

Размеси добре захаросания мед с разбитите яйца. Разбий в крем захарта, сухото мляко и маслото. Прибави двете едно към друго. Прибави орехите и разбъркай заедно с ванилията. Постави сместа върху непрепечена кора за сладки. Изпечи за 60 минути време при температура от 191° по Целзий.

ПРЕДИ ДА НАРЕЖЕШ – ОХЛАДИ!

 
Категория: Рецепти
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 08:32


image

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ТУК КРАЙ БРЕГА, -
Един порутен древен бряг;
По който кости на Комити
Внезапно белват всред отпадъчен мазут -
За да зачезнат поради Вековете;
Прането хорско се развява гордо,
С безгрижие на знаме укрито векове,
И най-подир изнесено за почит . . .
Минавайки под Теб,
Прекланям се и аз -
Безгрижно,
Вечно,
Дивно,
Несломимо,
Знаме На Народа.
THE END


 

 
Категория: Поезия
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.04.2013 12:34
image
 
(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

КРАЙ ПЪТЯТ ДРЕВЕН НА ПЛЕБЕИ,
Дошли от изток за да покорят,
Два хълма бели и морето,
Което дава хляб и сол, 
Без да брои пиастри
При светлина на лой, - 
Но също мургави мизийки, -
Аз ровя есенните листи на мъглите,
Под старата магнолия,
Подпряла крепостна стена, -
Попукана и цялата всред мъх, -
Като устата нежна на девойка
Познала любовта едва, 
Срещу достъпен трон от мрамор, - 
Буца Сол, -
Изхвърлена при буря на брега . . . 

НО СТАРИТЕ ВЕЛИЧИЯ - КЪДЕ СА?
Дворецът тих е.
Раздвижва вятърът вериги и камбани. 
Под пръстите на Времето сега се ронят,
И фреските,
И старите икони.
Короната всред прах кротува скрита,
А Тронът лесно е достъпен.

Непроменен единствено е Гробът.
Тъй тясната могила при стената,
С размер еднакъв за Орач и Император . . .
The End
2011

 
Категория: Новини
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.07.2013 22:40
image


image 
image
image
image
 
Категория: Други
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.07.2012 18:02

image ©

2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ВЕЧНИТЕ 
ВАРНЕНСКИ ПАРИТЕТИ
 

от
Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
  

 

