© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ВЕЧЕ НЕ СЕ ПИТАМ, какво прави хората знаменитости? Някой навярно са родени за това. Можеби талантът. Но едва ли единствено талантът. Можеби популярността. Но, едва ли единствено популярността. В наше време, а нявярно и през Времето на Времената, знаменитостите умеят да съчетават талант с предприемчивост. При наличие на подходящ продуцент. А, на обемната изложба „ОТ ЕСКИЗА“ (27.03.2012.!), на знаменитият кореняк-варненец Стоимен Стоилов е менежер не друг, а популярният общинар архитект Венелин Жечев. Великолепен талант – съчетан с екс-топ-общински-менежер. В изложба, която ни се струва безкрайна, както Времето на Времената. Роден (1944.!) във Варна, България, през 1972., Стоимен Стоилов завършва Националната академия за изкуства – София. Родин защитник на новото, той е един от съоснователите на Биенале на графиката-Варна. През 1991. ателието му във Варна изтаря до основи. Това прави да се премести да живее в Австрия. Неговите изложби по света са безброй, а тези във Варна периодични. Тук, той дава поне по една изложба годишно. По същество лиричен график, Стоимен Стоилов носталгично съчетава приглушеният колорит на маслото, с императивният контур на перото. Труден за анализ, реминисцентен по съдържание, изследващ древността, (Серия „Carmina Burana”!), в салоните на галерия „Графит“, Маестро Стоимен Стоилов представя стотина сравнително нови (2001-2011.!) платна, ескизи и графики. Доказвайки, как често ескизът успява да говори, надхвърляйки по внушение и мощ, живописната творба. Един от малкото българи носители на наградата Готфрид Фон Хердер за цялостно творчество, Стоимен Стоилов е носител на медал на Фондация Билан-САЩ, на наградата „Илия Петров“ за стенопис, на медал от Лайпциг-Германия, а още през 1976. той завоюва Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехословакия, и други. Негови творби се намират в частни сбирки, в библиотеки и национални музеи, както в България, така и в Европа и Южна Америка, в Конгресната библиотека на САЩ. Стоимен Стоилов е все така непосредствен, все така приятелски настроен към всички и всичко – що е варненско. Без да престане да пътува творчески през инвенции от древността, той не продължава корени житейски във Стара Варна. Където и се завръща. Периодично. За да ни докаже, че материята на креативността не познава възраст.

THE END

27.03.2012

© 2003-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АПОЛОГИЯ НА ГРАДСКАТА ВОНЯ
от

АКО СИ ПОНЕ ДОНЕЙДЕ ВАРНЕНЕЦ, крачейки през купищата перманентна смет обяздили този все по-рядко изумруден град, ти не може да не ахнеш - чак до плач. Очевадната мръсота всред която е затънала Стара и Нова Варна е показателна. Непоносима, драматична и трагична, тя принуждава да се запиташ. Като как, жителите на един вече милионен европейски град, се примиряват с подобно официализирано безобразие!?! Гости, прекосили седем морета и два океана, за да зърнат на евтиния прочутото варненско праисторическо съкровище. На път към класицистичен музей. Сподиряни от глутници застрашително смълчани улични псета. Газейки кучешки фекалии?  Под рухващи банкови козирки, и окаяно занемарени остатъчни архитектурни шедьоври. Всред купища фасове, около препълнени примитивни ръждиви кошчета за смет. Ега-ти устойчивия всеградски гьон-пюсюрлък, би възкликнал всеки. Налице е застрашително затъване в окъснял ориенталък.  При безхаберно пренебрегване на елементарни хигиенни стандарти, и обичайни християнски повели. Как никой не се стъпихоса да анализира, (По реда и закона!), възходящата административна безпомощност. Безсмислено набъбналите инспекторати по ред, хигиена, чистота и опазване на природната околна среда? Поголовното отчитане на всевъзможни тлъсто финансирани парлама-мероприятия, (Атавистичен остатък!). Възпрепятстващи всяка възможност някой да успее да установи отговорните хитреци, за настоящето всестранно екологическо падение на Варна-Град. Новоизпечени универсал-властници, притискащи варненското гражданство, да тъне десетилетия в предплатено неизрината домашна смет. (При изрядно платени данъци и такси!) От кумова срама, пресата и медиите спорадично си се възмущават. После – съвсем замлъкват. (Шушу-мушу, предстоят уволнения!) Чрез предизборни подмятания и персонални заплахи, проблемите на варненското обществено хигиенно-екологическо статукво, едва ли биха могли да бъдат разрешени спешно, ефективно, и трайно. В началото на двадесет и първи век, тежка партизанщина е гепила за гърлото вси варненци. Свободата на духа, мисълта и словото остават превърнати в посмешище. За послужване на собственици на медии, предизборно снабдени с дипломи за висше образование. Разбогатяли за сметка на примрели от уплаха малцинствени съграждани. Наложилисмехотворни унищожителни схеми, за заплащане приноса на журналисти и писатели. Замразяващи всяко гражданско-правно съпричастие към крещящите проблеми на Варна-Град. (Рязко нарастнал брой медии - уеднаквен характер!) При световен стандарт 25-50 цента за дума, (Гео Милев изисква от Георги Бакалов по 40 стотинки на стих-14.03.1914.!), варненският журналист на свободна практика получава 3.00 лева за 1500 думи аналитичен текст, чак ръка целува. Без това да прави впечатление на „блюстителите“ на Закона.