Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274 Постинги: 1401 Коментари: 653
Постинги в блога
<<  <  112 113 114 115 116 117  >  >>
image
Досежно горната снимка пише те на godlieb@gmail.com. Благодаря Ви!
(c) 2009 Nikola CHARAKCHIEV

ПОТОМЦИТЕ
НА
БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ХАДЖИ КОСТАДИН

Проф. д-р Никола Чаракчиев

1.ВЪВЕДЕНИЕ
Родът на ботевия четник Хаджи Костадин поп хаджи Димитров хаджи Костов е един от забележителните интелектуални родове в българската и руска история. Бащата на х. Костадин е известният сливенски свещеник п х Димитър х Костов Димитров (1826-1864), роден в село Градец, Сливенско. Майката на х Костадин е х Пенка Димова Христова (1826-1896) и е от популярния градешки род на Повивковите.

2.МАТЕРИАЛ И МЕТОДИКА
За изследване на потомците на х. Костадин беше създадена специална методика, включваща най-новите съвременни инструменти за изследване и опериране като използване на Интернет за информация и комуникация, софтуерната програма Family Tree Maker за изобразяване и анализ на родствените връзки и други последни постижения в областта на генеалогията.
Всички потомци на х Костадин живеят в Русия и цялото изследване на този род се проведе дистанционно. Това наложи създаването на специализиран проект за търсене, изучаване и връзка на и между неговите потомци и родственици. За реализиране на този идея се оформи звено, наречено “Български генеалогичен център”, който по-късно стана част от Българско генеалогично дружество “Родознание”. Част от този проект е създаване и популяризиране на конферентна връзка между роднини и родственици чрез интернет продукта Skype. Български генеалогичен център разполага със собствен E-mail адрес bulfamily@hotmail.com , чрез който се обменя информация между роднините. По-късно към този адрес се включи и “Българския ДНК проект”, чрез който се осъществява изследване миграцията на нашите предшественици. След събиране на достатъчно оригинални информационни материали за потомците на х Костадин се оформи специален архив за него, който е именуван на името на неговия дядо – Хаджи Костов [1]. Архивът беше създаден през 2005 година и от тогава в него постоянно постъпват множество оригинални документи и фотографии от потомци и роднини.

3. ПОТОМЦИ НА Х КОСТАДИН П Х ДИМИТРОВ Х КОСТОВ
Хаджи Костадин е роден на 20 февруари 1850 г. в Сливен [2]. Първоначално Костадин учи в родния си град, а по-късно във Военното училище в Одеса [3]. При първия слух, че е обявена Сръбско-турската война, той напуска училището и тръгва към Сърбия. В Кишинев научава, че Ботев се готви да премине в България и се записва в четата му. Участва в битките срещу редовната турска войска до гибелта на Войводата. След разгрома на четата, първоначално скита из Стара планина, а впоследствие достига до София. Снабдява се с чужд паспорти и през Цариград заминава за Одеса, където завършва военното си образование [4]. В Русия х Костадин приема името Константин Дмитриев. Служи като офицер в руската армия през времето на Александър III и Николай II. Умира на 25 януари 1907 г. Съществува богата колекция от негови снимки, съхраняващи се в Български исторически архив в София [1].
Хаджи Костадин и съпругата му Мария Панайотова Минкова имат две деца - Александр и Мария.

АЛЕКСАНДР КОНСТАНТИНОВИЧ ДМИТРИЕВ (1893-1941) е женен за Валентина Марковна Горьковая (1897-1972). На Александър и Валентина се раждат четири деца: НИКОЛАЙ, БОРИС, ЕЛЕНА и АНДРЕЙ [5].
Първородният син НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ е роден в Москва на 27 декември 1924 г. Николай Дмитриев е женен за Тамара Ивановна Поздышева (1923-1955). Николай и Тамара имат син Александр Николаевич Дмитриев (1949) и дъщеря Вера Николаевна Дмитриева (1951). Вера има двама сина - Сергей Александрович Савельев (1976) и Иван Александрович Савельев (1978-2004). През 1960 г. Николай се оженва за Людмила Васильевна Старкова (1928), която ражда Екатерина Николаевна Дмитриева (1961) и Василий Николаевич Дмитриев (1963). Екатерина се омъжва за Александр Васильевич Логинов (1957) и ражда Илья Александрович Логинов (1984), Людмила Александровна Логинова (1989), Наталья Александровна Логинова (1991), Николай Александрович Логинов (1994) и Мария Александровна Логинова (2001).
Второто дете на Александър Дмитриев и Валентина Марковна Горьковая е БОРИС АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ (1926-2007). Жена му е Татяна Леонидова Бикфьодорова. Борис и Таня имат син Андрей Борисович Дмитриев (1950). Съпругата на Андрей е Таисия Петровна Рыскалова (1951). Дъщеря им Елизавета Андреевна Дмитриева (1979) се омъжва за и Григорий Михайлович Карповский (1979) и ражда Ксения Григорьевна Карповская (2004).
ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВНА ДМИТРИЕВА (1931), единствената дъщеря на Александр Дмитриев и Валентина Марковна Горьковая, е хуманен лекар. Съпругът й е Юрий Владимирович Булыкин (1931-2007). Дъщеря им Ольга Юрьевна Булыкина (1958) се омъжва за Валерий Иванович Кузнецов (1958) и се радват на децата си Светлана Валерьевна Кузнецова (1981) и Анастасия Валерьевна Кузнецова (1985). Синът им Павел Юрьевич Булыкин (1963) е женен за Ульяна Аркадьевна Шибаева (1964). Алина Павловна Булыкина (1989) е тяхна дъщеря.
Най-малкият брат на Никола, Борис и Елена се казва АЛЕКСЕЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ (1938-1994). Роден е в Москва. Първата му съпруга е Марина Васильевна Иванова (1939). Алла Алексеевна Дмитриева (1965) е тяхна дъщеря. Алла се омъжва за Дмитрий Валерьевич Ручкин (1969), а Иван Дмитриевич Ручкин (1989) е техен син. Втората съпруга на Алексей Дмитриев е Людмила Евгеньевна Сташина (1938-2004). Алексей и Людмила имат две дъщери – Наталья и Юлия. Наталья Алексеевна Дмитриева (1972) е омъжена за Алексей Васильевич Градсков (1970) и имат син Алексей Алексеевич Градсков (1995). Юлия Алексеевна Дмитриева (1973) е омъжена за Сергей Анатольевич Герасимов (1959) и имат двама сина - Дмитрий Сергеевич Герасимов (2000) и Иван Сергеевич Герасимов (2004).
МАРИЯ КОНСТАНТИНОВНА ДМИТРИЕВА (1894-1986) е женена за Олег Юрьевич Корсаков (1879-1938). Олег Юрьевич Корсаков (181?-1938) е техен син.

4. ПЕРСОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
На основание на осъществените до сега проучвания могат да се направят кратки персонални характеристики за личностите в рода, за които се разполага с информация.
4.1. Преки потомци.
АЛЕКСАНДР КОНСТАНТИНОВИЧ ДМИТРИЕВ е царски офицер, който през 1941 година загива при отбраната на Москва.
МАРИЯ КОНСТАНТИНОВНА ДМИТРИЕВА e популярна под името Маня. На нея дължим много за окомплектоването на фонда, създаден за баща й х Костадин. Голяма част от семейния снимков архив тя предаде за съхранение в България и неговото наличие стана по-късно мотив за откриване на архивния фонд [1].
Най-много информация има за НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ. Още в пред училищна възраст той чете книги по астрономия, математика и алгебра. В училище го приемат направо в трети клас. Николай е отличник и често учудва със способностите си споите близки. Това става достояние на заинтересовани инстанции в Москва и скоро цялото семейство заминава за столицата. Първите публикации за надарения младеж се появяват в пресата през 1933 година. През август 1939 г. вестниците "Известия", "Правда" и "Московски новости", излизащ на английски език (Moscow News, September 4, 1939, Math Wizard, 14, Enters University. Kolya Dmitriev), съобщават, че 14 годишния пионер Коля Дмитриев., който е приет в Механо-математическия на Московския държавен университет, по молба на Всесъюзния комитет на висшите училища, е най-младият студент, който някога е бил приет в университет. Николай се дипломира през 1945 година. През 1944 година е приет на работа в Математическия институт на АН на СССР като младши научен сътрудник. През 1946 година постъпва на работа в Института по химия и физика към АН на СССР. През 1948 година постъпва на работа в днешния РФЯЦ – ВНИИЗФ (Руски федеративен ядрен център – Общо руски научно изследователски института по експериментална физики). През 1953 защитава дисертация и получава званието старши научен сътрудник. От 1955 до смъртта си през 2000 година е началник отдел на теоретично отделение № 01. Лауреат е на Сталинска (1951) и Държавна награда (1972), има два ордена Червено знаме на труда (1949 и 1956) и орден Ленин (1961). Суперлативите за Николай са много. Наричат го “Математик надарен от бога”. Когато го запитали “Кое според Вас е най-ценното нещо във Вашия живот?” той отговаря “Бомбата, защото тя създаде паритет в света” [6]. Малкото официални сведения за Никола Дмитриев показват, че той е осъществил “математическото осигуряване”, т. е. математическите изчисления на процесите при термоядрения синтез на руската водородна бомба. Казват, че когато големите теоретици и конструктори са попадали в задънена улица, се чувало: “Хайде да се посъветваме с Коля” [6]. Това е една от причините той да получи името “Сив кардинал” – т. е. значима личност, която остава винаги в сянка. Николай остава огромно наследство от оригинални физически и математически разработки [7]. Никола Дмитриев почива на 23.09.2000 година. Интересно е съобщението за смъртта му, публикувано в http://www.left.ru/2000/4/Pamiati_tovarish.htm [8].
Синът на Николай - Александр НИКОЛАЕВИЧ ДМИТРИЕВ през време на своето гимназиално образование проявява прекрасни математически възможности. През 1972 година завършва МГУ, специалност Теория на вероятностите. Работил е в Биологическия център в Пущино. За съжаление сериозни медицински проблеми не са му позволили да реализира своите възможности. Живее в Саров.
Дъщерята на Николай - Вера НИКОЛАЕВНА ДМИТРИЕВА – САВЕЛЬЕВА, е математик. Завършила е Мордовски държавен университет. Работи в 16 отдел на ВНИИЗФ от 1973 година като инженер програмист. Разработва модели на автоматизирани системи за изпитание на различни типове ядрени боеприпаси, а така също и обработка на резултатите от експериментите.
Очаква се традициите на Николай Дмитриев да се поемат от неговия внук - Сергей Александрович САВЕЛЬЕВ. Сергей завършва СарФТИ и от 2000 година работи в теоретичния отдел на ВНИИЗФ.
Иван Александрович САВЕЛЬЕВ е учил в СарФТ, но през 2004 година почива.
Дъщерята на Николай - Екатерина НИКОЛАЕВНА ДМИТРИЕВА – ЛОГИНОВА е завършила МВТУ. Проявява прекрасни математически способности и работи като конструктор и научен сътрудник в различни отдели на ВНИИЗФ. Тя е дарила рода с най-много потомци – двама сина и три дъщери. Живее в Саров
Синът на Николай - Василий НИКОЛАЕВИЧ ДМИТРИЕВ е завършил инженерство във ВЗПИ. Увлича се в разработване, производство и изпитание на нетрадиционна авиационна техника.
Забележителни постижения в областта на науката е отбелязал и БОРИС АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ. Той е завършил МАИ (Московски авиационен институт). От 1971 година е доктор на техническите науки и основно е работил в ЦНИИ по Машиностроене, където е бил началник на сектор и водещ научен сътрудник. Живял е в Москва. Изключителен енциклопедист.
Синът на Борис – Андрей БОРИСОВИЧ ДМИТРИЕВ, се отличава също със своите енциклопедични познания. Днес той е университетски преподавател.
ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВНА ДМИТРИЕВА – БУЛЫКИНА през 1956 година завършва Втори московски медицински институт. Работела е като лекар-педиатъра в Саров през периода 1960-1988 година.
Дъщерята на Елена Булыкина - Ольга ЮРЬЕВНА БУЛЫКИНА – КУЗНЕЦОВА живее в село Каменкая, Пилнинский район, Нижегородской области. Работи като учител по математика.
Синът на Елена Булыкина - Павел ЮРЬЕВИЧ БУЛЫКИН работи в областта на енергетиката и живее в Москва.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ две години е учил в МАИ, а след това е завършил МЗИ. Работил е в НИИ “Графит” и ТЗЦ. Живял е в Москва.
Най-много съвременна информация е получена от дъщерята на Алексеий - Наталья АЛЕКСЕЕВНА ДМИТРИЕВА. През 2008 година тя инсталира програмата Skype, с помощта на която бяха осъществени рационални комуникационни връзки, вследствие на които се получиха много данни за историята на рода Дмитриеви. На нея дължим популяризирането и разпространението на много фотографски копия по Интернет, оригиналите на които се пазят в семейните архив на рода в Русия.
4.2. Родственици
Тамара Ивановна Поздышева – Дмитриева е първата съпруга на Николай Александрович Дмитриев. Завършила е МИСИС (Московски институт по стомана и сплави). Работела е в 4-то отделение на ВНИИЗФ. Има косвени данни (в связи с профзаболеванием вынуждена была уволиться), че е работела с радиоактивни материали.
Людмила Васильевна Старкова – Дмитриевна е втората съпруга на Николай Александрович Дмитриев. Родена е в Одеса. Учила е в Физико-математическия университет в Одеса и Харковския университет. Тя е кандидат на физико-математическите науки. Работи в ВНИИЗФ (1952-1955) и ВНИИТФ (1955-1960). От 1961 година е отново сътрудник в ВНИИЗФ, началник лаборатория (1970-1990), а по-късно водещ научен сътрудник. Лауреат на държавна награда (2000).
Татьяна Леонидовна Биг-Федорова - Дмитриева беше забележителна и мотивирана личност. Проявяваше енциклопедични способности.
Таисия Петровна Рыскалова – Дмитриева преди пенсионирането си беше университетски преподавател.

