(C) 2002 - Богомил Аврамов - Хеми
БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА ОЦЕЛЯВАТ КАСТРИРАНИ - НЕ ЛИ?
Богомил Костов Аврамов-Хеми пред Вестник "Черно Море" - Варна

Бягството от България - занятие за селски кметове...
Що е ПБИ - има ли почва у нас???
Америка Е Тук Не С Най-Доброто!!!
- Хеми, каква е разликата между творец-професионалист и, творец-любител?
- Огромна. Първият, задължително е подсигурен със щатно препитание по политически показатели, докато вторият е аполитично ежедневно подритвано бездомно псе. Доколко един от двамата е професионалист, решава публиката. Доколко един от двамата е обществено значим - оценява Времето.
- Кога творецът придобива популярност?
- Когато Времето докаже, че е бил съществен и полезен. При славяните - задължително посмъртно. Примери от минало и настояще - бол. Известността е трудно достижима Магия.
- Защо да е магия, едно творческо доказване ?
- Защото пространството за приложение на Български Език, на Българския Модел на Мислене И Правене, е органически ограничено. В недалечно бъдеще българинът ще пише с латиница, ще се оправя на френч-англе и полузабравен руски, и едва привечер - на вездесъщ български с баба и дядо, за да пита къде е туршията в мазето. Обществото все още не може да осъзнае докрай, какво стори със всички идеологеми научно-техническата революция. Как под фереджето на безобиден блудкав космополитизъм глобално бива налаган, хегемонистичен лингвистичен империалализъм.
- Колко надалеч е това Бъдеще?
- Това Бъдеще вече ходи по нервите на мнозина.
- Би ли променил своят живот, ако би могъл да се върнеш назад във Времето?
- Едва ли. Добре си зная мястото на този лъжовен свят. Това е едно много отговорно и изключително трудно изкуство.
- Къде е това място?
- Тук, в Стара Варна, където като остатъчен варненец, се опитвам да напомням за безспорни, пренебрегнати жизненоважни неща. Светът е толкова разсеян. Да не говорим за нашего брата - българинът. Той рядко слага на сърце своите неволи, съпричастен е към чуждите, и без да е инертен не харесва да мигрира. Освен, когато ножът допре кокъла.
- Би ли напуснал България?
- Това е занятие за селски кметове. Опоскват Текезето, драсват зад граница, основават фирма и изкупуват земята от закъсали селяци за жълти стотинки. После, медиите тръбят - "Западът инвестира". Ала Западът съвсем не е сантиментален. Западът инвестира в самият себе си, и трябва да се признае, твърде добре го върши.
- Как така се случи, че завърши инженерство, а се занимаваш с изкуство и итература?
- Преди много години, един мой разказ "Мараня" неочаквано бе отличен на един конкурс за литература на местния вестник “Народно Дело”. Това е стилов разказ, почти модернистичен, и въпреки това твърде нахакан. Разказ за въоръжена съпротива, която завършва с преждевременна, безсмислена смърт. Това ме увлече. За да не престана . . .
- Затова ли отказа инженерството ?
- Няма такова нещо. В това Време на Времената, изкуството изцяло е проблем на технологии, а аз съм по технологиите и прогнозите. Отказване от занаят не може да има. Независимо от всевъзможните опити. В последно време се прилага принудителна безработица, като метод за управление мисленето на масите, но това ще да е до време. Възможно е това да повлияе върху развитието и приложението на занаятите, всеки от които днес е цяло инженерство. Но, да откажеш някого от исконния му занаят - О не! - това е зловеща тема за злословници. Друг е въпросът, какво ти дава този занаят. Освен удовлетворение, дава ли ти духовна свобода и джеб-парасъ? Дотолкова доколкото ти ги гарантира, дотолкова си свързан с него.
- Да имаш пресен пример?
- Неотдавна ме среща бивш колега от Института по корабостроене. Да знаеш Бого, твърди, четохме твои публикации във в-к “Черно Море” в Бахрейн миналата година. Не думай! - възкликвам, и там ли се продава този вестник? А, не - отвръща - четохме ги по Интернет, и си казахме: “Той завинаги остана прогнозист.”
- За какви прогнози става дума?
- Ставаше дума за съдбата на Българското Корабостроене. Двадесет и пет години от как съм излязъл от системата нва корабостроенето, а то все още тлее в душата ми ...
