Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359997 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Октомври, 2009 г.
2 3 4  >  >>
IN MEMORIAM
ОБРЪЩЕНИЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
КЪМ
НАЦИЯТА
image
N.B.: "Нека си припомним покойния Николай Хайтов!" - ни съветва www.nationalistbg.com .
ОБРЪЩЕНИЕ
от
акад. Николай Хайтов



Братя българи,

Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. На първо място в Европа по беднотия, на първо място по смъртност, демографски спад и самоубийства, а последни по брутен вътрешен продукт! Производството е парализирано, търговията скована, корупцията цъфти, а "преходът" към пазарна икономика се изроди в една небивала разруха, както в материалната, така и в духовната ни сфера. Лишени сме от възможност за саморазвитие, контролът върху армията, образованието и финансите ни не са в ръцете на парламента, а в почти пълна зависимост от световните кредитни институции и седящите зад тях геополитически сили. Ако се плъзгаме все в същата плоскост - С ДЕМОГРАФСКИ СПАД С ОКОЛО 100 хиляди човека средногодишно, разпадните у нас процеси ще станат необратими и съществуването ни като народ - поставено на карта.

Доразграбването на остатъчното държавно имущество ще продължи с обсебването и на природните богатства - гори и води, атомната ни енергетика ще бъде закрита, а държавата преобразувана в един затънал в разпри, "мултиетнически" конгломерат. Земеделските земи ще бъдат свободно разпродавани и територията ни ще премине за броени години в ръцете на чужденци и тогава всички надежди за оцеляването ни ще бъдат помрачени завинаги.
В ръцете ни е все още един-единствен "инструмент" за предотвратяването на този кошмар: ако здравомислието на българина надделее над традиционната му апатия и милеещите за потъпканото ни Отечество се обединят за избирането на един верен на народните ни интереси парламент. Не си въобразяваме, че това ще бъде лесно и че то ще реши проблемите ни като с магическа пръчка; важното е да отстраним задръжките, които ни сковават, и надвисналата над главите ни геополитическа прокоба. Криминализираната приватизация трябва да бъде незабавно преустановена и преосмислена; блокираните производителни сили в бизнеса, икономиката и селското стопанство - отприщени; армията следва да заеме челното си място като основна държавна институция редом с осакатеното в момента образование; а превърналото се в геноцид намаление на населението - овладяно.

За съжаление нито една от така набелязаните оздравителни промени не е възможно да бъде осъществена в обстановката на бушуващите в страната ни хаос и беззаконие. Ако правосъдието не бъде възстановено, сковаващата ни парализа не може от никого и с никакви други средства да бъде отстранена. Неслучайно "пазарните промени" у нас, започнали с източването на банките и предприятията, както и замаскираното като "приватизация" разграбване на държавното имущество, бяха извършени след преднамерено предизвикания срив на законността и правораздаването.

Не е тайна, че големият скок в престъпността настъпи след наложения ни от Евросъюза мораториум на смъртното наказание и гибелните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мудната нова процедура по задържането и съденето на престъпниците даде възможност на десетки хиляди рецидивисти да бродят на воля и да тероризират населението, необезпокоявани от никого.

Разгромът на правораздаването създаде неограничени възможности на хората във властта да трупат несметни богатства, обособявайки се в една стройно организирна, мафиозна прослойка, самоназоваваща се като "политически елит".
Да сме наясно: ако очакваме тази прослойка да се самообвини и разоръжи - такава надежда може да пръкне само в едно болно въображение. Ако се надяваме тя самата да се пребори с корупцията, и това е чиста илюзия; макар че казионната пропаганда се опитва най-гръмогласно да ни убеди точно в това. Нито пък има изгледи някой отвън да я озапти, защото корупцията не познава граници и тя се опира и подхранва на другата - отвън, загнездената във високите етажи на Евросъюза. Проблемът с прекратяване на хаоса може да бъде решен само от един нов парламент, необвързан и незамесен в греховете и простъпките на сегашното кукловодно законодателно тяло. Нека да ни бъде простено повторението, но за случая то е неизбежно.

Необходимо е да се осъзнае освен това и още една голяма, макар и печална истина, а тя е, че опитът с подменянето на българската държавност с гражданско общество се превърна в ръцете на легално действащите подривни сили като главен инструмент на разрухата. Надеждата, че външната помощ може да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава, се оказа ловка и преднамерена заблуда. Тя потвърди английската максима, че в международния живот няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Засипването ни със западни подаръци и "помощи" се оказа един умело замаскиран агресивен механизъм с крайна цел - попадането ни в лапите на световните кредитни институции и седящите зад тях архитекти на "новия световен ред".

Разграждането на културата ни, извършено заедно и дори изпреварващо с разграждането на държавата ни, е едно от най-ярките доказателства, че страната ни не е била предвидена, не за "ускорено" пазарно развитие, а за постепенно етническо изхабяване, обезличаване и поглъщане чрез умело направляваната в момента евроасимилация.

Всичко това протича успоредно с почти пълното разстройване на образователната ни система и унищожаването й като традиционен инструмент за най-резултатното ни оцеляване - националното възпитание.
Можем с пълни подробности да разкажем как стана това, по какъв начин, кога и от кого, но то е нужно за историята, а не за очевидците на легализирания като "реформа" разгром на българското училище.
Разгром и в духовната сфера на българина, съпроводен със затриване на националното съзнание у подрастващото поколение и изтласкването му вън от страната като пълнеж за чужди култури и икономики.

Трудно ще бъде каквото и да било оздравяване на страната ни в току-що описаната кризисна обстановка, ако нанесените поражения в материалната и духовна сфера не бъдат поправени. Ако се оставим да бъдат доразграбени стратегическите обекти и производства за една нормална държава, като железници, държавни застрахователни институции, енергетика, големите банки; ако не бъде спряно изтреблението на горите, предоставено на арендатори от въвлечените в сговор с властниците - концесионери; ако не бъдат взети мерки за развитието на средния бизнес; ако безработицата не бъде чувствително намалена, а пенсиите не бъдат значително увеличени за сметка на строг отчет на държавните вземания и крезовските заплати, и поддържания в момента парламентарен разкош.

Трябва да бъдат разкрити и строго наказани извършителите през изминалото десетилетие на финансови, стопански и други престъпления, а престъпно сключените приватизационни договори - отменени и виновниците - осъдени. Налага се на всяка цена да бъде възстановено смъртното наказание и незабавно възстановена традиционната практика при задържането и съденето на престъпниците.
Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а "правата на човека" да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.

Време е да се окаже сериозен отпор на идеята за превръщането ни от еднонационална, в "мултинационална" държава, и България да се обяви против обвързването й с НАТО. Няма по-разумно нещо за един миролюбив народ като нашия от неутралитета, от запазването на външнополитическите и външнотърговски връзки с Русия и Източния свят, където са традиционните български пазари и дълбоките културно-исторически корени на народа ни.  Сегашните управници искат промяна на Конституцията ни, но то е за да се направи възможно накъсването на държавата ни на автономни етнически хомогенни общности, и да се разреши продаването на земеделските земи. Ако това би станало, територията на България ще бъде разпродадена за броени години - сходен процес тече в момента дори в такива големи държави като Аржентина и Бразилия, и не бива да си затваряме очите, че това е прелюдия към безусловната глобализация, прицелена към колонизирането на свободните все още държави.  В Конституцията ни, ако все пак се стигне до промяна, трябва да се предвиди усилването на пряката демокрация по примера на швейцарската, като се предвиди ред за отзоваването на депутатите от избралия ги електорат. Пропорционалната избирателна система трябва да се замени с мажоритарна. Необходимо е да бъдат възстановни трудовите и жп войски, както и боеспособността на армията. Кооперативното дело трябва да бъде незабавно освободено от сегашните законови и други забрани и фактически обявено вън от закона, а либерализирането на икономиката трябва да протича под контрола на държавата при зачитане интересите на трудовите маси.
Не си въобразяваме, че току-що набелязаните бъдещи мерки за оздравяването и спасяването на страната, ще допаднат на вкопчения във властта политически "елит" и неговите задгранични крепители. Отместването им от държавното кормило няма да мине без борба, а в тази борба те засега имат предимство. Защото са престъпни и безчовечни, сплотени от свързващите ги общи грехове и интереси.

Ние имаме само едно оръжие - ГЛАСОПОДАВАНЕТО. НЕ ГО ЛИ ИЗПОЛЗВАМЕ КАКТО ТРЯБВА - НЕПОКОЛЕБИМО, ОТГОВОРНО И ОРГАНИЗИРАНО - ще бъде прегазена и последната демократична възможност за промяна. България ще остане в ръцете на произвола на подривните сили, а народът ни ще бъде подложен на геноцид.
Братя българи!


Ако ви се харесва тази мрачна, но реална перспектива - разединявайте се! Делете се и с чиста съвест вървете към своето заколение. Ако я отхвърляте, нека да се сплотим в единен национален патриотичен съюз и да извоюваме спасението на милото ни Отечество Република България, и своето и на децата ни бъдеще.
Акад. Николай ХАЙТОВ
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2553 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:15
(c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА -
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ - ЗА ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
image © 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Academician-1988, IBLEA-Italy, Invited Professor-2005, MAUP-Kiev
E-mail: hemy@abv.bg

  КОГАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ измекярските номера, (Съдебни дела и яйца по главата!), погодени на турския писател-нобелист Орхан ПАМУК от неговите сънародници, в неговата собствена родна страна, не може да не превключи на къси светлини. И да се запита, дали, аджеба, вярата в глобалното изравняване на народите не е нищо повече, от алъш-вериш на Капалъ-Чарши. Събития докрай недопустими за Двадесет и Първи Век. Когато претенциите на съвременна Турция напират - и ще успеят! - за парче от подозрително примамливия кадаиф, наричан Обединена Европа. Древна страна със свежа нация, в която религиозното сектарианство не престава да пълзи и провокира правителства и парламент. Брутално надхвърляйки границите на цивилизования разум.  И, ако този човек е на възраст; нещо което съвременната младеж презира, без да се опитва да я достигне чрез прилежание и почтеност; той не може да не си припомни недалечното тоталитарно минало. Когато върху всинца – а бяхче чилиони! - тежеше воденичния камен на подобна схоластика. Проектирана вместо в дажмии, в кабинетите на безбройните партай-комитети. В добрият случай, ако не изяждаха по някоя плестница около Порт Варна-Изток, или ако не биваха интимно пребивани у дома в леглото, биваха оставяни да я карат – как може. Та - до днес. На мнозина, тези редки редове биха могли да се сторят неуместни, зер комшулук трудно се изгражда - лесно се разпада, но парата вдигана от съседна Република Турция, досежно нейната компактна национална идентичност из стара Европа, буди меко казано – трепетно недоумение.