5. АНАЛИЗ
5.1.Статистически анализ за рода на х Костадин.
Понастоящем състава на рода на хаджи Костадин е както следва: Живи потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 27 души. Починали потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 7 души. Общ брой снахи, зетьове и потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 53 души. Потомците на х Костадин живеят главно в Москва и Саров (бивш Арзамас16). Понастоящем проучването на потомците на х Костадин се осъществява посредством класическа кореспонденция, непосредствен телефонен контакт или от Интернет базирани публикации.
5.2 Статистически анализ за четата на Христо Ботев.
Проучването на рода на х Костадин и значителните проявления на неговите потомци провокира идеята за преглед и на потомците на останалите живи ботеви четници. Ще припомним, че четата на Христо Ботев се е състояла от 208 (209) души [9]. От тях 94 четника остават живи, в затвор попадат 27 (28 четника), където умират 2 четника. В монографиите се отбелязва (приблизително и условно) следния социален състав на ботевите четници: Със специално образование са били 27 четника, занаятчии – 64 четника, собствен “бизнес” са имали 25 четника или общо 116 души. Останалите 90 души са били служители (т. е. наемни работници). Ботевият четник Войновски единствен е имал военно образование, а х Костадин по това време се е обучавал във Военното училище в Одеса.

6. ИЗВОДИ
6.1. Изводи за рода на х. Костадин
Безспорно най-значима личност в потомците на х Костадин е Николай Дмитриев. Той е един от световните вундеркинди, родил се и отрасъл в държава със специфичен държавен строй по времето на изключително важен период от време за човечеството. Николай Дмитриев е имал щастието да бъде забелязан и оценен от оторизираните държавни институции и му е дадена възможност да реализира своите възможности. Това е ставало чрез включването на надарени личности в научно-изследователски звена, базирани в секретни и “закрити” градове. Като начален старт в науката това е бил добър шанс за щастливците, но вероятно в по-късен етап те са били естествено ограничени да работят по “ангажирани” теми, което не винаги е създавало възможност дадена личност да се реализира всецяло в областта на своето амплоа. Няколко автора споделят (Андрей Сахаров, Геннадий Иванов и други [5, 10]), че както специфичния характер на Николай, така и някой административни ограничения, не са позволили той да бъде оценен достатъчно и даже да стане Нобелов лауреат. Най-популярното постижение на Николай Дмитриев естествено остава участието му в разработката на първата атомна и водородно бомба на Русия [11, 12].
Каква страна съдба за род х Костадин п. х. Димитров х Костов. Шансът 50% да останеш жив (от приблизително 200 ботеви четника), за да имаш внук с невероятни дарби.
6.2. Някой изводи за четата на Христо Ботев и потомците им
От останалите живи ботеви четници се открояват няколко личности с приноси в българската и руска история, а именно: генерал Ботьов (почива през 1944), х Костадин п. х. Димитров х Костов и други. През 1945 последен почива Цанко Минков. Вероятно има и други потомци на ботевите четници, които са оставили значими следи в българската история. Интерес ще представлява целенасоченото изучаване на родовете на ботевите четници и тяхната днешна съдба в социално и ценностно отношение.

7.ПРИНОСИ, МОТИВИРАНЕ ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА РОДА НА Х КОСТАДИН.
Изследването на потомците на х Костадин допринесе до следните приноси в областта на българската генеалогия:
1.Създаване на специален архив от документи на ботевия четник х Костадин п х Димитров х Костов и неговите потомци и роднини.
2. Създаване на специализиран проект и модел за връзка и изучаване на потомците и родствениците на дадена личност. За реализиране на този проект се оформи звено, наречено “Български генеалогичен център”, който по-късно стана част от Българското генеалогично дружество “Родознание”.
4. Създаване, популяризиране и реализиране на проект за активна конферентна връзка между роднини и родственици чрез интернет продукта Skype.
2. Създаване на проект за “Генериране, развитието и съхранение на ценности” на личности от българско потекло с изключителен принос в световната наука.

