Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1287977 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Март, 2012 г.
2 3  >  >>

image

© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

В ОТСЪСТВИЕ НА АДВОКАТ И СЪДИЯ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ


КОГАТО БЕДАТА ТРЪГНЕ ПО ДЪРЖАВАТА – тя не може да не стигне до хората. Такава е й съдбата на добре известният нашенски капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев. Задържан в миналата година без съд и присъда, в Република Панама. Изплащащ чужди грехове, в бившата военна база „Ла-Хоя“ превърната в затвор. Пълна със задържани наркотрафиканти от всякакъв калибър. На 03.11.2011., там кипва затворнически бунт. Управата отваря вратите на килиите. Затворниците са въодушевени. Надеждите са големи. Предстои да ги „освободят“. Хлебарки, скорпиони и алигатори няма повече да ги преследват. Уви, това е маневра. След три часа започват репресии. На Собаджиев не му се разминава. Вече е изкарал 45 дни в изолация. Министерство на външните работи на Република България не се е намесило. Задържаните в „Ла-Хоя“ са предимно чужденци. Много от тях карат повече от пет години в този „предварителен арест“. Единствена причина - нямат пари за адвокат.

ДЕРЕДЖЕТО НА СОБАДЖИЕВ Е ДОСТА НА КАРЪК. Контейнеровозът под негова отговорна команда „Маас Трейдър“, е задържан за наличие на 169 кг. кокаин. Корабът е собственост на „Рейдър“ - холандска фирма. Оперираща в ареала на Карибите. Демурейжите на подобни плавателни съдове са главозамайващи. Знае се. Докато Балканите са канал, то Холандия е борса. За сега фирмата не коментира. (Подробностите за движение на нейни кораби, са неясни.) При екипаж, разпуснат по четирите посоки на света и капитан в пандиза, на тъмно е най-добре. Но, затворът си е затвор – бунтът бунт. Набързо потушен. В килията на капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев биват хвърлени гранати със сълзотворен газ. Отделно бой, тараш, изземване на електроуреди, конфискаш на пари. Понастоящем срещу Собаджиев, все още няма официално повдигнато обвинение. На проведената прес-конференция по случая, („Дом на моряка“,28.03.2012.!), стана ясно, как единствено семейството на капитана е кахърно. Държавата не се види нийде. Независимо от Член 25, алинея 5 на Конституцията. Прекалено дълго задържане, без допуск до разпит от прокурор. Варненската морска общественост тъне в догадки. Ако става дума за натапяне, (Много ни бива!), корените трябва да се търсят на място. Става ли дума за количествен поток, неделното освобождаване и драсване на кораба говори друго.  

ДАЛИ КАПИТАН СОБАДЖИЕВ СЕ Е САМОЗАБРАВИЛ? Едва ли. Той е от онази особена генерация възпитаници на ВНВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, които имат бая-бая достойнство. Навярно прекалено непредпазливо си е отворил тчи. С подобна стока шега не бива. Освен това, спътниците вече я ловят без кучета. Отделно портовите професионалисти. Липсата на правни взаимоотношения с Република Панама обаче, (Знае се възловото значение на тази микродържава!), дават друго измерения на гарантираните на българите зад граница конситуционални права и свободи. Както и работата на борда на кораб под чуждестранен флаг. Щото морските паспорти и сертификати са номинално международни. Което би рекло - глобални. Дали застрахователният „P&I CLUB”, платил освобождаване на кораб и екипаж, е внесъл гаранция срещу задържането на капитана? И, ако не – защо!?! От уста на ухо се твърди, че компанията наела капитана е посъветвала своите сътрудници в България „да изтрият от регистрите си“ неговото име. (Рядко някоя компания би дала подобни прескрипции!) Слух, от който би следвало да тръгне всяко едно съществено разследване.  

ХОРАТА НА МОРЕТО В СТРАНАТА НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ПРЕДПОЛАГАТ, че помощник-капитан, е натопил к.д.пл. Светлозар Собаджиев. След скандала, помощникът духва в неизвестна посока. Доколко разпитан надлежно? Тук ми иде да запитам. Като са толкова солидарни възпитаниците на милото ни варненско морско училище; днес в различни точки на света, че и по дипломатически постове тук и там; що не се опитат да издирят този митичен помощник-капитан!?! Или са солидарни единствено тогава, когато някой неморяк се окаже достатъчно компетентен да се занимава с чудовищните мръсотии, които не престават да причинява практиката на море на морската околна среда!?! Медии твърдят, че помощник-капитана и 13 членният екипаж на „Маас Трейдър“, са разпитани В ОТСЪСТВИЕ НА АДВОКАТ И СЪДИЯ. После, депатрирани незабавно. Кокаинът се е намирал в помещение на бака, много добре обсервирано от високият кърмови капитански мостик. Мастер-капитаните умеят добре да си отварят очите. Какво е видял нашият варналия? И, ако да – защо не!?! Защо от кораба изчезват личните му вещи? В Панама, от немай-къде, си имаме почетен консул. Само почетен. Неговото посещение в „Ла Хоя“ констатира тежко нарушени човешки права. Дали той предлага да бъде нает г-н Мартин Кехада, адвокат по наказателно право, за защитник? (При осъдителна присъда Собаджиев го очакват от 5 до 15 години ефективен затвор!) Адвокатите на корабособственика са побързали да настоят, щото капитанът да признае вина, че да лежи минимално. Капитан далечно паване Светлозар Собаджиев категорично е отказал. Тук има някаква мистерия. Така не се държи виновен.

КАКВА БИ БИЛА по-нататъшната съдба на този загадъчно неначенат наказателен процес? Толкова надалеч от МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА? Това едва ли би могъл да отгатне някой. Все още не са ангажирани български международни експерти, правни и вещи лица. В това отношение, предполагам, намесата на единствената гражданска морскоспасителна асоциация BULSAR, (www.bulsar.org

), при нейните широки международни връзки на ниво IMO и др. под., би било докрай компетентно и полезно.

 

THE END / 29.03.2012

 
Категория: Политика
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.09.2013 04:44

image

 

© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

КОЙТО КОРЕНИ В ДРЕВНОСТТА
от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМ
 

 

ВЕЧЕ НЕ СЕ ПИТАМ, какво прави хората знаменитости? Някой навярно са родени за това. Можеби талантът. Но едва ли единствено талантът. Можеби популярността. Но, едва ли единствено популярността. В наше време, а нявярно и през Времето на Времената, знаменитостите умеят да съчетават талант с предприемчивост. При наличие на подходящ продуцент. А, на обемната изложба „ОТ ЕСКИЗА“ (27.03.2012.!), на знаменитият кореняк-варненец Стоимен Стоилов е менежер не друг, а популярният общинар архитект Венелин Жечев. Великолепен талант – съчетан с екс-топ-общински-менежер. В изложба, която ни се струва безкрайна, както Времето на Времената. Роден (1944.!) във Варна, България, през 1972., Стоимен Стоилов завършва Националната академия за изкуства – София. Родин защитник на новото, той е един от съоснователите на Биенале на графиката-Варна. През 1991. ателието му във Варна изтаря до основи. Това прави да се премести да живее в Австрия. Неговите изложби по света са безброй, а тези във Варна периодични. Тук, той дава поне по една изложба годишно. По същество лиричен график, Стоимен Стоилов носталгично съчетава приглушеният колорит на маслото, с императивният контур на перото. Труден за анализ, реминисцентен по съдържание, изследващ древността, (Серия „Carmina Burana”!), в салоните на галерия „Графит“, Маестро Стоимен Стоилов представя стотина сравнително нови (2001-2011.!) платна, ескизи и графики. Доказвайки, как често ескизът успява да говори, надхвърляйки по внушение и мощ, живописната творба. Един от малкото българи носители на наградата Готфрид Фон Хердер за цялостно творчество, Стоимен Стоилов е носител на медал на Фондация Билан-САЩ, на наградата „Илия Петров“ за стенопис, на медал от Лайпциг-Германия, а още през 1976. той завоюва Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехословакия, и други. Негови творби се намират в частни сбирки, в библиотеки и национални музеи, както в България, така и в Европа и Южна Америка, в Конгресната библиотека на САЩ. Стоимен Стоилов е все така непосредствен, все така приятелски настроен към всички и всичко – що е варненско. Без да престане да пътува творчески през инвенции от древността, той не продължава корени житейски във Стара Варна. Където и се завръща. Периодично. За да ни докаже, че материята на креативността не познава възраст.