НЕ ТАКА ОТДАВНА (2004.!), във връзка с предстоящото влизане в Европейския съюз (ЕС), на пишман-мераклиите източно-европейски страни, но и, защото предварително проучва и регистрира техния етнически хал и здравословно състояние; Световната Здравна Организация (СЗО) отпечата и разпрати на своите почитатели един твърде странен справочник – “ДЕСЕТ ЗДРАВНИ ВЪПРОСА ОКОЛО НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” (“10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.) Да знае някой нещо за Албена АРНАУДОВА – едва ли. Да се допуснем що за птица е - лесно е да стане, като се гледа онова, върху което е поставила своето български име. Освен, ако това име е фантомно.

КАК" СЕ ВИДИ от беглия преглед на този донейде ценен справочник; с предговор и автограф от Марк ДАНЗОН – Регионален Директор на СЗО за Европа; безусловно всички включени страни; Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Федерация Русия, Сърбия и Черна Гора, Македония и Украйна, без Република Турция; се отличават с тежка национална корпускулярност. За разлика от Република ТУРЦИЯ, която е представена с прекалено хомогенна национална идентичност, почти без здравословни проблеми.
Зеленеещият СЗО-правочник, черно на бяло доказва, че по всичките 81 провинции на Република ТУРЦИЯ всичко е: А) Из корен - само турско;
В) Вероизповеданието - из корен - само мюсюльманско.
От националистична гледна точка, това няма как да не е похвално. От регионална – прекалено подозрително. От глобална гледна точка – докрай осъдително. Република Турция е член на ООН и НАТО, а там се държи на точността. Освен ако Аллах не постанови друго. Истината често е твърде различна от онова, което не престават да ни внушават един през друг комшиии, съседи, и бигбротери от близо и далеч. Защото си дават ясна сметка, що означава православен българин.

СЪГЛАСНО ЩАТСКИ ИЗТОЧНИЦИ (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York),
турската нация съвсем не е така монолитна, както хлъзгавия от хигиенни съображения джобен справочник на СЗО, се опитва да внуши на глобална Европа. Оказва се, че в началото на деветдесеттях години на двадесети век, в Република Турция живеят 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; 12% кюрди – около 13 000 000 т.е. 55% от кюрдите по света, (След Войната в залива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!); както и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са християни и юдеи, а в по-ново време мормони и сциентолози.

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ е несъмнено почти съвременна, почти промишлена, почти гражданска държава. И, макар целта да оправдава средствата, повече от неетично е, да се набляга на мюсюльманската поливалентност на Източно-Европейските нации. Със смехотворна леснина отчитайки огромен персентаж турско и циганско малцинства. (Не е посочена ползвана литература!) В проценти, за които самите малцинства едва ли помислюват, но СЗО предлага за достоверни. Не вярвам авторката на справочника да е помръднала пръст да изследва, сравни и верифицира тези подготвени, кой знае от кой анадолски политико-стратегически институт, "статистически" данни. Което, няма как да не клони към глобалистична измяна. (СЗО е международна при ООН организация!) Спокойно! Глобализмът все още не е кодифициран. Поне за сега. Турската нация успя, и мъдро устоя неучастие във Втората световна Война, независимо от многостранния политически натиск. В началото на шестдесеттях години на миналия двадесети век, когато у нас да се мечтае за работа на запад бе деяние криминализирано, (Възнеш ли, ставаш немедленно народен враг!), Република Турция умно отвори граници за своята трудолюбива младеж. Която се установи, очовечи се, и просперира. Натрупала европейски опит, отдавна побеляла, тази младеж се завърна с пълни джебове с армаган. Предлагайки широк спектър привнесено (Дали легализирано!?!) европейско "Ноу-Хау". Напредъкът е очеваден, и отнася към поука. По отношение на промишленост и отбрана, Турция следва добрият европейски канон, налучвайки бъдещ файда-коловоз. Но, ако цената за този напредък е псевдонационалистично забаламосване на световното обществено мнение, чрез инструментариума на СЗО, едва ли би могло нещо в повече да се добави. Освен приказката за човешкото око, което само шепа пръст успява да затвори.Особено в случаи на официално толериран гьонсуратлък. THE END
6/10/08 11:44:14 PM     
Категория: Политика
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.11.2011 11:14

image
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
1945 – 2009.!
УПРАВЛЯЕМ ХАОС
ИЛИ ПЕРМАНЕНТНА СВЕТОВНА ВОЙНА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 
АКО УСПЕЕМ ДА СЕ ВГЛЕДАМЕ в състоянието на света понастоящем, прекалено лесно ще открием, че НАСТОЯЩАТА КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ НА ФОНДОВИТЕ БОРСИ – а прекалено малко българи за сега зависят пряко от тях – е свързана с ПРИЯТЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ В ИРАК И АФГАНИСТАН. (Останалото щатско военно присъствие по света - не се има пред вид в настоящето незначително разглеждане!) На практика, тяхното придвижване е толкова затруднено, че този огромен военен контингент, е всъщност замразен прекалено надалеч от ВАШИНГТОН. Да се разчита на съвременните средства за придвижване и комуникация на такива огромни разстояние е привлекателно, но все още недостатъчно съвършено. Това прави, САЩ да не хранят надежди за спечелване на някаква война на по-широк плацдарм от настоящия. Политическите и психологически проблеми са сериозни, обемни, трудно прогнозируеми. Счита се, че с политическата хегемония на САЩ отдавна е свършено, при несъмнен принос на РУСИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА. С други думи – БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТРАДИЦИОННО ХАОТИЧНАТА ЕВРАЗИЯ, все по-широко насищана с европейски ценности и структури. С БИПОЛЯРНОСТТА НА СВЕТА навярно е свършено. Налице ли е обаче така желаната МНОГОФАЦЕТНОСТ? Неудържимото нахлуване цифровите технологии води до неудържимо ИЗРАВНЯВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ МОЩНОСТИ, ПРИ ПОЧТИ ЕДНАКВА СКОРОСТ НА ТЯХНОТО ДИСПЕРГИРАНЕ ПО СВЕТА. Резултатът не е ДИСПЕРГИРАНЕ НА ПРАВОВ РЕД И ПОЛИТИЧЕСКИ ПОРЯДЪК, а УСТОЙЧИВО ХАОТИЗИРАНЕ РЕСПЕКТИВНО КРИМИНАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО. Безконтролното разпространение на безусловно всичмки видове оръжия, отдавна е факт, а тяхното обезконтролирано приложение е полицейско ежедневие. За съжаление, наред с традиционното въоръжение върви разпространение и на ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ, и „НЕВИННОТО“ на пръв поглед ОРЪЖИЕ ЗА ГРАДСКА ПАРТИДАНСКА ВОЙНА. Медиите, в своят стремвеж към незабавни печалби, не се свенят да ги рекламират. За сега опосредствено – чрез занимателни криминалета или вонно-възпитаващи продукции. И, тъй като вече не остана почти нищо свято, в подобни продукции прекалено често се изявяват БОЖЕСТВА от всякакъв род и калибър.

ЗА НЯКОЙ НАЦИИ, ядреното оръжие е остаряла практика. То е подменено със значително по-икономичното ОРЪЖИЕ ЗА ВИСОКОТОЧНА УПОТРЕБА. Гигантските зони на тежко наднормативно радиоактивно поражение отпадат. И без това СВЕТЪТ достатъчно е замърсен радиоактивно. Но, масова защита срещу ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ все още не е известна, и в това отношение светът остава незащитен. Дали в това отношение е добре охраняем? Трудно е да бъде установено. Но, традиционната ядрена война е все още една непосредствена перспектива. САЩ и СССР не успяха да я постигнат. ТРЕТИЯТ СВЯТ – като нищо би я наложил. Дехуманизираните полуинтелигенти – там са в излишък. Експерт-съветниците на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ са налице. В СЪВРЕМЕННИЯТ ПОЛУПРОЗРАЧЕН СВЯТ на свръхкомуникации, теоритичните постановки са отдавна известни. И, не е никакъв пропаганден фалш, че уранова бомба би могло да се произведе във всяка една школска лаборатория по химия. Което разбира се – не е безопасно и е доста по-скъпо, отколкото да си  я купиш наготово. РУСИЯ, САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ФРАНЦИЯ, КИТАЙ, ИНДИЯ, ПАКИСТАН, ИЗРАЕЛ, ЮАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ, а някога се говореше и за ЮГОСЛАВИЯ – за БЪЛГАРИЯ няма данни, са основно подозреваемите източници на нелегални ядрени глави. Пазарът съществува. Трафикът – рядко става известен. Учените – биват пазени под стража. Всяка възможност за утечка на информация бива пресичана овреме. Дори САУДИТСКА АРАБИЯ, последната от последните абсолютни монархии в света, е складирала 25-50 крилати ракети китайско производство за които се знае, че притежават ПАКИСТАНСКИ ЯДРЕНИ ГЛАВИ. А САУДИТСКА АРАБИЯ НЕ СИ ИГРАЕ - тя финансира съвсем открито безусловно всички фундаменталистки ислямски терористични групировки от ФИЛИПИНИТЕ през ТУРЦИЯ до АЛБАНИЯ и КОСОВО. И, защото ПАКИСТАН е все още сравнително надалече, разработките на ИРАН в областта на ядрените технологии и копирането точ-в-точ на СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ ОПЕРАТИВНО-ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТИ, вървят под любопитният взор на САУДИТСКАТА МОНАРХИЯ.