ЛИТЕРАТУРА:
1.Фонд № 894 на името на Хаджи Костов. Български исторически архив при Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методи” – София
2."Тефтер или долгосодержател на Димитрий Костов 1850-1862". Архивна единица 1 (ст. №. Ар. 6948). Отдел "Редки и ценни екземпляри" към Български исторически архив на Народна библиотека "Иван Вазов" – Пловдив
3.Табаков, С. Опит за история на град Сливен. Т. 2. С., 1924
4.Чаракчиев, Н. Хаджи Костадин п х Димитров х Костов. Национални родови четения “Родове на Христо Ботев и негови сподвижници” 1992 година със съдействието на Българско генеалогично дружество "Родознание", Национален музей - параход "Радецки" и Общобългарски комитет "Васил Левски"
5.Николай Александрович Дмитриев. Воспоминания, очерки, статьи. Под редакцията на Р. И. Илькаев и др. Саров (607190 – Нижегородской обл.), Русия: РФЯЦ – ВНИИЭФ (Росийском федеральном ядерном центре – Всероссийского научно-исследовательского института зкспериментальной физики), 2002. – 351 с.: ил. Тираж 1000
6.Ребров М. “Легенда и быль о Сером кардинале”. Интервю с Николай Александрович Дмитриев, в. “Красная звезда” 16 октомври 1993 г.
7.Николай Александрович Дмитриев. Избранные труды Теоретическая физика Математика. Под редакцията на Р. И. Илькаев и др. Саров (607190 – Нижегородской обл.), Русия: ФГУП “РФЯЦ – ВНИИЭФ” (Росийском федеральном ядерном центре – Всероссийского научно-исследовательского института зкспериментальной физики), 2004. – 511 с. Тираж 500
8.Некролог за смъртта на Николай Александрович Дмитриев http://www.left.ru/2000/4/Pamiati_tovarish.htm
9.Чолов, П. и Николай Пачев. Четата на Христо Ботев. Кратка историческа енциклопедия. Майобо - Враца. 2001
10.Сахаров, А. Спомени Горки, Москва и после навсякъде. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. С., с. 117 и 119.
11.Ядерное и термоядерное оружие СССР 1949-1990 годы. http://www.nationalsecurity.ru/library/00045/00045nuclear040.htm
12.Ахабабян, Н. Скорпионите в бутилката: паралелна история на създаването на водородните бомби в САЩ и СССР. 50 години от първото изпитание на термоядрена бомба. Светът на физиката том XXV, кн. 1, 2002. С. http://www.inrne.bas.bg/wop/archive/wop_1_2002/

Публикуваният материал е актуализиран на 15.05.2008 година. Молим следете актуализацията на материала на www.EuroChicaho.com
Категория: История
Прочетен: 2346 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 02.01.2014 21:28

image © 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЩЕ СЕ ОТВОРИ И ЧЕТЕ САМО АКО ...
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕДИ ДВОИЦА ГОДИНИ, се навършиха СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ. Първи български биохимик, несравним приятел на българската академична младеж. Никой не сети да го спомене. Дори мастити учени – пишман патриоти - пренебрегнаха неговата памет. Да не говорим за държавата. Нейните дертове са съсредоточени – Хм! - наш човек да оглави НАТО. Паметта за ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, а това е то – ДЪРЖАВНОСТТА, е нейна най-последна грижа. ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ почива набързо - и бая загадъчно - от рак в УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА на ВИЕНА, (22.12.1936!). Считана за едно от най-престижните медицински заведения в света по онова време. Освен лекари и медицински сестри, около тялото се суетят и неколцина българчета. Тук е и секретарят на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ЛЕГАЦИЯ - някой си ТОЛЧЕВ - кум на професора. С поръчение. Да опише, прибере и отнесе в БЪЛГАРИЯ малкото лични вещи, останали край смъртното ложе на видния български учен. Подир това – при възможност - да изпрати домой и неговото бедно тяло. (Сколасва се на доброволни начала от анонимен шофьор-патриот!) Управата на болницата отказва да предаде ДВА ЗАПЕЧАТАНИ ПЛИКА С ПИСМА. Редно е да бъдат отнесени при нотариус. В тях би могло да се намира ЗАВЕЩАНИЕТО ЗА ИМУЩЕСТВАТА НА ПОКОЙНИКА. Под натиск на посолството и сълзите на неимоверно стъжнената госпожа ЗЛАТАРОВА, управата отстъпва. Оказва се, че това са писма писани (6.12.1936!), малко преди операционната намеса. Едното писмо е до неговата съпруга. Второто писмо се оказва ДУХОВНО ЗАВЕЩАНИЕ ДО БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ. По-късно в СОФИЯ, в неговото работно бюро биват открити ОЩЕ ДВЕ ПИСМА-ЗАВЕЩАНИЯ под формата на свитък. Ученият е бил наясно със своята съдба. Мъчително е да се четат тези излияния на неподправена патриотическа искреност. Още по-мъчително е да установиш, че и този наш ОТЕЦ БОЛГАРСКИ - май-май-май! - съвсем напразно се е борил.

EXTRACTS:

"Имаше още какво да кажа: аз дадох само частица от това, което можех да дам ..."

"Обичах младежта – тая, която учех. В уроците си давах целият себе си ..."

"Обичах и народа: демократ съм в пълното съдържание на това велико понятие ..."

"Само война да не дойде! А има могъщи подпалвачи ..."

"Бях твърде зает през живота си, та не ми остана време да се занимая с интересите си, със здравето си, със суетата си ..."

"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: любов към труда, любов към истината, любов към народа ..."

"Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! ..."


ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ е роден в ХАСКОВО.(04.02.1885!) Баща му Христо ЗЛАТАРОВ, съратник на ДЯКОН ЛЕВСКИЙ, е народен поборник, дългогодишен заточеник в АНАДОЛА. Човек с изключително широки кулкултурни интереси - аптекар, съдия, адвокат и народен представител - успява и предава на своят син своята лична любов на националист към род, родина и наука. През 1903 г. Асен ЗЛАТАРОВ е студент по химия, философия и литература. Следващата година напуска страната за да следва в ЖЕНЕВА, където среща Жан ЖОРЕС, и слуша лекции по политическа икономия при големия натурфилософ професор Емил ЮНГ. След завършване университета на ЖЕНЕВА през 1907, се прехвърля в ГРЕНОБЪЛ, където получава докторат. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е перспективна за ЕВРОПА земеделска страна. Доктор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ се насочва да специализира химия на хранителните продукти в МЮНХЕН. След кратко учителстване в ПЛОВДИВ, през учебната 1910-1911 става асистент по химия в СОФИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, където през 1935 получава тогата на редовен професор. Голям приятел на СССР, получава особена известност всред борческата студентска младеж, чрез своята книга „В СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ“, актуална и понастоящем. Печата неуморно – макар хаотично - по всички въпроси на двадесети век. Отпечатва над 10 научно-популярни брошури, и три белетристични книги под псевдоним "АУРА". Редактор и издател на безброй вестници и списания, с характерната за онова време алена отсянка. Председател на ХИМИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО, председател на "ДОМЪТ НА ИЗКУСТВАТА" - София. През 1932, в цялото царство бива тържествено чествана неговата 25 ГОДИШНА НАУЧНА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ.

ДНЕС ПРИНОСИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, забравени напълно, за съжаление остават неизследвани. Примерът му на народностен професор крее някъде до началото на седемдесеттях години на отминалия век, в поведението и словото на доценти – на които бе забранено да бъдат професори, че да имат същият злокобен край. Семето, което Професор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ бе посял – независимо от непоносимия тоталитаризъм – бе дотолкова витално, та кълни чак тук-там и понастоящем. Професор, подир когото студентите вкупом тръгват на демонстрации – вместо към танцувални зали.

ЗАЩО НАПОМНЯМ ВСИЧКО ТОВА? Кой го е еня днес, за ЗАВЕТИТЕ НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ, когато вместо звучен български в академичните кулоари все повече звучи агарянска реч? Ами защото неотдавна присъствах на един пестеливо филмиран забележителен фарс, целево подготвен от целеви фарсови варненски "академични" фигури. Дотам смехотворни, че чак жалки. И, ми идваше да скокна, да викна, че и да крекна – НЕ СЕ ПОДАВАЙ НА МЕНТЕ-ПРОФЕСОРАТ ШЕФЕ ВАРНЕНСКИ – ПО-ДОБРЕ ХУБАВО НИЩО ОТКОЛКОТО ПОЦАПАНО НЕЩО. Но, единствен ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ БИ МЕ РАЗБРАЛ. А той отдавна не е между живите ...

Категория: История
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.01.2014 21:26


 
image     (c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.

ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.

ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно. На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).

СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват. Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.
Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго? На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората. От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.

ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!
Бог Да Пази Бъл
гария . . .
Категория: Бизнес
Прочетен: 3358 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 17.02.2013 18:34

НЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ

image (c) 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
НЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ
от
 Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОЩЕ В СРЕДАТА НА ТАЗИ ГОДИНА (09.06.2008!), ощастливените с нефтопровод жители от село КРЦАНИСИ, ГАРДАБАНСКИ РЕГИОН, ИЗТОЧНА ГРУЗИЯ, внезапно се усещат, че докато им втълпяват че печелят – хубаво ги мамят. Те тръгват и потърсват среща с ръководителите на страната, ама те се оказват заети – щото Москва им е вдигнала хубаво мерника. При строежа на Азербайджан - Грузинската част от новия нефтопровод БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, обещаните поземлени компенсации едва ли някога ще бъдат изплатени. Селяците се втурват да пикетират сградата на ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ в ТБИЛИСИ заявявайки, че ще се откажат от своето грузинско гражданство, ако правителството не вземе под внимание техните претенции. Горките. Едва ли знаят, как това право се заплаща в АЛЯСКА, и изобщо по света. Срещу тях биват пуснати специалните части, които успяват и арестуват ... три върли селски жени. После всички знаем, какво последва.

НОВАТА НЕФТОВОДНА ТРЪБНА ЛИНИЯ очевидно е пределно стратегическа. От БАКУ до ТБИЛИСИ дължината е 442 километра, по-нататък през ГРУЗИЯ държи 248 километра, а през ТУРЦИЯ има някъде към 1060 километра. Вече добре натоварен, нефтопроводът пренася от АЗЕРБАЙДЖАН до ДЖЕЙХАН около 480 000 барела за денонощие, при годишен капацитет от над 50 милиона тона хубава азербайджанска нефт. Председателят на грузинското контраразузнаване, АВТАНИЛ ЙОСЕЛИАНИ, кадрови съветски разузнавач, е представил пред ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ убедителни сведения, че не са изявени опасности от злонамерени диверсии. Умно вметвайки, че РУСИЯ няма интерес от такива, макар да би могла да си го позволи винаги, когато пожелае. Всъщност, БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, е само една от нишките водещи към нефтените терминали на пристанище ДЖЕЙХАН. Нишката идеща от МОСУЛ – собственост на турската компания „БОТАС“, а по-точно НИШКАТА КИРКУК-ДЖЕЙХАН, бе взривена още на 05.11.2008...

