ПТИЦА ЛЕТЯЩА С ОПАШКА НАПРЕД

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ. НЯКЪДЕ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ ВСЕ ОЩЕ, СТОИ СМЕШЕН СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА ПОГЪЛНАТ И ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, НЕОБИТАЕМ, ЗАГАДЪЧЕН, ЧАК РОМАНТИЧЕН. ЗАБРАВИЛ СВОИТЕ СИ ГОДИНИ. УСТОЯЛ НА ВРЕМЕ И НА ВРЕМЕНА. ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НАВЯРНО ПОРАДИ ТОВА НАПЪЛНО НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО Е РОМАНТИКАТА, АКО НЕ - ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН? И, НЕ Е ЛИ ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ? ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ. . . НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . . НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .

НЯКОГА ТРАМВАЯТ С МЪКА СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО, ВИРНАЛА ОГРОМНА МЕТАЛИЧЕСКА ЛИРА, ЖЪНЕЩА ПОТОЦИ ИСКРИ ПРИ ДОПИР С ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЖИЦА. РЕДКИ ПЪТНИЦИ, ВАЖНИ, ЛЕНИВИ, ЕЛЕГАНТНИ, ВСРЕД ОБЛАЦИ УХАНИЯ И СИТЕН СМЯХ. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ ОТ ПАЛУБАТА НА ПРЕЗОКЕАНСКИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБ, ПО ЧУДО НА ЧУДЕСАТА АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗАМРЕЛИ УЧТИВО, В НЯКАКВО ОСОБЕНО СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ, КРАЙ ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ ПРОРЯЗВАЩА ГОРАТА. В СМИРЕНО ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ В ДРУГ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ТРАМВАЕН ВАГОН. КОЙТО С ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ, СВИСТЕШЕ И ИДЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА; ГЪРМЕШЕ, И ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗНИКВАШЕ; ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ РАЗДРАЛ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА ДВЕ НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ. ТРАМВАЯТ СПИРАШЕ ЗА МИГ. С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОЕМАШЕ, В СВОЯТ ЛАМАРИНЕН ТЪРБУХ, ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ БЕЗГРИЖНИЦИ. ОТНЕСЯЙКИ ГИ С НЕЗЕМНА ЛЕКОТА НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМОТО БИЛО НА ХЪЛМА. ЗА ДА ГИ СТОВАРИ ПРЕД КРАЙГРАДСКИТЕ МЕХАНИ И БОГАТАШКИ ВИЛИ. КЪДЕТО, ОТНОВО ЛУМВАШЕ ЖИВОТЪТ НА СВЕТА.

ТОВА БЕ МОЕ СОБСТВЕНО СИ - ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ТАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ - УЖ БЕЗКРАЙНО РАЗЯРЕН - ИНАЧЕ СЪВСЕМ РАЗВЕСЕЛЕН, ИЗСКОКВАШЕ ПОДПИЙНАЛ. И, РАЗМАХВАЙКИ ПАНИЧЕСКИ РЪЦЕ, ПОПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕШКИ ПРОКЛЯТИЯ ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. А, ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА СГРАДА ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ НА НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ - МЕХЛЕМ ЗА ВЪЗМЪЖАВАЩИ ДУШИ. И ЖЕЛАНИЕТО, ДА НАДНИКНА В ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА СПОМЕНИ ЗА КАНТОНЕРА - КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА, БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕОДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ВЕЧНО ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ ОГРОМЕН СТАРИНЕН КАТИНАР, ПОЩАДЕН ОТ ЗЛОСТОРНИЦИ. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО СЯКАШ ВЕЩИЦА ВЪЗСЕДНАЛА МЕТЛА. ЕДИНСТВЕНО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ПРОЦЕПИТЕ НА ЗАКОВАНИТЕ ПРОЗОРЦИ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПОДУСПЕЯ ДА НАДНИКНА, В ТОВА ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ НА СПОМЕНИ. А ТРАМВАЯТ БЯСНО ТРОПОЛЕШЕ, ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТОПРИЕМНА НОЩ. НИКОЙ НЕ ГО БЕ ГРИЖА, ЧЕ НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА - В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН, ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ И ТЪГА ЧОВЕК, ПОПРЕХВЪРЛИЛ СРЕДНА ВЪЗРАСТ, СТИСНАЛ КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА СТРЯХА НА МЕЧТИ. ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ.

