Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359939 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Септември, 2013 г.
image 

© 2013- Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

 АЗ СЪМ ПАУЗАТА НА ТУЙ СКАПАНО ОБЩЕСТВО,
ГДЕТО В ГЪРДИТЕ ТЪЙ ГРЪМКО СЕ БИЕ;

 ДЕФИНИРАЛО МЕ ЗА ЕЛЕКТОРИАЛНО МНОЗИНСТВО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО – ОТ ГЛАД - ДА ИЗГНИЕ.

АЗ СЪМ РОЗОВО-ЛУДИЯТ ГЛАРУС 
В ТОЗ" ШАНТАВ ГРАДЕЦ,
ПРОЕКТИРАН ЗА ВСЕОБЩЕСТВЕНА ЗЛОУПОТРЕБА;
ТЪЖНО ЖИВУРКАЩ ВСРЕД ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВОНЯЩ ЖИВЕЦ,
БЕЗ ДА ЗАГРЕЕ – КОЙ-КОГО-КОМУ–ЗА КАКВО - ПРИСЛУГВА.

АЗ СЪМ
БЕЗКРАЙНО СЕРСЕМНО СМЕСЕН ИНДИВИД, ЧИЙТО КОРЕНИЩА НАЗАД ВСРЕД ВЕКОВЕТЕ СЕ ГУБЯТ;
АЗ СЪМ ДУХЪТ ИМАНЕНТНО ПРЕЧИСТ;
ГДЕТО НЕ РАЧИ С ПОЛИТИЦИТЕ - НАРОД ДА СИ ГУДИ.

АЗ СЪМ СКОПЕЦЪТ НА
НАЙ-КРАЙБРЕЖНИЯТ ГРАД, НЕУСПЯЛ ДА РАЗДРУСА СВЕТЪТ ИЗДЪНО;
АЗ СЪМ СЪРЦЕТО НА НУЛАТА В ТОЗ" ТЪЙ МРЪСНИШКИ СВЯТ;
ПОКОРНО ИЗРАЖДАЙКИ ЗЛАТИСТОТО НЕГОВО РУНО. 

АЗ СЪМ НИЩО ОТ НИЩОТО В НАСТОЯЩЕТО
БИТИЕ
ПЪЛНО С БЕЗБРОЙ ОПРАВДАТЕЛНИ ПАУЗИ;        ПРИСМЕХУЛНО НАМЕТНАЛ КЪРМЪЗЪ-КУТЮРИЕ,                            КРЕТАЙКИ СЛЕД СМАХНАТИТЕ ВИ ВСЕНАРОДНИ КЛАУЗИ.

АЗ СЪМ ГЛУПАКЪТ –
НАЙ-ЛЕСЕН ЗА СПРЯГАНЕ;          
ТИ СИ ЧОВЕКЪТ –  ГОТОВА ЛИ СИ!?! - ДА СИ ЛЯГАМЕ!

The end

24.09.2013.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.02.2014 21:46

image

© 2005 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

 

АМЕРИКАНСКА ЛОЦИЯ

- РАЗКАЗ -
БОГОМИЛ АВРАМОВ-ХЕМИ

ИМАМ ПРИЯТЕЛ,

капитан далечно плаване Варна-Галата-Обратно, свръх-самотен навлек. Този някогашен морски бродяга така искрено харесва жена ми, че без да подозира го залюбих. Такава е съдбата на морските лица. Да харесват чуждите жени. И, да завиждат.

Онази заран, рано-рано, на входната врата се звъни. Да е домоуправителя - не е. (Всеки Божи Ден брои реституираните си имоти!) Да е инкасатора едва ли. (Надписването отдавна е автоматично!) Дали е призовка? (Напълно е възможно. Всеки всекиго за всичко съди - адвокати бол!) Който да е, ще почака докато проветря, па ще отворя.

В години на застой, (Както и в години на прогрес!), българинът закусва, обядва и вечеря, сирене, хляб и чесън. Капселова се с жената, децата и балдъзата в една единствена стая. И, примирен очаква Господ Бог, да го освободи от недоимък. До края на двадесети век, понякога и това се случваше. През двадесет и първи век; мисля си и надничам през шпионката възможно най-предпазливо, че да не ме гръмнат по погрешка; ще да освободят българина от самият себе си. Дали от това ще му дойде веднъж завинаги умът в главата?

 

В старомодната шпионка; що да видя; виси окумена, префасонирана поради оптичния ефект, мутрата на моят си Капитан Далечно Плаване Варна-Галата-Обратно. Как да не отвориш.

- Виж, - казва, а в ръце размахва луксозна дебела книга, а в очите му непонятен хленч, а ченето му трепери ли трепери. - Ей това е Книга Със Книга! Не като твоите скапани, измъчени, измислювани и попикани, бедняшки хартишки.

Не бях го виждал такъв.

 

Нахлу, настани се, пийна питие, успокои се. Престана да го дава гипс. Разтвори книгата. Вдигна я до полилея. Отново я размаха. Занарежда, как чуждоземците от нищо нещо правели. Традиционност се именувало. И, поддържали тази традиционност столетия. За кеф, удоволствие и патриотизъм.

 

- Като умра, Хеми, - казва и твърди, - ей тази книга да ми сложиш в ковчега, точно под главата.

- Къде - къде?

- Под гла - ва - та - а - а . . .

- Да те позатоплюва от време на време - а!?!

- На майтап я караш - като скот живейш!

- Язък за книгата, - примирявам се, - що не я икономисаш … Хм! … За поколенията …

 

Съвсем се ядоса. Тикна ми в ръце проклетата книга. Разтворих я. Що да видя. Лоция от 1777 година, преиздадена с допълнения от американското адмиралтейство 1997., за двеста и незнам кой си пореден път. Капитаните са си капитани, казвам си, дори пенсионирани, все по лоции се водят. Кой като тях.

  • Щом е за теб, - думам и повтарям, - ще го сторя, как не! … Бъди уверен.

 

Позасмя се човекът. Кому се умира? Всеки иска да бъде изпреварен.

Пием си ние питиетата, разлистваме разкошната книга в здрава кожена подвързия, а очите на Капитан Варна-Галата-Обратно витаят ли витаят, шарят ли шарят, по моите си лични библиотеки. Ще си хареса нещо за у дтма, после върви го гони. Грабвам сгъваемата стълба. Отварям я. Изкатервам трите стъпала. Снемам от най-горния рафт кръгла ламаринена кутия. Капакът с мъка се отваря. Шур - р - р … Из кутията бликва поток непотребни джунджурии, па залива и капитан, и книга, и мене самият.

- Ритна ли камбаната, Кеп, - казвам и твърдя, - тази кутия както си е пълна с гарбач, да поставиш под главата ми.

 

- Хубу, - казва господин Капитанът Далечно Плаване Варна-Галата-Обратно. - Ще ти държи хладно, ама какво да се прави. Иначе, ще бъда точен, като по компас. Бъди уверен.

И ме заврънка да разкажа, за какво съм събрал всичко туй.

Уж капитан.

Уж видял много по дължини и широти, а очите му изведнъж станаха подобни на обектив на цифров фотоапарат.

 

THE BOX

РАЗБИРА СЕ,

кутията от локум си е съвсем американска работа. ("MADE IN U.S.A." върху дъното, капака и корпуса!) Оказва се, дори в Америка се консумира локум. (Пълно е с македонци!) В промишлени количества. (Как иначе!) Предназначен, то се знае – как да не се знае, най-вече за армията. (Военизирана нация, брей!) В тази изключително здрава, почти вечна ламаринена кутия, по време на Втората Световна Война трябва да е имало локум, способен да подслади живота горе-долу на рота - рота и половина. (Преди атака – подир бомбен килим!)

 

Далеч преди тази живописна кутия да попадне у дома, бе станало махленска публична тайна, че Баба Македонка, (Независимо от немската окупация!), държи несломими връзки зад океана. Двама шегобийци евреи от тарафа, (Мезар-Кезар и Сие!), бяха пробвали номера с телефона но Баба Македонка, жена лъгана-прелъгана, бита-пребита, видяла-патила, лесно разкри измамата. Тогава се разбра. На македонци еврейски номера не минават.

 

Бе време на безчислени въздушни тревоги. Щом сирените завиеха, а радиото започваше да излъчва позивни, всеки хукваше да се крие в недалечния общински разсадник. Баба Македонка оставаше на откритата площадка на стълбището пред своят дом, провесила през врат старомоден месингов далекоглед. Вперваше поглед в небето. И, под неистовия вой на сирените и крясъците на обезумялата тълпа, броеше прелитащите над Белоград летящи крепости. При отбой, махалата се завръщаше вкупом. Някак особено развеселена. С приповдигнато настроение, че крайморски Белоград е отново пощаден. Заварвахме Баба Македонка нашироко да се кръсти, неотменна на своя пост, със зеленясал месингов далекоглед провесен на сбръчканата шия.

Той бил там, нейният единствен син, твърдеше гордо старата жена, на крилете на някоя от прелитащите не чак толкова високо в небето летящи крепости. Бомбомерач-доброволец, изключително близък на човекът създал тези същите летящи чудовища. (Най-обикновен пройдоха от Севлиево, зафучен от съдбата далеч зад океана, да строи самолети и печели долари.) Заради нейния син, именно заради него, нямало бомби над Белоград. Докато над София и Добрич падали, падат и ще падат. (Тяхната мама и капут!) Момчурляците не пропускаха възможност да й се надсмеят. Дали не очаква да й пуснат нещо по-така отгоре? Баба Македонка свиваше рамене великодушно.

- Мине ли Войната, - казваше старата зачумберена жена, - и това ке се чине …

Войната по фронтовете наистина взе, че свърши. За да продължи между поколенията. По площади и стъгди разпяха руски хорове. Доброволци се завръщаха. Знамена се вееха. Разигра се разпродажба на военна плячка, наричана трофей. Един слънчев подир обед, всред врява и всред глъч, раздавачът Бай Спиридон донесе съобщение. Баба Македонка притисна жалката хартишка до сърце. Развя я победоносно. И, както бе по чехли (Застъпани стари обувки!), хукна към Пощата. О, колко много горда и честита, бе тогава тя.

Колетът, (Програма на Американския Червен Кръст за подпомагане на бедстващи!), се оказа пълен с удивителни съкровища, каквито за пръв път щяха да попаднат на местния битак.

За децата - дъвка на кило, шоколад, майонеза в туби и - хай-да-да!

 

За жените - бельо без номер втора употреба.

За мъжете - еднократни самобръсначки, разпадащи се подир употреба. (Една все още крее и не умира, във въпросната кутия от локум!)

За болните - медикаменти.

За здравите - кафе в консервени кутии.

За Баба Македонка изкуствени челюсти по мярка. (Имаше си здрави, но веднага ги смени!)

 

Жените на Белоград пръв път видяха чифтосани женски чорапи, по-късно наричани чорапогащи. (Подходящи за всеки задник, но не и за корсети със жартиери!)

Децата вкусиха дъвка с мирис на джоджум. (За дълги години под държавна възбрана!)

 

Бай Ламбрин, местния касапин, получи вечна писалка наречена химикалка. (Като я изпишеш - хвърляш. Ако имаш друга!)

 

Всеки от Старата Махала около Баня Вергиев в Белоград, Област Варна, Царство България, получи по нещо. Получих и аз. Тази празна ламаринена кутия от локум. С трайно отпечатан Чичо Сам върху капака. (Остра брадичка, хитро присвити очи - все му тая, на главата цилиндър обсипан с безброй звезди!) Как държавнически безгрижно отхапва от безкраен розов локум. Заедно със спомена за отчаяното внезапно сбръчкано лице на Баба Македонка. Потресена от писмото на нейния отдавна побягнал зад океана син.

 

"Мила Майко, много съм добре, не ме очаквай …"

Помня я на нейното си място.

По същото си време.

Когато вече нямаше никакви тревоги, освен учебни. Как стои сред нощ, неподвижно загледана в небето, където летящи крепости отдавна не прелитаха. Небе, по което вече бе невъзможно да се мярне дори ястреб. Една хладна пролетна заран, съседи я намериха скупчена от студ, сбъркана от мъка. С мъртвешка пяна на уста.

 

Повикаха общинската гальота. Трак - трак – трак, право в Общинската Болница. (Прекалено хуманен институт още тогава!)

В Общинската Болница, Баба Македонка преповтаряла до дупка.

  • Поне една да бе пуснал … Че да тресне, как" трибе …

  • Поне една да бе пуснал … Че да тресне, как" трибе …

  • Поне една . . .

Ставало дума; пояснил на махленските баби лекуващия лекар, алтернативен партай-генозе и при немци, и при руснаци; ставало дума за нещо съвсем безобидно. За кутии подобни на тази, в която съхранявам сглобяемите елементи на моите ръждясали спомени.

Но, аз си имам своя собствена теория.

The End

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.10.2013 08:16
  image
ECOCONSULT-77 REMARKS:

ОСТАТЪЧНА ДЕВНЯ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНА - ЗА ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ВАРНА-ГРАД. НЯКОГА СИ ПОЗВОЛИХМЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ "СТРАТЕГИЧЕСКОТО" СТОЛИЧНО "ИЗСЛЕДВАНЕ" (А-ЛА-ГЕРБ!?!) ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВАРНА-ГРАД 2014-2020 - ОСВЕН ЧЕ Е ЕДВА ЛИ НЕ СЕКРЕТНО - ОСВЕН ЧЕ ПРОПУСКА ПРОБЛЕМИТЕ НА ОТВОРЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ РИСК - Е ПРЕКАЛЕНО ПЕСТЕЛИВО ЕЛЕМЕНТАРИЗИРАНО НА СТОТИНА И КУСУР ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. БИХМЕ ПРИВЕЛИ СЪЩЕСТВЕН ПРИМЕР: *******ПИЛОТНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ-РИСКОВ АНАЛИЗ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ВЛАСТИ НА ШЕСТ ПОТЕНЦИАЛНF ОПАСНИ ИНДУСТРИАЛНИ ОБЕКТИ НАХОДЯЩИ СЕ В ОБЛАСТ РИЖНМЪНД - ХОЛАНДИЯ - ОБНАРОДВАНО В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК - ДЪРЖИ ОБЕМ КЪМ 787 ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. (БИБЛИОТЕКА НА АН-СССР!) ОЧЕВИДНО, НАЛАГА СЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН - СПЕЦИАЛЕН ПОСТОЯННОДЕЙСТВАЩ КОМИТЕТ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - КЪМ ОБЛАСТНА УПРАВА ВАРНА, СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЕКСПЕРТНИ ЗВЕНА. И, НИКАКВИ МЕРКАНТИЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ НА ДРЕБНО, НЕ БИВА ДА ГО ОСУЕТЯВАТ. НАЛИЧИЕТО НА РАЗПАДАЩАТА СЕ ДЕВНЕНСКА НИЗИНА, Е ЕДНА ОТ ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ СПЕШНО ДА РАЗПРОДАВАТ ИМОТИ И ДА СЕ ИЗНАСЯТ НАВЪН ОТ ОБЛАСТ ВАРНА И БЪЛГАРИЯ. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ТЯХ ИМАТ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, А ДРУГИ НАВЯРНО СА ЕКИПИРАНИ И СЪС ДОМАШНИ ХОМ-ЕКОЛАБОРАТОРИИ.*******КАТО ПРИБАВИМ И ПРЕДСТОЯЩИЯТ КВАДРОГАЗОПРОВОД - НАДЪНЕН ВМЕСТО ПРЕЗ ШАБЛА - ПРЕЗ ПЕРСПЕКТИВНАТА ЕДИНСТВЕНО ЗА ТУРИЗЪМ ОБЛАСТ-ВАРНА, БИ МОГЛО ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА - ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ.

Read more: 
http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=77688#ixzz2foI3EGAH 
Under Creative Commons License: 
Attribution
ECOCONSULT-77 СЪВЕТВА: 
01-"ЮЖЕН ПОТОК" -
ДА ВЛЕЗЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - 
ОКОЛО ШАБЛА НА СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ - 
КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА КУРОРТНИ АГЛОМЕРАЦИИ; 

02-ИМПАКТЪТ НА РЕАЛИЗАЦИЯ -
ЩЕ БЪДЕ ПАГУБЕН ЗА ОКОЛНИТЕ СЕЛИЩА - 
РАБОТНАТА ПРОСЕКА ВАРИРА 
МЕЖДУ 500 - 1000 ЛИНЕЙНИ МЕТРА - 
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА Я НАМАЛИ - 
ПАРАЛЕЛНИ ПЪТИЩА, ПРОСЕКИ И ПОДСТЪПИ -
ЩЕ СЕ НАЛОЖАТ; 

03-НЕ Е ИЗЯСНЕНО -
КАТО КАК ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА -
ГРАЖДАНСКАТА БЕЗОПАСНОСТ -
В РЕГИОН, 
КЪДЕТО ДОКАЗАНА РОМСКА АКТИВНОСТ -
НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ И ДР.
ПОД.
The End/08.09.2013.

