Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359955 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Септември, 2010 г.
  image

Богомил Аврамов - Хеми

БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА  ОЦЕЛЯВАТ
КАСТРИРАНИ
 

Бягството от България -
занятие за селски кметове! 
Що е ПБИ - има ли почва у нас? 
Америка Е Тук Не С Най-Доброто!!!

                         Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ, роден 1937-а във Варна.  Има двама сина и, безброй безпомощни симпатизанти. Завършил е Технически Университет - Варна, преди повече от четвърт век. Диагностицира, анализира, дефинира и прогнозира проблеми, които популяризира, чрез живо българско слово. Член на Съюз на Учените - Варна,  Академия  ИБЛЕА - Италия, Сдружение на Писателите - Варна, и други. Живее и твори в град Варна. Това интервю (Варна, Ноември 22, 1999). е взето на крак в крайбрежното кафене “Старото Куче” в Белоград, Област Варна, Царство България.                                                                                               Текст:  (C) 1999 - Мерин  Де СЕЙЛЪР, ПК-481, 9000-Варна.

image


- Хеми, каква е разликата между творец-професионалист и, творец-любител?

                   - Огромна. Първият, задължително е подсигурен със щатно препитание по политически показатели, докато вторият е ежедневно подритвано бездомно псе. Доколко един от двамата е професионалист, решава публиката.  Доколко един от двамата е обществено значим - оценява Времето.

-      Кога творецът придобива популярност?

                   - Когато Времето на Времената докаже, че е бил съществен и полезен. При славяните - задължително посмъртно. Примери от минало и настояще - бол. Известността е трудно достижима Магия.          

-      Защо да е магия, едно творческо доказване ?

                   - Защото пространството за приложение на Българският Ни Език, на Българския Ни Модел на Мислене И Правене - Съществуване, е органически ограничено. В недалечно бъдеще българинът ще пише с латиница, ще се оправя на френч-англе и полузабравен руски, и едва привечер - на вездесъщ български с баба и дядо, за да пита къде е туршията в мазето. Обществото все още не иска да осъзнае докрай, какво стори със всички идеологеми научно-техническата революция. Как под фереджето на безобиден блудкав космополитизъм глобално бива налаган, хегемонистичен лингвистичен империалализъм.    Как технологиите не само преразлагат граници и личност, но, и размиват границите на традиционни вътрешносемействени релации. Всякаквата "борба" на дисиденти и комити с държавността - отива по дяволите.   Нейниятппазар е изчерпан, защото държавите престават да поддържат граници. Географското генериране на етноса - вече е виртуално - защото е дигитализирано - и ненужно.   

-        Колко надалеч е това Бъдеще?

                   - Това Бъдеще вече ходи по нервите на мнозина. 

-      Би ли променил своят живот, ако би могъл да се върнеш назад във Времето?

                   - Едва ли. Добре си зная мястото на този лъжовен свят. Това е едно много отговорно, изключително трудно, и крайно опасно за индивида изкуство - да осъзнае къде се намира - и за какво именно е предназначен.

-        Къде е това - Твое - място?

                   - Тук, в Стара Варна, където като остатъчен варненец, се опитвам да напомням за елементарни, безспорни, умишлено пренебрегнати жизненоважни неща. Светът е толкова разсеян. Да не говорим за Нашего Брата - Българинът. Той рядко слага на сърце своите неволи, съпричастен е към чуждите, и без да е инертен не харесва да мигрира. Освен, когато ножът допре кокъла.

-        Би ли напуснал България?

                   - Това е занятие за селски кметове. Опоскват Текезето, драсват зад граница, основават фирма и изкупуват земята от закъсали селяци за жълти стотинки. После, медиите тръбят - "Западът инвестира". Ала Западът съвсем не е сантиментален. Западът инвестира единствено в самият себе си. И, трябва да се признае, твърде добре го върши.

-     Как така се случи, че завърши инженерство,  а се занимаваш с изкуства?

                   - Преди много години, един мой къс разказ "Мараня" неочаквано бе  отличен на конкурс за литература на местния вестник “Народно Дело”. Това е стилов патриотарски разказ, почти модернистичен, и въпреки това твърде нахакан. Разказ за въоръжена съпротива, която завършва с преждевременна, безсмислена смърт. Това ме увлече. За да не престана . . .

-      Затова ли  отказа инженерството ?

