Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Юни, 2011 г.


image

© 2011 – Bogomil Ksotov AVRAMOV-HEMY
М Е Р С И Л Е З Ъ

разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ, както безусловно всички народи на Балканите, е дълбоко потаен - предполагаемо всевечен. Тъпкан с пренесени през вековете таинствени навици и обичаи. Ако решиш да вникнеш в тях, Брато, няма как да не възкликнеш. Дотолкова са обвързани с Преходното. Казах. Непреходното ли? Жална му Майка.

От где иде такова калпаво пренебрежение към Непреходното, едва ли някога някому ще да стане ясно. Всред тази вековечна смес от вечно воюващи разноезично-разноверски, всъщност съвсем езически племена, подобни етно-загадки остават неразгадани. Поради Прадеди постановили, че щом Поколенията оцеляват ден за ден, Непреходно не им се полага.
         

ЕДНА ОТ ТЕЗИ БАЛКАНСКИ СТРАННОСТИ Е – БЕЗПОЩАДНОТО ЗАТРИВАНЕ. Якото затриване на всичко онова, през което Народо Болгарски е преминал. Римски и византийски крепости, дубровнишки и генуезки кастели, турски брегови фарове и безценни градски джамии – до одно - са рушнати т земи. Все по-често си се питам, но питам и Вас Уважаеми, що за държавност би могло да се очаква от Народ, на който му е все едно из чия утроба се е пръкнал. Дори стари или нови Гробища – вси – до конец - са затрити из корен. Или вървят на затриване. Да не напомняме за гробовете на литературните светци. Необясним комплекс на фаталична самообреченост. Силом автопотискана малоценност. Всенационален стра - сакън – да не пръкне нечакан гений с имперски корен. Самообречен народоанархизъм витае над Света на Балканите, и начало и край никак се не видят. Всеобща отчаяност, че хубавото няма да го бъде. Че, като нищо биха ни се лепнали поредни „желани“ "самопоканени" пишман-освободители. Този кръстовищен път на цивилизации, който дори цифровата телевизия не би могла да узапти. Самопредлагащ се – кога за друмища, кога за тръбопроводи, кога за логово на нови окупатори. Населен с пъстричек Народец, който още от родилното си знае, че всичко би могъл да понесе. Полуграмотно кръстовище на Европа, затриващо малката лична история на всекиго от нас. В плитък гроб без нишан. Все по-често без опело, и без кръст. Представена чрез не повече от едно-две поколения, из безкрайната мера на крайградските и селски гробища. Някога  носталгично извисени средища на мъка и тъга. Днес – вандализирана до уникум - ничия територия. Не е за вяра, но аз си кътам доксан-докуз гробищни спомени. Още от детство. Със Вас – как е?


      ТРЯБВА ДА СЪМ ИМАЛ пет-шест годишна възраст. Помня като днес. Как всяка лятна заран Маман бърза да ушета, па да се наконти. Па и мене да понаконти. Че да си ме изведе всред Морската градина на Белоград. По времето за което разказвам, въздухът все още бе непорочно чист. Никой не допускаше, че производството на цимент Марка 500 е по-съществено, от хорският рахатлък и здраве. Бяха времена, когато понятието "Денска градина" бе неизвество, и Майките се опитваха да отглеждат децата си по журнал. Хвърляйки скритом око към портрета на Царското Семейство. Недостижимо витаещо над Бъгария, Балканите и Европа, френско-немско-италианско царстващо семейство. Харесващо да се прави на съвсем от село. Царица и деца, навличаха скъпо ушити народни носии. Кога от Пирина, кога от Македония, кога от Мизия. За пред дворцовият фотограф. Освен Царят. Той носеше мундир. Така си и отиде. Под мундир.

ДОКАТО ПАПА ДИВЕЕШЕ ПО ВЪРШАЧКИТЕ из новоосвободена Добруджа, Маман не преставаше да се тюхка едновременно над няколко модни журнали. Пудра „ТОКАЛОН“ ухаеше на размирна Европа. Рецептите за торти изместваха рецептите за баници, но ставаха все по-трудно изпълними. Унтер-Ден-Линден спешно изместваше Шанз-Елизе. В имено на някакъв - едва сега се разбра - пореден "Нов ред". Списанията съвсем не си поплюваха. Бъдещето на Балканите под героична немска окупация бе представяно, за идилична скандинавска приказка. И така, всеки божи ден.  

