(C) 1980 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСРЕЩУ ВЯТЪРА НА ВЕТРОВЕТЕ,
Провесено на струна от Душа,
Сърцето ми -
Обезумялото махало на Света,
Живота ми порутва всред ръжда и плам . . .

С Орисаната Кръв -
На Смешници Несретни;
А иначе -
До Лудост Дръзки;
То не престава да се лута -
Ведно със Самият Мен.

И,
Тъй ще кара,
Докато бури струната -
Успеят и прекъснат . . .
THE END
1980-1990

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ПОРУТЕНА ЛЮБОВ ОЧАКВА,
Далечното да стане поносимо близко.
За нея не преставам да мечтая всред захлас,
Дори Небето да си позволи да падне ниско . . .

В потайна доба - Таен Рунен Час,
Изисквам Времето да спре - за кратко.
Дочувам неговият гръмогласен глас,
Изтича Времето през нас - а толкоз жалко . . . 

Докосване до мрачно кадифе,
Погубва чувствата - Душа разбива.
Превръща Мъките ни в Море,
Но от това нарядко се умира . . .

На Творчество Безсмислено -
Държавна Дан,
Отдавна зная че съм Поразена Жертва.
Аз тръгвам всинца издължен -
А похабен до грам;
Но що да сторя -
Дал съм Тежка Вечна Клетва . . .
THE END
1979-2009

(C) 1972 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГОСТИНИЦА “СОВЕТСКАЯ”

ТУК ВСИЧКО Е –
КАТО ДОМА.
В ЧЕРВЕНО СА ОБРАМЧЕНИ ЛЕГЛАТА.
ПО КОРИДОРИТЕ РАЗПЯВА ТИШИНА,
А ДОЛУ -
НЕВА ЛЮШКА СЕ -
В ПОЗЛАТА.

НАЗВАНИЯТА СА –
КАТО У НАС.
И ГОРНИЧНАТА –
СЯКАШ МАМА,
УСМИХВА СЕ –
С НАПЕВЕН ГЛАС,
РАЗДИПЛЯ СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ДРАМА.

ЕДВА УСПЯВАМ ДА ПОЕМА ДЪХ,
ПОЛИТНАЛ ЗАЕДНО С МИРАЖА.
РАЗБИРАЙКИ –
ЗАД ВСЕКИ СРЕЧЕН СТИХ,
СТОИ НА ПОСТ –
БЕЗМЪЛВНА СТРАЖА.

ТОГАВА ОБЯСНЯВАМ СЕ –
КАТО ПРЕД ТРОИЧЕН СЪД,
МАКАР -
ЕДВА ЛИ ДА СЪМ ТОЛКОЗ МНОГО ГРЕШЕН:

- И МАМАН Е ГОРНИЧНАЯ,
В ХОТЕЛ
ЗА НЕПРИЯТНИ ЧУЖДЕНЦИ …
THE END
(Ленинград-Юлий, 1972.)