Дали съществува подобна опасност за МАТИ БОЛГАРИЯ? За сега – едва ли. Всичко все още е на фаза проектиране, а това означава – все някога ще се обзаведем и с нефтопроводи – че да ги забатачим. Както всичко останало в тази безпечна туристическа страна ...
Категория: Бизнес
Прочетен: 1126 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 17.02.2013 18:30

image
(c) 2009-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВОДЕН СТРЕС - ЗА ЦЯЛА ЕВРОПА
от
 Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДИН НЕДОСТИЖИМ за българската медия съвместен доклад на ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА и НАДЗОРНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЕКОЛОГИЯ ПРИ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ твърди, че настава време, когато не единствено ИСПАНИЯ и ИТАЛИЯ ще се намират под ВОДЕН СТРЕС. Импактът тръгва и по останалите паневропейски пространство-територии. Някоя си ЖАКЛИЙН МАКГЛЕЙД - директор на агенцията, си позволява да твърди:
"СВРЪХЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ Е НЕПОНОСИМА".
Резултат от климатични промени, негодно водоснабдяване, разрастване на настоящи и бъдещи агломелиорации, безобразно курортно строителство, поганско отношение към природната околна среда. Според ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА, перспективата е в АЛТЕРНАТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ: ползване на безусловно всички отпадни и дъждовни води, което в недалечно време ще бъде наложено по законодателен ред. Така, биха могли в определена степен да бъдат изпреварени фатални кризисни явления - свързани с фактическото отсъствие на води във вече съществуващи преексплоатирани водоизточници.

ДОКЛАДЪТ обръща внимание върху ПАГУБНОТО ЗА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПА КУЛТИВИРАНЕ НА БИОЕНЕРГИЙНИ ПОСЕВИ, свързано с повишена консумация на води - за разлика от традиционното земеделие - значително по-пестеливо. Изход би следвало да се търси в комбинирано и балансирано агропроизводство при още по-икономични иригационни методи, които биха били докрай природосъобразни. Научно установено е, че около 40 процента от загубите на вода са резултат от пропуски и изтичания от зле поддържани през годините водоснабдителни системи. (Ясен пример - състоянието на ВИК-Варна-2009.!) Препоръките вървят в посока на ограничение на нелегалното водоползване, строго законодателство, високи глоби, спешен ремонт на съществуващите водопроводни мрежи, и тяхното спешно осъвременяване. Всичко това означава нова паневропейска и национална водно-ресурсна политика върху основа на ефективно ценообразуване, и верифицирани прогнози. Всъщност, това то - резултатъ.  Онова, за което си мечтаеха водоснабдителните барони - да не изостават от сивите барони на сметосъбирането - взели за модел сивите барони на енергоразпределението успоредно с топлоподаването. Пове
е от ясно е, а това е естествено право на всеки жител на тази земя, че здравето и благосъстоянието на нациите е насъщна необходимост, която трудно понася спекулативни компромиси - по същество престъпни.

У НАС - ЛИ?
О, у нас това отдавна престана да бъде проблем на държавна политика.
THE END
29.12.2009.!
Категория: Политика
Прочетен: 1105 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 21.01.2014 13:33

image (c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - БИБЛЕЙСКА ЗАПЛАХА - ИЛИ НЕСЪСТОЯТЕЛНА НАДЕЖДА!?!
от
 Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

На 30.04.2009 г., бе пуснат под земята последният петдесет и трети по ред електромагнит, необходим за възстановяване работата на авариралия през eсента на 2008 г., ГОЛЯМ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР на границата на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ. ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ "CERN - Jeneve," ще може да възобнови своите фундаментали изследвания - общо взето - своеобразно надбягване с Времето на Времената. Този най-мощен в световната история на науките ускорител на елементарни частици, е резултат от многогодишно сътрудничество на учени, инженери и техници от 80 страни по света, в т.ч. и научни работници от БАН. В неговия 27 километров тунел дълбоко под земята, се създават условия за сблъсък на потоци протони достигнали скоростта на светлината. Управлението на тези електронни потоци се извършва, чрез система свръхмощни електромагнити. КОЛАЙДЪРЪТ е проектиран да имитира процеси свързани с проблематиката на ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. Подложена на недоверието на съвременната наука от т.н. АНТИАЙНЩАНИСТИ. Между които и известния български физик изобретател: от УНИВЕРСИТЕТА В ГРАЦ, АВСТРИЯ; Д-р Стефан МАРИНОВ. Човек от хилядолетия се стреми към контакти с ГОСПОД-БОГ. Твърде е възможно - най-накрая - това да стане достижимо. Само няколко дни след официалното пускане на КОЛАЙДЪРА миналия септември, един от електромагнитите излиза от контрол и вдига температура над 100 градуса над абсолютната нула. В тунелът навлиза течен хелий - изполван за охлаждане на магнитите. КОЛАЙДЪРЪТ е изведен от режим. Все още не е изяснено и остава загадка, как при пълна автоматизация и повече от три осигурителни системи, това би могло да се случи. В резултат на тази авария излизат от строя още 53 електромагнита. Тяхното възстановяване се постига, но отнема време и е изключително скъпо. Възстановяване на нормалната работа на изключително сложното подземно съоръжение, навярно ще се случи към края на септември 2009 г. Докато първите експерименти с насрещни потоци протони се очакват едва към краят на октомври. Странно е, как множество държави на правителствено равнище участват в тази нуклеарна авантюра. Тя не е първа в историята на съвременната наука. Подобни съоръжения осъществени на частно, в значително по-малки мащаби в САЩ, са своевременно спрени.

ПО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - ГОЛЕМИЯТ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР, бе бъде преднамерено спрян (!?!). След това ще бе въведен в автономен автоматичен режим, за да работи - предполагаемо без прекъсване - до есента на 2010. Което - разбира се - устойчиво не успя да се случи. Тогава, когато ще започнат експерименти с една друга уредба известна като ALICE, за която знаем твърде малко. Дали двете ядрени устройства са проектирани за сихронна дейност, или единствено за дублаж, това не ни е известно. Но, религиозни фундаменталисти твърдят, че И ТОВА ГО ИМА В БИБЛИЯТА, както случая 11.09.2001.

