Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1287977 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога от Юли, 2010 г.

image  
(C) Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВАПЦАРОВ - КАТО ЗА СВЕТЕЦ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


КАКЪВ СВЕТЕЦ, би подхвърлил всеки смотаняк-интересчия, чист терорист е това. Така е, би отвърнал един близък мариман от борбата с тероризма, и все пак едва ли е така. В отговор на всички безсърдечници допуснали, не само поругаване над Поета от измислен списовател биологично белязан по рождение. Защото поругаване на чий да е гроб, и особено на гроба на Никола Йонков ВАПЦАРОВ и на разстреляните заедно с него, едва ли прави чест някому. Освен на погребалната агенция, която гледа да свърши работа, че да си вземе парите.

ТОВА ЮРУШ ВЪРХУ ГРОБИЩАТА не е пръв път. Поне за Стара ВАРНА – където всичко си се помни. Още в началото на четиридесетте тук бе посегнато върху традиционните варненски гробища в Третата ЧАСТ на МОРСКАТА ГРАДИНА. Площите били необходими за разширение на ВАРНЕНСКОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ – днес нийде невидно. Подир това върху КАТОЛИЧЕСКИТЕ ГРОБИЩА, с тяхната изящна архитектурна и историческа значимост. Съществувала опасност от прясна поява на холерна епидемия непроявена от времето на КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855 г.!). Хайде и на ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ГРОБИЩА, (Къкуви съ тие вражи англичени туа!?!), превърнати безскрупулно в баскетболна площадка. Несъмнено същото предстои и, на настоящите ЦЕНТРАЛНИ ВАРНЕНСКИ ГРОБИЩА.( Моловете вече са ги обградили!) Където хитрецът Бай Тодор СТОЙЧЕВ от Село АКСАКОВО-Варненско, се е намърдал на първа линия баш. Като как? Като както навремето успя да национализира и усвои, една от личните къщи на едрия за онова време търговец на платове Васил ПОПОВ – в пъпа на Стара ВАРНА, че да си издигне блок за партийна употреба. Бай Тодор СТОЙЧЕВ бе изключително мил човек. Докато минаваше през центъра на ВАРНА, за да отседне в ложа в НАРОДНИЯ ТЕАТЪР където да подремне подир боен партиен ден почти без никаква охрана, (Един човек – нищо не е!), не пропускаше да се пипне за пистолета в джеб, срещнеше ли заблуден поет по корсото. А, ВАРНА-ГРАД е богат на поетични хаймани.

ЩО ДА СЕ ЧУДИМ ПОДИР СЪДБАТА НА ГРОБА НА ВАПЦАРОВ. То не е нищо друго, освен остатъчното политическо задание на епоха – где нивга няма да отмине. Да се премахват родови спомени, попиляват таланти, въздигат мошенарии, и изтриват сакрални знаци. Позамислете си се. Всеки от Вас би открил поне половин дузина слабоизвестни случаи на АНТИКУЛТУРАЛНА БАЙГАНЮВИШКА РУГАТНЯ ДОВЕЛА В УПОТРЕБА СМЪРТТА НА МЪЧЕНИЦИ.

БЕ ОЩЕ НАШЕ ВРЕМЕ, време още БАЙ ТОДОР ЖИВКОВО, когато ПАРТИЗАНСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ започнаха да ги избутват из поставните места - нанавътре – из гората, че да не бият много-много на очи. Зер, богаташи почваха да пъплят из БЪЛГАРИЯ. Как да инвестират – като знаят - колко много сме будна черга и бунтовна? И, докато будността лека-полека замира под напъна на помиярски ветрове дигитални за "ОПТИМИЗАЦИЯ" на образованието – с други думи казано – за ограничаване на пиетета към народняшко образование; то бунтовността разгеле – качва се. Па макар и обандитена.

Види се … Види се … Види се …

НА УВАЖАЕМАТА КАТЯ ЗОГРАФОВА – уредник на музеят "ВАПЦАРОВ" в столицата; на който дните му – няма как да не са преброени; може да й е национално тежко, и до смърт компетентно тъжно.
Какво от това?
На уважаемите членове на асоциацията на възпитаниците на ВНВМУ "Никола ВАПЦАРОВ" – Варна, днес презряни бедстващи пенсионери, може да не им е все тая.
Какво от това?
Наистина НАЦИБОЛГАРИНЕ, какво от това, че все още някой някъде притежава и държи на СЪВЕСТ ПОБОРНИЧЕСКА И РОДОВА ПАМЕТ БОЛГАРСКА? Какво от това, СОКОЛЕ МОЙ, че отколе – тайно, и отново – явно, сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?
Какво от това?

В крайна сметка всичко е ЛИЧНА СМЕТКА И ОПТИМИЗАЦИЯ НА ГРОБИЩНИТЕ ПЛОЩИ. И – разбира се – СУХА ПАРА. Щото времената станаха такива – СОКОЛНАЦИБОЛГАРИНЕ – и Мама на Тате без пари вечер вече не дава.
Карай да върви!

