Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359861 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Януари, 2014 г.
2  >  >>
 Република България
Град Добрич - ОБЩИНА
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ

Литературен Конкурс 2006.. 
“ДОБРУДЖА –
НАЧАЛОТО И БЕЗКРАЯ НА БЪЛГАРИЯ”

Източник: www.Cult.bg
2006-07-03
Награда “АНТИМОВСКИ ХАН”
Ноемврий 10, 2006.
   

OCEAN PRESS-VARNA

2006–2007-2014

Avramov’s Hand-Made Editions

 НЕПРОИЗНЕСЕНО

ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЛЕТА ЗЕМНО ВРЕМЕ, ЕДВА ПРОГЛЕДНАЛ ЗА АЗБУКИ, ЕДИН ХЛАПАК ОТ СТАРА ВАРНА ОТКРИ ПОД ДЮШЕКА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПРУЖИНЕНО ЛЕГЛО - У ДОМА, ХЕМУСОВОТО ИЗДАНИЕ НА ЙОВКОВИТЕ СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ. ХЛАПАКЪТ РАЗТВОРИ КНИГАТА И УСТАНОВИ, ЧЕ НОЩЕМ ЗВЕЗДИТЕ ПО ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ БИХА МОГЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАТ ПОДОБНО СРЕБЪРНИ ПАФТИ. ПРИВЕЧЕР, ПОД ВОЯ НА ЕСЕННИЯ ТРАМОНТАН И ПИСЪКА НА СИРЕНИТЕ НА ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА, ХЛАПАКЪТ ДОВЕРИ ТОВА СЪЩЕСТВЕНО ОТКРИТИЕ НА ЕДИН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, ЧИЯТО ПРЕГРЪДКА ГО ТОПЛИ И ДНЕС. ЧОВЕКЪТ ПОГАЛИ С РЪКА КНИГАТА И КАЗА: “ЕТО, ТОВА Е ЗАНАЯТ!“. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПИСАТЕЛСТВО ЗА ЗАНАЯТ НА БАЛКАНИТЕ. ЧОВЕКЪТ ПОМОЛИ МОМЧЕТО ДА ЗАСРИЧА РАЗКАЗА ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА И КАРА КОЛЮ, А МОМЧЕТО СЕ УБЕДИ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ОТНЯКЪДЕ ЗНАЕ И ПОЗНАВА ТАЗИ ПРИТЧА ЗА ВРЕМЕТО НА БУЗГУНЛУКА, БЕЗ ДОРИ ДА Е ДОКОСВАЛ ТАЗИ ВСЕ ОЩЕ СВЕЩЕННА ЗА МНОЗИНА КНИГА. ВРЕМЕ, КОГАТО РОДОВИЯТ КОРЕН ПРА-ПРА-ПРА-АВРААМ Е ИЗПЕПЕЛЕН НА КЪШЛИ НАД БАКАДЖИЦИТЕ.

ТРЪГВАЙКИ ПРЕЗ ЙОВКОВИТЕ ПИСАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАР-СКА ЛИТЕРАТУРА; ОТРОВНО ПОПИКАНА ОТ ДИПЛОМИРАНИ ЗАД ГРАНИЦА БЕЗДОМНИЦИ, ОБУЧЕНИ ДА ПОСТАВЯТ ЗАПЕТАЯ НО ПОГУБИЛИ КРЪВ И КОРЕН, ЧАК ПРЕИМЕНУВАЛИ ИМЕ - ДАНО КВО ДА Е СЕ СБЪДНЕ ПО ПРОЕКТ; В НАШЕ ВРЕМЕ ТОВА ВЕЧЕ ПОБЕЛЯЛО МОМЧЕ ЗА ЛИШЕН ПЪТ ОТКРИВА, ЧЕ “СТАРИТЕ ОТПРАВЯТ ПОГЛЕДИТЕ СИ НАДОЛУ, И ГЛЕДАТ ЗЕМЯТА, КОЯТО ЩЕ ГИ ПРИБЕРЕ”. УСТАНОВЯВАЙКИ, КАК МАЙКА ДОБРУДЖА УСПЯВА, НЕ ПРЕСТАВА, И НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ ДА РАЖДА И РАЗПРАЩА ПО СВЕТА МАЙСТОРИ НА БЪЛГАРСКОТО. И, АКО ЗА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЗАНИМАНИЯ СЕ ИЗИСКВАТ КАКВИ ЛИ НЕ СЕРТИФИКАТИ И СТАНДАРТИ, ТО ЗА МАЙСТОРЛЪКА НАРИЧАН СЕВЕРНЯШКО СЛОВО, СЕРТИФИКАТ ЗА СЕГА НЕ Е НЕОБХОДИМ. ДОСТАТЪЧНО Е ПОДХОДЯЩА ПУБЛИКА. В НАШЕ ВРЕМЕ - ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНО УПРАВЛЯЕМ СТОПАНСКИ БУЗГУНЛУК И ВСЕНАЦИОНАЛЕН ДУХОВЕН И МАТЕРИАЛЕН УПАДЪК; НА ШИРОКО АФИШИРАНО СВЕТОВНО БЕЗЗАКОНИЕ ЛИЦЕМЕРНО НАРИЧАНО “СВОБОДА НА ИЗБОР”, ЧЕРТАЕЩО ПОД КАМШИК “НОВ СВЕТОВЕН РЕД” – ИЗОБЩО НЕФАШИСТКИ; ТАЗИ ВСЯКАК ЙОВКОВСКА, СЪВСЕМ ДОБРУДЖАНСКА, И ДОКРАЙ БЪЛГАРСКА НАГРАДА ПРИТОПЛЯ НЕ САМО СЪРЦЕТО НА УСАМОТЕНИЯТ АВТОР, НО И НА МАЛЦИНАТА ЗЪЗНЕЩИ КРАЙ НЕГО. БЕЗ ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ НОВИ КЪРДЖАЛИЙСКИ ВРЕМЕНА ХЛОПАТ НА ВРАТАТА НА БЕДНА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОПИТАТ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДА ПРЕЛОМЯТ НЕЙНИЯТ ЖИЛАВ КОРЕН; ДАНО УЗАПТЯТ УДИВИТЕЛНИЯ КРЕАТИВЕН ХЪС НА НЕЙНИЯТ ВСЕВЕЧЕНО ПОСТАВЕН НА КОЛЕНЕ  НАРОДЕЦ. ДАНО ПРЕТОПЯТ БЕДНАТА ОБЕЗКРЪВЕНА ОСТАТЪЧНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НАХАЛНО ПОДМЕНЯЙКИ СЛАВЯНСКО АЗБУКИ, С ЛАТЕРНАДЖИЙСКО ABC FOR EVER. НО, ЗНАЕ СЕ ОТКОЛЕ. ЗАВИСТТА МАКАР БЕЗКРАЙ БРУТАЛНА, ОСТАВА ВИНАГИ БЕЗПЛОДНА. ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НАСТОЯВА - ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПАРЧЕ БАЯТ ХЛЯБ И НЕЦЕНЗУРИРАНО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО.

ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НЕ ПРОЩАВА – НО ЕДВА КОГАТО ОПРЕ НОЖЪТ О КОКЪЛ.

 Вторник, 10 Ноемврий 2006 г.

3

ПОЗНАХ УЧИТЕЛЯТ,КОЙТО СИ ОТИВАШЕ . . .
Йордан ЙОВКОВ

 Hemy VARNALIUS I CORMORAN
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ

Всякакви прилики – всякак са случайни.

Авторът

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ
- НОВЕЛА -
THE STARTLED SHEEPPENS
- NOVEL -

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ,
ОТ БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ ВАРНАЛИУС И КОРМОРАН,(СЕ ОБНАРОДВА ПРИ ОКЕАН ПРЕС-ВАРНА,УЛ. ИВАН ДРАСОВ № 24, 9002-ВАРНА, БЪЛГАРИЯ,
В 117 ИДЕНТИЧНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ПРЕЗ ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2006-2007-2014.,
С УЧТИВОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ,
И СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ.
ISBN-978-954-8530-41-5
THE STARTLED SHEEPPENS,
BY BOGOMIL KOSTOFF AVRAMOV ROUSSEFF – HEMY VARNALIUS I CORMORAN,
WAS BEEN PUBLISHED BY OCEAN PRESS-VARNA, 24 IVAN DRASSOV STREET, BULGARIA,
IN 117 IDETICAL IMPRINTS THROUGH THE YEAR OF THE GOD 2006-2007-2014,
WITH THE KINDLY HELP OF THE DOBRICH CITY MUNICIPALITY, BULGARIA,
AND THE DOBRICH WRITERS AASOCIATION.

Всички права запазени. Тази публикация е защитена от Закон За Авторското Право на Република България, и всички свързани с този Заокон Международни Съглашения. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана по никакъв начин и в никаква форма; включително фотокопиране; нито утилизирана чрез информационно хранилище или специализирана система, без писмено разрешение на Автора и Океан Прес-Варна, България, с изключение случаи на критично цитиране.

All rights reserved. This publication is protected by The Copiright Code of The Republic of Bulgaria and all International Negotiations in that same connection. No part of this publication may be reproduced in any form or by any means; including photocopying; or utilized by any information storage and retreival system, without written permission from the Author or Ocea Press-Varna, Bulgaria, except for brief quotation in critical articles or reviewes. 

 

 

 

image


 
СЕСТРАТА ПРИБРА ИНСТРУМЕНТИТЕ,   а   лекарят   го   потупа   по рамото.
             - Няма нищо, - процеди, - ще премине . . .
             - Ба . . . - изпъшка болникът, отметна глава и заспа.
             Лекарят не вярваше на изречените свои приказки. В тази общодържавна немотия, направила мнозина за пръв път да прогледнат, пресни лекарства пристигаха все по-рядко. Районната болница, гдето бе попаднал Драгоста, бе основана от лекар потънал в предумишлена забрава. Неговият вече възрастен син, овреме драснал в Германия, се бе обадил по телефона да се убеди, пристигнал ли е "онзи тир с медикаменти, хранителни припаси и апаратура", дарени от жители на незначително провинциално градче в Саксония. Този тир все още го нямаше.

БЕЛОГРАД БЕ ЗАПОКИТИЛ своят пръв следосвобожденски лекар в порутен кирпичен параклис в старото градско гробище. За да го забрави заедно с Параклис, Църква, и Вяра в Бог, Цар и Добродетели. Атрибути, от които келепир не пада. Синът се кълнеше отдалеч, а се чуваше сякаш в Белоград, как ще зарежда болницата всяко тримесечие докле е жив – но и подир това – има начин, стига Общината на Белоград да реши болницата да приеме името на неговият баща. Бе получил категоричен отказ. Покойният лекар бе имал заслуги към бедняци. Никога пред властници. Нещо, което никоя Власт не прощава.

