Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363639 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 28.06.2012 г.
image image 
Категория: Други
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.08.2012 08:57
image
  © 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАНЕКЕН СЪС СРЕБЪРНО СЪРЦЕ
разказ

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

    ЖИВЕЕШЕ НЯКОГА, във витрината на един варненски Мол, Гюро Гюров, манекен от папье-маше. Гюро Гюров бе последният от последните манекени от папье-маше, в безбройните зали на огромния Мол. Изграден с поразително архитектурно безразличие (Наричано „постмодернизъм“!), и изключителна точност, (Известна като „постпозитива“!), срещу торжествующите вратни, на Старите Градски Варненски Гробища. Дванадесетте вносни манекени от полупрозрачна пластмаса; в магазина за непрани дрехи втора употреба представяни за екстра-първа; бяха с неръждаеми металически стави. Манекен № 013 - Гюро Гюров, бе със струговани стави от парен бук. Навярно подозирате. Манекените нямат детство. Нито зрелост. Те се раждат на прооектно-прогнозна възраст. И, държат на тази възраст. Цял един славен, спокоен, умерено блестящ интелектуален, живот. Где да бяхме – като тях.   ГЮРО ГЮРОВ – МАНЕКЕН № 013 бе различен. Младите едва произведени манекени, конструктивно нямаха сърца. С Гюро Гюров не бе така. Той притежаваше сърце от старинно патинирано сребро. Сърцето съвсем не отговаряше на неговият ръст. Но едно сърце, дори да не отговаря на нечий извисен ръст, все пак е задължено да тупти. Гюро Гюров се надяваше, че това сърце би могло денонощно да тупти. Жестоко се лъжеше. Сърце где не спира, дори в приказките няма.
СРЕБЪРНОТО СЪРЦЕ бе предоставено на Гюро Гюров, от подбрана чрез публичен конкурс при затворени врати продавачка-консултант. Някогашен държавен стипендиант. Сертифициран в Япония, (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!), доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“. Във Варна-Град, институт по ядрени науки нямаше. (Не може да става и дума, да се разкрие!) Варненската регионална наука се увлича в задълбочени храносмилателни занятия, преследвайки глобални висоти. (Местното духовенство едва-едва я стига!) Наистина, някога такъв институт имаше. Така добре засекретен, че все едно никога го е нямало. Никой не се заинтересува, къде отиде неговата скъпоценна секретна научна продукция. (Таралеж в гащи!)
НО, АЗ ЗНАЯ. Научната продукция на този стратегически изследователски институт; заедно с тази на института за небесни пречиствателни станции и крайбрежни свлачищни издънки, заедно с тази от института за погранична наноелектроника, заедно тази на института за стачкуващи домакински бойлери, заедно с тази на института за тежкотонажни танкери за боза и бира, заедно със спомена за едно безразсъдно време отидоха, (Представете си!), за вторични суровини. Черен циганин от Максуда-Вилидж, (Достоен за уважение по европейска програма!), с фалшив паспорт и легална шофьорска книжка, изкара добри пари от тези тонове безполезна хартия. С част от парите; циганинът му с циганин под политически натиск наричан „ром“; комплектува, подготви и разпрати безброй чантрабозе орди, по Европа и Света. Да просят, докато разузнават и изнудват. (За времето в отпуск – тръгват резерви!) С артисали пари ромът стана почтен ортак, в държавна банка филиал на Уолстрийт. (Член управительному Совету!) Наистина, пожарна команда Варна-град си имаше. Но там доктори „Ядрени науки-ежедневна апликация“, не се търсят. (За сега!) А, спешно се налагаше Момичето да оцелее.
  1   И ЕТО, ЧЕ МОМИЧЕТО се яви на този изключително почтен конкурс, провеждан от професионални трудови пирати. И, бе назначено, (Изпитателен срок шест месеца!), като продавач-консултант с атрактивни източни езици. В супермаркет за дрехи втора употреба, представяни за неначенат ексклузив. Неразделна част от Мол, изграден с поразително архитектурно безразличие, (Наричано „постмодернизъм“!), и изключителна точност, (Известна като „постпозитива“!), срещу вечно зеещите торжествующи вратни, на Старите Градски Варненски Гробища. Някой бизнесмени си позволяват селски хумор.