КАРАЙ ДА ВЪРВИ - ЛИ! Едва ли е в това работата. И, едва ли това е истинният път на безсмислено присламчване към ЕВРОПА, в интерес на нейни си икономически коридори. Порочно "цифрово оглупяване", направило всичките позатрупани по време на не така отдавнашния реален живков социализъм А-ЛА ХРУШЧОВ-БРЕЖНЕВ вулгарни атрибути на нашият мръсен БАЛКАНИЗЪМ, отново да блъвнат на светло. Което просто е едно жалко невъзпитание. Отработвано от ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НА ЕВРОПА през вековете. Щото винаги, винаги - О! – винаги, когато тоз’ нашенски народец стъпи на пътя на самовъзпитание и идеалистичен просперитет, все някой ще се застъпи да го "освобождава".
Я - от федерално иго.
Я – от православна вяра.
Я – от прекалено много интелектуалци на глава от населението.
Я – от неприети в шайката поети …

ЧЕТА "ОТ ПЕР ЛАШЕЗ ДО РОДНАТА КАЛ", от Катя ЗОГРАФОВА, и дивя се.
Не на фактите – всичко е до болка ясно.
Не на писанието – било е още по-обширно.
Ами, на редакторите – отдалеч вонят на посттоталитарен неинстутационализиран цензуриращ - все и вся - страх. Претупали на две – на три материала на уредника в музея на ВАПЦАРОВ в столицата – накълцали го – помачкали го. Отчели се пред народ и култура. Турили многоточие – там където бая са отсекли – от пуста кумова срама.

Натикали Шарън СТОУН в горното дясно каре, да се състезава с проблематиката на Никола Йонков ВАПЦАРОВ.

Натикали Койна РУСЕВА – в каре в долу десен ъгъл, само и само да ни лиснат в лице – отново и отново, АВАНГАРДНАТА ЗАПАДНА ЧИФТЕ КУЛТУРА. Която както да се пъни, подобен на ВАПЦАРОВ няма да измъти. За покойника – снимка три на четири.

Толкоз.

О, не!

И Франсоа ВИЙОН е бил престъпник по тогавашния кантар на нещата, но никой не го е поругавал подир петдесет и кусур години. Що да кажем за държащото вече столетие поругаване над съвременната българската интелигенция – освен ако не си драснал зад граница да миеш кенефи докато правиш изкуство; започнала със саморазправата през двадесеттях години на двадесети век – уж без знание на ЦАРЯТ; стръвно продължила по време на четиридесетте дни подир ДЕВЕТИ; преминала през подругаването на оцелелите ЩЪРКЕЛОВ и ВЕЛЧЕВ, продължаваща с "реконструкцията" на ВАРНЕНСКАТА ПОЩА – глътнала кой знае колко евро. При която бяха унищожени последните остатъци от вътрешната барелефна украса повествуваща за миналото на КРУМ и КУБРАТ – дело на украинския българин Михайло ПАРАСЧУК!?!

О, не!

ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА, и ако не спрем да се ръфаме с мъртъвците на БЪЛГАРСКАТА СЛАВА далеч подир тяхната греховна смърт, един прекрасен ден нашите деца ще се окажат последните мохикани на НЯКОГАШНОТО УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО ПЛЕМЕ. А ТОВА, ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛО.

ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ГРОБОВЕ И МОГИЛИ. Чрез игнориране на творци и постижения.

Чрез възбрана върху органично пръкнали висши учебни заведения. Никола Йонков ВАПЦАРОВ ЛИ? О, той просто бе подведен от "благонамерени" спонсори. Които с единия крак бяха на разположение на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а с другия крак удряха паркета в КАБИНЕТА НА ГЕШЕВ. И, ако прокуратурата не се самосезира по подобни очевадни случаи за гроб на мъченици, не зная кой би могъл да го стори. Никола Йонков ВАПЦАРОВ (24.11.1906 - 23.07.1942г.!) наистина бе комунист. От непорочните наивници - до един погинали непосредствено подир Сакралната Дата 09.09.1944.!.
THE END
23.07.2010
Категория: История
Прочетен: 828 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 17.01.2014 23:28
image

(C) 1999 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
С Т Р А Х Ъ Т
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
   

Страхът отново мощно се завръща,
Страхът - че просто няма да я бъде.

Сърцата ни всред пепелак обгръща;

Децата  - от домът ни пъди.

 

Страхът съкровно ни пропива,
Но и порутва - кой и как - с какво - когато може.
Напомпва - всинца ни опива;
Ако не успеем да погинем -
Дано завинаги замлъкнем -
Милий Светий Боже . . .

 

Страхът затъква ни устите,
Наместо просфора успява - и засища.
Страхът отпраща надалеч  сърцата ни - в горите,
И вместо бент - Духът заприщва . . .

 

Страхът - фабрично подработен,
Страхът - перфектно разпиляван,
Страхът потулван - а грамотен;
Той - без да настоява - пак успява -
  И вместо Бог напира -
Да ни управлява ...

 

Страхът не  бива за утеха,
Но винаги е постдържавна мода.
И като древна бойна  дреха,
Той - Само Той - И само Той -
  Успява да си бичва на Свобода ...

 

Страхът остава братко - Аз най-добре си знам;
Завинаги безплатно патентован,
Всенационален  Робски Срам ...

THE END
23.07.2010
02.08.2010
14.08.2010
07.11.2010

Категория: Поезия
Прочетен: 593 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 23.02.2016 04:33
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1287977
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031