NOTE BENE:

A-LA "ATLANTIDA" ПОСТИНДУСТРИАЛНО НАТОВАРВАНЕ НА СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ.
01. СТАРА АЕЦ; 02. НОВА АЕЦ; 03.РУМЪНСКА АЕЦ; 04. ПРЕДСТОЯЩА ТУРСКА АЕЦ;. 05. ЮЖЕН ПОТОК; 
06. НАБУКО; 07. БУРГАС-АЛЕКСАНДРОПУЛОС; 08. ВЕТРЕНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 09. СЛЪНЧЕВИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 10. ПОДЗЕМНО НАТЪПКВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С ОТПАДНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ;. 
11. БЕЗБРОЙ ШЛАМООТВАЛИ; 12. СТАРОМОДНИ ТЕРМОЦЕНТРАЛИ; 13. ТАНКЕРЕН ФЛОТ; 14. ПРОГРЕСИРАЩО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ; 15. НЯКОЛКОСТОТИН АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;. 
16. УДИВИТЕЛНО НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ;. 17. ХАОТИЗИРАН АВТОМОБИЛЕН ТРАФИК;. 
18. ВЛОШЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 19. ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ БРОЯТ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ;. 
20. ДЕПА ЗА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ; 21.ПРЕНАТОВАРЕНО СЪС СТРОИТЕЛСТВО КРАЙБРЕЖИЕ;.
22. ЗАГИВАЩО МОРЕ; 23. НИСЪК ДОБИВ НА РИБА;.24.ЗАМЪРСЕНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ;.
25.НЕЕФЕКТИВНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ;.26.ПРИМИТИВЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ;.
27.ВСЕ ПО-НИСКА СОЦИАЛНА ЧУВАЕМОСТ;.28.БЕЗБРОЙ ИЗВЪНОТЧЕТНИ МИКРОЯЗОВИРИ;.
29.НАД 265 РЕГИСТРИРАНИ СВЛАЧИЩА;.НА НАД 56 000 ДЕКАРА;.НАД 28 АКТИВИРАНИ;.
НАД 2 862 ДЕКАРА АКТИВНИ СВЛАЧИЩА, И БЕЗЛОЙ ДР.П.
НЯКОЙ НЯКОГА - ПОДИР ВРЕМЕНАТА НА Д-Р ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ - ПОСТАРАЛ ЛИ СЕ Е ДА. 
НАПРАВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕСМЯТАНИЯ, ЗА ПОЛИФАЦЕТНОТО РИСКОВО ПРЕНАТОВАРВАНЕ. 
НА ЕДИНИЦА ПОВЪРХНОСТНА ПЛОЩ. ОТ НАШАТА МАЛОМЕРНАЯ ДЕРЖАВИЦА! 
КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОГА ДО ДНЕС! КАК ТАКА - НА ТЪМНО!?!
НАКЪДЕ - БЕЗ РАЗКРЕПОСТЕНА НЕКАЗИОННАЯ НАУЧНА МИСЪЛ НАРОДЕ!

The End 14.01.2013. Extract www.godlieb.blog.bg)
  Нагоре

Категория: Новини
Прочетен: 1693 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.02.2016 18:10
 image Какво не знаем за Борис III и неговия план да спаси страната през 1943 г. 2013.09.15 ЕДИН КОМЕНТАР

На 28 август 2013 г. се навършиха 70 години от кончината на българския цар Борис III. Все още смъртта на цар Борис остава обвита в загадка. Убит ли е той и от кого, или е починал от естествена смърт? Царят умира в момент, в който изглежда е бил готов за да извърши много важен завой в българската външна политика и да изведе България от войната, по примера на италианския си тъст, крал Виктор Емануил. Борис III е планирал формиране на Неутрален блок с Унгария, Румъния и Турция. Това е страница от нашата история е напълно неизвестна за повечето българи и е все още извън интереса на повечето историци.

Статията, която публикуваме тук, съдържа различни исторически свидетелства, цитати от документи и спомени на известни личности от онова време, събрани, анализирани и съпоставени от члена на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и депутат в няколко Народни събрания Лъчезар Тошев. В текста става дума за плана на директора на Офиса на Стратегическите служби на САЩ през 1943 г. ген. Уйлям Донован за откъсване на България от Оста; за мисията на българския дипломат Мильо Милев в няколко европейски страни през същата година; за невероятния български политик и дипломат Гьорги Кьосеиванов и плановете на Борис III да измъкне с негова помощ страната от капана, който се е оформял за бъдещето й сред сложните противоборства на Втората световна война; за вербувания като агент на НКВД български посланик в Москва Иван Стаменов. За ролите на личния пратеник на президента Рузвелт Алън Дълес, на комисаря на Обществото на народите Рене Шарон, на швейцарския политик Марсел Пиле-Гола и други исторически личности в описаните събития. 

————————————————————————–

Известно е, че цар Борис отказва на два пъти влизане на България в Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Това става едва на 1 март 1941 г., когато германската армия вече е започнала навлизането си в България. България обявява война на САЩ и Великобритания, но не и на СССР. От своя страна САЩ обявяват война на България чак през юни 1942 г. Няколко месеца по-късно двете воюващи страни влизат в контакт. Това става в Швейцария.

Около новата 1943 г. цар Борис получава картичка от Рене Шарон, с когото се познава от дейността му като комисар на Обществото на народите в България и са в приятелски отношения. Шарон по това време поддържа връзка в Алън Дълес – брат на външния министър на САЩ Джон Фостър Дълес, по-късно шеф на ЦРУ и пр., чиято мисия в Швейцария по онова време е да осъществява връзка със среди от лагера на противника. На 9 януари цар Борис нарежда на българската легация в Берн да издири г-н Шарон и да му предаде благодарностите му по повод изпратената картичка. Така той дава на Шарон да разбере, че човекът, чрез който ще се води този контакт, е Георги Кьосеиванов. Кьосеиванов е бивш премиер и бивш министър на външните работи, а по това време посланик в Швейцария, изпратен като “резерв” за такъв случай.

Мисията на Мильо Милев

image

Милев, Кьосеиванов и Силянов

В началото на 1943 г., на 10 февруари, цар Борис изпраща на обиколка в Европа един български дипломат – Мильо Милев*. Той е известен с това, че от 1935 г. е бил личен секретар на бившия премиер Кьосеиванов. Милев посещава при тази обиколка Швейцария, Франция (Виши), Испания и Португалия. Истинската цел на обиколката му обаче е срещата с бившия му шеф Кьосеиванов. На срещата известният с прозорливостта си политик прави анализ на ситуацията, при която заявява, че германците няма да могат да унищожат живата сила на съветската армия, а върховното усилие, което правят, ще ги изтощи напълно и ще ги изправи пред катастрофа. В такъв случай трябва да се очаква болшевизиране на Европа, което САЩ и Великобритания няма да могат да предотвратят. Кьосеиванов информира Милев, че американците са направили опит за контакт с него, чрез Алън Дълес, личен пратеник на Президента Рузвелт, а също и на Офиса на Стратегическите служби (ОСС, днес трансформиран в известното ЦРУ). Тогава тази служба се ръководи от полковник Уйлям Донован, известен с посещението си в България, при което е бил приет от цар Борис на 21 януари 1941 г. Кьосеиванов твърди, че е отказал контакта, но препоръчва такива контакти да се осъществяват чрез политически неутрално лице в Швейцария.

На 11 март 1943 г. в Женева Милев провежда среща с Рене Шарон, който е във връзка с Алън Дълес. Първият въпрос на Шарон по време на срещата е дали България води политически разговори с Турция. Такива преговори – казва той, се водили между Турция и Румъния. Той споменава и за предстояща военна акция на съюзниците на Балканите. Тук Шарон е в противоречие с информацията на Кьосеиванов, получена от друг източник, че Русия е сложила „вето” на такава операция.

Докладите на Алън Дълес

image

Алън Дълес

През 2010 г. бяха публикувани сборник с доклади и телеграми, които Алън Дълес е изпращал във Вашингтон. По този начин можем да проследим реакцията на САЩ в този започнал диалог с България. (From Hitler’s Doorstep. The Wartime Intelligence Reports of Allen Dulles, 1942–1945, Neal H. Petersen). От тези документи разбираме, че контакти между български политици и Дълес е имало. На 27 февруари 1943 г. той предава за разговор с Атанас Буров. При този разговор Буров посочва, че армията изцяло стои зад царя, а без нея промяна в политиката на България не би могла да се осъществи. Ето защо той препоръчва да се спрат атаките срещу цар Борис по радио „Лондон”. На 2 март в телеграмата си Дълес съобщава, че в България може да се образува нов кабинет начело с Кьосеиванов. На 6 март 1943 г. той предлага във Вашингтон да се предприемат мерки за откъсване на сателитните държави от Оста. Той споменава Румъния, Унгария, България и донякъде и Хърватия. Обосновката, която прави, е, че тези държави са влезли в Тристранния пакт под натиск и в резултат на окупация. За да се откъснат от Оста, на тях не трябва да се предлага безусловна капитулация. Такава капитулация трябва да се иска само от основните държави от Оста, но не и от сателитните държави – пише Дълес. Дори той стига дотам да говори за икономическо сътрудничество с тези сателитни държави (и подпомагане на възстановяването им след войната). (Милев се връща в България на 18 март 1943 г., т.е. телеграмите на Дълес са изпратени по време на неговата мисия в Швейцария.)

В книгата си „The Secret Surrender” – тайното предаване, Алън Дълес пише: „Ако ние постигнехме бърза капитулация на германците, съюзническите войски първи биха окупирали Триест – ключа към Адриатика. Ако този план не успее и германците продължават да се сражават на удобни позиции западно от Венеция – в сянката на Алпите, силите на комунистите или съветските войски, преминавайки през Унгария, или силите на Тито от Югославия, поддържани от прокомунистически партизани, биха се оказали в Триест, а може би и по-западно – преди нас.” Споменава се и за засечен от германците разговор между Сталин и Тито, в който съветският диктатор е настоявал югославските сили да се подготвят за прехвърляне в Северна Италия – чак до френската граница, и съединението им с френските партизани би създало пояс на съветски контрол, преминаващ през Южна и Западна Европа, който би могъл да бъде използван като база за последваща комунизация на Франция и Италия. Това не се е харесвало на САЩ и на Великобритания. Без съмнение това състезание за влияние между съюзниците съществува още преди това. През 1943 г. съветските войски са далеч на изток – около Сталинград. Завоят в политиката на балканските страни е възможен, макар и нежелан от СССР. Сталин не би могъл да повлияе на евентуална промяна на позициите на Балканите по това време.

Архивите на ген. Донован – План за откъсване на България от Оста

image

Факсимиле от първата страница на плана на ген. Донован

Благодарение на д-р Нора Димитрова и нейния съпруг проф. Кевин Клинтън от Корнелския университет на САЩ (специалисти по антична история и археология), разполагаме с голям обем от американския архив за този период. Те се „запалиха” по идеята и ми оказаха неоценимо съдействие по изискването на необходимите документи от американските архиви. Най-интересният от тези документи е планът за откъсване на България от Оста, внесен от генерал Уйлям Донован** – Директор на Офиса на Стратегическите служби на САЩ. Този план носи дата 2 август 1943 г., макар че според проф. Майкъл Бол още през месец май 1943 г. Рузвелт нарежда на Донован да се провери тази възможност. В този план се прави анализ на ситуацията, разчита се на подкрепа от цар Борис, от генералния щаб на армията и от църквата.

image

Ген. Уйлям Донован

Донован посочва, че България разполага със 700 000 добре обучени и екипирани войници, които биха могли да воюват на страната на съюзниците. Оценява се колко дивизии биха били нужни на Германия, за да парира евентуалната българска съпротива, каква материална помощ съюзниците могат да окажат на българската армия и на страната в този момент. Забележителното е, че всичко това се планира по време, когато двете страни са във война! Първоначално планът на Донован е конфронтиран от Обединения комитет на началник-щабовете с аргумента, че няма ресурси за реализирането му. На 20 август генерал Донован внася втори меморандум. Той включва и Румъния и Унгария. Пледира за своя план на конференцията на най-високо ниво между САЩ и Великобритания в Квебек, известна като „Квадрант”. В крайна сметка Рузвелт разрешава да се действа в тази посока. Щабовете се съобразяват с това.

Докладите на Димитър Тошев от Будапеща

Известна светлина за това какво се готви в Югоизточна Европа хвърля един доклад на българския посланик в Будапеща Димитър Тошев (син на бившия премиер и дипломат Андрей Тошев, от когато поема щафетата на посланик в Унгария). В Държавния архив са запазени много негови доклади. От тях може да се научи за трескавите опити за излизане на Унгария от войната. (Същото личи и от телеграмите на Дълес от Швейцария по отношение на Унгария.) В Румъния положението е същото. Докладите на Тошев по темата за излизане на България от войната са били три. За съжаление е запазен само последният от тях – този от 22 септември 1943 г., но и той хвърля достатъчна светлина върху темата. Ето откъс от него, в който се описва положението в Унгария:

„III. Подчертан интерес към образуването на юго-източен блок с Турция. Министърът на външните работи, г. дьо Гици подчерта пред мен, че унгарското правителство още от първия момент е възприело напълно тази идея /спр. рапорти №№ 27 и 46 от 5 IV и 10V т.г./ (които не са открити в архива – б.а.). Тия дни, говорейки за загубата на Н.В. Цар Борис III, Министър Председателят, г. дьо Калай, многозначително каза: Голяма е загубата и за нас, защото очаквахме с пълно доверие, че ще ни помогне да реализираме блока.”

Все повече свидетелства се появяват за това, че цар Борис е планирал създаването на неутрален блок на Балканите, включващ България, Унгария, Румъния и Турция, и дискретно е координирал действията страните за това. В спомените си Царица Йоанна също намеква за контактите му с румънците по този въпрос, както и, че те са били засечени от германското разузнаване. Това обяснява и въпросите на Рене Шарон към Мильо Милев относно преговорите с неутрална Турция и с Румъния. На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. В швейцарската преса започват да се появяват статии за предстоящ завой и в българската външна политика.

Кьосеиванов в София

image

Георги Кьосеиванов и цар Борис III

Моментът за действие е настъпил. Кьосеиванов е извикан на консултации в София. На гарата в Берн го изпраща бившият президент на Швейцария, началник на политическия департамент и член на Федералния съвет Марсел Пиле-Гола, негов личен приятел. Кьосеиванов пристига в България на 4 август 1943 г. Приет е първо от премиера Филов. На него той не му казва нищо особено. Заявява, че вярва в германската победа и пр. Казал му, че не се среща с американците, но сондажи при тях е правил Пиле-Гола. За сондажите на Пиле-Гола споменава само, че съюзниците не биха признали териториални придобивки на България, освен Южна Добруджа. На 6 август Филов докладва на царя за разговорите с Кьосеиванов. Царят демонстрира лошо отношение към Георги Кьосеиванов и настоява той веднага да бъде изпратен обратно! При това, още преди да го е приел за доклада, за който го е извикал. Същия ден следобед двамата се срещат лично. За тази среща доскоро нямаше никаква информация и беше една от загадките в нашата история. От дневника на Филов се разбира, че на 7 август той отново се среща със своя предшественик на премиерския пост. На тази среща Кьосеиванов му споменава за писмо от Алън Дълес до Рене Шарон относно България. Шарон бил препредал в кавички това в писмо в своето до цар Борис. Кьосеиванов не бил казал на Филов за него при първата им среща, за да съобщи първо на царя. По негово поръчение той го информирал сега. Но писмото не му показва. На 8 август цар Борис и Кьосеиванов се срещат отново на обед. За тази среща Филов дори не е информиран. В спомените си Стефан Бочев – зет на Кьосешиванов, съобщава, че в края на този обед Кьосеиванов е получил един царски подарък – копчета за ръкавели с диаманти. Съвсем не изглежда двамата да са в лоши отношения?

image

Марсел Пиле-Гола

На 10 август цар Борис показва на Филов писмото на Дълес до Шарон и му дава да го прочете. Така оказва демонстративно доверие на своя премиер. В Дневника си Филов предава съдържанието на писмото така: „Подкрепата, която България оказала на Оста, е толкоз голяма, дето България не могла да не се третира наравно с другите неприятели на англо-саксонците. Осъждат се остро мерките срещу евреите, които били необясними, като се знаело предишното отношение на България към малцинствата.”