- Какво липства на нашето съвременно общество?
- Една много старо гледище - системен инженерен подход. Ние безпомощно обитаваме хаотична, неустойчива околна среда. Българина бабаитлъка, калабалъка и суматохата, страхотно го кефят. Щото, тъй се замазват всякакви кусури, а той никога е нямал друг избор, освен да преглъща присадени чуждестранни кусури.
- Бохем ли си ?
- Налице е, умишлено култивиране на пауперизирана интелектуална нация. Нима, това е бохемство? Кой като нас...
- Всъщност, как свързваш двата края ?
- Онова, което публикувам от време на време и, с което би следвало да свързвам двата края по европейски, винаги е резултат на задълбочен изследователски труд, макар да е изключително зле заплатено. С писане и изкуство у нас, малцина свързват двата края.
- Защо мислиш така, колегите не се оплакват?
- Не е уреден финансово проблема. Пазарния подход остава единствено на книга. Това подтиска интересът на консуматора на медийни и художествени произведения.
- Например?
- Седем години издирваш материали, седемнадесет пъти проверяваш пишеш-преписваш, и хоп - хонорар пет лева за цяла вестникарска страница, а на хонорарния лист те титуловат отгоре на това "дописник". Някоя фармацевтична прескрипция, може да мине за дописка, но не и едно задълбочено журналистическо изследване. Подходът на презрително отношение към пишещите, се доминира от менежери на медии - ненаписали нито един ред през живота си.
- Очевидно оценяващите не подхождат задълбочено?
- Каква ти задълбоченост! Второто което отсъства в нашето ежесневие, това е точен сравнителен анализ. И на редакционно равнище, и на правителствено равнище и разбира се, на съвсем лично равнище.
- Какво именно, си ти ?
- Както мнозина в тази бедна - ала богата на таланти страна - ПБИ - Перманентно Бедстващ Интелектуалец.
- Как се отнасяш към чуждото богатство ?
- Както към чуждо поданство. С уважение - без умиление.
- Кога излизаш от релси ?
- Чуя ли от някой тежкотоварен новоотлюспен пишман - "бизнесмен": "Хайде! Хайде!Хайде!. . ." Веднага разбирам, Кара-Алтън отново е станал Владика, без да е чел Библията дори за поп.
- Притежаваш ли някакво лично богатство ?
- На този свят, казваше някога Андрей Стойков Премянов; Бог Да Го Прости!; всеки търси Майката - никой Бащата. Какво ти богатство - счупил съм пет-шест пишещи машини и три компютъра - това е цялото мое богатство, ако става дума за материално богатство. Та аз нямам дори шофьорска книжка.
- От где познаваш Чичо Премянов ?
- При едно незабравимо пътуване по море, Чичо Андрей диктуваше, а аз записвах неговите спомени на истински комита. Бе човек с огромна жизнена ерудиция, с доказан принос за утвърждаване на държавата наричана все още България. Един разочарован и опасен идеалист.
- Какво стана с тези спомени ?
- Спомените на партизанския командир Андрей Стойков Премянов, в началото на 1977-ма отидоха в редакцията на в-к "Народно Дело". Бяха публикувани, струва ми се, извадки. По-късно върху тях бе написана и издадена книга.
- Колко издадени книги имаш ?
- Сборник с разкази "Щурец в Човка" излезе през 1990-а при Никола Радев в "Профиздат", (тираж 4 500); романът "Марифея или Да Разговаряш С Делфини", през 1997-ма при "Океан Прес-Варна", (тираж 1 250). Две книги с поезия и есеистика, чакат поставяне под преса, но това, не е за хвалба.
- В последно време се мярнаха десетина твои малки книжки?
- Това са стихосбирки и новели, някой от тях публикувани в различни периодични издания. Те излизат в стотина екземпляра при спазване на обичайните книгоиздателски традиции и норми. Не са за търговско разпространение.
- За какво става дума, общо взето, в твоите писмовни творения ?
- За Море Без Граници, Море Без Наркотици, Море Без Трафик На Жени. За Море Без Мръсота В Глобални Мащаби. За Съдбата на Вечния Самотник-Моряк. За времена, когато корабите бяха от дърво, а моряците железни, със широки като хоризонт сърца и макар да нямаха моряшки книжки, умееха да разговарят с делфини. В тях става дума не само за природосъобразна чистота, каквато поколенията няма никога да видят и почустват, но и за нещо повече - за Вторият Хоризонт На Мечтите.