ГЮРО ГЮРОВ БЕ МАНЕКЕН с изключителен късмет. Ние може да си предполагаме, че Господ-Бог опазва единствено Живо Отрастеното. Но, Господ-Бог Универсалний винаги разполага, с нещо непредвидено в добавък. Обгрижвайки дори Привидно Мъртвото. Гюро Гюров, Манекен № 013., се бе сдобил със сребърно сърце съвсем случайно. Така е, с манекените от всяко едно отминало време. Щастието ги спохожда ненадейно. За да не ги остави до самата тяхна ускорена, неизбежна, скромна, тиха, непретенциозна, самотна смърт. Кой би предположил, че продавачка-консултант на бермуди втора употреба представяни за екстра-първа, би могла да залюби старомоден манекен от папье-маше? Никой, освен някой провинциален абсурдист. (Не аз!) Разгеле, и това се случва. Щото, човек би могъл да се влюби, (Временно!), дори в болнична гальота. (Зависи накъде го води!) Както личи от ред екзактни наукоподобни изследвания, подобен тип Любов все по-често се случва, със самотни сертифицирани докторантки „Ядрени науки-ежедневна апликация“. (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!)
ВЕДНЪЖ МОМИЧЕТО, (Пестим име, да не липнем блогър!), разместваше възможно най-артистично поверените й тринадесет манекени. В брониран джип китайско производство, щатски конфискаж. Всред пространствата на огромна силно осветена витрина. (Нонстоп визуален мониторинг!) Момичето бе подбрало подходящо място и позиция, характерна поза и осветление в цвят така, че манекените да се чувстват възможно най-комфортно. В зачестилите искрящи прехвръквания на статично електричество между стъписаните манекени, Момичето разпозна висока степен риск за човека, и обитаемата от него модулна молова околна среда. Момичето дотътри и включи подвижен климатик. Хем да продуха натрупаното електричество. (Косите на манекените - щръкнали!) Хем да обезпраши въздуха. (Касиерката прокашлюва!) Хем да подсуши атмосферата в магазин, където умно траят дванадесет манекени от несломима пластмаса. Игнорирайки тринадесети папардак от истинско папье-маше. (Стари вестници обезцветени с кислол!) Момичето нямаше основание да бърза. То равномерничеше. (Дано се хареса!)
  В МАГАЗИНА, за непрани дрехи втора употреба представяни за първа, рядко влизаха заможни купувачи. Добре е известно. Моловете са предназначени за разходка на безработни, по време на глобална криза. (Подир кризата – строеж на нови!) Мои и чужди непричьом изследвания черно на бяло доказват, че именно поради търговия чрез молове, излизане от всеобща криза никога не би могло да има. (Кой ли ни пита!?!) Момичето бе умница, с перфектен японски и говорим севернокорейски, назнайващо съвременен явански. Изтърсак на последни кореняци на Варна-Град. Кризисно духнали в планинско село. Град напълно безпомощен пред напъните на пореден „Нов Световен Ред“. (Изкуствено генерирана перманентна стопанска криза!) Натрисан на неговите прекалено търпеливи граждани, всеки двадесет и пет години земно време. Така умело шашнати, че устремено драснали на запад.
2
ДОКАТО ПОДСУШАВАШЕ ВЪЗДУХА, докато разполагаше манекените с истински музикални инструменти в ръце, докато развърташе джипа да не хвърля излишна сянка, Момичето видя как манекен № 013 трепна, а неговите стави от варен бук, проскърцаха съвсем мелодически. Не се озадачи. Беше се сблъсквала с подобни ефекти, при третиране на еспериментална рота биороботи. По време на стаж, в ултрамодерен японски колайдър. Невинно аранжиран като контролиран публичен дом. В изолирана за погледи на чужденци древна земетръсна цепнатина. Някъде всред ухаещите на чесън чукари на Северна Корея.
