© 2005 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
 

БЕЗИМЕННИ СЕЛЯЦИ – ГДЕ СТЕ ВИЕ?

ОБРАСТВАТ ГРОБОВЕТЕ СЪС ТРЕВА.

ОТ КРЪСТОВЕТЕ ВРЕМЕТО ИЗТРИВА,

ПОВЯХНАЛИТЕ ДРЕВНИ ИМЕНА.
 

РЪЦЕТЕ ВИ - КРЪСТОСАНИ НА ВЪЗЛИ,

НЕ БУДЯТ РОДНАТА ЗЕМЯ.

ДО ВЧЕРА – ТОЛКОЗ МНОГО ПЪРГАВИ,

СЕГА ПРИСТЪПВАТЕ ЕДВА-ЕДВА.
 

И КОЛЧЕМ РЕЙСЪТ ВИ ДОКАРА,

ОТ НЕДАЛЕЧНИЯТ ПРИМОРСКИ ГРАД;

ВСРЕД РУШНАТИТЕ КЪЩИ ДА ОТМАРЯТЕ,

ПРЕДСМЪРТНО ГРОХНАЛИ ТЕЛА,
 

НАЙ-ПЪРВОМ ГРОБИЩАТА ВСЕКИ ТЪРСИ;

ЕДВА СЛЕД ТУЙ - ПОГИНАЛИЯТ КРАЙ.

ТУК НЯМА НИ НАЧАЛСТВА – НИТО ВРЪЗКИ,

А СЪЛЗИТЕ - ТЯХ ВСЕКИ ЛЕСНО ЗНАЙ.
 

ЗА МЕНЕ НИКОЙ НЯМА ДА СЕ МОЛИ,

ДОРИ СВЕТЪТ ДА ПОЧНЕ ДА ГОРИ.

ТЪЙ ЛЕСНО ВСЕКИ БИ ЗАКОЛИЛ

ПОЕТЪТ БЕДЕН - НАСРЕЩУ ТРИДЕСЕТ ПАРИ.
 

БИХ ИСКАЛ ТОЧНО ТУКА ДА ПОЛЕГНА,

ПОД СЛОЯТ РЕХАВА ИЗНОСЕНА ЗЕМЯ.

РОДЪТ МИ НЯКОГА ОТ ТУК БЕ ТРЪГНАЛ -

ДЪРЖА  ДА ЛЕГНА ТУК  - КАТО УМРА.

  THE END
31.10.2011/AM