- Какво понастоящем, те вълнува ?
- Горчивият факт, че Стара Песен се Пее на Нов Глас досадно гузно, прекалено шумно, твърде дълго и, абсолютно безрезултатно. И това, ако не е Политическо Фиаско! Нация, която не разчита на себе си, е обречена. Никой няма да измие очите на Българина, ако той сам не се запретне. Странно, но за това напомнят деликатно единствено Надпартийни Величества. Победители в синьо си се правят, че привличат инвестиции, а всъщност хленчат за пурбоар. И навярно го получават - Дявол Взел Го! Как иначе да си обясним просперитета на малцина - при изцяло Бедстваща нация?
- Кой си ти, че си позволяваш да обобщаваш? Що не си гледаш спокойствието!?!
- От съвременна ядрена държава, Древна България се превръща в разорена неуправляема страна. Дори археологическите старини се изцицват зад граница. Стара Варна се застроява халтаво, хаотично и безвкусно. Свръхмощната местна промишленост запада. Проблемът е, че натрупаните общодържавни богатства след като бъдат преразпределени, биват занемарени и заглъхват. Населението обеднява, всред тонове вносни овехтели дрехи. При наличие на тройна контролна мрежа и нищожен корабен трафик, Бреговото Море умира поради замърсяване. Някоя заран, ще осъмнем фашизирани до дупка. Стигне ли държавата до просешка тояга, радикалното се превръща в национална необходимост. В този смисъл, една независима прогноза в повече, никога не е излишна. Ето кой съм аз - автор на частни вербални прогнози.
- Сбъднали ли са се някой от тях ?
- Можеби имаш пред вид Варненското Корабостроене? Всичко бе ясно, като бял ден, още в краят на 1973-а, да не говорим за краят на 1976-а, когато неколцина не успяха да станат “лауреати” на Димитровска Награда с безсмисления труд на стотици проектанти. Всъщност катастрофата в Българското Тежко Корабостроене е преди всичко и най-вече политико-технологическа и едва тогава финансова. Всичко онова, което тези порочни люде натвориха се нарича безработица, глад и недоимък на редовия корабостроител, който се бе превърнал в средна класа на тоталитаризма. Странно е, че все още никой никому не търси сметка. Може би е добре, че са оставени на спокойствие. Но, едва ли е добре за възпитанието на поколенията. Не става дума за мъст. Става дума за равносметка при огромна финансова отговорност.
- Кой е виновен ?
- Манията на бизнес-клубовете управляващи света, пък и на нашите политиканстващи, за Нов Световен Ред. Компютърно програмиран, сателитно управляем, генетично приложен, Всеобщ Световен Социалнох-игиенен Душ. Музикално имплантиран в невежото Его на наивното подрастващо поколение. Тотален Световен Ред, представян като нов вид социално-икономическа и културна интеграция, кой знае защо задължителна за целия свят, където резерватите на нищета се разширяват - особено в Европа. Ред наложен - чрез международни конвенционални инструменти, чрез сложни финансови механизми, за чието ратифициране рядко се пита народа. Предстоят ужасни години за света, за Балканския Полуостров, за България и, за град Варна в частност. За младежта. Да си затваряме ли очите, докато духовно ни мачкат? Всъщност, остана ли нещо неомачкано!?!
- Само това ли ни мачка?
- Тъмният полуинтелигентски стрес, безскрупулно стиснал цяла България за гърлото. Бомбаджийството от което страдат невинни младенци. Утвърдилият се професионален гангстеризъм. Борбата за лъскаво административно бюро, зад което да отпращаш посетителите дяволито: "Виж, каква е корупция - тя пречи!", докато наоколо безсрамно се плези Смешникът с Торбата. Всичко това ни довършва...
- Не само това, нали ?
- Бяха ликвидирани фундаментални научни институти в името на химерни икономии, докато бюрократичния апарат бива окуражаван да набъбва, за сметка на външни заеми. Какъв е коефициента на ефективност, за изпълнение задълженията на всеки един държавен чиновник? Американци бяха тук и обучиха маса народ на административна ефективност. Не само кметовете. Дали, да не оставим щатски експерти, да ни изринат и оборите? Ще го сторят. Но, срещу заплащане.