ПУСКАНЕТО НА КОЛАЙДЪРА в употреба, е сериозно предизвикателство за човечеството. Преди всичко и най-вече, защото е създаден без допитване на широката общественост по света, и в частност до народите на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ, респективно на НАРОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. Зли езици твърдят, че неговата работа ще завърши с тотална космична катастрофа, предхождана от земна - която вече е започнала. Рядко някой свързва зачестилите земни трусове в ИТАЛИЯ и на БАЛКАНИТЕ, като резултат от глобални експерименти. Още преди десетина години, с настъпване ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ, от мнозина бе поискано да включат по желание и добра воля компютрите си за работа по изследователска задача, за която дори компютрите на НАТО се оказват слаби. Мнозина го сториха. Струва ми се, ставаше дума за безплатно едромащабно програмно обезпечаване именно на ГОЛЕМИЯ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР. На който мнозина се радват и възхищават. Макар, да не са виждали нищо повече от дъска за брегови сърфинг. И, както на всеки покрив е настанена по някоя-друга клетъчна станция за безжична връзка, като нищо да станем елементи от КОЛАЙДЪРЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, който като нищо би ни издухал при ГОСПОД-БОГ.

На снимката: Известният фонтан на Женева
Категория: Технологии
Прочетен: 1382 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 15.10.2012 08:56
Бъл
NABUCCO - ПОД ВЪПРОС

image (c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
NABUCO - ПОД ВЪПРОС!?!
ог
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОКОЛО СЕДМИЦА продължи международната среща на високо равнище в ПРАГА, под надслов "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." В крайна сметка окончателният предварителен документ за предстоящо международно съглашение, остана неподписан от три бивши съветски републики: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ и УЗБЕКИСТАН. От своя страна Азербайджан, Египет, Турция и Грузия останаха привърженици на ГАЗОПРОВОДА НАБУКО, чиято задача основно се изразява в ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ РУСИЯ. Официалното подписване на КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ се набелязва към средата на тази фискална година.

ТОЗИ БЪДЕЩ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРЪБОПРОВОД, който няма как да подмине МАТИ БОЛГАРИЯ, /В нашите медии нищо се не чува!/, цели да намали зависимостта на газ-енергийните-консуматори в ЕВРОПА от вечно затруднената със своето икономическо бъдеще РУСИЯ. Неговата пропускна способност се очаква да бъде около 30 МИЛИАРДА КУБОМЕТРА ГАЗ ГОДИШНО, и ако РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ успее добре да си оплете кошницата, няма как народо да не живне. В което нашего брата твърде много се съмнява. Все пак, такова огромно количество газ, не се обезпечава така лесно, както би могло да изглежда върху книга. Търговските отношения с ИРАН са подложени на международни санкции, производствените мощности на АЗЕРБАЙДЖАН са недостатъчни, а РУСИЯ строи транссибирски нефто и газопроводи в посока на КИТАЙ. Така че, както преди година време един наш събрат отбеляза на страниците на прословутия "ДЕТОНАЦИЯ", "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ."

ПОСОКАТА НА НАБУКО е през РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ,
достигайки РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Цената на проекта е някъде над 7,3 милиарда долара. "Nabucco должен пройти через Турцию и балканские страны до Австрии. Реализация проекта оценивается в 7 миллиарда долларов." Консорциумът реализиращ проекта, се води като Nabucco Gas Pipeline International, и в него влизат добре известните OMV, MOL, TRANSGAZ. BULGARGAZ, BFTAS и RWE. Частни компании защищаващи първоначално национални интереси, а щом тръгнат нещата превключващи на транснационални т.е. глобални.

ПРОЕКТЪТ "НАБУКО" ще конкурира ПРОЕКТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК" на руския GAZPROM, за който се знае, че ще пропълзи по дъното на ЧЕРНО МОРЕ, и ще излезе някъде по нашите брегове, в посока СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО и ЕВРОПА. На пазара на нефтопродукти РУСИЯ играе такава решаваща роля, че конкуренцията навярно ще бъде изключителна. "За "ЮЖЕН ПОТОК" се знае, че ще прехвърля над 47 милиарда кубометра природен газ годишно, и че ще бъде осъществен в периода между 2015 - 2024 години.

КОЙ КАТО НАС.
Два нови газопровода, и доксан-докуз нефтопроводи - не говорим за онези от местно значение подложени не елементарен бандитизъм - които продължават да тровят питейната вода на големите агломерации. Какво ли би било качеството на обслужването по безбройните курорти тогива - Ъ!?
Категория: Бизнес
Прочетен: 900 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 17.02.2013 18:22

КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
image
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, Институт ПАСТЬОР се ползва с извоюван авторитет на водещ. В неговите анали биха могли да се открият, сякаш между другото, и, безброй проучвания по проблемите на КИСЕЛОТО МЛЯКО. През 1920 г., един каталанец някой си ИСАК КАРАСО, неизвестно как установява връзка с Института, и основава в БАРЦЕЛОНА малка фирма за производство на КИСЕЛО МЛЯКО. Така наречената подкваска, БАЙ ИСАК поръчва и доставя от ИНСТИТУТ ПАСТЬОР в ПАРИЖ. Времената са въртопни. Търсенето е огромно. Фирмата напредва. БАЙ ИСАК, по всяка вероятност български евреин, я нарича на името на своя невръстен син ДАНИЕЛ – ДАНОН по каталански. Подир време, ДАНИЕЛ-ДАНОН заминава за МАРСИЛИЯ, където да изучава търговски и правни науки. Времето е кризисно, но препоръчвано като целебен феномен, киселото мляко все повече и повече се търси.

