2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЪЩЕСТВУВА ДЕН В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА,
Когато, -
Макар улисани в игрите безметежно детски
Тръпно чакат;
Да дойдат техните Бащи,
Или пък Майките дори,
Че да ги поемат -
За час -
Или за два,
Наспоред решението мъдро на Съда,
Където властва -
Клеветата Междухорска . . .
Децата дебнат хлопота -
На тежките бронирани врати,
Предвкусвайки отчасти Истината Свята,
Която винаги е равна на -
"Пари" . . .
Засечени вместо мишена, -
Под погледът съчувствен -
На неизвестен бодигард,
Във униформа на пишман-парашутист …
О,
Бедни -
Бедни -
Мои Бедни Поколения!
Недохранени Деца на толкоз тежки,
Ала тъй Великолепни Времена, -
Кърма за Вас е,
Ежемесечно платената
Почтителна Служебност на Екипа . . .
THE END
1980-2010
(c) 1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
УЛИЦА НА ДЕТСТВОТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Надолу водиш, -
Към Морето, -
Чиито сложни ветрове,
Все гонят кораби пред себе си -
И срещу хоризонта,
И пенят старите вълни,
Отмерващи най-древното откритие:
Зима …
Пролет …
Лято …
Есен …
И отново -
Все по-дълбока зима!
Надвиснали от двете ти страни,
Със къщи стари вековете,
Прекланят се пред всяко утро, -
Денят оставят върху тях да стъпи, -
А после мълчаливо рухват,
Недочакали завръщане -
На Блудни Синове Несретни …
Тук търся -
Сянката си от детинство,
Останала по теб в праха,
Разровен от нозе немирни -
На чужди палави деца.
А старите смоковници сред двора,
Липата стройна при стобора,
И есенният вечен бяг на облаците,
Нашепват упорито-
Напомнят неустанно:
- А, сенки нямат ветровете!
- А, сенки нямат ветровете!
- Не! Сенки няма и да имат -
Ветровете тъй Разблудни!
THE END
1965-2010
(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЖИВОТЪТ - КАТО КОЛЕЛО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЪЗДИГАЙКИ ЕДНИ – ДА СВАЛЯ ДРУГИ;
НО -
ВЪРХУ ЖЕНСКОТО БЕДРО,
ТРАКТАТ НЕ ПИША ЗА ЗАСЛУГИ.
С ПРОБЛЕМЪТ СЪМ ДОБРЕ ПОЗНАТ,
И ВСИЧКО СКЪПА Е ДО ВРЕМЕ.
НЕ СТРУВА -
И ПОЛОВИН ДУКАТ,
БИЛЕТЪТ ОТ ПРОПУСНАТ ВЛАК ДА ВЗЕМЕШ.
ЧАРОВНА САМО Е НОЩТА –
В КОЯТО СЕ НАДЯВАШ ДА СИ ПЪРВИ;
НА КРЕХКА ПТИЦА ПРИ ГРЪДТА,
В ПЛАНИНСКИЯ ПОТОК -
В РЪКА С ПЪСТЪРВА.
И, -
ДА СЕ ПРАВИШ ЧЕ ЛЕТИШ, -
КОГАТО ЗНАЕШ СИ –
ПЪЛЗИШ . . .
THE END
actualization -02.10.2006 г.
(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ТАКА ДОБРЕ ПОЗНАВАМ;
Непроменен е нравът им отколе.
Захапват лесно Кокалът останал,
От Онзи -
Гдето вкара ни в неволя.
Настръхналите кучета -
До Бога стръвно вият
Пропуснат ли това -
Което гонят.
Търпят - когато Господарите ги бият,
И нямат Бог на който да се молят.
Настръхналите кучета -
До смърт добре познавам;
Как не пропускат -
Да се правят на Поети.
Сърцето си на тях не предоставям,
Защото от Живота тежко са проклети.
И, често ги откривам в самота,
Как спретват -
На Невинния -
Поредната Беда . . .
THE END
2000 - 2010
