Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1308384 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Декември, 2009 г.
2  >  >>
Категория: Поезия
Прочетен: 537 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 14.10.2015 14:54
image

image

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от

Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ


       За Колю СЕВОВ е писано неведнъж, и все по-рядко. И, не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото, като пренебрегва себе си, че  да даде път на вносното. По сметка на фалшиви богове. Феноменален национален фетишизъм дал фатално отражение чак върху изповядването на нашата собствена религия - Православието.
       Моряк по същността на своята душа, Поетът избягваше да я раздава по моряшки. Този съвършен поставанградист, почитател на френската поетическа школа, посветил себе и своето творчество на град Варна и Морето, успя да познае признание и чест приживе, но на дребно. Дотолкова доколкото това е дозволено в общество, където успяват и властват случайници от недалечно село. Неговият обществен принос все още е валиден и очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, Варна; построен по негово хрумване, инициатива и настояване; приюти за дълги години Дружеството на СБП-Варна, за да попадне под контрол на Сдружението на варненските писатели, та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари.

       Но да. Поетът обитаваше планините на Орфей далеч преди да стане ясно, че са под финансова запрета.

        Но да. Поетът издаде своите първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна преди да установи, че останалите трябва да обнародва в столицата. В този крайно меркантилен град, ежедневното потъпкване на права и свободи, е превърнато в изкуство.

              Но да. Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна, за да доведе световни имена да четат стихове под старото варненско небе, които да докажат, че за Поезията граници не съществуват. А това, толкоз лесно се забравя. Театър, който си отиде заедно с него. Дали някога някой би го съживил? Младежта, тази крехка опора на всяка нация, няма как да не запита - кой, как, защо и - докога? Кое прави - отново и отново, цяла една нация - да започва всичко отначало? За да бъде отговорено на този насъщен исконен въпрос - трябва отново някой да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЕ НАРЕЧЕШ БТЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.
          Нека припомним някой от неговите поеми.

 
   

 

IN MEMORIAM

КОЛЮ СЕВОВ 1933 - 1992


  • Обърнат съм с лице към теб, море.

Зовеш ми сетивата с непозната власт:

Не може никой в този миг да спре

Магията на тъмната ти страст.

 

Същински лък е твоят хоризонт –

В очакване на яростния вятър –

От дълбините да изтръгне стон

И към брега вълните да замята.

 

© 1976 – Колю СЕВОВ

  • РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС –

СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,

ВИКАТ МЕ В ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ В СТУД,

ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД …

 

АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ – ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.

ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ –

ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ – И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,

И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ, А РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.

 

 

 

© 1989 – Колю СЕВОВ

Из “Непредвидено Време”, БП-1989, София

КАПРИЗЕН СЕЗОН

На Драга

 

  • Като загадъчно море приемам тайнствената плът

и моля  вятъра да не изгубя моя път:

да бъда птица и въздишка над игривите вълни

и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

 

Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –

далече от преструвките в житейската игра.

В прозрачното море пътувам нощем с моята душа

без чувството, че съм опитвал образа му да руша.

От гневното небе барабани внезапен дъжд:

разбирам крехката съдба на всеки мъж …

Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,

за да я има като чудо в космоса на чудесата!


КЪМ ПОЕЗИЯТА

  • Между изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите и тъмната трева …
    Слизам чак до корените на деня.

    Викам сънища и спомени.
    Дали под изгрева или под залеза
    ще те сътворя – и до днес не знам.
    Къде, кога – няма значение.

    По-важно е, че съществуваш …

По-важно е, че те търся,
че няма с теб да се разминем,

вървиш пред моята света Неделя, п
одобно богомолка,

целуваш мъжката ръка,
привикнала с тежестта на чука,

събираш разпиляното жито по стърнищата на живота,

забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,

ревнуваш ме от устните на вятъра …

И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,
в суматохата на залеза,
в настървението на нощта –

ти пробиваш празното пространство,

така стремително и невероятно го пробиваш,

че забравям да те уловя за гривата.

И по-добре.
Обяздена, ти губиш красотата си.

N.B.: ALL PUBLISHED WORKS ARE KOLYU SEVOV"S FAMILY HERITAGE.
THE END
29.12.2009/09:40AM
.

Категория: Поезия
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.12.2012 09:19
Категория: Новини
Прочетен: 637 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 12.09.2015 10:11
Категория: Политика
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.11.2011 15:25
Категория: История
Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.11.2011 15:24
Категория: Изкуство
Прочетен: 693 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 26.08.2012 13:56
image
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ОТ ЦЪРВУЛИ ДО ПОТУРИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СЛЕДВА ДА НАПОМНЯМ, че не съм достатъчно добре едукиран - но струва ми се - от далеч се види. (Нямам столичен докторат – по очевадни причини!) Докато всякакви-то интелектуал-смотаняци, обсадили Община Варна за щат, спомоществувания и пурбоар, чрез вече печално знаменитата Комисия за Субкултура, оглавявана през годините - от кого ли не. (Културата като стока, с която всеки може да се поебава – правейки се че управлява . Един така органичен – от Бога даден – иновативен процес!) Едва напоследък припаднала в позастарялите столично-интелектуални нозе на високоуважаемият г-н Панко АНЧЕВ, кадрови номенклатур-литератор. Така или иначе, с комисии или без комисии; с книгоиздателства – или без тях; Денят на Ботев задължава. А, стане ли дума за Христо Ботев, (25.12.1848-20.05.1876.!), българинът се хваща – най-напред за Словото. После за онази си работа. Подир това за Сабята. За да падне - я пронизан – я предаден, я добре изчукан, пред Пантеона на Достойните. Чийто брой никога не би могъл да се изчерпи, с кирливите паметни знаци по чешми и по сараи; в центровете на села и градове – че кума-предприемач “Мерцедес” да купи докат" палми в грънци гуди. Изключителен интелектуален аршин, с който винаги ще бъдат триж по триж измервани всякаквите нахалници в лоното на Българската Революционна Журналистика. Героите изродени от Тази Болканска Земля наричана все още БОЛГАРИЯ – са значително повече. Ето защо - напълно допустимо е – един недалечен тъжен ден, дори и ние двамата с теб Мили Мой Читателю Печалний – къту нищу - да си ся присторим на Герои. Нищо по-лесно от това. Щото човек никога не знае, на каква подлога от цървул би попаднал. До къде би го довело национал-отчаяние греховно. От всичко онова, що сторват силом изританите от запад – любавно възприети туканка – учени-недоучени реформаторски бели якички.

ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му се равняват с апостолите на словото европейско. (Консулските драгомани четат български – като едно нищо!) Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ (Петър НАУМОВ!?!), не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов “ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ” - дано си купи къща в столицата. Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.

СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат и подир Девети. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, (Истинска пара пада най-вече - от мъртви герои!), но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник “БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ” (БП/1961.!) на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше на нашенското. Особено в последно време. Преди да се направи, че си отива от власт. В “РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ” (Д-р П. Берон/1989.!) обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за “управление” на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните ворчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, (Плаща Светият Синод!), и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време (Плаща КК!). Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. (Каква ли ще да е тинята?) Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат.

ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ,
(Шекспиров герой!), е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги “МИТЪТ БОТЕВ”. И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен “МАКДЪФ”. Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари. Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като “професионален лъжец par-exellence”. Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ (“Заря”-20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП(k), прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Струва ми се, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. (В края на петдесеттях години на миналия век, от един незаконно закотвен пред Босфора радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!)

В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални “размисли”, позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, (“Литературен Форум”, бр. 03/1993.!), но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи добре соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – Мати БОЛГАРИЯ повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. (Дъра-Дъра Два Чадъра на Стриптийз!) Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световният Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ няма особен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ “Свети Климент ОХРИДСКИ”, учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, (Да не боли!), пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
THE END
2008-2009
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.09.2012 17:34
image
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА НА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕДИ НЕ ТАКА ДЪЛЪГ ПЕРИОД от време, в Стара ВАРНА излизаше един сравнително остър часови вестник. На неговите страници един близък изказа становище, че на Човечеството изпреварващо предстои Генетична Революция. Мнозина се надсмяха - имат го занаят. Една щатна преподавателка по генетика, хабилитирана по процедура - продължила двадесетина години, побърза да успокои публиката със свой портрет от доста по-щастливи години. Цял живот това е преподавала - всестудентско упокоение. Ала, все още има хора които разбират - за какво става дума. И, изметоха главният редактор на тази "свободна" трибуна на чаровното варненско слово. Това доказва, че Българската Академична Мисъл (БАМ-БАМ-БАМ!), намира точка-време и чете, че и препрочита. Подир това - хубавко ни попилява. За да си остане сама-саменичка, в своят си абсурдно-академичен деветнадесети марксистко-ленински век. За да си мисли, че знае и може. Докато крета и унищожава.Съвсем неотдавна стана пределно ясно, че световните биотехнолози, (Чели-недочели вестник "ЧЕРНОМОРИЕ" в библиотека "Дабъл-Плюс"!), за поразително кратък период изследователска дейност, са сготвили ВСЕОБЩА ГЕНЕТИЧНА КАРТА НА ЕВРОПА. (Колко струва - никой не казва!) С какви цели? С чие разрешение? Доколко прецизна? И, това не се знае. Пък, и много-много не се афишира. Още в началото на Двадесети Век, тайната наука започва да изпреварва тайната дипломация. Догонвайки се - ръка в ръка, че да разкажат на Света играта. Във всеки един случай никой не е питал - нито един от Всинца Нас. (Референдум! - как не)) Па дори да се намирате в най-височайшите етажи на съвременната национална, (Национална ли казах?), власт.Чрез тази крайно любопитна карта, (Медийно оповестена едва на 13.08.2008.!), съвременните биотехнолози представят нивата релативни връзки, между различните националности, изведени в групи и подгрупи. И, тъй като не разполагам с този фатален за единна ЕВРОПА научно-приложен документ, (Виждал съм го!), ще си позволя да подшушна: ЕВРОПА Е ПРЕДСТАВЕНА ПРЕКАЛЕНО КОРПУСКУЛНО. От тук следва политическият извод. Така или иначе, ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА има ищах да амалгамира Република ТУРЦИЯ, че дано капиталово възлезе на нефтените полета в Мосул. (Русия вече е там - и разработва!) Само че, да не стане обратното. (Ако вече не е сторено!) Късопаметната природа на нещата, ще да е затулила многогодишната османлийска обсада на Виена, и борбите на балканските народи, (Чети цяла тогавашна Европа!), срещу принудително натъпканите с джамии и фереджета исконни християнски земи. Но, в наше време, докато нашите акрани ходеха по досадни партийни събрания и квалификационни управленски курсове, (Така и не видяха ръководно начало в свои ръце!), безработните атове на Анадола не преставаха да сеят отоманско семе в утробите, на закъсалите за мъже - подир Войната, мили русоляви момичета от ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ. Толкова много и така либерално-демократично, че съвременна ГЕРМАНИЯ с пълно право би могла - подир време - да се именува ИЗТОЧНА. Та, за това е тази карта. За да изследва, покаже и предскаже придвижването на генетичните групи и подгрупи напреки и надлъж през ЕВРОПА. И - през вековете. Коментирайки нещата от времената на ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД - до днес.

НЯКОЙ БЕ ПОДХВЪРЛИЛ, че такъв метод откровено ухае на расизъм. Днес подобно твърдение звучи - все още - абсурдно. И, то е такова до тогава, докато не го пипне на въоръжение някой изкрейзил за световна слава фундаменталист. А, от преди шестотин години нанасам, именно Мюсюльманството е, което ражда, отглежда и зафучва по цял свят, върху главите на християни и нехристияни - идеалисти-муджахидини. Счита се, че ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и американо-европейският препечен продукт НАТО, са съвременните автоматични спирачки за ограничаване на неговото разпространение. Но, фактите говорят друго. Няма смисъл да ги предъвкваме отново.
Е, работите са финансирани международно, но са провеждани най-вече в ХОЛАНДИЯ. Където достопочтения Д-р Манфред КАЙЗЕР, главен генетик от лабораториите на университетския медицински център ЕРАЗМУС продължава, и понастоящем да обогатява своята колекция от живи генетични групи. Без да престане да твърди, че популациите на СТАРА ЕВРОПА са горе-доле еднакви, но разликите под микроскопа са толкова различни, че ето - има вече методика и тест. Която съвсем точно би могла да каже, от коя именно държавица иде поредният пришелец на този Лъжовен Свят. В създаването на тази днес модерна - утре примитивна ГЕНЕТИЧНА КАРТА, представяща генетични релативни връзки между 23 европейски нации, (И техните миграции във Времето на Времената!), участва голям брой учени с международна известност и признание, под съешеното ръководство на Д-р Манфред КАЙЗЕР и Д-р Оскар ЛАО.

ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА на ЕВРОПА, изследваща движението на родословните дървета по вертикала и хоризонтала, очертава кодирано-разноцветно областите населявани с определена генетика. Според казаните по-горе автори, в не така далечна древност, ЕВРОПА е колонизирана дор три пъти, при това - винаги от юг на север. Първият "модерен" човек нахлува преди 45 000 година именно от юг. (Не от изток - там е Кремъл и Кавказ!) Глетчерите изчезват преди около 20 000 години, и само 3 000 години по-късно, прогонените от студ и недоимък северни племена, се "завръщат" южняшки очовечени обратно - от юг на север. Когато преди около 10 000 години обработката на земята се развива и напредва, "новите" за онова време обработващи технологии, (Катър, вол, рало и водно колело!), нахлуват - също от юг. И така - до края на нещата. Това прави да си мисля, (Защо пък не!), няма как, в някое от многобройните мазета на Университета ЕРАЗМУС, притаено да не функционира джамия. (Права и свободи - за кого - за какво!?!) Доктор КАЙЗЕР е дълбоко уверен, че генетичните разлики между съвременните европейски нации, (Хитлер - нима си жив!?!), са отражение именно на тези древни племенни миграции: Север-Юг и Юг-Север. Откривайки две фатални за развитието на европейското човечество ГЕНЕТИЧНИ БАРИЕРИ.
  • Една - между фините и ЕВРОПА. Някога незначително племе достигнало обем и генетична чистота на нация - чрез генетично необвързване с останалата ЕВРОПА.
  • Втора - между италианците (!?!) и ОСТАНАЛИТЕ. Свързана с ролята на АЛПИТЕ, като непреодолима някога екологическа преграда.
НАУЧНИТЕ ДАННИ за изготвяне на тази карта са установени, чрез специално създадени чипове програмирани, да изследват и анализират 500 000 позиции на обичайните вариации на човешкия геном. За картата са били достатъчни едва 300 000 - по-подробна за сега - не е необходима. Екипът "КАЙЗЕР" е изследвал ЛИЦЕ В ЛИЦЕ над 2 500 човека, подлагайки получените данни на корелация за генетични вариации с останалите субекти. Оказва се, че т.н. ГЕНЕТИЧНИ ЧИПОВЕ изискват значителни количества DNA, повече от колкото това е достатъчно за съдебни проби. В недалечно европейско бъдеще, Д-р КАЙЗЕР се надява, да идентифицира съвсем точно позициите на човешкият геном - най-характерен за ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД. Разбира се, по нации и поднации. Нищо чудно, някой по-активни националности, да бъдат изкарани от такъв генетичен прапроизход, че да бъдат безмилостно зафучени там - където им е мястото (Папа СТАЛИН - где ты?)
Да не пропусна.

БЕТА-ПРОЕКТЪТ ХОДИ - И ПО ИНТЕРНЕТ. Предлагайки тестове за по стотина-двеста долара, срещу регистрация с жената, децата, бабата и дядото. (Ако са живи!) Имаш ли снимки - натикай и тях. Екипът на Доктор КАЙЗЕР си знае работата.
А - ПРОПО - ВЕРНО ЛИ Е, ЧЕ ВЪВ ВАРНА НА ПРЕСЕЧКАТА НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ И ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ - ЩЕ СЕ СТРОИ ДЖАМИЯ!?! Няма страшно - до Освобождението В Стара ВАРНА са били само шестнадесет - има кой да търпи. И - да не забравя. Генетично всички идем от Юг. Само че - през Москва. И това понякога е Юг.
THE END
22.12.2009
   
 
Категория: Новини
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.01.2014 20:55
image   © 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ВСЕКИ ЕДИН С ДОБРА ВОЛЯ
ИЛИ
МИСИЯ КАТУЛ - ТОМПСЪН


от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 


  В НОВАТА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ; безгрижно игнорирана, зле документирана, безсъвестно поразена; проблемите на Балканските Народи са преплетени несравнимо плътно. (Където да разлистиш, надничат окървавени образи от кривополитизирано огледало!) Неразделна част от многомерното пространство на етернала, предоставило безброй съдбовни жертви. Които при други исторически обстоятелства биха били всичко онова, с което всеки свят с право - се гордее. Особено показателен е случаят, със загадъчното  спешно ликвидиране остатъка от парашутиралата в средата на 1944 г, съюзническа разузнавателна мисия на Майор ДЕЙВИС. Оглавена, незабавно подир неговата героическа смърт от следващият по чин - Капитан Уйлям Френк ТОМПСЪН. Така добре уредил нещата, че минути преди разстрела, когато го питат - какъв си, той отговаря: "Великобритански комунист!" Всичко това се случва във винаги спорните за ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ – ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ НА СЪРБИЯ. Където нелегално властват и се борят,  с немско-българската окупация,  множество съпротивителни сили. Прокомунистическите формации на парижкия хърватски фотограф Йосип Броз ТИТО; четническите партизанстващи отряди на непредалия се на немските окупатори кралски Генерал Дража МИХАЙЛОВИЧ; наказателните отряди на сръбското колаборационистко правителство на Генерал Милан НЕДИЧ.

НАВЛИЗАНЕТО НА РЕДОВДНИ РУСКИ ВОЙСКИ в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ на 07.09.1977 г, на път за БЕРЛИН, отправя сериозно предизвикателство към вътрешните партизански сили на НОВА, доколкото такава съществува. (Българинът харесва на гол тумбак - да фантазира мощ и просперитет!) В този окупационно-отстъпленски хаос, германците обръщат планинските батареи срещу своите неотдавнашни съюзници - българската редовна армия. (Оп. Свод. Главна квартира на Вермахта-11.09.1944.!) Началото и краят на революционните репортерски опити на учения-социолог Иван Минков ХАДЖИЙСКИ приключват подозрително подобно , при подозрително близки условия, на подозрително близки места. Около трагичната гибел и на Уйлям Франк ТОМПСЪН, и тази на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, дриблира и витае и понастоящем, странното нелегално име на анатизиран сръбски партизанстващ. Наивно интервюиран от доброволецът ХАДЖИЙСКИ, в първите дни на навлизане на Първа Българска Армия в Сърбия (Работническо Дело/1944.!). Прословутият титов партизански полковник Живоя НИКОЛИЧ – БЪРКО, лесно ще да е боравил с пистолет. Дали социологът-правист в ролята на репортер, Иван ХАДЖИЙСКИ - интервюирал БЪРКО, не се е интересувал прекалено много от съдбата на Майор Френк ТОМПСЪН? Чудато партизанско име неизменно израстващо всеки път, стане ли дума за изцяло незаконния разстрел на остатъка от снабдителната мисия на Полковник ДЕЙВИС, оглавена от Майор Уйлям Френк ТОМСЪН – до нейният съдбовен и трагичен край. Гибел показателна и неясна. Свързвана с неговото прекалено смело навлизане в БЪЛГАРИЯ.

