Литературен Конкурс 2006.. 
“ДОБРУДЖА –
НАЧАЛОТО И БЕЗКРАЯ НА БЪЛГАРИЯ”

Източник: www.Cult.bg
2006-07-03
Награда “АНТИМОВСКИ ХАН”
Ноемврий 10, 2006.
   

OCEAN PRESS-VARNA

2006–2007-2014

Avramov’s Hand-Made Editions

ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЛЕТА ЗЕМНО ВРЕМЕ, ЕДВА ПРОГЛЕДНАЛ ЗА АЗБУКИ, ЕДИН ХЛАПАК ОТ СТАРА ВАРНА ОТКРИ ПОД ДЮШЕКА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПРУЖИНЕНО ЛЕГЛО - У ДОМА, ХЕМУСОВОТО ИЗДАНИЕ НА ЙОВКОВИТЕ “СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”. ХЛАПАКЪТ РАЗТВОРИ КНИГАТА И УСТАНОВИ, ЧЕ НОЩЕМ ЗВЕЗДИТЕ ПО ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ БИХА МОГЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАТ ПОДОБНО СРЕБЪРНИ ПАФТИ. ПРИВЕЧЕР, ПОД ВОЯ НА ЕСЕННИЯ ТРАМОНТАН И ПИСЪКА НА СИРЕНИТЕ НА ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА, ХЛАПАКЪТ ДОВЕРИ ТОВА СЪЩЕСТВЕНО ОТКРИТИЕ НА ЕДИН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, ЧИЯТО ПРЕГРЪДКА ГО ТОПЛИ И ДНЕС. ЧОВЕКЪТ ПОГАЛИ С РЪКА КНИГАТА И КАЗА: “ЕТО, ТОВА Е ЗАНАЯТ!“. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПИСАТЕЛСТВО ЗА ЗАНАЯТ НА БАЛКАНИТЕ. ЧОВЕКЪТ ПОМОЛИ МОМЧЕТО ДА ЗАСРИЧА РАЗКАЗА ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА И КАРА КОЛЮ, А МОМЧЕТО СЕ УБЕДИ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ОТНЯКЪДЕ ЗНАЕ И ПОЗНАВА ТАЗИ ПРИТЧА ЗА ВРЕМЕТО НА БУЗГУНЛУКА, БЕЗ ДОРИ ДА Е ДОКОСВАЛ ТАЗИ ВСЕ ОЩЕ СВЕЩЕННА ЗА МНОЗИНА КНИГА. ВРЕМЕ, КОГАТО РОДОВИЯТ КОРЕН ПРА-ПРА-ПРА-АВРААМ Е ИЗПЕПЕЛЕН НА КЪШЛИ НАД БАКАДЖИЦИТЕ.