Филов може да е спокоен. Германските му приятели също! При това положение изглежда, че промяна в българската политика не може да има.

На тази среща му било дадено да прочете и писмо до царя от опозиционните лидери Кимон Георгиев, Венелин Ганев, Кръстю Пастухов, Цвятко Бобошевски и Никола Петков.

Тези писма не са открити в архива и вероятно заедно с дворцовия архив са сред българските документи, заграбени като плячка от съветската армия, и най-вероятно днес все още се намират в Москва. А писмото на Дълес до Шарон липсва и в американските архиви, макар и да има позовавания на него в други документи.

Междувременно цар Борис използва още няколко свои пратеници като търговеца Любен Пулев, Киселов, Такворян и др. Рибентроп през 1943 г. поставя на три пъти въпроса пред цар Борис за целта на пътуванията на Пулев с дипломатически паспорт. Явно тези паралелни мисии са имали за цел да заблудят германското разузнаване. Впрочем не твърде успешно…

Дали тайните на „Сфинкса” ще останат да лежат под неговият мраморен надгробен камък в гробището на Ла Тур де Пейлц, както пише Стефан Бочев в „Автопортретът ми като журналист и дипломат”. „Много тайни – малки, а може би и не толкова малки, отнесе Кьосеиванов с изчезването си от този свят, без да напише спомени.” пише Бочев.

В последното се уверих и след разговор с дъщерята на Кьосеиванов – Лили Кьосеиванова-Паю. С нея се срещнах през 2008 г. в дома й в Монтрьо със съдействието нейни близки роднини в София. „Баща ми си отиде много натъжен за България – каза тя! Не остави спомени „Да напиша добро не мога, а да напиша лошо не искам”, казвал големият наш държавник.

Свидетелството на Никола Балабанов

Един друг наш дипломат обаче хвърля светлина върху тайното писмо на Шарон. Това е Никола Балабанов – посланик на Царство България в Стокхолм и в Анкара. По време на своята емиграция, през 1964 г. в списанието „Bulgarian Review” (vol. 4, Dec. 1964, стр. 47-48) той публикува част от своите мемоари. Там споменава отново за този меморандум, предаден на цар Борис. Балабанов е бил помолен от Шарон след смъртта на царя да говори по същия въпрос с принц Кирил в качеството му на регент. Ето какво пише той за съдържанието на това прословуто писмо:

„В първата половина на 1943 г. добър приятел на България, живеещ в Швейцария, беше помолен от американските служби да изпрати на цар Борис меморандум, в който, след като се посочва накъде отива войната, се препоръчва царят да даде знак по някакъв начин, че България има намерение постепенно да се оттегли от Оста Берлин-Рим. Меморандумът не изискваше незабавно скъсване, но съветваше да се предприемат мерки, които биха показали намерението на България да промени своята политика, когато дойде подходящият за това момент. Освен това меморандумът препоръчва мерките, предприети срещу евреите, да не стават по-сурови и по възможност да се анулират. В заключение меморандумът подчертава, че ако няма такава индикация от страна на България, за оттегляне от съюза с Германия, съюзниците ще бъдат принудени да предприемат военни действия дори на българска земя.”

Принц Кирил отговорил, че не е в течение на въпроса, за който е било търсено мнението му.

Без съмнение царят не е споделял дори с близките си за тази сложна игра.

Интересното в случая е, че този текст, цитиран от Балабанов, се различава много от текста, цитиран от Филов. Това показва, че цар Борис очевидно е дал на Филов друг документ. Вероятно и Кьосеиванов е бил в течение на тази игра, а може би и самият Шарон.

Дълес докладва

Една от тайните на Сфинкса се оказва разгадана чрез доклада на Алън Дълес, изпратен на 29 август 1943 г. Той хвърля светлина върху разговорите в София между цар Борис и Кьосеиванов.

„Той (Кьосеиванов – б.а.) е маневрирал така, че да бъде повикан от Борис и това му дало възможност да докладва директно на него, вместо на Филов.

Той е предоставил посланието, представено в наш № 214 при първия разговор. Изглежда Борис е бил много впечатлен от посланието. Той е задържал писмото, казвайки, че желае да проучи всяка дума в него. По това време Борис е бил спокоен и в добро здраве и е заявил, че неговата цел е на всяка цена да спаси своята страна от по-активно участие във войната. Впечатлението, което Кьосеиванов е получил, е, че Борис е подвластен на страха и е наясно, че германците не го харесват и че те дори биха достигнали дотам, че да доведат да смъртта му. По време на втория разговор Кьосеиванов е заявил, че на този етап не е готов да ръководи правителство на национален съюз, на което Борис е отговорил, че в неговите намерения влиза едно преходно правителство, което да се справи с неотложните проблеми и така да се подготви пътят към национално правителство, начело на което той би желал да застане Кьосеиванов. (…)”

Преходно правителство?

Пак в статията на Никола Балабанов, цитирана по-горе, намираме цитат от реч на Кръстю Пастухов пред Националния съвет на социалдемократическата партия. „Трябва да ви кажа, другари, че през лятото на 1943 г. преди капитулацията на Италия, аз бях помолен да съставя списък на един антигермански кабинет, така че страната да може да обърне своя курс на вярност, на това беше направено при съвсем други условия. То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация – условия, които бяха твърде тежки.”

Такива изисквания към България не са отправяни, нито пък Пастухов би могъл да знае това. Нещо повече, в условията за примирие, приготвени за мисията на Стойчо Мошанов в Кайро година по-късно, също не е включена клауза за безусловна капитулация, нито за окупация на страната, а използване на територията за преминаване на войски и включване на българските въздушни и военноморски сили в действията на съюзниците. Тежките условия се налагат по-късно – по искане на съветските представители. Но през 1943 г. за такива условия не е ставало дума. Очевидно, това е било „Преходното” правителство, планирано от цар Борис. След него според царския план следвало общонационалното правителство на Георги Кьосеиванов, за което научаваме от цитираната телеграма на Дълес. Формирането на неутралния блок пък би позволило България да не оставя на милостта на съюзниците, нито пък да бъде заплашена от евентуален германски удар, тъй като такъв нов фронт би бил прекалено голям и нежелателен за плановете на Хитлер.

Предложението на маршал Антонеску

В края на юли 1943 г. в София обсъждат предложението на маршал Йон Антонеску – диктатор на Румъния, за съвместни действия с България с цел избягване на болшевизацията на Балканите. Българският посланик в Румъния Петров-Чомаков е имал среща с външния министър Михай Антонеску на 23 юли 1943 г. Той предложил на България да се влезе в непосредствено разбирателство, за да се обсъдят възможните „хипотези” и мерки, които да се вземат заедно. Той е предложил същото и на Унгария. За “неутрализирането на проливите” изглежда се е научило и от други среди. На 23 юли 1943 г. японският посланик в СССР разпитва за този проект българския посланик там Иван Стаменов, за което има запазен доклад от последния. Вероятният информатор на японския посланик за проекта е турският посланик, с който японецът се среща в Москва. На 28 юли 1943 г. в дневника си премиерът Богдан Филов е записал: „Царят е на мнение да не се отхвърля предложението на Антонеску, макар да вижда в него опит да го злепостави пред германците… Необходимо е да се говори с румънците, ако не за друго, то поне за да разберем, какво те са се уговаряли с турците. …Царят ми прочете един доклад на нашия военен аташе в Букурещ майор Чавдаров, който бил повикан от Антонеску и комуто този последният е говорил в същия смисъл като на Петров.”(Петров-Чомаков – б.м.). На 16 август 1943 г. Филов отново пише по темата – този път след посещение на румънския посланик в София – Кристу, който имал специална мисия. Кристо задал два въпроса: Не смята ли българското правителство, че болшевишката опасност би могла да се отбие, чрез заемане на Балканския полуостров от англо-саксонците и дали едно споразумение между Германия и Съветския съюз няма да бъде за сметка на балканските държави. На следващия ден Филов уведомява германският посланик Бекерле за проведения разговор.(!) Разговорът е отбелязан и в дипломатическите документи на МВнР, а бележката за него е подписана от Димитър Шишманов. (Дипломатически документи по участието на България във Втората Световна война, ИС “Синева”, София, 2006 г., стр. 378.)

Още едно свидетелство – спомените на Петър Аладжов

В своите спомени („Върховен комисар”, д-р Петър Аладжов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2000 г., стр. 139-141) някогашният Върховен комисар по снабдяването Петър Аладжов свидетелства, че на 9 януари 1944 г. маршал Антонеску чрез него е отправил към регентите „последен зов” за съвместно излизане от войната, чрез неутрализация на Балканите. Разбира се, Регентите не са смеели да мислят за такива действия.

Когато на 9 март 1944 г. Хитлер окупира Унгария и сваля регента Хорти, той показва на другите държави какво ги чака, ако предприемат опити за излизане от войната. Разбира се ситуацията на фронтовете тогава е съвсем различна от тази през 1943 г.

Маневри край София

За маневрите на Първа Българска армия край София през август 1943 г. няма запазени почти никакви документи. Има свидетелства на живи участници в тях. Знае се, че на 22 август в Царска Бистрица цар Борис е приел военния министър генерал Н. Михов във връзка с тези маневри, но архиви за тях липсват. Запазена е една заповед, която имам благодарение на любезното съдействие на полк. Никола Рухчев – Председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Това е заповед № 154/24.08.1943 г. на генерал-майор Сапунджиев – Началник на Военното на Негово Величество училище, издадена от стан в с. Банкя. От тази заповед научаваме, че той заминава на маневрите на Първа армия в района на с. Сливница и нарежда да бъде заместван от подполковник Кирил Стоименов. (ДВИА, ф. 1521, оп. I, а.е. 545). Това доказва провеждането на маневрите около София, целящи без съмнение укрепване на българската столица срещу евентуални нападения. Знаем, че танковата бригада също е в състава на тази армия и нейните около 120 танка са се предислоцирали около Банкя. Очевидно за подкрепа на предстоящия политически завой цар Борис е разчитал на армията. Няма друго обяснение защо се свикват маневри край столицата на държавата, тъй като такива столични маневри не биха могли да имат оперативно значение за армията. Тези странни маневри край София са започнали на 23 август 1943 г. Това е датата, на която царят неочаквано заболява и на 28 август 1943 г. умира. Вероятно по време на маневрите той е планирал началото на спасителния за България политически завой. Този завой е бил замислен изключително добре, съвпадал е с конфликт между съюзниците и почти е успял. Само ненавременната смърт на царя попречва на успеха на този план!

Спомените на Царица Йоанна

Изненадващо свидетелство за тези маневри намираме и в спомените на царица Йоанна (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991 г.). Ето какво може да прочетем там:

„Генерал Михов, още преди заминаването си (за срещата с Хитлер на 14 август 1943 г.– б.а.),беше дал заповеди за отпор на евентуален „удар” на германските войски срещу столицата. Бяха в ход важни военни придвижвания под булото на „Големи маневри”. (стр. 119). И още: „На 20-ти вечерта пристигна генерал Михов (установено е, че тази среща всъщност е била на 22 август 1943 г. в двореца „Царска Бистрица”), за да информира за движението на войските и дислокациите в столицата, за да се парира някой нацистки „удар” .Формално обаче, дори и пред мен се говореше за „Големи маневри” (стр. 120).

Странно е че, в момент, когато България е съюзник на Третия райх, в София се страхуват от германски удар и да укрепват столицата срещу него? Или се подсигуряват срещу опити за вътрешен прогермански преврат?

В книгата на Кристина Сикарди “Йоанна Савойска – от блясъка на двореца, до горчивината на изгнанието”, излязла на български език през 2003 г., авторката се спира на последната среща на цар Борис с Хитлер на 15 август 1943 г., с дневен ред “Разглеждане на общата военна и политическа обстановка. Дискусия за ролята на България в хода на войната” и цитира в кавички разговора между тях, при който българският монарх заявява на германския фюрер, че ще поиска примирие със съюзниците. “Германия вече не е в състояние да произвежда оръжията, които обещава. Вече е прекалено късно! Баща ми бе въвлечен, заедно с българския народ, в катастрофата на Тройния съюз. Мой дълг е да направя всичко, каквото мога, за да се избегне подобно нещастие, въпреки че лично си давам сметка за необходимостта на Вашето искане. Мой дълг е да не разочаровам своя народ! Думите и обещанията за използване на тайни оръжия не са достатъчни. И тъй като споменахте италианската династия, с която съм в родствени връзки, Ви информирам, че ще поискам примирие със съюзниците, веднага след като Италия направи същото!”. Това е казал цар Борис на Хитлер, според Кристина Сикарди. Такъв архивен документ досега не е известен и би могъл единствено да представлява стенограма на разговора, попаднал след 1945 г. в ръцете на съветската армия и следователно все още е недостъпен за другите историци. Книга е представена в Италия пред авторитетна публика и не би следвало да се очаква в нея да е намерила място една евтина мистификация. Въпросът, който въпросното свидетелство поставя, е знаел ли е Хитлер за намеренията на цар Борис и дали България се е готвела да излезе от войната с негово съгласие? Един от известните германофили в България – ген. Христо Луков, според данните в книгата на Дянко Марков “Свидетелствам под клетва”, излязла през 2012 г. ( паднал жертва на комунистически тероризъм на 13 февруари 1943 г.), също е смятал, че е добре България да излезе от войната със съгласието и разбирането на Германия и да обяви активен неутралитет.

Cui bono?

image

Смъртният акт на цар Борис III

На 23 август 1943 г. започват военните маневри край София, но по същото време цар Борис е повален от масивен инфаркт, довел до неговата смърт на 28 август. В един запазен и публикуван доклад на германския военновъздушен аташе в София Шьонебек се предава разговора на германските лекари Зайц и Епингер, участвали в опитите за спасяване на живота на цар Борис. Те са били на мнение, че смъртта му е била престъпно предизвикана. Доклад в този смисъл е направил и германският посланик в България Адолф Бекерле. Такова беше и мнението на царица Йоанна. Ако допуснем, че смъртта на царя е предизвикана умишлено, тогава възниква въпроса: кой би имал полза от смъртта на цар Борис. Въпросът “Кой има полза” или Cui bono?, поставен преди 2000 години от Цицерон, и до днес е ключов за разкриване на мотивите за престъпления. Кой би могъл да стои зад евентуалното убийство на цар Борис в деня, когато той е започвал завоя в българската външна политика – национал-социалистите на Хитлер, Сталин и/или българските комунисти?

Този въпрос следва да се проучи много по-задълбочено. Без съмнение, информация за намеренията на цар Борис е стигнала до германските служби. Кьосеиванов е определен от тях твърде точно като главното действащо лице в преговорите със съюзниците. Посолството ни в Берн е наблюдавано и от съветските служби. Изглежда, че всички са знаели за това, което става.

Имал ли е интерес Хитлер от създаване на такъв неутрален блок, който да се превърне в буфер между неговата армия и евентуален десант на Балканите от англо-американските войски? Смятам, че поне не би се противопоставил на такъв вариант. Това би освободило немалко германски части от необходимостта да защитават Балканите и би дало възможност те да се прехвърлят на основните фронтове, където се е решавал изходът от войната. През март следващата 1944 г., при друга обстановка по фронтовете, Хитлер се противопоставя на едностранните опити на Унгария да излезе от войната, което води до арест и преместване в Германия на регента адмирал Хорти. Той му е бил нужен жив! Защо Хитлер би искал да премахне цар Борис? Такова действие не изглежда логично, дори за този луд и престъпен диктатор.

Интересно е да се припомни, че след завръщането си от срещата с Хитлер във Волфшанце, царят е посетил бившият началник на тайната канцелария на цар Фердинанд – Добрович, който е бил тежко болен от рак и го информирал за посещението при Хитлер. „Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след след страхотна борба. Осемнадесета няма да се повтори! (1918 г.–б.а.)”, му казал цар Борис. “Той смяташе да ме сплаши, вместо това спокойно му изложих положението ни, казах си, каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено, т.е., че съм решил ние да тръгнем по собствени пътища. Сега съм с развързани ръце! Спасих ви, даже аз да заплатя за това!”. Когато всичко се срутва, откъде би могла да идва тази царска увереност, освен от плана за излизане от войната?

