Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363464 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 22.08.2011 г.

image

© 2004 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Academician IBLEA-1988, Italia

ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
 

ЗА КОЛЮ СЕВОВ е писано неведнъж, но напоследък - все по-рядко. Не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото. Пренебрегвайки постигнатото. За сметка на всевъзможни вносни офалшивени богове. Раздаващи прескрипции - наляво-надясно - сякаш наистина са нашенци. Феноменален национален фетишизъм, дал фатално отражение дори върху моделът за изповядване на Православие.
МОРЯК ПО СЪЩНОСТТА НА СВОЯТА ДУША, Поетът  Колю СЕВОВ избягва да я раздава, по моряшки. Този съвършен аванградист, почитател на франкоезични поетически школи, посветил себе на град Варна и Морето, успя да познае признание и чест по социалистически. Дотолкова доколкото е дозволено в общество, където успяват и властват политически случайници. Неговият обществен принос е очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, построен по негово хрумване ш инициатива, ще приюти за дълги години "Дружеството на СБП-Варна"  и перфеционисткото списание "ПРОСТОРИ". За да попадне понастоящем, под спекулативен "контрол на Сдружението на варненските писатели", та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари.
НО ДА. 
Поетът обитаваше планини и градища на Орфей  далеч преди да стане ясно, че са под запрета.
НО ДА.
Поетът издаде първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна. Преди да установи, че останалите задължително трябва да обнародва в столицата. Не искам и да мисля, с какви нечовешки усилия и парапартийни връзки Поетът, е преодолявал наличната и понастоящем ПРОВАДИЙСКО-ВАРНЕНСКАЯ ДУХОВНА БЕРЛИНСКА СТЕНА - НАРИЧАНА ВАРНЕНСКА САМОНАГРАЖДАВАЩА СЕ ЛИТЕРАТУРНА ГИЛДИЯ. 

НО ДА.

Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна. И, успя да доведе световни имена, щото да четат стихове под старото варненско небе. Че да напомнят и докажат, как за Поезията граници не съществуват. Театър, който си отиде заедно с него. И - гдето никога няма да си се завърне.
МЛАДЕЖТА, тази надежда на всяка нация, няма как да не запита, кое прави отново и отново, цяла една нация - ВЕКОВЕ ПОД РЕД!; да започва отначало, да постига, а подир това да руши в самозабрава. И отново - отначало? За да бъде отговорено на този исконен въпрос - трябва все пак някой да си позволи да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЯ НАРИЧЕШ БТЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.

 IN MEMORIAM
КОЛЮ СЕВОВ - 1933 - 1992


???
РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС -
СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,
ВИКАТ МЕ ВЪВ ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ ВЪВ СТУД,
 ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД.

АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ - ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.
ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ -
ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ - И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,
И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ - А  РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.


*
* *

Обърнат съм с лице към теб, море.

Зовеш ми сетивата с непозната власт:

Не може никой в този миг да спре

Магията на тъмната ти страст.

 

Същински лък е твоят хоризонт –

В очакване на яростния вятър –

От дълбините да изтръгне стон

И към брега вълните да замята.

 """
 

image


 

КАПРИЗЕН СЕЗОН

 

На Драга

 

 

Като загадъчно море приемам тайнствената плът

 

 

и моля  вятъра да не изгубя моя път:

 

 

да бъда птица и въздишка над игривите вълни

и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

 

 

Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –

 

 

далече от преструвките в житейската игра.

 

 

В прозрачното море пътувам нощем с моята душа

без чувството, че съм опитвал образа му да руша. 


 

От гневното небе барабани внезапен дъжд:

 

 

разбирам крехката съдба на всеки мъж …

 

 

Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,

за да я има като чудо в космоса на чудесата!

 

                               КЪМ ПОЕЗИЯТА
Между изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите

 

и тъмната трева … Слизам чак до корените на деня.

 

Викам сънища и спомени. Дали под изгрева или под залеза

 

ще те сътворя – и до днес не знам.

 

Къде, кога – няма значение.

По-важно е, че съществуваш …

 

По-важно е, че те търся, че няма с теб да се разминем,

 

вървиш пред моята света Неделя, подобно богомолка,

 

целуваш мъжката ръка, привикнала с тежестта на чука,

 

събираш разпиляното жито по стърнищшата на живота,

 

забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,

 

ревнуваш ме от устните на вятъра …

 

 

И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,

 

в суматохата на залеза, в настървението на нощта –

 

ти пробиваш празното пространство,

 

така стремително и невероятно го пробиваш,

 

че забравям да те уловя за гривата.

 

И по-добре. Обяздена, ти губиш красотата си.

 THE END
2000-2011

 
Категория: Поезия
Прочетен: 1695 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 05.10.2012 12:30
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363464
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2011  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031