  ДА БЪДЕМ НАЯСНО. (Случайно - не за дълго - сме сами!) Гюро Гюров бе творение на онзи полузабравен скулптор-украинец. Обсипал с барелефи някогашната Централна Варненска Пощенска Палата, предбомбардировъчните учреждения в столицата на Царство България, безброй частни мушии в съседна Румъния, и дузина замъци в Европа. Талантлив ученик на някой си Огюст Роден. Комуто франките не позволиха смърт в нищета. (Тъквизинкъ глизутий пу назекъ нимъ!) В крайна сметка Скулпторът се оказа така опропастен, (Независимо от протекциите на едноока жена с кок и монокъл!), че бе принуден да произвежда манекени на парче. Влагайки, във всеки един от тях частица, от своята душа на светец. Скулпторът бе свършил като безобиден скитник, край кофите за смет. Бе открит изръфан от бездомни кучета, охраняеми по паневропейска програма. (Професорът му със професор, че и академик отгоре!) Негови бивши студенти, вложиха искрени усилия епохалното му дело, да бъде окончателно затрито. (Да ви се намира въздушен компресор с маркуч и пистолет!?!) От излезлите изпод майсторските длани десетки манекени, единствено Гюро Гюров бе работоспособно оцелял. Едно към едно – негов ртден син.   СКУЛПТОРЪТ-УКРАИНЕ бе погребан, в Старите Градски Варненски Гробища. Чийто денонощно торжествующий портал случайно се намира, точно срещу въртящата се стъклена врата на въпросният Мол. Анонимен негов съпричатник успя да осигури гроб. В добавък - евтин стандартен китайски надгробен камък от безценен оникс. (Китайка работливо плаче над украино-български гроб!) Между гробниците на потърпевш Народен Воевода, (Оцелял през турско – гръмнат през българско!), и Регионален Политик. (Доказан обесник – представян за месия!) Момичето - как би могло да знае всичко това. То задълбочено бе изучавало „Ядрени науки-ежедневна апликация“. Законно бе придобило сертифицирана учена степен. (Червен восъчен печат (х) диплом метър на метър!) За разлика от познат местен новоуправляющ. На когото добре известна университетска шайка, натика доктор хонорис-кауза в ръце. (Няма ВАК – има Квак!) С чужди пари бе финансирал псевдонаучно преправяне на уличното движение, в непоправима бъркотия. (Почетен диплом – да не е рушвет!)
НЕ БЕ ВРЕМЕ, както казва Народа, „на чужд корен – ряпа да се сее“. Бе жътвено предпладне – за малцина. И мор – за останалото ийхале. Момичето отзивчиво прилепи ухо към нетрадиционното тяло от папье-маше на Гюро Гюров. Девойчето-докторант „Ядрени науки-ежедневна апликация“ на часа установи, че в Гюро Гюров има някаква душа. Но, пък си няма никакво сърце. Как би могло да подозира, че в Манекен № 013, трепти частица от светлата душа на почиващият в Старите Градски Варненски Гробища политически оклеветен скулптор. Накъде в тоз" скапан живот, каза си девойчето полугласно, (Манекен № 013 утвърдително кимна!), накъде с душа – а без сърце?
  3   НА МОМИЧЕТО МНОГО СЕ ИСКАШЕ да му отдаде своето. (Ама, като не можеше!?!) Гюро Гюров – красавец със красавец - заслужаваше това. Не вонеше на асфалт, бензин и машинни масла. Както онзи шофьор на такси със сърце – пък без душа. Всеки вторник и петък насилващ Момичето, в неговата тясна таванска квартира. С ГЮРО ГЮРОВ БЕ ДРУГО. Не бе груб и суетен. (Осъзнаваше, че е от папье-маше?) Несравнимо ухаеше на напечен от молово осветление картон, щедро ароматизиран със спрей срещу хлебарки и люспи нафталин. Едва ли не целият живот на Момичето, (Нима това бе някакъв живот!?!), бе преминал всред прашни библиотеки, между планини от книги, и на безплатен автостоп. Този аромат й се стори така привичен и омаен, че Момичето без никаква умисъл, (Едва ли бе възможно!), залюби Гюро Гюров. (Вместо ароматерапия!) Със вторник-петъчния шофьор, нещата стояха различно. Той идваше до смърт изморен. Но, винаги разполагаше с достатъчно пари.