- Като на куче - опита да се усмихне болникът.

            На дежурният лекар не му бе до смях. Откак жена му се спомина при спонтанно раждане, в една закъсала в междуселска кал санитарна кола всред Дтбруджанската Пуста над Морето, бе престанал да разговаря дори със самият себе си. Носеше старомодни диоптрични очила върху огромен месест нос. Строг до неузнаваемост. Ругаещ когото и както пожелае. Вонящ на алкохол и неизбежни професионални зарази.  

С болникът си се знаеха, от кръчмето в Караалтъново, където мастика и сушен чироз с магданоз ги сбираше на една маса, за да бистрят обичайна смес от съждения за мръсна политика и спомени за чистак-жени. Старият подозираше, че зад подобна ожесточена строгост се крие едно от най-държаливите сърца напрек и надлъж през Карвунската Степ. Грешеше. Лекарят отдавна се бе простил със семейство, богатство, научно звание и здраве. В името на великолепна професия, с мижава държавна заплата.

7

        ПО ЕДНО ВРЕМЕ БОЛНИКЪТ отново се свести. Огледа се за шише мастика. Откри банки с лекарства. Установи, че очите на лекаря, някъде там - зад полутъмните стъкла на очилата, са огромни и безизразни като на октопод. Морско животно на животните, размахало неотдавна пипала от телевизора (62 инча!), в кръчмето “При Кондака”. Беше се бая развеселил. Бе обикалял двадесетина години морета и океани, а не бе срещал подобно чудовище.

ДО НЕОТДАВНА КООПЕРАТИВНО, подир това общинско, сега реституирано и отново частно, кръчмето можеше да се отсрами не само с телевизор и безбожни цени. Бляскав железен прът безцеремонно бе побит между два прожектора за аварийни цели, забърсани от пожарната команда в Белоград, под неспирно въртяща се огледална сфера окачена на найлонов канап. Иначе, обстановката бе останала дотам съща, че да ти се стъжни под лъжичката. “При Кондака”, кръчме от стотина квадрата маджуносан с отпадно масло дъсчен под, почернял от времето сякаш вечен гредоред, а отгоре турски керемиди върху наръч плесенясала слама, всичко бе възвърнато по старому. Освен Фросщ. Начинаещо курви, забърсано чрез вятъра на промените в недоимъка, от вълнолома на крайбрежен Белоград в Караалтъново, право в сърцето на пустошта на Карвунската Степ. Незначително селце, някога известно с конвейерно производство на патки и мисирки, (Технология холандска!), изхитрило се да опази стародавно име в указателя с пощенски кодове, през всичките тези мътни ли, мътни години на несвестни, задгранично поръчани социални промени. Започващи шумно и славно. Завършващи позорно, плачевно и безсрамно. Посегнали на стародавни имена на градове, села и население. Застрашаващи някой Божи Ден, да преименуват цяла една държава на онова, което един народ рядко заслужава.

ФРОСИ УМОРА НЯМАШЕ ДА ПРИСЛУЖВА И УСЛУГВА. От как бе изритана из Белоград, приютена за кратко в Хороздели и Тинтявино, подир това отседнала в Караалтъново, Фросщ се бе научила тежко да слугува, лесно да търпи, до смърт да мълчи. Па, каквото ще да става. Подир две мастики на гладен стомах и мешана салата в добавък, Даскал Пет намираше сили и упование, бащински да призове Фроси с пръст. За да й поясни, доколко таман била образователната система в Караалтъново, точно преди да бъде съкратен. На което Фроси искрено съчувстваше.

            - Как пък не . . .

           И се навеждаше, така възпитано и учтиво, дотолкова искрено и невинно, че безбожно едрите й бозки правеха отчаяни опити да не скокнат из деколтето, па да цопнат в чинията с варена наденица с подлютен варен каварненски боб. На което Даскал Пет, подир време, щеше да се радва до пресита. В такива случаи, Барба Драгоста Николиди Трети наричан Тихи, тарикатски притваряше око към доктор Глазгов. (Как не!?!)
           Даскал Пет често обясняваше на Драгоста, доколко големи и мощни биват океанските октоподи в Ламанш-а. Забравяйки, че Драгоста до неотдавна имаше Ламанш за улица и комшулук. Как един от тези величествени хищни октоподи, (Онзи от тивито – нищо не е!),  нападнал знаменитият френски художник Викториал Югов, докато пиел чай по време на пленер по бреговете нa

8

остров Гърнси, (Щото бил революционер – бил там!), та едва не го завлякъл в едни мрачни подводни пещери, където нямало ни Чук, ни Гек, нито някого от Клетниците даже.

Тъй си се разсейваше Даскал Пет, което прави да мисля и да подчертая, как нещо съвсем детинско се утаява в душите на безусловно всички пенсионирани даскали. За да ги откроява от останалите.

Да, да, да бе, беше потвърдил още тогава Даскал Пет, докато изграждаме децата в мъже, ние даскалите си се превръщаме в деца. Бе добавил присмехулно:“ Но, е здравословно!“ Струва ми се, това го радваше и крепеше.

           - Така ли, - бе прихнал Драгоста, - значи Гърнси - а? Значи - битка с октопод - а? Тоз" Октопод, Пет, все по-често срещам из нашата мера.

            - Кой ще да е?

            - Октоподът на Световния Капитал  . . .

            - В Караалтъново? Хайде де!?!

Даскал Пет бе размърдал патриотично ревматични нозе под дървената маса, а ръцете му трепнаха, готови байрак да развеят.

- Че защо?

            Драгоста бе отпил от питието.

            Бе се взрял замислен в опушените греди на заведението, под които онази сфера от огледални стъкълца продължаваше да се върти, макар под нея да нямаше никой.

            Бе се загледал, в стройния никелиран прът.

            Бе мярнал вътрешния балкон, на който някога един самотен селски даскал, бълваше талантливи тиради в чест на отечество, род и родина. (Зъ куиту днясь никуй ни спуменая!?!) Предизвикали обществото да го потопи в мизерия и умори от глад - дано замлъкне, па подир, да му въздигне месингов паметник в родното котленско село, днес откраднат и препродаден от цигани забегнали на запад.                                                                                                          

- Защото Пет, половин"та пара на Тоз Лъжовен Свят, именно на тоз" остров ся гудят и хубуй ся размножаят. На твоят знаменит художник ли, писател ли - нам ли к’ъв - просто банката муй билъ нъ Гърнси.

            - И парите на Кондака, ли?

            - Мож" ли дъ знайш! 

            Драгоста бе повикал Фросщ.

            Бе платил сметката, загледан безпомощно в нейното бездънно деколте, пълно с изненади. Гордо се бе прибрал дома, театрално преплитайки крака. Допускайки, че подобна походка за кривите селски улици, е по морски елегантна и съвсем революционна.

Все пак, казваше си престарелият Драгоста Николиди Трети–Тихи, докато подмокряше втори каменен зид в нощта; от моя гледна точка, от гледна точка на всички оттеглили се на село маримани, тук в Караалтъново, че и в Тинтявино, и в Хороздели, навярно и в Белоград, възможно и в Столицата – там най-много; Даскал Пет е най-сведущ по морските работи. Готов министър. Цял един път е пътувал Варна-Одеса-Варна, (Пиш – Пиш – Пиш де!), с хтра на селските бабички-ветеранки. Драгоста харесваше да го развеселяват сухопътни старчоци.

9

"ПРИ КОНДАКА", Фросщ наистина бе все и вся. Най-пъргаво разнасяше дървена табла с напитки, чеверме в пръстена купичка, и какви ли не салатки. Вирейки малък плътен задник, ж нищо – уж без да има защо!), всред лабиринт от дузина прогнили маси, разбрицани виенски столове произведени някога в Румънско, и ококорени от несравним ищах за градска плът пишман-селяци. Задник, който, след като бъде добре изкъпан, всеки глупак би приел за девствен.

Старият Кондак, не бе от хората които лесно се самозаблудват. И чукаше Фросщ, щом му се прииска. Органичен статус за мъже набили пенсионна възраст, когато ред, срам и бройка губят свяст, святост и социално значение. Без да пропуска да товари пйргявото девойче, с мъжки дейности. Залъгвайки я, как един ден, (Като нищо!), ще започне да й плаща социални. (Щом фирмата заякне!) Мисъл, която го разстройваше до корен. (Кондака харесваше, да държи на мъжка дума.) Това правеше да му се приисква да разхлаби каиш, дори през проклетото работно време, когато в кръчмето имаше бая-бая народец.

ФРОСИ УСЕЩАШЕ ТОВА, по неведом, характерен за жените начин. Трескаво прекосяваше заведението. Присядаше върху някоя маса с посетители, (Уф! Кондака ще ме умори от бач!), най-често тази на Даскал Пет, Доктор Глазгов и Драгоста. (Убедена, че няма къде да избяга.) Това е номерът на ищните жени. Да се правят, че Онова им е противно. Размахваше невероятно бели стройни крака. Невидимо се плезеше на разярения зад тезгяха собственик така, че цяло село да завиди. После се опомняше. Мозъкът й трескаво пресмяташе социалните, които Кондакът от години й дължеше. Рано или късно трябваше да плаща. Тогава, щеше да си му обърне гръб. О, тя знаеше. На този свят всичко се заплаща. Важно е, това да се случи навреме, тоест незабавно. И, бързешком влизаше в кухнята. Строго контролирана досежно чистота и хигиена, от съответната РИОКОЗ.

ПОЗАМАЯН ОТ ВНЕЗАПНО БЛИКНАЛ ЕНТУСИАЗЪМ, едва сдържащ старешки ищах, забравил да удари ключа на касата в която винаги държеше пет лева на дребни стотинки, (Караалтъновци държат на точни сметки!), Кондака изсумтяваше. Кимваше покровителствено-собственически с глава. И, задъхан асматически, се втурваше подир Фросщ. За да я открие гола-голеничка, изтегната безмълвно в робска готовност, върху кухненската маса с белите испански фаянсови плочки. Поприкрита с предвидливо притоплен над печката пищимал. Подложила под кръшен кръст покривка за маса, сгъната на двадесет и осем. Хич не й пукаше, че наоколо бе пълно със всевъзможни ножове и сатъри. Фроси бе смела, колкото си иска.

В ПОДОБНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МИГОВЕ, на местните пестеливи мъжкарски права, свободи, и караалтъновска еманципираност, посетителите на “При Кондака” учтиво духваха навън. Да изпушат по цигара. Да поемат сулук чист въздух. Че, да коментират упадък на нрави и благочестие, заради ниски заплати и закъснели пенсии. В една държава обречена да рухне; където комунизмът не преставашие да броди из умовете, махалите, и пробитите джебове на някогашни  и  настоящи  апапи;  моралът  отдавна  беше  станал  за

10

посмешище. Нрави, Благочестие, Братство, Равенство, Свобода и Справедливост, отдавна бяха така девалвирали , че единствено спонсориране на едро би могло донейде да ги възроди. Но, и това не бе съвсем сигура. По-недоверчивите бързаха да прескочат до дома, за да се убедят, че при тях нещата не биха могли да стоят точно тъй.         

          КОНДАКА ДРЕМЕШЕ НА СЪЩОТО ТОВА МЯСТО, зад същия автентично оплескан тезгях, върху същия одрискан в древни времена с неизвестна клеясала течност висок дървен стол, върху който преди половин век време славно подремваше неговият тейко. Загрижен, как да изкупи яйцата от селските кокошки на половин цена, че немецът-снабдител пак бе тръгнал по селата. В трепетно очакване да бъде освободен от имане, имущество и чест, от поредни Братя-Освободители. Както някога това бяха сторили техните предци с тейкото на неговия тейко, че цената на водката, камената сол и газта за осветление на европейския пазар, да подскокнат стократно. Кондака бе осъзнал от малък, че живее в страна, чийто неук но хитър народ харесва да се прави на поробен. Че да бъде периодично освобождаван от самият себе си. За да не престава търговийката на черно. Незнайни европейски властници, вкопчени да правят световна история на чужд задник, загрижени единствено за себе си, предопределяха този период на петдесетина години земно време. И историята, що да чини – подчиняваше им се.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.09.2014 15:10
 image

(c)1982-Bogomil Kosstov Avramov-Hemy
КУО ВАДИС ВАРНА?

ОПИТИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на обичайната структура на обществото; ала добре че ординерния гражданин си му знае реда и наредбата; доказа, че значителен брой от жизнените параметри на българина все още са изцяло живи. Може би дори безсмъртни. Освен един. Проблема с Околната Среда и Пространство.

Всеки може да остане при семейството си, или да забегне надалеч от него. Без да се притеснява, че ще трябва да се бори за ново жителство.

Всеки може да се грижи за децата си, или изцяло да ги зареже. За да не гледа, как се превиват от глад. В една иначе съвсем европейска страна.

Всеки може да обича жена си дори тя да му изневерява, а освен това, би могъл да си купува и платена любов. Стига това, да му е по джеба.

Всеки може да обругава власт и законност, за да докаже подир това пред съда, че именно той е прав, при това напълно.

Всеки може да се възмущава от мръсотата, в която е затънал най-перления бряг по западното крайбрежие на Черно Море, без това да доведе до някакво видимо подобрение. Независимо от ежедневно внасяните данъци и такси.

С една дума, всеки има право на избор, от какво да погине. Но, става дума за още нещо. Освен всичко това, гражданинът на Варна има ли какво друго да избира? При една относителна сво-бода на избор. При това конституционно гарантирана.

ЕДНА ПУБЛИЧНА АНКЕТА през 1996, проведена от научни работници които си се занимават именно с това, установи следното:

- 47% от гражданите на град Варна не познават екологичните проблеми на града, а следователно и всички останали,

- 56% от гражданите на град Варна може би активно се интересуват от стоящите пред града екологични проблеми, но остават с това свое "интересуване",

- 77% от гражданите на град Варна получават информация за екологични проблеми единствено от местните вестници, а следователно неточно и недостатъчно ангажирано,

- 52% от жителите на град Варна не участват в обсъж-дане на екологическите проблеми по места, когато това се прави, а това се прави твърде рядко.

- 84% от гражданите на град Варна са участвали в "ма-сови" екологични акции, независимо че междублоковите про-странства вонят от прозоречна смет, безстопанствени кучета, котки и скитници.

Тази странна екологическа анкета, изглежда твърде обилно напудрена и, нагласена. За чия ли международна организация е предназначена? Не вярвам, да е годна за управленски цели. Но, кой у нас управлява, чрез анкети? Все още никой.

С ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХАРАКТЕРНАТА СТРУКТУРА НА ОБ-ЩЕСТВОТО, нека читателят да не ме разбира криво, град Варна внезапно загуби част от своите паметници на храбри и самоотвер-жени мъже. Както и, на някои възрожденци. Издигнати по полити-чески причини, тези паметници бяха загубили своето политическо въздействие. И, бяха останали единствено със своята художест-вена стойност.

Какъв град. Каква управия.

Да унищожи онова, за което е платена робска дан...

ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ от петдесетина години време, а и дълго подир това, град Варна води интензивен стопански живот. По време на стопански кризи, градът бележи положителен възход. Към краят на 1940, тук оперират три местни банки, с общ капитал над 100 000 000 златни лева, със специални фондове за подпома-гане на науката, изкуството и културата, без това да бъде изисква-но по закон. Дотолкова стабилни, че две последователни окупации не могат да разбият тяхната дейност.

Основана през 1895 г, Варненската Търговско-Индустриал-на Камара включва 19 подопечни околии, от които най-обширна е Провадийска, станала нарицателна за цяла България. Поддържа 12 занаятчийски училища. Основава Първо Висше Търговско Училище в страната още през 1921 година. Към краят на смутната 1940година в него вече се обучават 1250 студенти.

По инициатива на Лигата за Курорта Варна, чиято заслуга е коренно разгръщане на град Варна, като международен курортен център, започва да действа Варненската Промишлена Изложба. Успешен конкурент на Пловдивското Мострено Изложение начиная от 1932

Още през 1914 година, градът който не се е разпростирал по-надалеч от закусвалня "Нептун", се осветява от собствена елек-троцентрала. Различни фабрики и работилници, имат свои енергийни центрове, които погрешната концепция за централиза-ция на електрозахранването унищожи най-безотговорно.

През 1937 година бива открит водопровода Батова-Варна.

Без да гони световни мощности и пазари, Варненската Дър-жавна Корабостроителница произвежда малки стоманени кораби без особени затруднения.

В града има над 3000 занаятчии, обединени в 24 професио-нални сдружения, всяко едно от тях със своя хоругва, устав и спо-магателна каса.

И, както днес, парата е въртяла фукарата.

И, както днес, мнозина са се питали:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Без да могат да си отговорят.

Всъщност, накъде отиваш Варна, в края на един така динамичен век?

Защо поетите престанаха да те възпяват?

Защо композиторите престанаха да творят за Теб?

Защо по улиците ти отекват изстрели без отговор?

Как стана тъй, че твоите курорти рухнаха всред свлачища?

Как така се получи, че твоите младежи гинат безработни?

Защо твоите интелигенти забягнаха през девет земи в десета?

Кой, как и защо изсмуква най-безпощадно твоите целебни со-кове, заложени така мъдро от Природата тук, на брега на Море-то?

Кой те превръща в екологическа бомба със закъснител?

Защо твоите значителни тежки и леки производствени мощности лежат захвърлени и замразени, за да се разпадат?

Кой желае моралното мъртвило на нашите деца?

КУО ВАДИС ВАРНА?

Някой някъде неизвестно защо, но съвсем умишлено погубва твоето Черно Море.

Някой някъде неизвестно защо обрича твоето набъбнало в брой население, на недоимък, на глад, на безпаричие и безпер-спективност.

Кой превърна твоето брегово море в Помиярник на Цяла Съвременна Европа?

Кой финансира наукоподобни изследвания, които задоволяват евтини интереси за сметка на данъкоплатеца?

Кому служат безкрайните приказки за просперитет чрез Свободни Икономически Зони, които Европа отхвърля в тази точка на света още от турско време, та до днес?

Кой се нуждае от Бъдещето на Твоите Деца, за да изгради просперитет за своите на другия край на света?

Кому е нужен сблъсък на ненужен блясък и пълна немотия, по улиците на града?

Как така се получава, че върху забележителни исторически паметници израстват железобетонни жилища-вампири.

КУО ВАДИС ВАРНА?

Защо никой не изследва твоят стремеж към съвършенство?

КУО ВАДИС ВАРНА?
КУО ВАДИС ДРЕВНА БЪЛГАРИЙО?
КУО ВАДИС БАЙНО?

И, ще има ли задоволителен отговор някога?

ПО ВРЕМЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯ на Институт по Океанология при БАН-Варна, през 1986бива открит неизвестен, подобен на ме-дуза вид, известен катоКтенофора Еухарида. Хищник от повърх-ностните води пред нос Емине, който се храни с планктон и, яйца на мекотели. При фиксиране във формалин, което е рутинна прак-тика, животното се разпада. Никой не свързва наличието на този неизвестен до тогава обитател, със зигзагите на моторния кораб "Петерсберг", който именно по онова време битуваше в брего-вото море на България, а капитанът му се чудеше и маеше, как и къде да изхвърли своя секретен товар от лаборатории за биопре-парати в Западна Европа. Но, така е в светът на науката. Откритие-то е откритие. Причините и следствията ще интересуват други.

В РАЙОНА НА КУРОРТИТЕ северно от град Варна, се наброяват ни повече - ни по-малко от 14 топли минерални извора. Това са предимно занемарени сондажи извели топли минерални води по цялото крайбрежие на България, без някой да се опита да ги кап-тира и оползотвори.

Начиная от краят на шестдесетях години, подвижността на бреговите зони около град Варна, сериозно се активира. Първите сериозни свлачища, сурнаха в морето т.н. "Рибарско Селище" между Златни Пясъци и Кранево, за което се предполагаше, че ще даде реален плод под форма на валута. С интензифициране на жилищното строителство, тези процеси се усилиха и зачестиха. Брегоукрепителните работи извършени на самия морски бряг, но не и в сърцевината на свлачищните процеси, помогнаха малко. Особено тежко бе положението през 1995, 1996 и 1997, когато маса новопостроени вили хукнаха направо към морето. Оказа се, че тоталитарните забрани са отчитали не само партийна при-надлежност. Но и, интуитивни предпоставки. През рухналия край-морски път, преминаха министър-председатели и президенти, но това не спря процесите на свлачища, които някои искат да изкарат природна закономерност. Тук-там някои си зададоха въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Но, не отговори никой.

ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ най-подир стана ясно, че водопроводът за град Варна от язовир "Цонево" (?) и, нефтопроводът от Бургас до Провадия, вървят успоредно в непосредствена близост. Народът се нареди на опашки за минерална вода, но тя едва ли бе пригодна за ежедневна употреба. В град Варна основно се пиеше замърсена с нефтопродукти питейна вода. Не само във Варна, но и в областта. Тук-там някой запита:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Не отговори никой. Защото онези, които трябваше да го сторят, бяха заети с управленски рокади.

В КРАЯТ на 1988, началото на 1989, в един сумрачен периферен квартален клуб на град Варна, внезапно бе изложен пред изне-наданото гражданство, поредния "нов" квартално-застроителен план за централната част на крайморския град. Това бе направе-но най-вече, за да бъдат туширани граждански недоволства. Свързани с взривяване и изтриване от лицето на земята, на ред централни умишлено повехнали здания с прекрасни фризове на късния виенски сецесион. Точно в центъра на града. Там, където все още нищо не може да се постигне. Освен половинчати раз-копки незабавно оковани в железобетон.

Подложен на слабопроучени демографски промени, измъчван от отсъствие на съвременен градски и извънградски обществен транспорт, застрашен от наличие на обкръжение от остарели

химически производствени мощности, разположени едва на двадесетина километра от неговият административно-стопански център, Варна притежава вече два модерни фестивални комплек-са, но все още няма Съдебна Палата, Сметна Палата, Опера Хауз, Библиотека и, още какво ли не. Град колебаещ се между множество "идейни" проекти; но не и върху солидно изградени концепции за развитие; Варна сякаш е човек който посяга на себе си. Една внезапна проверка някога показа, че класираните няколкостотин паметници на културата, предимно стари жилищни сгради, изведнъж бяха намалили своя брой значително. Дали някой не предвиждаше настоящето? Може би. Но, какво значение. Едва ли човек или група хора си задаваха въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Съгласно този проект; а сега - 1997 - отново има "нов"около 6000 коренни жители на Стара Варна, щяха да бъдат принудително разселени в периферията на града. Впрочем, подобни възгласи и, днес се дочуват. Предимно гласове на спекуланти с недвижима собственост.

НЯКОГА, зданието на Централната Поща в град Варна, бе едно от малкото здания за чудо и приказ в този чудесен винаги град. Един добре известен за времето си и света скулптор, украи-нецът Михайло Парасчук, роден през 1878 в село Варваринци, Тернополска Област, учил в Краков и Лвов, завършил Акаде-мията "Жюлиен" в Париж през 1910 и специализирал при Огюст Роден, се заема с нейното външно и вътрешно оформление. Така, както вече е сторил с ред административно-стопански и учебни сгради в столицата. Така, както е сторил със зданието на Софийския Държавен Университет. Този български украинец, влага цялото си умение, щото Варненската Централна Поща да бъде в духа на новото време, без да подминава исторически легенди и митове. Някъде в средата на шестдесетях години, невежа злостна ръка на надничар, заличи ред барелефи в залата на официалното стълбище, а навярно и из главния салон. Пощата трябваше да прилича на всичко останало, освен на българска. Струва ми се, Михайло Парашчук не го е преживял. Той почина в София през 1963. Не вярвам, да не си е задавал въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?
КУО ВАДИС МАТИ БОЛГАРИЯ?
КУО ВАДИС ЧОВЕКО БОЖИЙ?

И, ако днес напомням за всичко това, то не е за да бъде потърсена сметка, макар това да е докрай необходимо.

По-добре е да се напомни, за да се предотврати.

По-добре е да се предотврати, вместо да се извърши.

Но, престъпленията рядко успява някой да предотврати докрай..
No End/14.01.2014..

Категория: Политика
Прочетен: 1648 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.01.2014 10:13
 image
(C)2014 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY
ДА НАИСТИНА - ОКАЗВА СИ СЕ - ОБЛАСТНИЯТ НА ВАРНА-ГРАД СИ Е СЪВСЕМ НА МЕСТОТО - МОЖЕБИ ПЪРВИ ОБЛАСТЕН НА МЯСТО!?! СЕГА СЛЕДВА ДА СЕ СПРАВИ С ПАДЕНИЕТО НАРИЧАНО "ЮЖЕН ПОТОК"!?! НЕФТОГАЗОВИТЕ НАХОДИЩА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ СЕ НАМИРАТ ПО ШАБЛЕНСКОТО ПЛАТО - НЕФТООБРАБОТВАЩАТА НИ ИНДУСТРИЯ СЕ НАМИРА В БУРГАС - "ЮЖЕН ПОТОК" ИЗЛИЗА НА """ПАША-ДЕРЕ-ГАЛАТА-ВАРНЕНСКО""".
НЕКА - АКО ИМА ВРЕМЕ - СИ СЕ ПОЗАМИСЛИМ - КОЙ И КАК ОФОРМЯ И ПРОВЕЖДА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА - В ЧАСТНОСТ - НА ВАРНА-ГРАД ТАКА - ЧЕ ЦЯЛОТО НИ ЧЕРНОМОРСКОЕ КРАЙБРЕЖИЕ (ОКОЛО 365 КМ. ДЪЛЖИНА!!!) ДА БЪДЕ ПОД НЕФТО-ГАЗОВ ИМПАКТ. КАКЪВ КУРОРТ БИ СЕ РАЗВИВАЛ!?!
ООН ТВЪРДИ: МИСЛИ ЛОКАЛНО - ДЕЙСТВАЙ ГЛОБАЛНО.
The End-14.01.2014./06:41-am
image
Категория: Регионални
Прочетен: 1444 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.01.2014 03:39
image
(c) 2014-Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

ПРЕИМЕНОВАНЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НОВОТОТАЛИТАРНИЯТ ПОДХОД ЗА НЕСКОПОСНО И БЕЗСМИСЛЕНО ПИШМАН-НАЦИОНАЛ-ПАТРИОТАРСКО "ПРЕИМЕНОВАНЕ", НА ВЕКОВНИ ОРГАНИЧНО ПОСТАНОВЕНИ ИМЕНА НА МЕСТНОСТИ И ОБЕКТИ В РЕГИОНА НА ВАРНА-ГРАД; (ВСЕ ОЩЕ МНОЗИНА КОРЕНЯЦИ-ВАРНЕНЦИ ИМАТ ЗА ВТОРИ ЕЗИК "ГАГАУЗКИ" Т. Е. ПРОТОТУРСКИ); ОТ ПОДОЗРИТЕЛНО НЕПРОЗРАЧНО ОПЕРИРАЩ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ВАРНА, ОЧЕВИДНО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ДОУСВОЯВАНЕ НА ПУСТЕЕЩИ КРАЙГРАДСКИ ЗЕМЕЛНИ УЧАСТЪЦИ. ЗНАЕ СЕ ПРЕКАЛЕНО ДОБРЕ, КАКВО, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ПРАВО - ОСВЕН НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА СУВЕРЕННА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ДА ПРЕНАСТРОЙВА ТЕКУЩИЯТ ГЛОБАЛАЛЕН ГЕОГРАФСКИ РЕГИСТЪР НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ЗАДОВОЛЯВАЙКИ НЕЧИИ МАНИАКАЛНИ ХЪШОВСКИ КАПРИЗИ. В СРЕДАТА НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ПРЕИМЕНУВАНЕ СИ ПОЗВОЛЯВА ПО ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПЪТ ПРОФАШИСТКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ АВАНТЮРИСТ КИМОН ГЕОРГИЕВ, (19 май 1934 – 22 януари 1935), С НЕЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЗА ПОВДИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО САМОЧУВСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ. (ПРИМЕРЪТ: И ДНЕС "СЕЛО ЛЕВСКИ" СИ СЕ ЗНАЕ КАТО "ЧАТМАТА"!?!) ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ВАРНА - СЛЕДВА ОТГОВОРНО, ПОДРОБНО И ЗАДЪЛБОЧЕНО ДА ПРОУЧВА ВСЯКО ЕДНО ПОДОБНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ - ПРЕДИ ДА ГО ПОДЛОЖИ НА УНИЩОЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ. ВСЕКИ ПСЕВДОПАТРИОТИЗЪМ, ВСЕКИ ПСЕВДОНАЦИОНАЛИЗЪМ И ВСЕКИ ПСЕВДОПОПУЛИЗЪМ, ВОДИ ЕДИНСТВЕНО ДО ЕСКАЛИРАЩ ВЕРИЖЕН ПСЕВДОФАШИЗЪМ. ПОДОБНИ ПАРЛАМА-ПАТРИОТАР-АКЦИИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМАТ СЕНЧЕСТА ЗАДАЧА - ДАНО ПРИКРИЯТ ГЛАВОЛОМНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОВАЛИ: БЕЗИЗХОДНА БЕЗРАБОТИЦА; НИСКИ ПЕНСИИ; УНИЗИТЕЛНО НИСКО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА - ДОКОЛКОТО ТАКЪВ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА ВЪВ ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ; БЕЗПАРДОННО ЗАНЕМАРЯВАНЕ НА ВАРНЕНСКАТА ТРАДИЦИОННА ГРАДСКА ОКОЛНА СРЕДА; НЕВЕЖО ПОДЦЕНЯВАНЕ И ПОТУЛВАНЕ НА ОПАСНОСТИТЕ ГЕНЕРИРАНИ ЕЖЕДНЕВНО ОТ РАЗПАДАЩА СЕ ДЕВНЯ; НАЧАЛНО ПРИКЛЯКАНЕ ПРЕД ПРЕДСТОЯЩИТЕ НЕПРОГНОЗИРУЕМИ ОПАСНОСТИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА МАЩАБНАТА КОМПРЕСОРНО-ПРЕРАБОТВАТЕЛЬНАЯ СТАНЦИЯ НА ИЗХОДА НА "ЮЖЕН ПОТОК" НА ПОЗИЦИЯ "ПАША ДЕРЕ-ГАЛАТА-ВАРНЕНСКО" СИТУИРАНА ЕДВА ЛИ НЕ ПОД ГРАДСКИЯ ЧАСОВНИК (12 КМ. - НЕ Е БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ В РЕГИОНАЛНО-ЕКОЛОГИЧЕН ПЛАН!?!) ЗА КОЯТО КОМПРЕСОРНО-ПРЕРАБОТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ НЕ Е НИКАК ДОБРЕ ИЗВЕСТНО: А) ДОКОЛКО ЩЕ БЪДЕ КОМПРЕСОРНА - ДОКОЛКО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПРЕЧИСТВАТЕЛНА ЗА СПЪТСТВАЩИТЕ ПРИРОДНИЯ ГАЗ НЕГОРИВНИ ГАЗОВЕ; Б) ДОКОЛКО БИ ВТЕЧНЯВАЛА ЗЕМЕН ГАЗ, И ДР. ПОДОБНИ; ЧЕ ТОГАВА НАВЯРНО БИ СЕ НАЛОЖИЛО ПОРТ ВАРНА-ИЗТОК ДА ТОВАРИ ГАЗОВОЗИ, БЕЗ ДА УМЕЕ ДА ТОВАРИ ТАНКЕРИ.РЕДОВОТО ВАРНЕНСКО ГРАЖДАНСТВО ОСТАВА С НЕРЕАЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ, (НИМА Е ВЪЗМОЖНО!!!), ЧЕ ЗНАЧИТЕЛЕН БРОЙ ПОЛИТИКАНСТВАЩИ ЛИЦА -УСТРЕМЕНИ КЪМ БЪДЕЩИ КМЕТСКИ ПОСТОВЕ - СИ ПОЗВОЛЯВАТ БЕЗ ДА СА ЧЕЛИ ПОНЕ ИВАН ВАЗОВ - А ТОЙ НЕ Е НАПИСАЛ ЕДИНСТВЕНО "ПОД-ИГОТО"; ДА ПОДСОЛЯВАТ-ПОДКИСЕЛЯВАТ ДРАМАТИЧНАТА РЕГИОНАЛНА ИСТОРИЯ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ОТ КОЯТО ХАЛ-ХАБЕР - Я ИМАТ-Я НЯМАТ. И, НИКОЙ НИКОМУ НЕ ДАВА ПРАВО - ОТ ИМЕТО НА ВАРНЕНСКОТО ГРАЖДАНСТВО - ДА ПРЕРАЗГЛЕЖДА И ПРЕИМЕНОВА ОНОВА - КОЕТО Е ЗАВЕЩАТО ПО НАРОДНОСТНОСТ, СЛЕДСТВИЕ И ОБИЧАЙ. БЛИЗКАТА ИСТОРИЯ НИ ДАДЕ ДОБЪР ПОЛИТИЧЕСКИ УРОК В ТОВА ОТНОШЕНИЕ. ПО ВРЕМЕ, КОГАТО ПРЕСНОСОЛИТЕ ПРЕИМЕНОВАТЕЛИ НАВЯРНО СА СЕ ПОДВИЗАВАЛИ НЯКЪДЕ ИЗ ПРОВИНЦИАЛНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ. И ОЩЕ ПО-ТОЧНО: КОГАТО РОДНАТА БКП СИ ПОЗВОЛИ ДА ПРЕВЪРНЕ БЪЛГАРИ С ТУРСКИ ИМЕНА - В ТУРЦИ С БЪЛГАРСКИ ИМЕНА. И НЕПОСЛЕДНО ПО ВЪПРОСА: ДО КОГА ВАРНА-ГРЕД ЩЕ СТАВА ЗА СМЯХ НА СТОЛИЦАТА, ЕВРОПА И СВЕТА!?! 
The End-12.01.2014./22:27pm
Категория: Регионални
Прочетен: 1337 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.01.2014 06:37
 IN MEMORIAM
05.04.1923. - 13.01.2006.
БОЖИДАР БОЖИЛОВ
или
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СВЕТЦИТЕ
image
image