- Трудно ли се издава книга в България ?
- Зависи за коя България говориш. Винаги има повече от една България. За да издадеш стойностно ангажирана литература, трябва Истински Много Търпение, Истинска Майка-България и Истински Качествен Ръкопис.
- Само това ли?
- Е, и Истински Много Пари.
- Кое те възмущава най-много в град Варна?
- Как не се надигна поне един свестен глас, срещу закриване на книгоиздателство "Галактика". Дало хиляди фундаментални заглавия от съвременната българска и световна книжнина. Отговарям веднага. "Галактика" избягваше да работи с  местни автори. Тя бе свързана със столицата. И столицата я ликвидира без някому да мигне окото. Сега, там се шири “Макдоналдс”. (2002. б.а.)
- В резултат на какво се закриват подобни институции?
- Налице е, омайно-хитра антинационална деструктивна политика, провеждана анимационно и стъпаловидно. Само с порно-филми, джипове и джиесеми, Демокрацията е гола, самозвана, брутална, жестока и безсмислена. Демокрация без водещи личностности, и без духовност, не е никаква демокрация, а поредно нафалшивено менте, пореден подход към абсолютизъм. В наши дни това е изключитгелно опасно. Предстои век на пълна роботизация. По същество Абсолютът на Двадесет и Първи Век - би трябвало да бъде Съвършенният Робот. Останалото е въпрос на Време.
- Нима си против всичко ново?
- Категорично не! Но тези научнотехнически постдемократични дадености за съвременния свят, са внезапно въведени в страна с умишлено разгромена едва установяваща се инфраструктура, в преддемократичен отрязък време. Подобен експериментален импакт (намеса) е забавен, но не е безопасен. Ще се установи, че наситено с телекомуникации, обществото няма да има за какво да телекомуникира. Общата производителност на труда ще се окаже далеч-далеч-далеч под онова, което дори един прогнозист би могъл евристично да си представи.
- Печели ли се от книги?
- Един варненски писател твърди, че се препитава единствено от тиражи на собствените си книги и ние, с ватенките от парусина и гайди от кожа на делфин, какво да правим - вярваме. Хаирлия да е!
- Какво мислиш за т.н. “Кич”?
- Налагат го кръгове заинтересовани, светът да бъде Безкраен Денонощен Панаир под Звуците на Чалга, една Фиеста с хапване-пийване и умерен курварлък, а Само за Тях Си - Най-Доброто от Кла - си - ка - та - а - а, подир освежителна доза фитнес и басейн със се - е - екс.
- Да не подхвърляш отново за Америка?
- Разбира се. Това е страна на класистчна чалга и индустриален кич.
- Мразиш ли тази далечна страна?
- Няма за какво. Америка е Велика и навярно Великолепна! Америка е на Балканите, още от времето на Кримската Война чрез търговците на зърно, а подир това със шлагера "Истанбул-Константинополис". Оркестъра на Оптимистите го изпълняваше в “Морското Казино” на Варна, през най-тежки тоталитарни времена. Обичам Америка, а продължавам да тъгувам по Русия. Но, Америка Е Тук Твърде Късно. Америка Е Тук, Не С Най-Доброто. Напъните, да я пренесем изцяло тук, са наивни, нервни и, напразни. Българинът е американец по душа. Що не му осигурят работа по американски? Тогава виж, какво става...
- Как по американски?
- Условия на труд - по американски. Заплащане на труд - по американски. Тогава, само гле’й к’во става . . .
- Какво те плаши ?
- Високата степен на егоизация и развала на личността, представяна за “американизация”. Вносът на най-долнопробното от американският медиен пазар. Липсата на Обществен Ментор, върху мераците за властване над Отечеството и Обществото. В това отношение монархиите, изграждани върху Династично Темперирана Личност-Институция, може би са повече перфектни. Не напразно американските писатели-фантасти бленуват имперски структуриран Космос. Писнало им е, от скъпи фалшиви изборни кампании и продажни лобиращи институции.
- Какво те тревожи ?
- Много дълго продължи Регионалната Менте - Перестройка, гдето щеше да ни прави ортаци с държавата, а вместо това опоска пенсиите и здравеопазването на ийхалето. И ето - няма с какво да платим водата и тока.
- Какво ще кажеш за завистта между писателите?