ЕДНА УХАННА НА ЛИПИ ЗАРАН, около десет преди обед, (Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!), точно пред сградата на Икономическия университет, около нас се разтича полицай с фотографи. Маман харесваше – ръка в ръка - да преминаваме точно от там. (Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!!) Без да престане да натяква. Ако съм си пиел редовно рибеното масло. Ако съм си миел редовно зъбите с четка. Ако не се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан, като нищо ще да ме запише в Университета, (Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!!!), че да стана Главен Счетоводител в БНБ, като Чичо Коста Явлението. Спомен, който дори на стари години, ме изкарва из нерви.

                  - Я поспри!
Maман развъртя глава насам-натам, па ме затътри за геврек от недалечната фурна. Наоколо фотографите още повече разбесняха. Щракайки с „Лайки“ напровал. С топъл геврек в ръка не преставах да се чудя, заради що е тази внезапна бъркотия. Направила Маман да върти глава насам-натам. Преминаващите файтони бяха спрели на место. Господата в тях се бяха изпъчили. И – гледай ти! Едни от тях започнаха да ръкопляскат, други да отдават чест. Отдадох чест и аз, а полицаят мина покрай мен и ми тегли една под мустак.

ГОСПОДАТА ОТ ФАЙТОНИТЕ ръкопляскаха и отдаваха чест, на строен широко усмихнат човек с удивително тънки мустачки, сравнени с мустаците на Папа.  Пресичащ малкият кръстовищен път, устремен към Университета. Спретнато издокаран в голф, туристически обувки, пардесю, мека шапка, и бастун. На разкрач след него притичваше слуга, с тежка чанта в ръка. Върху чантата проблясна герб. Опитах да изръкопляскам и аз, а геврекът хукна от моите ръце. Тропна по паважа. Втурна се нанякъде. И, търкул-търкул – завинаги изчезна.
         - Царят! - възкликна Маман, а на мене ми идваше да ревна. Две скитащи циганета си бяха докопали моят геврек, и мляскаха възможно най-шумно.
         - Гев – ре – кът – ъ – ът ...
Човекът с Мека Шапка и Тънки Мустачки, уверено крачеше с пардесю през ръка. Размахвайки бастун, той безгрижно си подсвирваше с уста. След него човекът с чанта, бе неуморен. Гербът святкаше ли святкаше. А народът се тълпеше.
         - Мама – а – ан ... - проточих тъжно. - Кой е той?
         - Царят! - изсвистя Маман в отговор.
         - Зъ - за – защо, - заеквах от малък, - си подсвирква с уста?
         - Хубаво му е ...
         - И, що свири бе Маман?
         - Марсилеза!
         - Що е това Мерсилезъ?
         - Не Мерсилезъ - казва се МАРСИЛЕЗА!
         - Искам си Геврека - а - а . . .
Деетилетия по-късно, когато вече бе разрешено да ровичкаме в наши и чужди неудобни спомени, осъзнах една особена максима. Още тогава Народо Болгарски, ще да е бил съвсем наясно - хаир скоро не се види. Цар, който си подсвирква „Марсилезата“ с уста!?! О, това го има само на Балканите.

         

КОГАТО ГЕРМАНЦИТЕ НАВЛЯЗОХА В БЕЛОГРАД, за да се настанят в бараки край Морето, трябва съм бил още по-малък. Плътни мълчаливи сивозелени войскови редици по Ташоолу Булевард нанадолу – към Морето. Безоръжни. С безброй закрити камиони подир тях. Помня съвсем ясно. И, ще споделя. Как под Градският часовник, духовият оркестър на флота на Н.В. Цар Борис Трети Кобург-Готта, цедеше лъскави флигорни. Огромен тъпан даваше да се разбере, че работата е пата на пата. Докато размахваше анемичен букет цветя, Маман си ме притискаше в скут. Сякаш някой би могъл да открадне най-големият ревлю в махалата. Кой знае защо, тресеше я треска. На стари години, този трепет си ме спохожда ката ден. Да се чудя ли – защо?