Дали защото

Дали защото си безкрайно млада,
Ти ми възвърна мигом младостта?

Над мен отново лятна вечер пада.
Вървя в полето и бера цветя.
Аз съм дете. И всичко в мене пее.
Аз знам, че много дълго ще живия.
Така е леко, светло на гърдите!
Така е топла , тиха вечерта,
Че аз я дишам с порив ненаситен,
Завинаги задържам я в кръвта...

Топи се в мене всяка скръб и болка,
Сребриста нежност грее и звучи.
Аз съм щастлив. И аз не мисля колко
Ще бъдат с мене твоите очи.
Сега ме гледат. И това ми стига!
Гласа ти слушам! И това ми стига!
И някаква магия ме издига
в дълбоката призвездна синева.

Пламък

И пролетта, и есента са в тебе,
в бедрата ти, в очите ти, жена.
Ти имаш сладкия и мрачен жребий
да бъдеш всичко – радост и злина.

Събираш като в код за информация
огромния,  разнообразен свят,
с покоя му и с ясните вибрации,
 изтръгнати от вечерния цвят
на всички готвещи се да  умрат,
с това, че раждаща, че оплодена,
сама си родена да умреш?

Отново можеш цялата вселена
по спомен само да пресъздадеш.
А можеш и създаденото вече
да смажеш, да потъпчеш сред калта...
стъмнява се. Звездите живи вечер
с греховното трептение на плътта –
пламтят.

Измяна

Не мога аз писмо да ти напиша.
Не мога да ти изпратя телеграма.
Но въпреки това за тебе дишам
и ден и нощ аз тебе мисля само.

Не мога в телефонната слушалка 
далечната ти дума да послушам
Но въпреки това не ми е жалко,
че ни разделя и море и суша.

Водата става сребърна и лека.
Без чувства сякаш в мен сърцето бие.
Но аз си знам, че някъде далеко
от своя мъж ти погледа си криеш.

Аз ще напиша този стих за тебе.
Без посвещение и инициали
да бъде отпечатан – като гребен
на яростна вълна ще те удари,

ще те обхване той, за да узнаеш,
че ти си адресантката едничка.
Това е нашата голяма тайна.
Така нищожна, тя залива всичко.

Стиха да бъде отпечатан в книга
след месеци и даже след години-
като трептене звездно ще достигне
до теб, изминал в пространства сини,

където няма телефони черни,
писма и телеграми, нищо няма.
Аз се усмихвам. Радостно съм верен,
о, как е странно, на една измяна.

The Extract End/12.01.2014.

Категория: Поезия
Прочетен: 1243 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.01.2014 20:24
  image
 (c) 1970 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY


ПОЗНАВАМ ВЕЩО 
ТРЕПЕТЪТ НА ОБЛАДАВАНЕТО -

Докосването на пчелата,

Върху разцъфналият цвят . . .
 

Разбирам лудостта на саможертвата -
Отдаване със помисъл за плод . . .
 

Познавам лицемерието на думите!
Странни слузести тела

В длъбините на Морето,

Пред които всеки се изправя ужасен . . .

Вкусът на чуждата трапеза 
До болка е познат -

Лански Къшей Черен Хлеб,

Предназначен за Прелетните Птици . . .

Но нима,
Но нима,

Но нима Човеко Божи, 

Нима 

Това е Всичко !?! 
THE END
1970-2010


Категория: Поезия
Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.01.2014 11:22
 image
© 2014 – Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

ВЪВ ТОЗИ КРЪШЕН, МЪЧЕН И ИЗМЪЧЕН ГРАД
ВЪВ КОЙТО КОРЕНЯЦИТЕ СА ГОСТИ,
ЕДВА ЛИ НЯКОЙ КОРЕН ЩЕ УСПЕЕ ДА ЗАБИЕ;
НЕЩАТА ТУК ИЗГЛЕЖДАТ ТОЛКОЗ ЛЕСНИ -
ТОЛКО"  ПРОСТИ,
ЧЕ НА ЧОВЕК МУ ИДЕ КАТО ВЪЛК ДА ВИЕ.


ВЪВ ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД
ВЪВ КОЙТО РОДЕН КОРЕН НЕ ОСТАНА,
ИСТОРИЯТА СЕ ЗАТРИВА КАТО НИЩО;
ДАНО ПРЕВЪРНЕ ГЛАРУСЪТ -
ВЪВ ДОЛНОПРОБНА ВРАНА,
ПА ДА НИ ГО ТКАЧИ НАМЕСТО МЪНИСТО.

ВЪВ ТОЗИ СМРАДЕН ГРАД
НА ВСЯКА ПОЧТЕНА ДАМА,
СЕ ПАДАТ ИДИОТИ СЪС ТАПИИ СЪС СТОТИЦИ;
ОБРЪГНАЛИ НА ВСЯКАКВИ ИЗМАМИ,
И ЛУДНАЛИ ВМЕСТО УБИЙЦИ.

ВЪВ ТОЗИ СЛОЖЕН ГРАД
КЪДЕТО ВСИЧКО Е ПРЕДНАЧЕРТАНО,
И ГДЕТО ВСЕКИ ВСЕКИМУ ТОПОР ПОДЛАГА;
В СЪРЦЕТО ТИ НЕ МОЖ" ДА НЯМАШ ВИСОКОСНА РАНА,
ГОТОВ ДА ФУКНЕШ НАМЕСТО БРОДЯГА.

ВЪВ ТОЗИ БЕЗПОДОБЕН ГРАД
КЪДЕТО ЩАСТИЕТО ДЪЛГО СЕ ПОМАЙВА,
И ГДЕТО ХЛЯБЪТ Е КОРАВ И ЧЕР ОТ ТНО ВРЕМЕ;
ВНЕЗАПНО ОСЪЗНАВАШ ИЗНЕНАДАН,
МАКАР ТВОРЕЦ ДОКАЗАН -
ТИ СИ НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.
07.01.2014./21:53

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 1160 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.01.2014 11:22
 image

image
(c) 1990 - PROFIZDAT-SOFIA; Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

ЩУРЕЦ В ЧОВКА
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
(ИЗ ЕДНОИМЕННАТА КНИГА)

ПОДИР

втора чаша анголско кафе, (и петдесет скоч вътре!), Маестро Маестозов Чернобилски, човек с големи идеи и познания, ала с ниско служебно положение, бе посъветвал слабия като ученическа химикалка, изпечен от ветрове, бури и пийване капитан.

- Купуваш един топ карирана и, сядаш ...

- Аз, да купя? - бе запитал учудено Драгоста Николиди Трети-Тихи, известен още като Капитан Нищо; приемен син на Драгоста Николиди Втори-Перото, приeмен внук на Драгоста Николиди Първи-Сламката, щото тъй върви в техния род - да осиновяват бездомни. - Защо именно аз? Корабът си има домакин ...

Капитанът, не харесваше да пише. Считаше писането второстепенен ангажемент. В заповедната книга на мостика, диктуваше на помощниците да вписват неговите разпореждания. После, само се подписваше. Беше от онези капитани, за които малко се знае, и съвсем малко се говори. Капитан Далечно Плаване Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, щото не бе допуснал нищо да се "крадне, бе от класата, на т.н. "кара-капитани". Капитан-самоук ала доказан, чрез самообразоване, курсове и решение на съответния Районен Комитет на Бекапе.

