Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Юни, 2012 г.
2 3 4  >  >>

  image

© Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
 

"ЧЕ!“ ПО ПОЕТИЧЕСКИ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НА 29.06.2012-ПЕТЪК, преди обед, на някога знаменитото стълбище на зала „Съединение“, останала да се помни като „Варненска Комуна“, (Надписът кой би посмял да пипне!), се състоя трето на тъгадък издание на „пътуващият театър на поезията“. (Отчетност преди всичко!) Осъществяван от „Сдружение на Писателите-Варна“. (Ул. „Крали Марко“ № 11, Тел.: +359 (0)52 639374!). Изненадващо провеждана, неразгласена в медиите, приятна немафиотска инициатива на открито. На стъпалата на стълбище помнещо стъпките на КНЯЗ БАТЕМБЕРГ; сабята на Цар Фердинанд Кобург-Готта, (Варненска Любов издирвал!); благопожеланията на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; заклеймяващите слова на пламенният легален парламентарен трибун-антицарист Аврам Гачев. Но, преди всичко и най-вече, първите прощъпулници-артисти на Варненският Общински Театър. Стълбище, което отдавна не води в реконструираната зала „Съединение“. Начинаеща трибуна за Поети. Утвърдени на Варненска Земя, а национално напълно неизвестни. (Не е умишлено – съвсем!)                             Лятото е сторило тревата, заедно с кучешките непочистени лайна, да изпръхне до сухо. Позорно замърсено варненско крайпазарно панаирище. Рядко спират минувачи. За да се чудят – да се маят. Тези артистически старчоци; за къде са се разбързали, че така припряно кекемечат; пред на заем микрофон. (Община Варна-Град повече от половин век се стиска, дали да озвучи чудесният мини-театрален салон в собствената си „Къща на Писателите“!) Поети и писатели, превърнали се; под надзор на неоснователно претенциозна общинарска администрация; (Само качествено производство – Ба!?!), в люти свадливи старци. Обнародвали дор" една-две слабо популярни книжки. (Предимно домашна употреба!) Администрация, где на мръкване от висотата на деветият общински етаж, й се привижда „Варна – столица на европейската култура – 2019.“ - натаман. И – ето защо – поетическо четене на тагадък. Щото съществува реална опасност. Да не би някой побелял от чакане за обнародване на първа книга Поет, (Някога порочно млад – днес обидно стар!), не пропуснал да си капне в повечко дигиталис, да се превъзхити от дереджето на ВАРНА-ГРАД. Че, да възпее, в безпощадни маримански александрини кучешките фекалии, около паметника на ГРАФ ИГНАТИЕВ. (На когото сме му съвсем благодарни!) Сакън, да не подрони авторитет и ентусиазъм, на нарастващият брой асфалтирани подлоги, по блеснал като безценен диаманат магистрален път на развитие. Право към сайвантите на Културална Европа.                                                                                                   Навярно отминалОТО ПРЕКАЛЕНО ТРУДНО ИЗБЛЕДНЯВА. В колективната памет на доминантите в това първо в страната доброволно гражданско сдружение за литература и изкуство. Регистрирано още по време на НРБ. (Младеж да припарва!) Ето защо и официализираната поезийка на МАТИ ВАРНА ВСЕВЕЧНАЯ, се щура понакуцвайки насам-натам. Търсейки път към недалечните опустели села. На тагадък - без екмек. (Хонорари за Януарий-2012. на вестник „КИЛ“, са изплатени през Юний!) Така, че всеки врътнал по някое стихотворение, да литне на свой риск, отговорност и сметка на "театрален рецитал" по околните села и градчета. (Ало – познаваме ли се отнякъде!?!) Нямаш ли 37 сребърника обаче, няма как да се изявиш на сцената на читалище в град „Х“. (Задължително потърсете Гийом Аполинер - знаете защо!). За сега изоставяйки полето на поезията под общинарски юзди, няма как да не прескочим плито в ареала на когнитивния контемпорален транснационален глобален туристически маркетинг. Превръщането на поетически покашлюващи старчоци в екскурзианти в пространствата на глобално унищоженото БЪЛГАРСКО СЕЛО, си е чиста проба муфта. Дано си припомнят от где са попаднали във ВАРНА-ГРАД. (Ако селото им все още съществува!) О, не ставайте дребнави. Дори Александър СЕКУЛОВ, кандидат за Нобелова Премия твърди, че Истината във всяко отношение е бубонна чума.                                                                  Съществуват старци, догарящи поетическо време във ВАРНА-ГРАД, по безброй подобни съкровни стълбища. За които ищахът на случайни странници за МЕСТНА ПОЕТИЧЕСКА ВЛАСТ, съвсем не е смехотворен. Остатъчен тоталитарен инструментариум, за придобиване на иждивение в добавък, (Една заплата никога не стига – две са съвсем малко!) За сметка на подсмърчащият варненски поетически плебес. Мръснишки упорити старци. Хвърляли и продължаващи да хвърлят къч, срещу всеки персонален, локален, регионален и глобален империал-глобализъм. Непреставащи да напомнт – че! - ВАРНА-ГРАД все още е безкрайно богат на изключително талантливи поети и поетки. Неочаквано оттеглящи се, от Този Тъй Лъжовен Свят. Напълно непроучени. Преднамерено отречени. Чиято креативна памет умишлено бива подмитана под килима на забравата. Заедно със затлаченото от ПРОВИНЦИАЛНА ЗАВИСТИЯ-НЕКАДЪРИС варненско време на времената. Защото е така. Нека не пропуснем. Доколко непреднамерено се явява публикуването на първа страница в литературния далеч не естетски ВЕСТНИК „КИЛ“ (№ 06/2012.!), на прекалено мъдро интимно лирическо стихотворение на знаменитият варненски поет ИВАН ОВЧАРОВ. (Лаурат награда Варна-2011.!) От което става ясно, че дори в крайпътен кенеф му се иска свежо стихотворение. (Голям Праз!)                                                                                                             Очаквах с ОГРОМНО нетърпениЕ 29.06.2012/11:00-ПР.ОБ. Практически представяне състоянието на създваната поезия, в сдружение на варненските писатели. От родолюбиви старци.  За които паметта към местните поети и поетки, е от всенационално стратегическо значение. В тази връзка си позволих да прочета IN MEMORIAM. Публикуваното някога на страниците на ВЕСТНИК „КИЛ“ крайно авангардно, а пълно с извисено гражданско прозрение стихотворение на рано отлетялата от междините на този тъй лъжовен свят, талантлива варненска поетеса с неиздадена книга СВЕТЛА БАЛЕВСКА. Под негодуващи възгласи на литературстващи махленки. 

