Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2012 12:05 - IN MEMORIAM! THE SEVDA LEGEND, by hemy VARNALIS
Автор: godlieb Категория: Други   
Прочетен: 1277 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.12.2012 15:58


ART & POETRY
RESSOURCE CENTERS-BG

REMEMBER

 image

© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
С Е В Д А
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 

МАЛКО ПРЕДИ НЕСПОЛУЧЛИВО ДА СЕ УПЪТИ ЗА БЪЛГАРИЯ; където и до днес се говори как всичко било готово за посрещане и настаняване, (На стари години човек все тръгва натам където най-много го очакват. Дали достига – друг въпрос.), Лев Николаевич ТОЛСТОЙ, казва:

Всичко отпечатано е нищожно. Съществено е неотпечатаното – което ще открият поколенията.”
 

Тези апостолически слова винаги ми идват на ум, колчем се сетя за отминалата в небитието писателка, поетеса, и задълбочена народностна изследовател-тълкувателка, покойната Севда КОСТОВА. Споходена от безмилостната съдба на безусловно всички талантиливи пера на Мати Болгария Всевечная. Да бъдат преоткрити после смерти. О, колко много тям дължим. И, как ся оприличваме на тях. Опетлани вовеки в собствените едва-едва популярни писания. Въпрепятствани от характерната балканоидна цензура на взаимното завистчийско подценяване. Вече не се питам - до кога тази земя ще игнорира сама себе си? Защото става дума не единствено за пишещи. Става дума – за можещи. Па си отговарям – докато се самоподценява. В областта на науката, изкуството и културата – това е, като добър ден. Макар, що се отнася до таланти, тази земя любава не престава, и никога няма да престане, да бълва талантно таланти.image
В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, СЕВДА КОСТОВА все още не бе издала първа книга. Рестрикциите на скритият цензурален мораториум бяха посипани дори върху нея. Колю СЕВОВ, големият български поет на Стара Варна, бе обнародвал нейни приказки и разкази в местното периодическо издание “ПРОСТОРИ”. Това бе всичко. Белязани с печата на късния немски херметизъм, по онова време изключително нелицеприятно – но трудно отличимо за лаици, те бяха обърнали внимание единствено на познавачи. Които не разполагаха с друг инструментариум – освен ободрително кимване с глава. А Севда, жена на възраст, имаше какво да представи, каже и добави. По онова сравнително далечно време на потайно споделян антицензурен бунт, известната варненска художничка, педагожка и меценат, Катя АРСОВА, главен художник на местният корабостроителен завод, бе отворила вратите на своя постсецесионен дом. За да будува до зарана с гостите на своят личен салон за изкуства. При нея се отскачаше с покана, и без покана. Да видим нейна художествена продукция. Да се изповядаме душевно. Да четем произведения които никога нямаше да видят бял свят в пресата. Както понастоящем, неявната цензура дерибействаше. На един подобен петъчник се оказа, и Севда КОСТОВА. Самотна застаряваща интелектуалка, в самотна реновирана къща в Гръцката Махала, в град с огромни претенции, с несъхранени традиции през вековете. Знаеше се, че от години пише роман за Исус ХРИСТОС. Щекотлива тема, недолюбвана от самоподозрителни редактори от местното книгоиздателство. Опитващи самодейно правораздаване, докато фиркат кафе за чужда сметка. Загрижени да опазят недокосната коруптивно заложената централизирана схема на социалистическото (А де!?!) книгоиздаване. Безпардонно филтриращи чужда всяка креативна мисъл и възможности, за своя лична сметка. Посредствени писачи, уредили се на сянка, чрез съмнителени “конкурси” за главни редактори на книгоиздателства, (Документално есть!) далеч преди да вземат държавни изпити.


НАЧЕТЕНОСТТА НА СЕВДА КОСТОВА личеше толкова отдалеч, че авноматически спираше всяко обсъждане за обнародване на нейните произведения. Поради рецензионна безпомощност, днес наричана некомпетентност. Редакционните екипи; затънали всред паяджина протоверски предубеждения, възпретяващи изучаване мъдростта на света, сведена от техните бащи и майки в няколко плакатни отечественофронтовски фрази; искрено недоумяваха. Нейната докрай естетска филигранна фраза будеше професионалната завист, па я мултипицираше. Докато крехката, попрегърбена фигура на авторката говореше за транснационална аристократичност, която никой не би успял да й отнеме. Нещо, което Севда КОСТОВА не се притесняваше да каже и покаже.


- Завършила съм Румънска Класическа Гимназия, - бе отронила някога тя.


Не бях изненадан. По онова недалечно време бе съществено, да си завършил учебно заведение считано за “висше”. Като преподавател, из нисши и висши наши и чужди училища, питаех тежки резерви към някогашната образователна система. Чиито плодове настоящето разгъва прекалено неуспешно. Дали съм грешал!?!


ЗАПИТАХ СЕ, ОТ ГДЕ ПОЗНАВАМ ТАЗИ КЪСНО ПОЯВИЛА СЕ В ЛИТЕРАТУРНИТЕ СРЕДИ, някога прекалено красива, жена. Щях да го свържа със спомени от неспокойното лято на 1944., с водната мелница в долината на Батова Река “Трите Воденици”. Където гостувахме на наши близки. Добрич вече бе бомбардиран. Въздушните тревоги в Стара Варна правеха децата да заекват. Градския хляб често бе подменян с кюспе. Тук бе тихо, заветно, и безопасно. Имаше чист въздух, бял хляб, сирене и мед. Моята покойна майка, бе получила в подарък огромна лъскава картонена кутия с окупационни пастели-витамини - “За недохранени деца!” Подир всяка лъжица мед, получавах в добавък безвкусен и гаден високовитаминизиран лечебен пастел. (Много майки харесват да лекуват децата си – без да им има нещо!)


