НА В. ЧВ.

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНТ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС! ...)

СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. (ПРЕДИ ТЯ ДА СТАНЕ ОКРЪЖНА!) КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТАКА ПОД РЕМОНТ. (ПЛЬОС!) ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА. (ПЛЬОС!) ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПОДИР ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА, ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИ РИБАРИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТОВА.

МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА НАШИТЕ СКАТАНИ, ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХАЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ЩОТО РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА.

ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ - КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ЩОТО, ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. 
ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.
РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ТЪРСЯТ. (ДОКАТО СИ ПАЗАРУВАТ ПРЯСНА РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Т ЗЕМИ В 2005.!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВАМАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ ЗАБРАНЕНО – ДА ПОМИСЛИШ!)
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ. 
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ" ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО. 
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. 
А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? 
- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.

ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА,СЛАВНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ , ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА И ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ПАРНА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМА. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ. 
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.
- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПА ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. (ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!) КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ, В РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕША, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ДНЕС УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ. 
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.
ПАПА СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.
ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПА СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ. 
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ. 
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ.
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!
- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.
РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.

ПИСМОТО: 

СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, 

НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГОГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФЕНЕР.

С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.

П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЩ - БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ. 

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.  НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.

ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО, И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДАНО ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ.

ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА.

The End
23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012.