 

 

THE END

 

27.03.2012


 


 


 


 


 


 

 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1286 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.07.2012 18:31

image

© 2003-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АПОЛОГИЯ НА ГРАДСКАТА ВОНЯ
от

Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

 

АКО СИ ПОНЕ ДОНЕЙДЕ ВАРНЕНЕЦ, крачейки през купищата перманентна смет обяздили този все по-рядко изумруден град, ти не може да не ахнеш - чак до плач. Очевадната мръсота всред която е затънала Стара и Нова Варна е показателна. Непоносима, драматична и трагична, тя принуждава да се запиташ. Като как, жителите на един вече милионен европейски град, се примиряват с подобно официализирано безобразие!?! Гости, прекосили седем морета и два океана, за да зърнат на евтиния прочутото варненско праисторическо съкровище. На път към класицистичен музей. Сподиряни от глутници застрашително смълчани улични псета. Газейки кучешки фекалии?  Под рухващи банкови козирки, и окаяно занемарени остатъчни архитектурни шедьоври. Всред купища фасове, около препълнени примитивни ръждиви кошчета за смет. Ега-ти устойчивия всеградски гьон-пюсюрлък, би възкликнал всеки. Налице е застрашително затъване в окъснял ориенталък.  При безхаберно пренебрегване на елементарни хигиенни стандарти, и обичайни християнски повели. Как никой не се стъпихоса да анализира, (По реда и закона!), възходящата административна безпомощност. Безсмислено набъбналите инспекторати по ред, хигиена, чистота и опазване на природната околна среда? Поголовното отчитане на всевъзможни тлъсто финансирани парлама-мероприятия, (Атавистичен остатък!). Възпрепятстващи всяка възможност някой да успее да установи отговорните хитреци, за настоящето всестранно екологическо падение на Варна-Град. Новоизпечени универсал-властници, притискащи варненското гражданство, да тъне десетилетия в предплатено неизрината домашна смет. (При изрядно платени данъци и такси!) От кумова срама, пресата и медиите спорадично си се възмущават. После – съвсем замлъкват. (Шушу-мушу, предстоят уволнения!) Чрез предизборни подмятания и персонални заплахи, проблемите на варненското обществено хигиенно-екологическо статукво, едва ли биха могли да бъдат разрешени спешно, ефективно, и трайно. В началото на двадесет и първи век, тежка партизанщина е гепила за гърлото вси варненци. Свободата на духа, мисълта и словото остават превърнати в посмешище. За послужване на собственици на медии, предизборно снабдени с дипломи за висше образование. Разбогатяли за сметка на примрели от уплаха малцинствени съграждани. Наложилисмехотворни унищожителни схеми, за заплащане приноса на журналисти и писатели. Замразяващи всяко гражданско-правно съпричастие към крещящите проблеми на Варна-Град. (Рязко нарастнал брой медии - уеднаквен характер!) При световен стандарт 25-50 цента за дума, (Гео Милев изисква от Георги Бакалов по 40 стотинки на стих-14.03.1914.!), варненският журналист на свободна практика получава 3.00 лева за 1500 думи аналитичен текст, чак ръка целува. Без това да прави впечатление на „блюстителите“ на Закона.

ТАКА СТОЯТ НЕЩАТА, с проблемите за утилизиране на сметта и поддържане на чистотата, в региона на Царицата на Черно Море. (Название в забрава!) За да бъде установено компетентно, открито,  честно и прозрачно. Като каква е истинската причина, градът да затъва все по-дълбоко в собствената си отпадна нечистота. Дали централизираното безпаричие? (Държавата обира на мижавия бизнес баш-каймака!) Дали всенационалния духовен упадък, форсиран на дребно, чрез козметично осъвременени мас-медии? Поддържан чрез безсрамно нищожни пенсии, неумело прикривана безработица, и заплати в грошове? Следва ли да търсим причините, в прочутата робска търпимост на редовия българин, надминала руския мужишки корен? Столицата някога настоя, па избързо гътна последните остатъци от оригиналния варненски сецесион. Гарантирайки по подобие на множество областни центрове в страната, задължителната държавна централна градска дупка. (Во Веки Веков - Амин!) Поддържайки странен областен център! Без самостоятелни здания на: Сметна Палата, Съдебна Палата, Библиотечна Палата, Стокова Палата. Без модерна палата за Държавен Архив. Без Оперна Сграда. Без Филхармонична Сграда. Без съвременно здание на Областна Управа. Без съвременно Пътническо Пристанище. Безпощадно натаманен с Централна Градска Дупка. Дали някога любимата на политиците „Епоха Ще“, би се превърнала в реално Настояще? Това не би могъл да каже никой.
THE END
27.03.2012-11:47-AM.
 
Категория: Новини
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 09:22


image


 