- Ами кой? - бе запитал авторът на горното заявление.

- Някой кафеджия, като теб! - бе троснал властно Драгоста.

Подир което се бе запътил към вратата на бара, за да изкачи тринадесетте стъпала до повърхността на земята. За да поеме лъкатушен път през Морската Градина на Белоград, до жилищния комплекс на Бемефето, където обитаваше две хигиенични стаи, кухня-бокс, баня и микроскопичен тоалет грижливо преоборудван в библиотека с читалня.

ПРЕДИ

тридесетина години време, па и повече, той бе един от първите кара-капитани получил професионално признание. Бяха му поверили ръждясало корито втора употреба на име "Алгол", (ленд-лез "Либърти" от Войната), с раздрънкана парна машина и висок комин, а на кърмата още един комин от картон прилежно зачохлен с брезент, за всеки един случай. Главният механик бе обикновен мизерник. Щом дойде време да се тегли калема се оказа, че от десет посетени пристанища, механикът бе пуснал тринадесет докладни срещу капитана, все във връзка със Щуреца. До една без подпис, но върху белия лист намастилените лапи на механика личаха. Капитанът зареждаше машината с най-висококачествени масла. От сърце харесваше парните машини. Такива са родът Николиди. Едни носталгици.

АХ ДА - ЩУРЕЦЪТ!

Една заран някъде при Матапан, където морето ухае на водорасли а въздухът на хвойна, докато бреговете напомнят бури от преди хиляди години и от преди три дни, камериера Долното Мити потропа на каютата на капитана. Бе преметнал бял пешкир на рамо, нахлузил зацапана полупрестилка, с метла и лопата в ръка.

- Капитане . . Каяпитане . . . - пристъпяше от крак на крак, премрежваше очи. Такива са от Хороздели. Докато разговарят с теб, премрежват ли, премрежват очи, сякаш нещо кой знае какво искат да ти кажат.

От кабината се дочу недоволно ръмжене. Вратата потропваше полуотворена на кука, вътре бе мрак. В ъгъла, където би трябвало да е капитанската койка, нещо се размърда.

- Те-те-телета . . . Те-те-те-телета . . . Телета ли умряха? . . .

Корабът караше двеста и петдесет черни биволици с идеално промити със сапун и карбол задници.

- Цъ! . . .

- Желязото ли се . . . Ли се . . . размърда?

- Цъ! . . .

Корабът караше седемнадесет нови вършачки, до една тъпкани с автомати "Калашник". Освен съответните трактори, които не бяха никакви трактори, ами Бетеери под слой слама, а върху тях - беволици и волове.

- Що цъкаш!?! На час - час - часовник ли се пра - пра - правиш?

- Тъй цъкам аз! - в скоропоговорка изрече Долното Мити наречен така, щото винаги спеше на долна койка.

- Въз! . . . - изрече мракът. Там някъде, капитанът се обърна на другата страна. - Умирам за с - с - сън . . .

Долното Мити изтърва лопатата на палубата, а тя се сурна и право в морето.

- Капитане, на кораба има . . . На кораба има . . .

- Що има на кораба? - сънената глава на капитана се показа през вратата на каютата, за да огледа надлъж-нашир канижела, стълбите към капитанския мостик.

- Щу - рец . . .

- Що?

- Щу - рец . . .

- Да не си се смах - смах - смахнал?

- Цъ! . . .

Драгоста направи отегчена физиономия. И този го хвана желязото, реши за себе си, при това още на Матапан. Що ще чиним, влезем ли в Атлантика?

През бавното приплясване на машината, тропота на генераторите и воя на вятъра, ушите му доловиха онзи звук, който той, заклет човек на морето и града, завинаги бе забравил.

- Да не ме премяташ!?! - знаеше, зевзеклъците в морето нямат край. - Веднага си те връщам у дома!

- Сакън, Барба, кола купувам!

По онова време, а кога ли не, това бе модата. Да се купуват коли втора употреба.

Капитанът отново се огледа. Свободните от вахта бяха се юрнали с празни консервени кутии в ръце, да търсят невидимия певец. Стана му весело. Беше на добро. Животинката да се съхрани, реши докато се бръснеше на две - на три. Иначе, морето ще я вземе. Каза си, надолу към тропика съвсем не е по нашенски. Кой знае защо, се разсмя. Каза си, направо ще изхабим насекомото, съвсем напразно, ама като се е лепнало под задника на някоя биволица, що да сторя? Морските капитани са хора далеч от сантименти. И все пак, носталгията често ги хваща за душата.

КЪМ ОБЕД,

нещастния Щурец бе открит залепен върху грезта на кърмовия винч. Всред глъч и шум, той бе представен на капитана. След това, бе поместен в ръчно измайсторен дворец от станиол, картон и кутия кока-кола.

Привечер бе извършено морско кръщение. Матапан е место пригодно. Всичко това, бе надлежно отбелязано в корабния дневник. Капитанът само се подписа. Вписаха щуреца в ртля за екипажа - Щурчо Щуропеев. Капитанът отново се подписа. И, се изкачи на мостика, за да въздиша над щурманската маса до полунощ. От време на време слизаше в салета, където около Щуреца вървеше дежурство. Щом усетеше тежките капитански стъпки, Щурчо Щуропеев надуваше струни. Падаше доста смях, но на капитана му се плачеше. Хората на морето са едни сантименти.

Барба Драгоста Николиди Трети - Тихи, наричан още Капитан Нищо, щото много бе раздавал без нищо да присвои, добре познаваше нещата гдето ходят по екипаж всред море. Всеки бе оставил по нещо на брега. Всеки го гонеше собствена мания. У дома мечтаят за море, в морето мечтаят по брега. Смахната работа сме това моряците, казваше си понякога Драгоста, и не преставаше да си намира работа в салета. Но, да прибере клетката с нещастния щурец при себе си в каютата, не се реши.

ЩОМ

хвърлиха котва в Ливорно, капитана поръча такси, за да огледа града и сергиите. Не бе за пръв път тук, но сега бързаше. В магазинче голямо колкото напръстник, откри електронен крикет с огромен запас от батерии. На море всичко се случва, убеждаваше себе си той, а надолу по меридиана слънцето удря право в петите. Ще вземе тази никаква животинка да умре, ето ти катастрофа. Малко преди пристанището реши и, слезе от таксито. Уж, да се поразтъпче пеш. Внезапно го напуши смях. Минувачите се обръщаха и, се чудеха. Транслирана по корабната уредба, над кея, пристанището с неговите общирни магазии и града, се носеше песента на Щурчо Щуропеев. Бяха нарушили заповед. Щурецът да не се насилва. Побърза да се качи на борда. Разбра, че работите са напреднали непоправимо.

В ПРИЕМНИЯ САЛОН

около голямата дъбова маса, се тълпяха капитани от съседни кораби. В уставни мундири и касетофони в ръце. Всички искаха по запис. Кимна с глава. Радиста развъртя бизнес. На следния ден около кораба се завъртяха тълпи момчурляци. Всеки с по едно "Желозо" в ръце. Микрокомпютрите още не бяха изобретени, но портативните касетофони си ги биваше. Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, просто защото бе раздавал на хората - вместо да пооткрадва за себе си, разбра, че нещата се затягат. Потърси корабния агент за да ускори нещата, но не винаги и не всичко зависи от агента. След ден-два на палубата се яви един много изискан господин, който уведоми капитана, че местната търговска камара или нещо подобно, задълбочено проучва вапроса с нелицензираното разпространение на тази така странна по неговите думи музика. На черния пазар се бе появила касета, а на обложката корабът "Алгол". Щурецът бе представен графично. Редът е, да се спазва Законът. Законът е, да се сключи договор. Договорът, ще бъде изгоден и за двете страни. Ето визитната карта. Ето проформа договорът. Митницата е иззела от пазара нелегалните касети. Биха могли, срещу малка такса, да си ги приберат. На Барба му пламна главата. Договори среща за следващия ден, но разпореди да се готвят. До среднощ екипажа се прибра. Вдигнаха тихомълком желязото. Измъкнаха се само с пилот, без влекачи. По време на разтоварване на стоката, един вол се бе удавил. Собствениците на кланници "Киприани" го бяха оставили за екипажа. Щом излязоха в открито море, екипажът се захвана. Да прави селски наденици и да слуша Щурец, на влизане в Атлантика.

ДОКАТО

слизаха надолу по меридиана, за да се плъзнат покрай бреговете на Западна Африка, та да доставят комуто трябва стоката, щурецът веселеше и радваше. Щом стигнаха уговореното место, хвърлиха котва и зачакаха. В далечината зеленееше брегът. Ниска сивозелена линия из която изникнаха и дойдоха мауни с мощни мотори. Разтовариха стоката. Мауните потънаха във водата до самия борд. Либъртито се извиси, като скала. През всичкото това време, Щурецът пееше своята песен по транслацията, а черните мъже приплясваха радостно с ръце. Щом работата свърши, мауните поеха към брега, за да се изкачат нагоре по Голямата Река, по която бяха слезли. Комина изригна кълба черен дим. Тогава огнярите отвориха крановете с мазута. Мазутът нахлу в пещите и се превърна в огън. Огънят превърна водата в прегрята пара. Парата раздвижи машината. Машината разтърси пепелта в пепелниците на мостика. Винтът се завъртя. Корабът пое на север. Предстояха денонощия щорм. Бяха празни като кокосов орех изпит от птица и, поради това опасни. Драгоста се разпореди за баласт. Бяха го сторили. Разпореди се да загасят светлините. И това бяха сторили. Разпореди радиомълчание. Тогава разбра, че по-сплотен екипаж няма да води никога. Само главния механик се тулеше в своята каюта над стар машинен дневник. На Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, му бе все едно. Бе получил радиограма:

"БУЛЯ ВЗЕ ДВА САМОСВАЛА БАГАЖ И СИ ОТИДЕ.

МАМАН"

Капитанът нямаше ни майка, ни баща и, това той го знаеше добре. Бе отгледан в приют за сираци. През една ваканция край морето, един местен балъкчия, някой си Барба Драгоста Николиди Втори-Перото, заклет делфиноловец, го бе осиновил. Отначало на шега. Подир това докрай. Капитан Нищо и до днес се чуди и се мае, кой би могъл да му изпрати подобна телеграма. Но, в Живота не всеки въпрос притежава отговор. Освен това, човек може да познава своите врагове, но своите приятели - никога.