ШОФЬОРЪТ СИ ИМАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКРОМНА СЪПРУГА. Широко известна, всред изключително интелигентни и добросъвестни трансатлантически капитани на море. Кранистка на контейнерен терминал за експрес контейнерни товари. През останалото време алт-хористка в местния катедрален хор. Едва тогава майка, къщовница и съпруга. Поради промишлената околна среда. Поради височината на която ежедневно се катереше по вита стълба. (Осем часа вахта-вахта (х) 24 метра висота!) Поради прекалено религиозни песньовки в местния катедрален хор. Най-вече, поради практикуване на нелегално генно инженерство, бяха започнали да й никнат юнашки рунтави мустаци. Бе посегнала за народни илачи, но подходящите билки се оказаха под европейска възбрана. Останалите, все още необхванати от универсализиране на наказателния кодекс, не помогнаха. Бе преминала на вносни специалитети. Кранистките успяват да си набавят, (По море, река и въздух!), последните постижения на задокеанската фармация. (Скалъпявана от американизирани македонци!) Мустаците изчезваха. До следваща седмица. Други странични явления не се наблюдаваха. Освен съпружеска непоносимост, но за обща беда илачи няма.
  СЪПРУГАТА НА ШОФЬОР, бе зла и свадлива, из корен. А, още Дякон Матей Преображенски Миткалото изследва, твърди и завещава, че не съществува на Балканите по-опасен враг человечески, от свадлива жена с мустаци. (Вече могат – в армията!) Като искрен последовател на Отто Вайнингер, Зигмунд Фройд и Ивана Т. Прашка, и Д-р Веселин Димитров-Накед, всякак подкрепям становището на Дякон Матей Преображенски Миткалото. (Вечная памят хисторическая!) Никой не би могъл да ме убеди в противното.
НЕОТДАВНА СЛУЧАЯТ МЕ СРЕЩНА, (Незабранено, но подозрително!), със американски знаменит кинорежисьор. След като му бе отгледала двама сина, съпругата на кинорежисьора установила, че икономически е повече изгодно, да си пусне юнашки рунтави мустаци. (Медитирала - успяла!) Дано съхрани тяхната така крехка обща социална клетка. (Комшии напирали!) Съвременно семейство без църковен брак, но с надлежно заверена полицейска регистрация. И ето, вече двадесет и четири години; мустак-немустак; въпреки огромната възрастова разлика, продължават да си бъдат заедно. На мекия контролен въпрос, каква е националността на неговата полицейски регистрирана съпруга, режисьорът ме изгледа зверски, (Българка!), па се метна в своят „Крайслер“. Даде мръсна калифорнийска газ, и изчезна. Не го видях повече.
  ОСВЕН НА ЕКРАН. В онзи безкраен сериал. Където единствената му съпруга, вече десетина години земно време, задължително играе главна роля. Докато познатият ми режисьор кадърно влачи поддържаща. В този; скъп за производство и евтин за разпространение сериал; съпругата на забележителния във всяко отношение режисьор-постановчик, (Българката му - де!), върви за успешен разузнавач. (Хем от ФБР! Хем от ЦРУ! Хем от КГБ! Хем от ЩАЗИ! Хем от БОП! Хем направо из под Президентското Бюро в Кръглата зала на Белият Дом!) По лична заповед на Президента на САЩ, спусната с прострелян балон пълен с характерно топъл въздух, право в тила на рязани кръвожадни талибани. Белосана от глава до пети. Без никакви мустаци. (Ало!?!) Ама, чудни депилатори ползват в Щатите - брей!
ВСЕКИ УСПЕШНО ПРИКЛЮЧИЛ БОЖИ БИЗНЕС-ДЕН Шофьорът, почистваше своята жалка таксиметрова кола. (Ако не бе успешен денят – не я пипваше!) Винаги откриваше нещо съвсем интересно. Я, уханна живописна опаковка от презерватив. Я, неуспешно вдянат презерватив с образа на една кралица. Рядко някоя стотинка. (Иде краят на света – според Толтеките!) Напълвайки цяла чанта живописна смет, Шофьорът даваше газ за към Момичето.
МИНАЛИЯТ МЕСЕЦ НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА, Шофьорът откри тежко дамско колие със старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. (Върви левче-грамче!) Не се чуди дълго, чие би могло да бъде това старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. През денят бе превозил безброй пътници. (И, въпреки!) Не се двоуми ни минута. Хвърли колието да отлежи в жабката на колата, при газовия пистолет. Знаеше, никой никога няма да потърси това евтино сребърно сърце. (И, все пак!) Добре бе да се изчака. Измина месец. Един късен вторник Шофьорът се престраши. Щеше да подари, (От сърце!), намереното старомодно патинирано доста едро сребърно сърце, на Момичето-консултант с атрактивни езици. Пийна една бира. Настани се на пода в краката на момичето. Бръкна в джеб. Това е.