От документите, с които разполагаме, се вижда, че съюзниците имат интерес от сформирането на неутрален блок на Балканите. Архивите показват, че в САЩ разработват плана за откъсването на България изключително подробно, при това планират запазване на българския суверенитет. Чърчил постоянно посочва опасността от болшевизиране на Европа и настоява за десант на Балканите, последван обаче от създаване на Балканска федерация. Вярно е, че има сблъсък между английските служби и американските, защото ген. Донован не е бил информирал съюзниците си в Лондон за контактите си с българските власти. Това поставяло 80-те английски мисии на разузнаването в региона под въпрос. Но тези търкания са изгладени лесно. Мисията на Анджело Куюмджийски и полковник Джадуин (Планът “К”), изпратена в Истанбул за установяване на контакт с българското правителство през 1943 г., е преместена в Кайро, за да има пряк контакт с английските служби.

Една друга страна, обаче, има съвсем ясен мотив срещу излизането на България от войната и това е Съветският съюз!

image

Борис III на смъртния си одър

През 1967 г. Страшимир Белфегоров (псевдоним на д-р Кирил Дреников) публикува книгата си“Тайнствената смърт на един цар” (“La mort mysterieuse d’un Roi”, “Strashimir Belphegoroff”, Madrid 1967). В нея той дискутира темата и посочва като най-заинтересована страна за предотвратяване на излизането на България от войната и преминаването и към съюзниците Съветския съюз. Логично е, че Сталин гледа с голяма ревност на опитите на американците да договорят с част от страните на Оста излизане от войната, преди Червената армия да се е приближила до региона. Наскоро бяха публикувани документи, че Сталин се е противопоставил на извършването на атентат срещу Хитлер, тъй като това е можело да прекрати войната преди навлизането на Червената армия в Европа. Доказателство за това ревниво отношение намираме в спомените на съветския дипломат и доверен преводач на Сталин Валентин Бережков, издадени през 80-те години на миналия век. У нас са издадени две негови книги, в които се намира потвърждение на опъването на отношенията между съюзниците по този въпрос. Съветският съюз не е искал част от територията на Европа “да се измъкне” от съветския контрол след войната и да избегне участта да стане негова плячка. Сталин разполага с агенти в България – разбира се, повечето са в средите на комунистическата партия, но също такива има сред приближени на Цар Борис.

image

Иван Стаменов

Българският посланик в Москва Иван Стаменов е агент на НКВД с псевдоними “Наследник” и “Цезар”. Преди това той е работил в канцеларията на двореца, а през 1934 г., когато е бил трети секретар на посолството на Царство България в Рим, е бил завербуван за НКВД от Павел Журавльов. В Рим Журавльов е сменен от Димитрий Яковлев, който по време на войната е в София. Със Стаменов поддържа връзка и станалият известен с мемоарите си висш офицер от НКВД Павел Судоплатов. В исканията си да бъде реабилитиран след репресиите на Лаврентий Берия срещу него, той посочва като свой принос организирането на убийството на Троцки, открадването на плановете на американската атомна бомба и завербуването на българския посланик Иван Стаменов. Поставянето на Иван Стаменов в този списък показва, че неговата роля е била много важна за Съветския съюз. През 2007 г. Аркадий Ваксберг издаде на български език книгата си“Отровите на Кремъл”. Глава 9 на книгата е посветена на отровите, използвани от НКВД, за предизвикване на сърдечна недостатъчност при ликвидиране на видни противници, към които не могат да се приложат обичайните методи за разправа. Специалната служба на Министерството за държавна сигурност на СССР за такива операции е създадена юридически през 1938 г. Лабораториите, които изработвали смъртоносните субстанции – токсикологична и бактериологична, са били към IV Главно Управление на НКВД – научното. Поразителното е, че от този текст става ясно, че с такива убийства се занимава именно “връзката” на Иван Стаменов с НКВД – Павел Судоплатов, който заедно със зловещия убиец Айтингон (Ейтингон) е създател на въпросната служба. Самият Судоплатов не споменава нищо за това в спомените си.

След 9 септември 1944 г. от персонала на Царския дворец има само двама, които не са били репресирани от комунистическия режим – дворцовият лекар д-р Стефан Даскалов и готвачът Нацко Сотиров.

Д-р Даскалов в онези мрачни години на политически репресии след 9 септември 1944 г. дори е бил пускан на лов в Румъния, дъщеря му закупува яхтата на румънския крал и пр. Доста странно за служител на Двореца… При двата ми разговора с Царица Йоанна по темата, тя не успя да прикрие крайно отрицателното си отношение към личността на д-р Даскалов. За сравнение, личният лекар на царя – Драгомир Александров, след установяването на комуничестикия режим е изселен от София. Казвали са му тогава: “Ако беше отровил някого в двореца, сега нямаше да ти се случи това.” Научих този факт от неговия син д-р Борис Александров – депутат в 36-ото Народно събрание, с когото тогава рамо до рамо съратувахме за каузата на демокрацията в България.

И така, версията за убийство на цар Борис от режима на Сталин показва, че има мотив, средство и агентура за изпълнение на поръчката. Липсва все още прякото доказателство за това. Вероятно отговорът се крие в затворените архиви на НКВД в Москва.

При откриването на сърцето на цар Борис във Враня лекарите, които го видяха, констатираха много масивен инфаркт, предизвикан от голям тромб(!) на лявата коронарна артерия. Това съвпада с диагнозата на лекарите от 1943 г. Изследвания за причината за този тробм не бяха направени, но неизвестно защо консервиращата течност беше сменена няколко пъти. Модерните технологии днес позволяват въпреки това, при подходящи изследвания, да се установи наличието или липсата на “отровите на Кремъл”, и да се даде отговор на въпроса – убит ли е цар Борис? Все още не е намерено мястото, където са “препогребани” тленните останки на царя, след оскверняването и разрушаването на параклиса във Враня. Има свидетелства, които подлежат на проверка, като това на д-р Николай Сиклунов, че тялото е било заровено западно от Двореца Враня. Като се има предвид, че веществата, с които е балсамирано тялото, са известни и са рядко срещани при други дейности (селскостопански например), както и фактът, че те са химически устойчиви, може с помощта на куче търсач да се открие мястото. Очевидно няма сериозна воля това да бъде направено. Така българският народ все още е лишен от възможността да почете един от големите български държавници на ХХ век, както подобава на един културен и цивилизован народ.

.

Лъчезар Тошев

———————————————————————————————–

* Страница от рапорт на българския дипломат Мильо Милев – Mileff Report 1-st page

** Страници на плана на директора на Стратегическите служби на САЩ през 1943 г. ген. Донован за откъсване на България от Оста – Plan-Donovan-2-08-1943

 

imageimage
Категория: Политика
Прочетен: 1863 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.10.2015 17:06
image

 ECOCONSULT-77 СЪВЕТВА:

01-"ЮЖЕН ПОТОК" -
ДА ВЛЕЗЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -
ОКОЛО ШАБЛА НА СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ -
КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА КУРОРТНИ АГЛОМЕРАЦИИ;

02-ИМПАКТЪТ НА РЕАЛИЗАЦИЯ -
ЩЕ БЪДЕ ПАГУБЕН ЗА ОКОЛНИТЕ СЕЛИЩА -
РАБОТНАТА ПРОСЕКА ВАРИРА
МЕЖДУ 500 - 1000 ЛИНЕЙНИ МЕТРА -
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА Я НАМАЛИ -
ПАРАЛЕЛНИ ПЪТИЩА, ПРОСЕКИ И ПОДСТЪПИ -
ЩЕ СЕ НАЛОЖАТ;

03-НЕ Е ИЗЯСНЕНО -
КАТО КАК ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА -
ГРАЖДАНСКАТА БЕЗОПАСНОСТ -
В РЕГИОН,
КЪДЕТО ДОКАЗАНА РОМСКА АКТИВНОСТ -
НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ И ДР.
ПОД.
The End/08.09.2013.

NOTE BENE:

A-LA "ATLANTIDA" ПОСТИНДУСТРИАЛНО НАТОВАРВАНЕ НА СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ.
01. СТАРА АЕЦ; 02. НОВА АЕЦ; 03.РУМЪНСКА АЕЦ; 04. ПРЕДСТОЯЩА ТУРСКА АЕЦ;. 05. ЮЖЕН ПОТОК; 
06. НАБУКО; 07. БУРГАС-АЛЕКСАНДРОПУЛОС; 08. ВЕТРЕНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 09. СЛЪНЧЕВИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 10. ПОДЗЕМНО НАТЪПКВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С ОТПАДНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ;. 
11. БЕЗБРОЙ ШЛАМООТВАЛИ; 12. СТАРОМОДНИ ТЕРМОЦЕНТРАЛИ; 13. ТАНКЕРЕН ФЛОТ; 14. ПРОГРЕСИРАЩО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ; 15. НЯКОЛКОСТОТИН АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;. 
16. УДИВИТЕЛНО НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ;. 17. ХАОТИЗИРАН АВТОМОБИЛЕН ТРАФИК;. 
18. ВЛОШЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 19. ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ БРОЯТ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ;. 
20. ДЕПА ЗА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ; 21.ПРЕНАТОВАРЕНО СЪС СТРОИТЕЛСТВО КРАЙБРЕЖИЕ;.
22. ЗАГИВАЩО МОРЕ; 23. НИСЪК ДОБИВ НА РИБА;.24.ЗАМЪРСЕНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ;.
25.НЕЕФЕКТИВНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ;.26.ПРИМИТИВЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ;.
27.ВСЕ ПО-НИСКА СОЦИАЛНА ЧУВАЕМОСТ;.28.БЕЗБРОЙ ИЗВЪНОТЧЕТНИ МИКРОЯЗОВИРИ;.
29.НАД 265 РЕГИСТРИРАНИ СВЛАЧИЩА;.НА НАД 56 000 ДЕКАРА;.НАД 28 АКТИВИРАНИ;.
НАД 2 862 ДЕКАРА АКТИВНИ СВЛАЧИЩА, И БЕЗЛОЙ ДР.П.
НЯКОЙ НЯКОГА - ПОДИР ВРЕМЕНАТА НА Д-Р ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ - ПОСТАРАЛ ЛИ СЕ Е ДА. 
НАПРАВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕСМЯТАНИЯ, ЗА ПОЛИФАЦЕТНОТО РИСКОВО ПРЕНАТОВАРВАНЕ. 
НА ЕДИНИЦА ПОВЪРХНОСТНА ПЛОЩ. ОТ НАШАТА МАЛОМЕРНАЯ ДЕРЖАВИЦА! 
КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОГА ДО ДНЕС! КАК ТАКА - НА ТЪМНО!?!
НАКЪДЕ - БЕЗ РАЗКРЕПОСТЕНА НЕКАЗИОННАЯ НАУЧНА МИСЪЛ НАРОДЕ!

The End 14.01.2013. Extract www.godlieb.blog.bg)
Категория: Новини
Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 12.02.2016 18:26
 image

 

 

©-2003-2005-2013 Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY 

АПОЛОГИЯ
НА
ГРАДСКАТА ВОНЯ

БОГОМИЛ К. АВРАМОВ-ХЕМИ


АКО СИ ПОНЕ ДОНЕЙДЕ ВАРНЕНЕЦ, БЕЗ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ДА СИ ПИПНАЛ ПЪТ КЪМ ОТДАВНА ОТЕСНЯЛОТО ГРОБИЩЕ ТОПОЛИ, КРАЧЕЙКИ ПРЕЗ КУПИЩАТА ПЕРМАНЕНТНА СМЕТ ОБЯЗДИЛИ ТОЯ МОЩЕН, СВЕЩЕН ЗА МНОЗИНА, ДО НЕОТДАВНА ДОКАЗАНО ИЗУМРУДЕН ГРАД, ТИ НЕ МОЖЕ ДА НЕ АХНЕШ ЧАК ДО ПЛАЧ. ОЧЕВАДНАТА МРЪСОТА ВСРЕД КОЯТО Е ЗАТЪНАЛА ЖИВОПИСНА ВАРНА – НЯКОГАШНА ЦАРИЦА НА ЧЕРНО МОРЕ, Е ПОКАЗАТЕЛНА, НЕПОНОСИМА, ДРАМАТИЧНА И ТРАГИЧНА. И, СЕ ПИТАШ. КАТО КАК, ЖИТЕЛИТЕ НА ТОЗИ НАД ПОЛОВИНМИЛИОНЕН ЕВРОПЕИДЕН ГРАД, СЕ ПРИМИРЯВАТ С ПОДОБНО ВСЕОБЩЕСТВЕНО БЕЗОБРАЗИЕ!?! КАТО КАК НИКОМУ НЕ ПУКА, КАК ГОСТИ НА ГРАДА ПРЕКОСИЛИ СЕДЕМ МОРЕТА И ДВА ОКЕАНА, ЗА ДА ЗЪРНАТ ПРОЧУТОТО ВАРНЕНСКО ПРАИСТОРИЧЕСКО СЪКРОВИЩЕ, ГАЗЯТ КУЧЕШКИ ФЕКАЛИИ ПОД СЯНКАТА НА СРЕДНА КЛАСА НЕБОСТЪРГАЧ? ДОКАТО ЯТО ГОРСКИ КОКОШКИ ОТ СЪСЕДЕН РЕСТОРАНТ, КЪТКАТ ОСТАНКИ ОТ ХРАНА МЕЖДУ КРАКАТА НА СЛУЧАЙНИ МИНУВАЧИ. ВСРЕД КУПИЩА ФАСОВЕ НА ОБЩИНСКА АВТОБУСНА СПИРКА. КРАЙ ПРЕПЪЛНЕНИ РЪЖДИВИ КОШЧЕТА ЗА СМЕТ. НЕДАЛЕЧ ОТ ДО НЕОТДАВНА ЗАНЕМАРЕНОТО ЗДАНИЕ НА СТАРИЯТ ВАРНЕНСКИ ФРЕНСКИ ЛИЦЕЙ. ЕГА-ТИ УСТОЙЧИВИЯ ВСЕГРАДСКИ ПЬОНСЮРЛЪК БИ ВЪЗКЛИКНАЛ ВСЕКИ, КОЙТО НЕ ОТКРИВА ДРУГО ОБЯСНЕНИЕ, ОСВЕН БЕЗГРИЖНО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТАРНИ ХИГИЕННИ НОРМИ И СТАНДАРТИ, НО И НА ОБИЧАЙНИ ХРИСТИЯНСКИ ПОВЕЛЕНИЯ. КАК НИКОЙ В СТОЛИЦАТА НЕ СЕ СТЪПИСА ДА АНАЛИЗИРА ПО РЕДА НА ЗАКОНА, ВЪЗХОДЯЩОТО АДМИНИСТРАТИВНО БЕЗХАБЕРИЕ И ПРОФЕСИОНАЛИЗИРАНА БЕЗПОМОЩНОСТ, НА ВСЕВЪЗМОЖНИТЕ ТЛЪСТИЧКО ЗАПЛАТЕНИ ИНСПЕКТОРАТИ ПО РЕД, ХИГИЕНА, ЧИСТОТА И ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА. ПОГОЛОВНОТО ОТЧИТАНЕ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ ПАРЛАМА-МЕРОПРИЯТИЯ, (АТАВИСТИЧЕН ОСТАТЪК ОТ НЕДАЛЕЧНО МИНАЛО!), ЕДВА ЛИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НЯКОЙ ДА БЪДЕ НАЕТ ДА УСТАНОВИ ИСТИНСКИ ОТГОВОРНИТЕ ХИТРЕЦИ, ЗА НАСТОЯЩЕТО МОЖЕБИ НЕВЪЗВРАТИМО ХИГИЕННО ПАДЕНИЕ НА ВАРНА-ГРАД. ПРИНУДИЛИ ВСИЧКИ НАС, ДА ТЪНЕМ ДЕСЕТИЛЕТИЯ В ПРЕДПЛАТЕНО НЕИЗРИНАТА ДОМАШНА СМЕТ. (ПРИ ИЗРЯДНО ЗАПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ - ДОРИ В СЛУЧАИ ДА НЕ ОТДЕЛЯШ СМЕТ!?!) ОТ КУМОВА СРАМА ПРЕСАТА И МЕДИИТЕ СПОРАДИЧНО СИ СЕ ВЪЗМУЩАВАТ. (ШУШУ-МУШУ, ЧЕ ИМА УВОЛНЕНИЯ - БЕЗ ДА ИМА ЦЕНЗУРА!) ОКАЗВА СЕ, ЧРЕЗ СЛУЧАЙНИ ПОДМЯТАНИЯ И ЗАПЛАХИ, ГРАНИЧЕЩИ С ПЕРСОНАЛНИ ОБИДИ И ЗАПЛАХИ,

