(c) 1973 - Bogomil Kostoff AVRAMOFF-HEMY
НЕЖНИТЕ ПОГЛЕДИ - ТОПЛИТЕ ДУМИ -
Где са!?!

Вият в сърцата арктически бури,
Бръчки челата разбиха . . .

Тежките удари свалят ни мъртви -
Иисусе!
На твойта Голгота,
Не са единствените жъртви . . . 

В ужас напрягаме разум и мускули -
Изцеди още малко Обич!
Но,
Ветровете безумно развихрени,
Бият телата ни с бичове,
И - за последно -
Умираме мислено . . .
THE END
1973-2003

И поради това -
Завинаги,
Завинаги,
Завинаги . . .

Копита чужди -
Двойно подковани, 
Преровиха душите ни,
Разбиха ги,
И ги сразиха.

И при това -
Завинаги,
Завинаги,
Завинаги . . .

Запълниха ги -
С пепел и жарава -
Птиците;
С клюн -
по-остър и от сабя -
Ги посякоха.

И литнаха -
И отлетяха . . .

И -
Никакви не се видяха!
THE END
1971-2001

В крематориума на чувствата,
Последните главни на Обичта,
Едва преборват Пламъка
На есента . . .

Още е рано,
Рано е -
Съвсем е рано можеби . . .

Затвори очи!
Заспи!

Оставам с Теб -
И бдя . . .
THE END
1959-2009

(C) 1966 -Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
Над пясъка се вдига маранята,
Та чак -
Докато падне здрач -
Над плажа дивно тича маранята . . . 

Тъй,
Всеки бряг несполучливо,
Стреми се -
Слънцето да подобава . . .
THE END
1966

(C) 1967 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
В КНИГИТЕ С ЧУЖДИ ИСТИНИ,
Лежат косите ти,
Отрязани в кичури . . .

Открити неочаквано -
Подир години безпределна самота -
Говорят не за Тебе,
Ами за синът ми . . .

О, -
Тези кичури по цвят непроменени,
Защото Времето за тях е спряло, -
Там, -
Всред истините чужди,
Които толкоз лесно имахме за свои . . .
THE END
1967-2007