- Що не питаш, има ли писатели в този град? Може да има, ама кой им дава да бъдат! За това трябват тиражи и конструктивна политика. Общината все не успява чувствително да подпомогне друг вид култура, освен тягостни музикални фестивали. Писателството се счита лесно достъпна, смешна, недоходоносна детинщина. Може би, защото е дръзко и прозрачно. Може би, защото задължително е под цензура и отчет. Словото е оръжие силно и, опасно. Първа жерта пада неговият автор. Никой не брои падналите на полесражението със словото.
- Още по-точно?
- Никой не публикува обобщени данни кому, за какво и през чие кметуване, колко и какви награди "Варна" са раздадени. Сякаш това е личен проблем на изборните кметове. Май тази награда се случва по няколко пъти, все на едни и същи хора. И приживе, и постмортем. Това не са премиални. Това е Награда за Принос в Утвърждаване на Науката, Изкуствата и Културата в Регион Варна. Но ние, с гайдите...
- ... и цървули от кожа на делфин... Ами я кажи, защо все по-често пишеш Нещата От Живота С Главни Букви ?
- Повече от десет години, но едва сега се вижда. Не мислиш ли - Някой Неща са Съдбовно Съществени и Подчертано Важни. В поезията, която понякога се налага да прередактирам, често най-същественото отсъства. Тогава, подир запетайката полагам и тире. Да си поеме двоен дъх читателят, подир възхита от прочетеното.
- През 1993, в пресата се надсмяха, че оглавяваш група работници на сондажната платформа "Океански Освободител", защо така бе човек?
- Аз съм Потомствен Геоложкаджия. Преживял съм Епопеята с Българския Нефт в Добруджа. Цяло поколение работяги, буквално сме се къпали в Добруджански Нефт. Ето защо сме убедени, че нефт и газ има. Инженери и техници го откриха на плитко, а доктори на науките и спътници, го търсят надълбоко. Оглавих група не от научни работници, ами от общи работници и сондьори. Да имаш мазоли по ръцете си, унизително ли е това? Вече?!? Нима!?! Че защо!?!
- Ясно като бял ден - събираш житейски впечатления. Дано да излезе още нещо. Накъде всъщност върви Българската Литература ?
- Стои там, където я оставихме преди десетина години. Стойностни работи не се издирват и, не се публикуват. Писателят продължава да е подозрителен чужденец, влязъл чрез взлом в своят собствен дом. Той ще бъде съдбовно необходим, едва когато се завърнат Времената на Ботев, на Вазов. Това не е така далеч, както се иска някому.
- Как характеризираш талантливият писател?
- Талантливия Гражданин, моля! Той е преди всичко общественик, притежаващ доблест да напомня, за жизнените проблеми на Своя Град, а понякога и на Света. И при възможност, да ги отстоява. Неприятностите, това е негов личен лукс...
- Какво мислиш за бъдещето на България?
- Като знам, как в страната все още няма достатъчен брой практикуващи сексолози, какво следва да мисля за бъдещето на България, при наличие на стотици самозвани политолози?
- Достойно ли живееш?
- Все по достойно се заглеждам в кофите за смет. В този град много се краде. Не дай Бог някой да открадне кофите за смет. Няма нужда, война да ни отварят.
- Не е ли това до болка тъжно?
- Даже е много весело, драги.
Помня времена, когато Стара Варна имаше по един просек пред всеки Божи храм, после нито един. Днес сме хиляди.
Помня, как всяка заран улиците на града се миеха с питейна вода от "Нептун" до брега на морето, а Общинската Морска Градина се поддържаше изрядно, без помисъл за приватизацзия.
Да сте виждали наскоро да мият града?
Ами, да поливат Морската Градина?
За да издават своите книги, писателите и поетите на Древна Варна, са се превърнали в интелектуални просеци. Днес, обществото е загрижено много повече за оцеляване на бездомни кучета и котки, отколкото за самото себе си. Но, бездомните кучета оцеляват за свобода, едва след като бъдат кастрирани. Подобни опити на ООН, с контингенти от населението в Индия и Китай, доказаха обратното. Ала, Индия и Китай са мъдри независими страни. Не е ли всичко това много весело ?
- Весело е, как да не е весело, като е весело. Все още има независими страни и народи . . . THE END
© 2002 - Ωcean Press-Varna
Friday, February 15, 2002