 

        ПО ЕДНО ВРЕМЕ МАМАН СЕ ОВЛАДЯ. Ако съм си пиел редовно рибеното масло. Ако съм си миел редовно зъбите с четка – не с пръст. Ако не се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан, щяла да ме запише в Университета, че да стана Главен Счетоводител в БНБ. Ето нещо, което от тогава - та до днес, си ме изкарва от нерви

          - Маман, тез" зеленчуги – к"ви са?
          - Окупация, мами ...
          - Ам" Гулямия  Тъпан – к"во бий?
          - Марсилеза мами ...
          - Как тъй, все Мерсилезъ бий, бе Маман?
          - Мерсилез" е друго ...
Беше й толкова криво, че потропна с крак.
           - Ела да ти купя геврек - ама ще си изпиеш Рибеното Масло ..
           - Искам боза ...

Днес всичко това е само едно тъжно минало, и няма кой да дъни Марсилеза насрещу поредни окупанти. Векът е друг. Една всеобща социална душегубка. Хубаво идентифициран от ЕГН, всеки от нас знае – или поне подозира - що му е предопределено. Та дано не предприеме нищо свястно. Освен търпеливо да си пие Рибеното Масло. Редовно да си мие зъбите - ако са останали - с четкака. И - мълчаливо и безпомощно - да си кюта край кофите със Смет.

 

       

ДОКАТО СИ ВЪРШЕЕ С ВЪРШАЧКАТА НА СЕЛО, Папа измайсторил газгенератор за лек автомобил. Пазарът го налагаше. Бензинът бе станал кът. Кооперирал се, Славният Мой Папа,  със Славен Военновременен Вагабонтин. Славният Военновременен Вагабонтин имал бол-пара. Патентовал машината на свое име. Гепцал я една безлунна нощ. Изнесъл я изпод сайванта на Бай Марин от Крумово. (Пък как Бясната Кучка да не го усети?) И право - на Пловдивският панаир. Папа прескочи за ден-два дотам. Върна се разярен. Нищо не можело да се направи. Вагабонтинът платил на полицай да дежури пред новата машина. На Папа показал среден пръст. Отдалеч.  Освен ядове, Папа донесе от Пловдивският Морстрен Панаир Армаган: три немски четки за зъби, и три огромни туби паста за зъби „LAIKA”. Цивилизацията бурно навлизаше у дома, освен чрез гепцане на готови машинарии, освен чрез пъстри домакински списания, и чрез патентовано беззаконие. Със списание в ръце, хвърляйки от време навреме поглед върху рекламната страница на „LAIKA”, Маман ни учеше.

                    - Това е четка за зъби – не е четка за дъски!
           Радиото дънеше маршове.
      - А за нашите немски приятели, - угодничеше Радио Белоград, - по случай падането на Париж, ще изпълним една „Марсилеза“.
            - Пак Мерсилезъ" ли, бе Маман?
            - Пак! - кресна, и допълни. - До безкрай!
            Днес, пишейки това подобие на  разказ си мисля, че всяка цивилизация настъпва най-вече чрез окупация. Дано да греша.

                  ЛИКВИДИРАНЕТО НА СТАРИННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ГРОБИЩА, в третата част на Морската градина на Белоград, наричани по онова Време на Времената „Гръцки“, пренасянето костите на Моите и Ваши Прадеди в „новите“ гробища на града, няма как да не е станало под същият международен натиск, някога постановил всички древни крепости по Българско, да бъдат изравнени със земята. Интимен семеен ритуал за грохнала старица, невръстен внук и прясно европеизирана дъщеря. Бирарии и ресторанти не преставаха да превземат Морската Градина. Заедно с тях настъпваше и ищахът на новобогаташите (1940.!), за "обединени промишлени пространства" недалеч от техните крайбрежни вили. На мястото на старите гробища, се планираше строеж на панаирно градче. Част от него успешно се белееше.  Предвид безкрайните перспективи на германската „временна“ военновременна окупация, местният кмет надуваше строителни балони. Това стилово панаирно градче от една-две палати, бе рушнато о земи незабавно подир 1944.! В интерес на борбата с фашизма и капитализма. Бе заместено с паметници на герои, едва ли предполагали че са такива.        

ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА СТРАНА ПО СВЕТА, която да посяга така брутално върху последното убежище на отминалите във Отвъдното. Но,„светът върви напред“, както бе шумно възкликнал един местен вестник. Докато собственикът му упорито сърбаше военновременно кафе-леблебия, с цикория и захарин, седнал по турски в едно вмирисано сепаре на кафене „Сплендид“, насрещу Папа и Моя Дребна Милост. „Вървенето напред“ по нашите земи, задължително тръгва - и свършва -. с преместване на гробища. То върви от гробища – до гробища. В по-късни времена, подобна съдба щеше да сполети и Католическите гробища край морето. Под предлог, че сто години подир краят на Кримската война, не престават да разпространяват холерна зараза. (!?!) Подир това, и Протестантските гробища. Под предлог за борба с „идеологическа диверсия“. (!?!) За еврейските и арменски гробища, нищо не мога да кажа. Но и там, хавата е подобна.

       

 


ЕДНА ЧАРОВНА ЕСЕННА ЗАРАН СЕ ПОМЪКНАХМЕ
с Баба, Маман, и две торби вино, хляб, лук, чесън, мезелък и свещи, натоварени на файтон, към Третата част на Морската градина в Белоград Великолепний. Минавайки покрай т.н. Университет, обичайно заврънках Маман за геврек, щото иначе няма да си пия редовно рибеното масло. Нито да си мия редовно зъбите с четка – не с пръст. Ами ще си се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан. И, няма да се изуча за главен счетоводител в БНБ. Колкото да й се плачеше на Баба, последното много я разсмя. Тикна ми в ръце сребърна столевка. Такава бе Баба. Много се надяваше бъдещите главни счетоводители на БНБ, да й оправят пенсията. Файтонът спря, а аз - оглеждайки се за двете циганета, изтичах за геврек
.

ОТКРИХМЕ ГРОБАРИТЕ, купонясали на гроба на Моите, а възможно и на Вашите, предци. Вечно пияни селски момчета от Вълчи Дол, с лопати и търнакопи в ръце от Провадия. Незабавно излокаха кратките запаси вино. Незабавно изтръгнаха хляба от ръцете на Маман. Незабавно го излапаха заедно, с онази връзка леко червясал сушен чироз, изхвърлен от Папа като негоден. Па се заловиха за работа - сякаш строят социализъм.

 

       

НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ПРОГОНВАНЕ НА ПАДИШАХА, погребението започнало да се превръща в европейски бизнес. Всичко се правило както трябва, а не както се налага. За да може Душата на мъртвеца да се извиси т Небо Високо, а тялото да се съхрани вовеки надълбоко. Само, че червеите не си поплюват. От прадядо Тарпан бяха останали бляскаво оглозгани бели кости, всред потрошен ковчег, в полуразложен вълнен костюм. От малкото джебче на жилетката се подаваше сребърен синджир. За синджира висеше окачен огромен тумбест сребърен часовник. Дядо Търпан се оказа погребан заедно с наградният часовник от Железницата на Барон Хирш. Докато бил телеграфист на гара Каспичан, прехвърлял комити в Румънско и обратно. Очите на гробарите светнаха. Маман изписка. Баба проплака. Аз се уригнах на рибено масло. Още тогава разбрах, че вълненият костюм е голямо нещо. Винаги имам един в резерв. А, по клонете на съседните смоковници, птиците се надпреварваха.

        БЯХА ГОДИНИ НА ПРИРОДНО ГАРАНТИРАНА ТИШИНА. Рядкото чаткане на конски копита, още по-рядкото трополене на каруци по паважа, не се имаше за шум. Понякога с пъшкане преминаваше общинският рейс. Дори един бъдещ главен счетоводител на БНБ; послушно пийнал супена лъжица рибено масло; безуспешно мил зъби с четка – не със пръст; престанал да се въргаля заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан; послушно решил да се изучи до дупка в Университета; не би могъл да предполага, всред какви безумни шум и врява ще се наложи да работи, живее и пукне, в началото на двадесет и първи век.         И ТОГАВА, ВСРЕД ЦЯЛАТА ТАЗИ НЕЗЕМНА ПАСТОРАЛНА ТИШИНА, се промъкна онова нежно тиктакане, онова напомняне за Времето на Времената, заявило на славеите че е време да замлъкнат. Разбуден от дългогодишен сън, старият награден отомански часовник (Omega!) на моят прадядо Бай Търпан Конекрадеца, бе проработил.
       - Негов"та мама! - изрева шефът на гробарите. -"Ми той ръботи – ба!
        Грабна буца пръст. Па я запокити върху разбудилият се из Вечността. Капаците на часовника хлопнаха, и се разтвориха. От него изригна и се разля онази Вечна Мелодия, която Цар, Духова музика и Народ, не преставаха и не престават да предъвкват.
           - Мерсилезъ" ... Мерсилезъ" …

ОСТАНАЛОТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО. Не е известен нито един подсвиркващ си Марсилеза Цар, който да е оцелял за Бъдно. Както не известен нито един народ посрещнал завоеватели с духова музика - вместо с гранати, да е оцелял без Цар..  

       

By Hemy VARNALIS
21.06.2011 г.21:01:21
23.06.2011 г.23:07:18
24.06.2011 h= 15:39

 

 

 

 

 
Категория: Изкуство
Прочетен: 697 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2012 21:54
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 726 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 19:56

image

ИТАКА – 1977.!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


СЛЕД КОРФУ СЪС ДВОРЦИТЕ БЕЛОСНЕЖНИ,
ИТАКА СЕ ВЪЗПРАВЯ БАВНО;
НЕВЗРАЧЕН ОСТРОВ –
РОДИНА НА ДОМОРАСЪЛ ТИТАН.

КЪДЕ СИ СЛАВЕН ОДИСЕЙ?
АЗ ДИРЯ В ДВЕ СТЪКЛА ОПТИЧНИ
ПРОБУДЕНАТА ЖЕНСКА СЪВЕСТ.
ЗАСЛУШВАМ СЕ ДА ЧУЯ КАТО ПЕЯТ -
КЪМ ТЕБЕ МОРСКИТЕ ДЕВИЦИ;
И ВДЪХВАМ МИРИСЪТ НА ХВОЙНА,
ЧРЕЗ ВЕТРОВЕ ОТ ИЗТОКА ПРИВНЕСЕН.

НО, ТЕБ ТЕ НЯМА СТРАННИКО -
БЕЗУМНО ХИТЪР.

ЕДИНСТВЕНО ТАМ ГОРЕ -
НА ХЪЛМА,
ПРОБЛЯСВА СЛЪНЦЕТО ПРИ ЗАЛЕЗ,
ВСРЕД КОЛОНАДИТЕ НА НЕКРОПОЛ.
ДА ИМАХ СИЛИ,
О! -
ДА ИМАХ ТВОЙТЕ СИЛИ,
ЗАДЪХАН БИХ СЕ ВЪЗКАЧИЛ,
ДА СРЕЩНА КАМЪКА,
ПОЛОЖЕН НЕЖНО ВЪРХУ ВЯРАТА
НАРИЧАНА ОТ ТЕБЕ „ПЕНЕЛОПА“.

НАИВНИКО!
КОЙ ДНЕС ПЛАТНОТО НЕЙНО БИ СЕДНАЛ ДА ТЪЧЕ?
КОЙ БИ ПОСМЯЛ ДА СЕ ДОКАЖE
ПОСРЕДСТВОМ ТЕТИВОТО;
ВСРЕД ТОЗИ МРАЧЕН И САМОПОГИВАЩ СВЯТ,
ЗАТРУПАН ПОД ПРОМИШЛЕН ПРАХ,
ИЗХРАНВАЩ СЕ ЧРЕЗ ЕКСКРЕМЕНТИ,
И РАЗМНОЖАВАЩ СЕ,
ЧРЕЗ ДНК ОТ ЧУЖДИ ГЕНИТАЛИ?

И, БЪРЗАМЕ ДА СЕ ЗАВЪРНЕМ ВЪВ КОРИНТ,
ПРИШПОРВАЩИ БЕЗКРАЙНО БАВЕН КОРАБ;
СПОДИРЕНИ ОТ ТВОЯТА НАСМЕШКА,
РАЗПЯВАЩА КАМБАНАТА ЧРЕЗ ВЯТЪРА О БОРДА.

СКЪСИЛИ ПЪТ ЕДВА СЪС ШЕПА МОРСКИ МИЛИ,
НИЙ ИМАМЕ ВМЕСТО АБСЕНТ,
ОТ ТВОЙТА ВЯРА -
НЕСРЕТНИКО! -
ЗАБЪРЗАНИ В МОРЯШКАТА СИ ОДИСЕЯ . . .