НО СВЕТЪТ НЕ Е ЕДИНСТВЕНО ЕВРАЗИЯ – светът е и АФРИКА. Неотдавна става ясно, че НИГЕРИЯ официално се опитва да се снабди с пакистанско ядрено оръжие. Което означава, че няма как да не е в наличност. Тук резервите от нефт са главозамайващи, а кралете на отделните племена - възпитани на запад. ПАКИСТАН не престава да търгува своите ядрени технологии, по същество крадени от КИТАЙ, срещу всеизвестните севернокорейски ракети. Нищо чудно в недалечно бъдеще ПАКИСТАН да изстреля свой космонавт. Островните полигони за подготовка на космонавти на КИТАЙ са съвсем наблизо. Подготовката за ядрена война между ПАКИСТАН и ИНДИЯ върви усилено, и навярно предстои да бъдем свидетели най-малкото на историческа ядрена битка между двете велики страни. Което означава, че ОБЩИЯТ РАДИОАКТИВЕН ФОН НА ЗЕМНОТО КЪЛБО ще нарасне в непрогозируеми по обем и площ критични за околната среда ареали. Що се отнася до СЪВРЕМЕННА ГЕРМАНИЯ и ЯПОНИЯ, техният научно-производствен капацитет е извън всякакво съмнение. Което означава, че досежно ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, едва ли са се посвенили да не си го произведат – че да си го имат. ДВЕТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ ВЕЛИКИ СТРАНИ работеха по неговото създаване далеч преди ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. При наличие на една НОВА ОБЕДИНЕНА КОРЕЯ = СЕВЕРНА + ЮЖНА, а по този проблем се работи усилено, независимо от херметичността на СЕВЕРНА КОРЕЯ, балансът по отношение на ядреното въоръжаване на света отново ще бъде сериозно нарушен. Предполага се, едва тогава ЯПОНИЯ да се изяви в ролята на регионален политико-военен балансьор, разкривайки наличието на СОБСТВЕН ЯДРЕН ПОТЕНЦИАЛ. Своеобразен ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН МЕХАНИЗЪМ срещу чуждестранна инвазия.

ЗА РАЗЛИКА ОТ ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, то химическото и биологическото оръжия са значително по-лесни за производство, и много повече достъпни. Те не изискват огромен промишлен потенциал, нито някакво особено НОУ-ХАУ. Те са на официално и неофициално въоръжение в огромен брой съвременни държави, но често са притежание и на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ СУБЕКТИ. Което означава лесен достъп от страна на нарастващите от ден в ден безброй терористически и криминални групировки. През март 1995., това бе доказано на практика в ТОКИЙСКОТО МЕТРО, където японската секта „АЮМ ШРИНИКЬО“ успя да разпръсне зарин.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, светът прави разчети, а отделните "независими" държави биват  сравнявани по информация предоставяна от АРМИЯТА НА САЩ, често пъти учудващо точни. Още по време на ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА става ясно, че АМЕРИКА умее да воюва пропорционално. Сиреч пестеливо. Тоест - до определен процент загуби на фронта. Щом този процент бъде достигнат, тя оттегля своите части – за да се завърне освежена. Но, война без загуби няма. И, повечето държави, навярно от страх от национално възмездие, дълги години крият ЦИФРИТЕ НА ИСТИНАТА от своите народи. Докато американците - без да се пестят - съобщават ги.
 
ДАННИ ЗАГУБИ НА САЩ
ВЪВ ВОДЕНИ ВОЙНИ - ПОДИР 1945.:
  • КОРЕЙСКА ВОЙНА 1950-1953.: 33 629 убити; 2806 умрели; 21 невъзвръщенци!;
  • ВИЕТНАМСКА ВОЙНА 1964-1973.: ...................................................................61 430;
  • ВОЙНА С ИРАК 1990—1991.: ...................................................................................383.;
  • ОПЕРАЦИЯ ЛИВАН 1982—1984.: ...........................................................................265.;
  • ОПЕРАЦИЯ ГРЕНАДА 1983.: .....................................................................................19. ;
  • ОПЕРАЦИЯ ПАНАМА 1989.: ......................................................................................23. ;
  • ОПЕРАЦИЯ СОМАЛИЯ 1992—94.: ...........................................................................43. ;
  • ВТОРА ВОЙНА В ИРАК 20.03.2003. – 27.08.2008.: ...........................................4150.;
  • ВОЙНА АФГАНИСТАН 7.10.01 – 27.08.2008.: ...............................................Над 500.
При това, при едно преобладаващо равнище на военни технологии и логистика. В недалечно бъдеще, в съответствие с концепцията за МРЕЖОВОЦЕНТРОВА ВОЙНА, САЩ ще притежават ЕДИНЕН РАЗУЗНАВАТЕЛНО-УДАРЕН ЦЕНТЪР за комплексно водене на война във всяка една точка на земната повърхност. При това – с изключителна точност. С приложение на безпилотни самолети, наземни роботи, и напълно компютеризирани военни поделения и войници.

В УСЛОВИЯ НА ПРЕДНАМЕРЕН НАЦИОНАЛЕН РАЗПАД, и тенденция към КОАГУЛАТИВНИ СВРЪХДЪРЖАВНИ СТРУКТУРИ, самоотбранителната способност на МАТИ БОЛГАРИЯ е под всякаква аналитична критика. Участието ни в ЧУЖДИ ВОЙНИ - ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА е най-вече репрезентативно с възможности за национален военно-политически крах. Струва прекалено скъпо на държавния бюджет; яде пенсионни и социални фондове; води към явна финансово-организационна хаотизация на държавния апарат; генерира вътрешен морално-финансов кризис; води към дефицит на ресурси – така необходими за местни управленски решения. Несъмнено МАТИ БОЛГАРИЯ, продукт на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ, И АМЕРИКА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, не може да не следва нечии внушения и предначертания. Става дума доколко – и в какви граници. Защото напълно е възможно, порочно управляемият хаотизъм на съвременният свят, да рухне най-банално най-напред върху БАЛКАНИТЕ. 
THE END
16.03.2009/13:56 pm
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:12


image
(C) 2005 Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - НИЩО ПО-ПРИЯТНО ОТ ТОВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia

ДАЛЕЧ ПРЕДИ регионализацията да обхване Новият и Стария Свят, (Политико-икономическо явление, изявено и наложено от крупни американски учени-Александър-1962.!), та да го доведе до настоящото плачевно дередже, Войната в Залива (1990-1991!) изяви един феноменално изпреварващ историческото развитие на нещата политико-икономически процес. Глобализацията на света се оказа свършен факт. Далеч, преди светът окончателно да се регионализира. Въпреки, че учени от всякакъв калибър си позволяват да напомнят, че на международната сцена предстои още нещо. Наричано Нов Световен Ред. Програмиран и наложен още по време на председателствуването на ООН от тъжния Курт Валдхайм. По същество офицер от разузнаването на Вермахта на Балканите по време на Втората Световна Война. Очарователно добре прикрит факт, разкрит своевременно от неговия син. (Какви неверни синове - Боже, Боже, Боже!) Нов Световен Ред, за който световната общност назнайва все по-малко. Оказал се всъщност

ЕДНОСТРАНЕН ЩАТСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.
Няма как да не е ясно, че Светът от край време е управляван, в една или друга степен, от ограничен брой международни олигархични групировки. Реални собственици на необозрими конгломерати от транснационални тръстове. Съдбовно преплели в краят на Двадесети Век своите коренни интереси. Поради същността на Времето На Времената, престанали да бъдат интереси на една единствена страна. Начиная от петдесеттях години на миналия двадесети век, дейността на транснационалните компании частично е парирана от изключително строгите антитръстовски закони на САЩ, от ред международноправни инструменти, между които Международната Конвенция по Морско Право при ООН-1982., (Неподписана от САЩ, Турция, Венецуела и Израел!). Конвенцията открито воюва с апетитите на глобализма, като дава право на бреговите страни да получат справедливо възмездяване на техните морски ресурси. (Метални конкреции, нефт, риба и транспорт!) Безшумната но до болка осезаема революция на комуникационните технологии наложи, тежките търговски бариери да бъдат подложени на осъвременяване. Това рязко промени политическото статукво на ред държави. Бе разпоредено, (Но от где!?!), уеднаквяване на държавните структури, механизми и правни процедури, под предлог повишаване качеството на живота и масовите услуги. Новоизпечени правителства, формирани от не дотам компетентни люде, ала достатъчно послушни, подходиха към коренно преустройство на икономиките на своите страни. В унисон не толкова с глобалните интереси на своите принудително разпадащи се нации, отколкото с онези на водещите. Очакваше се развитие и прогрес, и в резултат по-високжизнен стандарт, да се проявят спонтанно у задължително преустройващите се държави. Резултатът бе плачевен. Получи се пълно верижно разпадане на всичко онова, което бе извоюванонякога, чрез драстично централизиран политико-икономически маниер, при сенчесто присъствие на безусловно всички

ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ.

Оказали се много повече международни, отколкото национални. Регистрирани в ъфшорни зони, бронирани за данъчна неуловимост. Техните интереси се оказват разпрострени навсякъде по света. Произвеждайки безалкохолни напитки, те се намесват в подготовката на космонавти. Изстрелвайки изкуствени совалки, тези компании диктуват софтуерния пазар. Още през седемдесетте години на миналия век швейцарската фирма “Zulcer” изследва чрез ЕИМ пазара на тежки дизелови двигатели на Балканите, (Сп. “ZULCER”-1970.!), за да открие горещата точка за тяхното сглобяване именно в град Варна. Поради сляпо втренчване в пъпа на понастоящем попадналата в колапс “Hitachi-Zossen”, но и поради отсъствие на подходящи маркетингови проучвания от наша страна, работата така и не можа да стане.  Транснационалите успешно държат в ръце над 70% от насъщната глобална търговия, а това винаги означава юздите на международната политика. На транснационалите принадлежи една пета от световния валов продукт, (2000.!), но това едва ли е съвсем точно. Чрез система на кооперирани рискови инвестиции, успяват и участват в националната икономика на всяка държава за която сметнат че е наложително. Принуждавайки дори ортодоксално националистически страни и народи, да остават под доказано влияние на транснационалните компании. Така големи и дотам обширни, че невидими но тежко осезаеми. Редовия електорат на изток и на запад, изкарал петдесетина години сравнително устойчив икономически рахатлък, все повече и повече усеща, че при наличие на безпомощно глобалната ООН, (Иначе финансово съвсем омаломощена!), съществува някой друг който, под формата на свобода на избор и безмерна перспектива, успява и поддържа статукво на едва поносим

СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.
Пред който сицилианската мафия изглежда стаомодна, нецивилизована и смешна. Главите на съвременните държави включително исконните монархии, са конвертирани в добре охраняван инструментариум за глобални икономически преговори с предварително постановен текст. Науката, като несъмнено пряка производствена сила, е готова да се самообожестви. Производителността хвърчи в небесата. Заплащането на труда е орязано до крайност. Граничната възраст за пенсиониране е срутена в недостижими низини. Почтен труд се предлага единствено на обилно одорирани дами под 35. години! Елементарния жизнен стандарт откровено запада, (Там където го има!), или остава недостижима мечта (Там където предстои!). Някой някъде, за сметка на ийхалето, здраво цица цицата. По време на знаменития суммит на държавните глави по проблемите на глобализацията, (Прага 2000.!), се стичат антиглобалисти от цял свят. Веят се червени байраци, издигат се вечни лозунги, стига се до безоръжни сблъсъци. Протестиращите, предимно интелектуалци от запад, (Източните все още се надяват - гладът да се размине!), скандират:

“РАСТЕЖ ОЗНАЧАВА СМЪРТ”.
Между шестдесетте и осемдесетте години на миналия век, те са опознали солта, меда и хляба на политическата устойчивост. Сега са установили, че същността на непрестанния брътвеж за всестранно развитие и повсеместен икономически растеж, е нищо повече от стара грамофонна плоча просвирвана на съвременен компютър. Частни учени и изследователи отдавна прогнозират, че настоящия безумно интензивен растеж на развитите страни означава екстензивно изчерпване енергийните ресурси на планетата все още наричана Земя. (Светът притежава запаси от нефт за броени години земно време. Предстаи разработване нефтените ресурси на Аляска. А подир това?). Всред протестиращите биха могли да се забележат анархисти, анархо-комунисти, представители на неправителствени организации, профсъюзни и политически лидери, дейци за опазване на природната околна среда. Не се забелязва ни един натегач от бившите функционери на варненските и столични комитети на БКП. Тези майстори на сладникави локални манифестации, предназначени за избягване на граждански протести. Подир менте-революционните събития и дежурства с безплатни запалени свещи, (1988.-1989.!), за сметка на закритите явни и неявни партийни каси, им е предоставена възможност да завъртят собствен личен бизнес в името на интернационализма и дружбата между народите. (Със спонсори не се говори за това, но го има!). Незабавно оглавили филиали на западни банки и рухнали заводи, а това е повече от глобализация.
По улиците на Прага, а подир това в Сиатъл и Генуа, където започват да падат и жертви, излизат предимно дейци на науката и културата. Спътствани от бойни групи за смут и разрушение с неизвестен произход и добър английски. Тези позакъснели манифектанти, все още нямат обща антиглобалистична платформа, но евразийството, дефинирано през двадесетте години на века в Париж от руски емигранти, набъбва. Само подир година-две, то ще се превърне в неявна политическа платформа в Русия. Събитията твърде много напомнят Русия от началото на Дведесети Век, но формите на репресии не са така открити. (Все пак убити има!) Става ясно, че техен (И на човечеството-твърдят!) общ враг се явява:
 

  • МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД,
  • СВЕТОВНАТА БАНКА,
  • СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.

Транснационални учреждения по-безпощадни от болшевишка партия. Предназначени да узаптяват, като спомоществуват. Представени от новоизявените манифестанти на антиглобализма, като “главни инструменти на политическия и корпоративен елит за създаване на днешния неправомерно деструктивен глобален икономически ред.” Деструкция, която се усеща дори тук, в апендикса на Съвременна Европа, наричана Република България.
Демонстрантите в Златна Прага са разпръснати със сила. В подкрепа на местните полицейски сили биват прехвърлени помощни поделения от други западни страни. В света трябва да има ред, и порядък. Такъв, какъвто го диктуват корпоративните монополи. Което несъмнено води отново, и отново, до читанките по марксизъм-ленинизъм. Над които така лесно всеки се погаври. СССР бе и остана глобална сила, (Русия!), без да се стреми отново да се превърне в глобална структура, каквато до неотдавна бе. В наше време Русия ще се окаже подозрително наивно замразен регионализъм, в пестелив преход към глобализъм. В крайна сметка всичко се забравя. За да се възроди отново и отново. Световната икономика периодично бива изправена пред изпитни. Не благодарение на развиващите се държави. Поради дузина водещи развити страни.
От гледище на консумацията на характерни човешки права и свободи, световният

НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕД,
така ревностно налаган по линия на ООН, от всяко положение се явява неправомерен. Още през 1960. брутния национален продукт на глава от населението в най-богатите 20 страни на света е 15 пъти над онзи в най-бедните 20 страни. (По онова време България не е сред тях!) Към 2000., това отстояние нараства повече от 30 пъти. (България вече е сред най-бедните страни!) Богатите страни ежеминутно се откъсват от бедните, следвайки греховното златно правило: "Богатите ще стават по-богати - Бедните още по-бедни!" От своя страна водещо до трудно управляем приток икономически емигранти в посока развитите страни. Което налага преразглеждане на т.н. Нов Световен Ред на най-високо равнище. Едва ли ООН би могъл да създаде някакви предимства за това. Ползвайки евтината работна ръка на развиващите се страни, изнасяйки вредни за екологията производства и остарели вече технологии от дома - у съседа, транснационалите умело ползват преференции за безмитна търговия. Създадени за собствена консумация от собствени икономисти. Примерите са налице. Разликите в ценообразуване и заплащане на труда огромни. До неотдавна корпорацията NIКE успяваше да плаща на баскетболиста Майкъл Джордан само за реклама,
около 20 000 000 USD годишно. Успоредно с това, заплатата на индонезийските работници произвеждащи знаменитите баскетболни шпайкове са едва 667.667 долара годишно. Шефът на Диснейленд Майкъл Ейснер получаваше по 9 783 долара на час, докато хаитянските работници в неговите паркове получаваха едва по 0.28 долара на час. (The Week-07.10.2000.!). Капитализмът, тази съвършена-несъвършена система, безочливо напомня за своите стари корени, поизкоренени от генерацията Кенеди-Ленън. (И двамата загадъчно погинали!) Загърбвайки своята блестяща човечност за пореден път. Дали не за последен? Глобализацията е опасен продукт попадне ли, в ръцете на мнозинството. Нещо, от което дори либерал-глобалистите сериозно се страхуват. В отговор биват сочени примери, като Малайзия, Тайван и Южна Корея, където масовата мизерия е обичайна тъжна история, при технологичното развитие за гордост, признание и авторитет за поколенията.
Според Financial Times, три са основните аспекти на съвременната глобализация:
- познанието продуцирано някъде по света, дава нарастване на бенефициите навсъкъде по света, (Не съвсем точно, като се вземе пред вид технологичния отрязъка време за пренос!);
- копиране политиката на успелите страни, (Най-често под външен политически натиск!), от правителствата в неуспелите страни;
- приток капитали във финансово аварирали държави, (При определени политически условия, под контрол на МВФ!);
Кристален факт остава примамливо ниското равнище на заплащане на труда в изостаналите в икономическо отношение страни и държави (Китай, Индия, България, Африка!). Имперски регионални икономисти предполагат, (Clare Short и други!), че въпреки всичко

ГЛОБАЛИЗМЪТ ПОДЛЕЖИ НА ОБУЗДАВАНЕ.

Те препоръчват, освен бойкот на суперскъпите продукти внасяни от развитите страни, народите в процес на развитие да изискат да паднат всякакви търговски бариери за техните характерни продукти, като бъдат отворени световните пазари за всеки и за всичко. (Частен данък стоки “лукс” в Царство България, в замяна на тотално ДДС в Република България!) Което означава цялата структура на вече изградения Европейски Съюз и NAFTA (Североамерикански Свободен Търговски Договор!) да бъдат преосмислени и разкрепостени. Така че, от блокове-бариери срещу търговията с останалия свят, да се превърнат в блокове-строители на свободен търговски свят. Счита се, (Amarya Sen-1999!), че съществуванието само на тези две търговски структури води до 700 милиарда долара загуби годишно за развиващите се и внезапно пропаднали средноевропийски страни и народи.
Антиглобалистите, може би умишлено и подконтролно, все още са несплотена, шумна и скандална маса. В началото на 2000., те успяха да провалят срещата на високо ниво в Сеатъл, която си бе поставила странно благородна задача. А именно. Да бъдат улеснени и по възможност облегчени

ПРОТИВОРЕЧИЯТА
във външните пазари на развиващите се и развити страни. Някой изследователи обаче установяват противното. Те твърдят (J. Macklethwaite & A. Wooldridge), че само преди 100 години, (1900.!), светът е бил значително много повече глобализиран, свободен и гъвкав от понастоящем. Капиталовите пазари са били много по- свободни. Парите са се прехвърляли по света значително по-облегчено. Между 1815. и 1915., всеки е пътувал по света без паспорт. Всяка валута е била конвертируема. Комуникациите без да бъдат пределно масови, съвсем не са били примитивни. Всеки е тежал с авторитет, на своето работно място. Банките са давали заеми, срещу единствен подпис. Първата Световна Война обаче, предизвикана именно в търсене на Нов Световен Ред, завършва с победа на протекционизма на развитите страни над малките страни и народи. Светът бива подведен към бездната на национализма. Тежки инфлационни процеси сриват либералните монархически режими из основи. Световната икономика се срутва. Национализмът бива въздигнат, като всевечна глобалистична ремедия. Хитлер взема властта по легален път, ползвайки модерни щатски маркетингови методи. В много от неговите речи личат преки веяния от писанията на Дейл Карнеги. Почти търпеливо изчакалия Сталин взема властта в Русия. Той има за задача да докаже доколко е съзидателен един народ бод диктатура, но най-вече, за да озапти новото надигане на масите към демокрация и свобода. Осъществявайки специфичен тип глобализъм (Интернационализъм!) И, не говорете, че не е ходил в САЩ. Това е просто невъзможно. В Япония технологиите конкурентно напредват, под погледа на безмълвния ихтиолог Хирохито. За сметка на перфидно индустриално разузнаване и масово предоставяне на немски технологии, жълтата раса ще си позволи повече от позволеното. В САЩ Хенри Форд доказва, че самозадоволяваща се промишленост е възможна в регионален мащаб, но замислите му остават глобални. Границите на света рязко се затварят. За да бъде отворена бездната на Световните Войни На Двадесети Век, чрез пробните войни на Италия в Абисиния и на Великите Сили в Испания. Където единственият глобален метод се нарича Смърт.
THE END
31.05.2005.;18:49, Varna, Bulgaria
 
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:07
image

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВОДАТА КМЕТЕ, ВОДАТА...

от Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ     

ИЗ "ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА",
(ISBN 954-8530-17-1; www.heritage.varnalife.com),
студии от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

  НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ, макар това може би да не е така съществено, празникът на Света Марина*. В едно Свето Аязмо. Всред недалечните на Варна села. До там се отиваше с тропотлива каруца. Натъпкана с дъхаво едва накосено сено. Всред шеги и, смехории. Всред задявки и поплясквания с камшик. Не само по задниците на атовете, но и назад по всички нас, премалели от радост, от безгрижие и смях.Предвкусващи Предстоящото. Неподозиращи Бъдното... ОКОЛО АЯЗМОТО на Света Марина, малка каменна църквица съградена над корито на древен лековит извор, се къпеха хора и диплеха трапези. Влизахме в Аязмото вкупом. За да го изпълним. Ухаеше на тамян и благовонно. Бълбукаше вода. Тракаха бакъри и менчета. Прехвръкваха сребърни стотаци "За Здраве", право в зеленясалото корито на извора. Свещеник благославяше и, мъдруваше.ДНЕС, това Аязмо едва ли съществува. Както множество селски и градски чешми за питейна вода. Градени някога с искрен доброволен труд, или с пара на нещастно препатили. Тъжно погинало под безмилостна лопата на булдозер, а водата изчезнала незнайно где. И, заедно с нея, Народностната Надежда за Здраве и Просперитет.Надеждата за Здраве... Надеждата за Бъдеше ...СТРУВА МИ СЕ, подобни спомени няма как да не креят в сърцата на мнозина. Зная, нищо не би могло да възвърне погубеното-безвъзвратно. Особено, ако то е насила изтръгнато из паметта, наричана народна. Убеден съм, че един прекрасен ден, Човекът отново ще се завърне със страхопочитание и жал, към подобни Свети Места. За да съгражда отново малки, но съществени Храмове на Водата. Не защото я има. Просто, защото няма да я имаИ поради това, избива ме на плач. Но, аз съм човек без особено значение..В НАЧАЛОТО НА 1996, медиите внезапно откровено обявиха град Варна за "ГРАД НА УЖАСА". Такъв той остана за дълго. Виновна бе единствено Водата.Още през 1993, а това едва ли е начална дата като се знае що за вода пие варненеца подир пускане в експлоатация на Девненския Водопровод, "Гражданска Защита" - Варна регистрира отклонения от стандарта в качествата на питейната вода в квартал Виница и, в село Каменар. Освен това и, в курорта "Златни Пясъци". И, в трите случая става дума за НАЛИЧИЕ НА НЕФТ В ПИТЕЙНАТА ВОДА. Чието присъствие е така значително явно, че вече не може да се игнорира. Тези съобщения попадат в медиите едва подир задкулисно сондиране становищата на ВиК-Варна и ХЕИ-Варна. Две престижни институции, с твърде загадъчни функции и предназначение. Вината бива хвърлена върху единствена цистерна с нефт, разсипана през ранната пролет на 1993 в местността "Батова".  (Уж случайно. Уж неизвестен извършител.) Без да бъде идентифициран нарушителят. Батовският Водопровод е най-старият съвременен водопровод снабдяващ центъра на град Варна с вода, още от началото на тридесетях години на двадесети век.  Дали по неговото протежение всичко е било изправно?  Практиката да се подхранва населението на града с нестандартна питейна вода съвсем не е от вчера. Установяване качествата на питейната вода, едва ли е проблем на Перманентен Мониторинг. Да не говорим, за реда на оповестяване на населението до неотдавна, но и понастоящем. Всеки граждански интерес буди нездрави подозрения. Зер, този гражданин не се доверява комуто трябва - на Онзи кой се има за Държава в самата Държава. Основен индикатор остава "мирисът на нефт", който се проявява едва когато концентрацията надхвърли 16 мг/литър (в зависимост от качествата на нефта). Но, това не би могло да бъде стандартен метод за експресен анализ в краят на двадесети век. Не ли!?!МЕЖДУВРЕМЕННО никой не обръща внимание на факта, че нефт се появява в най-различни клонове на водоснабдителната система на град Варна. Независимо от разположение и посока за подаване на водния дебит. Години под ред, отговорна институция като ХЕИ-Варна, явно ратува "ДА НЕ СЕ СЪЗДАВА ПАНИКА". Дали единствено по отношГРАД ВАРНА, е удачно водоснабдяван още през древността. Остатъците от басейни в темелите на древните Римски Терми са предназначени не толкова за атлетически цели, колкото за водохранилища в случай на обсада. Съвременната водопроводна мрежа бива открита едва през 1937 година, с пускане в експлоатация на водопровода "Батова-Варна". Никой не е допускал, че един прекрасен ден, заводите ще изпият водата на хората. За да бъде водоснабдяван града от язовири и извори, със съмнителни вкусови и бактериологически качества. С хигиена пред която, цял един главозамайващо структуриран институт умело си затваря очите. Поради щатно разписание. Поради беззаконие. Поради немарливост. Поради интелектуален мързел, и лична безотговорност. Поради студ през зимата. ПОДАВКИ за калпава питейна вода има още в началото на осемдесетях години. Когато водоснабдителната мрежа на града бива подключена към деривацията "Девня-Варна". Време, когато от чешмите откровено тече кал, а институциите се правят, че нищо не виждат и  - по партийному - нищо не чуват. Но, нефтени деривати по онова време все още нямаше. В началото на 1996 обаче, градът изтръпва в ужас. От чешмите се разнася миризма на "нещо като газ". В продължение на 20 часа жителите на Варна, Падина, Житница, Синдел, Бозвелийско и Бързица, пият вода отровена с нефтени деривати. Без някой да ги уведоми, да не го правят. Гражданска Защита - Варна, мълчаливо обявява наличие на умишлен пробив. ХЕИ - Варна се раздвижва и взема проби от цели 14 пункта в града за един ден. На Окръжна Болница биват предоставени 20 тона чиста вода, (Но от где?), в цистерни. СТАВА ДУМА, за умишлен пробив на нефтопровод недалеч от село Бозвелийско. Където, около 2 квадратни километра от къра са превърнати в нефтено блато. Разливът е така крупен, че селяните с голи ръце по цял ден събират и се запасяват с нефт, за през идващата зима. По река Анадере, разливът постъпва в река Провадийска. Оттам в Белославско езеро, Варненско езеро и, най-накрая - в Морето. Единствено ДПЧМВ-Варна има някаква готовност да посрещне разлива пред втичалото на река Провадийска. Което - и прави. Но, съоръжения за работа на къра все още няма усвоени. Дори ръчният метод е неизяснен методично. ВиК се разпорежда, по улиците на град Варна, да бъдат отворени ред противопожарни кранове. За да се оттече заразената с нефт вода в краката на минувачите. Макар това да е напълно безсмислено. Официално е обявено съдържание на въглеводороди във водата в границите от 2 до 20 мг/литър. Което е повече от скандално. Но - в действително - толкова ли бе то? Около чешмите с минерална вода в Морската Градина опашките нарастват критично. Хората се запасяват с минерална вода - с подозрителни питейни качества. Която я бива за някакви болежки. Но, едва ли за ежедневна консума- ция. При това, опашките не понасят никакви роптания. Те странно подкрепят Администраторите по Водата с най-търпеливо послушание. На пазара са изхвърлени хиляди бутилки с минерална вода, много от които също със съмнителен гаражен произход, и качество. Цената на минералната вода скача нерегулируемо.** ОКАЗВА СЕ, че нелегалната инсталация за източване на криминален нефт от нефтопровода Бургас-Провадия води до истинско фонтаниране на нефт недалеч от село Бозвелийско. По-сетнешни проверки откриват повече от две дузини устройства за черпене на нелегален нефт за сметка на държавната хазна. Специализирана бригада успява да спре това изтичане, но населението е предупредено едва 24 часа по-късно да не пие от водата. Никой не свързва случаят със замърсяването на водата от деривацията "Батова-Варна". Защо ли - да го прави? ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА - Варна, изпраща своят Четвърти Отряд да обезопасява вече поразеното население. Както винаги постфактум. Само няколко дни по-късно бива открит нов пробив по инсталацията. На болниците бива забранено да дават сведения за броя на пострадалите от катастрофата. Съдържанието на въглеводороди във водата започва да намалява, но БДС - ТОГАВА - изисква то да бъде Нула. Двата тръбопровода кой знае защо са прокарани по едно и също трасе, на незначително отстояние един от друг. Болните на хемодиализа от Окръжна Болница - Варна биват спеш-о прехвърлени в клиника при курорта Албена. Отново става ясно, че контрабандните кранове не са един или два. Очевидно, това са кранове за обезвъздушаване на тръбопровода при необходимост. В останалото време - за добив на безплатно гориво. Много удобно за послужване... ОГОРЧЕНИ ВАРНЕНЦИ, започват цинично да си подвикват един другиму "дизели". Синдромът "Чернобил" е в действие. Какви ще да бъдат неговите последствия? За какъв период от време? Това не знае никой. Както винаги данните за здравословното състояние на населението са ... засекретени. Сякаш те касаят всеки друг, освен самото население. Става ясно, че лицето Стефан Христов още през 1993 изпраща Доклад за състоянието на тръбопроводите в Девненската Низина. Които не пренасят само нефт. Той настоява за аварийни планове в национален мащаб. Знае се, какъв отговор би могъл да получи подобен гражданин. Още през следващата 1994, той бива уволнен от поста шеф на Гражданска Защита - Варна. Но, не е ли така по цял свят? Става дума за голяма далавера, която консуматорите на вода в региона - тези мръсни дизели - ще има да изплащат с цената на собственото си здраве. КМЕТЪТ на град Варна, не пропуска възможност за поредно пъблисити. Той иска от фонд "Бедствия" над 102 милиона лева, за да "покрие загубите на гражданите". С тези пари биват покрити разходи по попречистване на водопроводите, чрез отварянето им за изтичане по варненските улици. Което е служебно задължение. Разпределена на 311 704 души, тази сума прави много граждани да се поболеят от смях. Отново Държавата плаща на Държавата. Но, потърпевш е редовият гражданин - не ВиК. Защо парите отиват именно във ВиК? Очевидно, защото там се изплащат премии. ДНИ ПО-КЪСНО, латерната отново бива включена. Това не е необходимата аварийна сирена, която да открие на гражданите възможност за опазване на собственото здраве в една накърнена екологическа обстановка. Това е приспивателен шлагер за възможностите, които би дало едно "проучване" за свързване на деривацията Китка-Варна за подаване на питейна вода. Тя трябва да убеди гражданството, че водата в язовира, над който има ситуирана петролна база (?), "става" за пиене. И, само бог знае дали това вече не е сторено. ТАЗИ СРАМНА, СРАМНА, СРАМНА ИСТОРИЯ, изобщо не може да се сравнява с програмираното унищожаване на архитектурната фасадна околна среда в Центъра на град Варна през 1987/88. Подобно добре гримирано безобразие едва ли би могло да се открие в друга точка на света. И, не мога да не се сетя за един стар, вече не между живите, патил-препатил истински комита, който от неугледния свой кабинет още през 1976 се тюхкаше за безгрижно изоставените и, без никаква охрана водоизточници на град Варна. Той нямаше специално образование. Не разбираше от екология. Но, принадлежеше на своя роден град Варна, с цялото свое същество.The Emd-nonactualized!  