ТРЪГВАЙКИ ПРЕЗ ЙОВКОВИТЕ ПИСАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАР-СКА ЛИТЕРАТУРА; ОТРОВНО ПОПИКАНА ОТ ДИПЛОМИРАНИ ЗАД ГРАНИЦА БЕЗДОМНИЦИ, ОБУЧЕНИ ДА ПОСТАВЯТ ЗАПЕТАЯ НО ПОГУБИЛИ КРЪВ И КОРЕН, ЧАК ПРЕИМЕНУВАЛИ ИМЕ - ДАНО К’ВО ДА Е СЕ СБЪДНЕ ПО ПРОЕКТ; В НАШЕ ВРЕМЕ ТОВА ВЕЧЕ ПОБЕЛЯЛО МОМЧЕ ЗА ЛИШЕН ПЪТ ОТКРИВА, ЧЕ “СТАРИТЕ ОТПРАВЯТ ПОГЛЕДИТЕ СИ НАДОЛУ, И ГЛЕДАТ ЗЕМЯТА, КОЯТО ЩЕ ГИ ПРИБЕРЕ”. УСТАНОВЯВАЙКИ, КАК МАЙКА ДОБРУДЖА УСПЯВА, НЕ ПРЕСТАВА, И НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ ДА РАЖДА И РАЗПРАЩА ПО СВЕТА МАЙСТОРИ НА БЪЛГАРСКОТО. И, АКО ЗА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЗАНИМАНИЯ СЕ ИЗИСКВАТ КАКВИ ЛИ НЕ СЕРТИФИКАТИ И СТАНДАРТИ, ТО ЗА МАЙСТОРЛЪКА НАРИЧАН СЕВЕРНЯШКО СЛОВО, СЕРТИФИКАТ ЗА СЕГА НЕ Е НЕОБХОДИМ. ДОСТАТЪЧНО Е ПОДХОДЯЩА ПУБЛИКА. В НАШЕ ВРЕМЕ - ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНО УПРАВЛЯЕМ СТОПАНСКИ БУЗГУНЛУК И ВСЕНАЦИОНАЛЕН ДУХОВЕН И МАТЕРИАЛЕН УПАДЪК; НА ШИРОКО АФИШИРАНО СВЕТОВНО БЕЗЗАКОНИЕ ЛИЦЕМЕРНО НАРИЧАНО “СВОБОДА НА ИЗБОР”, ЧЕРТАЕЩО ПОД КАМШИК “НОВ СВЕТОВЕН РЕД” – ИЗОБЩО НЕФАШИСТКИ; ТАЗИ ВСЯКАК ЙОВКОВСКА, СЪВСЕМ ДОБРУДЖАНСКА, И ДОКРАЙ БЪЛГАРСКА НАГРАДА ПРИТОПЛЯ НЕ САМО СЪРЦЕТО НА УСАМОТЕНИЯТ АВТОР, НО И НА МАЛЦИНАТА ЗЪЗНЕЩИ КРАЙ НЕГО. БЕЗ ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ НОВИ КЪРДЖАЛИЙСКИ ВРЕМЕНА ХЛОПАТ НА ВРАТАТА НА БЕДНА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОПИТАТ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДА ПРЕЛОМЯТ НЕЙНИЯТ ЖИЛАВ КОРЕН; ДАНО УЗАПТЯТ УДИВИТЕЛНИЯ КРЕАТИВЕН ХЪС НА НЕЙНИЯТ ВСЕВЕЧЕНО ПОСТАВЕН НА КОЛЕНЕ  НАРОДЕЦ. ДАНО ПРЕТОПЯТ БЕДНАТА ОБЕЗКРЪВЕНА ОСТАТЪЧНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НАХАЛНО ПОДМЕНЯЙКИ СЛАВЯНСКО АЗБУКИ, С ЛАТЕРНАДЖИЙСКО ABC FOR EVER. НО, ЗНАЕ СЕ ОТКОЛЕ. ЗАВИСТТА МАКАР БЕЗКРАЙ БРУТАЛНА, ОСТАВА ВИНАГИ БЕЗПЛОДНА. ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НАСТОЯВА - ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПАРЧЕ БАЯТ ХЛЯБ И НЕЦЕНЗУРИРАНО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО.

ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НЕ ПРОЩАВА – НО ЕДВА КОГАТО ОПРЕ НОЖЪТ О КОКЪЛ.

 Вторник, 10 Ноемврий 2006 г.

3

ПОЗНАХ УЧИТЕЛЯТ,КОЙТО СИ ОТИВАШЕ . . .
Йордан ЙОВКОВ

 Hemy VARNALIUS I CORMORAN
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ

Всякакви прилики – всякак са случайни.

Авторът

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ
- НОВЕЛА -
THE STARTLED SHEEPPENS
- NOVEL -

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ,
ОТ БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ ВАРНАЛИУС И КОРМОРАН,(СЕ ОБНАРОДВА ПРИ ОКЕАН ПРЕС-ВАРНА,УЛ. ИВАН ДРАСОВ № 24, 9002-ВАРНА, БЪЛГАРИЯ,
В 117 ИДЕНТИЧНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ПРЕЗ ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2006-2007-2014.,
С УЧТИВОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ,
И СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ.
ISBN-978-954-8530-41-5
THE STARTLED SHEEPPENS,
BY BOGOMIL KOSTOFF AVRAMOV ROUSSEFF – HEMY VARNALIUS I CORMORAN,
WAS BEEN PUBLISHED BY OCEAN PRESS-VARNA, 24 IVAN DRASSOV STREET, BULGARIA,
IN 117 IDETICAL IMPRINTS THROUGH THE YEAR OF THE GOD 2006-2007-2014,
WITH THE KINDLY HELP OF THE DOBRICH CITY MUNICIPALITY, BULGARIA,
AND THE DOBRICH WRITERS AASOCIATION.