 

, ЧЕ БИЯТ КАМБАНИ

 

, ЧЕ НИКЪДЕ НЯМА ЖИВОТ

 

, ЧЕ СВЕСТЯВАТ НЯКОЙ

 

, ЧЕ ЛЮБИЛ ЖЕНА

 

, ЧЕ ЖАДУВАТ БЕЗПАМЕТСТВО

 

, ЧЕ ВРАБЧЕТАТА ЧИКЧИРИКАТ ТАКА:

 

„ЧИК – ЧИ – РИК“

 

ИЛИ:

 

„ЧИК – ЧИ – РИК“

 

, ЧЕ СКОРОСТТА Е БОЛЕСТ

 

, ЧЕ СЪЗЕРЦАНИЕТО ПРАВИ БОЛКАТА НА БИТИЕТО

 

, ЧЕ СМЪРТТА Е МОЖЕБИ РАЗКОШ

 

, ЧЕ СМЪРТТА Е „ЧИК-ЧИ-РИК“

Стихотворение, което никога няма да успее повторно да види бял свят.                                       Наистина думите са бедни!                                                                                                                 Спомня ли си първа страница на ВЕСТНИК „КИЛ“, (№ 06/330), взет за мезе. Под чадъра на Гийом АПОЛИНЕР, от самият негов главен редактор. Професионализиран в обръщане гръб на неизследваното и неизвестното. (Не пада хонорар!) При толкова много искрени приказки за Любовта, по дванадесетте страници на този страшно необходим вестник. Ако човек не познава поетът Иван ОВЧАРОВ - доколко много е достоен, би могъл да си помисли доста неточни неща.                        Не – не питам, защо свещенната за всички кореняк-варненци сграда на писателят във ВАРНА-ГРАД се отдава под наем на странни верски формации. Че пиячката на корем е станала пословична за Домът. Че примитивната русизация на рождени русофили, върви под прегракнали гласове и фалшиви китари. Че на честване на двадесетгодишнината на сдружението никой не спомена дума за отишлете си от нас поети. Че МЪЖКИЯТ хоров КВИНТЕТ НА ВЪЛЧИ ДОЛ, хубаво ни даде да разберем що е певческо изкуство. (Без мангизи!) Че някаква си скриптърка от Перник, едва ли не с юмруци прогони един от основателите на сдружението. Че Двадесдет и Четвърти Май - 2012, бе отложен за 25-ти - за да не се състои.                                                                                                 Че ... Че ... Че ...                                                                                                                  Поколението на СВЕТЛА БАЛЕВСКА, поетеса от Варна, харесва прекалено рано да си тръгва. (Този мръсен Чернобил – тази щатско-съветска далавера!) След тях обаче остава тяхното съкровно „ЧЕ!“. Което – повярвайте – и през нас преминава. За да не заглъхне! Поне до краят на нашите презряни дни.                                                            The end / 06/30/12-09:40:56 PM

 

From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEM

 
Категория: Други
Прочетен: 793 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.10.2012 17:22


image

 

© 2007-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ

 

РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ -

СЪВСЕМ НЕ СА ЖЕЛЕЗНИ,

МАКАР ДА СЛАВЯТ НЕРВИ -

ОТ СТОМАНА.

ЗА СЕБЕ СИ -

ТЕ РЯДКО СА ПОЛЕЗНИ,

ЗА ОБЩЕСТВОТО -

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СА БЕЛИ ВРАНИ.


РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ -

НЕ СА ОТ ЗЛАТО,

ТАКОВА И ДА ТЪРСИШ -

НЯМА ДА ОТКРИЕШ.

НЕ СА ИЗПЛАШЕНИ –

НАПРОТИВ БРАТО,

БЕЗУМНА СМЕЛОСТ -

НАДЪЛБОКО В СЕБЕ КРИЯТ.


РЪЖДИВИТЕ МЪЖЕ –

ТРАДИЦИОННА ЖЕРТВА,

НА ИСТИНАТА -

В ТЪРЖЕСТВОТО.

ПОЛОЖИЛИ ЧЕРВЕНА КЛЕТВА,

ТЕ НЕ ПРИЗНАВАТ ВЯРАТА -

ВЪВ БОЖЕСТВАТА.


И БАВНО СЕ РАЗПАДАТ -

ВЪВ ОТРОВЕН ПРАХ,

РАЗОБЛИЧАВАЙКИ ПОРЕДЕН -

НЕРЪЖДАЕМ ГРЯХ ...

THE END
07:33:38 AM
07:33:42 AM

 
Категория: Поезия
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.07.2012 13:13

image

©2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

М А Р К Е Т И Н Г   З А   З А К У С К А
от
Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