(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

    ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата нагоре и надолу. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите - и обратно, на все по-тежки нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че у нас никой не се размърдва, че да сме готови. Освен в случай - да бъде съкратено някое новопръкнало министерство, че да видим що ще стане. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключва още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице - дотолкова увлечено в превантивна дейност, че му бе все едно - какво го очаква. От това време реални опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти. В деструктуриране на утвърдени противозамърсителни системи, в унищожаване на последните технически съоръжения - вместо да бъдат отремонтирани и отново въведени в екслоатация. Някой би подхвърлил - ИМО!?! Международната Морска Организация (IMO-London) дотолкова се е бюрократизирала, че докато бълва инструкция подир инструкция, изпуска пред вид главното - Опазване на Черно Море от Замърсяване. Превръйщайки го в смрадна паневропейска клоака. Под предлога за "мъртво море". Каквото е на пръв поглед за някой теоритици. Но, такова ли е всъщност?

ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.

ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно. На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на надлежно проектирана Глобална Икономика На Катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).

СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват. Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима. Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго?

НА ХАРТИЯ подобен контрол може и да съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората. От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.

ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразличие, коренящо още от Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!

Бог Да Пази България . . . THE END
© 2007 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
THROUGH PENSIONISM TO EUROPEISM
by
Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
WHEN, under a deafening noise Republic of Bulgaria entered the European Union, without to cover no one clause truly as it has a need, (01.01.2007.!), no one from the high contracting parties has crossed through the mind, that EU must take up more earnestly guarantees about the payment equalisation concerning at least one-two milion governmental penssioned people. Miserable worker champions of an ex common state, about which no one from them anytime suspected, (It was been prohibited to think for a while!), that at once every political system could collapsed. Independly how it is hardly. It has showed; (It is not of main interest to the european commissioners - calling the country to eat on a stomach – the life is heavy everyone!); that independly from the uncounted international conventions and agreements concerning the human rights and liberties, under ratifications as from the ex government of the late Todor JIVKOV, thus and from the democratical goverments from 1989 till now; the social insurance of all of these helplesnesses people, had been and stay only in the hands of the state. Which has not felt in shy to segregate these old peoples, through a law, in two main groups:
Penssioners insured before 1999th; and
Penssiones insured after 1999th year.
The first one – around 2 000 000 people, (Firmly decreasing!), received life penssions accounted on a base of arouind 90 euro;
The second one – perhaps more democratical structured penssioners, the allowages are accounted on a base of 130 euro.
The rest is only a method.
Any special considerations? Not more – than poltitical pressumptions. Nothing more – that an ordinary ballcan close-fisted habits. Purposed more deeply to fill the throats of the leaders of the more than 300 postcommunist democracy-immitated political parties.

EXCEPT that this is excusively unjusty, similar condition is totally intolerable, and positioned many fathers and mothers before a dramatical dilema – at the dustbeens – or out from this such material world. Insolently segregation remembering the first steps of quite well arranged social affair in Nazi Germany before WW Second. Preceding the conzentration campf methods for resolving of social dissasters. Is a place to remember, that only for the first months of this 2008th year, the suicide sacrifices in the city of Varna, are more than a hundred peoples. Setting is the opinion, that the contemporary Republic of Bulgaria has survive itself fiscals on the base of the exessively cutted return interests, of the unknown where are evaporated to, the common social-penssion funds. Included in inself not only the dischargings from the totalitarian times, but also all of the accumulations of the so many private insurance companies mersilessly nationalized, (1947th!). Where are all of these great national money? No one may say.