ЕДВА СКОЧИЛ С ПАРАШУТ, с два пистолета в ръка, Майор ТОМПСЪН дири популярният всред народа СЛАВЧО – и никой друг. Към какво и кого именно е бил поток и свръзка покойният Високоуважаван Генерал-Дисидент Славчо ТРЪНСКИ? Дали не към БЪЛГАРСКИЯТ КРАЛСКИ ДВОР, по това време нещастно обезглавен? Налице е остатъчна черно-бяла фотография, която не би могла да бъде друга – освен контраразузнавателна. Така потайно-професионален е нейният ракурс – из под храстлаците крайпътни. Начело на партизанска колона – мустакат партизански командир - СЛАВЧО ИЛИ БЪРКО - ВСЕ ЕДНО. В колоната – на лично място - стройната фигура на чужденец в униформен брич. Наперена стойка на интелектуален странник, едва ли подходяща за шумави балкани и баири. Война е. Не бива да се счита, че всред мижавите партизански отряди, съставени от хора прекрачили закон едва ли само по политически причини,  не е бъкало от полицейски и военни информатори. (За традиционното селяндурско предателство – не става дума – то върви на кушия!) Полиция и контраразузнаване пипат дотолкова здраво, че при навлизане на съветските войски в страната, “НАРОДНА СЪПРОТИВА” на практика не съществува. И, за да бъде подпомогната пропагандата на МОСКВА, една седмица преди навлизане на ТРЕТИ УКРАИНСКИ ФРОНТ, от кафенета, и мази, и тавани биват събрани всички черноборсаджии-хъшлаци, мераклии -  за "ЕДНА ХУБАВА НАРОДНА ВЛАСТ". Легендарният политически полицай Гешев, по същество английски полицай-школник, прочут със способността си да се преобразява и явява там – където никой не го очаква; оцелял така сполучливо, че дори днес никой не вярва жив ли е - мъртъв ли е - и къде е; успява и прониква така надълбоко в партизанските землянки чрез подставени лица, че не проблем - и това се върши методично - да бъдат ликвидирани анемичните огнища на народно недоволство и на плам. По-късно, успели и заели възлови постове във Висшата Партийна Администрация. В особено критични райони, където бунт наистина се пени, все по-често изниква анонимен търговец на зърно, по линия на "ХРАНОИЗНОС" - държавна фирма за търговия със зърнени култури,  легитимиращ се пред кметските наместници -  като човек на Военното Разузнаване, с новичък мотоциклет "РОМЕЛ" с кош - в съпровод на тежко въоръжен “приятел”. После, идват камионите с войска и джандармерия. И, става тя - каквато става.

ЗА МАЙОР УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, и днес, се знае сравнително малко. Поради две основни причини:
а) Майор ТОМПСЪН е висш кадрови военен разузнавач, специално подготвен за работа на БАЛКАНИТЕ, на разположение на Обединеното командване на СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО;
б) Безусловно всички досегашни нашенски изследвания задължително следват партийната кауза за автопровал на Майор ТОМПСЪН, чист от всякакви предателски помисли.

Очевидно загадката се крие много по-дълбоко. Залавянето на групата на Майор ТОМПСЪН, бива предхождано освен от контролна среща с бъдещия Генерал Славчо ТРЪНСКИ, но и, от контролна среща с прословутия сръбски Полковник БЪРКО. И, за последно, със „загадъчна цивилна столична личност“, която докато си пие кафето в селската кръчма, разпорежда да го преведат пред прозорците, та да се увери, че това е „именно той“ - агентът на Великобритания. Следва кимване с глава, и „незабавното унищожаване“ на майора. Акт не толкова в интерес на ЦАРСТВОТО, колкото в интерес на предстоящата съветска окупация. Майор ТОМСЪН е на редовна военна служба. Би следвало да бъде интерниран. Както това се случва с парашутиралите пилоти на свалените щатски летящи крепости над София. Налице е преднамерено нарушение на международните военно-пленнически регулации. Които, що се отнася до гражданите на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, спазва дори воюващият ХИТЛЕР.

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, в лицето на авторитарния ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ, не допусна да пукне пушка срещу СССР, докато ПВО на опустошена София, със своите девет месершмита, успя и свали значителен брой тежки съюзнически самолети - преобладаващи - конструкция на поамериканчения Асен ДЖОРДАНОВ. Чиито парашутирали екипажи биват интернирани  - и оцеляват, при сносни условия недалеч от Шумен. Ето защо, разстрелът на остатъкът от МИСИЯТА ДЕЙВИС, изглежда прекалено целеви, жесток и странен. Ужасяващо подобие на изпреварил нещата "НАРОДЕН СЪД". Няма как Майор Уйлям Френк ТОМСЪН, да не е унищожен от партизанстващи сръбско-български банди. В интерес на Бъдещето, вината за това нагло нарушение на международни конвенции, бива прехвърлена върху действащите в района жандармерия и военни части. Чийто щаб не може да не е бил наясно, че подобни пленници са под закрила на МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЧЕРВЕН КРЪСТ. Но на Война – като на Война. Предстои Трети Украински Фронт да навлезе на Балканите, че да прегази България и Сърбия, (07.09.1944.!)., преди да навлезе в Албания. Независимо, че РАЗУЗНАВАТЕЛЕН КОРПУС НА ПЕХОТАТА НА САЩ вече е вдигнал антени на ЧАМКОРИЯ (04.09.1944.!), нещата в БЪЛГАРИЯ остават нестабилни, и на самотек. Всъщност, единствено снабдяване с оръжие и боеприпаси ли е предназначението на МИСИЯТА ДЕЙВИС? Нейното проникване, в особено опасната територия на все още окупираното от германци ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е свързано с извеждане на ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО от територията на страната. (Широко консумиран слух в общественото пространство - по онова време!) Мисията идва от КАЙРО. В КАЙРО - подир година - бива приютено ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО след контролиран референдум, за неговото прогонване от страната (1945.!).