(C)1988 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ
С ЕДНА ЦИГУЛКА
 

    разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 

ТЕЗИ МОРНИ ДНИ, прочиствах темелите на старата фамилна къща. Там, в Гръцката Махала над морето. (Някога скована от изхвърлени от морето корабни греди!) С дървено слънце на чело. С поглед вперен в бездънното море. Твърдо решен да се отърва от последното, което не е за уличната кофа за смет. Преди почти половин век време, покойният мой Баща, Барба Драгоста Николиди Втори-Пирото, (Име доста странно – нали?), бе посочил назидателно с охлузен от рибарски мрежи показалец, единственият по онова време градски клошар. Син на просперираща белоградска фамилия. Доктор по сравнителна социология и лингвистика. Ползван от градската управа и съд за преводач, при особено заплетени случаи. Изритван, без дори да му платят. Скитникът не бе успял да намери приложение на своите знания, придобити под покрива на Сорбоната. Тук, в най-забутаният апендикс на Балканите, наричан Белоград, кой се интересува от международно морско право? Доколкото го има, (А обикновено никакво го няма!), върви по до болка известна митническо-връзкарска методология. Виж, бе казал тогава Папа, да не се получиш докторант, ровещ в кофите за смет! Странни времена, жестоки нрави, непонятни никому бащи. Преди да отлетят в невъзвратимото, как усещат, що ще се получи? Все пак, Папа не успя да познае. По онова далечно сурово време, сравнителните методи за оценка, анализ, диагноза и прогноза, не бяха така глобално развити и загробващо прилагани. Както, да речем, понастоящем. Когато всеки стажувал в кафе-ресторант-на крак задокеански багабонтин, е готов да натресе над цял един народ своето дипломирано невежество. Отхвърлях слой подир слой домашна натория. Неуловимо се завръщах назад във Времето на Времената. Щом достигнах старинния скрин на Барба Пиро, отворих го, па ахнах в изненада. В една от неговите ракли се спотаяваше, (Мелодичен звън!), все още годна да свири, тъжи и развеселява, моята стара концертна цигулка. Грабнах кожения калъф през рамо. Зіарязах всичко. Претрополих по стълбите до хола. Положих го върху леглото. Разкопчах калъфа. Разтворих скъпоценната дървена кутия, а от нея изригна аромат на натрошен колофон, на отдавнашна а незабравима есен и море, на нечувана Любов, на смоква и финап, на райска ябълка и на липа. Кадифената възглавничка-подбрадник въздъхна, па излъчи онзи старомоден аромат, (Парфюм “Chambre”!), който винаги ще се нарича Минало Незабравимо. Инструментът простена в моите схванати старешки ръце. (Качествен инструмент, с десетилетия не си позволява да се саморазстройва!) Дръпнах по струните лък за Вивалди. О, как не се забравя всичко. Но, друго бе едно време. Подмокрих безброй хартиени кърпи със сълзи. Внимателно поставих цигулката заедно с лъка, върху белотата на вечно откритото разхвърлено легло. В кутията се мъдреше букетче изсъхнали цветя, превързани с някога бело-снежна кордела. Прибавих ги към цигулката и лъка, а те се разпаднаха в отвратителен кафяф прахоляк. Седнах на пода да се донаплача, па да се сбогувам. Беше ми дала много. Бе получила малко. Щяхме да се разделим завинаги. Едва ли щяха да ми платят, колкото заслужава подобен скъпоценен вечен инструмент. Но, що да сторя? Докато данъците се катерят по висините, пенсиите пропадат в низините. Това, което държавата ти спестява, (Не твърдя „ограбва“!), длъжен си някакси да донабавиш. Предполагам, това е то, големият финансов майсторлък, где един ден ще докара цялата планета да се превърне в цистерна отровногорчив дим. По държавнически се размислих. Знаех, че великолепните всевъзможници-държавници от една недалечна скапана страна, преди да внесат що да е в парламента, задължително присядат в мълчание на пода, дано бъдат по възможност най-земни. Установих, че всъщност ми е все тая. (Отдавна не следя никаква политика – случайни хора витаят там!) Отново се съсредоточих, в полза на своята стара концертна цигулка. Ако я продам, рекох си, може би ще успея да платя ток и вода за изтеклия месец. Ако не я продам, казах си, като нищо ще ми спрат тока и водата, па и ще ме изтипосат в местният вестник. (Най-вече четен из чуждестранните посолства!) В краят на краищата, може и да изкарам някоя и друга злокобна зима без ток, вода и манджаре. Компанията едва ли ще пропусне, да си ме даде под съд. (За едри разбойничества, кому стиска доказателства да набира?!?) Нали сме държава във вечен преход? Нужна е манифестация на власт. Какво тук значи някакъв пенсиониран риболовец? Тези мисли ме отчаяха съвсем. Ами, ако това си се случи, това от всяко положение би означавало “Стоп!”, реша ли да се юрна на стари години на работа зад граница. Където работодателят цивилизовано ти взема здравето, с възможно най-учтива усмивка. Отпуснах се съвсем на пода. Въобразих си, как съм истински нашенски държавник. Възрадвах се, че бих могъл да оправя нещата. Започнах да чертая планове. И, тъй като нямаше кого са командоря че плановете да се сбъднат, освен патканите в мазето, отдадох се на спомени. (Време топло, кара на сън!)
СПОМЕНИ
СЕ НАМЕРИХА В ИЗЛИШЪК. И направиха да пропусна, настоятелните позвънявания на търговеца на музикални инструменти. Юрнал се да купи моята нещастна цигулка на безценица. Пазарът слаб, бе се оплакал при първа среща. Самият той се крепял с износ зад граница, че и ДДС внасял на държавата – нейната мила майчица коварна. За което е безкрайно горд. Срещу износ на старинни музикални инструменти, вкарва китайски пластмасови каски за глава. Единственото, което върви, бе добавил под секрет, това е отчасти строителството, и изцяло пожарникарството. Напоследък внесъл цял контейнер металически пожарникарски каски за глава. Оказали се позлатени, та митото излязло двойно. Как да не го съжалиш?
БЯХ ЕДВА ДЕВЕТ ГОДИШЕН,
(Майките, кой знае защо, отписват синовете от личен отчет, именно на подобна възраст!), когато Маман ме взе за ръка. Каза едно “Пари има!”, па тържествено ме заведе в единствения музикален магазин в Белоград. Там, всред прашясали музикални инструменти зад стъклени витрини, рафтове изпълнени с пожълтели от времето ноти, (Руски романси и италиански канцонети отпечатани през деветнадесети век, подпряни с прясна боза от Карел Влах!), между огромна като британски локомотив блестяща медна туба; и самотен като скандинавски лебед бял роял; под зеленикав похлупак от гебеджанско стъкло, върху къс протрито театрално кадифе; лежеше Една Истинска Майсторска Лъскава Цяла Нова-Новеничка Концертна Цигулка. Продавачът Бай Юрдан Трамонтана, незначителен музикант ала изключителен търговец, мърморейки под нос ария от неизвестна оперета нса Лехар, отмести ритуално стъкления похлупак. (Звън!) Внимателно го постави върху белият роял. (Звън! Звън!) Възхитен отстъпи две крачки назад. (Звън! Звън! Звън!) Роялът недоволно проскърца върху своите колелца, готов да хукне надолу по улица “Преславска”. Да претрополи по “Вапцаровска”. Да профучи покрай дремещите милиционери пред пристанищните порти. Да кривне по кея, че да потъне при старите кораби в морето. Продавачът грабна цигулката в ръце, и, (О, Миг! О, Мигновение!), изпълни онзи посредствен ресторантски чардаш, сторил се на Маман не само виртуозен, (В кафе-тераса “Куцото-Куче”), но и достъпен за всеки заекващ белоградски хлапак. (Добрите изпълнения изглеждат лесно достижими!) Така получих нова-новеничка концертна цигулка, безброй обязаности в добавък, и онова срамно петно за човек “не в съвсем в ред”, каквото в балканските пролетарски квартали лепват на всеки, опитал се да надмогне бедността с талант. (После, ти го натикват в полицейското досие, върви се оправяй!) Ощастливена, Маман извади куп пари, па остави продавача да си отброи. Бай Юрдан Трамонтана пипна парите. Тури ги в джеб без да ги брои. Написа фактура. И, ми натика цигулката в ръцете.
- Можеби, – изрече мъдро и злокобно. – Но в Белоград - не би!
Не разбрах нищо, но видях, как усмивката на Маман помръкна. Едва сега, с цигулката в ръце и спомените през глава; разбирам какво е искал да каже.
Върнахме се изморени у дома. Гордо прекосили Белоград надлъж. Подир това нашир. Нека види градът край морето Темарин, още един начеващ цигулар. (Завистниците да пукнат!) Не е за забравяне, как Маман бе изключително горда. Със своята нова касторена шапка, с кордела под шията. Ситнейки със своите следвоенни коркови обуща. С моята прескъпа цигулка. И аз. Подсмърчайки и хленчейки, с ръкописният препис на нотите на знаменитият концерт на Вивалди в ръка.
ВОЙНАТА ЕДВА БЕ СВЪРШИЛА, или поне така писаха вестниците. Баща ми, Барба Драгоста Николиди Втори - Пирото, отново бе пипнал гемиджилъка. Оказа се рано-рано у дома. С лула в ръка. Пред стъкленица ракия. Не знам дали се зарадва. Взема цигулката в лапи. Поогледа я. Обърна я обратно. Почука вещо с пръст. Хвърли поглед на фактурата.
- Трофейна работа . . . Глътна пара за цял кораб . . .
Скокна, някак особено тревожен, на велосипеда. Па отпори към Холандския кей, където домуваше славната така “Марифея”.
- Все нещо ще каже, - заяви маман, но радостта й още повече помръкна. - Мръсен старомоден махнаджия!
ТАЗИ ТРЕТА ПО РЕД ЦИГУЛКА,
изключително възрадва моят учител по музика, Чичо Коста Явлението. (Два пъти седмично по два часа!) Задължителния балкански квартален интелектуалец. Запасен подофицер-школник на ̀Т Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител. (Би могъл да го опази!) Тенор - Саксофонист от флотската музика в Белоград. (Втора специалност от офицерската школа!) БНБ банков касиер пред пенсиониране. (Цяла седмица боб и краставички, в неделя пиле печено!) Нахакан концертмайстор на Белоградския Филхармоничен Оркестър. (Негов съосновател, макар да не е за вяра!) Самоук лютиер на цигулки за конкурса в Провадия. (Провежда се на две години, а би могло да бъде и пролет, и есен!) Всепризнат частен учител по цигулка. (Не взема скъпо!) Който не си поплюва да тряска лък, по всякакви младенчески невинно фалшивящи пръсти. (Татко ти пари ми плаща!)
ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НЕ СЕ ПРАВЕШЕ ЕВРОПЕЕЦ. Бе по рождение такъв. Днес, започне ли небето да ръми, особено в късна есен, (Есента в Белоград е повече от златна!), ставите на пръстите на бедната моя лява ръка започват да напомнят, че може би и аз съм донейде европеец. Отдавам го на изисканите педагогически похвати на моят пръв учител по музика. Никога, на годините прекарани във флота. Чичо Коста Явлението, (Капо на Белоградския Тамбурашки Оркестър в Морското Казино!), в дрехи на древен унгарски тамбуран, всяка привечер размахваше насам-натам окапал артистичен перчем, дирижираше с лък и изпълняваше на цигулка, потупвайки войнствено с крак всичко онова, което тогавашната цензура считаше за допустимо. (Всички цензори са безкрайно морални, и големи патриоти.) По онова трепетно следвоенно време; когато столицата бе в руини, а морето препълнено със мини; най-скоростната разрешена мелодия на подобна сцена, бе румънското хоро “Диминяца”. Превърнато подир години от един цирков артист, (Мирча Кришан!), в джазиран международен шлагер. Изследвано, доказано и представено, в регионална енциклопедия по музика. Написана, саморедактирана и обнародвана в цели десет екземпляра, от един от безбройните ученици на Чичо Коста Явлението. (Достойно гладуващ пенсиониран учител, пред вратите на местното училище за изкуства!) С повод и без повод, след като излееше яд чрез някоя минорна гама, Чичо Коста Явлението войнствено размахваше лък.
- Ще станат сто години мръсен фашизъм, на тоз
въшлив Балкански Полуостров, Майка – а – а … Ето защо, тук няма никакви явления!Тази дълбока философска мисъл, предрешила неговият артистичен прякор а отчасти, и моят бедняшки жизнен път винаги ми идва на ум, затворят ли ми безпричинно вратата под нос. Нещо, което не все по-често ми се случва.
ВСЕКИ БОЖИ ДЕН
към пет часа подир обед, Чичо Коста Явлението, тържествено обличаше черният официален фрак от държавният симфоничен оркестър. За да прескочи до кварталната кръчма, където да пийне за начало една-две греяни. После, здравословно развеселен, тананикайки си “Веселата Вдовица”, да заеме своето основно работно място на касата в “Баня Горгона”. За да продава билети. Трябваше да се живее. А да се живее на Балканите, винаги е лукс. По онова време банята работеше на смени. От пет часа зарана до пет часа подир обеда – женска. От шест часа подир обеда до полунощ – мъжка. През останалото време – подготовка. Над банята денонощно витаеше загадъчно ароматизирана пара, стелеше се над керемидените покриви на Белоград, достигаше недалечните околности. Луташе се над морето. За да се вдигне, превъплатена в слух и легенда, навъзбог. Една топла пролетна нощ Мутата Цепелина-Цеп дойде, и авторитетно обяви, че оберлихта над “Баня Горгона предизвиква.
- Как предизвиква?
- Просветва – загасва . . .
Съобщил на баща си, но той махнал отегчено с ръка.
- Такъв е Животт, момче . . .
М
айка му изсумтяла нещо, па влязла в кухнята да чупи чинии. В една махала, където всичко е до болка ясно, рядко остават неосветени загадк Любопитно бе да разберем що се случва, в “Баня Горгона”.
ЕДНА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР,  заедно с Мутата Цепелина-Цеп и едно куцо махленско куче, изкачихме възможно най-тихо, дървените стълби към терасата с оберлихта. Под покрова на нощта, като под огромен окуляр на микроскоп, къпалнята на “Баня Горгона” блесна с белотата на чопнат от градските разкопки мрамор. Тук-там осъвременен с цветни фаянсови плочки. Чичо Коста Явлението и неговата съпруга, захвърлили дрехи с кофи и метли в ръце, почистваха кварталната баня от наслоената през деня мръсота. (Години по-късно седях край подобен оберлихт в една учебна операционна зала някъде в Европа, за да изучавам похвати, каквито днес намирам безчовечни!). Но тогава, ние, двама махленски хлапаци със жълто около уста, стояхме смаяни пред Блесналата Гола Истина На Живота. Човекът, който правеше и живееше с изкуство, отмиваше в градската канализация остатъчната мръсота на половин Белоград. Каналът се задъхваше. По едно време Чичо Коста остави кофата, и излезе. За да се завърне, налякъл концертен фрак на голо. Грабна из един ъгъл своят посребрен саксофон. Саксофонът проплака. Леля Мика, неуспялата балерина от столичния Кор Де Балет, захвърли метлата. Скокна върху подиума за теляк, размахвайки ярък карминен шарф. И, затропа степ, с налъмите за баня.
О, танц на апостолически мъченици!
О, безумен хъс за изкуство! Насладата от Забраненото е Кратка
Дали го вършеха всяка вечер? Какво друго биха могли да правят? Да набият гората, едва ли стискаше някому. Всички комитски места отдавна бяха превърнати в курортни зони, че да бъдат затрупани със стопански отпадъци. Предполагам, че цялата Втора Световна Война бе водена именно, за да бъде светът окончателно затрупан с отпадъци. Спомням си съвсем точно, какво тогава изпълняваше Чичо Коста Явлението. Това бе добре известната мелодия “Пияният Кълвач”.
- Трата – Трата – Та – Трата – Тра – Тра-а-а. . . 
- Трата – Трата – Та – Трата – Тра – Тра-а-а. . .
- Трата – Трата – Та – Трата – Тра – Тра-а-а. . . 

