ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР. ВЯТЪРЪТ БЕ СИЛЕН И НАПОМНЯШЕ БУРЯ В БИСКАЯ. ТОВА Е ТРАМОНТАНА, РЕЧЕ СИ ЧОВЕКЪТ. ТАКА СИ СЕ ПРОМЪКВА. ПРЕЗ ФРАНГА-БАИР – ЧАК - НАНАСАМ. ПРЕЗ БЕЛОГРАД – ЧАК – ДО ПТРТА. ГОНИ МОРЕТО - ФЮЙ - Й - Й! - ГОНИ ГО ВСЯКА ЕДНА КАЛПАВА НОЩ. ЛОШО – СЪВСЕМ ЛОШО. ВСЕ ПО-РЯДКО ГО УСЕЩАМ. ПОРАДИ ЩО? НАВЯРНО, ПОРАДИ ВЪЗРАСТТА, КАЗА СИ КАПИТАНА, ЕТО ПОРАДИ КАКВО.

МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ВЕЧЕ НЕ ЕХТИ КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ. КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯТ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БРУЛЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ТЪКАЧНИЯ СТАН.

МЪЖЪТ СИ СПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ НИТО КЪСЕН - НИТО РАНЕН, СЛЕДПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ. ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ, КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМНА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО.

ПОД РЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ, МЪЖЪТ ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНАТА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й - НАЖЕЖЕНО И ТРЪПНО. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЪС МИСЪЛ СЕБЕ СИ, ЖЕНАТА И СВЕТА СЕ ЗАПИТА, КОЕ ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО И ЗАЩО.

ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧУЖДЕСТРАНЕН ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, КАВАКЪТ Е РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. БРЕГЪТ ГО Е ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ С НАДЕЖДАТА ЗА ПЛОД. ДОКАТО ГРИЗЕ БРЯГ, ДЪНО И КЕЙ, МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. КАВАКЪТ СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ НАВИСОКО ВСРЕД НЕБЕТО. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА, И ЗМИИ, И ЖИВОТНИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ. УСПЯЛА СИЛОМ ДА ГО ПРЕБОРИ. МОЖЕБИ, ЗАЩОТО НЕ ДАВА ПЛОД. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕ" ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ! ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС!) МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА, БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО.

ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ ИЗБЕЛЯЛАТА МОРЯШКА ГАЛАНКА, ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ ОТ ГОДИНИ ЧЕ КЪСМЕТ МУ НОСИ, ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ДЪНКИ, ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СЛАДОСТНИЯ СВОЙ СЪН. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА СЪНУВА, КАК ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЛЮБИ. ВЪРНА ЧАСА НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО Я РАЗБУДИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН. НАПУСКАЩ ОГРОМНАТА БЯЛА ЗАЛА. ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНО РАЗЗЕЛЕНЕНО ДЪРВО В РЪЦЕ. КАК НИЩО НЕ БИ МОГЛО ДА ГО ВЪЗПРЕ, РЕЧЕ СИ ПРЕЗ СЪН ЖЕНАТА, СИНОВЕТЕ НИЩО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ГИ СПРЕ.

ЖЕНАТА В ПОЛУСЪН РАЗБРА, ЧЕ МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ. И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ, ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ, ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН И ЧУДЕСЕН, ЧИСТ, СВЕТЪЛ И В БЕЛОСНЕГ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК; ЧЕ ТЯ РЕШИ ДА ОСТАНЕ ПРИ СВОЯТ СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ, УСТАНОВИ ЖЕНАТА. КАКТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ.

ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКА. ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД, КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ, КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ, ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП, В ПОСОКА НА ЗВУКА. ПРОНИЗАЛ ГО ВСРЕД БЕЗСЪННА НОЩ. РАЗДВИЖИЛ НЕГОВАТА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО НЯКОГА ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА БЕДНИ ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЗАБРАВИМИ ПЪТЕКИ НА МИНАЛО И ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ ПОМНИ СВОЕТО ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ МЪЖЕ, РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ СЪС СВОИТЕ ПОДКОВАНИ ВАЦМАНСКИ ОБУЩА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В БУРЯТА. ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ БАРАБИ, КАЗА СИ, ЕДНИ НАВДЕТИНЕНИ СТАРЦИ. ЗАВИНАГИ ЗАСЕДНАЛИ ВСРЕД ДЕТСТВО, МОРЕТА, АВАНТЮРИ И ЖЕНИ. ВСРЕД ВОЙ НА ТРАМОНТАНИ, ПОРАДИ НАГЛАСА НА СЪРЦА. МЪЖЪТ УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО. ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН - И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ПОСЛЕ ОТНОВО ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. РАЗВЕСЕЛЕН ОТ ДЕТИНСКА НАДПРЕВАРА.

ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С КАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ СЕ, ПА ИМ ПОКАЗА СРЕДЕН ПРЪСТ ДО ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ, СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А БЕЛОГРАД - НЕ. БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАДЕЦ НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТО РАЗВЕДЕНА ЖЕНА.