                   - Няма такова нещо. В този наш отрязък от Времето на Времената, изкуството изцяло е проблем на технологии, а аз съм по технологиите и прогнозите. Отказване от занаят не може да има. Независимо от всевъзможните опити - за професионализирано насилие. В последно време - над Вси Нас - се прилага принудителна безработица, като метод за управление мисленето на масите, но това ще да е до време. Възможно е това да повлияе върху развитието и приложението на изкуствата и занаятите, всеки от които днес си е цяло инженерство. Но, да откажеш някого от исконния му занаят - О не! - това е зловеща тема за злословници. Които добре си клатуркат краката в пребюрократизираните ИНСПЕКЦИИ ПО ТРУДА. Друг е въпросът, какво ти дава този занаят. Освен удовлетворение, дава ли ти духовна свобода, и достатъчно джебпарасъ, че да отгледаш семейство? О, не! Хрантутниците на обществото - съвсем не са артистите и учените. Това са псевдобюрократите. Които дори не се замислят, че всичко би могло да бъде повече целесъобразно, ако не пускат стотинки на определени прослойки, че да могат да инкубират престъпност. Всъщност инкубирането на безнаказана национална престъпност е резултат на престъпно узаконеният конкубинат между партии и парии. В това отношение един министър - за пръв път - е трагично прав. 

-        Да имаш пресен пример?

                   - Неотдавна ме среща бивш колега от Института по корабостроене. Да знаеш Бого, твърди, четохме твои публикации във в-к “Черно Море” - в Бахрейн - миналата година. Не думай! - възкликвам, и там ли се продава този вестник? А, не - отвръща - четохме ги по Интернет, и си казахме: “Той завинаги остана прогнозист.”

-        За политически прогнози, ли става дума?

     - Ставаше дума за съдбата на Българското Корабостроене. Двадесет и пет години от как съм излязъл от системата на корабостроенето, а то все още тлее в душата ми ...

-  Какво липства на нашето "ново" съвременно общество?

                   - Освен онова много - за което подозират мнозина, и едно много старо - а съществено - гледище: системен инженерен подход. Ние безпомощно обитаваме хаотична, неустойчива околна среда. Българина бабаитлъка, калабалъка и суматохата, страхотно го кефят. Щото, тъй се замазват всякакви кусури, а той никога е нямал друг избор, освен да преглъща присадени чуждестранни кусури.

-        Бохем ли си ?

                   - Налице е, умишлено култивиране на пауперизирана интелектуална нация. Нима, това е бохемство? Кой като нас...

-        Всъщност, как свързваш двата края ?

                   - Все някак . . . Всъщност, онова, което публикувам от време на време и, с което би следвало да свързвам двата края по европейски, винаги е резултат на задълбочен изследователски труд, макар да е изключително зле заплатено. С писане и изкуство у нас, малцина свързват двата края. 

-        Защо мислиш така, колегите не се оплакват?

                   - Не е уреден финансово проблема - никак! Пазарния подход остава единствено на книга. Това подтиска интересът на консуматора на медийни и художествени произведения. Цензура няма - но съображения бол-бол! Цензура няма - но потоците преводна литература затлачват и най-талантливите регионални постижения. Цензура няма - но и пазар за българските автори няма. По програми - може да се строят язовири - но евристично изкуство - е невъзможно.

-        Например?

               - Например, седем години издирваш материали, седемнадесет пъти проверяваш пишеш-преписваш, и хоп - хонорар пет лева за цяла вестникарска страница, а на хонорарния лист те титуловат отгоре на това "дописник". Да пукнеш от срам! Някоя фармацевтична прескрипция, може да мине за дописка, но не и едно задълбочено журналистическо изследване. Подходът на презрително отношение към пишещите, се доминира от менежери на медии ненаписали ни ред през живота си.

- Очевидно оценяващите не подхождат задълбочено?

                      - Каква ти задълбоченост! Второто което отсъства в нашието ежедневие, това е точен сравнителен анализ. Не е задължително да бъде формално-математически. И на редакционно равнище, и на правителствено равнище и разбира се, на съвсем лично равнище.

-       Какво именно, си ти ?

                   - Както мнозина в тази бедна ала богата на интелектуалци страна - ПБИ - Перманентно Бедстващ Интелектуалец.

-       Как се отнасяш към чуждото богатство ?

                   - Както към чуждо поданство. С  уважение - без умиление.

-        Кога излизаш от релси ?

                   - Чуя ли някой тежкотоварен новоотлюспен пишман - "бизнесмен" да навиква раята: "Хайде! Хайде! Хайде!. . ." Веднага разбирам, Кара-Алтън отново е станал Владика, без да е чел Библията дори за поп.

-        Притежаваш ли някакво лично богатство ?