Чичо Коста Явлението изпълняваше мелодията гръмко, майсторски, едновременно по официален фрак, и все пак - както го е майка родила. Бе време, когато всевъзможните забрани бяха толкова много, че на хората не им оставаше нищо друго, освен да правят изкуството всред мрак. Поради това оберлихтът на “Баня Горгона”, периодично светваше и угасваше. При разрешена от властта мелодия, оберлихтът светеше. За забранена от Властта мелодия – тъмнееше. Едно оставаше неясно. Как и какво танцуваше Леля Мика, щом Чичо Коста Явлението изкомандваше “Мрак!”
Но, какво значение . .
ВСИЧКО ТОВА си припомних едва тези морни дни, когато под натиск на милите вресливи домашни, (Болезнено податливи на кризи!), реших да продам и цигулката. Единствена реално скъпа вещ, която някога съм притежавал. Търговецът бе мащабен мераклия. Само подир час довтаса с камионетка. (Мерцедес за покойници, пребоядисан в калифорнийски роз’!) Хвърли пари върху масата, а на мене ми се стори, че масата от срам потъна в пода. Не от никаквите негови пари. От най-обикновен човешки срам. В душата ми зейна яма. Не се възпротивих. През целият свой съзнателен живот, все съм се противял. Кога на Господ-Бог, кога на Църква, друг път на Началник, на вечно скапаната държава – на кого ли не. Сега не се и опитах. Бях пречупен клон, който съвсем скоро ще изсъхне, а докато гние трябва да яде. Бяха успели. Да, да, да. Те бяха успели.
Търговецът грабна цигулката. Изсмя се тържествуващо. Много се търсели такива талпи.
(Нарече цигулката “талпа”!) Художниците ги вграждали в картини. Вече всичко било електроника. Ако останело нему, всичко неелектронно щял да превърне в пух и прах.

- Ами Парите ми!?!
- Нали ти платих!
И изчезна, разговаряйки по мобифон. Погледах сумата. Не бе кой знае какво, но все пак бе далавера.
НЕЗАБАВНО
ПРЕСКОЧИХ ДО ПАЗАР "ЧАТАЛДЖА".
Купих хляб, соли  вино. По навик - буца колофон. На връщане, в припадащия здрач си се чувствах, кой знае защо, сякаш надувам онзи саксофон. Саксофонът на Чичо Коста Явлението. Но, саксофон никога съм нямал. Сега нямах и цигулка. Казвах си, че не бих могъл да тръгна по улиците, като се правя, че свиря на несъществуваща цигулка! По творчески е, да побръмквам с бузи, като саксофон. “Пияният Кървач” е парче, удобно за побръмкване с бузи! Напомня за немислима свобода.
 