Всички права запазени. Тази публикация е защитена от Закон За Авторското Право на Република България, и всички свързани с този Заокон Международни Съглашения. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана по никакъв начин и в никаква форма; включително фотокопиране; нито утилизирана чрез информационно хранилище или специализирана система, без писмено разрешение на Автора и Океан Прес-Варна, България, с изключение случаи на критично цитиране.

All rights reserved. This publication is protected by The Copiright Code of The Republic of Bulgaria and all International Negotiations in that same connection. No part of this publication may be reproduced in any form or by any means; including photocopying; or utilized by any information storage and retreival system, without written permission from the Author or Ocea Press-Varna, Bulgaria, except for brief quotation in critical articles or reviewes. 

 СЕСТРАТА ПРИБРА ИНСТРУМЕНТИТЕ,   а   лекарят   го   потупа   по рамото.
             - Няма нищо, - процеди, - ще премине . . .
             - Ба . . . - изпъшка болникът, отметна глава и заспа.
             Лекарят не вярваше на изречените свои приказки. В тази общодържавна немотия, направила мнозина за пръв път да прогледнат, пресни лекарства пристигаха все по-рядко. Районната болница, гдето бе попаднал Драгоста, бе основана от лекар потънал в предумишлена забрава. Неговият вече възрастен син, овреме драснал в Германия, се бе обадил по телефона да се убеди, пристигнал ли е "онзи тир с медикаменти, хранителни припаси и апаратура", дарени от жители на незначително провинциално градче в Саксония. Този тир все още го нямаше.

БЕЛОГРАД БЕ ЗАПОКИТИЛ своят пръв следосвобожденски лекар в порутен кирпичен параклис в старото градско гробище. За да го забрави заедно с Параклис, Църква, и Вяра в Бог, Цар и Добродетели. Атрибути, от които келепир не пада. Синът се кълнеше отдалеч, а се чуваше сякаш в Белоград, как ще зарежда болницата всяко тримесечие докле е жив – но и подир това – има начин, стига Общината на Белоград да реши болницата да приеме името на неговият баща. Бе получил категоричен отказ. Покойният лекар бе имал заслуги към бедняци. Никога пред властници. Нещо, което никоя Власт не прощава.

- Като на куче - опита да се усмихне болникът.

            На дежурният лекар не му бе до смях. Откак жена му се спомина при спонтанно раждане, в една закъсала в междуселска кал санитарна кола всред Дтбруджанската Пуста над Морето, бе престанал да разговаря дори със самият себе си. Носеше старомодни диоптрични очила върху огромен месест нос. Строг до неузнаваемост. Ругаещ когото и както пожелае. Вонящ на алкохол и неизбежни професионални зарази.  

С болникът си се знаеха, от кръчмето в Караалтъново, където мастика и сушен чироз с магданоз ги сбираше на една маса, за да бистрят обичайна смес от съждения за мръсна политика и спомени за чистак-жени. Старият подозираше, че зад подобна ожесточена строгост се крие едно от най-държаливите сърца напрек и надлъж през Карвунската Степ. Грешеше. Лекарят отдавна се бе простил със семейство, богатство, научно звание и здраве. В името на великолепна професия, с мижава държавна заплата.

7

        ПО ЕДНО ВРЕМЕ БОЛНИКЪТ отново се свести. Огледа се за шише мастика. Откри банки с лекарства. Установи, че очите на лекаря, някъде там - зад полутъмните стъкла на очилата, са огромни и безизразни като на октопод. Морско животно на животните, размахало неотдавна пипала от телевизора (62 инча!), в кръчмето “При Кондака”. Беше се бая развеселил. Бе обикалял двадесетина години морета и океани, а не бе срещал подобно чудовище.

ДО НЕОТДАВНА КООПЕРАТИВНО, подир това общинско, сега реституирано и отново частно, кръчмето можеше да се отсрами не само с телевизор и безбожни цени. Бляскав железен прът безцеремонно бе побит между два прожектора за аварийни цели, забърсани от пожарната команда в Белоград, под неспирно въртяща се огледална сфера окачена на найлонов канап. Иначе, обстановката бе останала дотам съща, че да ти се стъжни под лъжичката. “При Кондака”, кръчме от стотина квадрата маджуносан с отпадно масло дъсчен под, почернял от времето сякаш вечен гредоред, а отгоре турски керемиди върху наръч плесенясала слама, всичко бе възвърнато по старому. Освен Фросщ. Начинаещо курви, забърсано чрез вятъра на промените в недоимъка, от вълнолома на крайбрежен Белоград в Караалтъново, право в сърцето на пустошта на Карвунската Степ. Незначително селце, някога известно с конвейерно производство на патки и мисирки, (Технология холандска!), изхитрило се да опази стародавно име в указателя с пощенски кодове, през всичките тези мътни ли, мътни години на несвестни, задгранично поръчани социални промени. Започващи шумно и славно. Завършващи позорно, плачевно и безсрамно. Посегнали на стародавни имена на градове, села и население. Застрашаващи някой Божи Ден, да преименуват цяла една държава на онова, което един народ рядко заслужава.