ПРОБЛЕМИТЕ НА ВАРНЕНСКОТО ОБЩЕСТВЕНО ХИГИЕННО СТАТУКВО,

ЕДВА ЛИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ РАЗРЕШЕНИ ЕФЕКТИВНО, ОКОНЧАТЕЛНО И ТРАЙНО. ТЕЖКА ВЕТРОПОКАЗАТЕЛНА ПАРТИЗАНЩИНА Е ГЕПИЛА ЗА ГЪРЛОТО ВСИ ВАРНЕНЦИ. СВОБОДАТА НА МИСЪЛТА И СЛОВОТО, СА ПОСМЕШИЩЕ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ, НА БЕЗГРАМОТНИ БИЗНЕС-СОБСТВЕНИЦИ НА ПРЕДПРИЯТИЯ И МЕДИИ, НЕ ПИПНАЛИ МОЛИВ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ. ПРЕДИЗБОРНО СНАБДЕНИ С ДИПЛОМИ ЗА ВНОСНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ. РАЗБОГАТЯЛИ ЗА СМЕТКА НА ПРИМРЕЛИ ОТ УПЛАХА СВОИ СЪГРАЖДАНИ. НАЛОЖИЛИ СМЕХОТВОРНИ, ОБИДНИ И УНИЩОЖИТЕЛНИ СХЕМИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ ПРИНОСА НА ЖУРНАЛИСТИ И ПИСАТЕЛИ. ОТХВЪРЛЯЩИ ВСЬЯКАКЪВ ФРИЙЛАНС-ПРИНОС. ЗАМРАЗЯВАЩИ ОБЩЕСТВЕНОТО СЪПРИЧАСТИЕ КЪМ КРЕЩЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ВАРНА-ГРАД. (РЯЗКО НАРАСТНАЛ В БРОЙ МЕДИИ - КРАЙНО УЕДНАКВЕНИ ПО ДИЗАЙН И ХАРАКТЕР!) ПРИ СВЕТОВЕН СТАНДАРТ 25-50 ЦЕНТА ЗА ДУМА, (ГЕО МИЛЕВ КОЛЕНОПРЕК7ЛОННО ИЗИСКВА ОТ ГЕОРГИ БАКАЛОВ ПО 40 СТОТИНКИ НА СТИХ-14.03.1914.!), ВАРНЕНСКИЯТ ЖУРНАЛИСТ НА СВОБОДНА ПРАКТИКА ПОЛУЧАВА 3.00 ЛЕВА ЗА 1500 ДУМИ ПОПУЛЯРНО-АНАЛИТИЧЕН ТЕКСТ, ЧАК РЪКА ЦЕЛУВА. (В-К "ЧЕРНОМОРИЕ", ВАРНА-2003.!) БЕЗ ТОВА ДА ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА БЛЮСТИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНА, ЧЕ ДА ПИПНАТ ДИРИГЕНТИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ ЧРЕЗ ПРАНЕ НА РЕКЛАМНИ ЗАБАВКИ. ПО ПОДОБЕН НАЧИН СТОЯТ НЕЩАТА И, С ПРОБЛЕМИТЕ ЗА УТИЛИЗИРАНЕ НА СМЕТТА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЧИСТОТАТА, В РЕГИОНА НА ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ. (НАЗВАНИЕ - ОСНОВАТЕЛНО ПОТЪНАЛО В ЗАБРАВА!) ЗА ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО КОМПЕТЕНТНО, ОТКРИТО И ПРОЗРАЧНО. КАТО КАКВА Е ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА, ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ, ГРАДЪТ ВМЕСТО ДА СЕ ОТЪРСВА - ДА ЗАТЪВА ВСЕ ПО-НАДЪЛБОКО В СОБСТВЕНАТА СИ ОТПАДНА НЕЧИСТОТА. ДАЛИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНОТО БЕЗПАРИЧИЕ? (ДЪРЖАВАТА ТРЕСКАВО ОБИРА НА МИЖАВИЯ ПРОВИНЦИАЛЕН БИЗНЕС БАШ-КАЙМАКА!) ДАЛИ ВСЕНАЦИОНАЛНИЯ ДУХОВЕН УПАДЪК, ТОТАЛИТАРНИЧКО ФОРСИРАН ЧРЕЗ ОСЪВРЕМЕНЕНИ МАС-МЕДИИ, БЕЗСРАМНО НИЩОЖНИ ПЕНСИИ, НЕУМЕЛО ПРИКРИВАНА БЕЗРАБОТИЦА И ЗАПЛАТИ В СМЕШНИ ГРОШОВЕ? ДАЛИ ПРОЧУТАТА РОБСКА ТЪРПИМОСТ НА РЕДОВИЯ БЪЛГАРИН, НАДМИНАЛА РУСКИЯ МУЖИШКИ КОРЕН НА СОЦИАЛНО ПРИМИРЕНИЕ? БЕ ВРЕМЕ ТОТАЛИТАРНОЕ, А СТОЛИЦАТА НЯКОГА НАСТОЯ, ВЗРИВИ И ГЪТНА ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАТЪЦИ ОТ УНИКАЛАЛНИЯ ВАРНЕНСКИ СЕЦЕСИОН, ЗАЕДНО С БЕЗБРОЙ НЕПОВТОРИМИ СКУЛПТУРИ И ЛИЦЕВА ОРНАМЕНТАЛИСТИКА НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ШИВАРОВ И ПАРАСЧУК. ГАРАНТИРАЙКИ ЗА ПРЕДСТОЯЩШИЯТ МОРАЛНО-СОЦИАЛЕН И ИНДУСТРИАЛЕН ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ РАЗПАД, ПО ПОДОБИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ОБЛАСТНИ ЦЕНТРОВЕ В СТРАНАТА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА

ДЪРЖАВНА ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА.

(ВО ВЕКИ ВЕКОВ И, АМИН!) БЕЗ ДА ВЪЗМЕЗДИ АБСОЛЮТНО НИЩО. НИТО НА СОБСТВЕНИЦИ – НИТО НА ГРАЖДАНЯ. ВАРНА-ГРАД Е ОБЛАСТЕН ЦЕНТЪР, ВСЕ ОЩЕ БЕЗ ССПЕЦИАЛИЗИРАНИ: СМЕТНА ПАЛАТА, СЪДЕБНА ПАЛАТА, БИБЛИОТЕЧНА ПАЛАТА, СТОКОВА ПАЛАТА. БЕЗ МОДЕРЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ. БЕЗ СЪВРЕМЕННА ОПЕРНА СГРАДА. БЕЗ НИКАКВА ФИЛХАРМОНИЧЕСКА СГРАДА. БЕЗ СЪВРЕМЕННА ОБЛАСТНА УПРАВА. БЕЗ СЪВРЕМЕННО ПЪТНИЧЕСКО ПРИСТАНИЩЕ. БЕЗПОЩАДНО НАТАМАНЕН С ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА ВАРНА-ГРАД, А ЗАЕДНО С НЕГО И ТЪРПЕЛИВО ИЗМИРАЩИТЕ НЕГОВИ ГРАЖДАНИ, СЯКАШ Е ЗАМРЯЛ НА СРЕДАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. РАЗЧИТАЙКИ, ЧЕ ПРИРОДНАТА НЕ ТЪРПИ ПРАЗНИ ПРОСТРАНСТВА, ЧЕ ЕДНА ПОСРЕДГРАДСКА ДУПКА НИКОГА НЕ БИ ОСТАНАЛА ЗАВИНАГИ ПРАЗНА. ВСЕ НЯКОГА, ИЛИ ЩЕ ДА СЕ ЗАПЪЛНИ СЪС СМЕТ, ИЛИ НЯКАКСИ И ТЯ ЩЕ ДА СЕ ЗАСТРОИ. НАУЧНИ АНАЛИЗИ ОБАЧЕ ДОКАЗВАТ, ЧЕ ПРЕДПОЛАГАЕМОТО ЗАСТРОЯВАНЕ С ПОДОБИЕ НА МОЛ НЕ САМО НЕ Е ЕФЕКТИВНО, АМИ НЯМА И ДА ФУНКЦИОНИРА. ПРОПУСКНАТА СПОСОБНОСТ НА ОКОЛНИТЕ УЛИЦИ Е ДАЛЕЧ ПОД ИЗИСКВАНИТЕ ТОВАРОПОТОЦИ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПОДОБНИ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ. УНИЩОЖИЛИ ВАРНЕНСКАТА ИНДУСТРИЯ, ПОДКОПАЛИ РАВНИЩЕТО ЗА СРЕДЕН И МАЛЪК БИЗНЕС, ПОСТРОЕНИ – ЗА ДА ПУСТЕЯТ. СТАРАТА НАРОДНА ПРИКАЗКА ЗА ЖАБАТА И ВОЛА – ЗА ЛИЩЕН ПЪТ БИВА ДОКАЗАНА. КЪДЕ ДРУГАДЕ – ОСВЕН НА ВАРНЕНСКАЯ ЗЕМЛЯ!?! И, ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ОТНОВО И ОТНОВО ДА СИ СЕ ЗАПИТА. КАТО КАК ФУНКЦИОНИРАТ ВСИЧКИ ТЕЗИ ПРОСТРАНСТВЕНО БЕДСТВАЩИ МЕНТЕ ХИГИЕННО-ЕКОЛОГИЧЕСКИ СЛУЖБИ, В УСЛОВИЯТА НА ЕДНО ДИНАМИЧНО ПОЕВРОПЕЙЧВАНЕ? ДО КОКАЛ РАЗГОЛЕНИЯ НОВ МИЛЕНИУМ, ЗАТРУПАЛ СТРАНАТА С ПОРНОИЗДАНИЯ, НОЩНИ ПРОЖЕКТОРИ ВЪРХУ МОКРИ ФЛАНЕЛКИ, БЕЗПОЩАДНИ РОЗОВО-ЖЪЛТИ ФИНАНСОВИ МЪГЛИ И БУРИ, И КАКВИ ЛИ НЕ СКАНДАЛИ, НЕ СИ ПОПЛЮВА. ДОВЕЖДАЙКИ НЕЩАТА НА КАНТАР С ВРЕМЕНАТА НА ОСМАНЛЪКА. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И НАУКОПОДОБНИТЕ ЦЪРКВИ ОТ ДЕН В ДЕН СТАВАТ КОЛКОТО ПО-МНОГОБРОЙНИ, ТОЛКОВА ПО-ОТЧАЙВАЩО БЕЗНАДЕЖДНИ. ЕЖЕДНЕВНО ЗАДЪЛБОЧАВАЩ СЕ ДРАМАТИЗЪМ, ЗАСТАВЯЩ РЕДОВИЯ ГРАЖДАНИН; А ВЪРХУ НЕГО СЕ ГРАДИ И ОБЩЕСТВО, И ПЕЧАЛБАРСТВО, И ВЛАСТ, И КОРОНА; ДА СЕ ЛУТА В ТЪРСЕНЕ – БЕЗ ДА ОТКРИЕ - ПОНОСИМ МОДУС ВИВЕНДИ. МОДУСЪТ – БЕЗ ВИВЕНДИ!?! - ОТНОВО И ЗАВИНАГИ СЕ НАРИЧА ВНОСНА ПРЕСКРИПЦИЯ В ПАКЕТ. СТРЕСИРАЩ НАЦИОНАЛЕН ФАКТОР, ЗА КОЙТО ЛЕЧЕНИЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА. ЗАГЛАВИЧКВАЙКИ ОБЩЕСТВЕНОСТТА С НОНСТОП ПАРАДОВИДНИ ПРОЯВИ, (БРЕ ПОРНО-КОНКУРСИ! БРЕ ЧАЛГА-КРАСАВИЦИ! БРЕ СТРЕЛБИ ИЗ ЗАСАДА!). СПЕЦИАЛИЗИРАН ИНСТРУМЕНТАРИУМ, ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ЗАВОАЛИРА И ТУШИРА БЕЗБРОЙ ЖИВОТРЕПТУЩИ СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ. КАКВИТО ДЪРЖАВАТА И НЕ ПОМИСЛЮВА ДА РАЗРЕШИ. МЕТОДИ, КОИТО НЕ СОЧАТ ПЪТ. НЕ ДАВАТ РЕШЕНИЕ. НЕ ДОПУСКАТ РАЗВИТИЕ. НЕ ПРЕДПОЛАГАТ ХОМЕОСТАЗИС. ЗА ВСИЧКО ТОВА. ЗА ТАЗИ ХУБАВИЧКО УПРАВЛЯЕМА - НА ПРЪВ ПОГЛЕД ХАОТИЧНА – ВСЕНАРОДНАЯ ПОРНО-БЪРКОТИЯ, ТИ НЕ БИ МОГЪЛ ДА ИМАШ ДОСТОВЕРЕН ОТГОВОР. СТРАХЪТ ДА НЕ ТИ ЗАТВОРЯТ ПАРАШУТА, ОЩЕ ПРЕДИ ДА СИ ГО НАДЯНАЛ, (РАБОТА СЕ ПРЕДЛАГА НАЙ-ВЕЧЕ; НА ДАМИ ПОД 35., С GSM С ДВЕ КАРТИ, ДОБРЕ ИЗКЪПАНИ И ПОД "ЕЙВЪН"!), ЛИКВИДИРА В ЗАРОДИШ ВСЯКАКВИТЕ КРИТИКАРСКИ ЧОВКИ. ВСИЧКО ТОВА, НО И ОЩЕ МНОГО, ПРИНУЖДАВА ДА СВИВАШ РАМЕНЕ, СЪС ВСЕ ПО-ДЪЛБОКО БЕЗРАЗЛИЧИЕ. ВСЕ ПО-РЯДКО ДА СЕ ЗАМИСЛЮВАШ ВЪРХУ ХАРАКТЕРА, И РАЗНОВИДНОСТТА НА

ВСЕГРАДСКАТА ВАРНЕНСКА ВОНЯ.