ТО БЕ ДЪРВО, ОТ ДАЛЕЧНОТО НЕГОВО ДЕТСТВО. ПРЕМИНАЛО КРАЙ БРЕГА НА МОРЕТО. КРАЧИЛО ВЪРХУ ПАЛУБИТЕ НА БРОЯЩИ СЕ НА ПРЪСТИ ДЕЛФИНОЛОВНИ ГЕМИИ - ВЕЛИКАНИ КОРАБИ ТОГАВА. ДЕТСТВО ОСТАВИЛО, В СЪРЦЕ И УМ, ВКУС НА ПЧЕЛНА ПИТА; НА ДИМ ОТ ПАРАХОДИ ПОД ПАРА; НА НЕОСЪЗНАТО ЩАСТИЕ. БЕ ОТКРИЛ ТОВА БРЕГОВО ДЪРВО ОЩЕ, КАТО НЕВРЪСТЕН ЮНОША. БРЕГОВА ВЕХА ЗА БАРБИТЕ-ДЕЛФИНОЛОВЦИ. НАСОЧВАЩО ДРЕБНИТЕ МОТОРНИ КОРИТА КЪМ ПОРТА.

НЯКОГА, СТАРИЯТ БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКАТА, ХУБАВО МУ ГО БЕ ПОСОЧИЛ.

ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ЩУРВАЛА, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ ОТ УЛОВ НА ДЕЛФИНИ. ДОКАТО ПИЕШЕ ДЕБЕЛИ "ТОМАСЯН", ЕДИНСТВЕН ЛУКС ЗА МАРИМАНИ ПО ОНОВА ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ.

ДОКАТО СИ ПОДСВИРКВА „ШУМИ МАРИЦА“, ЧЕ ДАНО ВОЙНАТА СВЪРШИ, БАРБА СЛАМКА БЕ ИЗБУБОТИЛ - СЪВСЕМ ГЪГНИВО, ПРЕКАЛЕНО ВАЖНО.

- СКИВЪШ ЛИ ДЪРВОТО, МЛАДШИ - И - И . . . СКИВ" ДЕ, СКИВ"!

ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-ПИРО, БЕ ТРЕПНАЛ.

- СКИВЪМ, БАРБА, СКИВЪМ - КАК НЕ!

БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКА, БЕ ПОСЕГНАЛ.

БЕ МУ ЗАБИЛ ЕДИН ЗАД ВРАТА.

ТЪЙ, ЗАЕДНО С ЦИГАРАТА В РЪКА.

- ЩО БЕ, БАРБА - А - А!?!

- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!

БЕ ПРОПЛАКАЛ СЪС СЪЛЗИ, ДОКАТО СТИСКА ЗЪБИ. СЕГА, ПРИБЯГВАЙКИ ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ, ОСВЕТЯВАН ОТ БЕЗПОМОЩНИ СВЕТОФАРИ, ОТ ФАРОВЕ НА ОКЪСНЕЛИ КОЛИ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ РАЗСМЕЕ.

ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ДОЛУ, ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА, А ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА МАХАЛА; КОЯТО МЪЖЪТ СЕГА ПРЕКОСЯВАШЕ С ГОРЧИВИНА. ЗАБЪРЗАН НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПОЕВРОПЕЙЧЕН И ЗАСМОЛЕН, И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТ КАПТИРАНИ ДЕРЕТА. НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ, ХРАНИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ В ЦИВИЛИЗОВАНИ КЛОАКИ. ПРОЛЕТ И ЕСЕН ЗАСТРАШИТЕЛНО НАПОМНЯЩИ, ЗА СЕБЕ СИ.

ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ НАЕМ БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО, КОРАБИ В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА, ИДВАТ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМА ПРИВЕЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА; НА КОЯТО ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МИНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА; СВОЕТО ЕДНОЛИЧНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО УСТРОЙСТВО - ОБШИТ С БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР.

МИРИЗМА НА ЛИВАНДО И СТОЛЕТЕН ПРАХ, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ, НА ТЯХНОТО ОСТАТЪЧНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ". СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА, ВСРЕД ПАЯДЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ. ОСТАВАШЕ САМ, БОЛЕЗНЕНО САМ. ИЗПЪЛНЕН С НЕПОНЯТНИ РЕВНОСТ И ТЪГА. ОМАГЬОСАН ОТ ДОКОСНАТ НЯКОГАШЕН БЛАГОДЕНСТВАЩ ЖИВОТ. ДОКАТО ПРИПАДНЕ МРАК. ЗАДРЯМВАШЕ ВСРЕД ОКЕАНИ ОТ МЕЧТИ И ПРАХОЛЯК. БУДЕШЕ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. В КЪЩНАТА ТИШИНА, ОХКАХА И СЕ РАЗСЪХВАХА, СТАРИННИ МЕБЕЛИ. ПРОСКЪРЦВАХА СТЪПКИ НА НЕВИДИМИ СТОПАНИ. ПРИЗРАЦИ ЛУДЕЕХА ЗА ДА НАШЕПВАТ. ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ПРЕПУСКАШЕ С ИЛЮЗОРНА КОЛЕСНИЦА.

