Published in Memoriam to a Friend

З А  Е З И К А
от
к.д.пл. Димитър СИМЕОНОВ

 

ВСЕКИ ЕЗИК е един прозорец към света.

Испанският дава възможност да надникнем в живота на народите от Магелановия лроток, та чак до южната граница на Съединените щати.

Английският е твоят гайд за Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, за целия Световен океан.

Големи, средни, малки – прозорци всякакви. Когато не знаем езика, прозорецът е със затворени капаци. Слабото владеене на езика е спуснало пердетата. Свободното владеене на езика отваря целия прозорец – можеш да видиш всичко, можеш да разговаряш с минаващите покрай теб, пък ако искаш може и да излезеш през прозореца!

Дълбоко съм убеден и винаги съм проповядвал, че за нас българите Английският и Руският езици са задължителни.

ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ, в МОРСКО УЧИЛИЩЕ Английският език се изучаваше по малко, и на него гледаха с лошо око. Знайте, че ако в характеристиката ти пише “Проявява подозрителен интерес към изучаването на английския език”, не Ви чакат хубави работи. Обратно. Руският език се насаждаше силово, със всички средства. Е, поне беше полезно насилие. Сега, от разстоянието на времето оценявам, какво огромно значение е имал Руският език за нас – хората на морската индустрия. На първо място, специалната морска литература. На Български език не се издаваше почти нищо. На Руски език можеше да се намерят книги по всички въпроси. Воден от своите политически планове, Съветският съюз беше организирал изключително добра система за разпространяване на руската литература. Във всички български градове имаше, т.н. “Съветски книжарници”. Те не само продаваха книги на руски език. По седмичните каталози “Новые книги”, чрез приложените анотации, човек можеше да разбере всичко за книгите които предстои да излязат. Нещо повече. Чрез безплатни предварителни заявки, тези книжарници осигуряваха всяка книга след излизането й. А това беше важно, защото Съветския съюз освен оригинална литература издаваше и много преводна. Руският език за нас българите, винаги ще бъде един многокрил прозорец към света.

В МОРСКО УЧИЛИЩЕ, руски език ни предаваше колоритна личност. Фамилията му беше Димов, но ние му казвахме БЕМЗАПЕТО (Беглец из Московского зоопарка!) Причината бе в неговото облекло. Живял много години в Сибир, той бе свикнал със студа. За него климатът в България беше едва ли не тропически, и през зимата ходеше само по сако с разкопчана риза. Това силно ни впечатляваше. Дочул нашите закачки, един ден той реши да дойде с балтон и кожен калпак. Времето внезапно омекна и ние се чудехме защо Димов е така навлечен. Обяснението дойде по време на часа.

- Колеги, аз съм сибиряк. Дойдох с балтон и калпак за да разберете, че ги имам … И, престанете да клюкарствате!

Този случай бързо заличи невинния конфликт между нас. Обучението продължи с още по-голямо удоволствие. Учебникът, по който учехме, бе издание на МОРСКО УЧИЛИЩЕ. Беше съставен от много интересни текстове.

ВЕДНЪЖ за домашна работа трябваше да преведем “Нощ в тропиците” от К. Станюкович. Този автор не е достатъчно популярен в България, а в действителност е маринист от класата на Джек Лондон и Джозеф Конрад. Този откъс беше толкова вълнуващ, че всички го знаехме почти наизуст. Бяхме караул цялото КЛАСНО ОТДЕЛЕНИЕ 401.. Никой не успя да напише превода. На другия ден часът започна с четене на домашното. Моята любов към руския език бе всеизвестна и моите съвипускници смятаха, че аз имам превода. Решиха да се спасят, като ме натопят.

- Симеонов, Симеонов има много добър превод!

Димов прие колективното желание, а аз взех неразумно решение да излъжа. Отворих празната тетрадка и като поглеждах в учебника, започнах да превеждам. Преводът ми явно беше хубав, защото получих похвала. Отдъхнах си. Часът продължи. На тръгване Димов помоли да му дам домашното, за да го прочете пред КЛАСНОТО ОТДЕЛЕНИЕ МЕХАНИЦИ 421. Не зная дали това беше истинския повод, или се беше досетил за моята измама. И в двата случая, за мен това беше крах.

Останахме насаме. Аз си признах. Преподавателят ме смъмра. Извади бележника си, и ми написа шестица и единица (6 и 1).

- Другарю курсант, шестицата е за превода, а единицата е за лъжата.

С това случаят приключи. Бях изненадан и благодарен на този мил човек. След години, когато съдбата доброзорлем ме направи учител, при педагогически сблъсъци аз се сещах за случилото се. И винаги постъпвах по същия начин. Решавах проблема на четири очи.