МНОЗИНА СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА МИСЛЯТ, че патриотизмът на Левския или талантът на Ботюва, все още значуват нещоси. Че внезапно някой си нов Захария Стоянова, ще подуспее литературно-граждански отново сам да си се отрасти. Че някой нов безразсъдно смел Иван Хаджийски ще се намери как да си се изяви протодисидентски. Че, докато чужденците се препъват да надигат полите на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, „Веда Словена“ като нищо ще се окаже автентична. Че ... Че ... Че ... Че - ама нищо нищо подобно-си. Хапването-пийването и клати-капа-на-бастон, тоест ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ГЛОБАЛИСТИЧЕСКАЯ КОНСУМАЦИЯ - е все и вся и всичко-си на този ТЪЙ ЛЪЖОВЕН ПОСТТОТАЛИТАРЕН СВЯТ.
НА ТАКВИЗ ПОРОЧНИ МИСЪЛИ МЕ НАВЕДЕ, широко посетената блестяща международна двудневна научна конференция, (28-29.06.2012.!), „МАРКЕТИНГЪТ – РЕАЛНОСТ И ПРОЕКЦИИ В БЪДЕЩЕТО“. (Бих добавил „И СЪДБА“!) Свързана с честване юбилей на катедра „МАРКЕТИНГ“ при Икономически Университет – Варна. Забележете. В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, освен шистов газ има и маркетинг. Чиито здрави ли здрави основи са турнати именно тук, във ВАРНА-ГРАД, в ИКОНОМИЧЕСКИЯ НИ УНИВЕРСИТЕТ. Точно преди петнадесет години. (Преди това, ни хък–ни мък - абсолют-ферботен за тази капиталистическая изцепка!) Майка му стара! Винаги сме по-тежки католици от Папата. Ако няма – тежко няма. Ако ли пък има – съвсем има. Средно положение ексик. Както междувпрочем средна класа. (Освен тази на преподавателите във свободните университети – де!)
ЗАПОЧНАЛА ДЕЙНОСТ ЕДВА СЪС СЕДЕМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ (Чули-недочули - пък добре подразбрали!), катедра „Маркетинг“ при ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА днес вече, наброява петнадесет. (Половината хабилитирани!) За изминалите години катедрата е обучила над 1200 бакалаври, и повече от 850 магистри. Предстои разкриване и прием по специалност „Корпоративна сигурност и конкурентност. (Аз бих казал „конкурентоспособност“ - но кой ме пита!?!) Подир безброй неароматизирани букети, (Ето къде закъсва родният маркетинг!), и поздравителни адреси, (Я в папка – я на лист!), конференцията разкри своята самодоволно-авангардна глобално-революционна същност, с изключителните „ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МАРКЕТИНГОВАТА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА“, пленарен доклад от доцент доктор Елена Георгиева. (На трудовата борса – няма как да не ги усетиш!) Последва „МАРКЕТИНГОВАТА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ“, на проф. Боян Дуранкев. (Май не е руснак!) Опит за матрично формализиране кусурите на маркетинговия подход. При доказване на неговата надценена всеобхватност. Позовавайки се на Адам СМИТ, (Адам и Ева биха всякак подкрепили!), за необходимост от „морал“ във всеки един бизнес, професор Дуранкиев доказва и обосновава, изцяло математически, частната неопределеност и всеобща ограниченост на тоталния маркетингов подход. Неговата неограничност и едностранчива полезност. (Дано някой от пенливата управленска вълна се позаслуша!) Сравнявайки тоталното прилагане на мас-маркетингови техники и технологии, с методите за средновековно лечение на безусловно всички болести, чрез масово кръвопускане. Разкривайки верижната реакция на взаимнозависима безпомощност, в интерес на все повече и повече продажби. При все по-малко и по-малко търсене, в условия на абсолютна бизнес-свобода. (Свобода в бизнеса – как не!?!) Но да! Професор Дуранкиев очерта съвсем ясно – за познавачи и специалисти, (И за лаици като нас!), можеби най-съществената от съществените причините на съвременият световен постфинансов кризис. А именно. Пренасищането с маркетинг-услуги. Довели до настоящият изключителен матричен колапс. На което понастоящем върви да се обучат, (Само във ВАРНА-ГРАД!), около 12 500 местни и чуждестранни студенти. Подготвяни от над 300 преподаватели, от които едва половината хабилитирани. (Искам 100% хабилитанти!)
ПОДОБЕН СИЛНО ИНТЕЛЕКТУАЛИЗИРАН ГЛАС-В-ПУСТИНЯ, едва ли би могъл да ограничи бруталното навлизане на иконометриката в ежедневието ва МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. (Унишожена индустрия – все по-слаба икономика!) Което едва ли вещае светли старини на настоящите нейни пропагандатори. Увлечени в изследователска работа. Доловили пулсът на глобализма. Пропуснали да се вслушат в пулса на собственият си народ. (Нема смисъл – веки сме Юропъ!) Достатъчно точно долавили, че всяка маркетингова наука е полезна единствено за онзи който я прилага. Никога за редовия консуматор. (О, Неразумний!) В този смисъл бе особено изисканото изследване на доцент доктор Тодор КРЪСТЕВИЧ, (Не е братушка!), от Стопанска Академия „Д.А. Ценов“-Свищов. Разработил потресающо точно късаща талантливи бедняшки кандидат-студентски глави маркетингова система за издирване, подбор и прием на студенти, по тясно монетарен показател. Тръгнах си. (Да ме прости доктор Кръстевич!) То бива, бива, бива да правиш на серсем Младежта, но чак чрез научни методи!?! На друго избива. (Чиста проба престъпление!) Дотолкова нагла ми се видя една подобна система за подбор на студенти. Така и не можах да разбера, като как уважаемият доцент компарира монетарната заинтересованост на приемния ВУЗ, с исконният органически ищах на българина към знания и прогрес. Щото освен монетарна, системата му е докрай кастова. А, на кастов подход, през последните двадесетина години съвсем сме се нагледали. Резултатите всеки би могъл да пипне и подуши. Между настоящият национален финансов елит, и все повече обедняващият народ зее жестока невиждана в исторически план маркетингова ниша. Която никакви глобални, регионални и локални маркетинг-политически хитрини, не биха могли да запълнят. Не остана със какво.
ДА НЕ ПРОПУСНА Конференцията няма как да не е по някоя от безбройните руйни ли руйни европейски програми. Где държат на международното, дано разберат що става в националното. Присъствието на изтъкнати учени-маркетолози от Дагестан, от Иран и Албания, бе отбелязано в дневния ред, но така и не се забеляза. Страни и народи особено напреднали в областта на модерно узаптяване на грамотността. Държави характеризиращи се с докрай схванати кризисни пазари. Не от вчера – не от днес. От годините далеч преди Втората Световна Война. Че за постоянно. Какъв алъш-вериш – какъв банзай-маркетинг, без далавера? То нимой тъй!
ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ АВТОРА Долу Шовинизмът! Долу Национализмът! Долу Натуризмът! Маркетингът над всичко!
THE END-29.06.2012.


 


 

 
Категория: Бизнес
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.08.2012 09:01
image image 
Категория: Други
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.08.2012 08:57
image
  © 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАНЕКЕН СЪС СРЕБЪРНО СЪРЦЕ
разказ