И – ДА СВИКВАШ!!! - ЧОВКА ДА ЗАТВАРЯШ. НО, И, ДА СИ ПРИПОМНЮВАШ ВРЕМЕНА ДАЛЕЧ ПО-ГОРЧИВИ, НЕ ЧАК ТОЛКОВА САКЪН-ДЕМОКРАТИЧНИ. КОГАТО СТАРА ВАРНА СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА БЛЕСТИ, ЧРЕЗ УЛИЧНА И ГРАДИНСКА ЧИСТОТА, ГРАЖДАНСКА БЕЗОПАСНОСТ И УДИВИТЕЛЕН ПОРЯДЪК. (О, НЕ! СВОБОДОМИСЛЯЩИ И БУНТОВНОНОПЛЯМПАЩИ, РЯДКО БИВАХА ПРЕСЛЕДВАНИ. НИКОЙ, НЕ ИМ СЕ ОБРЪЩАШЕ ВНИМАНИЕ. БЕЗ ДА СЕ УСЕТИ, ТОТАЛИТАРИЗМЪТ СИ СЕ САМОДЕМОКРАТИЗИРАШЕ.) МАРКУЧЪТ С ВОДА ИЗГРАЕШЕ НА КРЪСТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ГРАД И МОРСКАТА ГРАДИНА. ЗАЕДНО СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВОДОНОСКИ, ОРОСЯВАЩИ УЛИЦИ И БУЛЕВАРДИ. (ПИТАЙ!) ПРИ ДАЛЕЧ ПО-МАЛКА ЗАПРАШЯЕМОСТ. ЧЕСТ И ГОРДОСТ, ЗА ПЕШЕХОДНИТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ ВАРНЕНСКИ КМЕТОВЕ БЕ, (ОБЩИНАТА ПРИТЕЖАВАШЕ ЕДИНСТВЕН ЧИФТ-ФАЙТОН!), ГРАДЪТ ДА ВЗЕМЕ ПОРЕДНА КЛАСАЦИЯ. ЗА НАЙ-ЧИСТ ГРАД НА РЕПУБЛИКАТА. ДА Е ИМАЛО ГРАМОТИ И СТАТУЕТКИ – МОЖЕ ДА Е ИМАЛО – МОЖЕ ДА Е НЯМАЛО. (НЕ СЕ ВИДЯТ В ЛОБИТО НА ОБЩИНАТА!) УПОРИТО САМООБРАЗОВАЛИ СЕ МЪЖЕ, ("ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ" БЕ НЕПРИЛИЧНА ДУМА!), СПРАВЯЩИ СЕ С ХИГИЕНАТА НА ГРАДА, ПРИ ОСЪЗНАТО ЗАКОСТЕНЕЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ. ПРИ ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА - ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ТЕЖКА. ЗА ДА ПОДГОТВЯТ СВОЯТ ГРАД, ДА БЪДЕ ТЪПКАН С КУРОРТИСТИ. С РЪКА НА СЪРЦЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ. ТОВА ЗАВИНАГИ ОТМИНАЛО АНАЛОГОВО ВРЕМЕ, СЕ ОКАЗА ДАЛЕЧ ПО-ХИГИЕНИЧНО ОТ НАСТОЯЩАТА ЦИФРОВО-ВИРТУАЛНА, МРЪСНА ЛИ МРЪСНА УМЪРТВЯВАЩА ПОКОЛЕНИЯТА ТРАГИЧЕСКАЯ ВАРНЕНСКА ПРИКАЗКА. НЯКОЙ НЯКЪДЕ ИЗПРЕВАРВАЩО БЕ ПРОЗРЯЛ. (БЕЗ ДА ДРЪНКА ЗА "УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ"!) ДОКАТО ДРУГ НАД НЕГО СЕ БЕ УБЕДИЛ. (БЕЗ ДА СЕ ПОДСМИВА БЕЗПОМОЩНО-БЕЗРАЗЛИЧНО В ШЕПИ!) ЧЕ, ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ОНОВА БЕДНЯШКО ВРЕМЕ, ДРУГ ВСЕОБЩ РЕМЕДИУМ ОСВЕН ТОТАЛНА ГРАДСКА ХИГИЕНА НЕ СЪЩЕСТВУВА. (НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВОЙНАТА, АНТИБИОТИЦИТЕ СА КЪТ И МИРАЖ!) НАСТОЯЩОТО НАШЕНСКО, (А-ЛА ИНЖЕНЕР ГАНЮ БАЛКАНСКИ!), ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНО ВРЕМЕ; ВРЕМЕ НА НАРАСТВАЩ ПОТОК ВСЕ ПО-ИЗМИШЛЬОТСКИ ЗАКОНИ И ПОДЗАКОНИ, ВСЕ ПО-БЕЗСМИСЛЕНИ ПРАВИЛНИЦИ И КАНОНИ, МЕНТЕ-КОНКУРСИ И ФАНТЕ-ТЪРГОВЕ; ИМИТИРАЩО ТАКА НЕДОСТОЙНО СВЕТОВНАТА "ДОБРА ПРОИЗВОДСТВЕНА ПРАКТИКА"; ЗАЛАГА, ПОДДЪРЖА И УКРЕПВА, ВМЕСТО ВАРНЕНСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЕКОЛОГИЧНИ БЛАГИНИ, ВИСОКОПЛАТЕНА

ПЪЛЗЯЩА ОБЩОГРАДСКА ХИГИЕННА ТРАГЕДИЯ.

РЕЗУЛТАТ НА ОНАСЛЕДЕНИ ОТРЕЧЕНИ МЕТОДИ НА МЕСТНО ОБЩИНСКО "САМОУПРАВЛЕНИЕ". ПРЕВЪРНАТИ В РАБОТНА УПРАВЛЕНСКА ПРАКТИКА. ПОДКРЕПЯЩА НЕГАТИВНА СПЕКУЛАТИВНА ДОГОВОРЕНОСТ. В УЩЪРБ НА РЕДОВИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ. УТВЪРДЕНИ, ЧРЕЗ НАИВНИЯ ВОТ НА НАШЕТО ПАУПЕРИЗИРАНО ГРАЖДАНСКО ДОВЕРИЕ. ЗАКРЕПЕНИ, ЧРЕЗ БЕЗАПЕЛАЦИОННИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ГЛОБАЛНАТА ТРАНСМАНИПУЛАТИВНА ИКОНОМИКА. ПРИСАДЕНА В УСЛУГА НА БРЪСНАЩИ ИЙХАЛЕТО НАЕДРО, СЪМНИТЕЛНО СЕРТИФИЦИРАНИ БАРОНИ. ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ДИГИТАЛНО ОБЩЕСТВО ДОТОЛКОВА ЛАВИНООБРАЗНО СЕ РОЯТ, ЧЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ТЯХНОТО ПРЕДВИЖДАНЕ, БИВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО ИЗЯВЯВАНИ, ВЕРИФИЦИРАНИ И РАЗРЕШАВАНИ. ТРУДНА ЗА ПРОУМЯВАНЕ ИСТИНА, ПРОПУСНАТА ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНА ПОД ОПЕКАТА ISO. ВСЕ ПО ОЧЕВИДНО СЕ НАЛАГА, ИНФОРМАЦИЯТА ДА БЪДЕ СЪЧЕТАВАНА С ПАРИ. И, ЗАЩОТО ПАРИ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ВСЕ ПАК СЕ НАМИРАТ, СЪЩЕСТВЕНО Е ДА СЕ ЗНАЕ. В ЧИИ РЪЦЕ В КРАЙНА СМЕТКА ТЕЗИ ПАРИ ПОПАДАТ. КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХНОТО ДОГОВОРИРАНЕ. В СЛУЧАЯТ - ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ НАДНОРМЕНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВАРНА-ГРАД. РЕЗУЛТАТ НА СЛУЧАЙНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ. НА ПОРОЧНА ПАЛИАТИВНА ПРАКТИКА. ДА НАПОМНЯМЕ ЛИ "ПРОЕКТЪТ ФРЕСНО-САЩ", ПОКАЗАЛ ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, КАК БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПОДХОЖДА ПО ПРОБЛЕМА? (В САЩ ИМАЛО ПАРИ. РАЗБИРА СЕ, ЩЕ ИМА. МОЖЕБИ, ЗАЩОТО НЕ СЕ ИЗИСКВАТ МАСОВО ДЖЕБНИ КАСОВИ АПАРАТИ!) ДОКОЛКО СА ЗАПОЗНАТИ С ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ТОЗИ ОБШИРЕН НАУЧНОПОСТАВЕН ПРОЕКТ МНОГОБРОЙНИТЕ, ОТГОВОРНИ ЗА ПЕРМАНЕНТНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ СЪС СМЕТ НА ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ ЕДРОФАМИЛНИ ОБЩИНАРИ? МНОЗИНА ОТ ТЯХ ДОТАМ САМОДОВОЛНО ПРОФИЛИРАНИ, ЧЕ ЗАТЪНАЛИ В КРЕСЛА ТРИ ПЪТИ ПО-ДЪЛБОКИ ОТ ОНОВА НА КМЕТА? (ОТДЕЛ ГО!) ЛЕСНО ДОКАЗУЕМА ИСТИНА Е, ЧЕ ПРИ НАЛИЧИЕ НА ТОТАЛНА ХИПЕРКОМПЮТЕРИЗАЦИЯ, БЮРОКРАТЩИНАТА ВМЕСТО ДА НАМАЛЯВА, СЕ РАЗРАСТВА. (БОРБА С БЕЗРАБОТИЦАТА!) ЕФЕКТИВНИ ЛИ СА Т.Н ФРОНТ-ГИШЕТА? ГОРЧИВА ИСТИНА Е, ЧЕ ПОДАДЕШ ЛИ НЯКЪДЕ МОЛБА, РЯДКО ПОЛУЧАВАШ ДРУГ ОТГОВОР - ОСВЕН ПРЕПРАТКА. НЕФОРМАЛНОТО РЕШЕНИЕ НА КАНОНИЗИРАНИ ОТ ЗАКОН И ПРАКТИКА ПРОБЛЕМИ, СЕ ПРЕВРЪЩА В ХАРАКТЕРНА ЧЕРТА ЗА СЪВРЕМЕННОТО НАШЕНСКО АДМИНИСТРИРАНЕ. ДОКОЛКО ЕФЕКТИВНО Е ТОВА – ЛАВИНАТА ВСЕГРАДСКА СМЕТ НИ ГО ДОКАЗВА. ДА НЕ НАПОМНЯМЕ ЗА КОРУПЦИЯ. ТЯ СЕ САМОГЕНЕРИРА. ПРЕДПОЛАГАЕМА ИСТИНА Е, ЧЕ ЗАЛОЖЕНИТЕ ЦЕЛИ ЗА РЕШАВАНЕ ОТ НАРАСТВАЩИЯ БРОЙ УПРАВИТЕЛНИ ТЕЛА В СТРУКТУРАТА НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, НОСЯТ ХАОТИЧЕН ХАРАКТЕР. ЗАЛОЖЕНИ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ДВА МАНДАТА ОТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРОЕКТАНТ, ТЕ ЕДВА ЛИ НОСЯТ ОНОВА КРАЙНО И ЕФЕКТИВНО РЕШЕНИЕ, КОЕТО БИ СЛЕДВАЛО ДА ГИ ХАРАКТЕРИЗИРА. РЕШАВАЙКИ ПРОБЛЕМИ - ЧРЕЗ СЛУЧАЙНОСТ И МОМЕНТ. В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОРЕДНИЯ РАБОТЕН ИНТЕРЕС, НА Т.Н. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ. КЪДЕТО ЗАСЕДАВАТ БАНАЛНИ ОСТАТЪЧНИ КАНДИДАТ-БЮРОКРАТИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ИЗВЪН ДЪРЖАВНОТО КОРМИЛО. НАЦИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ, КЛОНЯЩО КЪМ ТРАДИЦИЯ. ЦЕДЯЩО НАРОДНОСТНИ СИЛИ. КОНСУМИРАЩО ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ. БИВШИТЕ ВАРНЕНСКИ УПРАВНИЦИ, НАСПОРЕД ТЕХНИТЕ СИЛИ, ВЪЗМОЖНОСТИ И КОМПЕТЕНТНОСТ, УВЛЕЧЕНИ ОТ УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ЕДНА ИДЕЯ, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАХА ДА МИСЛЯТ ВЪВ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДАЛЕЧНА

ПЕРСПЕКТИВА.

ТАКЪВ БЕ ЗАВАРЕНИЯ ОТ "НОВАТА ДЕМОКРАТИЧНА ВЛАСТ" (А – ДЕ!?!) ТЕКУЩ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ВАРНА-ГРАД. РАЗРАБОТЕН ОТ СВЕТОВНО ДОКАЗАНИ СПЕЦИАЛИСТИ (1980-1986.!). ОЦЕНЕН НА НАЦИОНАЛНО ЕКСПЕРТНО РАВНИЩЕ. ОБСЛУЖВАЩ НАЙ-НАПРЕД ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ И ЕДВА ТОГАВА ПЕЧАЛБАРСКИ КАПРИЗИ. ПЕСТЕЛИВО ФУНКЦИОНАЛЕН. НЕДОСТАТЪЧНО АРГУМЕНТИРАНО ИГНОРИРАН ПОДИР 1989.. СТРАННО, НО СРЕДСТВАТА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПОДОБНИ ЦЕЛИ, ЧЕСТО СЕ ОКАЗВАТ ПРЕДРАЗПРЕДЕЛЕНИ. РЯДКО ПРЕДСТАВЯНИ ЗА ГРАЖДАНСКА ОЦЕНКА. ПЛАНИРАНО ОБЯВЯВАНИ ПОСТФАКТУМ. ОБЩЕСТВОТО УМЕЛО БИВА ОСТАВЯНО ИНДИФЕРЕНТНО КЪМ ТЕХНИЯ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. ВЪПРЕКИ, ЧЕ ОБЩЕСТВЕНОСТТА БИ МОГЛА ДА ПРИБАВИ ДОСТА. ПАКЕТЪТ ОТ ЗНАНИЯ ОСТАВА В НЕЙНИ РЪЦЕ. ЗА ДА ЗАЧЕЗНЕ. ПОВЕРЕНИ В ЗОНАТА НА КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ПОДБРАНИ КОНСУЛТАНТИ И СЛУЖИТЕЛИ, (КОНКУРС ЧРЕЗ ПОЗНАТИ!), ЖИВОТРЕПТУЩИ ГРАЖДАНСКО-ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, ПРЕДНАМЕРЕНО ЗАГНИВАТ ПО УМИШЛЕНО ЗАТЛАЧЕНИ МЕЖДУБЮРОКРАТСКИ ИНФОРМАЦИОННИ КАНАЛИ. КЪДЕТО ВСЕКИ ГЛЕДА ДА ВКАРА ТОПКА, ВЪВ ВРАТАТА НА СЪСЕДА. ВСЕ ПО-РЯДКО НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ Е ЦЕЛЕВО НАУЧНО-ПРИЛОЖНА, ОСТАВЕНА САМА НА СЕБЕ СИ. ВСИЧКО, ВСИЧКО, БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ОТ ВНОС. ЛИПСАТА НА ВАРИАБЕЛНИ НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ АНАЛИТИКО-ПРОГНОСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, С ЯРКО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРИЛОЖЕНИЕ В ПРАКТИКАТА НА УПРАВЛЕНИЕ, ЕДВА ЛИ ОПРАВДАВА ПРОПУСКА ДА БЪДАТ ИЗЯВЕНИ И ОБЯВЕНИ. ЧЕ ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОВРЕМЕ. В НАЧАЛОТО НА НОВИЯ МИЛЕНИУМ, СТАРА ВАРНА СИТНИ СЪС

СТЪПКИ ОТ СРЕДАТА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК,

И ОБШИРНОТО ГРАЖДАНСКО СТРОИТЕЛСТВО, ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕЛЕЖИ НИЩО. НЕЗАВИСИМО ОТ НЕЙНИЯ МОЩЕН НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ, (ПРЕНЕБРЕГНАТ, ИГНОРИРАН И СЕГРЕГИРАН!), ПОТЕНЦИАЛ. ЗА КОЙТО НЕ СЕ ПРЕДЛАГА ДРУГО ЗАНИМАНИЕ, ОСВЕН БЕЗОРЪЖНА ПОРТИЕРЩИНА. ПОСРЕДНИЧЕСКИЯ АПАРАТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, МОЖЕ ДА Е ДОСТИГНАЛ КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ. НО, КЪДЕ Е ПОСРЕДНИЧЕСКИЯ АПАРАТ ЗА РАЗКОНСЕРВИРАНЕ НА НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ? ИМА ЛИ В ТОЗИ ВЪЛШЕБЕН ГРАД НЯКОЙ НАЯСНО, КАТО КАКВИ НАУЧНИ РЕШЕНИЯ ПОГИНАХА И ПОГИВАТ ПОРАДИ ЛИКВИДИРАНЕ НА ТРУДНО ИЗГРАДЕНИ И НЕЛЕПО ЗАКРИТИ ТРАДИЦИОННИ ЗА РЕГИОНА И СТРАНАТА НАУЧНИ ИНСТИТУТИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЗВЕНА!?! КЪДЕ ОТИДОХА ФОНДОВЕТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА НА НИПКИК-ВАРНА; В ИЗРЯДНО СЪСТОЯНИЕ СЪБИРАНА ДЕСЕТИЛЕТИЯ; СЪДЪРЖАЩА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ОРИГИНАЛНИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ОГРОМНИЯ ЗА НАШИТЕ МАЩАБИ НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН КОЛЕКТИВ НА ИНСТИТУТА? КЪДЕ ОТИДОХА ФОНДОВЕТЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ДО НЕОТДАВНА САМОСТОЯТЕЛНА АМЕРИКАНСКА БИБЛИОТЕКА? КЪДЕ ПРОПАДНАХА АРХИВИТЕ НА ИНСТИТУТА ПО ВОДЕН ТРАНСПОРТ? ОТГОВОР НЯМА. НЯМА И ДА ИМА. КАКТО НЕ СЪЩЕСТВУВА ОТГОВОР НА ВЪПРОСА, ЗАЩО РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "П.Р. СЛАВЕЙКОВ" ВСЕ ОЩЕ Е БЕЗ САМОСТОЯТЕЛНО ЗДАНИЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ГРАДОВЕ КАТО ШУМЕН И ДОБРИЧ? КАК ТАКА СЕ ПОЛУЧИ, ЧЕ НАЙ-ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ОЦЕЛЯЛА ВАРНЕНСКА СГРАДА СЕ ПРЕВЪРНА В ДОБРЕ ЗАМРАЗЕНО ЧИТАЛИЩЕ? И, НЕ ЛИ ИМЕННО ТОВА ТАКА ДОБРЕ КУЛТИВИРАНО ОТ ТОТАЛИТАРИЗМА (1939-1989.!) БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ДОВЕДЕ ФЕНОМЕНА НА ВСЕГРАДСКАТА, НО И ВСЕНАЦИОНАЛНА  

МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА ВОНЯ?