ПУФ-ПАФ,

и много бавно, с пълни цистерни под баласт, с нафалшивени документи, панамски флаг а подир това либерийски, с тридесет и двама души екипаж плюс щурец вписан в екипажния списък, "Алгол" се довлече в пристанището на света Хамбург. Щастлив призрак оцелял от една война, за да подготвя друга. Чист и лъскав, чак докаран почти нов. Портовия надзор в целия свят, се отнася с особено недоверие към подобни съдове.

- Да се яви номер тридесет и три! - отсече старшия контрольор, щом седна запъхтян пред зеленото сукно срещу капитана в салона. Дори не погледна "пилотския сандвич", който неговия помощник бутна в една бездънна кожена чанта. Сбръчканото му лице, бе изсушено от дълголетна служба. Такива службаши, реши Барба, не дават пиле да прехвръкне, как ще се оправим сега? Но, се разпореди.

- Щурчо Щуропеев! Да се я - я - яви . . .

Донесоха и тържествено представиха за контрол Щуреца. От една бананова кора, Щурецът нададе мощен вик.

Офицерът огледа кафеза, погледна капитана право в очите, огледа екипажа. Сви рамене.

- Не е за продан - нали?

- Това е възпретено - на - на - нали? - отвърна Барба.

На вратите на салона стоеше почмти целия екипаж, с ръце пълни с армагани. Офицерът разбра. Сви рамене. Кимна с глава да се оттеглят.

В корабоплаването действат огромно множество писани и неписани правила, правилници, закони и закончета. Международни конвенции и норми, обичайни правила. От ден в ден, те стават все повече и повече. Дори съществува специална международна организация, която само с това се занимава. Да рои корабоплавателни правила. Но, главното поради което съществува и винаги ще съществува мореплаване е, така наречената "взаимност и изгода".

Портовият чиновник, бе бивш капитан, на години стар и поради това мъдър. По лицето му не трепна мускул. Бе виждал, какво ли не.

- Ка се нарича?

- Щурчо Щуропеев.

- Номер тридесет и три - нали?

- От къде е?

- От Балкана е, Господине . . .

Настана мълчание изпълнено с невъзвратимост.

- Хм! - прокашли се офицерът в кител. - Хе! . . . Съществуват . . . какви ли не . . . екипажи . . . Хм! . . . Хе! . . .

Колегите му, двама едва прохождащи в занаята, го наблюдаваха удивено.

- Да е жив, за изходна контрола - асно!?!

Тъй верно, сър! - тракна с токове капитан Нищо.

Години подир това, най-вече пред вечно жадния за случки Маестро Маестозов, журналист без тапия и поради това рядко отпечатван, Капитан Нищо щеше да твърди, че това било по-голямо изпитание отколкото например, да прекара товар желязо на черно от Балканите до Пасифика.

ПРЕДСТОЕШЕ

фумигация. Корабът щеше да бъде запечатан и обгазен. Хлебарките бяха станали повече от нетърпими. С помоща на отровен газ, щеше да бъде умъртвено всичко, що е останало живо. След това, щеше да бъде проветрен до дъно. Екипажът стегна багажи и, излезе на хотел. Корабът бе провлачен на специално определено место, за да застане между две шамандури. На него се качи специална пристанищна команда. Бяха хора с газови маски и високи заплати.

ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ

изкара заедно с Барба и екипажа петнадесетина дни в пансиона на Мадам Юнге. Чисто, приветливо место за закъсали моряци. Там, той се изхитри да се скрие в перуката на достопочтената жена, защото бе съвършено бяла и докрай ароматна. Но, това е друга история, свързана с бутилка уиски "Бял Кон", безкрайни партии табла, Долното Мити и Барба Чукендро, и с още една бутилка "Бял Кон" направо от кашона. История, за която споменаваме, черно на бяло, на друго место. История, която няма да бъде дописана никога. Кой чете днес романи за щурци? Разбира се, никой.

В КРАЯ

на втората седмица, екипажа се завърна на кораба, за да започне да си гледа работата. Щурецът бе позабравен. Забрави го и Барба Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, просто защото подир себе си не оставаше никакви следи. Когато се сети за Щуреца, вече бе късно. Някой бе решил, че местото на един кафез е на пода, при кошчето с невалидни радиограми. Капитанът побесня. Вдигна кафеза върху масата на радиста. Изнесе го на проветриво на кърмата. Щурецът умираше, изсвирвайки последни тъжни синкопи от своята морска одисея. Газът "Циклон" е тежък отровен газ. Стеле се по пода. Задържа се в непроветриви ъгли. За един щурец една молекула е повече от достатъчна. Драгоста трескаво отвори пъстрата кутия от станиол. Щурчо Щуропеев издаде последен вик. Падна по гръб, размаха пипала и умря.

Барба Нищо бе виждал смърт неведнъж. И в Балкана. И на Фронта. И, по морета и океани. Но, сега нещо в него надълбоко се преобърна. Взе кутията мъртвия щурец. И, се върна в салета.

ПОДПИСАХА

протокол, както се полага. Приложиха го в папката както се налага. ОИбшиха кутията с паспарту. Строиха командата на борд. И, под звуците на менделсонов марш, захвърлиха кутията с мъртвия Щурец всред водите на мрачното Северно Море. Морето, сякаш само това чакаше. Грабна черната кутия. И, я погълна.

ПРЕСТАНАХА

да се гледат в очи до края на рейса. Започнаха да се ругаят един-друг. Главният мепаник написа най-дългия и красноречив рапорт през своя тъп живот. В един норвежки порт дойде комисия за да установи, че корабът е морално остарял, нитовете не държат, трюма прави повече вода отколкото помпите биха могли да изчерпят, изобщо, време е да бъде продаден. Капитан Нищо пусна рапорт, "Алгол" да бъде нарязан на скрап. Само че, чак на Тайван. На минаване през Белоград, щеше да потърси щурец. Не можеше да не намери. В задния двор под астмата, колкото щеш. Нищо-никакво насекомо, а как свири, как весели.

И ДО ДНЕС,

твърди другарят Капитан Нищо, колкото пъти попадна в Северно Море, а това се случва през година и през друга, превеждам своя кораб през същите онези ширини, с простата и абсурдна мисъл, че бих могъл да доловя писък на щурец. Разбира се, не чувам нищо. Освен можеби веднъж. Когато прилетял гларус бе кацнал върху планшета на летния мостик, за да изчака надигаща се буря. Птицата през равни паузи надаваше вик, но това тя вършеше със затворена човка, толкова нежно и така тихо, че ми се стори, че там се намира нашия нещастен Щурчо Щуропеев. Не мислите ли, че в човката на всеки гларус има скрит по един нашенски щурец?

© 1986 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
The End / 12/27/01 6:50:22

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1354 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2014 06:37
image
(C) 2014 - Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
НОВОТОТАЛИТАРНИЯТ ПОДХОД ЗА НЕСКОПОСНО И БЕЗСМИСЛЕНО ПИШМАН-НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКО "ПРЕИМЕНОВАНЕ" НА ОРГАНИЧНО ПОСТАНОВЕНИ ИМЕНА НА МЕСТНОСТИ И ОБЕКТИ В РЕГИОНА НА ВАРНА-ГРАД - ВСЕ ОЩЕ МНОЗИНА КОРЕНЯЦИ-ВАРНЕНЦИ ГОВОРЯТ "ГАГАУЗКИ" Т. Е. ПРОТОТУРСКИ - ОТ ПОДОЗРИТЕЛНО НЕПРОЗРАЧНО ОПЕРИРАЩ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ВАРНА, Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЕДИНСТВЕНО ЗА НЕЗАКОННО УСВОЯВАНЕ НА ПУСТЕЕЩИ РЕГИОНАЛНИ ЗЕМЕЛНИ УЧАСТЪЦИ. НИКОЙ НЯМА ПРАВО - ОСВЕН НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ДА ПРЕНАСТРОЙВА ТЕКУЩИЯТ ГЕОГРАФСКИ РЕГИСТЪР НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. РЕГИСТЪР - ОТГОВОРЕН ЗА ПОНЯТИЙНА УСТОЙЧИВОСТ, СТАБИЛНОСТ И НЕПРОМЕНЛИВОСТ ПРЕД ЕО И ООН-ДЕПАРТАМЕНТИ. НЯКОГА - ПОДОБНИ ОПИТИ СИ ПОЗВОЛЯВА ПРОФАШИСТКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ "ЗВЕНАР" И ФАШИСТ-АВАНТЮРИСТ КИМИОН ГЕОРГИЕВ (19 май 1934 – 22 януари 1935) - РЕЗУЛТИРАЩО В НЕЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ РОДОВАТА ПАМЯТ - ЗА МЕНТЕ-ПОВДИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО САМОЧУВСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ - ЛЕСНО ПОДЛАГАЩА СЕ НА ВСЯКА ОКУПАЦИЯ ОТ ВЕЛИКА СИЛА. И ДО ДНЕС "СЕЛО ЛЕВСКИ"-ВАРНЕНСКО, СИ СЕ ЗНАЕ КАТО "ЧАТМАТА", БEЗ ТОВА ДА ПОПРЕЧИ ОТ НЕГО СА ИЗЛEЗАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ БЪЛГАРСКИ РУСОФИЛИ, КАТО БИВШИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП-СОФИЯ. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ВАРНА - СЛЕДВА ПОДРОБНО, ЗАДЪЛБОЧЕНО И НАУЧНОПОСТАНОВЕНО, ДА ПРОУЧВА ВСЯКО ЕДНО ПОДОБНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ В ДЕТАЙЛИ - ПРЕДИ ДА ГО ПОДЛОЖИ НА ГЛАСУВАНЕ. ИСТОРИЯТА НЕ ПРЕСТАВА ДА НАПОМНЯ И ДОКАЗВА, КАКВО, ЧЕ ВСЕКИ ПСЕВДОНАЦИОНАЛИЗЪМ, ВСЕКИ ПСЕВДОПОПУЛИЗЪМ ВОДЯТ ЕДИНСТВЕНО ДО ЕСКАЛИРАНЕ НА ПОРЕДЕН ПСЕВДОФАШИЗЪМ. ПОДОБНИ ПАРЛАМА-АГИТПРОП-АКЦИИ ПО НАШЕНСКО, ЧЕСТО БИВАТ СПРЕТВАНИ СЪС СЕНЧЕСТА ЗАДАЧА - ДАНО ПРИКРИЯТ ГЛАВОЛОМНИ РЕГИОНАЛНИ ПОРАЗИИ - НАСТОЯЩА БЕЗРАБОТИЦА, ЗАНЕМАРЯВАНЕ НА ГРАДСКА ОКОЛНА СРЕДА, ПРИКРИВАНЕ ПРОБЛЕМАТИКАТА НА РАЗПАДАЩА СЕ ДЕВНЯ, ПРИКЛЯКАНЕ ПРЕД ПРЕДСТОЯЩИ ОПАСНОСТИ ЗА ЕКОЛОГИЧЕСКИЯ ЕКВИЛИБРИУМ НА ВАРНА-ГРАД ОТ МАЩАБНАТА КОМПРЕСОРНО-ПРЕРАБОТВАТЕЛНАЯ СТАНЦИЯ НА ИЗХОДА НА "ЮЖЕН ПОТОК" НА ПАША ДЕРЕ-ГАЛАТА-ВАРНЕНСКО. ГРАЖДАНСТВОТО ОСТАВА С ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ ПАРТИИТЕ СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ПОДБИРАТ И НАЛАГАТ - НА АВТОРИТЕТНИ СИНЕКУРНИ СЛУЖБИЦИ, ОТКРИТО ПОДЛАГАЩИ СЕ ПОЛИТИКАНСТВАЩИ ПЕРСОНИ - СРЕЩУ ДОБРЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНО ПОСЛУШАНИЕ - ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА СЪЗДАВАНЕ - В КРИТИЧНИ ВРЕМЕВИ МОМЕНТИ - УПРАВЛЯЕМ РЕГИОНАЛЕН ХАОС И ЦЕЛЕВИ ГРАДСКИ БЕЗРЕДИЦИ. ПРИВИДНО В ИНТЕРЕС НА НАЦИЯТА. ПОД РАЗВЯТИЯ - СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ - ТРИКОЛЬОР НА НАРОДА БОЛГАРСКИ.
End - 08.01.2014.