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

    ЖИВЕЕШЕ НЯКОГА, във витрината на един варненски Мол, Гюро Гюров, манекен от папье-маше. Гюро Гюров бе последният от последните манекени от папье-маше, в безбройните зали на огромния Мол. Изграден с поразително архитектурно безразличие (Наричано „постмодернизъм“!), и изключителна точност, (Известна като „постпозитива“!), срещу торжествующите вратни, на Старите Градски Варненски Гробища. Дванадесетте вносни манекени от полупрозрачна пластмаса; в магазина за непрани дрехи втора употреба представяни за екстра-първа; бяха с неръждаеми металически стави. Манекен № 013 - Гюро Гюров, бе със струговани стави от парен бук. Навярно подозирате. Манекените нямат детство. Нито зрелост. Те се раждат на прооектно-прогнозна възраст. И, държат на тази възраст. Цял един славен, спокоен, умерено блестящ интелектуален, живот. Где да бяхме – като тях.   ГЮРО ГЮРОВ – МАНЕКЕН № 013 бе различен. Младите едва произведени манекени, конструктивно нямаха сърца. С Гюро Гюров не бе така. Той притежаваше сърце от старинно патинирано сребро. Сърцето съвсем не отговаряше на неговият ръст. Но едно сърце, дори да не отговаря на нечий извисен ръст, все пак е задължено да тупти. Гюро Гюров се надяваше, че това сърце би могло денонощно да тупти. Жестоко се лъжеше. Сърце где не спира, дори в приказките няма.
СРЕБЪРНОТО СЪРЦЕ бе предоставено на Гюро Гюров, от подбрана чрез публичен конкурс при затворени врати продавачка-консултант. Някогашен държавен стипендиант. Сертифициран в Япония, (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!), доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“. Във Варна-Град, институт по ядрени науки нямаше. (Не може да става и дума, да се разкрие!) Варненската регионална наука се увлича в задълбочени храносмилателни занятия, преследвайки глобални висоти. (Местното духовенство едва-едва я стига!) Наистина, някога такъв институт имаше. Така добре засекретен, че все едно никога го е нямало. Никой не се заинтересува, къде отиде неговата скъпоценна секретна научна продукция. (Таралеж в гащи!)
НО, АЗ ЗНАЯ. Научната продукция на този стратегически изследователски институт; заедно с тази на института за небесни пречиствателни станции и крайбрежни свлачищни издънки, заедно с тази от института за погранична наноелектроника, заедно тази на института за стачкуващи домакински бойлери, заедно с тази на института за тежкотонажни танкери за боза и бира, заедно със спомена за едно безразсъдно време отидоха, (Представете си!), за вторични суровини. Черен циганин от Максуда-Вилидж, (Достоен за уважение по европейска програма!), с фалшив паспорт и легална шофьорска книжка, изкара добри пари от тези тонове безполезна хартия. С част от парите; циганинът му с циганин под политически натиск наричан „ром“; комплектува, подготви и разпрати безброй чантрабозе орди, по Европа и Света. Да просят, докато разузнават и изнудват. (За времето в отпуск – тръгват резерви!) С артисали пари ромът стана почтен ортак, в държавна банка филиал на Уолстрийт. (Член управительному Совету!) Наистина, пожарна команда Варна-град си имаше. Но там доктори „Ядрени науки-ежедневна апликация“, не се търсят. (За сега!) А, спешно се налагаше Момичето да оцелее.
  1   И ЕТО, ЧЕ МОМИЧЕТО се яви на този изключително почтен конкурс, провеждан от професионални трудови пирати. И, бе назначено, (Изпитателен срок шест месеца!), като продавач-консултант с атрактивни източни езици. В супермаркет за дрехи втора употреба, представяни за неначенат ексклузив. Неразделна част от Мол, изграден с поразително архитектурно безразличие, (Наричано „постмодернизъм“!), и изключителна точност, (Известна като „постпозитива“!), срещу вечно зеещите торжествующи вратни, на Старите Градски Варненски Гробища. Някой бизнесмени си позволяват селски хумор.
ГЮРО ГЮРОВ БЕ МАНЕКЕН с изключителен късмет. Ние може да си предполагаме, че Господ-Бог опазва единствено Живо Отрастеното. Но, Господ-Бог Универсалний винаги разполага, с нещо непредвидено в добавък. Обгрижвайки дори Привидно Мъртвото. Гюро Гюров, Манекен № 013., се бе сдобил със сребърно сърце съвсем случайно. Така е, с манекените от всяко едно отминало време. Щастието ги спохожда ненадейно. За да не ги остави до самата тяхна ускорена, неизбежна, скромна, тиха, непретенциозна, самотна смърт. Кой би предположил, че продавачка-консултант на бермуди втора употреба представяни за екстра-първа, би могла да залюби старомоден манекен от папье-маше? Никой, освен някой провинциален абсурдист. (Не аз!) Разгеле, и това се случва. Щото, човек би могъл да се влюби, (Временно!), дори в болнична гальота. (Зависи накъде го води!) Както личи от ред екзактни наукоподобни изследвания, подобен тип Любов все по-често се случва, със самотни сертифицирани докторантки „Ядрени науки-ежедневна апликация“. (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!)
ВЕДНЪЖ МОМИЧЕТО, (Пестим име, да не липнем блогър!), разместваше възможно най-артистично поверените й тринадесет манекени. В брониран джип китайско производство, щатски конфискаж. Всред пространствата на огромна силно осветена витрина. (Нонстоп визуален мониторинг!) Момичето бе подбрало подходящо място и позиция, характерна поза и осветление в цвят така, че манекените да се чувстват възможно най-комфортно. В зачестилите искрящи прехвръквания на статично електричество между стъписаните манекени, Момичето разпозна висока степен риск за човека, и обитаемата от него модулна молова околна среда. Момичето дотътри и включи подвижен климатик. Хем да продуха натрупаното електричество. (Косите на манекените - щръкнали!) Хем да обезпраши въздуха. (Касиерката прокашлюва!) Хем да подсуши атмосферата в магазин, където умно траят дванадесет манекени от несломима пластмаса. Игнорирайки тринадесети папардак от истинско папье-маше. (Стари вестници обезцветени с кислол!) Момичето нямаше основание да бърза. То равномерничеше. (Дано се хареса!)
  В МАГАЗИНА, за непрани дрехи втора употреба представяни за първа, рядко влизаха заможни купувачи. Добре е известно. Моловете са предназначени за разходка на безработни, по време на глобална криза. (Подир кризата – строеж на нови!) Мои и чужди непричьом изследвания черно на бяло доказват, че именно поради търговия чрез молове, излизане от всеобща криза никога не би могло да има. (Кой ли ни пита!?!) Момичето бе умница, с перфектен японски и говорим севернокорейски, назнайващо съвременен явански. Изтърсак на последни кореняци на Варна-Град. Кризисно духнали в планинско село. Град напълно безпомощен пред напъните на пореден „Нов Световен Ред“. (Изкуствено генерирана перманентна стопанска криза!) Натрисан на неговите прекалено търпеливи граждани, всеки двадесет и пет години земно време. Така умело шашнати, че устремено драснали на запад.
2
ДОКАТО ПОДСУШАВАШЕ ВЪЗДУХА, докато разполагаше манекените с истински музикални инструменти в ръце, докато развърташе джипа да не хвърля излишна сянка, Момичето видя как манекен № 013 трепна, а неговите стави от варен бук, проскърцаха съвсем мелодически. Не се озадачи. Беше се сблъсквала с подобни ефекти, при третиране на еспериментална рота биороботи. По време на стаж, в ултрамодерен японски колайдър. Невинно аранжиран като контролиран публичен дом. В изолирана за погледи на чужденци древна земетръсна цепнатина. Някъде всред ухаещите на чесън чукари на Северна Корея.