КОЙ ИНВЕСТИТОР БИ ИНВЕСТИРАЛ В ПРОСТРАНСТВА ПОПИЛЕНИ ОТ СМЕТ!?! РАЗБИРА СЕ НИКОЙ. РАЗБИРА СЕ ОНЗИ – ГОТОВ ДА ИЗТОЧИ ПОРЕДЕН ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ, ПА ДА ДРАСНЕ НАВЪН ОТ СТРАНАТА. СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТДАВНА СА НАЯСНО, ЧЕ ЗА ВСЯКА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СОФТУЕРНИ ПАКЕТИ ЗА СТЪПАЛОВИДНО УПРАВЛЕНИЕ И МАСОВО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЯВЛЕНИЯ И ПРОЦЕСИ. ДАЛИ ИДВАТ СКЪПИ ЗА ПОЛЗВАНЕ ОТ ФИРМИТЕ ПО СМЕТОСЪБИРАНЕ? ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, АКО СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПОДОБНИ ФИРМИ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ВСИЧКО ОНОВА, ЗА КОЕТО СА ГЛАВЕНИ. НО, РАБОТАТА ЕДВА ЛИ Е САМО В ТОВА. РАБОТАТА Е, В КАЧЕСТВОТО НА ПОСТИГНАТИТЕ КРАЙНИ ХИГИЕННИ РЕЗУЛТАТИ. ЗА ПОДОБНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЕДВА ЛИ Е СТАВАЛО ДУМА, (ВЪОБЩЕ-ИЗОБЩО!?!), ПРИ ПОДПИСВАНЕ НА ТЕЗИ И ДО ДНЕС НЕЯСНИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ДОГОВОРИ? ДОКОЛКО СЪЩИТЕ СА ЛЕГАЛНО ДОГОВОРНО НАЧАЛО? ДОКОЛКО Е ВЪЗМОЖНО ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВЕНИ, КАТО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ КВАДРАТУРАТА НА БЕЗСМИСЛЕНО ПРЕПАВИРАНИ ГРАДСКИ ПЛОЩАДИ, (ДА СТРОИМ НЕУМОРНО ДРУГАРИ!?!), ОТНЕСЕНА КЪМ КВАДРАТУРАТА НА ВСЕ ОЩЕ НЕВЪВЕДЕНАТА ВЪВ ВЛАДЕНИЕ КРАЙГРАДСКА ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ? (ПРИ ПРИКЛЮЧИЛ СРОК!)) БЛОКИРАНА ОТ ФИРМИ С ПАРАЗИТИРАЩО МИНАЛО, СЪМНИТЕЛНО НАСТОЯЩЕ И НЕИЗВЕСТНО БЪДЕЩЕ. НЕДОСЕГАЕМИ ФАНТОМИ, ЗАЩИЩАВАЩИ НЕИЗВЕСТНИ ИНТЕРЕСИ. (ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ НЕОБЩИНСКИ!) НЕЯСНО ФОРМУЛИРАНИ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ. НЕЯСНО ИЗПЪЛНЯВАНИ. СЪС СМЕХОТВОРЕН КРАЕН РЕЗУЛТАТ. (ДА ВОНИМ НЕУМОРНО ДРУГАРИ!) ОБЩЕСТВОТО БИ МОГЛО ДА ПРОСТИ. КАКТО ТОВА СТОРИ С ПРИВАТИЗИРАНИТЕ ДО ШУШКА ДЕСТРУКТУРИРАНИ ВОДЕЩИ ВАРНЕНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ. БЪДЕЩЕТО ЕДВА ЛИ ЩЕ ГО СТОРИ. А ТО ПРИНАДЛЕЖИ НА КАСТА, КОЯТО САМО ВРЕМЕННО СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯНА. ЕЖЕДНЕВНО РОЯЩИТЕ СЕ, НАТРУПАНИ ЛУКАВО ЕДНО ВЪРХУ ДРУГО, НЕСПОЛУЧЛИВО ИМИТИРАЩИ ЕВРОПУ КАКВИ ЛИ НЕ ПАРАЛЕЛНИ УПРАВЛЕНСКИ ЗВЕНА, ЕДВА ЛИ ПОДПОМАГАТ ДЪРЖАВНО-ОБЩИНСКАТА МАШИНАРИЯ. ДА ВЪРШИ НЕЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА БУКСУВА НА МЯСТО. ЗАТЪВАЙКИ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ВСРЕД

ВСЕСТРАННА ДУХОВНА И ФИЗИКАЛНА СМРАД.

ТЕЖКО ВРОДЕНА НЕДОВЕРЧИВОСТ. БАЛКАНСКА ФИНАНСОВА БЕЗПОМОЩНОСТ. НЕИЗГРАДЕНО БИЗНЕС-ВЪЗПИТАНИЕ. СПОМЕНИ ЗА ПАНАЦЕЯТА НА ЦЕНТРАЛНООБЕЗПЕЧАВАНОТО ВРЕМЕ НА ТОТАЛИТАРИЗМА, СПЪТСТВАТ ВСЕКИ ДОМОГНАЛ СЕ ДО ДРЕБЕН УПРАВЛЕНСКИ ПОСТ. НЕОБХОДИМОСТТА ДА ИЗГЛЕЖДАШ ИЗИСКАНО-ЧИСТИЧЪК, ВСРЕД ЧИФТОСАНИ КОНТЕЙНЕРИ ПРЕПЪЛНЕНИ С КАТАДНЕВНА ДОМАКИНСКА СМЕТ, БЕЗУСЛОВНО НА ВСЕКИ ЪГЪЛ В ТОЗИ ТАКА ШИРОКО ИЗЯВЕН КУРОРТЕН ЦЕНТЪР, ПРАВИ ДА СЕ ПРИСТРАСТЯВАШ КЪМ НЯКОЕ МПС. СНАБДЯВАШ СЕ, С К"ВО ДА Е БРАКУВАНО ТЕНЕКЕ, ОТ АВТОМОРГИТЕ НА ЕКОЛОГИЗИРАЩА СЕ ЕВРОПА. РЕШИЛА, ПРЕДИ ДА НИ УДАРИ ПО ДЕБЕЛИТЕ БАЛКАНСКИ КОЧ-КАФАЛЪ С БЕЗПОЩАДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ДЕМОКРАТИЧНО ДА НИ НАТИКА В ПАЗВИТЕ ВСИЧКО ОНОВА, (СТАРИ ДРЕХИ, БЛОКИРАЛИ КОМПЮТРИ, КОЛИ С ПРЕГОРЕЛИ АУСПУСИ, ШОКОЛАДОВИ ИЗДЕЛИЯ С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ГОДНОСТ, СТАРОМОДНИ МЕДИКАМЕНТИ, КАКВО ЛИ НЕ!), КОЕТО ТОВА СЪЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОВРЕМЕ СИ ОТХВЪРЛЯ. ТОНОВЕ ЕВРОПЕЙСКИ ОТПАДЪЦИ, ПАЗАРУВАНИ НА БЕЗЦЕНИЦА - ПРЕПРОДАВАНИ ПО МАРКОВИ СВЕТОВНИ ЦЕНИ, (НЕ ГРЕША!), ЧИИТО ОСТАНКИ ВАРНА-ГРАД НЯМА ДА ИМА КОМУ ДА ПРЕПРОДАДЕ. НЯМА ДА ИМА КЪДЕ ДА ЗАСКЛАДУВА. НЯМА ДА ЗНАЕ КАК ДА УНИЩОЖИ. ГРАДЪТ НЕ ПРИТЕЖАВА НАУЧНООРГАНИЗИРАНИ СМЕТИЩА. (СЧИТА СЕ - ДЕЙНОСТ ЗА БЕЗПРИЗОРНИ!) НЕ ПРИТЕЖАВА ЗАВОД ЗА СМЕТ-УТИЛИЗАЦИЯ, (САМО НЕ КРАЙ ПРОВАДИЯ!). НЯМА НАУЧНО ОРГАНИЗИРАНИ АВТОМОБИЛНИ МОРГИ. (БЕЗОТЧЕТНО - НАЙ-ДОБРЕ!) НЕ ПРИТЕЖАВА НАУЧНО ОРГАНИЗИРАНО УТИЛИЗИРАНЕ НА ОТПАДНИ КОМПЮТРИ. (ИЗИСКВА ВИСОКОЕКОЛОГИЗИРАНО ОБОРУДВАНЕ!) НЕ ПРИТЕЖАВА СЪВРЕМЕННО РЕЖИЩЕ ЗА КОРАБИ. (ИЗИСКВА ДИСОКО ЕКОЛОГИЗИРАНО ОБОРУДВАНЕ!) ТАКА, КАКТО ВЕЧЕ НЕ ПРИТЕЖАВА НАУЧНО УПРАВЛЯВАНО КОРАБОСТРОЕНЕ. (ПОРАДИ НЕВЕЖ ПРЕНОС НА НОУ-ХАУ!) КАКТО ВЕЧЕ ВЪОБЩЕ НЕ ПРИТЕЖАВА ДВИГАТЕЛОСТРОЕНЕ. (БЕЗКРАЙНА ПРЕРАБОТКА НА ДЮЙМОВА ДОКУМЕНТАЦИЯ В МИЛИМЕТРОВА!) КАКТО НЯМА ТЕЖКА ЕЛЕКТРОНИКА. (ТЪРГУВАЙ С AEG!) БЕЗБРОЙ ДЪЛБОКО ЗАЛОЖЕНИ КОРЕНИ, СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА УСПЯ, И ДАЛНОВИДНО ПОСЕЧЕ. (ЗАЕДНО СЪС ЗДРАВЕТО НА НАШИТЕ И ВАШИТЕ ДЕЦА!) РАЗПЪНАТИ ВЪРХУ КРЪСТТА НА НЯКОГАШНИТЕ МИЗЕРНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ, ТЕЗИ БРАНШОВЕ НА КНИГА В НАВЯРНО СЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ. НО ЕДИНСТВЕНО, ЗА ДА ДАРЯТ СВОИТЕ "УПРАВИТЕЛИ" С ЕВРОПЕЙСКИ ЗАПЛАТИ. (ВРЕМЕННО!) ВКЛЮЧЕНИ НА ПОДЗЕМНИ СДЕЛКИ. ЧЕ ДАНО, НЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДА И ИЗНАСЯ НИЩО ВАРНЕНСКО. (ЗАВИНАГИ!) ДОКАТО СЕ ВНАСЯ (ДО БЕЗКРАЙ!). ЕТО ЗАЩО И ДА ИСКАШ,

ТИ НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПОДСВИРКВАШ БЕЗГРИЖНО,

ДОКАТО СИ СЕ ПРЕПЪВАШ УНИЗИТЕЛНО.

ПО ПОРУТЕНИТЕ ВАРНЕНСКИ ТРОТОАРИ. ПРЕКОПАВАНИ КАТА ПРОЛЕТ-КАТА ЕСЕН. ЗА ЗАЛАГАНЕ НА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ПОДЗЕМНИ КОМУНИКАЦИИ, В РЕГИОН С НАЛИЧИЕ НА НЕИЗСЛЕДВАНИ КРАЙБЖЕНИ СВЛАЧИЩА. (ТРЕТАТА ЧАСТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА!) ЗАЕДНО С ПОРЕДНОТО НАСТАНЯВАНЕ НА ГАЗИФИКАЦИОННИ МАГИСТРАЛИ, БРОЯТ НА ПОДЗЕМНИТЕ КОМУНИКАЦИИ В СТАРА ВАРНА ВЕЧЕ НАДХВЪРЛЯ ДОР-ДВЕ ДУЗИНИ. (НИКОЙ НЕ БРОИ НАДЗЕМНИТЕ!) БЕЗ НЯКОЙ ДА ОТЧЕТЕ, ЧЕ ТЕЗИ ПРАВЕНИ-НЕДОПРАВЕНИ ИЗКОПИ СА ПОРЕДНО ЕКОЛОГИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ В ДОБАВЪК! БЕЗУСЛОВНО ВСЕКИ КУРОРТЕН СЕЗОН, ВАРНА-ГРАД, ПОСРЕЩА ТЕЖКО ПРЕФАСОНИРАНА, В БЕЗРАЗБОРНО РАЗКОПАНО И ХУБАВО ОПЛЕСКАНО СМЕТИЩЕ. ЗАТУЛЕНО ОТ ОБЛАЦИ ПРАХ, (НЕОБЕЗПЕЧЕНИ ПРОТИВОПРАШНО СТРОЕЖИ, ИКОНОМИИ ОТ ВОДА НА ТЕЦ-ВАРНА, ФИННО ДИСПЕРГИРАН ЦИМЕНТ ОТ ДЕВНЕНСКАТА НИЗИНА!), ИЗГОРЕЛИ ГАЗОВЕ ОТ БЕЗКОНТРОЛНО АВТОМОБИЛНО ДВИЖЕНИЕ. ДОКАЗВАЙКИ, ЧЕ ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ ДОСТАТЪЧНО БЕЗОТГОВОРНО Е ПРЕВЪРНАТА В

РЕГИОНАЛНА ЦАРИЦА НА СМЕТТА.
The End
05.09.2013.

AND MORE

Категория: Регионални
Прочетен: 908 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 02.02.2014 14:14
 

image

ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ

ЗАД МОРЕТО,

НАД ПЯСЪКЪТ СЕ ВДИГА МАРАНЯТА, -

ТА ЧАК, -

ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,

НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА.


ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ НЕСПОЛУЧЛИВО,

СТРЕМИ СЕ -

СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.

 

The End

08.06.2013.

Категория: Поезия
Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.09.2013 10:40
ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТТА - ОБЕДИНИТЕЛ
НА
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ
НА ДОР ТРИ МОРЕТА.
ЕДИНСТВЕН ТОЙ ОПИТА ДА СПАСИ
МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ.

 image
N.B.:
ДОКАТО БЕ ЖИВ -
ХИТЛЕР МУ ИМАШЕ РЕСПЕКТА -
И
НЯМАШЕ СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ -
КАК ЛИ СЕ Е СПРАВЯЛ!?!
image