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА; РАБОТАТА С КОЯТО СЕ БЯХ ЗАЕЛ, ТЕЖКО СЕ ЗАТЯГАШЕ. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА ОТСЪСТВАХА, ЗАЛУТАНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА. ЗАСЕДАНИЕТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯТ ДОСТОВЕРЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ, ПОРАДИ ЛИПСА НА КВОРУМ, А ПО-СКОРО ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС, ЕЖЕДНЕВНО СЕ ОТЛАГАШЕ. ЯВЯВАШЕ СЕ САМО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ, И ПЛОСКА БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ; СЕКРЕТАРКАТА - СНАЖНА РУСКИНЯ С КУП ВИДЕОКАСЕТИ В РЪЦЕ; И МОЯ МИЛОСТ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, В СЛУЧАЯТ, ЛИЦЕ-ЛАИК ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГАШЕ, ДА ПОДНЕСЕ КРАЙНИЯТ ВЕРДИКТ. ВЕНЕЦЪТ-РЕШЕНИЕ, НА ОБСЪЖДАН СБОР ДЕЛИКАТНИ ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ. ТО СЕ ЗНАЕ, ВЕДНАГА ЗАКЪСАХ ЗА КВАРТИРА. ХОТЕЛИТЕ БЯХА СМЪРТОНОСНО СКЪПИ. КВАРТИРИТЕ ОТДАДЕНИ ПОД НАЕМ. РОДНИНИТЕ НЕДОСТЪПНИ ДОРИ ПО ТЕЛЕФОН. НО ПЪК СТУДЕНЦИЯТА СЕ ОКАЗА НА ВИСОТА. В СТУДЕНТСКАТА МЕНЗА; ЕСТЕСТВЕНА СТОЛОВА ЗА НЕХРАНИМАЙКОВЦИ МОЙ КАЛИБЪР; ОТ ДУМА НА ДУМА, ПОЛУЧИХ ОГРОМЕН МЕСИНГОВ КЛЮЧ ЗА ТЕЖКИЯ СТАРИНЕН КАТИНАР, ЗАКЛЮЧИЛ СТАРИЯ ПОЛУОБИТАЕМ КАНТОН ТАМ, КРАЙ ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕКОСЯВАЩА МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА В СЪРЦЕТО НА МНОГОЛИКИЯ, ШУМЕН, ПОНЯКОГА ВЕСЕЛ, ВИНАГИ УГРИЖЕН ГРАД. .
- ОБОРОТНА КВАРТИРА, - ПОЯСНИ ПОЛУПОЗНАТОТО МОМЧЕ ОТ БЕЛОГРАД, - ОТ ТОВА ИЗКАРВАМ НЯКОЙ ЛЕВ. КАТО СИ ТРЪГВАШ МАЕСТРО, - ПОДЧЕРТА, А АЗ НЕВИННО ПИПНАХ СВОЯТА ДЪЛГА БЯЛА БРАДА, - ОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ВАРЕЛА С НEФТ. ЧАО! !
- АБЕ, ЧАО! - ПРОМЪНКАХ КИСЕЛО В ОТВЕТ. .
ДОРИ НЕ ВДИГНАХ ГЛАВА ОТ ВКУСНОТО МЕНЮ. ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ МЕНЮТО МОЖЕБИ Е ВКУСНО, НО ПЪК БЕЗОБРАЗНО СКЪПО. ПРИБРАХ ДВЕ ИЗЛИШНИ ЗЕМЕЛКИ В ДЖЕБ. И ПОЕХ, ПРЕЗ УЛИЦИ И ПРЕЗ ПЛОЩАДИ, РАЗМАХВАЙКИ ЧЕРНО КАРТОНЕНО КОМАНДИРОВЪЧНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. ДАЛИ НЕ БЯХ ПРЪВ ПЪТ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ?