  ДА БЪДЕМ НАЯСНО. (Случайно - не за дълго - сме сами!) Гюро Гюров бе творение на онзи полузабравен скулптор-украинец. Обсипал с барелефи някогашната Централна Варненска Пощенска Палата, предбомбардировъчните учреждения в столицата на Царство България, безброй частни мушии в съседна Румъния, и дузина замъци в Европа. Талантлив ученик на някой си Огюст Роден. Комуто франките не позволиха смърт в нищета. (Тъквизинкъ глизутий пу назекъ нимъ!) В крайна сметка Скулпторът се оказа така опропастен, (Независимо от протекциите на едноока жена с кок и монокъл!), че бе принуден да произвежда манекени на парче. Влагайки, във всеки един от тях частица, от своята душа на светец. Скулпторът бе свършил като безобиден скитник, край кофите за смет. Бе открит изръфан от бездомни кучета, охраняеми по паневропейска програма. (Професорът му със професор, че и академик отгоре!) Негови бивши студенти, вложиха искрени усилия епохалното му дело, да бъде окончателно затрито. (Да ви се намира въздушен компресор с маркуч и пистолет!?!) От излезлите изпод майсторските длани десетки манекени, единствено Гюро Гюров бе работоспособно оцелял. Едно към едно – негов ртден син.   СКУЛПТОРЪТ-УКРАИНЕ бе погребан, в Старите Градски Варненски Гробища. Чийто денонощно торжествующий портал случайно се намира, точно срещу въртящата се стъклена врата на въпросният Мол. Анонимен негов съпричатник успя да осигури гроб. В добавък - евтин стандартен китайски надгробен камък от безценен оникс. (Китайка работливо плаче над украино-български гроб!) Между гробниците на потърпевш Народен Воевода, (Оцелял през турско – гръмнат през българско!), и Регионален Политик. (Доказан обесник – представян за месия!) Момичето - как би могло да знае всичко това. То задълбочено бе изучавало „Ядрени науки-ежедневна апликация“. Законно бе придобило сертифицирана учена степен. (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!) За разлика от познат местен новоуправляющ. На когото добре известна университетска шайка, натика доктор хонорис-кауза в ръце. (Няма ВАК – има Квак!) С чужди пари бе финансирал псевдонаучно преправяне на уличното движение, в непоправима бъркотия. (Почетен диплом – да не е рушвет!)
НЕ БЕ ВРЕМЕ, както казва Народа, „на чужд корен – ряпа да се сее“. Бе жътвено предпладне – за малцина. И мор – за останалото ийхале. Момичето отзивчиво прилепи ухо към нетрадиционното тяло от папье-маше на Гюро Гюров. Девойчето-докторант „Ядрени науки-ежедневна апликация“ на часа установи, че в Гюро Гюров има някаква душа. Но, пък си няма никакво сърце. Как би могло да подозира, че в Манекен № 013, трепти частица от светлата душа на почиващият в Старите Градски Варненски Гробища политически оклеветен скулптор. Накъде в тоз" скапан живот, каза си девойчето полугласно, (Манекен № 013 утвърдително кимна!), накъде с душа – а без сърце?
  3   НА МОМИЧЕТО МНОГО СЕ ИСКАШЕ да му отдаде своето. (Ама, като не можеше!?!) Гюро Гюров – красавец със красавец - заслужаваше това. Не вонеше на асфалт, бензин и машинни масла. Както онзи шофьор на такси със сърце – пък без душа. Всеки вторник и петък насилващ Момичето, в неговата тясна таванска квартира. С ГЮРО ГЮРОВ БЕ ДРУГО. Не бе груб и суетен. (Осъзнаваше, че е от папье-маше?) Несравнимо ухаеше на напечен от молово осветление картон, щедро ароматизиран със спрей срещу хлебарки и люспи нафталин. Едва ли не целият живот на Момичето, (Нима това бе някакъв живот!?!), бе преминал всред прашни библиотеки, между планини от книги, и на безплатен автостоп. Този аромат й се стори така привичен и омаен, че Момичето без никаква умисъл, (Едва ли бе възможно!), залюби Гюро Гюров. (Вместо ароматерапия!) Със вторник-петъчния шофьор, нещата стояха различно. Той идваше до смърт изморен. Но, винаги разполагаше с достатъчно пари.
ШОФЬОРЪТ СИ ИМАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКРОМНА СЪПРУГА. Широко известна, всред изключително интелигентни и добросъвестни трансатлантически капитани на море. Кранистка на контейнерен терминал за експрес контейнерни товари. През останалото време алт-хористка в местния катедрален хор. Едва тогава майка, къщовница и съпруга. Поради промишлената околна среда. Поради височината на която ежедневно се катереше по вита стълба. (Осем часа вахта-вахта (х) 24 метра висота!) Поради прекалено религиозни песньовки в местния катедрален хор. Най-вече, поради практикуване на нелегално генно инженерство, бяха започнали да й никнат юнашки рунтави мустаци. Бе посегнала за народни илачи, но подходящите билки се оказаха под европейска възбрана. Останалите, все още необхванати от универсализиране на наказателния кодекс, не помогнаха. Бе преминала на вносни специалитети. Кранистките успяват да си набавят, (По море, река и въздух!), последните постижения на задокеанската фармация. (Скалъпявана от американизирани македонци!) Мустаците изчезваха. До следваща седмица. Други странични явления не се наблюдаваха. Освен съпружеска непоносимост, но за обща беда илачи няма.
  СЪПРУГАТА НА ШОФЬОР, бе зла и свадлива, из корен. А, още Дякон Матей Преображенски Миткалото изследва, твърди и завещава, че не съществува на Балканите по-опасен враг человечески, от свадлива жена с мустаци. (Вече могат – в армията!) Като искрен последовател на Отто Вайнингер, Зигмунд Фройд и Ивана Т. Прашка, и Д-р Веселин Димитров-Накед, всякак подкрепям становището на Дякон Матей Преображенски Миткалото. (Вечная памят хисторическая!) Никой не би могъл да ме убеди в противното.
НЕОТДАВНА СЛУЧАЯТ МЕ СРЕЩНА, (Незабранено, но подозрително!), със американски знаменит кинорежисьор. След като му бе отгледала двама сина, съпругата на кинорежисьора установила, че икономически е повече изгодно, да си пусне юнашки рунтави мустаци. (Медитирала - успяла!) Дано съхрани тяхната така крехка обща социална клетка. (Комшии напирали!) Съвременно семейство без църковен брак, но с надлежно заверена полицейска регистрация. И ето, вече двадесет и четири години; мустак-немустак; въпреки огромната възрастова разлика, продължават да си бъдат заедно. На мекия контролен въпрос, каква е националността на неговата полицейски регистрирана съпруга, режисьорът ме изгледа зверски, (Българка!), па се метна в своят „Крайслер“. Даде мръсна калифорнийска газ, и изчезна. Не го видях повече.
  ОСВЕН НА ЕКРАН. В онзи безкраен сериал. Където единствената му съпруга, вече десетина години земно време, задължително играе главна роля. Докато познатият ми режисьор кадърно влачи поддържаща. В този; скъп за производство и евтин за разпространение сериал; съпругата на забележителния във всяко отношение режисьор-постановчик, (Българката му - де!), върви за успешен разузнавач. (Хем от ФБР! Хем от ЦРУ! Хем от КГБ! Хем от ЩАЗИ! Хем от БОП! Хем направо из под Президентското Бюро в Кръглата зала на Белият Дом!) По лична заповед на Президента на САЩ, спусната с прострелян балон пълен с характерно топъл въздух, право в тила на рязани кръвожадни талибани. Белосана от глава до пети. Без никакви мустаци. (Ало!?!) Ама, чудни депилатори ползват в Щатите - брей!
ВСЕКИ УСПЕШНО ПРИКЛЮЧИЛ БОЖИ БИЗНЕС-ДЕН Шофьорът, почистваше своята жалка таксиметрова кола. (Ако не бе успешен денят – не я пипваше!) Винаги откриваше нещо съвсем интересно. Я, уханна живописна опаковка от презерватив. Я, неуспешно вдянат презерватив с образа на една кралица. Рядко някоя стотинка. (Иде краят на света – според Толтеките!) Напълвайки цяла чанта живописна смет, Шофьорът даваше газ за към Момичето.
МИНАЛИЯТ МЕСЕЦ НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА, Шофьорът откри тежко дамско колие със старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. (Върви левче-грамче!) Не се чуди дълго, чие би могло да бъде това старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. През денят бе превозил безброй пътници. (И, въпреки!) Не се двоуми ни минута. Хвърли колието да отлежи в жабката на колата, при газовия пистолет. Знаеше, никой никога няма да потърси това евтино сребърно сърце. (И, все пак!) Добре бе да се изчака. Измина месец. Един късен вторник Шофьорът се престраши. Щеше да подари, (От сърце!), намереното старомодно патинирано доста едро сребърно сърце, на Момичето-консултант с атрактивни езици. Пийна една бира. Настани се на пода в краката на момичето. Бръкна в джеб. Това е.