Едва ли бих открил тайна ако обявя, как искрено си се шашнах. Щом научих, че Варна-Град притежава – Хе-хе-хеее! - приоритети. (Ами столицата - бря!?!) Макар закъснял за хептен прокомунистическата „дискусия“, (Никой нищо не вметва - Сакън! - нечий мозък да не зацепи – кой знае какво би измътил!), общо взето мини партай-конференция. Свързана с проблеми на едно докрай имагинерно – Хм! - технологическо варненско бъдеше. На която един уважаем „варненски“ депутатин се от сърце извайка. Доколко искрено обича Варна. Въпреки, че не е от Варна. (Столична практика и партийна доктрина, довела Варна-Град до настоящето позорно икономическо и екологическо дередже!) Чудеса твори тази менте-демокрация байганювс дайрекшн. Все пак отвреме-навреме, проблясва централизирана прозрачност. (Ще повишават пенсиите – догодина!) Колкото пъти се завърти виден столичанин, (Видни варненци – освен двамцата – няма!) покрай варненското кметство, толкова пъти фукват краснописни столични писания. Книги – така да се каже. (Общинският съвет – захвърлил таблетите - се убива да чете!) Така шикозно обнародвани, че явно дирекцията за пишман-култура и европеидно самообразоване, си казва компетентната дума. (За разлика от улиците, тук дупки нимъ!) Нищо чудно, че най-доказаният варненски изкуствовед там, се повъртя-повъртя, па драсна. Не би могло да се отрече. И, за дребните варненски списователи остава пурбоарец. Но, над 100 страници формат А-5 ще минеш единствено, ако си живееш в Швейцария. (Кешки да бяхме драснали зад Стената!) Твърди се, че за честване на двадесет и пет годишнината на Сдружението на варненските писатели, били отпуснати добри пари. Щото, мъжкият квинтет на град Вълчи Дол, ако и да пее фалшиво, едва ли пее на аба. Тежко на варненци. Бъдат ли ВАРНЕНСКИТЕ СТОЛИЧНИ ДЕПУТАТИ подменени, с ВАРНЕНСКИ ДОБРИЧКИ ДЕПУТАТИ. Подобни регионални приоритет-конференции съвсем ще се обезсмислят. Общо взето, това е ГОРЧИВАТА ГОЛА ВАРНЕНСКА ИСТИНА. Дали не цялата наша национална трагедия!?! По всевъзможните инстанции от ПАРЛАМЕНТАРНА СОФИЯ ДО НАДПАРЛАМЕНТАРЕН БРЮКСЕЛ, варненци ги представят все „наши“ хора. Без да бъдат нито от наш град – нито от наша черга. Повече от ясно е. Отвори ли се дума за големи приоритети, незабавно става дума за едри пари. И, за междупартийно консолидиране. Чрез партийно поръчение а-ла-Сталин-Тито-Димитров. Оказало се така крехко, че незабавно се превърна в Сталин-Дупка-Димитров. Открехнало вратата на Живковизма. (Живков на грузински означавало Джугашвили – ха де!) Не бих си позволил да твърдя, че идеята за общи леви надпартийни приоритети, (Чети интереси!), е абсурдна. (Не е „безумна“, както някой колеги намекват!) Дори не е утопична. (Рей Бредбъри си отиде!) Просто е неточна. Бих си позволил да я дефинирам. (Никой не ме пита – осланят се на столичани - наздраве!?!) Дефинитивно дадено: ЖАЛЪК НАПЪН ЗА ПРОВИНЦИАЛНО-СТОЛИЧЕН СОЦИАЛЕН ПАРИТЕТ. (RE: Пъгоушки протроцкистки конференции на „приятелски настроените капиталисти“ финансирани от Гарст!) При третият мини-партай-конферент-дискусионен напън вярвам, ще се доуточни. Като човек изтъркалял цял един живот във Варна-Град зная, че този напън за ВАРНЕНСКАТА ЗЕМЯ ХУБАВА, държи вече повече от петдесетина години земно време. Чрез идея да се прави нещо, че светът да си мисли, (Ще повишават пенсиите – догодина!), че работите в интерес на Варна-Град, ако не вървят по мед и масло, поне биха могли да потръгнат на сухо. (По стълбата нагоре – която води надолу!) Натам вървят безусловно всички ВАРНЕНСКИ РАБОТИ. Останалото е дрън-дрън. Щото се изявихя дискусионни баджанаци. Така хубаво скокнали обратно в жалката тоталитарна колесница, та ми се струва, че никога не са слизали от нея. Попаднали в някоя от безбройните варненски дупки, те трепетно очакват тази колесница да претрака покрай тях. Дано се завърнат отново там, (Ни лук яли – ни копър мирисали!), от където ходът на световната история, (Никакъв Горбачов!), едва успя да ги изрита. За хора, които не щадят време, пари и здраве да следят половинчатия политико-културен живот на Варна-Град, подобни форуми не престават да ги удивляват. Със несменяемия стабилитет на анонимния екип пишман-политикономисти. С липсата на елементарен прес-релийз за посетители. (Гражданско общество – чрез БСП – А!?!) Със сънливо-тъжната физиономия, на опрятно сделаният вечен модератор. Заседнал между двама загладили ангорски косъм, депутати. (Абе, как става тоя номер?) Е, и това е бизнес. Не казвам „занаят“. Макар нататък да отива работата. Покрай старите-нови идеи за варненското пристанище. Где от работа едва ли се е презорило, ама от бонуси дано не се е пръснало. Докато вълноломът – едва се крепи. Живковизмът – вън от всякакво съмнение - бе дълбоко скапан. (Дрехи втора употреба носеха единствено министерски щерки, с решение на ЦК!) Но пък понякога сработваше. Имаше години, когато на Порт Варна-Изток, че и на Порт Варна-Запад, бертовахме корабите борд на борд по два – нарядко и по три. Докато на рейд още четиридесет и два очакваха да влязат. Без никаква компютеризация. Без мечти по електронно правителство. Докато старата-нова идея за втори мост над езерото, (Да тръгва направо от кабинета на председателят на Общинският Съвет-Варна!), си е чисто Бай Тошова. (Надалеч се взираше Човекът!) Изречена в денят на неговото откриване, на борда на калпавото държавно бяло корабче, на което бяхме повечето варненци. Старата-нова идея за черноморска магистрала!?! По-полека кардашим! Тя си е още от времето на Кримската война (1853-1855.!). От тогава, също, е възпретената идея за ВАРНА-СВОБОДЕН ГРАД. (Но Русия!?!) А-пропо! Някой, от представените 38 партии и групировки, би ли доверил, какво е дереджето с отпуснатият от японците дългосрочен валутен заем? Депониран ли е в наша банка – в коя? Изплащат ли се лихви по него – какви? Оперира ли се с него – от кого? Добре е гражданството да е наясно. По смисъла на една съвременна прозрачна полуевропеидна политика. Макар до един да сме възпитани в абсолютна левунска непрозрачност. Капалъ на този полифацетен дискусионен панел сложи, тихо изциврената изтъркана плоча за големият патриотизъм на Българина. (IF!?!) Не се мярна никой от ГЕРБ, от СДС, от ВМРО, от НАШИЯТ ГРАД, от ДСБ, от СЕЛЕНИЯ-ТОТАЛ, от МАКСУДА БЕЗПАСПОРТНАЯ, от безбройните „граждански“ движения. Докато пък поетически личности се намираха. За Бога, с какво би могъл да бъде прогнозно-полезен един представител на артистично-поетически център? Освен да мрънка за спонсориране. (Не го може!) Видеха се отцепници от изчерпаната и безполезна „АТАКА“. Решили бесепарска попара да опитат. Както безусловно всички ние ядохме попарата на БКП. И продължаваме да я ядем. Логично е пристанище Варна-Град да бъде под управление на Община Варна-Град. Така било в Европа. (Кой гарантира!?!) Логично е една подобна среща да се повтори, (14.02.2011;11.06.2012.!), и потрети. Логично е да се търси перспектива за развитие на Варна-Град за десетилетия напред. Алогично е, в президиума да стоят депутати от съмнително варненско естество. Преследващи партийни приоритети. ВАРНЕНСКИТЕ ПАРИТЕТ-ПРИОРИТЕТИ – ПОСЛЕ!