The End                                                                                                                                      1977-2011

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2012 21:51
image
IT HAPPENED INDEED!
BULGARIAN TRIBUTE TO PAPA HEMINGWAY!
Shakespeare & Friends,
9000-Varna,
17 "Dragoman" Street,
SATURDAY

02.7.2011 at 13:OO Midnoon!
image
Категория: История
Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.08.2011 12:46
 

image

(c)1989 – Bogomil Kostov AVRAMOV

 

ЦАРСКА ЗЕМЛЕДЕЛСКА УПРАВИЯ

 

от

 

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

 

 

ПРЕДИ ГОДИНИ, в предверието на ОБЩИНА ПРОВАДИЯ; град дълбоко свързан с последните устои на национална история и приемственост; стояха обяви за продажба на . . . ИЗОСТАВЕНИ СЕЛСКИ УЧИЛИЩНИ СГРАДИ. Доста на брой – една стена цяла. Заложени назад във времето НАРОДНОСТНИ ТЕМЕЛИ НА НАРОДНОСТНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОСПЕРИТЕТ. днес разпродавани, ЧРЕЗ ФИКТИВНИ ТЪРГОВЕ, за камънак. Е!?! Човек няма как да не се обърне наназад. Каква ще да е била работата някъде към средата на двадесети век – ба!?!

 

ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, земледелското образование в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, е nоставено на модерна и широка – за завиждане - основа. То се предлага, както срещу заплащане, така, и на стипендия. Коментарите са излишни. БЪЛГАРСКА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ се е търсила през БЕРЛИН ДО БРЮКСЕЛ И ПАРИЖ. Нека изброим:

  •  

    АГРОНОМО-ЛЕСОВЪДСКИ ФАКУЛТЕТ – София, четири годишен курс на обучение;

  •  

    МЪЖКИ И ДЕВИЧЕСКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ ИНСТИТУТИ – две годишен курс на обучение, в Кюстендил и Пазарджик;

  •  

    СРЕДНО ДЕВИЧЕСКО ЗЕМЛЕДЕЛСКО УЧИЛИЩЕ – Айтос;

  •  

    ПРАКТИЧЕСКИ ДЕВИЧЕСКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – зве тодишен курс на обучение, в Ботевград, Две Могили, Боруш, Долен Дъбник, Хасково, Пазарджик, Провадия, Павликени, Свищов, Кочериново, Трявна, Банско, Неврокоп, Ихтиман, Гаврен, Видин, Курт Бунар, Попновица, Пещера и Прешово;

  •  

    ПРАКТИЧЕСКИ МЪЖКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – две годишен курс на обучение след VII-ми прогимназиален клас, в Ямбол, Чирпан, Кюстендил, Долен Чифлик, Долен Чифлик, Български Извор, Силистра, Добрич, Карнобат, Куманово, Серес и Гюмюрджина;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО УКРАСНО ЦВЕТАРСТВО – Пловдив;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО ЗЕМЛЕДЕЛСКО МАШИНОЗНАНИЕ – София;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО ГРАДИНАРСТВО – Горна Оряховица;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО МЛЕКАРСТВО – Пирдоп;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО СКОТОВЪДСТВО – Пловдив;

  •  

    УЧИЛИЩЕ ПО ГОРСКО ДЕЛО – Чам Кория, 2-3 години обучение подир VII-ми прогимназиален клас;

  •  

    СЕЛСКИ НАРОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ДОКТОР ХАСКЕЛ“ в Пордим;

 

Както и т.н. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – 210 в общ брой, с курс на обучение от 6 месеца до 2 години, с мъжки и девически отдел - пръснати из всички краища на страната.

 

ГОДИНАТА Е 1942.. Става дума за ОБЕДИНЕНО ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Короната доказва, че ЕВРОПА и ГЕРМАНИЯ държат за БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – КАТО ЗЕМЛЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ. В наши дни това се знае като ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ.

 

ПО ТОВА НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, структурата на земледелието в страната горе-долу е следната. (Щото има и необхванати от преброяване в Македония и Тракия!)

