© 1976-2011 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY

КОРИНТ

ВЪВ ПРОРЕЗЪТ МЕЖДУ СКАЛИТЕ -

НАПОДОБАЮЩ ЖЕНСКАТА ДУША;

СЕ ВМЪКВА КОРАБЪТ ДА ГНЕЗДИ -

ПОРЕДНИЯТ САМОТЕН ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО,

НА ПОБЯГНАЛИТЕ ОТ СВЕТА -

ТОЙ ВЛАЧИ СЕБЕ СИ -

ПРОТРИВАЩ КОРПУСЪТ Т УЛЕЯТ ДЪЛБОК;

ПОДКРЕПЯН ЧРЕЗ ОПЪНАТИ ВЪЖА,

ОТ ТВЪРДЕ БАВНИТЕ ВЛЕКАЧИ,

ГОТОВИ ВСЕКИ БОЖИ МИГ -

А ПОД НЕБЕТО ГОРЕ,

ВЪРХУ ПРЕХВЪРЛЕНИЯТ МЕЖДУ БРЕГОВЕТЕ ПРЕДВИДЛИВО МОСТ,

ОТ КОЙТО СА ПРОТЕГНАЛИ УХИЛЕНО РЪЦЕ,

ТЕЗ ВЕЧНО ЛЮБОПИТНИ ЧУЖДЕНЦИ,

РАЗВЯЛИ ШАРФОВЕ ПО ВЯТЪРА НА ДИПЛИ;

ПРОБЛЯСВАЙКИ НА СЛЪНЦЕТО С ДАЛЕКОГЛЕДИ;

ПОТРАКВАЙКИ СЪС ТЕЛЕСКОПИТЕ НА ФОТОАПАРАТИ;

ДОКАТО ЗАД ТЯХ СПОДИРВА ГРОХОТЪТ ТОВАРЕН ВЛАК;

ТЕ – ВЪЗХИТЕНИТЕ ОТ ЧУЖДАТА СЪДБА -

СЕ ПРАВЯТ СЯКАШ РЪКОПЛЯСКАТ.

ТУК - В ПРОХОДЪТ АНТИЧЕН,

ВСРЕД ПРОКОПАНАТА ЗАВИНАГИ ЗЕМЯ,

И СЯКАШ НАЙ-БЕЗМЪЛВНОТО НЕБЕ,

РАБОТНИЦИ СА СЛЕЗЛИ ПО ВЪЖЕТА;

ЗАЩОТО РОБИТЕ – КОЙ ЗНАЙ ЗАЩО - СА КЪТ;

ДАНО ОФОРМЯТ С КИРКИ РОНЕЩАТА ПЛЪТ,

НА ПОЛУОСТРОВНИТЕ БРЕГОВЕ;

КЪДЕТО ОНЗИ СЛАВЕН ОДИСЕЙ,

ПРЕКАРВАЛ ДЪРВЕНИЯТ КОН -

ДАНО ЧРЕЗ КРЪВ И МРАК ПОСТИГНЕ ТРОЯ.

КАК ТЕЖКО ПАДАТ КЪСОВЕ ЗЕМЯ;

ОТКЪРТЕНИ ОТ БРОНЯТА НА ВРЕМЕТО

ПО КОРПУСА НА КОРАБА,

ДОКАТО КИРКИТЕ ОСТАВАТ ТАМ -

ПРИ ХОРАТА И ПТИЦИТЕ,

УВИСНАЛИ ЗА СЛАДКА ОБЕДНА ПОЧИВКА

И, В ТАЗИ СМЪРТОНОСНА ПАСТОРАЛНА ТИШИНА,

ВНЕЗАПНО ЕКВА УДАРЪТ НА ЧУЖДА СКЛЯНКА.

ТАКА Е ПО МОРЕТО НА СВЕТА;

ПОЧТИТЕЛНО ОЧАКВАТ КОРАБИТЕ СВОЯТ РЕД,

ОТДАВНА ПРИМИРЕНИ ЧЕ НА БРЕГА,

ЖИВОТЪТ НЕ ПРЕСТАВА

КОРИНТ Е ПРОКОПАН ОТ МЪРТЪВЦИ -

КОИТО НЯМА КАК -

КАКВО ДА НИ РАЗКАЖАТ . . .
THE END
31.10.2011/PM