- На мама – яж !


Тръшках се от отвращение, и плачех. При един подобен случай, Севда КОСТОВА, по онова време разкошна екзотична девойка, бе останала със широко отворени очи.


- Госпожо, Вие претоварвате организма на това дете!


Веднага я обикнах.


ВСЕ ПО-ЧЕСТО СЕ ПИТАМ, ИМАШЕ ЛИ ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА – НЯМАШЕ ЛИ. Така отдавна бе това. Поколенията не са злопаметни, но помнят. Понякога и народите. (Управляющите си познават добре занаята. Изчакват напомнящите да измрат.) За онези, които бяха кръвно свързани със село, война всъщност нямаше. Тя започна едва подир сакралната дата 09.09.1944.! За всички останали хлябът бе чер, колкото живота. Втората Световна Война наистина започна едва, в краят на 1944.. Когато „Съюзниците“ навлязоха в страната, а бащите тръгнаха доброволци за фронта. Беше им дотегнало да стоят при жените си, да слушат черни станции, и да изнемогват от непрокопсия. Какво им донесе всичко това – не е за разказване.


ОНАЗИ ПАМЕТНА ВЕЧЕР, Севда КОСТОВА чете глави от своят фундаментален роман за Исус ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯТ. Позволих си, като заклет неверующ , да се надсмея. Как така да не може да бъде отпечатан подобен роман? Тя не е - кой да е – от върхушката е. Романът не е лош, но не се усеща “червената нишка”. Сви рамене.


- Ако бе така, - бе заявила гневно, - до днес да съм издала всичките си книги. Това е най-лесната работа. Но не! Искам по реда на нещата.


Мечтата за добър редактор не е от вчера. Упованието за съпричастен книгоиздател е нещо друго. Едва понастоящем разбирам нейната дълбока принципност. И, не мога да не сваля шапка. Както и пред нейната упоритост. В крайна сметка Севда КОСТОВА успя и публикува добър брой книги. Съществен принос за това има писателят Никола РАДЕВ, възпитаник на Московския Институт “Максим ГОРКИ”, където духът на революционни първопроходци продължава да битува. Този, заклет патриот на морето. Този единствен варненец от Левски. На кого ли не е помогнал.


ПРЕЗ 1984., ПОЛУЧИХ ПЪЛНОМОЩИЯ ЗА ЗВАНИЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО, от Академия IBLEA. Една дълбоко подозрителна работа. Печаташ единствено в България. Завинаги на Български. А получаваш номинация в Италия. Кажете – на какво прилича всичко това!?! Успяхме и изпратихме творби на Севда КОСТОВА в превод; струва ми се една приказка. Нейното творчество бе оценено по същество. Не мога да си спомня точно, но плакетите бяха няколко. За тяхното връчване съществуват фотодокументи. Дано бъдат открити някога някъде, заедно с по-подробни записки. Като си помисля, как в средата на петдесетте години на миналия век отработваха във всички нас – ученици от осми-девети клас – цяло едно поколение, че писането на дневници е “буржоазен остатък”, ме хваща не само персонален срам. Иде ми да вия от душевна болка. Та ние бяхме хиляди. Защо останахме безпаметни? Но, за Севда КОСТОВА съм сигурен. Тя си водеше подробен дневник.


ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, основно художествено събитие за Стара Варна бяха симфоничните концерти изнасяни от Варненската Филхармония. Гостуващи артисти от най-висока класа бяха обичайно явление. Концертираше се в залата Народния Театър. На запалянковците-тийнейджъри никой не търсеше билет. Третият балкон бе техен. По време на антрактите, срещахме миловидната, мълчалива, и вечно приветлива ГОСПОЖА СЕВДА, заедно със своята приемна дъщеря, ученичка в Средното Музикалното Училище “Добри ХРИСТОВ”. Те винаги, винаги, винаги си бяха заедно. Мило девойче с източни черти. Каква бе твоята загадка? Бих те причислил към инуитско племе. Ние всички те харесвахме. Мълчаливо щеше да се задомиш някъде под Полярния Кръг. Щеше да пишеш безкрайни писма до своята майка, които тя да си чете на романтическа светлина на свещ. Щеше да се завръщаш всяко лято в родният дом. За да починеш изненадващо по време на един балетен конкурс. Нима бе възможно? Вчера двете бяхте на Балетния Конкурс.


- Ето на – възможно е . . . - тъжно бе казала тя.


Тази внезапна смърт съсипа Севда КОСТОВА. Започна да линее. Нейното утвърждаване на литературния небосклон; доколкото той у нас съществува; книга подир книга – вървеше. Но, сякаш не й бе радостно. Започна да се заобикаля с млади варненски интелектуалки. За да почине усамотена, всред книги, ръкописи и писма, и уникати, в една реставрирана гръцка къща. Всъщност – къде са те? Защо не помислюва никой за музей на тази самоутвърдена литераторка на Добруджа и на Света? Знае се, че домът на Севда КОСТОВА е завещан на някаква фондация. Коя е тя!?!


ТОГАВА СЕВДА КОСТОВА РЕШИ, И ТИХОМЪЛКОМ СИ ОТИДЕ. Не го отбеляза никой. Вестниците не харесват да се занимават с писатели и поети. За тях са важни мутри, престъпници и сутеньори.

THE END:2/26/08 8:03:08 AM



 

 

 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363989
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031