 

 

 

 

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1112 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 21:05
image ©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ
ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПОЩЕНСКА ПАЛАТА

от
Богомил К. Аврамов-Хеми

В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.

ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.

"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова

ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност. Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.

ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална. За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.  За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.  За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.  За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което дълбоко ненавиждан. (Пишел двойки на дъщерите на властимеющи!) Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.  Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.  Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали. В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това. Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.

В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.  Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.  Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.

МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона. С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.

НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.  През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.

СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Искаме си Царят!
The End-nonactualized

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.09.2013 20:56

image   ©2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан Най-Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов, НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене. Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на ниво – ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?! Разбира се, Властта е висш продукт за вкусова консумация. Но, не и за подигравка със задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.

ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.  Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау, Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море, все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.

ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли ръждив морски прахоляк в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.  Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
Категория: Политика
Прочетен: 1331 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 23.11.2014 14:23
! image image
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка
на баня "Гъбата" у нашего града


РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.

ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.

ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.

ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.

НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.

НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
The End- unactualized!
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3080 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.03.2015 14:43

ТУКА Е ТАКА
image © 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД ДИВА ЯБЪЛКА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!). Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пара отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левския и Ботева, съвестно обслужват общество и държавност, докато къткат частни кросинтереси. (Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
  • Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
  • Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
  • Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да бъдат изтрепани.
  • Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
 
  • Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН вече е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ, и ние барабар с тях са земя, прокълната да векува във вечен  преход. 
  • Конският впряг - и днес - е уважаван наравно с човека.
  • Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
  • Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947. бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
  • Полицията е пеша, а винаги сварва на място.
  • Царството царува без подкрепа на набедени идеолози.
  • Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за държавни религиозно-евристични прогнози.
ВЕРМАХТА превръща страната в коридор - друго тя не може и не иска - към Източния Фронт и Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, все още стои надупчен от урсузлука на техните - и днес благодентстващи - синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България търпеливо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно - за онова време - селско стопанство. Разполагащо с над 200 (!) земледелски училища и зимни курлсове. ("България бе една малка цивилизована държава." Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци - както понастоящем, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943., Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е - странен хомеостатизиран стандарт и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят спомоществува и дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!” О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива .
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от малка еднолична столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Марков Иванов!), чрез тогавашната англо-американо-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са окончателно погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с масова туберкулоза. DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисени зад океана от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална чистокръвна българска хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът-правист  Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей - нек врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
 Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев внезапно оттегля широкият просперитет за частната инициатива. И, обръща лопатата, давайки превес на менте-кооперативна, и национализирана държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Георги Павлов-1947!) разрешава един значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика. За да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушни потоци над Северният Полюс, в кости на тюлени, китове, и мечки. (Как е хавата у нас - вече! - не споменава никой. Навярно всичко е уред!) Докато селскостопанските вредители генерират  адаптивни поколения. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Предполагаемо завинаги. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република., здраво подшита към СССР. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията на Героят от Лайпциг, Другарят Георги Михайлов ДИМИТРОВ, за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социализЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за бъдещето на нейният си народ. (Това е друг народ!) Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
 А, какво именно лапа народът остава загадка, дори в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки, като се подменят с недоносчета-примитиви - опаковката е важна! Струва ми се, най-вече поради ваксиниране на нацията с онзи анадолски дембелък  - от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява, и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
 Всъщност – какво значение. Пътят от под крива круша - до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
THE END
 20.12.2009./02.11.2012
Категория: Регионални
Прочетен: 1138 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 09.12.2012 09:01

image © 2008 – Bogomil Koatoff AVRAMOV-HEMY
Ч И Ч Е
или
ЗАРАДИ БУКВАТА НА ЗАКОНА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОГАТО НА 07.09.1944. вратите на Плевенския затвор се отварят, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, една от неопетнените гордости на Българската Работническа Партия – Комунисти, не е посрещнат от никого. Жена му Люба Топенчарова, заедно с техният син роден в Москва, е изселена из селата на Делиормана. “Новото Време” за което са мечтали, страдали, гладували и самоотвержено работили, е дошло. Войната, гладът и лишенията са дотегнали всекиму. С какво руснаците са по-лоши от германците? По набързо издигнати трибуни, Трайчо КОСТОВ открива безброй пребоядисали се, на които познава и юмруците, и зъбите, и арестантската чорба. Особено опасният враг на Царщината, пипва влакът за столицата, която е в развалини. Няколко тежки съюзнически бомбардировки са дали на Регентите да разберат, от где духа вятърът на победата. Играта с “неутралитета” по отношение на Матушка Рус е приключил. Страната е окупирана от СССР, макар на Чам-Кория да е вирнала антени американска разузнавателна мисия още на 03.09.1944 призори. Мисията ще напусне страната едва в началото на петдесетте години. За да се завърне като музикален експедиционен корпус в Източните Родопи, че да бъдат прогонени заедно с посолството от Вълко ЧЕРВЕНКОВ. В салоните на посолството остава единствено фолклорната карта на Царство България, с разбит буркан конфитюр върху нея.

НА 11.09.1944., ТРАЙЧО КОСТОВ ДЖУНЕВ, член на ЦК на БРП(k), заема своето изборно място в набързо сформирания ЦК в столицата. Налице е процес на кооптиране в Партията на щяло-нещяло, че да нарастне в обем и докара подкрепа. По-късно, когато Партията започне да се чисти от непоносимото, най-напред ще паднат именно онези първични нейни членове, наивно поели върху своите плещи отговорността на въоръжената съпротива. Късметлии - пропуснали да оставят кости в горите, нивята и затворите на страната. Тази най-пламенна едва оцеляла част, ще бъде запратена незабавно на фронта. Където, под командата на безпощадния кавалерийски генерал Владимир СТОЙЧЕВ, (Следвоенен посланик във Вашингтон!), по същество полковник от резерва и известен превратдажия, с викове за дружба с народите на СССР и Другарят Сталин, ще погине под минометния огън на SS-дивизията “Принц Юйген”. Които пък по чудо оцелеят, ги чака куршум в тила “от неизвестен извършител.” (Иван ХАДЖИЙСКИ и други!) Изчистването на интелектуалците попаднали в ЦК обаче, се оказва къде по-трудна задача. Задграничното Бюро на БРП(k) е разпуснато, (Марш домой!), но Георгий Михайлович ДИМИТРОВ все още е на квартира недалеч от Кремъл. Война е. Пропагандата на Хитлер тръби за ново оръжие, което би обърнало нещата. На 12.09.1944., една неявна окупация е приключила – друга една едва започва. Мазетата на полицейските участъци са претъпкани с монархисти, националисти, бранници, ратници и възпитаници на Дойче Шуле. По ъглите ехтят изстрели. Тричленки правят полево правосъдие. Предстои нов състав на Политбюро, оглавено от спешно тръгналия от Москва Станке Димитров-МАРЕК. (Самолетът е свален!) Мати Болгария за пореден път се лишава от изтъкнат теоретик-интелектуалец. (Потенциален конкурент на Георги ДИМИТРОВ, или обратното!) Предстои отстраняване на Трайчо КОСТОВ. Това ще изисква време. По предварителни пресмятания година-две. Точно толкова време отива за натикване на Чиче в пандела.

ПО НАРЕЖДАНЕ НА МОСКВА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, (17.06.1897-16.12.1949.!), е “избран” за Първи Секретар на ЦК на БРП(к) на мястото на разочарования Добри ТЕРПЕШЕВ, полковник-превратаджия от тридесеттях години, комбина-съратник на полковник Кимон ГЕОРГИЕВ, (Лична охрана на прогресивния варненски индустриалец Асен НИКОЛОВ!). По-късно изпратен, да подпише унизителния договор за “примирие” на преговорите в Париж, докато търси третата си официална ръкавица. На плещите на Трайчо КОСТОВ – Чиче, ляга ликвидирането на класовите врагове, и участието на целокупната Българска Войска във Втората Фаза на Войната. Между Трайчо Костов и Георги Димитров се установява трайна телефонна, телетипна, писмовна и радиовръзка. Двамата се уважават още от времената на преподавателската дейност на Чиче в Москва. В по-късни времена, народът ще остане в дълбоко недоумение, как и защо двамата се намразват издълбоко и до смърт. Върви клюка, че Трайчо КОСТОВ се е отзовал за Георги ДИМИТРОВ – като за изкуфял старец. (В леглото на жена си!) Тази връзка държи до триумфалното завръщане на Георги ДИМИТРОВ в България. Още при тържественото посрещане в залата на Народния Театър, Бай Георги бива пресрещнат с купища доноси и лъжи, фабрикувани от все същия таен мозъчен тръст. За да успеят. В края на краищата успяват.
И, с Трайчо КОСТОВ.
И, с Георги ДИМИТРОВ.