НАВЯРНО ПОДОЗИРАТЕ, аз съм стар ерген. За мене никой никога не е танцувал, и едва ли някой някога би посегнал да танцува. Поради лесно обяснима неплатежоспособност. Побръмквайки с уста, провлачвайки парализиран крак, от супера към дома за лишен път установих, че всъщност Никой Никога Не Ме Е Обичал Така Безотказно И Лудо, както някога Леля Мика обичаше Чичо Коста Явлението. Там, след полунощ, върху подиума за теляк, под оберлихта на “Баня Горгона”. Под удивените погледи на две момчета и едно скимтящо куче. Танцувайки в добре позната мрачина. Върху подиума за теляк. В ечащата кухина на кварталния хамам. Размахвайки проблясващ карминен воал, подобающ неотлетяла душа на мъртвец. Пътем реших, че няма да платя стотинка на трите обирджийски инкасаторски компании. (Ток, вода и газ – всеки месец!) Не харесвам да съм съучастник във всенародно изнудване, а то само си се получава щом не се съпротивляваш. Всъщност, не се ли отървах съвсем навреме от любимата цигулка? На хаплювци като мен са им нужни прът, трикольор и автомат. Не някаква си там реплика на Страдивари. (Antonius Stradivarius Cremonenius Faciebat Anno 1713.!) Сетих се, как с парите от цигулката, бих могъл да си купя саксофон втора употреба. (Внос USA!) Само че, кой ще танцува за мен!?! Ами къде!?! “Баня Горгона” отдавна не съществува. Обществените бани са заместени със смъртоносни дискотеки. В които може, и “Пип-Шоу” да видиш, и като в баня да се изпотиш, и без да подозираш - в морга да полегнеш.
НАБЪРЗО СЕ ПРИБРАХ У ДОМА. Имаше толкова много работа за вършене. Погледът ми попадна върху моя стар учебен тъпан. Лични хора приватизираха градове и села. Аз успях да прилапам тъпана от духовата музика на закритото училище, в което преподавах! Драсна ли в Южна Африка, с мене го вземам. Няма да приватизирам диригетската палка, я! За нея се изисква, освен всичко останало, и талант. Зарязан безмилостно под дебел слой прах върху гардероба, този славен учебен тъпан, под въздействие на подозрително променливи климатични сили, безпомощно потрепва - мъчително отглася. Стъпих върху един стол. Снех барабана. Грабнах онзи хубав кожен топ! И, задумках със все сила. Можеби някой все пак, би се разбудил. Но блокът, в който живея, разполага с толкова модерна шумоизолация, че все едно нищо не се бе случило. Дали просперитетът на съвременното човечество не се корени именно във разрастващата се взаимна изолация? Пардон, кой спомена Прозрачност?

 

 

THE END
25.03.2012/19:45
© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

146

 

 

 

 

 

 


 


 


 


 


 

 
Категория: Изкуство
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 31.03.2015 01:38

image

© 2012 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
VARNA EUROPEANA – НИМА?

от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ИМА ЕДНО МЯСТО ВЪВ ВАРНА-ГРАД, където Европа е пристигнала без да чака 2019. Запътена през Времето на Времената, Варненската Регионална Библиотека “Пенчо Славейков“, (www.libvar.bg), стартира двугодишен проект с особена значимост (01.01.2012.). Става дума за изключителният „ПОЗНАНИЕ ЗА ЕВРОПЕАНА“ (Europeana Awareness). В продължение на 36 работни месеци екипа при Библиотеката, предстои да фокусира усилия върху разпространение на информация за характерът, целите и задачите на Програма наричана накратко „Еуропеана“. Чиято основна задача е, при завишено ниво на бдителност, опазване и осигуряване на дигитален достъп, до културното наследство на страните от Европа,. Чрез утвърждаване и генериране на дигитални и социални мрежи; чрез създаване на партньорства и изграждане на канали за разпространение на съдържание; чрез издирване на частни и регионални колекции и тяхното модерно дигитализиране, при подходящо провокиране ангажираност на прекалено бюрократизирани културно-ключови институции. Гарантиране свободен достъп и употреба на стари и новосъздадени културни продукти, е една от задачите в които Регионална библиотека – Варна, от години държи челно място пред останалите регионални библиотеки в страната. Независимо от огромните притеснения които създава ЛИПСАТА НА ОБЕМНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА СГРАДА. Планът за дейност на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, (2011-2015.!), предвижда регионални, национални и интернационални дейности, каквито Библиотеката е наченала в началото на настоящата фискална година.

 

В РАМКИТЕ НА ТОТАЛ-ЕУРОПЕАНА, се видят 48 партньорски културални организации от 30 европейски страни. Целта е описване, сертифициране, оповестяване и гарантиране на достъп до съхраненото чрез Еуропеана европейско културално наследство. Работните пакети, в които следва да бъдат вместени знания и усилия, не са много, но са достатъчно обемни:

  •  

    Обществени и медийни кампании;

  •  

    Набиране на крайни посетители;

  •  

    Създаване на нови партньорства;

  •  

    Свързване на културното съдържание с т.н. културен туризъм;

  •  

    Мрежа за авторско право и сродни права;

  •  

    Менижмънт и координация.

 ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ на Регионална Библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна е съществено, че единствено тази българска регионална библиотека представя РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на този динамично развиващ се форум. Успешен партньор по програма EUROPEANA-LOCAL, депозирала изключителен информационен пакет с повече от 25 000 дигитални единици уникални свидетелства за културния кипеж по нашите земи испокон веков, та до настоящем. Фондация ЕУРОПЕАНА финансира 27 национални рекламни кампании, една от които предстои да бъде осъществена в регион Варна. Разпознавайки събиране на информация; улесняване обмен на информация; привличане на нови ползователи на европейското културално наследство, където се крие нишката на Времето на Времената; както и подкрепа на местни инициативи. Всяка рекламна кампания ще трае около месец. Включвайки създаване на мрежа между националните координатори, при нонстоп мониторинг и система за оценка и анализ.

 THE END-24.03.2012/14:24PM
© 2012 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
 

Категория: Регионални
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 09:26

image

 

© 2012-BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
ЖЕНАТА ГДЕТО РЕШЕШЕ КОСИ НА ДВОРА, 
НЕ МОГА - И НЕ ИСКАМ - ДА ЗАБРАВЯ;

ТОВА – ЗА НАС - БЕ СКРИТАТА ПАРОЛА,
С КОЯТО И ДО ДНЕС УСПЯВАМ И БОРАВЯ.
 

ЖЕНАТА СМЕЛО ИДЕШЕ ПРИ МЕНЕ -

ОСТАТЪКЪТ ОТ ДРЕВНА МОРСКА ПЯНА;

ЧИСТОСЪРДЕЧНО ЛЮБЕШЕ МЕ НОЩЕ-ДЕНЕ,

 И СЯКАШ СПРЕТВАШЕ НАЙ-СПЕШНА ТЕЛЕГРАМА.

ЖЕНАТА МЕ ЗАРЯЗВАШЕ СЪВСЕМ ЗАДРЯМАЛ,
НА ПРЪСТИ СЕ ИЗНИЗВАШЕ ДАЛЕЧ НА ДВОРА;
БЕЗКРАЙНО РЕШЕШЕ СЕ С ГРЕБЕН ПРЕМАЛЯЛА
 ТЯ – МОЯТА ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНА ИЗГОРА.

ЖЕНАТА СТАРИ НАВИЦИ И ДНЕС ДОКЪРПВА,

РАЗРЕСВАЙКИ КОСИ ОТ СНЯГ ПО ЧУЖДИ ДВОРИ;

ПОТЪНАЛА ВОВЕК ВСРЕД СПОМЕНИТЕ НИ РАЗДЪРПАНИ,

С КОИТО – ТЯ! - ОБЕЗУМЯЛАТА - НА СЕБЕ СИ ГОВОРИ.

