ПРЕД ТАЙНАТА ВРАТА СТОЯ,
И ЧУДЯ СЕ – ДАЛИ ДА Я ОТКЛЮЧА;
С ДУША – ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА,
В СЪРЦЕТО – УДАР! – ЗА СТО КЛЮЧА.

КЪМ ТАЙНИЯ ДАЛЕЧЕН ПЪТ,
ОТ ГДЕТО - НИКОЙ СЕ НЕ ВРЪЩА;
КАМБАНИ МЕДЕНИ - ЗА ВСИ!?! - ЗОВАТ,
А ТАМ НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕМ КАТО ВКЪЩИ.

В ПРИИЖДАЩАТА МРАЧИНА,
КОЯТО ИЗПРЕВАРВА ДА НИ ЕМНЕ;
ОТКРИВАМ ТАЙНАТА ВРАТА,
СЪДБИТЕ НИ ЗАД НЕЯ ЩАСТИЕТО ДЕБНАТ.

ПО СТЪЛБИ ГДЕ ВЪВ НЕИЗВЕСТНОСТТА КЪРНЯТ,
АЗ ПРИМИРЕНО КРАЧА И СЕ ВАЙКАМ;
С МЪРТВЕШКА ПЕСЕН ЗА ИЗ ПЪТ,
НО ДАЖЕ ТЯ Е - САМО СТАРА ТАРАТАЙКА.