MANY PEOPLE, asked thereself why do not connect the including of the Pollit- bureau member Mr. Ognyan DOYNOFF in the managing body of main company of the doubthfully dissapeir Mr. Robert MAXWELL; namely to the management of all of the common national penssion funds - in addition. End really. At the commence of the 1980th summer, Robert MAXWELL had been a honorary guest of Todor JIVKOV, calling Port Varna onboard of his motor boat „SOUTHERN BREEZE-Nassau. It is wide known, that late Mr. Robert MAXWEL, was been one perefectly educated expert on the penssion funds resolving problems.
AT MARZ 2007, a fife membership initiative committee, based Varna City, Bulgaria, headed from engineer Petar PETROFF, appprouched the main ombudsman of Republic of Bulgaria, Ginyo GANEFF, presenting a subscription of 452. bulgarian penssioners, between whom lawers and university theachers. The national Ombudsman, wise man and statesman also, ex President of the National Assamblee, permited himself to answer excessively elusive:
The Problem is not in his competence and duties;
A specialized commission in the National Assembly, (Slowly, slowly – why to run!), working on the problems;
In the nearly future will be „a wide public discussion“ on the Problem ...
Old fashion communist practices, aimed to leg-pulling the tiny national society, from which is took out not only the everyday bread, but and the free word also. Remembering that around 2 000 000 bulgarian citizen giving thereselfs to develop an high industrialized Bulgaria - now meaningly destroyed for ever, are absolutely uselesly. And that theres place is before the street dustbeens. If they are still alife.

IN AN OPEN LETTER to the minister of the social cares, Mss. Emiliya MASLAROVA, one well known bulgarian economy lecturer, the accossiate professor O. STOYANOVA, appealing the minister „to get down on the Earth“, up-to-date the penssions of the last stll alife 2 000 000 old naives of Bulgaria. Because the existing fiscal balance of the country kniled all of these people on the doorstep of the powerty. (For Bulgaria 75 euro montly!) This letter did not been published. Independly that it is „open“.

CONSUMUNG his constitucional righths and liberties, eng. Petar PETROV, both with his citizen group, send an application to the Eoropean Lawcourt at Strassbourg (No 19208/07), about which still now no any answer.

DAMNED from a progressing gansterism; low birth rate, massive pick-pocketing and high financial and political corruption, congested cities, heavy ecological impact, comming energy crise, mersilessly road accidents, national education in compulsory reconstruction, wild solding out the national welfares; the small country of Bulgaria following a strange way to enter the reglaments of the European Community. Which will call any day – it is more than clear - withouth her penssioners. For good or for bad. THE END
(C) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
14.04.08*18:19:06
30.04.0820:40:28
(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.

Мнозина подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.

В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.

КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.

Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Можеби. Но, не и за онези – които си отиват ... THE END
(C) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
14.04.08*18:19:06