ЖЕНАТА - ГДЕТО ЛЮБЕХ ДО ЗАБРАВА,
ЖЕНИТЕ – ГДЕТО ВЕЧЕ НИКАКВИ ГИ НЯМА;

ЖЕНАТА – С НЕОБИКНОВЕНА ЛИЧНА СЛАВА,
  ЖЕНАТА - С ТРЪПКАТА ДО СМЪРТ КОРАВА,

 THE END/23.03.2012-09:00

 

© 2012-BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV ROU



 

 

 


 

 
Категория: Поезия
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.07.2012 18:41

imageimage

 

© 2012 – Bogogmil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ДОБРИТЕ СПАСИТЕЛНИ НАВИЦИ

 

от

 

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ


 

ПАСАЖЕРСКОТО КОРАБЧЕ Pass./Vess. “RABAUL QUEEN” (Рeйбeулска Кралица); регистрирация Папуа, Нова Гвинея; веднъж седмично държи морска междуостровна линия КИМБЕ–ЛИЕ. Пасажерски ферибот с 259 брт водоизместване и дължина 47 метра (Припомни „Емона“ и „Калиакра“!), японско производство от 1983.. Кораб прекалено остарял, за да бъде все още на вода. При екипаж 12 човека, капитанът му товари над 310 редовни пътници. И, колкото може повече гратисчии – на черно. Това са Соломоновите острови, а там животът е от днес – до утре. В ранното утро на 02.02.1912., към краят на своето двадесет часово пътуване, три дълги мъртви вълни преобръщат корабчето. Четири часа по-късно, пасажерското корабче „Рeйбeулска Кралица“ окончателно потъва, само на девет морски мили от порт Финшхафен. Разследването предстои да докаже, че броят на пасажерите е бил над 500 човека. По тези места островите са безброй, (42 острова, 25 архипелага, 7 атола!), а говоримите езици около 800! Както в България, така и там, всички до един са връзкари. С един билет обичайно пътуват поне двама души. При 237 спасени и 321 безследно изчезнали, (10.02.2012.!), австралийските власти пристъпват към издирване на виновно длъжностно лице. При допустимо регистрово натоварване от 310 пътници, на борда на корабчето са се оказали общо 558 човека. Открити са тела само на 6 жертви. Двадесет и седем спасени, (05.02.2012.!), се обаждат на свои

близки по GSM от недалечен остров. Соломоновото море е пълно с необитаеми острови, а водата е между 20-28 градуса по Целзиус. Още на следващият ден, (03.02.2012.!), Кралица Елизабет Втора Английска, изпраща съболезнователна телеграма до Генералният Губернатор на Папуа – Нова Гвинея, негово превъходителство Майкъл Оджо. Случаят се счита за приключен. В района на бедствие, под пълен товар на път за Токио, се оказва m/v “MOL SUMMER”- Limassol. Модерен контейнеровоз под командване на к.д.пл. Владимир Гаргов, с главен механик инж. Иван Иванов. При мъртва вълна над 5 метра и вятър около 5-6 бала, на мостика се получава разпореждане от Австралийската агенция по морска безопасност. Към района се насочват десетина кораба. Агенцията възлага на капитан далечно плаване Владимир Гергов, ръководенето на спасителните дейности. „MOL SUMMER” успява и спасява 116 човека. (Половина от спасените!) Капитанът, офицерите и екипажът получават специални благодарности от агенцията, и похвала от компанията собственик на контейнеровоза. Странно, но в официални сайтове имената на спасителите-българи биват премълчани.

ПО ВРЕМЕ НА ТЕКУЩИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЕЗНИ НАУЧНИ ЧЕТЕНИЯ, организирани от частната гражданска формация за морско спасяване на к.д.пл. Никифор Герчев, двамата герои бяха отличени с дипломи, плакети и награди. Както от страна на „Морска администрация“-Варна, така и от ръководството на ВНВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, чиито випускници к.д.пл. Владимир Гергов, и инж. механик Иван Иванов, се явяват. Всичко това би останало съвсем незабелязано, за варненската морска общественост, ако не бяха искрените усилия на знаменият поборник за граждански права при спасяване на море, к.д.пл. Никифор Герчев. Чиито компетентни инициативи не престават да боцкат съвестта на безброй казионни институции, Накачулили море и бряг дотолкова, че игнорират задължителни международни конвенционални прескрипции, промотирайки законодателство под лобистки натиск на лаици.

 

© 2012 – Bogogmil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 
Категория: Политика
Прочетен: 497 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 18:54

image

 

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ГОСПОДИ, ПАЗИ МЕ ОТ КРЪГЛИ МАСИ!

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ


НЕ ЗНАЯ ДАЛИ СТЕ НАЯСНО. Всевъзможните кръгли маси в крайна сметка излизат – пирамидално-триъгълни. Установено още в далечната 1986.. Когато един „световен екологически форум“, (От наши хора – за още по-наши!), в очакване на покойният Бай Тодор ЖИВКОВ, спретна подходяща „кръгла маса.“ Прераснала в безброй малки масички, из не чак толкова обширните апартаменти на хотел „ВАРНА“. Където на запалянковците по държавни софри бе назидателно пояснено. Как корените на съвременната баш-екология коренят не другаде, а в благороднический кенеф на предреволюционна Финландия. (Академик А. Мойсеев АН-СССР!) От това безгрижно прощъпулно време, повече от петнадесет минути „кръгла маса“ без софра – не изтрайвам. Не търпя изтъркани тоталитарни песньовки на опреснен либерално-демократически глас. Файдасъз!

НЕ ПОДОЗИРАХ, че старото архивно хранилище на 14 етаж на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, е превърнато в мини-заседателна зала „Европа“. Където, нашенско разклонение на абсолютно неизвестна под покривите на СТАРА ВАРНА международна фондация, (PARTNERSHIP FOR ROMA PROTECTION, PREVENTION AND PROMOTION”); чрез фондация „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ“, (20.03.2012.!), проведе кръгло-триъгълна маса, (Понякога и жени-експерти трудно се усещат!); по проблемите на „ПРАВОТО НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.“ Нешироко огласена. Предвидена за двадесетина високостоящи длъжностни лица. (Половината отсъстващи!) За топ-журналисти. (Изявени мълчаливци!) За пишман-дузина БРАТЯ-РОМИ ЗА ЕКСПОНИРАНЕ. И, за никого другиго. Какво падение! НАСАЖДАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА РАСОВА СЕГРЕГАЦИЯ ЧРЕЗ ОФИЦИАЛИЗИРАНИ ПРОСТОЛИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ. Яко захапано от водеща дама с неоповестени заслуги. Най-напред, и едва ли за последно. (Как ни изправи един срещу други – само с две сладки приказки!)

ПРОБЛЕМЪТ С Т.Н. „ВАРНЕНСКИ РОМИ“; единствени наши варненски съграждани професионално решаващи проблемите с варненските градски отпадъци, в интерес на собствениците на обирджийските сметосъбирачески фирми; види се, е в центъра на внимание на нещо повече от т.н. ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ. Не само на програма „ROMA SOURCES”, почти тихомълком развяла ноу-хауто на Юниън Джак в халетата на ОБЛАСТНА УПРАВА ВАРНА, през изминалата седмица. Проблем на още кой знае колко на брой ПРОРОМСКИ ФОНДАЦИИ. Чиято дейност – убеден съм – по-скоро затруднява, отколкото да облегчава работата на регионалната власт.

С ПРАВИЛАТА НА ТОТАЛИТАРНОТО УПРАВЛЕНИЕ, бе сравнително лесно да си наясно. При всяко запитване до държавен орган, бе лесно да получиш - В ЗАКОНЕН СРОК - ответ. С правилата на ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ, дори за подготвен гражданин, не е лесно да се влезе в крак. Камо ли, за НАШЕГО БРАТ-РОМА. Редно е, да се запитаме. Като как капитална управленска проблематика бива предоставяна за управление, в ръце на НЕДОКАЗАЛИ НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ САМОДЕЙНИ „ГРАЖДАНСКИ“ ОРГАНИЗАЦИИ? Като как една съвременна балканска държава си позволява, да предостави на случайни обектив-активисти да обсебват елементи от държавната политика? Чия загриженост е всичко това? Предумвайки ни чрез „кръгли маси“, как си имаме проблеми, при едно сравнително добре поддържано социално равновесие? Не ми говорете, за „ПРАВНО-НЕВИДИМИ ХОРА“. Такива няма, и не може да има. Правно-невидими са мързела и безхаберието на кварталните. Като как, до осемдесетте години на миналият век, БАЙ БОРИС АНГЕЛОВ, (Специалистите знаят за кого става дума!?!), успяваше да наложи паспортна система за безусловно всички български граждани от гетото на ВАРНА-ГРАД, днес преднамерено обидно наричани „РОМИ“!?! И, как така се налага да се апроксимира „ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ“, с правилото „ПРАВО ЗА ДОСТЪП“? Кой налага прекалено продължителен период от социално време КУЛТИВИРАНЕ НА ОТКРИТО СЕГРЕГАЦИОННАТА КОНЦЕПЦИЯ „ЦИГАНИН-БЪЛГАРИН-РОМ“!?! Доколко една подобна постановка носи хаир за държавата? Не ви ли се струва, че мераклиите за КАРТОТЕКИРАНО ДОБРУВАНЕ НА НАЙ-БЕДНИТЕ СЛОЕВЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, в една държава от векове на ръба на сиромашията, от ден в ден стават все повече? Като как РОМСКИ ПРОБЛЕМИ не са известни нито преди, нито подир освобожденията на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, а такива се изявиха едва подир 1990.!?! Не ви ли намирисва всичко това, на намеса във вътрешните работи на държавата? Що се отнася до т.н. „МЕМОРАНДУМ ЗА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, то повече е от ясно, кой ще свърши цялостната работа – ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВАТА. Но забележете! Под надзор наричан „ангажемент“, от трета страна. В което е, и същността на нещата . . .