  МОМИЧЕТО, както безусловно всички стари моми се правеше, че изобщо не приема подаръци. Но, коя жена би отказала колие със старомодно патинирано доста едро сребърно сърце? Момичето прие този подарък. С условие. Ще прави с него каквото пожелае. Шофьорът бе изморен. (Харесваше да спи на под!) Подложи под глава някаква мъжка обувка. И, заспа.
ШОФЬОРЪТ ЗАСЪНУВА ХУБАВ СЪН. Как жена му сучи мустаци. Как се вайка, че никакъв го няма. Как с вайкане почуква на вратата на съседния апартамент. Как вратата сама се отваря, преди сама да се затръшне. Как в чуждия апартамент жена му, (Неговата Собствена Жена!), издирва, търси и намира духовно откровение, (Без демонстрирана наслада!), с идеалистично-натуралистичен плуралистично-народностен характер. Така е, каза си на сън нашият шофьор на нелегално такси, намествайки чужда мъжка обувка под глава, (Момичето бе будно и безразлично сви рамене!), някой хора без мустаци имат нужда от чужди рунтави мустаци. Имаше пред вид денонощният плейбой от съседния апартамент. Шофьорът нямаше нищо против. Никога не би престанал да обича жена си.
ПРИ ПОРЕДНОТО РАЗМЕСТВАНЕ НА МАНЕКЕНИ, Момичето окачи върху врата на старият манекен от папье-маше Гюро Гюров подареното, от шофьора на такси, старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. Сърцето потъна в гръдта на манекена, а завещаният къс душа на ученика на Огюст Роден го обви, и съкровно
5
  приласка. Сърцето попадна не съвсем на място, но проработи. Затрептявайки с двоумяща се нежна (Кърмъзъ!)подкожна светлина. (Туп-туп! Туп-туп! Туп-туп!) Момичето? О, то се направи на безкрайно изненадано. (Жените го могат!)   СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН БЕ ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА АРАНЖМОН. Поне така твърдеше Собственика, вясващ се от дъжд на вятър. (Как са постъпленията в касата!?!) Момичето положи манекена Гюро Гюров, върху отваряем дървен стол. Между бедрата му от напрегнато папье-маше Момичето, разположи бракуваното виолончело на неизвестен музикант. Стъписано, подреждайки витрината, премествайки Гюро Гюров насам-натам, Момичето установи, че Скулпторът ученик на някой си Огюст роден, е бил до болка предвидлив. Надарявайки Манекен № 013, с непрогнозируема варненска мъжественост. (При пластмасовите манекени такава не се откри!) Момичето сви безпомощни детски рамене. Не бе нещо, което би могло да я изплаши.
В РЪЦЕТЕ НА МАНЕКЕНА МОМИЧЕТО, бе поставило лък. Лъкът, добре натрит с колофон, се бе плъзнал по струните. (Момичето помагаше!) Беше се разнесъл тих, хрипкав, приятно поносим звук. (Кър – р – р!) Звукът стресна касиерката, която бе задрямала. Варненските моловете са прочути с това, че всеки гледа, а никой нищо не купува. От това касиерките си дремят. Чудя се – за какво ги назначават!?! Но, собствениците на магазини за дрехи втора употреба представяни за екстра-първа, си знаят работата. Не им се бъркам!
КАСИЕРКАТА нямаше друга работа. Освен, да се прозява над романите на Агата Кристи. (Някой да знае овакантена бройка!?!) Касиерката, четеше криминални романи от всякакви автори. Но, Агата Кристи бе ненадмината. (Кой би посмял да се сравни!?!) Собственикът умно я търпеше. Бе братовчедка на районния кмет, избран за нов мандат. (В Европа било точно тъй!) Касиерката не се интересуваше нито от Гюро Гюров, нито от останалите дванадесет манекена. Тя се интересуваше от краят на работното време. Когато ще се прибере у дтма. За да подреди и ошита, че когато Собственикът на магазина намине без да почука, (Има ключ!), да му е хубаво и сладко. Собственикът на магазина за дрехи втора употреба представяни за екстра-първа, също имаше жена. От как бе станал собственик, а с малко натиск и член на „Клуба на ядачите на готово сдъвкани баници“, беше я зарязал. Либерално скроен, не желаеше да робува на отживели навици.
  ГЮРО ГЮРОВ НЕ БЕ ПОДОЗИРАЛ, доколко богато ще разцъфне неговата безсмислено дарена артистична мъжественост. Би ли могъл да си представи, как прочут провинциален скулптор, бивш професор – чак академик, би могъл да бъде обезумял шегобиец. Гюро Гюров си каза. Така е, каза си нашият човек; замръзнал временно с виолончело между бедра и лък в ръка, и поради това временно безпомощен; старите кримки винаги притежават нещо в повече от младите. Где да можеха да им го завещаят! Погледна въпросително аранжьорката, а Момичето сведе очи, изчерви се по японски, и не отговори. Бе същисано, от своята находка. И, докато Гюро Гюров се увличаше да се перчи и позира с виолончело и лък в ръце, умът на Момичето запресмята трескаво. Ха сега, повтори и потрети на себе си Момичето, ха сега, де? Щом дори манекени от папье-маше започнаха да задяват постдокторантки по „Ядрени науки-ежедневна апликация“, то светът наистина на светът му трябва още една Фукушима. Старомодни папье-маше манекени, които не подозират, какво именно рискуват. Я, по-добре да идват извънземните!
6
  АХ, АХ,  казваше си мисловно нашият манекен от папье-маше, ето че от нищо все пак се получава нещо. (Господ е Българин - Ба!) Без да престане да отправя въпросителни погледи, към бедната и наивна тройно дипломирана аранжьорка на витрини. Гордо загърбвайки дванадесетте безполови младоци от пластмаса.
Такива са пренебрегнатите скулптори – отмъстителни.
Такива се непредвидено надарените – нападателни.
Такива са сбъркалите творчески път – безпътно безуспешни.
МОМИЧЕТО НЯМАШЕ ВРЕМЕ да се занимава с манекенски глупости. (За стари моми-постдокторантки сексът е „пълна глупост“!) То желаеше да израства професионално. Но, какво да се прави, като дори секретният ядрен институт във Варна-Град бе закрит, а архивът му заграбен от някакво чантрабозе от Максуда-Вилидж!?! Момичето, бе подарило на Гюро Гюров собственото си сребърно сърце. (Предпочиташе златно!) Подарено й от почтен шофьор на такси. (Не продава дрога!) Който пък го бе намерил свободно захвърлено на пода на таксито, подир денонощие най-напрегнат таксиметристки труд. Предвидливо изчаквайки едномесечен контролен срок. Да не би да си го потърси онази изфирясала махленска старица. Гдето веднъж месечно – по пенсионно време, се вози натоварена с продукти. (Тридесет и един пакети диетични виетнамски спагети за студено приготвяне, и килограм немляно кафе!) От Мола срещу Старите Градски Варненски Гробища - до дома. (Повишаване на пенсии – Post Mortem!) Никога обратно.
МАНЕКЕНЪТ, НЕ ПРЕСТАВАШЕ РИТМИЧНО ДА ПОТРЕПВА,  (В моловете често ехти музика!) Това означаваше, че допълнително привнесеното Сърце, взаимодейства с предварително вградената Душа. Без да престане прискръбно да ридае, по загубени физикални функции и пропуснати възможности. Незабелязано от останалите дванадесет тъпи пластмасови манекени. Които нямаха дори душа. (Не се полага при серийни производи!) Позволили си да размечтаят, чрез напразно прехвъркващи електростатически искри. Момичето притежаваше само едно сърце. Кому по-напред!?!
