На Здравко

ПЛАХО БИЕ ДЪЖДЪТ,
По очите на глухите сгради.

Корабни сирени задъхано възкачват,
Стръмнините на брега.

Разчорлени хлапаци се заглеждат,
В чиния боб -
Огледало и Съдба,
Гадаейки бясно . . . 

Все по-ниско слиза небето,
Облаци от сажди - 
Мъгла от несбъднати желания . . .

Тръгвам срещу тях всред мрака,
Та дъждът - причастие да ме промие . . .

О! -
За кой пореден път . . .
THE END
1977

(c) 1960 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЕМЕНА ОТ КЛЕН,
В късна пролет -
Като дъжд ръмят,
По притихналите улици привечер . . .

Юлий е на липов цвят уханен;
Странен дъх на Мед,
Който някога изпълваше Небето . . .

Кестените зреят -
Рано есента,
И върху паважа всичко -
Пада, пада, пада . . . 

О,
Защо не може -
Камък да зачева . . .
THE END
1960-1971

(c) 1960 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ПРИ ТЕБ,
Стоя объркан всред леглото бяло -
Безгласна раковина,
На Брега изхвърлена при Буря . . .

И,
Само в тишината, -
На стъпките ти леки
Закръгленият зов, -
На самотата кладенеца мери . . .
THE END
1960-1970

(C) 1963 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЗА ТЕБЕ  -
Весел странник,
Космично Семе можеби, -
Разтварям себе си изцяло . . .

Ела пеперудо - слънчево петно,
Върху око притворено от Обич . . . 

Сърцето ми е Дом
Единствено за Теб.

Това е  портата -
През нея трепетливо идеш . . .

THE END
1963-2003