THE END - 20.03.2011-22:19

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY


 

 
Категория: Политика
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2012 19:44

image

 

 

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ДА ВЛИЗА СЛЕДВАЩИЯТ!

 

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
 

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА, не е това което би следвало да се очаква. Махленски интензифициран, далавераджийски финансиран, безпощадно управляван. Различен от онзи от недалечното минало. (Евтини хавански пури – автентичен созополски коняк!).Когато следваше строгите изисквания на единоначалие. И, дори да не им се иска на днешните социал-ментолози, този трудов пазар на закрепостени към работните места специалисти, си хубаво пулсираше. Щом се препълнеше с работодатели, „Личен състав“ позволяваше мигриране от една производствена система в друга. (Без почерпка – но с букет!) Дори в състояние на препълван с кадри, работата не бе кът. И, никаква шестмесечна пробна работа. Пробацията бе узаконена, (КТ!), на петнадесет работни дни. (Някой някъде бе установил, че младият специалист започва да писка едва подир месец!) Днес нещата са доста различни – но не съвсем. Безработицата бушува с неотразима сила. Съперничи по мащаби на пълното замиране на промишленосста на България в периода 1920-1930.! Когато народът излиза на площад „Мусала“ с лозунги „ДОЛУ ТАЙНИТЕ ПРЕГОВОРИ!“

 

АКО СМЯТАТЕ ДА СИ НАМЕРИТЕ РАБОТА, чрез т.н. „БЮРО ПО ТРУДА“-ВАРНА, лъжете се. Аз поне не зная някой да е получил именно от там точно направление и подходяща работа. Там ще успеят да ви картотекират. Ще поровят в компютърните банки – уж! - да ви помогнат. Ще ви препращат – всеки месец и по-нарядко - за презапис в една-две, че и три примитивно поддържани картотеки. За да не усетите, че – Брях! - паразитиращите на държавна сметка бюрократи все пак няма да успеят – колкото да се стремят – да надхвърлят броят на безработните във ВАРНА-ГРАД. Алтернатива остават т.н. „ЧАСТНИ ТРУДОВИ БОРСИ“. Защо да се плаща на две места!?!

ПРОВЕДЕНАТА НА 19.03.2012. във фоайето на ФК-ВАРНА алтернативна борса за набор на стажанти, известна като „НАЦИОНАЛНИ ДНИ НА КАРИЕРАТА“, от всяко положение е пореден централизиран паноптикум за подрастващи. Доказващ, че ХАРДУЕР - т.е. свежи и модерно обучени стажанти има - бол-бол-бол. При задълбочаващо се възпрепятстване на РЕАЛНА ЧАСТНА БИЗНЕС-ОБСТАНОВКА. (Т.н. FAIRPLAY!) Управлявана, все още, чрез неизтриваем прокомунистически СОФТУЕР. Тук бяха налице представители на „JobTiger”, на Societe Generale ЕКСПРЕСБАНК, на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА КАРИЕРАТА при ТУ-Варна, на ADECCO, на ADASTRA, на CARREFOUR от Варна, на FRAPORT, на MAURER от Варна, на CSC, на PROBOOK, на FIRSTONLINESOLUTIONS, на ROCA INTERNATIONAL от Каспичан, на PRAKTIKER от Варна, а навярно, и на ВАРНЕНСКОТО БЮРО ПО ТРУДА, на милите „PICADILLY”-Варна, на кого ли не. В ТЪРСЕНЕ НА СТАЖАНТИ – И – НИЩО ПОВЕЧЕ! Под полупрозрачно маскировъчно прикритие: разрешаване проблемата за

 

безработица всред младежта. Тук бе и креативната, а напълнобезплатна профсъюзна правно-консултантска къща „Национална мрежа информационни бюра „ДОСТОЕН ТРУД“ към КТ „ПОДКРЕПА“, с представител ОСОБЕНО ПОЛЕЗНИЯТ Г-Н ОЛЕГ ЧУЛЕВ. (http://dostoentrud.podkrepa.org)

 

 

ВСРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ на тези солидни запазени марки, обсебили националният трудов и битов пазар, сияеха лицата на ДОБРАЛИТЕ СЕ ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА МОМЕНТА. Мили начинаещи експерти! Нима не разбирате, за какво става дума? Не вярвам, да не разбирате. А, ако не разбирате - разберете го! И – ПРОМЕНЕТЕ ГО! Стажът по закон трае шест месеца. За тези шест месеца СОБСТВЕНИКЪТ С ОБРАЗОВАНИЕ ОТ ПУЦ – КАТО НИЩО ЩЕ ТИ ИЗСТИСКА НАУЧНО-ПРИЛОЖНИТЕ ЗНАНИЯ ЗА МАГИСТРАТУРА. Подир това – КЪШ! На вратата чакат десетки „КАНДИДАТ-СТАЖАНТИ“ с бакалауреати, с магистратиати, с докторантури, па дори и с неподозримо забележителен трудов стаж. Да влиза следващият! Кой като нас - ДОСТОЕН ТРУД – НЕДОСТОЕН ПАЗАР НА ТРУДА.

 

 

