© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДИПЛОМИРАНЕТО НА ПОЕТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ГОДИНИ НА НАЦИОНАЛНИ ИЗПИТНИ, светът обръща поглед към своето минало. Далечно или близко – то е вечна надежда и упование. Казваме си - може би нещата не стоят така отчайващо сложно. Но, нещата на живота често остават недоизяснени, и поради това – все по-трудно доказуеми. Подобен е случаят с гибелта на великия руски поет, Александър Сергеевич ПУШКИН. (26.05.1799 – 29.01.1837!) Обстоятелствата около неговия едва ли не публичен разстрел, винаги се приемат с горчивина. Видни пушкиноведи не престават да се съкрушават, от опосредственото представяне на СЛУЧАЯ ПУШКИН, за банална битова драма. Дали наистина е така? Налице е била системна разправа с поевропейчената войнстваща със САМОДЪРЖАВИЕТО руска интелигенция от онова време. Дали е бил замесен Дворът, претендиращ да управлява половината свят? Май наистина така ще се окаже...

В РАННОТО УТРО на 04.11.1836, Александър Сергеевич ПУШКИН, както и няколко негови съратници, бива удостоен с т.н. "ДИПЛОМ". Практика на документално оклеветяване на личния живот на мнозина, с оглед разтрогване бракът на заможни руски семейства. Пренесен от запад, този маниер на оклеветяване намира плодородна почва всред петербургското висше общество, където византийското начало е в кръвта на РОМАНОВЦИ.

ПУШКИН не получава "ДИПЛОМ" за пръв път, но този е достоверно злостен. Холандският аристократ ДАНТЕС, засекретен доносник при РУСКИЯ ДВОР, отдавна прекалено открито преследва дворцовата дама Наталия НИКОЛАЕВНА - съпруга на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Огорчен за пореден път, великолепният поет изпраща секунданти. ПУШКИН е кадрови военен, и не е стрелец за пренебрегване. Карал е офицерство в ЦЕНТРАЛЕН КАВКАЗ (1820!). Работата е дотолкова сериозна, че приемният баща на ДАНТЕС, холандският пълномощен министър ХЕКЕРН посещава ПОЕТА. Изплашен до смърт, договаря отлагане на предстоящия дуел с едно денонощие.

ДАНТЕС ще да е бил не по-малко изплашен от перспективата да бъде пушнат край ПЕТЕРБУРГ, на когото отдавна е писнало от неговите публични авантюри. Тръгват трескави преговори. ПУШКИН е мек, учтив, а непреклонен. Дуелът е отложен – но ще бъде. На 06.11.1836, ХЕКЕРН отново се явява в дома на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Потънал в "бащински" сълзи, той следва старата дипломатическа практика на задържане на нещата. И договаря нова отсрочка от цели две седмици време. Някои изследователи свързват това бавене на нещата с очакваното кимване с глава на ВСЕРУСИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР. Александър СЕРГЕЕВИЧ е имал неблагоразумието да го оскърби публично. Преговорите чрез трето лице продължават. На 17.11.1836, - успех! – ДУЕЛЪТ бива изцяло отменен. ДАНТЕС е побързал да поиска ръката на сестрата на съпругата на ПУШКИН. Вече са роднини – за какво да се стрелят. Александър СЕРГЕЕВИЧ е принуден да даде устно и писмено дума, че ДАНТЕС се е отзовал като човек "БЛАГОРОДЕН" И "ЧЕСТЕН" . В писмо до своят баща, (Сергей ЛЬВОВИЧ!), в края на декември същата година ПУШКИН твърди, че "ДАНТЕС Е ДОБРО МОМЧЕ". Наивен, както всеки поетически подреден талант, ПУШКИН открива в ДАНТЕС рафинираният гамен, но не и платеният международен екзекутор. Тръгва преписка. Дръзкият ПУШКИН пише на ХЕКЕРН: "...цялото поведение на този нехранимайко е ръководено от Вас." Допускал ли е, че зад всичко това стои ДВОРЪТ? Следва още по-оскърбително писмо до ХЕКЕРН, (26.01.1837!), и холандецът внушава на ДАНТЕС - СЕГА ТОЙ ДА ПРИЗОВЕ ПУШКИН НА ДУЕЛ. Играта на дипломата е усешна. За обществото оскърбен вече е ДАНТЕС – не ПУШКИН. Екзекуцията ще бъде успешна. Тази промяна в тактиката на школувания холандски дипломат говори повече за провеждане на някаква предварителна програма, отколкото за случайно стечение на сърдечни обстоятелства. Зад фигурата на ДАНТЕС, неговият приемен баща ХЕКЕРН провежда политиката на ДВОРА към един от любимците на трона. Понякога интересите на властващите са еднакви.

ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ всеки пореден "ДИПЛОМ" представлява майсторски скроена политическа декларация насочена срещу ЦАРЯ-САМОДЪРЖЕЦ. В него хитро се преплитат, изискани дворцови клюки и долнопробни инсинуации. Най-често свързани със сериозните парични дарения каквито КОРОНАТА прави при всеки подходящ случай. Неотдавна Александър Сергеевич ПУШКИН, е получил императорска премия в размер на 45 000 златни рубли, за неговите литературни приноси и поевропейчването на РУСКИЯ ЕЗИК. Как е била похарчена тази значителна за всяко едно време сума е легенда. Но незабавно, подир получаване на "ДИПЛОМА", (06.11.1836!); чийто текст си позволява интимно да свързва името на ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ с това на придворната дама Наталия НИКОЛАЕВНА; ПОЕТЪТ НА ПОЕТИТЕ писмено изисква от министъра на финансите КАНКРИН, "да приеме в интерес на хазната" неговото родово имение КИСТЕНЕВО. Министър КАНКРИН отказва подобна сделка. Желанието на ПОЕТА за обществена реабилитация угасва.

КРАСАВИЦАТА НАТАЛИЯ НИКОЛАЕВНА не пръв път е обвинявана в онова, на което не всяка съпруга на Поет е способна. Александър СЕРГЕЕВИЧ не е обръщал внимание на хорската завистия. Подир поредната ДИПЛОМИРАНА АТАКА, почвата за съмнения е пренаситена. Скандалът се разраства. При това, с помощта на холандския посланик, окуражаван от шайка обезумяла за имоти и власт върхушка. Хаотизмът на личен живот на висшата класа, често води до трайна дестабилизацията на обществото, а резултатите винаги са плачевни. Процес продължаващ до тогава, докато кръвнат барикади.

В ЛИЧЕН РАЗГОВОР С ЦАРЯ, (23.01.1837!), очевидно прекалено публичен, Александър Сергевич ПУШКИН си позволява да заяви: "...Вас Самият подозирам в ухажване на моята съпруга." Над ПУШКИН надвисва презрението на ЦАРЯ, омразата на ДАНТЕС, насмешката на самия холандски посланик. Често-често навестявани от двама стари сплетници – князете ГАГАРИН и ДОЛГОРУКОВ. Потомственият руски и съветски дипломат Г. В. ЧИЧЕРИН, (1872-1936!), уверено твърди; а той е имал пряк достъп до царските архиви: че по предания в неговото семейство, "ДИПЛОМЪТ" е подготвен, редактиран и написан, от Ф. И. БРУНОВ (1797-1875!). Руски дипломат и офицер за особени поръчки при ГРАФ ВОРОНЦОВ, с когото Александър Сергеевич ПУШКИН има лична разправия по време на неговото пребиваване-заточение в ОДЕСА (1823!). Още по време на ЦАР АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, бива изтъкнат истинският повод за връчването на този фатален "ДИПЛОМ" – интересите на рода НЕСЕЛЬРОДЕ.

ПРИМИТИВНО И ПОГРЕШНО Е СТАНОВИЩЕТО, че ЦАРЯТ лично е поръчал ликвидирането на ПУШКИН. Макар окръжението около НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО да е било крайно притеснено от факта, че влиянието на ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ, КУЛТУРНИ И СОЦИАЛНИ ВЪЗГЛЕДИ НА МЛАДИЯ ПОЕТ ВИСОКИЯТ ГРАЖДАНИН И МИСЛИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН, върху бъдещата вътрешна и външна политика на РУСИЯ издълбоко ще притеснят местното дворянство. Целта на този "ДИПЛОМ" е повече от ясна – ЦАР и ПОЕТ да бъдат сблъскани и раздалечени. Други изследователи считат, че като член на литературния клон "ЗЕЛЕНАТА ЛАМПА" от тайната ложа "СЪЮЗ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ", Александър СЕРГЕЕВИЕЧ е засегнал нечии крупни финансови интереси. Дали е внесъл своят десятък в общата каса, не се знае. Тези неща остават шити-покриви. Во веки веков …

РАЗБИРА СЕ - НЯМА КАК - ЦАРЯТ да не научи за семейните терзания на поета. ПУШКИН бива специално поканен на бал в двореца на ВОРОНЦОВИ-ДАШКОВИ, където бива призован на разговор насаме от ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ. Дали ПОЕТЪТ е паднал на колене не е известно, но е доказано, че остава напълно убеден в жестоката несъстоятелност на хвърлената ръкавица. И, тръгва достойно на явна и отчаяна смърт. Без да вдигне изпреварващо ръка с пистолет. Това успява да стори "ХОРОШИЙ МАЛЬЧИК" ДАНТЕС. THE END
10.10.2010