ДОКАТО ОЧАКВА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ от Москва, Чиче преоборудва любимата югоизточна ъглова приемна на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; от където е като на длан цялата “Царя”; в осъвременен работен кабинет за вожда. Тук Татко Димитров, ще пуши лула, докато пийва чай с водка. Сецесионът на короната отстъпва пространство и площ, на пролеткултовски Баухауз от началото на тридесеттях. Отоплението остава непокътнато. Георги ДИМИТРОВ ще си се топли по царски.

СТРАНСТВАЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР, Трайчо Костов ДЖУНЕВ професионално е изключително добре подготвен. (Днес бихме го нарекли терорист!) След като е работил като стенограф в апарата на Народното Събрание, той е съден за списването нва „Работнически Вестник“, и осъден на осем години затвор. През 1929. е амнистиран, и незабавно заминава за СССР. Където следва ред политически школи. (1933.!) Многократно прогонван от учебната скамейка в своята страна, Чиче e все пак е завършил право в Софийския университет, владее няколко езика включително английски, и професионална стенография. (Подозрителни опции подир 09.09.1944.!) През 1936., Трайчо КОСТОВ отново е в Москва, през Истанбул и Одеса. В Москва Трайчо КОСТОВ преподава в Комунистическия университет на националните малцинства. За нещастие му хрумва да напише дисертация. Поднесена на Васил КОЛАРОВ, тя получава благоприятен отзив, но Трайчо КОСТОВ окончателно бива върнат в България (1938.!). Където бива смъртоносно забъркан в голямата конспиративна каша, натресена от алкохолизирания диверсант Антов ИВАНОВ, на Комунистическата партия на България. Дело, по което бива привлечен и разстрелян, и народният поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Работата с Чиче също отива към смъртна присъда независимо, че неопровержими доказателства за диверсионна дейност по Трайчо КОСТОВ не могат да бъдат събрани. По коронно задължение и професионален навик, Цар Борис Трети Обединител преглежда лично делата на всеки осъден на смърт. Между тях открива очарователния стенографист от Народното Събрание Трайчо Костов ДЖУНОВ, за който вече е ходатайствал неговият секретар Станислав БАЛАН. Намесва се и генерал Никифор НИКИФОРОВ, високопоставена руска разведка от преди революцията. Революционерът не е доказан терорист. И - отървава кожата затръшнат до живот в Плевенския затвор.

ПРЕЗ 1946, ТРЪГВА ЛИЦЕМЕРНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Чиче не подозира какво му предстои. Като секретар на ЦК на БРП(k) и Председател на Държавния комитет за стопански и културни въпроси, му е предоставен секвестиран апартамент на “народен враг” на последния етаж на булевард “Македония” № 40. София е все още в руини. Народният съд е отминал. Рядко ползва един от мощните руски “ЗИС”, предоставени за министри. Най-често се прибира пеш. Невисок средна възраст мъж, в хубав костюм и мека шапка. Силно диоптрични очила. Зад тях очи, които виждат всичко. Винаги усмихнат. (Бих казал – виновно усмихнат!). С кожена чанта под мишница. Съвсем не наперен. За разлика от кварталния партиен секретар, от който блокът потреперва, като при бомбардировки. Един милиционер на входа. Толкоз. Чиче не подозира, че неговият последен отказ за окончателна физическа разправа с останалите “народни врагове”, които БРП(k) рои ежедневно, е докладван в Москва. Предстои следвоенен лов на вещици по целия свят. Че и, в Народна Република БЪЛГАРИЯ. От където чрез фалшив референдум Царчето е прогонено. (Не трогайте мальчика! – Й. В. Сталин) Някъде, към 1947, проектът за физическо унищожаване на Трайчо КОСТОВ и споменът за него, е окончателно готов. Очаква се одобрение на Москва.

ГЕОРГИЙ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ, харесва да общува с млади хора. Особено, ако са висша партийна номенклатура. Едва окопитил се в столицата, той бива привикан обратно в Москва. И тръгва, (05.12.1948!) съпроводен от двама съперници - Трайчо КОСТОВ и Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Искани пряко при Татко СТАЛИН, за дребни обяснения по външната политика на още суровата НРБ. Стопанската криза подир войната е отвратителна. Русия е опустошена. За да се вдигне и укрепне, е необходима цялостна политическа подръжка и безусловно подчинение на окупираните зони с постановените “народни” правителства. Предвижда се създаване на СИВ. Икономиката на Блока следва да бъде синхронизирана. Но, какви са тези сигнали подавани от София? Затова ли освободихме тази страна от веригите на капитализма? Как така в горите ще действат някакви Горяни? Пачему НРБ се пазари за цените на тютюна с представителите на СССР? Какви са тези двустранни търговски контакти с Бизония, където предстои Планът Маршал? Полша, Унгария, Югославия не се уморяват да създават политически проблеми. Остава България да ги последва. В Полша и Унгария, на всеки който се е опънал на политическата линия на Москва, му е видяна сметката. С Югославия отношенията са скъсани. Какви са тези Българо-Югославски преговори за Балканска Федерация? Това не може да не е английска политика. Какъв е този бивш политзатворник Трайчо КОСТОВ? Как така е приет в редиците на ВКП(б)? Къде си бута гагата в международната политика? Защо упреква Молотов за Македония и Кавала? Редиците да се затегнат. Немедлено!

ТРАЙЧО КОСТОВ Е НАЯСНО, с подобни слухове до къде се стига. Но, какво би могъл да стори? Той гледа да върже държавният бюджет. Без активна търговия това е невъзможно. С какво би могла да търгува НРБ? Тютюн, зърно и сирене – най-напред. С кого би могла да го върши най-успешно? С Русия естествено. Чиче не подозира, доколко качествено е наклеветен. Позволил си е да посреща югославския посланик в своят кабинет, без своевремено да уведоми Москва. А, на своя външен дипломатически авторитет, Москва държи от векове – за векове.

АКО ХВЪРЛИМ ПОГЛЕД НАЗАД, няма как да не се натъкнем на спешно прегрупиране на членовете на Политбюро и ЦК на БРП(k). Групировки, конкуренти в борбата за власт, докато в края на петдесетте – за дълги години, бъдат озаптени от невзрачна личност, периферна къртица на Москва в Министерството на Войната.

1. КОНЦЛАГЕРИСТИ – начело с Тодор ПАВЛОВ, изкарали годините на Войната в концлагерите на Царството;
2. ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ – пипнати за дребни противодържавни престъпления нещастници, (Псуване на властта, слушане на черни станции, черна борса, джебчийство и др.!), на които се е разминало с една-две оки бой;
3. ПАРТИЗАНИ-ВЕТЕРАНИ – пипнали гората за година-две хайдук-селяци, без да бъдат пушнати от шпиц-команда;
4. ПАРТИЗАНИ-ПАРВЕНЮТА – изкарали около Девети 24 часа под открито небе, в търсене на забягналите свои булки;
5. ЧЕРВЕН ПРОФЕСОРАТ – българи-емигранти със съветско гражданство, изкарали войната под стените на Кремъл;
6. ПРОГРЕСИВНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – бистрили булевардна политика по кафенета и стъгди, след денонощно слушане на Радио Лондон, (Гласът на Америка – едва се чува!),
7. ЗАВЪРНАЛИ СЕ ОТ АМЕРИКА И ЕВРОПА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ – прекалено малък процент игнориран до време.


Като се има пред вид, как чуждестранните разузнавания не престават да се кахърят за съдбините на следвоенно Царство БЪЛГАРИЯ, лесно е да си представим сложността на положението на нещата.
Вървят процеси срещу верски лица, че да баламосат московските наблюдатели, как със шпионажа на Запада е свършено – веднъж завинаги. Тече всеобща национализация, предназначена да изкара бившето Царство България страхотна икономическа сила. (Предстои СИВ!) Вървят скроени политически процеси срещу националистически настроени кадрови офицери, че да бъдат сплашени фатмаците във войската. Предстои превъоръжаване със съветска техника, изхвърлена от употреба. Електрификация и строеж на язовирни стени, позиционирани върху вековни археологически ценности. Пресяване на учащи и студенти. (Непокорните – вън!) Парична обмяна и тоталитарно преструктуриране на Банковото Дяло. Разгъване на всенародно здравеопазване – ваксинации до дупка. Индустриализация, която би стреснала прословутия Запад.
Предстои – всичко – освен рахатлък.

БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ЗА КАКВО ЩЕ СТАНЕ ДУМА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ се е подготвил да докладва Сталину, как у дома всичко е потръгнало към социализъм. Макар не по мед и масло. Но върви, и този братски народ е изкарал и поповете по бригади. Обръгналият на полицейщина политзатворник не може да си представи, какво го очаква под престижната звезда на Кремъл. И се оказва, съвсем неподготвен за номерата, които един школуван световен доносник, все още по ниските етажи на властта в София, му е приготвил. Съгласувано със зетя на Георги ДИМИТРОВ - Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Който подир години, ще се окуми по същият начин пред зиновиевеца Никита Сергеевич ХРУШЧОВ. Но комунизмът се е префасонирал, и Бай Вълко, позволяващ си да прави по няколко намаления на съестните продукти годишно, че и да внася „Вартбург“ от ГДР, ще отърве кожата по здравословни причини. Протестантизмът пипа меко. И, подготвя преходи.
На 06.12.1948., бащата на всички народи (В това има доза истина!) Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН, приема в Кремъл високоуважаемата тричленна делегация на прясносолата НР БЪЛГАРИЯ. От руска страна присъства Вячеслав МОЛОТОВ. Изтеглянето на българската власт, от отвоювания по дипломатически път от Цар Борис Трети Обединител исконен исторически излаз на България на Бяло Море, е исторически показател за неговата пагубна дипломатическа активност. Доколко е бил упрекван от СТАЛИН за изпуснатия излаз в Медитерана? Доколко е бил подразнен от изпреварващите успехи на Трайчо КОСТОВ за сближаване с Югославия? Доколко се е опасявал от гнева на Сталин? Това никога няма да стане известно. Сталин, без да чака да кипнат чай, гневно се нахвърля с безброй обвинения срещу делегацията, и в частност срещу Трайчо КОСТОВ. Стъписан, Чиче поема жертвения удар. Не е допускал, че е доведен тук - при Другарят Сталин, за да бъде отстранен от върховете на БРП(к) в България. Старото очарование по Вожда се изпарява. Разочарование измества първичния страх. Големият играч не търпи дребни играчи. Но, тук става дума за “измама и възгордяване”, а той принципно е надалеч от тях.