КАПИТАН УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, не случайно попада в България. Неговите лични научни интереси са славянски езици, и история на тяхните народи.  Фамилията ТОМСЪН се мярва на БАЛКАНИТЕ по време на БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - един странен методистки протестантски мисионер назнайва прекалено добре езиците на ИМПЕРИЯТА НА ПАДИШАХА. Неговият син, баща на Уйлям Френк ТОМПСЪН, Професор Едуърд ТОМПСЪН, е бивш капитан от британската армия в колониална Индия; един от малцината русисти на ОКСФОРД; преподава литература и история на хинду и бенгали. Доколко младият Уйлям Франк ТОМПСЪН е бил редовен член на Комунистическата Партия на Великобритания – АКП, изисква значително по-точен историографски анализ (If!). Но, когато текущият официализиран агент на Коминтерна и Бъкингам, (Едновременно и завинаги!), Хари ПОЛИТ, секретар на ЦК на АКП посещава София за поредния конгрес на БРП (Комунисти) подир Войната, той не пропуска да напомни, че Майор ТОМПСЪН, (Отдавна не между живите!), е . . . "заклет комунист-марксист." Послание ясно – като бял ден. Кралят на Великобритания ви изпрати единственият комунист на АКП в службите на ВКР, който назнайваше Български Език, че да бъде предаден от онези симпатични селяци, за които Уйлям Френк ТОМПСЪН твърди: “говорят почти руски със силен примес.” Дали Истинската Истина за неговата простовата като войнишка клетва смърт някога, би излязла наяве? Времето е безпощадно към онова, до което се докосва. А хората, са прекалено повърхностни, и безотговорни.

ЕКИПЪТ НА КАПИТАН - А ПОДИР ТОВА - МАЙОР ТОМПСЪН,  бива привлечен от Сърбия; където върши добра работа; на територията на Царство БЪЛГАРИЯ, че да организира доставка на дрехи, пари и оръжие, и за българските шумкари. Както това ритмично се осъществява за партизаните на ТИТО. Докато СЪЮЗНИЦИТЕ се надпреварват да си вярват, че планините и горите в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ гъмжат от комити, някой някъде решава, и това е никъде другаде освен в евакуирана СОФИЯ, че един подобен екип - кой знае защо - е застрашително опасен. Целта е стратегическа – каналът през ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ да бъде изцяло ликвидиран. Подобни канали се създават прекалено трудно. Стационират ли – още по-трудно се изкореняват. В КАЙРО е било добре известно, как всяка подобна мисия във вътрешността на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, на практика е невъзможна. Опитите за доставка на оръжие за българските партизани по въздуха – търпи провал подир провал. Дори елементарни доставки попадат в ръцете на полицията. (Хвърлената посред бял ден през лятото на 1944 г английска лека картечница в Батова Гора край Варна, е на часа заловена от кмета на село Крумово. Наказателна дружина, за броени часове, ликвидира до крак дребната партизанска групировка на Жечка КАРАМФИЛОВА, укрита във влажен бункер сред гората, заедно с единственият техен ятак - Бай ТОДОР - горският стражар.) Под натиск на руската хард-дипломация, СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО стават пестеливи на доставки. Рискът е висок и предварително известен. Но, на война – като на война. Авантюрата превърната в дълг е - която влече бъдещи писатели по земи недостижими.

НАВЛИЗАЙКИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, Майорът знае единствено името-парола “СЛАВЧО”. Минава време, докато се срещнат. Легендата, разпространявана от РАДИО МОСКВА, че БЪЛГАРИЯ кипи от комунистически партизански формирования, се оказва въздух под прекалено високо налягане. Войната е омръзнала всекиму - но не всекиму стиска да пипне пушка-бойлия. Екипът на майор Уйлям Франк ТОМСЪН,  бива приет добродушно - на резервирано - от партизаните на Славчо ТРЪНСКИ.  Те вече са получавали доставки по въздуха - но без тези  напълно излишни хора. По това време бъдещият народен генерал, шета насам-натам между БЪЛГАРИЯ и СЪРБИЯ. Границата е отпаднала. Откраднатите от КРАЛСТВО СЪРБИЯ подир Първата Световна Война ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ на БЪЛГАРИЯ, са върнати временно на ЦАР БОРИС ТРЕТИ подир навлизане на нацистка ГЕРМАНИЯ на БАЛКАНИТЕ. (Цар - в пазарлъците добър!) Днес обаче, на мнозина престарели мизерстващи - пък още живи - воеводи им се струва, че Славчо ТРЪНСКИ повече е шетал в посока СОФИЯ, да пазарува черен хляб с купони, вместо да дивее из БАЛКАНА, където куршумът е ежедневие. Подир битката при БАТУЛИЯ, където шумкарите биват разгромени, остатъка от мисията ДЕЙВИДСЪН бива изловена, публично съдена – жандармерията такъв обичай няма - и разстреляна, над ямата-общинско торище накрай село Лесовац, където селяните захвърлят умрелите животни. Отърва кожа единствено радиста, ползван за безславна контра-радиоигра с КАЙРО.

ПОКОЛЕНИЕТО НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМСЪН, е поредно поколение на поредни бащини непослушници. Готови да захвърлят учение, че да погинат по фронтовете на света, защищавайки миражи. И – правят го. Най-напред в ИСПАНИЯ. Подир това в ЕВРОПА. Най-накрая - и на БАЛКАНИТЕ. Понастоящем – ВСЪДЕ. Започнала през далечната 1936 г, ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА навярно ще държи до краят на света. Уйлям Френк ТОМСЪН е едва седемнадесет годишен, (Pод. 17.08.1920., Даржлинг, Индия!), когато светът бива хубаво разбунен. ХИТЛЕР и СТАЛИН представяйки се за съюзници, под предлог че защитават нов тип сходни цивилизации, срещат шпагите на своите модерни оръжия в градовете и селата на ИСПАНИЯ. Баща му, Едуард ТОМПСЪН, кадрови колониален административен служител, е запасен капитан от Първата Световна Война. Към 1923. семейството се завръща завинаги във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Едуард ТОМПСЪН е поканен за преподавател по индийска и бенгалска история и литератури в ОКСФОРД. Преподавателската дейност - този краен пристан и патент, за интелектуалстващи дисиденти. Младият ФРАНК не е от златен аристократичен произход, и независимо от заслугите пред Короната на баща му, бива перфидно сегрегиран. (По подобие на нашите деца понастоящем, в Математическата гимназия във Варна!) Ето защо, той бива изпратен в едно по-евтино, но реномирано петстотингодишно начално частно училище, (ДРАГЪН СКУУЛ!), оцеляващо благодарение на заможната неблагородническа класа. Училище с влудяваща верска дисциплина, дало изключителни радетели на модерната английска цивилизация. Младежът се захваща с древни езици, бележейки напредък в писане на стихове на древногръцки и . . . арамейски.