ФРОСИ УМОРА НЯМАШЕ ДА ПРИСЛУЖВА И УСЛУГВА. От как бе изритана из Белоград, приютена за кратко в Хороздели и Тинтявино, подир това отседнала в Караалтъново, Фросщ се бе научила тежко да слугува, лесно да търпи, до смърт да мълчи. Па, каквото ще да става. Подир две мастики на гладен стомах и мешана салата в добавък, Даскал Пет намираше сили и упование, бащински да призове Фроси с пръст. За да й поясни, доколко таман била образователната система в Караалтъново, точно преди да бъде съкратен. На което Фроси искрено съчувстваше.

            - Как пък не . . .

           И се навеждаше, така възпитано и учтиво, дотолкова искрено и невинно, че безбожно едрите й бозки правеха отчаяни опити да не скокнат из деколтето, па да цопнат в чинията с варена наденица с подлютен варен каварненски боб. На което Даскал Пет, подир време, щеше да се радва до пресита. В такива случаи, Барба Драгоста Николиди Трети наричан Тихи, тарикатски притваряше око към доктор Глазгов. (Как не!?!)
           Даскал Пет често обясняваше на Драгоста, доколко големи и мощни биват океанските октоподи в Ламанш-а. Забравяйки, че Драгоста до неотдавна имаше Ламанш за улица и комшулук. Как един от тези величествени хищни октоподи, (Онзи от тивито – нищо не е!),  нападнал знаменитият френски художник Викториал Югов, докато пиел чай по време на пленер по бреговете нa

8

остров Гърнси, (Щото бил революционер – бил там!), та едва не го завлякъл в едни мрачни подводни пещери, където нямало ни’ Чук, ни’ Гек, нито някого от Клетниците даже.

Тъй си се разсейваше Даскал Пет, което прави да мисля и да подчертая, как нещо съвсем детинско се утаява в душите на безусловно всички пенсионирани даскали. За да ги откроява от останалите.

Да, да, да бе, беше потвърдил още тогава Даскал Пет, докато изграждаме децата в мъже, ние даскалите си се превръщаме в деца. Бе добавил присмехулно:“ Но, е здравословно!“ Струва ми се, това го радваше и крепеше.

            - Кой ще да е?

            - Октоподът на Световния Капитал  . . .

            - В Караалтъново? Хайде де!?!

Даскал Пет бе размърдал патриотично ревматични нозе под дървената маса, а ръцете му трепнаха, готови байрак да развеят.

- Че защо?

            Драгоста бе отпил от питието.

            Бе се взрял замислен в опушените греди на заведението, под които онази сфера от огледални стъкълца продължаваше да се върти, макар под нея да нямаше никой.

            Бе се загледал, в стройния никелиран прът.

            Бе мярнал вътрешния балкон, на който някога един самотен селски даскал, бълваше талантливи тиради в чест на отечество, род и родина. (Зъ куиту днясь никуй ни спуменая!?!) Предизвикали обществото да го потопи в мизерия и умори от глад - дано замлъкне, па подир, да му въздигне месингов паметник в родното котленско село, днес откраднат и препродаден от цигани забегнали на запад.                                                                                                          

- Защото Пет, половин"та пара на Тоз’ Лъжовен Свят, именно на тоз" остров ся гудят и хубуй ся размножаят. На твоят знаменит художник ли, писател ли - ‘нам ли к’ъв - просто банката муй билъ нъ Гърнси.

            - И парите на Кондака, ли?

            - Мож" ли дъ знайш! 

            Драгоста бе повикал Фросщ.

            Бе платил сметката, загледан безпомощно в нейното бездънно деколте, пълно с изненади. Гордо се бе прибрал дома, театрално преплитайки крака. Допускайки, че подобна походка за кривите селски улици, е по морски елегантна и съвсем революционна.

