©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ
ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПОЩА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми

на месец май 1930 година, в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, по-късно именувана "Палата". Палатът в столицата е скромен, дребен и единствен, но Монархът има чувство за хумор. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване биват именувани "палати". Заедно със залите на Варненското Промишлено Изложение. Предстои изграждане на "Сметна Палата" в непосредствена близост до Пощата (Първа Градска Поликлиника - ДКЦ "Света Екатерина"!) Събитие, за което местните и централни вестници съобщават с гордост. България няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Подир по-малко от пет години време, всичко е изпипано както трябва, готово за ползване както се полага. Нови поцинковани жици са опънати по дървените телеграфни стълбове. "Пощата", както и днес варненци наричат това чудесно функционално здание, бива тържествено открита на 18-и Април, 1935-а. Време на доказан стопански подем за града и региона. Подир две опустошителни войни, Град Варна отново е разбуден за търговски, научен и технически прогрес. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти новото пристанище. Множество поети, композитори, музиканти и представете си - дори изобретатели, полагат фундамент и основи на всичко онова чийто резултати едва сега са видни. Съществувайки в лоното на крайно беден балканскк провинциален край. Наивно вярвайки, че техния искрен местенпатриотизъм би им д>несъл признание, слава и финансов успех. Неколцина от тях би2ат временно признати, жа да бшдаѢ забравени завинаги. За останалите се знае съвсем малко. Ѐтмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. В този чаровен ала блуден град, би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не попречиш - без да искаш - на трансграничната търговийка на черно.

както вестниците в Берлин, Виена и Париж, по поръчка на Варненската ТуՀистическа Лига величаят скромните постижения на Стара Варна, притежава прилична Железопътна Гара. Забележителен Народен Театър. Модернистичен портал на Морската Градина и скулптиран фонтан с подводно електрическо осветление в централната част на тази градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Канара, (Днес седалище на ВМС и НАТО!), изградено въшху тдмелШте на древна венецианска релост обслужвала отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06*1878.!) Топли и Студени Морски Бани с хубав железен мост стотина метра в морето. Специална състезателна кула за скокове във вода, и цветен фонтан най-горе. Модерно пристанище с вълнолом и няколко първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, над канала море-езеро. Два-три асфалтирани булеварда с платани и липи; романтични почти колкото "Унтеур Сен Линден" и "Шанз Елизе";  а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия, плюс начинаещо корабостроене, заедно със свестен кораборемонт и плаващ док втора употреба. Дузина местни частни и централни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура. Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите задължително бърникат биологията, поради неизживяно феодално право!), нова модерна кланница - днес никаква я няма. Безброй занаятчии и еснафи. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати - днес рушнати до дъно, щото Пловдив да е първенец. Няколко общообразователни и специални училища. Едно-две официални казина с рулетки, какво ли още не. Градът е дотам добре структуриран, че една нова

във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна си я притежава. Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно  здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и здравина, бива настанено новоодържавеното Радио Варна. Малко преди средата на Двадесети век, Варна е трайно подготвена за задаващия се Нов Милениум, който се оказва не чак толкова далеч. Днес, когато всичко това е на подбив заедно със целокупния народ, а консумативното общество доказва, че харесва да му е все едно,  да хвърля в забвение и, да руши, само и само за да мачка платени голи цици, няма как да не се напомни онова, за което някога имперските институции, а такава е управията на България по онова време, не се поскъпиха на утилитарна помпозност. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасадата, стените и таваните с програмни барелефи и фризове, представящи официалната история на Царство България, както и, миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникации. Патриотичното възпитание е органична основа и предпоставка за всяко едно обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. За изработване на тази вътрешна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.  За да преживее превратностите на една артистична съдба. За да отговори достойно и качествено, на заявките на Времето на Времената. За да остави талант претворен в камък и бетон, по стените на множество обществени здания в столицата и провинцията на България. По време на Цар Борис Трети Обединител. По време на Тодор Живков и Людмила Живкова. Поради което до смърт ненавиждан. Скрита първопричина за варварско безпощадно отношение, (През шестдесеттях години на Двадесети Век!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Неговите творения методично биват обезличавани, при това безвъзвратно, в навечерието на предстоящата му кончина. Михайло Парасчук все пак успява да завърши започнатото, в поставения в реконструкция и под ремонт "Народен Театър Иван Вазов" - София, където е умишлено подругаван. В тази странна страна все още наричана България, професионализмът и самородния талант се цени единствено, за да бъде подложен на пореден присмех. Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради в столицата и провинцията. За да вкуси от горчивините на славата и безпомощността на разочарованието в една страна, която си позволява да гледа на усилията на онези които си позволяват да я обичат, с презрението на невежа и сатрап.

зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Техниката създава възможности и доказва предимства, но изисква пространства. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), добре издържа тази кой знае коя поред реконструкция и допълнителни тегловни натоварвдания. Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани. Где що има скулптурни фигури и барелефи, (А, те напомнят единението на българина, чрез сноп под корона)!, биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), повапцани с хоросан и унищожени завинаги. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (До неотдавна живо-здраво, под силна пенсионерска пара!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четириседетина години подир това национално светотатство, все същото общо фоайе е подложено на поредна реконструкция. Неговите високи тавани - всъщност добре пресметнат обем въздушно пространство, да дадат възможност за изграждане на вътрешен втори етаж за чиновници. Реконструкцията се извършва от новите "собственици" на харизания народен залък наричан БТК, и както се види ще довърши възможностите за реновиране на знаменитите барелефи. Строг, много-много-много строг маестро ше да е бил Михайло Парасчук. Жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка на лобито на Варненската Централна Пощенска Станция, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите. Въпреки, че ще да е имало достатъчно от онзи як хоросан, с който са съградени доста вили по деретата под Виница. Медиите от дъжд на вятър повдигат проблема с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Още през 1983., време на поредно централизирано затопляне и самопросветление на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Дори за неспециалисти е ясно, че е допусната безобразна грешка. Изминали са почти двадесет години от з԰личаването на берелефите, а не е предприето абсолютно нищо. Окръжная Съвет умее да следва реда на закона. С Яисмо-отговор под номерБ-ķ/28.12.б983, ОНС-Варна 4ава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало  да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило пмдобно не䑉о. Многостепеността на институциите умее да потулва поругᐰԲания на ⑀од, ред и законност. Тези закони, (Навярно все още в сиЛа耡), едва ли имат няькаово реално приложение. Въпреки, че ксичко е耠възможно. Нашето съвремие успя и доказа, каغ всичѺо е от ден до пладне.  Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата и ф䐵номенъЂ!наричан Култура. Варненрката Пощенска Палата, а!това Բинаги означава дворец на Плебса, някога бива декларирана под N 58 в СЯиЁъка на АрхитектурЭите Паметници на Културата във Варна.  Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню Ьу се прииска де си присвои нещо по-а䐿етитно. Че, след като гръмне две-три леки коли наведнъж под чужди прозорци, да си се изплюе върху паметта на Дедите на СтарР Варна, докато прави "дарение" за бедни, прокажени иȠпрокълнати. Жалко, но 萿одир всяко актуализиране, този Варненски Списъл рядко бива оповестяван пред широкатذ медия. За да не кажем`- никак.  Счита се, че е 䐽енужно. Твърди се, че е предназначен за специалисти. Ясно за какви специалисти.