МАЙКАТА НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМПСЪН - ТЕОДОСИЯ, е сръбкиня от македоно-одрински произход. Първата Световна Война прави - тя да свърже своята съдба с ЕДУАРД. (В черногорските планини баптизмът е спуснат от Бога!) Подир завръщане от ИНДИЯ, техният дом в ОКСФОРД става прибежище на безброй странстващи интелектуалци: Рабиндранат ТАГОРЕ и Джейн МЕНСФИЙЛД, Махатма ГАНДИ и Джавахарлал НЕРУ неразделен със своята дъщеря, и някой по-особени познати, за които между младежта се шушне под сурдинка. Литературните салони са затова – да срещат службите с онези - които непрестанно бродят в небесата. Уйлям Френк израства всред дискутирана политическа проблематика, звучни източни езици, екзотична музика и ритуални аромати. Всичко това води  - без грешка - право в лоното на една нова религия - комунизма. Шик-мода в края на тридесетте години на отминалия век - че и понастоящем. Славен използвачески миш-маш от целево преосмисляне на древни религии, и технологизирани сатрапски управленски методи. Това е време на епичната жива национална гордост Сър Лорънс АРАБСКИ, специалист по потушаване на бунтове в Ирак.  Почетно пенсиониран и поради това – на свободна практика до поискване. За когото, след като потушава поредното обичайно въстание в Ирак; този път инспирирано от Хитлер и Мусолини; е приготвена мотоциклетна катастрофа и погребение за държавна сметка. (Открито превъзнасял “човечността” на ХИТЛЕР!) Чест гост в Дом ТОМПСЪН е, и някой си Джон ФИЛБИ - колега-професор, баща на прочутия съветски разузнавач Ким ФИЛБИ.

ИТЪН Е ТВЪРДЕ СКЪП, на практика недостижим. Френк е насочен към един колеж във Винчестър, основан от някакъв светец през 1377.. Тук предлагат стипендии за талантливи професорски синове. Годината е 1933.. Икономическите успехи на СССР са очевадни, (Зад тях дреме Лойдс-Банк!). Йосиф Висарионович СТАЛИН е обявен за най-хуманния диктатор на всички времена, та дано гътне ХИТЛЕР. Чиито успехи в магнетизиране на великолепно-наивния народ на ГЕРМАНИЯ са поразителни, при неудържими претенции за световно господство. Светът обаче не е сляп. Той шуми против радикалните методи на фашизма, и фалшивата хуманост на комунизма. В СССР, подир всяка поредна чистка някоя гепцана в дранголник изтъкната комбайнерка, бива публично освободена от зандан. (Марксистко-Ленинско превъзпитание - в пълен ход!) Западни журналисти хитричко биват допуснати до потърпевшата – уж нелегално – за интервю в прослава на справедливостта на БЕЗСМЪРТНИЯТ ВОЖД.

В ГЕРМАНИЯ ХИТЛЕР не пропуска да се срещне със собственика на IBM, щото сортировъчна изчислителна техника е крайно необходима в разширяващата се система концлагери за свободомислещи, наркомани и педерасти. Името РУСИЯ във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, от всяко положение означава БИГ БИЗНЕС – стига да се осмелиш. ФРЕНК се заема да изучава руски език – много му лежи. Той ще го прибави към останалите осем езика, които вече владее. От майка ТЕОДОСИЯ назнайва доста сърбо-хърватски, а тези езици са сходни дори с Българския – както да погледнеш. Когато настъпва време за колеж, ФРЕНК заедно с Маман и Папа, прекарва учебната 1929-1930. в САЩ, където Едуард ТОМПСЪН  е поканен да чете лекции. Подир завръщане у дома, ФРЕНК бива приет в ИТЪН, където традиционно биват отглеждани най-класните разузнавачи на света. (Без Джеймс БОНД!) Прекосявайки на длъж и шир ЕВРОПА, както това е възприето за учащи, перифразирайки Комунистическият Манифест, той ще пише на своя по-малък брат: “В ЕВРОПА броди един дух – по-силен от всичко.” (Дали е имал пред вид "ДУХЪТ НА КОМУНИЗМА", би могло да се спори.) Членуването в АНГЛИЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ в ИТЪН е политически спорт. Короната няма нищо против. УЙЛЯМ-ФРЕНК не изостава. Това води до особено тежък конфликт между баща и син. Папа ЕДУАРД е лейбърист от години. Добре знае - за какво служат всички тези партии, партийки, клубове и клубчета.

В ИТЪН бъдещият майор от стратегическото разузнаване на Съюзническата Мисия в КАЙРО, се е сближил с Айрис МЪРДОК. (Забележителна писателка, забравена от ИНТЕРНЕТ!) Тя е негов гарант при постъпване в ПАРТИЯТА. Войната избухва. ЛОНДОН бива бомбардиран. От КОВЪНТРИ – не остава нищо. Поетът затръшва вратата на уютния дом в БОАРЕ ХИЛС край ОКСФОРД. За да поеме тежките пътища на войната. От време навреме БИБИСИ излъчва кратки негови кореспонденции, но това ще остане за начало - и за край. Като всяка поетическа личност, ФРЕНК мечтае подвизи. Щом опознае и партизанската страна на войната, (За нея все повече се пише и говори!), написвайки книгата на своя си живот, няма как да не бъде увенчан със слава и успех.

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕ КЪМ СРЕДНИЯТ ИЗТОК,
и баирите на ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА, че мистериозно да погине, той написва думата “КАТУЛ” на къс хартия,  за да увие в него единствен древноримски динар. (Трупът му е идентифициран по този динар!) Един дъжделив лондонски ден, пред една димяща камина, даваща интервю което няма да се появи в пресата никога, Айрис МЪРДОК ще заяви, че те двамата – докато се обичали – много-много-много харесвали древноримския поет Гай Валериус КАТУЛ. Дали това наистина е тъй? Подобно ВРИЧАНЕ ВЪВ ВЯРНОСТ, не е нищо повече от кодова система и метод. Които така и не влизат в употреба - поради куршум? Изследователи допускат, че това ще да е бил код за достъп на особено високо равнище в столицата на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Плахата проверка в още по плахите сборници с български псевдоними не даде никакъв резултат. Такъв псевдоним не е известен. В наши дни на български от КАТУЛ има преведено едно единствено стихотворение. Така или иначе, кодът на първо ниво е “СЛАВЧО”. И, той заработва. Дотолкова ефективно, че изпраща В ТОРИЩЕТО-ЯМА НАД СЕЛО ЛЕСОВАЦ, ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, където селяните захвърлят умрелите животни, една от БЪДЕЩИТЕ НАДЕЖНИ НА МОДЕРНАТА БРИТАНСКА ЛИТЕРАТУРА.

