(C) 2015-Bogomil K. AVRAMOV-

ПОЕТИКА

разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕИЗВЕСТНО КАК, НО В КАЛАБАЛЪКА НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, УСПЯХ ДА СЕ ВРЕДЯ. ДА ПРОЧЕТА, И АЗ, ЕДНО СОБСТВЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ. ЧЕТЕНЕТО БЕ НА ОТКРИТО. В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА. ТУК НЯКОГА Е БИЛО ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ. ПОСЛЕ, СЪВЕТИЗИРАНО МНОГОСТЪПАЛНО ЕДИННО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛ-НО УЧИЛИЩЕ. ТУК СЪМ УЧИЛ И АЗ. ДОКАТО МЕ ЗАПОКИТЯТ В ТЕХНИКУМ ЗА УПРАВЛЯЕМИ ГЛУПЦИ.

ЗДАНИЕТО; ПРОЕКТИРАНО ЗА ГРАДСКИ ДВОРЕЦ НА ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА, ПО ВИСОЧАЙШЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ АДАПТИРАНО ЗА УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ; ПРЕДСТАВЯ ТРАНСВЕКОВНО ВЕЛИКОЛЕПИЕ И АРХИТЕКТУРАЛНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЕДВА ПОНАСТОЯЩЕМ. В КАЧЕСТВОТО СИ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК – ДА СЕ МАЕ. НАЗАДНИЧАВА ИМПЕРСКА ИНСТИТУЦИЯ, А ЗАВЕЩАВА ДВОРЕЦ ЗА ЗОНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА.

ЗАСТАВАЙКИ ПРЕД МИКРОФОН, ВСЕКИ БИ ХВЪРЛИЛ ПОГЛЕД В ЗАЛАТА. ТОВА НАПРАВИХ И АЗ – ПО ДВОРА. НА ПЪРВИЯ РЕД СЕДЕШЕ, КОЙ МИСЛИТЕ, МОЯТА ЛЮБИМА КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА. СЪВСЕМ ПОБЕЛЯЛА, С ПАТЕРИЦИ, НО, С НЕПРЕСЪХВАЩ ИНТЕРЕС КЪМ ВСИЧКО НОВО. ПОЗНА МЕ. ПОМАХА МИ ОКУРАЖИТЕЛНО С РЪКА. ТОВА, МЕ ОКОПИТИ.

ПРОЧЕТОХ НА ДВЕ – НА ТРИ СТИХОТВОРЕНИЕТО. ПУБЛИКАТА ИЗРЪКОПЛЯСКА ОТ УЧТИВОСТ. ИЗКЛЮЧИХА МИКРОФОНТИТЕ. И, КОКТЕЙЛА ЗАПОЧНА. ЩЯХМЕ ДА ПИЙНЕМ ПО ЧАШКА. ЗАЕДНО С МОЯТА ПРЕСТАРЯЛА, ТАКА ВЪЛШЕБНА НЯКОГА, КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА.

МИЛАТА МОЯ КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА САНТИМЕНТИ. РАЗТВОРИ ДЪЛБОК НАЙЛОНОВ ПЛИК. И ЗАПОЧНА, ДА ЗАРЕЖДА ОТ ТРАПЕЗАТА НА КОКТЕЙЛА. ПОГЛЕДЪТ МИ, ЩЕ ДА Е БИЛ ИЗПЪЛНЕН С УПРЕК.
- ИМАМ ВНУК – С КАКВО ДА ГО НАХРАНЯ?

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Й ПОДПИСАХ КНИЖКА. ЕДНА ОТ ОНЕЗИ ТЪНКИ КНИЖКИ С ПОЕЗИЯ, КОИТО СИ МАЙСТОРЯ САМ. МОЯТА ПОЕЗИЯ, КОМУ ЛИ Е ПОТРЕБНА? БУТНА КНИЖКАТА В ТОРБАТА СЪС САНДВИЧИ. ПОНЕЧИХ ДА Й ЦЕЛУНА РЪКА.
- НЕ!?! - ИЗСЪСКА. - ИДВАМ ОТ КОФИТЕ ЗА СМЕТ.
REVISED 22.06.2016.