СЯКАШ ОТ ОТВЪДНОТО ПРОСКЪРЦАЛИ,

ВСРЕД УТРОТО ПОЧТИ УХАЕЩО НА МЕД,

ЗАМИРАТ ТРОМАВИ КАРУЦИ - ПО ОНЗИ ПРАШЕН ЧЕРЕН КОЛОВОЗ,

ПОЗНАТ ЕДИНСТВЕНО НА ТЕЗ" ПОСЛЕДНИ ПОБЕЛЕЛИ ВОЛОВАРИ.

ОБЛЕГНАТИ УГРИЖЕНО НА РИТЛИТЕ ТЕ НАБЛЮДАВАТ СЛЪНЦЕТО -

СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ГО ЗАБЕЛЯЗВАТ,

КАК НАРАСТВА - ПА СЕ ВДИГА,

ГОТОВО ВСИНЦА ДА НАТЪРКОЛИ,

А ПОСЛЕ ДА ПОТЪНЕ В НЕПРОГЛЕДНОСТ.

АХ, ТЕЗИ НАЙ-ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ;

КАК ВКУСНО ВДИШВАТ ИДЕЩАТА МАРАНЯ,

НАСИТЕНА СЪС ИЗПАРЕНИЯ НА НЕФТ,

ПОТРИВАЙКИ ПОПУКАНИТЕ РАЗРАНЕНИ ДЛАНИ,

В ОЧАКВАНЕ НА ДРЕВНИ АЛАМАНИ,

КАКВИТО ВЕЧЕ НИЙДЕ НЯМА - ЕТО! - ЩЕ ИЗМИНЕ ВЕК.

А СЛЪНЦЕТО Е ДИВНО ПРЪКНАЛА МОМА,

ИЗПРУЖЕНО ПО НАВИК НАД СВЕТА,

ТА НЕКА ВСЕКИ ДА МИРЯСА.

ПОСЛЕДНИ ПРЕСТАРЕЛИ ВОЛОВАРИ,

ПОСЛЕДНИ ЧЕРНИ БИВОЛИ С РОГА,

ПОСЛЕДНИ ДЪРВЕНИ КАРУЦИ СЪС КАНАТИ;

В ОЧАКВАНЕ НА БИСЕРНИЯ МОРСКИ ПЛОД - ИЗБЪЛВАН МЕХАНИЧНО,

ОТ КОРАБНИ ТЪРБУСИ ПОД РЪЖДА;

ОКАЯНО ПРЕЛИСТВАЩИ ОКЪСАН ПРАВИЛНИК,