                   - На този свят, казваше някога един истински пред-деветосептемврийски комита - Андрей Стойков Премянов; Бог Да Го Прости!; всеки търси Майката - никой Бащата. Какво ти богатство - счупил съм пет-шест пишещи машини и три компютъра - това е цялото мое богатство, ако става дума за материално богатство. Та аз нямам дори шофьорска книжка.

-        От где познаваш Чичо Премянов ?

                   - При едно незабравимо пътуване по море, Чичо Андрей диктуваше, а аз записвах неговите спомени. Бе човек с огромна жизнена ерудиция, с доказан принос за утвърждаване на държавата наричана все още България. Един разочарован и опасен идеалист. Напълно изразходван, той рано-рано си отиде. Но - МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА - обичаше я той - да се отрече не може . . .

-         Какво стана с тези спомени ?

                   - Спомените на партизанския командир Андрей Стойков Премянов, в началото на 1977-ма отидоха в редакцията на в-к "Народно Дело". Бяха публикувани, струва ми се, извадки. По-късно, един набеден писател, взе и върху тях написа и издаде книга. 

-         Колко издадени книги имаш ? 

                   - Напоследък станаха доста, защото вече САМ СИ ГИ ПРАВЯ. Но, по издателствата имам един сборник с разкази "Щурец в Човка" от 1990-а при Никола Радев в "Профиздат",  (тираж 4 500); романът "Марифея или Да Разговаряш С Делфини", от 1997-ма  при "Океан Прес-Варна", (тираж 1250). Две книги с поезия и есеистика, чакат  поставяне под преса, но това, не е за хвалба. Правя ръчно две тематични алманах-списания: DESPITE/ВЪПРЕКИ - за науки, литератури и изкуства; и едно CARMINA BULGARANA - за регионални анализи, хипотези и прогнози. Тиражът им е мизерен. Получават се при поискване.

-        В последно време се мярнаха десетина твои книжки?

                   - Това са стихосбирки и новели, много от тях публикувани в различни периодични издания. Те излизат в стотина екземпляра, при спазване на обичайните книгоиздателски традиции и норми. Не са за търговско разпространение. Българинът пара за изкуство не дава. Социализмът го разглези - с неговият относителен гратис.

-        За какво става дума, в твоите писмовни творения ?

                   - Добре е да ги попрелистиш - тогава пак ела! . . . В тях става дума за Море Без Граници, Море Без Наркотици, Море Без Трафик На Жени. За Море Без Мръсота В Глобални Мащаби. За Съдбата на Вечният Самотник-Моряк. За времена, когато корабите бяха от дърво, а моряците железни, със широки като хоризонт сърца, и макар да нямаха моряшки книжки и сертификати, умееха да разговарят с корморани, риби и делфини. В тях става дума не само за природосъобразна чистота, каквато поколенията няма никога да видят и почустват, но и за нещо повече - за Вторият Хоризонт На Мечтите.

 

- Какво понастоящем, те вълнува ?

                   - Горчивият факт, че Стара Песен се Пее на Нов Глас досадно гузно, прекалено шумно, твърде дълго, и абсолютно безрезултатно. И това, ако не е Политическо Фиаско! Нация, която не разчита на себе си, е обречена. Никой няма да измие очите на Българина, ако той сам не се запретне. Странно, но за това напомнят деликатно единствено Надпартийни Величества. Победители в измамно синьо си се правят, че привличат инвестиции, а всъщност хленчат за едър пурбоар. И навярно го получават - Дявол Взел Ги! Как иначе да си обясним просперитета на малцина при изцяло Бедстваща нация?

-        Кой си ти, че си позволяваш да обобщаваш? Що не си гледаш спокойствието - вече си човек на възраст!?!

                   - От съвременна ядрена държава, Древна България се превръща в разорена неуправляема страна. Дори археологическите старини се изцицват зад граница. Стара Варна се застроява халтаво, хаотично и безвкусно. Свръхмощната местна промишленост западна - и съвсем изчезна. Пестеливо комулираните общодържавни богатства след като бъдат преразпределени, биват занемарени и се изпаряват. Населението обеднява, всред тонове вносни овехтели дрехи. При наличие на тройна контролна мрежа и нищожен корабен трафик, Бреговото Море умира поради замърсяване. Някоя заран, ще осъмнем фашизирани до дупка. Стигне ли държавата до просешка тояга, радикалното се превръща в национална необходимост. В този смисъл, една независима прогноза в повече, никога не е излишна. Ето кой съм аз - автор на частни вербални прогнози.

