Това е Добруджа,
Благодатна Добруджа,
И още по-точно - едва половина Добруджа ...

 Това е България,
Благодатта на България,
Сърцето на Древна и Млада България . . .

 Това е Европа,
Съвременна Европа,
И съвсем точно - Бъдещето на Европа . . .

 Добруджа . . .
Добруджа . . .
Майка Кърмилница Добруджа . . .

 
НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ

Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!), -
По повелята на Древни Богове
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш със сърце
Живително за всички нас: -
Странници безумни залутани по Пътищата на Света,
Попаднали при Теб
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали пред Теб в колене
Поради мирис на Прогнила Плът
Доказваща че нищо не е вечно; -
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб
За да не дават сметка на народу, -
За да сочиш Път от древността насам,
Без да използваш Фар, ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик,
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки до кръв лезбокрили,
Но и на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати]
И всичко посред море от туй мастило от Лазур,
От Топлина
От Нега и всякаква Любов, 
И под Небе във злато посребрено,
Които единствено със сълзи можеш да платиш . . .Останалото!?!
О, Останалото,
Аз не вярвам да се нарича Свят!


ТУК МЕСТОТО МИ ПОД СЛЪНЦЕТО ЛЕЖИ ЗАКОТВЕНО,
Със вериги тежки за Сърцата.
Предварително не е подготвено,
Но за него подозират чак Децата . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои прокудено,
Сякаш неизвестна сянка в Тишината.
То не е трептение от глад принудено,
Нито отражение на Светлината . . .
Тук Местото ми под Слънцето стои потулено,
Сякаш е гнездо на прелетните птици.
Сякаш е табун коне развихрени,
Сякаш е от Вятъра просвирваните жици . . .