Мисля, че значението на РУСКИЯ ЕЗИК за българите е тема за обширно и задълбочено изследване. Ще се задоволя да разкажа още един случай.

БЯХ ОФИЦЕР В БАЛЧИК. Целият състав на дивизиона от дванадесет малки преследвачи на подводници, битуваше в луксозна плаваша база. На нея моето любимо кътче бе радиорубката. Тя се завеждаше от мой матрос. Често седях в нея и слушах забранените радиостанции, (Бейрут, Монте Карло и Истанбул!), които предаваха “упадъчна” музика.

Един след обед бяхме изненадани. На вратата застана НАЧАЛНИКЪТ НА ЩАБА НА ВМС КАПИТАН ПЪРВИ РАНГ ГРУД ПОЖАРСКИ. Зад него бяха съветския “съветник” по флота, и началникът на дивизиона. Своевременно успяхме да изключим приемника и да преместим на Радио Варна. Гостите бяха дошли да разгледат плавбазата, която скоро беше докарана от Русе. Нали съм офицер, станах и приветствах началниците си с прибиране на ръцете по шевовете на панталона. В завързалия се разговор, съветникът и българските началници използваха руски език, а аз български. Внезапно съветникът запита:

- Товарищ Пожарски, этот офицер не знает ли Руского Языка?

Пожарски почервеня от забележката и сервилно запита:

- Другарю лейтенант, Вие не знаете ли РУСКИ ЕЗИК?

Аз също се изчервих. И все пак отговорих.

- Зная …

- А, защо не отговаряте на РУСКИ ЕЗИК?

- Защото съм в България, Другарю Капитан Първи Ранг!

Получи се голям конфуз. Групата си замина, но на мен не ми се размина. На другия ден командирът на дивизиона ме напсува, (Това се смяташе за морско качество, и не ми направи впечатление!), като ме наказа.

- Една седмица без бряг!

Истината си е истина. Бях ужасно диване. И търсех непрекъснати поводи за да напусна военния флот. Затова и консумирах наказанието буквално; не слизах от кораба, не ходех на брегови занятия, не ходех на храна. Радистът ми носеше храната в кабината на кораба; главният готвач на дивизиона Чалъмов, ми беше приятел по ресторант и тази работа не представляваше никаква трудност. На третия ден моята демонстрация беше открита. Командирът бе голям чешит. Напсува ме отново, отмени наказанието и делово приключи:

- А довечера, в Кармъзъто, (Ресторант “Червено знаме”!), ще черпиш една бутилка “Мелник-13.”.

- Няма проблеми!

Всъщност проблеми имаше.

Аз не обичах военната служба и това беше спряло моето развитие, като военен специалист.

ДРУСАН КЕБАП …

 

 

 

ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ЗНАЕ ВСИЧКО. Но има неща, които непременно трябва да знае. В моя живот твърде често съм се сблъсквал с ужасния български феномен – много знае, а не знае онова което трябва.

През 1972. бях включен в комисията за водене на кораб-ния дневник по корабите от нашия търговски флот. По това вре-ме преподавах “Навигация” В ТКК – Варна. В него специалността “Морско корабоводене” бе на нивото на световноизвестните морски колежи. В някой случаи значително по-високо.

Комисията се състоеше от длъжностни лица. Бяха подбрани длъжностите – не хората. Сблъсках се с двама капитани, които за мен бяха много интересни личности.

 

ПЪРВИЯТ бе капитан далечно плаване Димитър Свещаров. Израстнал край морето, той от рано се бе срастнал с него. Завършил МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ, подпиран от силно роднинско рамо, Свещаров бързо изкачва корабната стълба и става капитан далечно плаване. И плава. Минаваше за голям капитан. Лично аз го познавах по приказките на други хора, и по длъжностите които заемаше. В комисията аз бях “най-дребната риба”. Повече слушах, докато конфликтът стана неизбежен. Трябваше да се реши съдбата на графа “проплавано разстояние”.

Капитан първи ранг Минко Стойнешки аргументирано настояваше, в нея да се записват проплаваните разстояния за всяко едно коляно от пътя:

– Без тези данни, при авария, не може да се възстанови пътят на кораба, както е записано в началото на правилата.

Капитан далечно плаване Свещаров безапелационно настояваше в нея да се записва само проплаваното разстояние за всяка една вахта:

– Аз искам, като се кача на мостика да видя, колко мили са проплавани за вахтата!

ВТОРИЯТ КАПИТАН, бе Началникът На Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) – Бургас, Иван Червенов. Появата му в тази роля ме изуми. Ние се познавахме от ДП БМФ-Варна. По корабите пътищата ни се бяха пресекли точно два пъти:

• Аз бях трети помощник-капитан – той втори помощник-капитан.