  МОМИЧЕТО, както безусловно всички стари моми се правеше, че изобщо не приема подаръци. Но, коя жена би отказала колие със старомодно патинирано доста едро сребърно сърце? Момичето прие този подарък. С условие. Ще прави с него каквото пожелае. Шофьорът бе изморен. (Харесваше да спи на под!) Подложи под глава някаква мъжка обувка. И, заспа.
ШОФЬОРЪТ ЗАСЪНУВА ХУБАВ СЪН. Как жена му сучи мустаци. Как се вайка, че никакъв го няма. Как с вайкане почуква на вратата на съседния апартамент. Как вратата сама се отваря, преди сама да се затръшне. Как в чуждия апартамент жена му, (Неговата Собствена Жена!), издирва, търси и намира духовно откровение, (Без демонстрирана наслада!), с идеалистично-натуралистичен плуралистично-народностен характер. Така е, каза си на сън нашият шофьор на нелегално такси, намествайки чужда мъжка обувка под глава, (Момичето бе будно и безразлично сви рамене!), някой хора без мустаци имат нужда от чужди рунтави мустаци. Имаше пред вид денонощният плейбой от съседния апартамент. Шофьорът нямаше нищо против. Никога не би престанал да обича жена си.
ПРИ ПОРЕДНОТО РАЗМЕСТВАНЕ НА МАНЕКЕНИ, Момичето окачи върху врата на старият манекен от папье-маше Гюро Гюров подареното, от шофьора на такси, старомодно патинирано доста едро сребърно сърце. Сърцето потъна в гръдта на манекена, а завещаният къс душа на ученика на Огюст Роден го обви, и съкровно
5
  приласка. Сърцето попадна не съвсем на място, но проработи. Затрептявайки с двоумяща се нежна (Кърмъзъ!)подкожна светлина. (Туп-туп! Туп-туп! Туп-туп!) Момичето? О, то се направи на безкрайно изненадано. (Жените го могат!)   СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН БЕ ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА АРАНЖМОН. Поне така твърдеше Собственика, вясващ се от дъжд на вятър. (Как са постъпленията в касата!?!) Момичето положи манекена Гюро Гюров, върху отваряем дървен стол. Между бедрата му от напрегнато папье-маше Момичето, разположи бракуваното виолончело на неизвестен музикант. Стъписано, подреждайки витрината, премествайки Гюро Гюров насам-натам, Момичето установи, че Скулпторът ученик на някой си Огюст роден, е бил до болка предвидлив. Надарявайки Манекен № 013, с непрогнозируема варненска мъжественост. (При пластмасовите манекени такава не се откри!) Момичето сви безпомощни детски рамене. Не бе нещо, което би могло да я изплаши.
В РЪЦЕТЕ НА МАНЕКЕНА МОМИЧЕТО, бе поставило лък. Лъкът, добре натрит с колофон, се бе плъзнал по струните. (Момичето помагаше!) Беше се разнесъл тих, хрипкав, приятно поносим звук. (Кър – р – р!) Звукът стресна касиерката, която бе задрямала. Варненските моловете са прочути с това, че всеки гледа, а никой нищо не купува. От това касиерките си дремят. Чудя се – за какво ги назначават!?! Но, собствениците на магазини за дрехи втора употреба представяни за екстра-първа, си знаят работата. Не им се бъркам!
КАСИЕРКАТА нямаше друга работа. Освен, да се прозява над романите на Агата Кристи. (Някой да знае овакантена бройка!?!) Касиерката, четеше криминални романи от всякакви автори. Но, Агата Кристи бе ненадмината. (Кой би посмял да се сравни!?!) Собственикът умно я търпеше. Бе братовчедка на районния кмет, избран за нов мандат. (В Европа било точно тъй!) Касиерката не се интересуваше нито от Гюро Гюров, нито от останалите дванадесет манекена. Тя се интересуваше от краят на работното време. Когато ще се прибере у дтма. За да подреди и ошита, че когато Собственикът на магазина намине без да почука, (Има ключ!), да му е хубаво и сладко. Собственикът на магазина за дрехи втора употреба представяни за екстра-първа, също имаше жена. От как бе станал собственик, а с малко натиск и член на „Клуба на ядачите на готово сдъвкани баници“, беше я зарязал. Либерално скроен, не желаеше да робува на отживели навици.
