© 1987-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СРАВНЯВАХ СЕБЕ СИ С БЕЗКРАЙНО ТВЪРД МЕТАЛ,
ДУХЪТ СИ – С ПТИЦА НЕУДЪРЖИМО БЯЛА;
А ОНЗИ – ГДЕТО ОТ ИЗКУСТВОТО МИ ХУБАВО БЕ КРАЛ,
ПОЧИТАХ КАКТО НЯВГА РОБЪТ – КРАЛЯТ.

ОТСЯДАХ САМО В НАЙ-ЛУКСОЗЕН РЕСТОРАНТ,
НО ПРЕДПОЧИТАХ НЯКЪДЕ ДО НДК НАБЛИЗО.
КЪДЕТО СВИРИ ДИПЛОМИРАН МУЗИКАНТ -
ПАСПОРТИТЕ НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ СЪС ЗАДОКЕАНСКИ ВИЗИ.

НЕ СЕ СВЕНЯХ ДА БЪДА В ШАРЛЕТОН,
МАКАР ПОСЛЕДНИЯ – ВЕРИГАТА ХОТЕЛИ.
ВМЕСТО КЕБАБЧЕ ЧЕСТО ХАПВАХ СИ БОНБОН,
И НЕ ПРЕСТАВАХ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ.

ИЗПИСВАХ СТРАНИЦИ С КОМПЮТЪРНО ПИСМО,
ВСЕ ПРЕДПОЧИТАХ НАШЕНСКИ КОМПЮТЪР.
В АБСТРАКЦИИТЕ ДИРЕХ БЪЛГАРСКО ВЕЗМО,
А КРИЕХ СЕБЕ СИ В ПАЛТО ОТ ЛУТЪР.

НО ВСЪЩНОСТ БРАТО – ЩО СИ ТИ!?!
ТЪГА БЕЗДЪННА ПО ОЧИТЕ ТИ БЛЕСТИ.

The End
13.10.2012