БАВНО ПРИПАДАШЕ МРАК. ФАРЪТ ОГ ГАЛАТА-НОС КОСЕШЕ С КОСА ОТ СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ. ЖЕНИТЕ ОТ СЪНИЩАТА ПРИЖДАХА, ЯЗДЕЙКИ ДВУГЪРБИ КАМИЛИ. ПРЕЗ ПУСТИННИТЕ ПЛАТА НА НЕПОЗНАТИ СТРАНИ. НА ПЪТ ЗА МЕКА И ЗА БОЖИГРОБ. ОГРАБВАНИ ОТ РАЗБОЙНИЦИ. ОНОЖДАНИ ОТ ОХРАННИЦИ. ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ. НЕНАСИТЕНИ И САМОТНИ. НЕПОЗНАТИ А МИЛИ. МОМЧЕТО ЗАСПИВАШЕ В ПРЕГРЪДКИ НА МЕЧТИ.

НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН С МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНА РАЗПАДАЩА СЕ КРЕПОСТ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО НЕЗАНЕМАРЕНИ КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ГОРЧИВО-СОЛЕНАТА ВОДА ЛЕТЕ, БЕ ТОЛКОВА СТУДЕНА, ЧЕ ИЗСТУДЯВАХА ДИНИ И ПЪПЕШИ. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО ОБЩО ПРАНЕ В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ОНЕМЯ С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ СЕ ВЕЕШЕ ТРИЦВЕТНО ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО. ВЯТЪРЪТ ГО РАЗВЯВАШЕ – КАКТО СИ ИСКА. ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ И ЗВЪНТЕШЕ.

МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА. ПЛЮ СИ НА ПЕТИ. ХУКНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, КОННА ПОЛИЦИЯ БЕ ПОДРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ Е РАБОТА НА МЕСТНИТЕ ХАМАЛИ. ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ ПОД НОСА НА ВЛАК. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ. КАТО ГО ВИДЯХА СИЛНО ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, СЕ РАЗПОРЕДИХА.

- КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ЗАСУКВАЙКИ МУСТАК. - СМЪКВАЙ ДОЛУ!

МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. НАВЪРТАХА СЕ ФОТОГРАФИ. СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА СЪС СМРЪЩЕНИ ОЧИ. САМАРИТЕ БЯХА В КРАКАТА ИМ. РАБОТАТА БЕ СПРЯЛА. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. СКОКНА, ПА СЕ ПОКАТЕРИ.

ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК, (КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, А ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕ ПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА!), СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ. НО, ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА ОТКРИ МЕЖДУ ПОЛИЦАИТЕ БАЩА СИ, ОВЪРЗАН ДА НЕ ПОБЕГНЕ. ИЗПСУВА МРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАКРЯСКАХА-ЗАРЪКОПЛЯСКАХА. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРИСТАНИЩЕН ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЖИТО. ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА. ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ ВЕКОВНАТА ДВОЙКА ДЪРВЕСА, ПОЛЮШВАЩИ ЛИСТА, СРЕБРЕЕЩИ КАТО МОНЕТИ. А ВЯТЪРЪТ БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ.

ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕ КОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА, РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАНА ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. ЩОМ СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА.

МЪЖЪТ ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ.

ТОВА ЧАКАЛ ВЯТЪРЪТ, С"БРА СИЛИ.

ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ ПОСЛЕДЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА РУХНА.

ЗАЕДНО С ПАДАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ ПОЛУЗАБРАВЕН ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА? О, ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, ИЗПЪЛНЕН С НЕИМОВЕРНА ТЪГА В ПРИМИРЕНИ СВЕТЛИ ОЧИ; С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ, С РАЗКРИВЕНИ ОТ ВЛАГА И МОРЕ НОЗЕ. РЪЦЕТЕ МУ НАПИПАХА СРАСТНАЛИЯ КЪМ СТЕБЛОТО НЯКОГАШЕН ПРЪТ. ДОКОСНАХА ОСТАНКИ ОТ ПЛАТ, А ТЕ СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ С ДЪРВО И КЛОНИ. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. ПРИТИСНА ИЗГЛАДЕНИЯ ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ ПРЪТ, КЪМ СЕБЕ СИ. И, СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕТО СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. НАРАМИЛ ПРЪТА, СМУТЕН КАТО ОТ КРАЖБА, ЧОВЕКЪТ ПОЕ ОБРАТНО, КЪМ АТЕЛИЕТО И ЖЕНАТА.

ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ ПО МОРЕТА И ПО ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО СИ ИСКА. МЪЖЪТ СЕ РАЗСМЯ. ЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО. РАЗМАХА ЗАКАНИТЕЛНО ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО.

- ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ?

МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ.

- ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . .

МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА. ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ. И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.

ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО, А ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА. В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА. СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД, С АЛЧНИ ЗА ПАРА ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ.

- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?!