2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
В ОЧАКВАНЕ НА ЖЕНЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
Не съм гледал бекетовата пиеса „В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО“. Ама, как се види – вече няма нужда. Днес, 12.05.2012., в Радиохол „ВАРНА-РАДИО“, такова чакане на скайп-връзка със Eвгений Евтушенко падна, че уважаемият Бекет – ряпа да яде. Няма как. Така е винаги, когато обектът е зад океана. Или се покрива – да нe го търсят данъчни. (Пълно е с дянковлии!) Или накъркан си отспива – довечера пак. (Ментетата са забранени под закон!) Или някъде бачка на половин бройка, че лекторските в САЩ, не са като да речем в Перник или Варна. (Там всяко Левче вече е Доларче!) За редовните посетители на всякаквите неварненски – пък за сметка варненска; биеналета, работни срещи, конференции, поетически вечери и балетни спектакли; това не бе изненада. Варненската интелигенция е свикнала да бъде водена за нос. Някога от подрастващи от Блъсково. (Драснаха за столицата!) Днес – от печени вълчидолци. (Устремени САЩ-евпореиди!) Да видим, като-как ще я заведат на брюкселски ясли през 2019.. (До тогава, я има Европейска Общност – я няма!) Все пак, налице е известен напредък. На пределна възраст, Патриархът на Съвременната Българската Поезия, се оказа неуморен четец и разказвач. Докато четеше стихове из своята последна поетическа книга „СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ“, (Не запитах коя под ред!), разказа толкова много спомени за Женя Евтушенко, че изчезна нуждата от всяка скайп-връзка. Разбира се, имаше традиционен малък книжарски щанд. Пред който един много верен китарист бдеше. Някой тракторист, да не си чопне нещо безплатно. (Тряактористите са гъбави с пара, а се стискат за една нищо-никаква поетическа книга!) Ще призная. Книгите на бай Любо Левчев го заслужават. До една оформени с вкус. Форматирани с терк. На истинска снежнобяла хартия. Ето защо се ходи по подобни срещи. Да се чуем – да се видим. И, да си се поучим. Посетил съм стотици подобни срещи. Заедно с тоталитарните, (Не може да не се броят!), няма как да не надхвърлят хиляда поетически постановки. Е, поетическа книга за чужда сметка, не успях да издам. (Изисква се щат в Община Варна-Град, връзка в Москва, и китара под ръка!) Ако не се броят онези десетина, които сам си сколасвам у дома. Едва сега, на тази последна среща с великолепната и все по-мъдра поезия на бай Любо Левчев успях да се позасрамя. Установих, с какво ни обогатяват тези срещи на една-две преуспели креативни личности, със стотина неуспели провинциални смотаняци. Подобни срещи, мили Мои Патриоти Баш-Националисти, ни обогатяват с търпението на Йонеско. Подобно на Годо, мнозина от нас очакват – от десетилетия, Община Варна-Град да открехне, че освен в столицата, и във Варна-Град има бедстващи таланти. Дали, аджеба, Община Варна-Град, по подобие на покойната индустриалка Ева, (Светла й памят!), не спонсорира единствено хора с възможности? Предполагам, това бе сърдечната мъка по случая, на вечно неспокойният Хеми Варналис. Който подари два богато илюстрирани уникални тематични броя, („ГОРЧИВИЯТ БОКАЛ“, за покойният варненски поет Емил Иванов; „КАНОНЪТ ПАПА“, за годишнина на Папа ХЕМИНГУЕЙ!), от неговото ръчно вързвано литературно-критическо списание за науки, изкуства, култури и абсурди „DESPITE/ВЪПРЕКИ“. Излизащо билингве в смехотворен тираж. Горе-доле десетина години земно време. Оставащо незабелязано от направлението за култура и духовни ценности при Община Варна-Град. Независимо от най-редовното изпращане на това надлежно регистрирано издание; чрез фронтгише на Общината; в посока уважаемият кмет д-р Кирил Йорданов. Човек с доказан позитивен вкус. Не единствено към дългосрочни инвестиции. Към безусловно всичко нравствено, качествено, добро и патриотичное.
THE END/05/13/12-02:42:09 AM