  •  

    БРОЙ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА ............................. 754 207;

  •  

    СЕЛСКОСТОПАНСКИ РАБОТНИЦИ ............................. 5 540 865;

  •  

    ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ ...................................... 46 922 594 Декара;

  •  

    ПОЗЕМЛЕНИ СОБСТВЕНИЦИ СТОПАНИ ........................ 94.4 %;

  •  

    ПОЗЕМЛЕНИ ИЗПОЛИЧАРИ ............................................... 5.6 %.

 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА по степен на благосъстояние е следното:

  •  

    МАЛОИМОТНИ СТОПАНИ ................................. 1 608 291 Декара;

  •  

    ДРЕБНИ СОБСТВЕНИЦИ ................................. 21 665 836 Декара;

  •  

    СРЕДНИ СОБСТВЕНИЦИ ................................ 15 145 599 Декара;

  •  

    ЕДРИ СОБСТВЕНИЦИ ........................................ 5 658 683 Декара.

 

ПРИДОБИВАНЕТО на земята води начало от:

  •  

    НАСЛЕДСТВО ....................................................................... 72.00 %;

  •  

    ОТКУПКА ОТ НАСЛЕДНИЦИ ............................................. 5.20 %;

  •  

    ОТКУПКА ОТ ЧУЖДИ ЛИЦА ............................................ 13.70 %;

  •  

    ОТ РЕФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА ........................................... 1.40 %;

  •  

    ДРУГИ НАЧИНИ ..................................................................... 7.70 %.

 

 

НАРИЧАНИ ДНЕС „НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ“, една илюзия в която посттоталитарното общество си се прави че вярва, ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЗЕМЛЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ през ЦАРСКО ВРЕМЕ, са били мощен и състоятелен коректив на ДЪРЖАВАТА. Такива са били:

 

  •  

    ОБЩ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ – София ....... 629 004 Члена;

  •  

    ОБЩ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ – София .......................... 1 589 Колективни члена;

  •  

    СЪЮЗ НА ЗАВЪРШИЛИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ НАРОДНИ УЧИЛИЩА – Плевен ............................................... 12 000 Членове, в 321 групи;

  •  

    БЪЛГАРСКИ ЛОЗАРСКИ СЪЮЗ – София ............... 52 000 Члена;

  •  

    СЪЮЗ НА ГОВЕДОВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА в БЪЛГАРИЯ .......... 9 871 Члена;

  •  

    СЪЮЗ НА ОВЦЕВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА в БЪЛГАРИЯ .............. 2 500 Члена;

  •  

    СЪЮЗ НА СВИНЕВЪДНИТЕ КООПЕРАТИВНИ СДРУЖЕНИЯ .... 377 Члена;

  •  

    БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КООПЕРАТИВНА ЦЕНТРАЛА ......... 226 Члена;

  •  

    БЪЛГАРСКА ПЧЕЛАРСКА ЦЕНТРАЛА „НЕКТАР“ ..................... 5 000 Члена;

  •  

    БЪЛГАРСКИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ ............................ 6 000 Члена;

  •  

    СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЮТЮНЕВИ КООПЕРАЦИИ ............. 17 Кооперации; 2 Фабрики;

  •  

    СЪЮЗ НА ГОРСКИТЕ КООПЕРАЦИИ ........................................ 220 Кооперации;

  •  

    БЪЛГАРСКИ РИБАРСКИ СЪЮЗ ................................................... 16 170 Члена;

  •  

    СЪЮЗ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ВЪРШАЧКИ ........................... 6 000 Члена;

  •  

    ДРУГИ . . .

 

Всяка от тези НПО притежава по един-два специализирани периодични печатни органи, а някой от тях и книгоиздателства, щастливо закрити през 1947. година.

 

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПЕНСИОННАТА ПОЛИТИКА, още през 1941., за тях се създава специализирана ВЗАИМНО-СПОМАГАТЕЛЕН ФОНД.

 

ГОРЕКАЗАНОТО, в началото на 1998., предложено за страниците на Вестник „КОРОНА“, така и не видя бял свят. Предлагаме го отново. Па се питаме – има ли защо!?!

 

THE END
05.01.1988.05.06.2011.!                                                                                                                                                                                                          Hemy VARNALIS


Категория: История
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 19:59
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2011  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930