  ГЮРО ГЮРОВ НЕ БЕ ПОДОЗИРАЛ, доколко богато ще разцъфне неговата безсмислено дарена артистична мъжественост. Би ли могъл да си представи, как прочут провинциален скулптор, бивш професор – чак академик, би могъл да бъде обезумял шегобиец. Гюро Гюров си каза. Така е, каза си нашият човек; замръзнал временно с виолончело между бедра и лък в ръка, и поради това временно безпомощен; старите кримки винаги притежават нещо в повече от младите. Где да можеха да им го завещаят! Погледна въпросително аранжьорката, а Момичето сведе очи, изчерви се по японски, и не отговори. Бе същисано, от своята находка. И, докато Гюро Гюров се увличаше да се перчи и позира с виолончело и лък в ръце, умът на Момичето запресмята трескаво. Ха сега, повтори и потрети на себе си Момичето, ха сега, де? Щом дори манекени от папье-маше започнаха да задяват постдокторантки по „Ядрени науки-ежедневна апликация“, то светът наистина на светът му трябва още една Фукушима. Старомодни папье-маше манекени, които не подозират, какво именно рискуват. Я, по-добре да идват извънземните!
6
  АХ, АХ,  казваше си мисловно нашият манекен от папье-маше, ето че от нищо все пак се получава нещо. (Господ е Българин - Ба!) Без да престане да отправя въпросителни погледи, към бедната и наивна тройно дипломирана аранжьорка на витрини. Гордо загърбвайки дванадесетте безполови младоци от пластмаса.
Такива са пренебрегнатите скулптори – отмъстителни.
Такива се непредвидено надарените – нападателни.
Такива са сбъркалите творчески път – безпътно безуспешни.
МОМИЧЕТО НЯМАШЕ ВРЕМЕ да се занимава с манекенски глупости. (За стари моми-постдокторантки сексът е „пълна глупост“!) То желаеше да израства професионално. Но, какво да се прави, като дори секретният ядрен институт във Варна-Град бе закрит, а архивът му заграбен от някакво чантрабозе от Максуда-Вилидж!?! Момичето, бе подарило на Гюро Гюров собственото си сребърно сърце. (Предпочиташе златно!) Подарено й от почтен шофьор на такси. (Не продава дрога!) Който пък го бе намерил свободно захвърлено на пода на таксито, подир денонощие най-напрегнат таксиметристки труд. Предвидливо изчаквайки едномесечен контролен срок. Да не би да си го потърси онази изфирясала махленска старица. Гдето веднъж месечно – по пенсионно време, се вози натоварена с продукти. (Тридесет и един пакети диетични виетнамски спагети за студено приготвяне, и килограм немляно кафе!) От Мола срещу Старите Градски Варненски Гробища - до дома. (Повишаване на пенсии – Post Mortem!) Никога обратно.
МАНЕКЕНЪТ, НЕ ПРЕСТАВАШЕ РИТМИЧНО ДА ПОТРЕПВА,  (В моловете често ехти музика!) Това означаваше, че допълнително привнесеното Сърце, взаимодейства с предварително вградената Душа. Без да престане прискръбно да ридае, по загубени физикални функции и пропуснати възможности. Незабелязано от останалите дванадесет тъпи пластмасови манекени. Които нямаха дори душа. (Не се полага при серийни производи!) Позволили си да размечтаят, чрез напразно прехвъркващи електростатически искри. Момичето притежаваше само едно сърце. Кому по-напред!?!