  ТАЗИ НОЩ ШОФЬОРЪТ НЕ СЕ ПОЯВИ. Момичето го очаква - цяла безсънна нощ. (Хладилникът празен!) Шофьорът не се появи, и при собствената си съпруга. (Съдбовните неща си се усещат!) Съпругата му го очаква - същата безсънна нощ. (Не позвъни на отсрещния апартамент!) Шофьорът бе потънал вдън зими. Момичето предполагаше, какво би могло да означава подобен внезапен подарък. Но, внезапно да я изостави!?! (Всичко е възможно!) Шофьорът бе нейна реална финансова подкрепа. (Заплатата непоносимо символична, бе изплащана от дъжд на вятър!)   МОМИЧЕТО ИМАШЕ СТАРА МАЙК. Преселена от Варна-Град, в огромна старинна къща, високо в пустинния Балкан. В село с единствен жител. (Според статистическия институт – жител и половина!) В близост до топ-секретен военен полигон. По време на маневри за опазване на Световния Мир, върху задника на българското селячество, върху старинната къща попадаха случайни безобидни учебни снаряди. Керемидите бяха бая-пострадали. Както и покривът – напълно изгорял. Старицата имаше готовност да демонстрира с красиво изписан саморъчен плакат, но политиците се бавеха. Не пожела да ги изчака. Излезе насред село на самодемонстрация. Онзи надлежно преброен половин статистически жител на селото, така и не се яви. Бе постояла-постояла на селският площад с плакат в ръце. Точно под паметника на незнайния войн, на когото каската бе своевременно открадната от рокери. На полигона, отдалечен на
7
  стотина километра по въздух, вкопан в изоставени пещери в Балкана, бяха засекли раздвижване в центъра на селото. й бяха изпратили безпилотен робот с високоговорител. (От една старица всичко би могло да се очаква!) Роботът бе изкряскал.
- Марш от тук! ... Марш от тук! ...
Бабата го бе запукала с плаката, а роботът не се защити. 
-Ще те арестувам! ... Ще те арестувам! ...
(Дежурните пред мониторите на Полигона – пукнаха от смях!)
Бе побързала, да се прибере в обора. Каменна крепост, в която бе приютила: Последната Селска Крава, Последното Селско Прасе, Последният Черно-Бял Телевизор, и последната Старопечтна Библия. В държавата наричана все още България. Бе си спретнала бомбоубежище, (Не бе хитлеристка окупация – и все пак!), с традиционно хладно барбекю. Бе престанала да очаква своето Момиче да се завърне от далечна Япония.
СТАРИЦАТА НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. Тя бе някога виден народен просветител. Още по време, когато границите на Запад бяха запечатани, а селото наброяваше над хиляда човека. Носител на персонален орден „Свети Свети Кирил и Методий“ - два броя в кутийка. И персонален Орден на труда – бронзов, сребърен и златен в кутийка. (От калпавото Тошово време!) Бе ги окачила на алена комунистическа възглавничка. Върху овъглена греда в кенефа. Винаги, когато по телевизията ставаше дума за Тато, отиваше да си ги погледне. (Всеки има право на спомени – не ли!?!) Тогава, над селото се разнасяше нейният отчаян протяжен вик. Мониторите на полигона отчитаха „Талибани!“ Роботите хукваха, шахтите с междуконтинентални ракети се отваряха, а обстрелът с безобидни учебни снаряди започваше.
  МОМИЧЕ престана да очаква своят шофьор. Бе загинал в катастрофа. В кръвта му нямаше никакъв алкохол. В стомахът му бе открит дълбоко патиниран сребърен куршум. Момичето не видя в това никаква логика. Едва, когато стана достоен притежател на магазин за „Ядрени устройства-втора употреба“, а освен това член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“, преди да отлети надалеч от този всячески промишлено и идеологически замърсен лъжовен свят, щеше да разбере смъртоносно точно, какво означава сребърен куршум в замяна на сребърно сърце.
ТОЗИ ПЪТ МОМИЧЕТО ОТИДЕ НА РАБОТА СЪВСЕМ НАВРЕМЕ. На площадката на паркинга пред Мола, гдето е треснат забележително точно срещу Старите Градски Варненски Гробища, то откри угриженият собственик на магазина за дрехи втора употреба представяни за първа, сънливата касиерка с омърляна книжка на Агата Кристи в ръка, и дванадесетте напълно прозрачни пластмасови манекена, (Първа употреба - внос!), с белезници на ръце. Гюро Гюров отсъстваше.
- В тази Криза, - започна оклюмалият пребледнял собственик, - в тази Криза ...
- Но, какво – за Бога? - удиви се прекалено възпитано момичето-аранжьор доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“ от Университета в Нагоя, преди лабораторията да избухне в пламъци. - Идвам съвсем навреме?
Често, заради своят безценен гост шофьора, момичето закъсняваше. (Никога повече от десет минути!) Собственикът й прощаваше. За да я посети още същата вечер, с бутилка „Перно“ в ръка. (Има го в продажба - Вече!)
- Такъв скандал, - продължи да хленчи собственикът, - в тази Криза ... - Но, какво, какво, какво наистина - за Бога?
8
Докторът по „Ядрени науки-ежедневна апликация“, и пресен член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“, бе крайно обезпокоен. Шофьорът бе в неизвестност. Магазинът бе затворен. Притеснената касиерка отваряше-затваряше своята вечна крими-читанка. - Ще поясня, - собственикът бе станал открито груб. - Онзи Скапан Дърт Картонен Манекен от Папье-Маше, с когото Ти се Ебава толкоз дълго време, (Да му даряваш сребърно сърце – луда ли си – Ма?!?), скокнал сред нощ. (Камерите фиксират събитие, час и време!) Па, като започнало това твое „Папье-Маше“ секс, секс, секс, где" и по Интернет го няма! (Кой плаща – аз плащам!?!) А тези пластмасови тиквеници, само това чакали. Разревали: „Братство! Равенство! Свобода!“ Разпели Марсилезата. Разпели „Тих Бял Дунав“! Скокнали, па разбили насрещният бижутериен магазин. Със старинни дълбоко патинирани сърца да се налапат. Наченали „Шуми Марица“, ама охраната ги спипала. - И, що от туй? - запита нашето Момиче възможно още по-най-наивно. - Една естествена потребност от сърца.
МОМИЧЕТО, доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“, новоизбран член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“ за пореден път разбра, че да подариш сърце, дори на картонен манекен, е риск от най-висока степен. (Бе късано на „Оценка Риск при Ядрени инсталации-домашна апликация“!) Разбра, че е освободена от работа. Разбра, че повече никога няма да работи с ентусиазъм, майсторство и обич, една така превъзходна и сантиментална професия. В която оставаш на улицата, подариш ли някому някакво подхвърлено сърце.
МОМИЧЕТО ОБЪРНА ГРЪБ НА СОБСТВЕНИК, на Касиерка, на Манекени, на сеирджии, (Полицейската камионетка виеше сирена!?!), и на Мол. (Въз! Въз! Въз!) На онзи Мол, гдето е надънен точно срещу Портите на Старите Градски Варненски Гробища. Без никой да пита. Нас, Остатъчните Варненски Граждани, вечните данъкоплатци. Скокна в едно чакащо такси. Отпусна се на задната седалка. И горчиво заплака. - Накъде? - запита безразлично шофьорът, сякаш не знаеше.
- В Жи – во – та ... - прохлипа Момичето, па запали цигара, докато пийваше освежителен сок от пластмасова канистра. Оставайки, с възможно най-широко отворена уста.
ОТ ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ГЛЕДАНЕ Я ГЛЕДАШЕ присмехулно, Гюро Гюров. О, не! Не бе шофьорът, колкото да ни се иска това.
ТАКСИТО НА НОВИЯТ ПРИЯТЕЛ НА МОМИЧЕТО, бе спряло на червен светофар. А, нали знаете как е във Варна-Град. До всеки светофар в този някога изумруден курортен център наричан „Царицата на Черно Море“, освен глутници бездомни псета, задължително стои кофа за разделно събиране на смет. (Дизайнерски изпипана!) От кофата за разделно събиране на смет, от нейното отделение за хартиени отпадъци, стърчеше захвърленото потрошено тяло от папье-маше, на някогашният красавец Гюро Гюров. От там, през огледалото за обратно гледане, като през Отвъдно, Манекен № 013 а заедно с него и частица от Духа на Светецът-Скулптор, продължаваше да се надсмива.
МОМИЧЕТО ОТНОВО СВИ БЕЗРАЗЛИЧНО РАМЕНЕ.
(Платената Любов променя!) Помоли шофьорът да почака. Скокна от колата за момент. Бръкна в кофата за смет. И, си взема обратно подареното дълбоко патинирано сребърно сърце. Шофьорът ехидно се разсмя. И даде от онази мръсна калифорнийска газ право в живота.
END
11.06.2012 г.-15:49:21
13.06.2012 г.-12:15:06
14.06.2012 г.-10:51:21
14.06.2012 г.-19:44:06
15.06.2012 г.-8:41:22
22.06.2012 г.-11:59:39 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1657 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.03.2015 23:15

