разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

ЛРЕДИ ГОДИНИ, ЗАКЪСАХ НА ГАРАТА В БУКУРЕЩ. В ДЖЕБ ИМАХ СТОТИНА ЛЕВА НАШЕНСКИ, АЛА НАШЕНСКА ПАРА ДОРИ В СЪСЕДНА РУМЪНИЯ РЯДКО СЕ ТЪРСИ. ТРЪГНАХ ИЗ ГРАДА, ДАНО СРЕЩНА КОЙ ДА МИ РАЗМЕНИ ВАЛУТА.
ГРАД ГОЛЯМ. ГРАД ХУБАВ. ЖЕНИТЕ УЧТИВИ. МЕТРОТО ПОЧТИ ПОДЗЕМНО. САМО ЧЕ, НАШЕНСКА ПАРА НИКОЙ НЕ ЧЕНДЖИ. ХОДИХ, ХОДИХ, ХОДИХ, ПО ЕДНО ВРЕМЕ ГЛЕДАМ, ОТНОВО СЪМ НА ГАРАТА. А ТАМ ЕДНО ЧИСТИЧКО БЯЛО ФУРГОНЧЕ ШИРОКО РАЗТВОРИЛО ВРАТИ, ПРОДАВА ЛИ ПРОДАВА МАЛКИ ПРЕСНИ БЕЛИ ВКУСНИ ХЛЕБНИ ФРАНЗЕЛКИ. ЗАПИТАХ КОЛКО СТРУВА ЕДНА ПРЕПЕЧЕНА И ПОЗАГОРЯЛА ФРАНЗЕЛКА. ЧОВЕКЪТ СЕ ОКАЗА НАШЕНЕЦ. ВЗРЯ СЕ В МОЯ МИЛОСТ. РАЗБРА ДОКОЛКО СЪМ ЗАКЪСАЛ. РАЗСМЯ СЕ ОТ СЪРЦЕ. НАМИГНА МИ С ОКО. БУТНА МИ В РЪКА ОГРОМНА БЯЛА ДЪХАВА ХЛЕБНА ФРАНЗЕЛА. 
- КАТО СЕ СРЕЩНЕМ ВТОРИ ПЪТ, ЩЕ ПЛАТИШ. 
СРЕЩНЕШ ЛИ НАШЕНЕЦ, НАВСЯКЪДЕ СТАВА БЪЛГАРСКО. И, РЪКА ЦЕЛУВАШ, И РЪКА.

АМА, НАЛИ ГЛАД И ХЛЕБЧЕ АВАНТА, РАЗБЪРЗАХ СЕ. ОТХАПАХ ЗАЛЪК. ОТХАПАХ ДВА. ЗАЛЪКЪТ МЕ ЗАДАВИ, ПА МЕ ЗАТЪКНА. ЗДРАВО СЕ ИЗПЛАШИХ, ДА НЕ ПУКНА. ХУКНАХ НАПРЕЧНО ПРЕЗ ПЕРОНИ И ПРЕЗ РЕЛСИ, ДА ТЪРСЯ ПИТЕЙНА ВОДА. ГЛЕДАМ ВОДА БОЛ, А ВЪРВИ САМО ЕДНО ПИТЕЙНО ФОНТАНЧЕ. ДОТЪТРАХ СЕ ДО НЕГО. А ФОНТАНЧЕТО, БЪЛБУКА ЛИ БЪЛБУКА, ОБСАДЕНО ОТ ЕДРИ СНАЖНИ КРАСАВИЦИ КАЗАКИНИ. ЦЯЛА ОПАШКА ПРЕД ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ОГЛЕДАЛЦЕ, С ЕРМИТАЖ НА ОПАКОТО. ФУКНАХ ДА ГИ ПРЕРЕДЯ. 
- ТЫ КУДА!?! 
- МУ – МУ – МУ – У – У . . .
- ЧТО? . . . ЧТО У ТЕБЯ? . . . ЧТО? . . .
- МУ – МУ – МУ – У - У . . . НАВЕДОХ СЕ КЪМ СТРУЯТА ВОДА. ПОСЕГНАХ ДА ПИЙНА ДО НАСИТА, А ЕДНА ОТ РУСКИНИТЕ ТАКА МЕ ПРАСНА ПО ГЪРБА, ЧЕ ХАПКАТА И БЕЗ ВОДА ПРЕМИНА. 
- ХАХ, СПА – СИ – БО!?! 
РУСКИЯТ ЮМРУК ВИНАГИ ИДВА НАВРЕМЕ, РЕКОХ СИ, ПРИ ТОВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЦЕЛЕБЕН. НЕИСТОВО БЛАГОДАРИХ, А КАЗАКИНИТЕ ПРОДЪЛЖИХА ДА ОПРАВЯТ ФАСОН И ТОАЛЕТ, ПРИМИРАЙКИ ОТ КРЪШЕН СМЯХ. 
ДАЛИ РАЗБРАХА ЗА КАКВО БЛАГОДАРЯ?
Revised 15.02.2016.