ПРЕЗ 1929 г., ДАНИЕЛ ИСАК КАРАСО, прехвърля регистрацията на фирмата в ПАРИЖ, където я превръща в публично дружество с ограничена отговорност. По време на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, обявен за "МРЪСЕН ЕВРЕИН", той зарязва всичко, и се прехвърля в САЩ. Където войната е война, но бизнесът завинаги е бизнес. Фирмата започва да рои клонове из съседните страни на САЩ, а подир ВОЙНАТА – и по другите страни на света. Та чак, в наше време, в МИЛАТА НИ ТАТКОВИНА - РОДИНАТА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО - МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, от където някога е тръгнал щамът за закваси БАРЦЕЛОНА, ПАРИЖ, НЮ-Йорк, ТОКИО И СВЕТЪТ, така, че у нас - почти да не остане. Само че Времето на Времената лети ли лети. Икономиката се променя към глобално, а заедно с това и ВКУСА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО – от ден в ден все по-блудкаво безвкусен. Макар да ни уверяват, че технологиите са за по-хубаво.

ДАНИЕЛ КАРАСО доживява щастливите дни на честване на ДЕВЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА КОМПАНИЯТА; понастоящем оглавена от някой си Франк РИБО; като почетен президент на ДАНОН, които така и не се усетиха у нас. Неотдавна, преуморен от финансови и лични успехи, достигнал едва 103 годишна възраст, старият ДАНИЕЛ КАРАСО напусна този тъй лъжовен свят. Доказвайки, че ЖИВИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО съществуват, и са истинни – стига да можеш да си го озволяваш ежедневно. Защото, достъпът до тази някога МАСОВА ОБИЧАЙНА БЪЛГАРСКА ХРАНА, днес е въпрос на възможности и престиж.
Категория: Други
Прочетен: 1190 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.09.2014 15:17

БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!
image
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY   БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

  КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, то все пак не си позволи да направи книжарниците и книгите в тях недостъпни за редовия гражданин. Това се отнасяше както за "класиците" на марксизма-ленинизма, така и за световните нови и стари класици. Преводаческата дейност бе под пара, и това което наистина липсваше, бе литература по астрология - аcтролябия. Неофициална цензура, разбира се, имаше. Съсредоточена в ръцете на съответните главни и помощник-редактори. Та си позволяваха, да си се гаврят с хорския труд.

ЕДНА ПОДОБНА КНИГА, бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЗИЦОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!) .Днес тази книга струва на бит-пазар стотинки, но патриотизмът който тя излъчва, би могъл да се сравни единствено с органичния патриотизъм на Георги Стойков РАКОВСКИ. Книгата е пълна с многоточия, и читателят би могъл да си представи, какви златни страници са ни спестени. Питам се - защо!?!

СТАРА СОФИЯ, по подобие на СТАРА ВАРНА, е била и остава и понастоящем подчинена на МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ. Тези борби именно - диктуват ЦЕНЗУРА. В един или друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим, независимо от шумно провъзгласената забрана на цензура по време на знаменития фашистолог Желю ЖЕЛЕВ, такава понастоящем съществува. За да тежи и дотяга със своите си честно казано - прекалено общински механизми. Където една самозвана "КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА", десетилетия под ред оглавявана от бивш тоталитарен кадър, си позволява да игнорира местни майстори, за сметка на столичната литературна канава. И това се прави, не единствено поради икономически съображения. Прави се, поради ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклониха на когото требе. Сега, Той - все си е на власт - и ето на - ще си отидете безименни литератори в необезсмъртената история на СТАРА ВАРНА - този град на пребиваване на всеки изритан от столицата цървулан.

АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ не пропуска да подхвърли - през онези тежки тоталитарни времена, че цензурата бива основно:

А/ САМОЦЕНЗУРА - от страх да не те сурвакат;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх да не им изстине стола, вътрешни редактори.
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която - поради специфика - рядко се говори.

Какво бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим, щото проблемът е толкова сериозен, че различни журналистически формации по света не престават да тръбят - И ДА СИ ПОМАГАТ.

КОМПАРАТИВНО бихме могли да сравним поредицата книги "СТАРА ВАРНА" на един местен списовател, който проблеми с цензурата няма. Неговите критики са толкова аморални, че са насочени единствено към същността на НЯКОГАШНИЯ АНТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ В СТАРА ВАРНА - ако той би могъл да се нарече така, защото - как се види - бая-бая е възроден.

СПОМЕНАВАЙКИ В ЗАГЛАВИЕТО жалните слова на Геория Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не бъдат докоснати някои особени моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА СОФИЯ. Когато не се е работило по проекти, когато се е творяло на лична отговорност и собствени разноски.

ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАЙСТИ ВЕК, проблемата БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА е особено актуална. Авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК", днес напълно забравена, за да не кажа възпретена, Иван ГРОЗЕВ, публикува прекалено авангардната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Невероятно, но темата ни тревожи и понастоящем. Без да си вземем особената бележка, че

    ЕВРОПА СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НИ ИЗОБРАЗЯВА КАТО ЕДИН ОТЧАЯНО СТАРОМОДЕН ЧУГУНЕН КЕНЕФ - ПО ПОГРЕШКА ИМЕНУВАН "ТУРСКИ".
ПРИ ТОВА - ТАКА НЕДАЛЕЧ ОТ МАТЕРИАЛНАТА ИСТИНА.

И, ако ЕВРОПА наистина е права, то навярно ще е поради това, че НАЛИЧИЕТО НА ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ЗА КУЛТУРА не решават никакви регионални, никакви национални проблеми, но успешно подпомагат иждивението на своите си съмнително добросъвестни членове.

--
Hemy Varnallis
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 908 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.10.2014 02:10
image 
image
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1996?!?) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.

ЧЕРПЕЙКИ ОТ ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА БЪЛГАРИЯ, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време. Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.

САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
 
  • “Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското” тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”

ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!). Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
 
  • “Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
  • ... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
  • “ … дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
  • “ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
  • “Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”

    За поколението наричано “Пропаднали надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светилища, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.

    В КРАЯТ НА АПРИЛ 1993. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен. Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
     
  • „Ако да имаме една кола, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите, Бого, пълно е със сакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“

    КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?
Posted by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY at 6/21/2009 07:37:00 AM 0 comments Links to this post image
Категория: История
Прочетен: 3614 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 14.08.2014 18:36
<<  <  112 113 114 115 116 117  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1318274
Постинги: 1401
Коментари: 653
Гласове: 883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31