 

 image

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

МАХЛЕНКИ

ОТ БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

 

НАТИКАЛИ МЪЖЕТЕ СИ ОТДАВНА В ГРОБА, ЗАПРАТИЛИ ДЕЦАТА ПО ЧУЖБИНА, ТЕ НЕ ПРИЗНАВАТ НИКАКВА ПРОКОБА, И ПРАВЯТ СЕ ЧЕ СА ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ.

 

ОБЪРНАЛИ СЕ С ГРЪБ КЪМ ВСИЧКО СВОЕ, ЗА ЧУЖДОТО СЪСУХРЕНИ РЪЦЕ ПРОТЯГАТ. С ГОРЧИВИ СЪНИЩА ЗА СТАРИТЕ ИЗГОРИ, ПО ОБЕД ДА ПОДРЕМНАТ СИ ПОЛЯГАТ.

 

НАБЪРЗО ПОПРОЧЕЛИ ЧУЖДА КНИЖКА, НАПИРАТ СВОЯ НЕЗАБАВНО ДА СЪСТАВЯТ. ПА ДА ОПИШАТ СПОМЕНИТЕ СИ ПАРИЖКИ, ПО МЛАДОСТТА ПОТЪНАЛА В ЗАБРАВА.

 

АЗ ЗНАМ КАКВО ОЧАКВАТ ДА СЕ СЛУЧИ, МАХЛЕНСКИ ЕЖЕДНЕВНО ЗАСЕДАВАТ. НЕ ПОЖЕЛАВАТ ДА ОТГЛЕЖДАТ ВНУЦИ, И ПРАВЯТ СЕ ЧЕ КОСМОС УПРАВЛЯВАТ.

 

НЕ МОГА ДА ГИ ИМАМ ПОД НАСМЕШКА, ЧЕ ЗЕМНО ВРЕМЕ И ЗА МЕНЕ НЕ ОСТАНА. ГОТОВ СЪМ ДА ИМ КУПЯ ВРЪХНА ДРЕШКА, ДАНО ЗАМЛЪКНАТ ДО ЗАРАНА.

ДОРИ МЪЖЕТЕ ИМ ОТ ГРОБ ДА ВДИГНА, ТЕ БИХА ХУКНАЛИ ОБРАТНО ПРАВО В НЕГО. МАХЛЕНКИ - ЗАПАДА ПО СТРЪВ НАСТИГНАЛИ, УДАВНИЧКИ – ОТ БУРИТЕ ИЗХВЪРЛЕНИ НА БРЕГО.

27.06.2012 г.-13:52:58





 

.



 



 



 

 
Категория: Новини
Прочетен: 577 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2013 08:23

image

(c) 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАРКАТА НА ОБЩНОСТТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

 


 ЗАВЧЕРА СИ ПОЗВОЛИХ ДА ХАПНА ИЗ ПЪТ. Погледът ми спря на малко живописно пакетче „FRUIT ROLL FORESTFRUIT JAM”. (Какво име – а!?) Надпис събрал в себе си все благини за които мечтае прегладнелият пътник. Въобще не му мислих. Излапах го веднага. Още съм жив. Сега броя безбройните европейски знаци по опаковката. За да установя. Аз ли не съм у ред - Европейската Общност ли се помайва. Струва ми се, с тези меки пръсти с които ЕО ни обгрижва, най-много да си ни върне обратно на социалистическият ни кантар. Преди да ни каже да си гледаме работата. То, бива-бива гаражни производства, ама чак толкова вредни. Да не говорим за позорното събиране на липов цвят от замърсеният с автомобилни масла асфалт. Но, я се опитай да направиш забележка на някое цигане по проблема. Ако не отпориш порция бой, няма как да не бъдеш обвинен, че не опазваш правата на малцинствата. Докато тези „малцинства“ не ги е еня за твоите права за качествен живот.
ИНДИРЕКТНО СВЪРЗАН
с подобни проблеми, бе поредният национален семинар на тема „Марката и дизайна на Европейския съюз – практически познания” , протекъл на 26 юни 2012 г., в сградата на Център за индустриална собственост-Варна. ( Граф Игнатиев № 29) Организиран от Патентното ведомство на Република България, (Бивше ИНРА!), съвместно с Ведомството за регистрация на марки и дизайни на Европейския съюз (OHIM). Предназначен за менежери по качество и дизайн, в т.н. „малки и средни“ предприятия. С основна цел популяризация на системата за закрила на марката и дизайна на Европейския съюз, като обекти с особен икономически потенциал. За съжаление все още слабо осъзнат и почти никак практикуван у нас. На присъстващите бе изяснена методика за закрила, и процедура по регистрация за приложение на територията на Европейския съюз. В това отношение нашите собственици и производители навярно следва своевременно да се размърдат. Приемането на съседна Република Турция в ЕО, ще ги изправи пред сериозни проблеми. Индустриалците в Турция са далеч повече наясно по проблема. Доколко добросъвестно го следват, това е друг въпрос. Изнесените лекции от крупни български експерти по международно патентно право, (Анка Червенкова, Лидия Николова, Андриана Йончева). бяха свързани с проблеми и процедури на регистрация, експертиза на заявки, достъп до европейски бази данни и други подобни. От особен интерес се оказа “Връзка на марката на Европейския съюз с Мадридския протокол”, с лектор: Венета Шамандура, държавен експерт в отдел „Опозиция” на Патентното ведомство). Безплатните материали и брошури бяха бол-бол. Толкова подроБни и съществени че, към тях проявиха интерес дори лаици.

 

 

THE END

06/26/12-09:36:16 PM


 

 
Категория: Технологии
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.07.2012 21:22
image 
image
image
image
Категория: Поезия
Прочетен: 545 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 26.06.2012 07:31
imageimage 

imageimage
image
Категория: Други
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.07.2012 21:23
image 
image
image
image
image
Категория: Други
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.10.2012 08:53
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930