  ТАЗИ НОЩ ШОФЬОРЪТ НЕ СЕ ПОЯВИ. Момичето го очаква - цяла безсънна нощ. (Хладилникът празен!) Шофьорът не се появи, и при собствената си съпруга. (Съдбовните неща си се усещат!) Съпругата му го очаква - същата безсънна нощ. (Не позвъни на отсрещния апартамент!) Шофьорът бе потънал вдън зими. Момичето предполагаше, какво би могло да означава подобен внезапен подарък. Но, внезапно да я изостави!?! (Всичко е възможно!) Шофьорът бе нейна реална финансова подкрепа. (Заплатата непоносимо символична, бе изплащана от дъжд на вятър!)   МОМИЧЕТО ИМАШЕ СТАРА МАЙК. Преселена от Варна-Град, в огромна старинна къща, високо в пустинния Балкан. В село с единствен жител. (Според статистическия институт – жител и половина!) В близост до топ-секретен военен полигон. По време на маневри за опазване на Световния Мир, върху задника на българското селячество, върху старинната къща попадаха случайни безобидни учебни снаряди. Керемидите бяха бая-пострадали. Както и покривът – напълно изгорял. Старицата имаше готовност да демонстрира с красиво изписан саморъчен плакат, но политиците се бавеха. Не пожела да ги изчака. Излезе насред село на самодемонстрация. Онзи надлежно преброен половин статистически жител на селото, така и не се яви. Бе постояла-постояла на селският площад с плакат в ръце. Точно под паметника на незнайния войн, на когото каската бе своевременно открадната от рокери. На полигона, отдалечен на
7
  стотина километра по въздух, вкопан в изоставени пещери в Балкана, бяха засекли раздвижване в центъра на селото. й бяха изпратили безпилотен робот с високоговорител. (От една старица всичко би могло да се очаква!) Роботът бе изкряскал.
- Марш от тук! ... Марш от тук! ...
Бабата го бе запукала с плаката, а роботът не се защити. 
-Ще те арестувам! ... Ще те арестувам! ...
(Дежурните пред мониторите на Полигона – пукнаха от смях!)
Бе побързала, да се прибере в обора. Каменна крепост, в която бе приютила: Последната Селска Крава, Последното Селско Прасе, Последният Черно-Бял Телевизор, и последната Старопечтна Библия. В държавата наричана все още България. Бе си спретнала бомбоубежище, (Не бе хитлеристка окупация – и все пак!), с традиционно хладно барбекю. Бе престанала да очаква своето Момиче да се завърне от далечна Япония.
СТАРИЦАТА НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. Тя бе някога виден народен просветител. Още по време, когато границите на Запад бяха запечатани, а селото наброяваше над хиляда човека. Носител на персонален орден „Свети Свети Кирил и Методий“ - два броя в кутийка. И персонален Орден на труда – бронзов, сребърен и златен в кутийка. (От калпавото Тошово време!) Бе ги окачила на алена комунистическа възглавничка. Върху овъглена греда в кенефа. Винаги, когато по телевизията ставаше дума за Тато, отиваше да си ги погледне. (Всеки има право на спомени – не ли!?!) Тогава, над селото се разнасяше нейният отчаян протяжен вик. Мониторите на полигона отчитаха „Талибани!“ Роботите хукваха, шахтите с междуконтинентални ракети се отваряха, а обстрелът с безобидни учебни снаряди започваше.
  МОМИЧЕ престана да очаква своят шофьор. Бе загинал в катастрофа. В кръвта му нямаше никакъв алкохол. В стомахът му бе открит дълбоко патиниран сребърен куршум. Момичето не видя в това никаква логика. Едва, когато стана достоен притежател на магазин за „Ядрени устройства-втора употреба“, а освен това член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“, преди да отлети надалеч от този всячески промишлено и идеологически замърсен лъжовен свят, щеше да разбере смъртоносно точно, какво означава сребърен куршум в замяна на сребърно сърце.
ТОЗИ ПЪТ МОМИЧЕТО ОТИДЕ НА РАБОТА СЪВСЕМ НАВРЕМЕ. На площадката на паркинга пред Мола, гдето е треснат забележително точно срещу Старите Градски Варненски Гробища, то откри угриженият собственик на магазина за дрехи втора употреба представяни за първа, сънливата касиерка с омърляна книжка на Агата Кристи в ръка, и дванадесетте напълно прозрачни пластмасови манекена, (Първа употреба - внос!), с белезници на ръце. Гюро Гюров отсъстваше.
- В тази Криза, - започна оклюмалият пребледнял собственик, - в тази Криза ...
- Но, какво – за Бога? - удиви се прекалено възпитано момичето-аранжьор доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“ от Университета в Нагоя, преди лабораторията да избухне в пламъци. - Идвам съвсем навреме?
Често, заради своят безценен гост шофьора, момичето закъсняваше. (Никога повече от десет минути!) Собственикът й прощаваше. За да я посети още същата вечер, с бутилка „Перно“ в ръка. (Има го в продажба - Вече!)