A - PROPO!
Само английска мисия ли е бродила из планините на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ!?! Все пак, "СЪЮЗНИЦИТЕ" са повече от трима . . .
THE END
1968-2008-2009
Категория: История
Прочетен: 2040 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.11.2015 11:55
image

(C) 1999 - Bogomil Kostoff AVRAMOV - HEMY

ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ
На границата между екология и изкуство . . .
Кой пръв напомни на България за Кристо . . .
Защо името Кристо е известно колкото това на България . . .
от
Богомил Костов АВРАМОВ -ХЕМИ

Един хладен подиробед
на пролетта на 1977-ма, един вечен студент, попадна на артистична столична пресконференция, свързана със закриването на изложба на Ренато Гутузо. Знаменитият художник, бе удивен от малкото на брой журналисти от тогавашните медии и, значителния брой студенти от ВУЗ за изкуства. След като раздаде автографи, Гутузо някак между другото, подхвърли:
"...Вие сте странен народ... Имате зад граница
такъв авангарден творец, Кристо Пакета, а
тук, виждам - е неизвестен..."
Студентът се загледа в една от картините на знаменития италиански майстор, където между четири стени, самотен работник от Калабрия дремеше пред грамофон. И, го оприличи на съдбата на своят изолиран от света народ.

По онова време, Кристо Явашев,
без да скрива че е българин, вече бе успял да опакова един средновековен фонтан и кула в Сполето през 1968, а през 1970 бе направил същото с монументите на Виктор Емануил и Леонардо Да Винчи в Милано. През 1974 бе извършил подобно светотаство с една Римска Стена по Виа Венето, а подир това с Вила Боргезе в Рим. Обектите бяха придобили неподозираната обобщеност на монохромни първоначални ескизи, споходени от аромат на космос. Мнозина установиха, че балканджията умее да слага капак над всичко. У дома, студентите замечтано шушукаха, а професоратът се правеше, че подобно изкуство не би могло да съществува.

Роден през 1935-та в Габрово,
Христо Явашен или Кристо, или Кристо Пакета, започва своята творческа дейност през далечната 1958 в Париж. Той се е добрал до Меката на Любовта и Изкуството, през Прага и Виена. Ползвайки опазени международни връзки на своят баща. Някога едър търговец, доставящ от Европа химикали за българските тъкачници. "Опакованите Предмети" от онова време, говорят за ограничените размери на светът за домашно послужване, за интериора на парижкия буржоа, загрижено загледан в безпътицата на един бързо променящ се свят. По онова време, Кристо използва пластове пластически материи, оцветени индустриално и, подбани артистично. Никой все още не е правил това, освен можеби еднократно Ман Рей, но това е някъде в средата на века и, критиката сериозно се заглежда в Кристо. Години по-късно, (1962), когато започват да падат жертви от двете страни на Стената, Кристо заедно с банда съмишленици, се устремява към кривите улички на Латинския Квартал, където струпва 204 разноцветни шелови варела, напречно на улица Висконти. Движението е за кратко възпрепятствано, а на обществеността се напомня, че Желязна Завеса лесно се поставя, но изключително трудно се разгражда. Изминала е, една година подир издигане на Берлинската Стена. Дали Кристо Явашев по онова време вече е имал инвеции свързани с проблемите на околната среда, не е известно. Малко по-късно, опаковайки кейовете на Сена за сипещи се товари, той успява да напомни на Човечеството, че краят на века можеби ще бъде само прах и пепел. През 1961-ва, вече е протекла при широк интерес неговата първа самостоятелна изложба при Харо Лаухис в Кьолн. Кристо става достатъчно добре известен. Лесно би могъл да се скрие под псевдоним, но не престава да твърди, че е Българин. Това дава право на противниците на "Бягаща Ограда", (1971), да го обвинят в "червени" помисли. Проклятие, което той харесва.

Авангардист над авангардистите,
глобалист над глобалистите, Кристо Явашев трудно се вмества в някакво тясно определение. Тепърва критиците ще има да решават, какъв именно е характерът на това странно изкуство. Ето какво пише, (1984), неговата съпруга Джийн-Клод Кристо, личен теоритик и съавтор:
"... Думата авангард, често приема погрешна употреба.
Тя очевидно означава, че сътворената творба от някого през 1983,
е работа на своето специфично време ..."
Кристо вече е осъществил проекта "Обградени Острови", за град Маями, Флорида и затворен в своят дом-ателие на "Хауард Стрийт" в Ню-Йорк, усърдно работи върху проекта "Опакованият Райстаг". Неговите проекти дотолкова са безспорни, че единствен проблем остава, натрупването на средства и получаване на десетки разрешения от различните етажи на властта, за да бъдат осъществени в обем, време и материя. За целта, Кристо предприема дълги пътешестия надлъжно и напречно през света, изнася лекции и издирва съмишленици.

Обкръжените Острови,
са един от забележително зрелите проекти на Кристо, осъществен в периода 1980-1983-та в басейна на плитковоието на Маями, Флорида. Неговото официално откриване съвпада с традиционни годишни фиести по тези места, които кметствата финансират, обществеността от двете страни на океана очаква и подкрепя. Единадесет острова от изкуствен произход, насипани в години на икономическа депресия, когато биват прокопани канали към вътрешните водни пътища на континента, за да бъде подсигурена работа на мнозина, са любимо место за неделен уикенд. Превърнати от безотговорността в сметища, кметството на Голямо Майми вижда възможност, финансирайки проекта да ги въведе в екологичен ред. О, това съвсем не е обидно. Почетна задача е това и, в края на проекта администрацията на Маями докрай остава удовлетворена. По време на подготовката за тяхното обграждане, екипите на Кристо, а това са безработни порториканци и кубинци, веселяци се студенти и докторанти, отстраняват 45 тона всякакви отпадъци, включително зарязани яхти и, загубени лодки.
Планиран за Международния Фестивал на Изкуствата през юни 1982-ра, в който Кристо отказва да участва, проектът представен в ескизи, поразява магистратите със своята красота, изящество, философия и, глобалност. Всички вдигат глави към небето и решават, че този проект би могъл да се обсервира дори от Космоса. Последващото негово откриване съвпада с поредно изстрелване на космични съоръжения. По него време, Маестрото от български произход, който кой знае защо за нищо на света не желае да се завърне в България, вече работи върху "Опакованият Райхстаг", реализиран едва неотдавна. Директорът на фестивала Жан Ван Дер Марк обаче, е дотам убедителен, че през януари 1981-ва, Кристо се чува с Митко Загоров, друга порода бежанец, инженер, чудак и преподавател в университетите на Чикаго, за да започнат работите заедно и отново. Митко е работил с Кристо по "Завеса в Долината" и, е негов консултант. Срещат се трудно. По това време Митко Загоров е бил в Англия, за да прекоси океана в плувния басейн на "Куин Елизабет-2", кандидатствайки за Гинес.
Първа и основна задача е, да бъде открита найлонова материя, която устойчиво да плува без да потъва, никога да не избелява от жаркото слънце на Флорида и, да дава възможност на биотата под нея, да диша без да погива. Кристо се появява на Фестивал-1982 с кратка пресконференция, като представя "Обградени Острови. Проект за Западен Бискейн. Големи Маями. Флорида." Журналистите загубват ума и дума, а консервативните природозащитници са вбесени, докато организаторите на фестивала потриват ръце. Един художник е изпреварил всички. Той ще успее да каже за екологията на хората много повече с езика на изкуството, вместо безпомощно да се тюхка и вайка, с експертизи в треперещи ръце.