THE END/06/12/12-11:47:39 пр. об. 



 

 

 
Категория: Регионални
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 08:36
image
image 
image
image
image

 
Категория: Други
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.07.2012 08:54
image 
image
Категория: Други
Прочетен: 698 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 26.10.2012 08:57
image
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН Д-Р КИРИЛ ЙОРДАНОВ, 

ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕЖКО ГРАЖДАНСКО БЕДСТВИЕ (05.06.2012.!), В ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО ЛОЗЕНЕЦ, ОБЩИНА СТРАЛДЖА; ПОДХОДЯЩО Е 
МЕСТНИТЕ РЕГИОНАЛНИ И ОБЩИНСКИ ОРГАНИ ПО ОПАЗВАНЕ НА  ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА (РИОПС-ВАРНА!) И ОБЩЕСТВЕНА ХИГИЕНА (РИОКОЗ-ВАРНА!), 
ДА ИЗЛЯЗАТ СЪС СЪВМЕСТНО КОМЮНИКЕ, 
ДОСЕЖНО РАДИАЦИОННАТА ОБСТАНОВКА ВЪВ ВАРНА-ГРАД; 
ЗАМЕРЕНО И НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНО ПО РАЙОННИ КМЕТСТВА,
И СЪОТВЕТНИТЕ ВОДОСНАБДИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ.
БЛАГОДАРЯ ВИ.

С УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ: Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY 
Категория: Регионални
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 31.07.2012 08:54

image
image
image
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.06.2012 20:49
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2364192
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930