Все пак, казваше си престарелият Драгоста Николиди Трети–Тихи, докато подмокряше втори каменен зид в нощта; от моя гледна точка, от гледна точка на всички оттеглили се на село маримани, тук в Караалтъново, че и в Тинтявино, и в Хороздели, навярно и в Белоград, възможно и в Столицата – там най-много; Даскал Пет е най-сведущ по морските работи. Готов министър. Цял един път е пътувал Варна-Одеса-Варна, (Пиш – Пиш – Пиш де!), с хтра на селските бабички-ветеранки. Драгоста харесваше да го развеселяват сухопътни старчоци.

9

"ПРИ КОНДАКА", Фросщ наистина бе все и вся. Най-пъргаво разнасяше дървена табла с напитки, чеверме в пръстена купичка, и какви ли не салатки. Вирейки малък плътен задник, (Уж нищо – уж без да има защо!), всред лабиринт от дузина прогнили маси, разбрицани виенски столове произведени някога в Румънско, и ококорени от несравним ищах за градска плът пишман-селяци. Задник, който, след като бъде добре изкъпан, всеки глупак би приел за девствен.

Старият Кондак, не бе от хората които лесно се самозаблудват. И чукаше Фросщ, щом му се прииска. Органичен статус за мъже набили пенсионна възраст, когато ред, срам и бройка губят свяст, святост и социално значение. Без да пропуска да товари пйргявото девойче, с мъжки дейности. Залъгвайки я, как един ден, (Като нищо!), ще започне да й плаща социални. (Щом фирмата заякне!) Мисъл, която го разстройваше до корен. (Кондака харесваше, да държи на мъжка дума.) Това правеше да му се приисква да разхлаби каиш, дори през проклетото работно време, когато в кръчмето имаше бая-бая народец.

ФРОСИ УСЕЩАШЕ ТОВА, по неведом, характерен за жените начин. Трескаво прекосяваше заведението. Присядаше върху някоя маса с посетители, (Уф! Кондака ще ме умори от бач!), най-често тази на Даскал Пет, Доктор Глазгов и Драгоста. (Убедена, че няма къде да избяга.) Това е номерът на ищните жени. Да се правят, че Онова им е противно. Размахваше невероятно бели стройни крака. Невидимо се плезеше на разярения зад тезгяха собственик така, че цяло село да завиди. После се опомняше. Мозъкът й трескаво пресмяташе социалните, които Кондакът от години й дължеше. Рано или късно трябваше да плаща. Тогава, щеше да си му обърне гръб. О, тя знаеше. На този свят всичко се заплаща. Важно е, това да се случи навреме, тоест незабавно. И, бързешком влизаше в кухнята. Строго контролирана досежно чистота и хигиена, от съответната РИОКОЗ.

ПОЗАМАЯН ОТ ВНЕЗАПНО БЛИКНАЛ ЕНТУСИАЗЪМ, едва сдържащ старешки ищах, забравил да удари ключа на касата в която винаги държеше пет лева на дребни стотинки, (Караалтъновци държат на точни сметки!), Кондака изсумтяваше. Кимваше покровителствено-собственически с глава. И, задъхан асматически, се втурваше подир Фросщ. За да я открие гола-голеничка, изтегната безмълвно в робска готовност, върху кухненската маса с белите испански фаянсови плочки. Поприкрита с предвидливо притоплен над печката пищимал. Подложила под кръшен кръст покривка за маса, сгъната на двадесет и осем. Хич не й пукаше, че наоколо бе пълно със всевъзможни ножове и сатъри. Фроси бе смела, колкото си иска.

В ПОДОБНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МИГОВЕ, на местните пестеливи мъжкарски права, свободи, и караалтъновска еманципираност, посетителите на “При Кондака” учтиво духваха навън. Да изпушат по цигара. Да поемат сулук чист въздух. Че, да коментират упадък на нрави и благочестие, заради ниски заплати и закъснели пенсии. В една държава обречена да рухне; където комунизмът не преставашие да броди из умовете, махалите, и пробитите джебове на някогашни  и  настоящи  апапи;  моралът  отдавна  беше  станал  за

10

посмешище. Нрави, Благочестие, Братство, Равенство, Свобода и Справедливост, отдавна бяха така девалвирали , че единствено спонсориране на едро би могло донейде да ги възроди. Но, и това не бе съвсем сигура. По-недоверчивите бързаха да прескочат до дома, за да се убедят, че при тях нещата не биха могли да стоят точно тъй.