• Аз вече бях старши помощник-капитан първа категория, а той все още втори помощник-капитан.

Веселяк, който обичаше да си попийва яко, Червенов бе безотговорен човек. Да спи по време на вахта, за него бе нещо съвсем нормално. Имаше си и девиз – “Корабът си знае пътя!” Дълбоко съм убеден, че не направи авария само защото кормчиите са били добри специалисти. Как е станал началник на ДИК – БУРГАС, може само да се досещаме.

На тази така отговорна и респектираща длъжност, Иван Червенов се прослави като голям “арабия”. Всички знаеха, че изпитите за капитански степени в ДИК-БУРГАС се получават твърде лесно. Сесията задължително се придружаваше с кьорсофра, с много пиене, пеене и мезе “друсан кебап”. Любимото ястие на началник ДИК-БУРГАС, стана негов псевдоним. Сблъсъкът с Началника на ДИК-Бургас Иван Червенов стана, по въпроса за графата “ИК или ПЪ”. Капитан първи ранг Стойнешки, дългогодишен началник катедра “Корабоводене” в МОРСКО УЧИЛИЩЕ, с моя подкрепа настояваше графата да бъде само “ПЪ”. (Корабоводителите много добре знаят, че преди всеки рейс капитанът на кораба избира и начертава пътя на кораба по морската карта. По време на плаването, непосредствено преди лягане на ново коляно, вахтеният помощник изчислява всички текущи поправки за предстоящия ПЪТ=ПЪ: поправка на ъгъла на сноса от теченията, поправката за ъгъла на дрейфа от вятъра и общата поправка на компаса. Чрез тях той определя компасния курс и го заповядва на вахтения кърмчия.) Като изхождаше от факта, че думата КУРС идва от латинската CURSUS, което означава посока, капитан Стойнешки предложи ПЪТЕВИ КУРС (ПК). Така, би имало пълно единство в този комплекс от понятия:

• КК - компасен курс, т.е. посоката на носовата част на диаметралната равнина на кораба относно компасния меридиан;

• МК – магнитен курс, т.е. посоката на ДР относно магнитния меридиан;

• ИК – истински курс, т.е. посоката на ДР относно истинския меридиан;

• ПК – пътеви курс, т.е. посока на истинското преместване на кораба по картата относно истинския меридиан.

След всички тези разяснения Червенов скочи, и с просташка псувня се обърна към мен и Стойнешки:

- … Вие искате да ме убедите, че има разлика между ИСТИНСКИ КУРС И ПЪТЕВИ ЪГЪЛ? То е едно и също. Край!

За моя дълбока изненада, мнозинството прие графата да се именува “ИСТИНСКИ КУРС ИЛИ ПЪТЕВИ ЪГЪЛ”.

Не издържах.

Демонстративно напуснах заседанията.

Не можех да допусна да ме псуват за това, че съм наясно с технологията на корабоводенето.

С още по-голяма изненада научих, че след смъртта на Червенов, в Бургас са кръстили кораб на негово име.

Преди да сложа точка си мисля, какво би казал по този случай Вениамин Каверин, авторът на прочутия роман “Двамата капитани”.
THE END-02

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(c) 1969 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО.
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?

НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ -
И ИДАТ -
ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ . . .

НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ -
ЗА ДА СЕ ОПЛОДИ.

ПРЕЛИТАТ ПТИЦИ -
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА -
ОПИТВАЙКИ  ДА ПРЕОДОЛЕЯТ
ПОГУБЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ВЕЧНОСТТА.

ПОБЯГВАТ ПЕПЕРУДИ -
ГОТОВИ ДА ПОГИНАТ -
СРЕЩУ НИЩО.

ПОМЛЪКВАТ ПТИЦИТЕ.
ПРИТИХВАТ ДАЖЕ ДИВИТЕ ЖИВОТНИ,
ДОКАТО ЧОВЕКЪТ -
ПОД  ОБЪРНАТИТЕ ЛОДКИ СИ  СЕ КРИЙ.

ПОБЪРЗВАТ ВЛЮБЕНИТЕ
СИТНО-СИТНО КЪМ ДОМА,
КЪДЕТО ВПРОЧЕМ-
НИКОЙ НЕ ГИ ЧАКА.

БРЕГЪТ ЗАПОЧВА -
ЧРЕЗ МОРЕТО -
ДА ГОВОРИ,
БЕЗ НЯКОЙ ДА УСПЕЕ ДА ГО ЧУЕ.

А БУРЯТА Е  БЕЗПОЩАДНА -
ЦЯЛА ДЪЛГА НОЩ . . .
The End
03.03.2011