НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ
- поема -

Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!), -
По повелята на Древни Богове
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш със сърце
Живително за всички нас: -
Странници безумни залутани по Пътищата на Света,

Попаднали при Теб
Поради Крушение поредно и съдбовно,

Припаднали пред Теб в колене
Поради мирис на Прогнила Плът
Доказваща че нищо не е вечно; -

Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб
За да не дават сметка на народу, -

Ти сочиш Път от древността насам,
Без да използваш Фар, 
ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик,

Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки до кръв лезбокрили,

Но и на Поетични Сухопътници;
Обявени за безсвестно смахнати.

И всичко посред море от туй мастило от Лазур,
От Топлина
От Нега и всякаква Любов,

И под Небе във злато посребрено,
Които единствено със сълзи можеш да платиш.

Останалото!?!

О, Останалото,
Аз не вярвам да се нарича Свят!
By Hemy - 09.04.2017.