ПРОБЛЕМЪТ:
Народното Събрание е приело Закон за държавната тайна, списван под надзора на Москва. В съгласие с този Закон, като Председател на Министерския Съвет, Трайчо КОСТОВ е ограничил достъп на съветски специалисти до поверителни стопански и военни сведения. Оплакванията-доноси до Сталин ще са били подробни и жестоки. Сталин излиза от нерви. Интелигентно почуква с пръст по диоптричните очила на партийният другар-интернационалист: “С ТОВА ИМЕННО ЗАПОЧНА И НАШИЯТ КОНФЛИКТ С ТИТО.” И отново натъртва, за “измама и възгордяване”.

РЕЗУЛТАТЪТ:
До една година Трайчо КОСТОВ е качен на бесилото. Никой от неговите съратници не помръдва пръст в негова защита. Сам си слага въжето на шията: “СТРАХ МЕ Е ДА НЕ СИ СЧУПЯ ОЧИЛАТА!”

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, в рамките на пролетарското приличие и неизменното балканско роднинство, привидно защитават Трайчо КОСТОВ. Сталин не се успокоява: “…ВИЕ НИ ИМАТЕ ЗА ДУРАЧКИ, А САМИТЕ ВИЕ - ЕВРОПЕЙЦИ.” Кристалночистият партиен интригант Вълко ЧЕРВЕНКОВ (Тодор Живков ще го надмине!) се прави, че е дълбоко изненадан: “това е гръм от ясно небе”. Трайчо КОСТОВ не се обезпокоява достатъчно. (Винаги си носи резервни очила!) Зад него стои здраво партийно алиби, и Закон одобрен от Народно Събрание. Години на нелегална борба и зандани. Но – какво значение! На следващия ден трагикомедията продължава. Делегацията е изправена пред цялото Политбюро на ВКП(б). Под натиск на Димитров и Червенков Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, е кандардисан да признае, че е “ДОПУСНАЛ ГРЕШКА”. (Спазвайки закон редактиран от съветски експерти!) ПБ на ВКП(б) не е единодушно по проблема. Сталин изведнъж става болшевишки-демократичен. Успял да смачка поредната балканска идентичност, пестеливо процежда: “ЩОМ ПРИЗНАВАТЕ СВОЯТА ГРЕШКА, ЩЕ ЗАБРАВИМ ВСИЧКО ТОВА!” Чиче приема с доверие тази присъда. С мнозина от ПБ се е срещал преди Войната. С малцина е работил през нея. И, отново си посипва главата с пепел. За учудване на софийските тайни докладчици несвестни, делегацията се завръща в пълен състав. Изкупителната жертва на България е постановена. Сценарият е в чантата на Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Той е насочен на кого да се опре. Всред посрещачите, повече от тях охрана, един каскетлия се опитва да прочете по лицата на делегатите, до къде са стигнали нещата.
ЖЕСТОКА АСТМА мъчи Георги ДИМИТРОВ, но той успява да изложи пред ЦК на БКП (09.12.1948.!) в подробности всичко онова, което се е случило зад стените на Кремъл.

1. Критиката на Иосиф Висарионович СТАЛИН е точна, съзидателна и основателна;
2. Законът за държавната тайна – не важи за Братската СССР – да не се прилага;
3. Земите по Беломорието завинаги остават небългарски – Молотов няма никаква вина.

За мнозина е ясно, че Георги ДИМИТРОВ вече е пътник от този свят, а за заместник ще остави Васил КОЛАРОВ, който е още по-пътник. Сталин също е пътник, но иска да остави здрав СССР, че нова световна война се задава. Очевидно срещата е била предназначена Сталин да огледа, реши и подбере подходящ кадър. (Интелектуальцы – вон!)
На останалите им е все едно. Предстои преразпределяне на благата. Отначало на час по лъжичка. После – кой колкото захапе. Ако има прекалено много законност, това няма как да стане. Ненапразно са излезли своевременно от кръчмите - в горите. (06.09.1944.!)
Чиче е сериозно изплашен. Женен е за българка. Има православен брак. Синът му е роден в Москва, но кръстен в църква. Това не укрепва кой знае как Свещената Българо-Съветска Дружба. Ентусиазиран както винаги, той се захваща с ежедневната своя работа. Работа, която изведнъж престава да върви.

ПРЕЗ ЯНУАРИЙ 1949., (5-8.01.1949.!), в Москва се учредява интегралният СИВ. НРБ бива представена от Васил КОЛАРОВ, Добри ТЕРПЕШЕВ, и Антон ЮГОВ. И тримата имат сметки за уреждане с Трайчо КОСТОВ. Някога Васил КОЛАРОВ е бил очарован и подплашен от същността на неговият дисертационен труд, чрез който в ранните тридесет години на двадесети век, марксисът изследва, заявява и предсказва. Добри ТЕРПЕШЕВ, не може да му прости, че по Девети Септември бива снет от секретарския пост в ЦК и заместен с Трайчо КОСТОВ. Антон ЮГОВ е бесен, че пред самият Сталин, Трайчо КОСТОВ се е отнесъл с резерви към неговите полицейско-политически успехи. Никой от тях не пропуска да долее отрова в бездънната чаша на клеветата. Вячеслав МОЛОТОВ ги заяжда за Трайчо КОСТОВ. Проблемът за Беломорието се е бистрил по време на преговорите между Йосип Броз ТИТО и Георги ДИМИТРОВ за Балканска Федерация в Евксиноград, а по-късно и в Блед, при активно участие на Чиче, без това да бъде съгласувано с Москва. Докато Георги ДИМИТРОВ си измива ръцете, като не престава да възхвалява почтеността на Трайчо КОСТОВ в такива граници, че тази почтеност става съмнителна. Линията за саморазправа е дадена.

ДЪРЖАВНАТА РАБОТА ПРЕУМОРЯВА. Особено, ако е съчетана с партийна. Трайчо КОСТОВ не е почивал години. ЦК решава, и го изпраща заедно с неговата съпруга на почивка в Борвиха край Москва. С тях е и семейството на Вълко ЧЕРВЕНКОВ, (Вълко има брак със сестрата на Георги ДИМИТРОВ – Елена!), че ЦК да знае що става с предстоящата жертва. Бъдещият диктатор на България почива, но не престава да разработва Чиче. Жизненият опит на Чиче е предимно, с фашистки полицейски агенти. Не и, с агенти на Комунистическия Интернационал. Двамата претенденти за мястото на Георги ДИМИТРОВ, в името на Партия и партиен морал, активно контактуват. Някога Трайчо КОСТОВ, като член на червения професорат в Москва, е чел лекции и изпитвал Вълко ЧЕРВЕНКОВ. (Слухът между народа – писал му двойка!) Сега редът е обратен. Дълбоко ощетен от недоверието и неразбирането към неговата дейност, изплашен за съдбата на своето семейство, горд с постиженията на страната по негово време, несъмнено подтикнат от Вълко ЧЕРВЕНКОВ, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ написва обяснителна записка (Писмо!) до ЦК на ВКП(б) в лицето на Г. М. МАЛЕНКОВ, с копие до ЦК на БКП – Васил КОЛАРОВ. Където излага свои виждания за държавността през ерата на развития социализъм. Тази детинска постъпка отпушва канал за нови проверки – умишлено недостоверни. Води до йезуитски обвинения – трудни за опровергаване. Едно от тях е най-тежко - “НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ”. Трайчо КОСТОВ усеща до къде е стигнал едва, когато отново бива изправен пред различни партийни органи и разследващи другари. За които, улисан в стопанските проблеми на страната, не е подозирал че биха могли да съществуват. Взема се колективно решение, да бъде снет от длъжността която заема. Съпротивителните сили на един от малкото опазени партийни интелектуалци биват смазани успешно. На едно официално честване в кино БИАД, годишнина от разстрела на Никола Йонков ВАПЦАРОВ, Чиче изнася пленарен доклад. Подставено лице вдига ръка.
- Моля, кажете?
- Ами ти, Бай Другарю, как отърва кожата – твойта сметка арестантска!?!
Трайчо КОСТОВ рухва.

НЯКОГА ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ БОРБИ доведоха до пълен разпад и преосмисляне идеите на Френската Революция. В наше време подобни борби изпратиха Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, човекът който знаеше всичко за унищожаването на Българската Интелектуална Мисъл подир 09.09.1944., в роля на Балкански РОБЕСПИЕР - на бесило. Обвинен, че се е превърнал във “втори ръководен център” на Партия и Държава. Независимо, че неговото обяснение пред Политбюро на ВКП(б), (Не е известно да е изключен от ВКП(б)!) е намерено “ВПОЛНЕ УДОВЛЕТВОРИТЕЛЬНО” от съответния анкетиращ апаратчик (Мошеров). Удовлетворително кому – за какво? (Йосиф Висарионович СТАЛИН: "Не знаете какво се върши у вас! . . . Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим.")
По повод унищожаването на Трайчо Костов ДЖУНЕВ от висшата клика на БКП-ВКП(б), би могло да се дискутира безкрайно. Днес това не интересува никого. Българската историография е сторила малко. Частни изследователи обаче твърдят, че неговото унищожение е свързано не толкова с опазване на някаква „държавна тайна“; станала за подигравка незабавно подир окупирането на Царство България от войските на СССР; а именно това, че е знаел прекалено много за саморазправите с Националната Интелигенция и членовете на Народното Събрание, подир Сакралната Дата Девети Септемврий 1944... Без всякакво съмнение Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН е бил вбесен – от факта, че един прекрасен ден цялата вина за този безсмислен балкански геноцид ще бъде прехвърлен върху раменете на Русия.  Налице е „секретно“ писмо на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ в Москва:

"Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки".

Георги ДИМИТРОВ отговаря (19.04.1945 г.):

"В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."

Кому са нужни коментари? Някой е сторил необходимото. Един интелектуален сатрап да слезе от политическата сцена, замлъквайки завинаги. Че да бъде заменен с меката желязна ръкавица на посредствеността.
Амин!
Категория: История
Прочетен: 1347 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 17.02.2013 18:50
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359997
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031