Опозиционно настроени личности и организации,
по навик надигат вой. Този "див българин" иска да извърши "малка червена революция" в сърцето на курортния суперлукс. Тропическото дружество "Аудъбън", Лигата на Жените - Гласоподавателки, Лигата "Исаак - Уолтън", Плановият Комитет на остров Дейди от чиито средства ще се направят отчисления за проекта, се втурват в добре организиран кръстоносен поход.
В отговор, Кристо Явашев привлича професионални учени-еколози. Д-р Анитра Торгхауг и инженер Джон Митчел са експерти, които без да са правителствено лицензирани, са доказано добри познавачи на местните екологически проблеми. Те подготвят собствени независими експериментални постановки, за да мотивират положителните и отрицателни качества на Проекта. Биват изследвани въздействията върху Морската Околна Среда на предполагаемата плаваща материя. Оценява се необходимостта от въвеждане на специални инженерни съоръжения. Експертните оценки са положителни, но Департаментът по Околна Среда в Талахаси, продължава да мръщи вежди. Намесват се ред специални служби, без които на американския континент нищо не се случва. Разрешения ще дадат:
- Армейския Инженерен Корпус,
- Службата за Дива Природа и Риба,
- Националната Служба за Морски Риболов,
- Агенцията за Опазване на Природната Среда,
и кой ли още не. Проектът виси на косъм. Значително по - опасни обаче, са т.н. независими неправителствени организации. Винаги могат да предявят съдебен граждански иск. Това би забавило проекта, за чието експониране е определен едва петнадесет дневен срок.

Един солиден експерт по тюлени,
д-р Дениел Одийл твърди в пресата, че опазването на тези често посещаващи вътрешните води на Флорида млекопитаещи, ще бъде застрашено от бързоходните катери, с които ще се обслужват безбройните посетители на Обградените Острови. Горкият. Той не би могъл да подозира, че единственият тюлен по крайбрежието на България, бе безпричинно претрепан с рибарски румпел в началото на осемдесетте, без никой, никому да потърси отговорност. Тези протести, а навярно и финансови причини, правят Кристо да отложи проекта за следващата година. Но, изследванията в една наета вила на 100 километра от Майми продължават. В обширния басейн бива реализиран макет, който поглъща 0.3 процента от доставената от Япония материя. Оказва се, че платът не е устойчив върху водата, просмуква се и потъва, бързо-бърздо избелява, а при обсервиране с вертолет изглежда по-скоро лилаво-белезникав отколкото карминен. Въздушните превозни средства, са навлезли дълбоко в бита на американските бизнесмени и, петимни за съвременно изкуство, те ще поразгледат проекта, прелитайки над него бързайки за работа. Но, едва ли единствено това.
Д-р Дениъл Одийл, получава в разпореждане късове предпочетена материя произведена в Германия. В Океанариума на Орландо, биологът покрива с нея повърхността на басейна за тюлени. За свое удивление, за петнадесет дни време, не открива никакви физикални промени в поведението на славните млекопитаещи. Нещо повече. На животните им харесва да се тулят, именно под покрова на инженерно проектираната и ръчно изработена материя Кристо. Подобна структура дава възможност за задържане на въздух между клетките от плоски нишки. Това подобрява нейната правучест и дава възможност на повърхностнвия слой на водата да диша нормално. Едно местно проектантско бюро, което не се занимава с дреболии, подготвя пълна проекто-сметна документация в мащаб 1:100, въз основа ескизите на Кристо. Особено внимание се обръща на закотвянето на плаващите платна с котви така, че да не се руши дънната биота. Платната се поддържат на вода от бонови заграждения, използвани в широката практика на Бреговата Охрана, при борба с нефтени разливи. В Проектът Кристо са използвани бонови заграждения с дължина, каквато все още не притежава никое морско предприятие в региона на Черно Море. Но, не бе ли проектът генерална репетиция, за опазване на бреговата ивица на Флорида от замърсяване? Това е допустимо, но не би могло да се твърди с положителност.

Проект "Обградени Острови",
глътва около 3 500 000 долара средства. Една седма от тях отиват за адвокати, които успяват и, свършват работа. На специално заседание Федералният Съд за Щат Флорида, под председателството на съдията Лоурънс Кинг, след като подробно се запознава с представената документация и, множество експертни оценки и протести, поставя под защита на закона на щат Флорида, САЩ, конструкциите и дейността по проекта "Обградени Острови". Подобна пълна легализация за проект, Кристо получава за пръв път. На наблюдателен екип от 430 души се дава разрешение да извършва дейност в региона на единадесет острова от Големи Майми - Флорида. На остров N 11, за отговорен капитан е назначен синът на Кристо - Кирил Явашев, поет превеждан спорадично и на български, най-вече в град Варна.

Монтирането
на керемиденочервените панели започва на 2 Май 1983-та, едновременно за единадесетте острова, със 120 специално обучени за целта работници. Транспортирането от бряг до бряг, се извършва посредством несамоходни салове. Ширината на обграждане е 70 метра. На 3 Май по обед, монтажните работи успешно приключват. Официалното откриване е за 7 Май подир обед. Този ден официалните лица имат приемен ден за недоволни и, не биха нарушили своят график. За пръв път в историята на град Маями, щат Флорида, САЩ, кметът връчва едновременно два почетни ключа: на Кристо Явашев и, на неговата съпруга Джийн - Клод Кристо. От това време авторството, на проектите на Кристо, е за двама.

Експозицията
остава открита точно 14 работни дни. Управлението за Ресурси на Околната Среда аташира екип експерти, които да обследват резултатите от инвазията Кристо подир закриване на проекта. В писмо от 3 Юни 1983, Джан Клементе, директор на управлението, уведомява заинтересованите лица и организации, както и наша милост чрез Кристо, за наличието на "подобрена околна среда" в сравнение с онова, което проектът е заварил.
Що се отнася до споровете, къде ги е нямало? Колкото по-много творци - толкова повече спорове. Колкото повече спорове, толкова по-много истински истини.
Художественият замисъл ? Какво по- ясно от това?
Аленият цвят, - не е ли знакът на Всевечната Любов . . . Към околната среда, която не винаги се оказва зелена.
THE END
1977-2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 625 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.09.2012 17:32
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1308384
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031