от
Богoмил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

Закъса ли човек със що да е – присяда в спомени. По сладки минали години. По ученичество или студентчество. Най-вече по студентчество. Щото броят на университетите в МАТИ БОГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, отдавна надмина броят на закритите средни училища по селата. Няма лошо. Като няма какво друго да се работи - плащаме и учим. Кога в Перник – кога в Балчик или Каварна. Стотици дипломирани студенти от невалиден по националните стандарти, (Дали и по европейските!?!) университет. Дали държавата има нужда от такъв значителен брой дипломанти? Съмнително. Настоящата износна листа не би могла да се равни, с тоталитарната. Едва ли има що друго да се изнася, освен кахъри и международни просяци. A-Propose! А защо не цели университети за износ?!? Което е значително по-лесно. От, да речем, износ на авангардна наука. Разбира се, най-напред ще се започне с професората. Щом се стигна до там, че хабилитирането се превърна от общодържавен, в частен университетски проблем. Щом университетът е частен, как така професоратът няма да е частен?

Готино е да си частен професор. (От опит зная!) Пък без часове. (Често ми се случва!) Или частен доцент. Без асистентка с ксерокс. (Цяло мъчение!) Хем престижно, хем наукоподобно, хем евтино. Пък, и жената спокойна.

 То се знае, в махалата край кофите за смет ромите изведнъж почват да те гледат изкриво. Но, какво от това? Както е тръгнала работата на световно-европейско про-рома застъпничество на най-високо държавно равнище, виж че и мангалите надянали професорски тоги. В някой частен рома-университет. (Колко му е да се сертифицира!) Тръгнал най-напред с химическа лаборатория в консервени бидони. (Муногу чисту – муногу гот – суфсем суперб-фърси!) Имаше един такъв докторант. Въртеше се около ИМИО-Варна. Бе решил, че за двайсет смачкани лева и храна на тумбак, всеки би му написал дисертационен труд. Само че тук е Варна-Град. Столичните нормативи тук са слаби. Поискаме ли – кораби строим. (Само че не искаме!) Пристанища местим – за едно нищо. (Изчаква да духне източният вятър!) Решим ли – Морската градина затриваме - за нищо. (Укрепваме на свлачище!) Много мил и впечатлителен човек. От воле си хареса две скулптури. Не вярвам да е останал само магистър по изкуствата. (Къде ли съм му затрил телефона?) Професорат не мога да му дам – не съм сертифициран. Но международен академик – като нищо ще го сторя. (За цената после ще говорим!)  

Мислейки, а освен това разсъждавайки, установявам. Всичко това е, заради тъй безславно оттеглилият се самозасрамил се менте-комунизъм. На когото не се предостави военно-историческо време, да се самодемократизира. (Международноправно бе станало донейде - Ба!) Натикал в университети и институти за поголовно изучаване, абсолютно негодни за ежедневна употреба политически науки. (Предоверяване на т.н. Комсомол - занемаряване СРС!) Процъфтяваха библейско представяни наукоподобни истории на огледални политически партии, с джаста-праста огледализирано минало. Превърнати в задължителни предмети. Така досконално изучавани, че на младежта да не й остане време за удоволствия от вида „Студенски град-София-2012.“. Зловонни политически икономии, преподавани от пенсионирани фатмаци, поднасяха жестоките постижения на Мистър Джугашвили (75 000 трактора!), подкрепяйки на аба опроверженията на Ник Крушчеф (50 000 трактора!). Без нито дума за основното международно правило. От века и за века – всичко се купува и продава. Вертикално и - на кръст. Никакви тоги! Никакви финтифлюшки (Calotte!) по главите. Зубър политически до дупка. Резултат политико-психически. (Още държи влага на наивници-пенсионери!) Професор ли? Първите студенти от Висшият Машиностроителен Институт – Варна, не видяха жив професор по целият път на своят випуск. Освен двата часа партийно поръчение при частният щатски професор Папа В.И. Терешченко. Прескочил от Украйна нанасам. Да поогледа, как е работата с разпада на периферният социализъм, че да има що да анализира в интерес на Робърт Гарст и Синове. Да си припомняте кои години бе това?

Някой би посочил, че всичко това са брътвежи без особена съвременна значимост. Може някому да се иска да е тъй. За един пробит долар – човек на всичко е каил. (Партиен секретар се ставаше без конкурс – но с подарък!) Освен, да тури кръст на преживяното. Но, през последният месец присъствах на няколко доста съмнителни мероприятия с международен характер. По проблемите на братята-роми. Където се изтъкваше жалкото дережде на неканетите малцинства. Не знам дали добре чух. Но, в прословутият квартал „Максуда“, под който се таи нефтеното съкровище на Варна-Град, повече от 75% от населението е ощастливено да живее освен на аба, и БЕЗ ПАСПОРТИ. Докато 95% от същото това население е определено облагодетелстувано от паневропейските тюхкания за либерализация и демократизация на малцинствата. ДО ЕДИН ПРИТЕЖАВАТ ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ. Колко са притежателите на леки коли не бе преброено. Питам се. Как – и защо - става това?. Ако е за вносни посевки на недоволства, няма нужда Европа да се кахъри. Българинът испокон веков е майстор, сам да си ги отраства. Всъщност Ференц Лехар, по чия поръчка бе написал оперетата „ЦИГАНСКИ БАРОН“, че по време на тройната коалиция вдовицата му дойде да крънка хонорари? Не мога да си отговоря. Вие можете ли – Ба!?!