The Еnd

03/20/12-01:46:40 PM

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 
Категория: Бизнес
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 18:55
image
  С Р Е Д Н О Щ Н И   А Р О М А Т И
TO ADAM
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
    МЪЖЪТ СЕ РАЗБУДИ СРЕДНОЩ. Установи, че мирисът на евтини цигари без филтър; такива все още се продаваха в това забутано пред-планинско кътче на планетата наричана Земя; от които бе изпушил стотици хиляди къса за през своя малък, къс, скапан и напрегнат катунарски живот, са пронизали не само неговите дробове. Не само тясното жилище. Но, и студената зимна нощ, с която сега си мислеше, че разговаря. Живот, за който чувстваше - ето на - взел, та се изпарил. Заедно с това, в малката стая три на четири, превърната в работен кабинет, спалня и какво ли не, витаеше мирис на бои, и прясно препечен хляб. Това го развесели. Екологична зима, каза си мъжът полугласно, хай да се невиди. Посегна да включи осветлението, но остана в мрак. Токът втори месец бе прекъснат. Компанията трябваше да се развива. (Разбирай що щеш!) Не търпеше длъжници. До болка екологично, повтори си, тихичко. Хай да се не види! Надигна се от дивана, превърнат и приет преди години “временно” вместо легло. Препъна се в шнура на телефона. Повтори и потрети своето “Хай!” Опипом намести слушалка до ухо. После я захвърли върху леглото. Слушалката бе няма, от десетина години. Неизвестен служител на БТК, бе говорил за негова сметка с чужбина. Така и не се откри кой е. Съдиха - осъдиха го - плати. Тогава именно се разори. Опипом достигна завесите. Внимателно ги отмести. В стаята нахлу красотата на безмълвната зимна крайбрежна белоградска нощ.
 СПОМНИ СИ ДАЛЕЧНАТА 1953.. Морето бе замръзнало, от устието на Реката до Палавея чак. Далечен роднина, скитник – циганин, бе тръгнал напреки през заледения залив за борса. В посока недалечния фар. Бе стигнал до никъде. Пролетес, траловете на риболовните таки бяха извадили тялото на бедния. Почернял, полуизяден от риби, отрупан със синкави медузи, с вързоп съчки на гръба. Пък във вързопа със съчки на гърба - трофеен немски шмайзер с два пълнителя – добре гресиран. През онези страшни ледвоенни години, на широки перспективи и нескопосни промени, за които никой не иска да си припомня, (Никой не му стиска да отвари дума!), често за цял Белоград нямаше електрически ток. Понякога часове. Друг път денонощия. Но всички вярваха, че това е за нещо повече значимо от техния жалък, незначителен, живян през куп за грош живот на оседнали, до неотдавна странстващи, цигани. И, си казваха – но, какво значение. Години по-късно, мъжът щеше да открие тези кратки думи в писанията на неизвестен писател. За да се чуди и мае, върху същността на писателския занаят. Стаята леденееше. В този крайбрежен полусредиземноморски град, загърбен от предпланините на Балкана, зимата бе по-скоро изтърпявана – отколкото предолявана. Кореняците оставаха приобщени към електрическото отопление, както някога техните деди към мангалите с дървени въглища. А ток – дявол взел го - имаше все по-рядко. Прескачайки купища книги и ръкописи, под призрачната неземна осветеност на зимното среднощие, мъжът приседна пред грубо скованата, под единствения заскрежен прозорец, маса. Съдба и орис от отдавна, та до край. Откри причината за своето внезапно разбуждане. Чашата, със зацапана от бои вода, се бе пукнала. Водата бе пропила единствена спестена филия препечен хляб. 
                                            КАКТО ПО ВРЕМЕ НА ТАКА ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ ВОЙНА, така и днес, Човекът се хранеше с типов хляб. В последно време хляб имаше в разнообразно доволство. (Вкусен и пухкавичък – а не храни!) Хората; млади и стари, бедни и богати; основно дъвчеха хляб, докато се надрънкваха с бира. (Дебелееха!) Твърдеше се, че това е то – традиция балканска. Мъжът знаеше - не е така. Считаше, че не е нищо друго, освен поредно въведение към Нова Световна Война. Която би могла да свърши още преди да започне. Това би било най-светкавичната от светкавичните войни, казваше си мъжът – нещо ще просветне и - ще се изпарим. Война, която народът очакваше с нетърпение, вече толкова много дълги тягостни години. Та всичко да свърши, веднъж завинаги. Ако не със всички, то поне с цветната част от тези мъченици. Едва допуснати до всичко онова, което учените без притеснения и срам наричаха "Просперитет". После, пропагандата разпознаваше перспективи. Война, продължаваща напреки и надлъж по света, ето има-няма цял век. Все по-екологична, и поради това, смъртоносно злокобна и невидимо осезаема. Мъжът помириса напоената с вода и разтворени бои филия студен препечен хляб. Ароматът на пшеница превъзмогваше мирисът на химия. Природата, каза си, ах, Природата ще даде на всички да се разберат. Отхапа, па се замисли. Стигна ли до подгизналата част, каза си, стигна ли до нея, спирам. Ще изхвърля замърсеното в коша. И, остана с отворена уста, пронизван от мъчителна мисъл. Ами детето, каза си, ами Синът Ми!?! 
В ТАЗИ ЛЮТА ПРИЧЕРНОМОРСКА ЗИМА, през която токът, водата, телефонът - и всичко останало, не само бяха поскъпнали главоломно, ами никакви ги нямаше; пътищата приказно затрупани и безмълвни, а по улиците банди – погиваш за едното нищо; а неговите акварели стояха непродаваеми; в съседната стая, недалеч от тютюневите експлозии на талантливия баща, сгушено при своята майка спеше Детето. (Бе имало късмет, да се яви на белия свят преди броени дни!) Там, при топлата гръд на своята майка, лежеше поредният продължител на рода. Останалите девет спяха по сламени дюшеци върху дървения под. Детето спеше, а Майката се правеше, че и тя спи. Не харесваше, когато Мъжът остава насаме със своите писания, хартии и бои. Мъжът отмести ледената хапка от уста, свил душа, сърце и тяло под похлупака на всички онези безполезни книги и хартии, трупал та претрупал през целия свой никакъв живот тук, в този затънтен град, в този апендикс на света, на брега на едно занемарено море, под надвиснали планини от които всъщност бе пристигнал. Без през ум да му отмине – да го напусне. Море, което дори не успяваше да прошуми както трябва, а той добре знаеше как шуми морето разярено. Отгласяйки, в този чужд случаен саморазрушаващ се дом, митовете на епохи. Опита да си припомни нещо подобно, вписано в прашните страници на своите безбройни книги. Не можа. Реши да запали единствената половинка свещ, оцеляла неизвестно как, кипреща се в старомоден разкривен сребърен свещник, забърсан от кварталната кутия смет. Драсна кибрит. Подържа запалената клечка над свеща. Огънят го парна. Загаси свеща. Каза си, ами ако се наложи да изкъпем бебето зарана, а токът все още никакъв го няма, ами ако . . .
В стаята, бе станало нетърпимо студено. 
Ухаеше на подгизнал хляб. На загасена свещ. На класическа мизерия, реши за себе си, славно ухае, няма как. Знаеше, че ако се сгуши при детето и неговата майка, би открил зърно съхранена топлина. Но, защо да дели това зърно топлина на три - вместо на две? Реши и пристъпи. Отвори плахо вратата. 
- Добре ли сте? – Зашепна.
- Попикан, но затоплен . . . Ела!
  Наведе се в тъмното. Целуна жената на слуки, но малкият бе така нищожен по рамер, така дебело повит, че не можа да го докосне. Оттегли се обратно. Изправи се пред прозорците. И, като нямаше кого – призова Гопод-Бог и Света Петка Православна и Задморска.
                                                                    НАВЪН БУРЯТА БЕСНЕЕШЕ. Спусна завесите за да спести топлина, макар да знаеше, че е безнадеждно. Похлупи парчето баят хляб с хартия. Завърна се върху продънения диван приспособен за легло. Зави се с огромен мечкадарски кожух. Напуши го смях. Надсмя се над себе си, над поприще, и над съдба.
Над всичко онова, което бе останало от онзи древен Белоград, който къташе в сърцето си. Над покорството на света, решил да подреди човешките права чрез недоимък, некадърност, и разврат. Разбира се, каза си, поради разврат няма ток вода, и газ. Не, не, не е поради лошото време. Поради умело управлявания глобален разврат, от шепа специални хитреци. За които няма ни Бог, ни Цар, ни Закон. Дали все още имат нещо между чатала? Някой бе казал, припомни си, че прогресът се изявява на границата между разврат и морал. Само че, между кое от двете – по-напред? Поиска незабавно да умре, но не успя, и блажено потъна в сън.
РАЗБУДИ СЕ КЪМ ОБЯД. Слънцето се опитваше да грее. Телевизорът помиярстваше, значи имаше ток. 
В недостижима зала, политици имитираха как правят и поддържат мир, че да благоденстват, докато всички останали погиват от глад. 
В изискано подземие, пред огромни екрани, униформени магьосници поддържаха война в преход. 
В джунглите на Амазония учени изследваха косатки, панически побягнали от пиршествата във връзка с опазване от замърсяване на Световен Океан. (UNO-WWF-EPA!)
Пчелите в едно африканско село, след като бяха препълнили кошерите с мед, добрите пчели, бяха пресекли безпрепятствено Океана, за да обсадят огромна бяла охраняема сграда с купол – за да мъстят.
 Английски принц, се бе преселил в къщичка от глина с интернет, за да докаже, че и замъците могат да омръзнат. Временно.
 Останалото бе стрелба по лековерни антиглобалисти, повечето безпаспортни.
В съседната стая детето проплака, после замлъкна. Анна имаше мляко за двама. 
- Ха! При този глад!
Мъжът мъчително се надигна. Седна пред работната маса. Обърна гръб на телевизора. Грабна прогизналия комат препечен хляб в ръка. Натопи го в боите. И, изрисува онзи стар циганин, запътил се всред ветровитата стихия през заледеното море, към нос Палавея, с вързоп сухи съчки на рамо, а всред съчките – шмайзер с патрон в цевта. Прибави, от себе си, две бомби бухалки. Реши, че ромите – това исконно племе на Балканите, именно така да са превърнати в черни цигани. Чрез отнемане на граждански възможности, музикално ваксиниране на безгрижие, и предизборно забаламосване срещу стотинки. Развеселен от своето откритие, (Правеше и го допълваше всеки път!), Мъжът хвърли поглед в огледалото. Откри, че е само един неусетно остарял мъж, с прекалено повечко деца, за които не му е пукало цял живот. И реши, че няма как, циганин с вързоп съчки на рамо, да зачезне. 

      THE END
22.7.2008 г. 14:24
26.11.2008 г. 00:23:01


Категория: Изкуство
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.07.2012 20:43
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1287977
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2012  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031