10.12.2020. (C) 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ 14.04.08 * 18: 19: 06/ 30.04.0820: 40: 28 ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ - КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ Република България стана равноправен член на Европейската общност, без да бъде покрита нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети да договори гаранции за екуализация по отношение на милион-два остатъчни пенсионери. Трудови ратници на всички поддържани нива. Никой от тях не подозираше, (Забранено бе!), че така мечтаният западен стандарт някога ще довтаса и нанасам. От това едва-ли се интересуваха европейските комисари интензивно посещаващи разградената страна, че дано похапнат на корем - By the Way. (Животът всекиму е труден!) Оказа-се; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи ратифицирани, както и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от безбройните правителства от 1989 г. насам; социална помощ за осигуряване на тези безпомощни люде, бе и остава в ръцете на държавата. И, никак не е кахър на съвременната Европейска Общност. А именно: Пенсионирани преди 1999 година, и Пенсионирани подир 1999 година. Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намалява!), върви с трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго - освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още да донапълни гушите на ръководителите на всички възможни посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки; над 300 на брой; докато кабинетът остава кристално чист. Изключително неправилно и изцяло нетърпимо, изправило нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема - ИЛИ ПРЕД КОФИТЕ ЗА СМЕТ - ИЛИ ВИСОКО В НЕБЕСАТА!?! Безочливо сегрегиране напомнящо стъпките на твърде добре уреденото пенсионно дело в някогашна Нацистка Германия. Предшестващо концлагерни методики, за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна; един още не половинмилионен град; надхвърля цифрата сто? Налага се мнение; но по-добре да си мълчим; че всичко това е за сметка на неизвестно къде пропадналите тоталитарните сребърни фондове. Включили в себе си начисленията от трудови икономии, вноски и натрупвания, не само от времето на тоталитаризма. Но и, на всички многобройни осигурителни фондове болезнено национализирани и окрупнени, (1947.!), от начинаещата просоветская комунистическая власт на Георги ДИМИТРОВ. В ТАЗИ ВРЪЗКА МНОЖЕСТВОТО НЕ ПРЕСТАВА ДА ИЗПАДА В ДОГАТКИ. Досежно включване на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на печално известения Робърт МАКСУЕЛ. Далеч-далеч преди, да падне Берлинската стена. Свързвано с окончателното изпаряване, респективно управление зад граница, на остатъчните национални пенсионни фондове.
И НАИСТИНА. В началото на осемдесетте години на отминалия двадесети век, на борда на собствената си моторна яхта „Southern Breeze“, Робърт МАКСУЕЛ доста дълго лежа на котва на траверс Евксиноград. А той е, както ще стане известно подир неговата смърт, доказан експерт по пенсионно осигуряване. ПРЕЗ МАРТ 2007., самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от покойния инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главният омбудсман на Република България Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери. Между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за която новите методи за бизнес-организация и печалбарство остават колкото необичайни толкова и недостъпни. Осъзнавайки с горчивина, какво, че при възрастова граница от 35 години, мнозина експерти остават на улицата. Да не говорим за онова казионно фокусиране, което Бюрата по труда прилагат за да докажат, че безработицата в региона при всеки изминат час успешно, простете - не е виц; намалява. Омбудсманът, мъдър мъж и нов държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: 01 - Това не е в неговите задължения; 02 - В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема; 03 - Предстои „широка обществена дискусия по проблема“. Демоде комунистически практики предназначени, за забаламосване на обществеността. На която ще се откаже, че е отнет не само хляба, но и думата. Забравяйки, как тези нещастно пенсионирани два милиона българи отдадоха кръв, пот, труд и чест, за да бъде изградена - а понастоящем разорена, СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ. Перфидно заявявайки им от висотата на правителствената ветрена мелница, ЧЕ УПРАВИЯ НЯМА; ЧЕ УПРАВИЯ НЯМА И ДА ИМА. А освен това, че вече са напълно излишни. И, че тяхното място е именно пред кофите за смет - и никъде другаде. Ако все още са живи. В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи Емилия МАСЛАРОВА; що не бърза да се прочуе; един изтъкнат варненски икономист - доцент Д. Стоянова, призовава уважаемата госпожа-министър Е. МАСЛАРОВА, да предприеме специални мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на последните останали живи от последните два милиона наивници в България. (Налице е уравниловка + - 10%, което държи пенсионерите от преди 1999 г. на прага на бедността, при около 75 евро на месец!) Писмото така и, не се вижда в медиите, макар да е „открито“. КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпраща жалба до Европейският Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която до своята кончина в началото на двадесет и първи век, отговор няма. ПОРАЗЕНА ОТ ПРОГРЕСИРАЩ ГАНГСТЕРИЗЪМ, силно намалена раждаемост, масовизирана дребна престъпност, кухи пренаселени градове потънали във смет, спекула и коруптивност, подложена на тежък екологичен импакт, предстояща водна и енергийна криза, безмилостен шосеен трафик, непрестанно модифициране системата на общественото здравеопазване, круширане на средното и висше образование, СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, не престава да подтичва за да влезе в крак с изискванията на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. Която не престава ... да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може-би. Но, не и за онези - които си отиват посредством система на подозрително ниски ЕВРОПЕИДНИ БАКШИШ-ПЕНСИИ. (C) 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ 14.04.08 * 18: 19: 0610/Revised-10.12.2020.-22:25.