2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
(C) 2001 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
М А Й К А - 01от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Не мъртва - Защото медицината познава и закърпва.
Не жива - Защото на Живота смисълът така се губи.
Ни жива - нито достатъчно мъртва -
Тя следи Часовникът върху стената,
Как проследява Времето на Времената, -
Все още донейде нейно, -
Но и на мълчаливците наоколо,
Оглеждащи по трите измерения човешки, -
За ключът от касата с алтъни.
Щом часовникът заспре,
Това дотолкова я радва,че си казва:
- К"во значение . . . К"во значение . . .
- Абе, какво значение, Нъл - и тъй - и тъй - йоще съм си живъ!
Оглежда стаята, леглото, скапаният телевизор –
Бълващ голи задници сред нощ,
Дано издири Нож - па да постави Край
На мъките на своите роднини,
Които имитират Грижа подир Грижа, -
Макар да знаят, че е всъщност Съвсем Безнадеждно . . .
Тогава Престарялата си казва:
- Горко Ми! . . . Горко Им! . . .
- Горко Вси Нам! . . .
А също:
- Бре . . . Бре . . . Бре - е - е . . . Що за Хуманен Век!
Или само едно:
- Ц - ц - ц . . .
Но, Ножовете, Остриетата, Отровите,
Дори Лекарствата,
Надеждно са поставени далеч, и нависоко, и под ключ,
Та роднините да свършат туй що могат насаме.
Тогава й остава единствен Господ-Бог,
И тя започва . . .
За пръв път искрено - и от Сърце - се моли,
Предоставяйки Нему Своята Душа Бездънна -
Препълнена със Смехотворни Грехове;
Тук-там искряща - с Обидно Евтини Благодеяния;
Разсипана от Какви Ли Не Сортове Омрази;
Разядена от Долнопробни Мъки Неслучайни,
Които винаги приемала е -
Наместо Реална Обич Най-Синовна . . .
Но,
Господ-Бог отдавна е позорно сам;
Зарязан от участниците във играта,
Все още именуема - Живот в Бога;
Докато Световете,
И нещастниците в тях, -
Все повече - завинаги - безкрайни . . .
THE END
2001
(c) Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПОГУБЕНА ЛЮБОВ ОЧАКВА ПАК,
Далечното да стане поносимо близко.
За нея си мечтая заран - та до мрак;
Небето призовавам да припадне ниско.
В потайна доба - Таен Смъртен Час,
Издебвам Времето да спре за кратко.
Дочувам ясно Kеговият Вечен Глас, -
Изтича Времето през нас - а жалко . . .
Докосване до черно кадифе -
Погубва Чувството - Душа обгръща.
И Мъката ми се превръща във Море,
Ала за нея никой никому ни Цент не плаща . . .
На Творчеството жизнено - съдбовна дан,
С последни сили - Аз до Гроб ще дам . . .
THE END
1979-2009