© 2011 – Bogomil Ksotov AVRAMOV-HEMY
М Е Р С И Л Е З Ъ

   разказ   от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
  НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ, както безусловно всички народи на Балканите, е дълбоко потаен - предполагаемо всевечен. Тъпкан с пренесени през вековете таинствени навици и обичаи. Ако решиш да вникнеш в тях, Брато, няма как да не възкликнеш. Дотолкова са обвързани с Преходното. Казах. Непреходното ли? Жална му Майка. От где иде такова калпаво пренебрежение към Непреходното, едва ли някога някому ще да стане ясно. Всред тази вековечна смес от вечно воюващи разноезично-разноверски, всъщност съвсем езически племена, подобни етно-загадки остават неразгадани. Поради Прадеди постановили, че щом Поколенията оцеляват ден за ден, Непреходно не им се полага. ЕДНА ОТ ТЕЗИ БАЛКАНСКИ СТРАННОСТИ, е безпощадното затриванеЯкото безсмислено затриване на всичко онова, през което Народо Болгарски е преминал. Римски и византийски крепости, дубровнишки и генуезки кастели, турски брегови фарове и безценни градски джамии – до одно - са рушнати т земи. Все по-често си се питам, но питам и Вас Уважаеми, що за държавност би могло да се очаква от Народ, на който му е все тая - из чия утроба се е пръкнал!?! Дори Гробищата – вси – до конец - са затрити. Или, в няй-добрия случай, вървят на затриване. Да не напомняме за гробовете на литературните светци. С тях гаврата съвсем не се понася. Необясним комплекс на фаталична самообреченост. Силом потискана малоценност. Всенационален страх - сакън!?! – да не пръкне нечакан гений, с доказано имперски корен. Самообречен народонихилизъм витае над Света на Балканите. И, начало и край - се не видят. Всеобща всенародная отчаяност, че хубавото няма да го бъде. Че, биха ни се лепнали поредни „желани“ - пък самопоканени пишман-освободители. Кръстовищен път на цивилизации, който дори масмедийните чалъми на цифровата телевизия, не биха могли да узаптят. Самопредлагащ се – кога за друмища, кога за тръбопроводи, кога за логово на нови окупатори, безплатен международенп шелтър. Населен с пъстричек Народец. Още от родилното закърмен, че всичко би могъл да понесе, оставят ли го на мира. Полуграмотно кръстовище на Европа, затриващо вовеки малката лична история на всекиго от нас. В плитък гроб без нишан. До неотдавна задължително - без опело, и без кръст. Представено, чрез не повече от едно-две поколения, из безкрайната мера на крайградските и селски гробища. Някога  носталгично извисени средища на преживяна мъка и нестихваща тъга. Днес – вандализирана до уникум - ничия територия. Не е за вяра, но аз си кътам доксан-докуз гробищни спомени. Още от детство. Със Вас – как е?
ТРЯБВА ДА СЪМ ИМАЛ пет-шест годишна възраст. Помня като днес. Как всяка лятна заран Маман бърза да ушета, па да се наконти. Па и мене да понаконти. Че да си ме изведе всред Морската градина на Белоград. Където въздухът - до неотдавна, бе все още непорочно чист. Никой не допускаше, че производството на цимент Марка 500 в Девненската Низина известна като "Долината на Смъртта",е далеч по-съществено, от рахатлъка и здравто на ийхалето. Напомням за времена, когато понятието "Детска градина" бе абсолютно неизвество, а Майките се опитваха да отглеждат децата си по журнал. Хвърляйки скритом око към портрета на Царското Семейство. Недостижимо витаещо над България, Балканите и Европа, френско-немско-италианско царстващо семейство. Харесващо да се прави на съвсем от село. Дано озапти политиците-подполковници в оставка, мераклии за генерали. Царица и деца, навличаха скъпо ушити народни носии. Кога от Пирина, кога от Македония, кога от Мизия. За пред дворцовият фотограф. Освен Царят. Той носеше мундир. Така си и отиде. Под мундир.
ДОКАТО ПАПА ДИВЕЕШЕ ПО ВЪРШАЧКИТЕ, из новоосвободена Добруджа, Маман не преставаше да се тюхка над модните журнали. Размирна Европа ухаеше на пудра „ТОКАЛОН“. Рецептите за торти, все по-трудно изпълними,  изместваха обичайните баници и козунаци. Унтер-Ден-Линден заместваше Шанз-Елизе, а берлинчанки из магазините на Райха се правеха, на американки. В имено на някакъв - едва сега до кокъл се разбра!?! - пореден "Нов ред". Списанията не си поплюваха. Бъдещето на Балканите, под самоотвержена немска окупация, бе представяно, за идилична скандинавска приказка. И така, всеки божи ден.
ЕДНА УХАННА ЛИПОВА ЗАРАН, около десет преди обед,(Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!),точно пред сградата на Икономическия университет, около нас се разтича полицай с фотографи. Маман харесваше – ръка в ръка - да преминаваме точно от там. (Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!!) Без да престане да натяква. Ако съм си пиел редовно рибеното масло. Ако съм си миел редовно зъбите с четка. Ако не се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан, като нищо ще да ме запише в Университета. (Снимката се съхранява в кутия от обувки именувана „семеен архив“!!!) Че, да стана Главен Счетоводител в БНБ, като учителят ми по цигулка Чичо Коста Явлението. Спомен, който дори на стари години, потръпвам.
- Я поспри!
        Maман развъртя глава насам-натам, па ме затътри за геврек от недалечната фурна. Наоколо фотографите бяха съвсем разбеснели, щракайки „Лайки“ напровал. С топъл геврек в ръка не преставах да се чудя, заради що е тази внезапна бъркотия. Направила Маман да върти глава насам-натам. Преминаващите файтони бяха спрели на место. Господата в тях се бяха изправили и - о!?! - гордичко изпъчили. И – гледай ти! - едни от тях започнаха да ръкопляскат, други да отдават чест. Отдадох чест и аз, а полицаят мина покрай мен, и ми тегли една под мустак.
ГОСПОДАТА ОТ ФАЙТОНИТЕ, ръкопляскаха и отдаваха чест, на строен широко усмихнат човек с удивително тънки мустачки. Абсолютно нищожни, сравнени с мустаците на Папа.  Пресичащ малкият кръстовищен път, устремен към Университета. Спретнато издокаран в голф, туристически обувки, пардесю, мека шапка, и бастун. На разкрач след него притичваше слуга, с чанта в ръка. Върху чантата проблясна герб. Опитах да изръкопляскам и аз, а геврекът хукна от моите ръце. Тропна по паважа. Втурна се нанякъде. И, търкул-търкул – завинаги изчезна.
- Царят! - въздъхна Маман, - не всеки ден се случва.
А, на мене ми идваше да ревна. Две скитащи циганета бяха докопали моят си геврек. И, с гръб към шествието, присмехулно мляскаха възможно най-шумно. 

- Гев – ре – кът – ъ – ът ...
Човекът с Мека Шапка и Тънки Мустачки, уверено крачеше с пардесю през ръка. Размахвайки бастун, безгрижно подсвирвайки си, с уста. След него човекът с чанта, бе неуморен. Гербът святкаше ли святкаше. Народът се тълпеше.
- Мама – а – ан ... - проточих тъжно. - Кой е това?
- Царят! - изсвистя Маман, - не всеки ден се случва.
- За - за – защо, - заеквах от малък, - си подсвирква с уста?
Хубаво му е ...
- Що свири бе Маман?
Марсилеза!
Що е това Мерсилезъ?
- Не Мерсилезъ - казва се МАРСИЛЕЗА!
- Искам си Геврека - а - а . . .
Деетилетия по-късно, когато вече бе разрешено да ровичкаме в наши и чужди досиета и спомени, осъзнах една особена максима. Още тогава Народо Болгарски, ще да е бил съвсем наясно - хаир скоро не се види. Цар, който си подсвирква „Марсилезата“ с уста!?! О, това го има само на Балканите.
КОГАТО ГЕРМАНЦИТЕ НАВЛЯЗОХА В БЕЛОГРАД, за да се настанят в бараки край Морето, трябва съм бил още по-малък. Плътни мълчаливи сивозелени войскови редици по Ташоолу Булевард нанадолу – към Морето. Безоръжни. С безброй закрити камиони подир тях. Помня съвсем ясно. И, ще споделя. Как под Градския часовник, духовият оркестър на флота на Н.В. Цар Борис Трети Кобург-Готта, цедеше лъскави флигорни. Огромен тъпан даваше да се разбере, че работата е пата на пата. Докато размахваше анемичен букет цветя, Маман си ме притискаше в скут. Сякаш някой би могъл да открадне най-големият ревлю в махалата. Тресеше я треска, и аз зная - от тази треска си отиде. На стари години, този трепет си ме спохожда ката ден. Чуя ли флотската музика да дъни насмешливите маршове на Новото Време и Новият Световен Ред.  и в д0вата случая - гробовни четвърт-четвъртини.
ПО ЕДНО ВРЕМЕ МАМАН СЕ ОВЛАДЯ. Ако съм си пиел редовно рибеното масло. Ако съм си миел редовно зъбите с четка – не със пръст. Ако не се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан, а редовно ходя на баня, щяла да ме запише в Университета - ей го отсреща - Царят от там не излиза. Че, дано стана Главен Счетоводител в БНБ. Ето нещо, което все още си ме изкарва от нерви
- Маман, теззеленчуги – к"ви са?
      Окупация, мами ...
Ам" Гулямия  Тъпан – к"во бий?
Марсилеза мами ...
- Все Мерсилезъ ли бий, бе Маман, друго не знай ли?
- Мерсилез" е друго ...
Беше й толкова криво, че потропна с крак.
Ела да ти купя геврек - ама ще си изпиеш Рибеното Масло.
- Искам боза ...

Днес всичко това, е само едно тъжно остатъчно минало. И, няма кой да пипне тубаника, па да надъни Марсилеза насрещу поредни окупанти. Векът е друг. Една всеобща социална душегубка. Хубаво идентифициран от ЕГН, всеки от нас знае – или поне подозира - що му е предопределено. Та, дано не предприеме нищо свястно. Освен, търпеливо да си пие Рибеното Масло. Редовно да си мие зъбите - ако са останали - с четка. И - мълчаливо и безпомощно - да си кюта край кофите със Смет. В очакване на тринадесета пенсия срещу Нова Година. (На нанай!?!)
ДОКАТО СИ ВЪРШЕЕ С ВЪРШАЧКАТА НА СЕЛО, Папа измайсторил газгенератор за лек автомобил. Поради Войната, бензинът бе станал кът. Кооперирал се, Славният Мой Папа,  със Славен Военновременен Вагабонтин. Славният Военновременен Вагабонтин имал бол-пара. Патентовал машината на свое име. Гепцал я една безлунна нощ, изпод сайванта на Бай Марин от Крумово. (Пък как Бясната Кучка да не усети?) И право - на Пловдивския Международен Мострен Панаир. Папа прескочи за ден-два дотам. Върна се разярен. Нищо не можело да се направи. Вагабонтинът платил на полицай да дежури пред новата машина. На Папа показал среден пръст. Освен ядове, Папа донесе от Пловдивският Международен Мострен Панаир армаган: немски четки за зъби, и цял сандък туби паста за зъби „LAIKA”. Цивилизацията бурно навлизаше у дома. Освен, чрез гепцане на готови машинарии. Освен, чрез пъстри домакински списания. И, чрез патентованото беззаконие на поредния "Нов Ред". Със списание в ръце, с поглед върху рекламната страница на „LAIKA”, Маман поучаваше.
- Това е четка за зъби – не е за дъски!
        Радио Белоград дънеше нацистки маршове. 
А за нашите немски приятели, - угодничеше Радио Белоград, - по случай падането на Париж, ще изпълним една „Марсилеза“.
Пак Мерсилезъли, бе Маман?
Пак! - кресна, па допълни. До безкрай! 
Днес, пишейки това подобие на  разказ си мисля, че всяка цивилизация, успява и настъпва, чрез окупация. Става дума, какво остава - след като окупацията приключи.
ЛИКВИДИРАНЕТО НА СТАРИННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ГРОБИЩА, в третата част на Морската градина на Белоград, наричани по онова Време на Времената „Гръцки“, пренасянето костите на Моите и Ваши Прадеди в „новите“ гробища на града, няма как да не е станало под международен натиск. Подобен на онзи, някога постановил безусловно всички древни крепости по Българско, да бъдат изравнени със земята. Задължителен семеен ритуал за грохнала старица, невръстен внук и прясно наевропеизирана дъщеря. Бирарии и ресторанти не преставаха да превземат Морската Градина. Заедно с ищахът на новобогаташите, (1940.!), за "обединени промишлени пространства". По възможност недалеч от техните крайбрежни вили. На мястото на старите Гръцки Гробища, вървеше строеж на панаирно градче. Част от него вече се белееше.  Предвид безкрайните перспективи на германската „временна“ окупация, местният кмет надуваше хубави строителни балони. Стилово панаирно градче от една-две палати, рушнато о земи незабавно подир 09.09.1944.! В интерес на интернационализиранат борба с фашизма и капитализма. Незабавно заменено с паметници на нищо неподозиращи герои.
ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА СТРАНА ПО СВЕТА, която да посяга така брутално върху последното убежище на отминалите във Отвъдното. Но, „светът неотменно върви напред“, както бе шумно хълцукнал собственикът на единствения местен вестник. Упорито сърбащ военновременно кафе-леблебия, с цикория и захарин; баялдисал по турски; в едно вмирисано сепаре на кафене „Сплендид“; насрещу пурата на Папа, и тортата-гараш на Моя Дребна Милост. Все още не подозирах, че „вървенето напред“ по нашите земи кървави, задължително тръгва - и винаги приключва, с преместване на стари и разкриване на нови гробища. То върви от гробища – до гробища. В по-късни времена, подобна съдба щеше да сполети и Католическите гробища край морето. Под предлог, че сто години подир краят на Кримската война, не престават да разпространяват холерна зараза. (Бе епидемия от скарлатина!?!) Подир това и Протестантските гробища, и техният храм. Под предлог „идеологическа диверсия“. (!?!) За еврейските и арменски гробища, нищо не мога да твърдя. Но и там, хавата няма как да не е подобна.
ЕДНА ЧАРОВНА ЕСЕННА ЗАРАН, се помъкнахме; Аз, Баба, Маман, и две торби тъпкани за Бог Да Прости с вино, хляб, лук, чесън, мезелък и свещи; натоварени на файтон, към Третата част на Морската градина в Белоград Великолепний. Минавайки покрай т.н. Университет, обичайно заврънках Маман за геврек, щото иначе няма да си пия редовно рибеното масло. Нито да си мия редовно зъбите с четка. Ами ще си се въргалям заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан. И, няма да се изуча за главен счетоводител в БНБ, че да повишя на Баба Анна пенсията. Колкото да бе тъжно на Баба, последното много я разсмя. Тикна ми в ръце сребърна столевка. Такава бе Баба. Много се надяваше бъдещите главни счетоводители на БНБ, да й оправят пенсията. Файтонът спря, а аз - оглеждайки се за двете циганета, изтичах за геврек.
ОТКРИХМЕ ГРОБАРИТЕ, купонясали на гроба на Моите, а възможно и на Вашите, предци. Вечно пияни селски момчета, членове на комсомолска ядка от Вълчи Дол. Екипирани с лопати и търнакопи от Провадия. Незабавно излокаха кратките запаси вино. Незабавно изтръгнаха хляба от ръцете на Маман. Незабавно го излапаха заедно, с онази връзка леко червясал сушен чироз, изхвърлен от Папа като негоден. Па се заловиха за работа - сякаш строят социализъм.
НЕПОСРЕДСТВЕНО, подир прогонване на Падишаха, християнските погребения започнали да се превръщат в откровен бизнес. Всичко се правило както трябва, а не както се налага. За да може Душата на мъртвеца да се извиси т Небо Високо, докато тялото се съхрани вовеки надълбоко. Само че червеите, не си поплюват. От прадядо Тарпан бяха останали бляскаво оглозгани бели кости, всред потрошен ковчег, в полуразложен вълнен костюм. От малкото джебче на жилетката се подаваше сребърен синджир. За синджира висеше окачен огромен тумбест сребърен часовник. Дядо Търпан се оказа погребан заедно с наградният часовник от Железницата на Барон Хирш. Докато бил телеграфист на гара Каспичан, за да прехвърля комити за Ботевата Чета в Румънско, Падишахът минал с влак, па го наградил. Очите на гробарите светнаха. Маман изписка. Баба проплака. Аз се уригнах на рибено масло. Още тогава разбрах, че вълненият костюм е голямо нещо. Винаги имам един в резерв. А, по клонете на съседните смоковници, птиците се надпреварваха.
БЯХА ГОДИНИ НА ПРИРОДНО ГАРАНТИРАНА ТИШИНА. Рядкото чаткане на конски копита, още по-рядкото трополене на каруци по паважа, не се имаше за шум. Понякога с пъшкане, преминаваше общинският рейс. Дори един бъдещ главен счетоводител на БНБ; послушно пийнал супена лъжица рибено масло; безуспешно мил зъби с четка – не със пръст; престанал да се въргаля заедно с махленските момчетии из прахоляка пред Стойновия Хан; послушно решил да се изучи в Университет; не би могъл да предполага, всред какви безумни прах, шум и врява, ще се наложи да работи, живее и пукне, в началото на двадесет и първи век.
И ТОГАВА, ВСРЕД ЦЯЛАТА ТАЗИ НЕЗЕМНА ПАСТОРАЛНА ТИШИНА, се промъкна онова нежно тиктакане, онова напомняне за Времето на Времената, заявило на славеите че е време да замлъкнат. Разбуден от дългогодишен сън, старият награден отомански часовник (Omega!) на моят прадядо Бай Търпан Конекрадеца, бе проработил. 
Негов"та мама! - изрева шефът на гробарите. -"Ми той ръботи – ба!
      Грабна буца пръст. Па я запокити върху разбудилият се из Вечността. Капаците на часовника хлопнаха, и се разтвориха. От него изригна и се разля онази Вечна Мелодия, която Цар, Духова музика и Народ, не преставаха, и никога няма да престанат да предъвкват.
Мерсилезъ... Мерсилезъ" …
ОСТАНАЛОТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО. Не е известен нито един подсвиркващ си Марсилеза Цар, който да е оцелял за Бъдно. Както не известен нито един народ посрещнал завоеватели с духова музика - вместо с гранати, да е оцелял без Цар..  

By Hemy VARNALIS
      21.06.2011 г.21:01:21
23.06.2011 г.23:07:18
24.06.2011 h= 15:39
   

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 02.02.2014 14:28
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2359939
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2013  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30