- Такъв скандал, - продължи да хленчи собственикът, - в тази Криза ... - Но, какво, какво, какво наистина - за Бога?
8
Докторът по „Ядрени науки-ежедневна апликация“, и пресен член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“, бе крайно обезпокоен. Шофьорът бе в неизвестност. Магазинът бе затворен. Притеснената касиерка отваряше-затваряше своята вечна крими-читанка. - Ще поясня, - собственикът бе станал открито груб. - Онзи Скапан Дърт Картонен Манекен от Папье-Маше, с когото Ти се Ебава толкоз дълго време, (Да му даряваш сребърно сърце – луда ли си – Ма?!?), скокнал сред нощ. (Камерите фиксират събитие, час и време!) Па, като започнало това твое „Папье-Маше“ секс, секс, секс, где" и по Интернет го няма! (Кой плаща – аз плащам!?!) А тези пластмасови тиквеници, само това чакали. Разревали: „Братство! Равенство! Свобода!“ Разпели Марсилезата. Разпели „Тих Бял Дунав“! Скокнали, па разбили насрещният бижутериен магазин. Със старинни дълбоко патинирани сърца да се налапат. Наченали „Шуми Марица“, ама охраната ги спипала. - И, що от туй? - запита нашето Момиче възможно още по-най-наивно. - Една естествена потребност от сърца.
МОМИЧЕТО, доктор „Ядрени науки-ежедневна апликация“, новоизбран член на „Клуба на отдавна изядените мамини баници“ за пореден път разбра, че да подариш сърце, дори на картонен манекен, е риск от най-висока степен. (Бе късано на „Оценка Риск при Ядрени инсталации-домашна апликация“!) Разбра, че е освободена от работа. Разбра, че повече никога няма да работи с ентусиазъм, майсторство и обич, една така превъзходна и сантиментална професия. В която оставаш на улицата, подариш ли някому някакво подхвърлено сърце.
МОМИЧЕТО ОБЪРНА ГРЪБ НА СОБСТВЕНИК, на Касиерка, на Манекени, на сеирджии, (Полицейската камионетка виеше сирена!?!), и на Мол. (Въз! Въз! Въз!) На онзи Мол, гдето е надънен точно срещу Портите на Старите Градски Варненски Гробища. Без никой да пита. Нас, Остатъчните Варненски Граждани, вечните данъкоплатци. Скокна в едно чакащо такси. Отпусна се на задната седалка. И горчиво заплака. - Накъде? - запита безразлично шофьорът, сякаш не знаеше.
- В Жи – во – та ... - прохлипа Момичето, па запали цигара, докато пийваше освежителен сок от пластмасова канистра. Оставайки, с възможно най-широко отворена уста.
ОТ ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ГЛЕДАНЕ Я ГЛЕДАШЕ присмехулно, Гюро Гюров. О, не! Не бе шофьорът, колкото да ни се иска това.
ТАКСИТО НА НОВИЯТ ПРИЯТЕЛ НА МОМИЧЕТО, бе спряло на червен светофар. А, нали знаете как е във Варна-Град. До всеки светофар в този някога изумруден курортен център наричан „Царицата на Черно Море“, освен глутници бездомни псета, задължително стои кофа за разделно събиране на смет. (Дизайнерски изпипана!) От кофата за разделно събиране на смет, от нейното отделение за хартиени отпадъци, стърчеше захвърленото потрошено тяло от папье-маше, на някогашният красавец Гюро Гюров. От там, през огледалото за обратно гледане, като през Отвъдно, Манекен № 013 а заедно с него и частица от Духа на Светецът-Скулптор, продължаваше да се надсмива.
МОМИЧЕТО ОТНОВО СВИ БЕЗРАЗЛИЧНО РАМЕНЕ.
(Платената Любов променя!) Помоли шофьорът да почака. Скокна от колата за момент. Бръкна в кофата за смет. И, си взема обратно подареното дълбоко патинирано сребърно сърце. Шофьорът ехидно се разсмя. И даде от онази мръсна калифорнийска газ право в живота.
END
11.06.2012 г.-15:49:21
13.06.2012 г.-12:15:06
14.06.2012 г.-10:51:21
14.06.2012 г.-19:44:06
15.06.2012 г.-8:41:22
22.06.2012 г.-11:59:39 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1890 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.03.2015 23:15
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363639
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930