-        Сбъднали ли са се някой от тях ?

                   - Можеби имаш пред вид Варненското Корабостроене? Всичко бе ясно, като бял ден, още в краят на 1973-а, да не говорим за краят на 1976-а, когато неколцина набедени корабостроителни специалисти, не успяха да станат “лауреати” на Димитровска Награда, въз основа на безсмисления труд на стотици проектанти. Катастрофата в Българското Тежко Корабостроене е преди всичко и най-вече политико-технологическа и едва тогава финансова. Всичко онова, което тези порочни люде натвориха се нарича безработица, глад и недоимък на редовия корабостроител, който бе средна класа за тоталитаризма. Странно е, че все още никой никому не търси сметка. Може би е добре, че са оставени на спокойствие. Но, едва ли е добре за възпитанието на поколенията. Не става дума за мъст. Става дума за равносметка и огромна финансова отговорност.

-        Кой е виновен ?

                   - Манията на бизнес-клубовете управляващи света, пък и на нашите политиканстнващи, за Нов Световен Ред. Компютърно програмиран, сателитно управляем, генетично натресен, Всеобщ Световен Социалнохигиенен Душ. Музикално имплантиран в невежото Его на наивното подрастващо поколение. Тотален Световен Ред, представян като нов вид сациално-икономическа и културна интеграция, кой знае защо задължителна за целият съвременен свят. Където резерватите на нищета се разширяват - особено в Европа. Ред наложен чрез международни конвенционални инструменти, чи сложни финансови механизми, за чието ратифициране рядко се пита народа. Предстоят ужасни години за света, за Балканския Полуостров, за България и, за град Варна в частност. За младежта. Да си затваряме ли очите, докато духовно ни мачкат? Всъщност, остана ли нещо неомачкано!?!

-        Само това ли ни мачка?

                   - Тъмният полуинтелигентски стрес, безскрупулно стиснал цяла България за гърлото. Бомбаджийството от което страдат невинни младенци. Утвърдилият се професионален гангстеризъм. Борбата за лъскаво административно бюро, зад което да отпращаш посетителите дяволито: "Виж ти, каква корупция - тя пречи!", докато наоколо безсрамно се плези  Смешникът с Торбата. Всичко това ни довършва...

-        Не само това, нали ?

                   - Бяха ликвидирани фундаментални научни институти в името на химерни икономии, докато бюрократичния апарат бива окуражаван да набъбва, за сметка на външни заеми. Какъв е коефициента на ефективност, за изпълнение задълженията на един обобщен държавен чиновник? Американци бяха тук и обучиха маса народ на административна ефективност. Не само кметовете. Дали, да не оставим щатски експерти, да ни изринат  и оборите? Ще го сторят. Но, срещу заплащане. 

-        Трудно ли се издава книга в България ?

                   - Това е кошмар. Все пак зависи - за коя България говориш. Винаги има повече от една България. За да издадеш стойностно ангажирана литература, трябва Истински Много Търпение, Истинска Майка-България и Истински Качествен Ръкопис.

-         Само това ли?

                   - Е, и Истински Много Пари.

-        Кое те възмущава най-много в град Варна?

Категория: Политика
Прочетен: 1089 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 04.12.2010 13:48

image

SAVED FROM THE NET"S



"""КОГАТО БЕНЗИНЪТ БЕШЕ 6 СТОТИНКИ,А ХЛЯБА 15 СТОТИНКИ...КОГАТО  СИРЕНЕТО БЕШЕ 1 И ШЕЙСЕТ,А ЗАХАРТА 70 СТОТИНКИ-МИНИМАЛНИТЕ ПЕНСИИТЕ БЯХА 100 ЛВ...И БАБИЧКИТЕ КАТО КУПЕХА 100 КИЛА ЗАХАР-ЗА СЛАДКО,КОМПОТ ИЛИ ДОМАШНА РАКИЯ, ИМ ОСТАВАХА ТРИЙСЕТ ЛЕВА...

   ТЕЗИ БАБИЧКИ УМРЯХА,ДОЙДЕ СВОБОДНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ-НАРЕЧЕНА ДЕМОКРАЦИЯ.ДНЕСКА НАШИТЕ ПРЕМИЕРИ,ПРЕЗИДЕНТИ ЛЪЖАТ,КРАДНАТ И СЕ МЪЧАТ ПО-ВЕЧЕ ДА СЕ ИЗПЪЧАТ..."""

Категория: Политика
Прочетен: 1624 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 16.11.2010 19:03
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359955
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2010  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930