Категория: Регионални
Прочетен: 1368 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.01.2014 06:38
 image
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА НА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 
ПРЕДИ НЕ ТАКА ДЪЛЪГ ПЕРИОД от време, в Стара ВАРНА излизаше един сравнително остър часови вестник. На неговите страници един близък изказа становище, че на Човечеството изпреварващо предстои Генетична Революция. Мнозина се надсмяха - имат го занаят. Една щатна преподавателка по генетика, хабилитирана по процедура - продължила двадесетина години, побърза да успокои публиката със свой портрет от доста по-щастливи години. Цял живот това е преподавала - всестудентско упокоение. Ала, все още има хора които разбират - за какво става дума. И, изметоха главният редактор на тази "свободна" трибуна на чаровното варненско слово. Това доказва, че Българската Академична Мисъл (БАМ-БАМ-БАМ!), намира точка-време и чете, че и препрочита. Подир това - хубавко ни попилява. За да си остане сама-саменичка, в своят си абсурдно-академичен деветнадесети марксистко-ленински век. За да си мисли, че знае и може. Докато крета и унищожава.Съвсем неотдавна стана пределно ясно, че световните биотехнолози, (Чели-недочели вестник "ЧЕРНОМОРИЕ" в библиотека "Дабъл-Плюс"!), за поразително кратък период изследователска дейност, са сготвили ВСЕОБЩА ГЕНЕТИЧНА КАРТА НА ЕВРОПА. (Колко струва - никой не казва!) С какви цели? С чие разрешение? Доколко прецизна? И, това не се знае. Пък, и много-много не се афишира. Още в началото на Двадесети Век, тайната наука започва да изпреварва тайната дипломация. Догонвайки се - ръка в ръка, че да разкажат на Света играта. Във всеки един случай никой не е питал - нито един от Всинца Нас. (Референдум! - как не)) Па дори да се намирате в най-височайшите етажи на съвременната национална, (Национална ли казах?), власт.Чрез тази крайно любопитна карта, (Медийно оповестена едва на 13.08.2008.!), съвременните биотехнолози представят нивата релативни връзки, между различните националности, изведени в групи и подгрупи. И, тъй като не разполагам с този фатален за единна ЕВРОПА научно-приложен документ, (Виждал съм го!), ще си позволя да подшушна: ЕВРОПА Е ПРЕДСТАВЕНА ПРЕКАЛЕНО КОРПУСКУЛНО. От тук следва политическият извод. Така или иначе, ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА има ищах да амалгамира Република ТУРЦИЯ, че дано капиталово възлезе на нефтените полета в Мосул. (Русия вече е там - и разработва!) Само че, да не стане обратното. (Ако вече не е сторено!) Късопаметната природа на нещата, ще да е затулила многогодишната османлийска обсада на Виена, и борбите на балканските народи, (Чети цяла тогавашна Европа!), срещу принудително натъпканите с джамии и фереджета исконни християнски земи. Но, в наше време, докато нашите акрани ходеха по досадни партийни събрания и квалификационни управленски курсове, (Така и не видяха ръководно начало в свои ръце!), безработните атове на Анадола не преставаха да сеят отоманско семе в утробите, на закъсалите за мъже - подир Войната, мили русоляви момичета от ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ. Толкова много и така либерално-демократично, че съвременна ГЕРМАНИЯ с пълно право би могла - подир време - да се именува ИЗТОЧНА. Та, за това е тази карта. За да изследва, покаже и предскаже придвижването на генетичните групи и подгрупи напреки и надлъж през ЕВРОПА. И - през вековете. Коментирайки нещата от времената на ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД - до днес.

НЯКОЙ БЕ ПОДХВЪРЛИЛ, че такъв метод откровено ухае на расизъм. Днес подобно твърдение звучи - все още - абсурдно. И, то е такова до тогава, докато не го пипне на въоръжение някой изкрейзил за световна слава фундаменталист. А, от преди шестотин години нанасам, именно Мюсюльманството е, което ражда, отглежда и зафучва по цял свят, върху главите на християни и нехристияни - идеалисти-муджахидини. Счита се, че ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и американо-европейският препечен продукт НАТО, са съвременните автоматични спирачки за ограничаване на неговото разпространение. Но, фактите говорят друго. Няма смисъл да ги предъвкваме отново.
Е, работите са финансирани международно, но са провеждани най-вече в ХОЛАНДИЯ. Където достопочтения Д-р Манфред КАЙЗЕР, главен генетик от лабораториите на университетския медицински център ЕРАЗМУС продължава, и понастоящем да обогатява своята колекция от живи генетични групи. Без да престане да твърди, че популациите на СТАРА ЕВРОПА са горе-доле еднакви, но разликите под микроскопа са толкова различни, че ето - има вече методика и тест. Която съвсем точно би могла да каже, от коя именно държавица иде поредният пришелец на този Лъжовен Свят. В създаването на тази днес модерна - утре примитивна ГЕНЕТИЧНА КАРТА, представяща генетични релативни връзки между 23 европейски нации, (И техните миграции във Времето на Времената!), участва голям брой учени с международна известност и признание, под съешеното ръководство на Д-р Манфред КАЙЗЕР и Д-р Оскар ЛАО.

ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА на ЕВРОПА, изследваща движението на родословните дървета по вертикала и хоризонтала, очертава кодирано-разноцветно областите населявани с определена генетика. Според казаните по-горе автори, в не така далечна древност, ЕВРОПА е колонизирана дор три пъти, при това - винаги от юг на север. Първият "модерен" човек нахлува преди 45 000 година именно от юг. (Не от изток - там е Кремъл и Кавказ!) Глетчерите изчезват преди около 20 000 години, и само 3 000 години по-късно, прогонените от студ и недоимък северни племена, се "завръщат" южняшки очовечени обратно - от юг на север. Когато преди около 10 000 години обработката на земята се развива и напредва, "новите" за онова време обработващи технологии, (Катър, вол, рало и водно колело!), нахлуват - също от юг. И така - до края на нещата. Това прави да си мисля, (Защо пък не!), няма как, в някое от многобройните мазета на Университета ЕРАЗМУС, притаено да не функционира джамия. (Права и свободи - за кого - за какво!?!) Доктор КАЙЗЕР е дълбоко уверен, че генетичните разлики между съвременните европейски нации, (Хитлер - нима си жив!?!), са отражение именно на тези древни племенни миграции: Север-Юг и Юг-Север. Откривайки две фатални за развитието на европейското човечество ГЕНЕТИЧНИ БАРИЕРИ.
  • Една - между фините и ЕВРОПА. Някога незначително племе достигнало обем и генетична чистота на нация - чрез генетично необвързване с останалата ЕВРОПА.
  • Втора - между италианците (!?!) и ОСТАНАЛИТЕ. Свързана с ролята на АЛПИТЕ, като непреодолима някога екологическа преграда.
НАУЧНИТЕ ДАННИ за изготвяне на тази карта са установени, чрез специално създадени чипове програмирани, да изследват и анализират 500 000 позиции на обичайните вариации на човешкия геном. За картата са били достатъчни едва 300 000 - по-подробна за сега - не е необходима. Екипът "КАЙЗЕР" е изследвал ЛИЦЕ В ЛИЦЕ над 2 500 човека, подлагайки получените данни на корелация за генетични вариации с останалите субекти. Оказва се, че т.н. ГЕНЕТИЧНИ ЧИПОВЕ изискват значителни количества DNA, повече от колкото това е достатъчно за съдебни проби. В недалечно европейско бъдеще, Д-р КАЙЗЕР се надява, да идентифицира съвсем точно позициите на човешкият геном - най-характерен за ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД. Разбира се, по нации и поднации. Нищо чудно, някой по-активни националности, да бъдат изкарани от такъв генетичен прапроизход, че да бъдат безмилостно зафучени там - където им е мястото (Папа СТАЛИН - где ты?)
Да не пропусна.

БЕТА-ПРОЕКТЪТ ХОДИ - И ПО ИНТЕРНЕТ. Предлагайки тестове за по стотина-двеста долара, срещу регистрация с жената, децата, бабата и дядото. (Ако са живи!) Имаш ли снимки - натикай и тях. Екипът на Доктор КАЙЗЕР си знае работата.
А - ПРОПО - ВЕРНО ЛИ Е, ЧЕ ВЪВ ВАРНА НА ПРЕСЕЧКАТА НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ И ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ - ЩЕ СЕ СТРОИ ДЖАМИЯ!?! Няма страшно - до Освобождението В Стара ВАРНА са били само шестнадесет - има кой да търпи. И - да не забравя. Генетично всички идем от Юг. Само че - през Москва. И това понякога е Юг.
THE END
22.12.2009
Категория: Новини
Прочетен: 1451 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.02.2016 15:32
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359861
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2014  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031