2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
ЧИК-ЧИРИК – NATIONAL GEOGRAPHIC!
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
„СПАСЕНИЯТ ГРАД“
ИСТОРИКО-ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!
ОЧАРОВАТЕЛНО Е МЛАДОСТТА ДА УПРАВЛЯВА. Но, не и да направлява. Освен, достатъчно информираната младост. А такава, едва-едва-едва се види. Знанието – никога не е познание. Задълбоченото познание за нещата иде – щеш-нещеш - с годините. Никога преди тях. В противен случай новото, се оказва до болка познато старо. Порочен кръг, от който трудно се излиза.
ДО ИДВАНЕТО НА НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ в средата на шестдесетте, че да ни отвори тчи за „златните български пясъци“, курортът основно вървеше със столичани. Отсядащи по градски квартири. И защото; дори продавачите на скариди бяха обявени за „мръсни капиталистически остатъци“, а продавачите на семки изселени в текезесарски далнини; рядко някой варненец решаваше да покани столичани за през лятото. Освен ако не е близък роднина. Курортът в очарователната завинаги ЦАРИЦА НА ЧЕРНО МОРЕ, (Абе, нали Царят си е тук – що се забрави това название!?!), основно вървеше НА МУФТА. Едно знойно варненско лято, на гладният студентски таван у дома попадна, и хубаво си изкара, „първият българин възпитаник на Морското на Негово Величество Военно Училище посетил Рейкиявик.“ (Като дойдеш в София – звънни ми!) От тогава ми остана среднотонажна поука: СТОЛИЧАНИ ПОДОЗРИТЕЛНО МНОГО ОБИЧАТ МОРЕТО. В наши дни, подобна обич, още по-напористо прелива. Безусловно всички, все йощ" на крак" екс-тоталитарни навлеци, влязат ли в ОБЕМИТЕ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, въобще не помислюват да си тръгнат. Фокусирани към посланически постове зад граница, (Дават консулат – не повече!), варненските топ-общинари си позволяват да откликват едва ли не на всяка една столична слабохаберлия инициатива. Щото столичани добре си опичат работата. Винаги си оставят меките шапки в столицата. Колкото да е обидно, ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД; широко известна със своите капнали от трудов стаж асансьори и отворени за всичко ново прекалено самоуверени кметове; не разполага с гардероб за посетители. (Дъ нетий тиатру туй – ба!) В тоалетните ли, да си оставят ароматизираните меки шапки?
НА ПОДОБНИ НЕВЗРАЧНИ МИСЛИ ме наведе поредната „документално-игрална“ филмова историографска парлама. (Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!) Свързана с трагичната гибел на товаропътническият параход под български флаг „Княгиня Мария Луиза“, (28-30.05.1941.!). Мобилизиран за целите на фашистката „Крийгсмарине“ чрез "Зеетранспортщеле", в началото на четиридесетте години на миналият век. Когато един недостатъчно фашизиран лицензиран български капитан далечно плаване, изпраща по дяволите себе си, и своят малочислен военномобилизиран екипаж. За да спаси от Пирея и Атина, какво – доколкото може. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ИВАН ТОМОВ дълго време остава, без паметна плоча, в прословутият най-добър за живеене ВАРНА-ГРАД. (Ние си знаем доколко!) Все още без паметник в Пирея. Показателен, недооценен, забранен и забравен. Напълно забравен. Изведен из забрава благодарение публикации на Адмирал о.р. Христо Контров. Чрез смесване на два доказано противоположни жанра; документалистика и игрално кино; авторите на филма безмилостно изпомпват една изключително благодарна тема. Без да се опитат да разкрият образ, подобие и психология на български морски капитан за далечно плаване от времената на Втората Световна Война. Когато нещата са реално пата на пата. Когато едно Гестапо не успява да опази п/к „Княгиня Мария Луиза“ от саботаж. И когато, английски мини-подводници домуват върху каменото дъно на заливът на Пирея, като у дома.
НЕ ЗНАЯ, какъв се видя филмът на зрителите от задните редове на НДК-ВАРНА. Смущаващо е мълчанието на зрителите от първите редове – печени хора на морето. На нас, натиканите в кюшето на варненският публицизъм, филмът; посветен на изключителна корабна катастрофа съпроводена с безумен моряшки подвиг; се стори недостатъчно задълбочен. Нито документален. Нито игрален. Един докрай наивен по любителски стъкмен филм. Където слабата игра на начинаещи актьори, ( Наши хора – ба!), съперничи на недостатъчно прецизиран исторчески материал. Създаден с пари на данъкоплатците на ВАРНА-ГРАД, от пишман-автори. Разхвален от още по-пишман медийни експерти. Мълчаливо подминат от истинските хора на морето, на навярно първата и последна негова прожекция във ВАРНА-ГРАД. Заснет в някаква всеобща сива-чернота. (Невероятно, ако се счита за творчески подход!) Твърде пасваща на натюрела на своите съзидатели. Но едва ли, и на познаващите небето над Пирея в краят на всеки месец май. Продукция, позволила си да ползва калпав модел на кораба с изрисувани на ръка по носа филистрини. Пък, варненските морски доктор-историолози, съвсем си бяха на място. Особено единият от тях – в чистичка морска тоталитарная униформа. Експерти, неуспели да отстоят, щото подобен филм да бъде реализиран на местт. Тук - във ВАРНА-ГРАД, и тук - във БУРГАС-ГРАД. Без да се окаже налице поредното столично морско менте отхранено във ВАРНА. Представящо на зрителите баирището на ГАЛАТА за баирите на АКРОПОЛА. (От порт Пирея - си се видят!) Продуцирано за сметка и в ущърб, на авторитета на ИСКОННА СТАРА ВАРНА. Иначе, гербът на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД си го имаше – чак проблясваше – тук и там. С претенции, някога да си се мерне по екраните на Дискавъри и Нешънъл Джиографик. В замяна на някой предстоящ БИ-БИ-СИ-ФИЛМ за Максуда. И, само толкоз.
THE END
05.04.2012/08:39-AM