БЕ ПАДНАЛ ХУБАВ, КАКТО НИКОГА, ДЪЛБОК СНЯГ. СТУДЪТ ЗАСКИМТЯ В УШИТЕ МИ.
НАВЛЯЗОХ БЕЗСТРАШНО В ЗАСКРЕЖЕНАТА ГОРА. ПТИЦА СКОКНА - ПОСИПА МЕ СНЯГ. ЗАКЪСНЯЛ ПЕТЕЛ ПРОПЯ, ПА ЗАМЛЪКНА. КУЧЕ ЛАВНА, ШМУГНА СЕ В НОЗЕ. ТРАМВАЙ ПРОСЪСКА - УДАРИ ЗВЪН. ПО ПРОЗОРЦИТЕ МУ ТЪМНЕЕХА ЛИЦА НА ОКЪСНЕЛИ ПЪТНИЦИ.
КРАЧЕХ НАПРЕЧНО. КАРАХ ПЕШ. НА СТАНЦИЯТА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ, ОТДАВНА НЕ СПИРАТ НИКАКВИ ТРАМВАИ. ТЕ ПРОСТО ПРОФУЧАВАТ. БЕЗГРИЖИЕТО Е ИЗКОРЕНЕНО. СТАРОМОДНАТА СТРЕЛКА Е ПОТЪНАЛА В РЪЖДА. НО ДОМЪТ, ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА. ЩОМ СЪЩЕСТВУВА, - КАЗВАХ СИ И СИ МЪРМОРЕХ, - НЯМА КАК ДА НЕ ДОСТИГНА. ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА НЕУСЕТНО ИЗНИКНА ИЗ МРАКА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА ОТ БЕЛОГРАД, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ. ДА, ДА, ДА, КАЗАХ СИ, КЪЩАТА ВСЕ ОЩЕ Е НА СВОЕТО СИ МЯСТО. ТРАМВАИТЕ ХАРЕСВАТ ЗАБЪРЗАНИ ДА ПРОФУЧАВАТ, А ХОРАТА ДОРИ НЕ ХВЪРЛЯТ ПОГЛЕД ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО Е НЕПОКЛАТИМА. ТАМ, В СРЕДАТА НА МЛАДАТА ГОРА.

СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА, СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ОТКЛЮЧВАН. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА, КАТО ОТВАРЯНА НИКОГА. СТЪПКИТЕ МИ ПРОКЪНТЯХА ПО КАМЕНИЯ ПОД. ОКАЗАХ СЕ В ПРЕДВЕРИЕ ИЗПЪЛНЕНО, С НИКОМУ НЕНУЖЕН БАГАЖ, С ИЗПАРЕНИЯ НА АЛКОХОЛ, С ХАРАКТЕРНА МИРИЗМА НА ПУРИ. ЗНАЧИ, С АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. НЕЧИЕ НЕОБЯСНИМО ПРИСЪСТВИЕ, НЯКЪДЕ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И ИЗПЛАШИ.ПРЕПЪНАХ СЕ В ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ. ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ. ПОМЕЩЕНИЕТО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОДСВИРНАХ С УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ. ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ. КЪЩАТА ТРЕП-НА И ОТНОВО ЗАМРЯ. ХА СЕГА, КАЗАХ СИ, ХА СЕГА ДЕ. . . .

ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ – ЕДНА ПОДИР ДРУГА - ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, СЯКАШ ЗАЛОСТЕНИ ВРАТИ. ЕДНА ОТ ТЯХ СЕ ОКАЗА НЕЗАКЛЮЧЕНА. ХУБАВО ЧИСТО ЛЕГЛО. БУМТЯЩА ТЕНЕКИЕНА ПЕЧКА. ОГРОМНА ЧЕРТОЖНА МАСА. КУПИЩА ЧЕРТЕЖИ. РАЗНЕБИТЕНО ПИАНО. ДОКОСНАХ НЕГОВИТЕ КЛАВИШИ И ПИАНОТО СЕ ОТЗОВА. ПОД ПРОЗОРЦИТЕ ПРОФУЧА ТРАМВАЙ. КЪЩАТА ТРЕПНА, КАТО ПО НАВИК. ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. МУШНАХ СЕ ПОД ЗАВИВКИТЕ, ПРЕБИТ ОТ ПЪТ. ПОЛОЖИХ РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА ЧУВСТВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ САМ, ЧЕ СЪМ В БЛИЗОСТ НА ЧОВЕК ИЗЛЪЧВАЩ НЕОПИСУЕМА ТЪГА, НО И БЕЗКРАЙНО НАСМЕШЛИВА РАДОСТ. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО МОЙ, ТОЛКОВА ЧУЖД. ЗАВИХ СЕ ПРЕЗ ГЛАВА. В СЪНЯТ МИ ПОБЯГНАХА СПОМЕНИ. О ВРЕМЕНА, ЗА ВСЕКИГО ПРОКЛЕТИ - ЗАВИНАГИ СВЕЩЕННИ! ОТ ВАС БИ МОГЛО ДА СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. .
МАЛКО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, ЕДНО ТОПЛО ГЪВКАВО ТЯЛО СЕ ШМУГНА ПОД ПРОТЕСТИТЕ МИ НА ЗАКОСТЕНЯЛ ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВО. ОБЕЗУМЯЛО ПЛАМНА, ИЗЛЪЧИ НЕСМЕТНА ТОПЛИНА. РАЗЛЯ СЕ ВЪРХУ МИ. И, БЕЗ ДА МЕ ПИТА, МЕ ПРИОБЩИ. СТАЯТА СЕ ОЗАРИ ОТ ЕДВА ДОЛОВИМА ТРЕПТЯЩА СВЕТЛИНА, НО ТОВА ТРЯБВА ДА Е БИЛО ОТБЛЯСЪК ОТ ПРЕМИНАВАЩИ ТРАМВАИ. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА БЕ ТОЛКОВА ЖЕНСТВЕНО, АРОМАТЪТ МУ ТАКА НЕДОСТИЖИМ, ЧЕ МИ ИДВАШЕ ДА ЗАКРЕЩЯ ОТ МЪКА. КРЕСНАХ СЪС ВСЕ СИЛА, А СТОНЪТ МИ БЕ ИЗПЪЛНЕН С ЧУЖДА ОБИЧ. ОЩЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЯХ ДА СТОРЯ ТЪЙ, ЧЕ СТУДЕНТЪТ ДОВЕРИЛ МИ БРОНЗО-ВИЯ КЛЮЧ ОТ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КВАРТИРА, ДА ПОПАДНЕ НА ПЕЧЕЛИВШО РАБОТНО МЯСТО ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА, КЪДЕТО ТЕЧЕ КРИЗА ЗА ЕВТИНИ ГАВАЗИ. НА СТУДЕНТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОМАГА - НЕ ЛИ!?! ?

И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ НА МИСЪЛ И НЕМИСЪЛ, ТЯЛОТО МИ БЕЗПОЩАДНО ПИЕШЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНА, НЕИЗВЕСТНО КОМУ, ЛЮБОВ. ЛЮБОВ И ОБИЧ, КАКВИТО ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ БИ МОГЛО ДА СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА ПРАВЕШЕ, ДА НЕ ЧУВАМ ТРЯСЪКЪТ НА СРЕДНОЩНИ ТРАМВАИ, КРЯСЪЦИТЕ НА ПОБЪРКАНИ ОТ СТРЪВ ПЕТЛИ, ЛАЯТ НА БЕЗДОМНИ ПСЕТА, ВИКОВЕТЕ НА ОТЧАЯНИ ПИЯНИЦИ ПРИЕЛИ ГОРАТА НАМЕСТО ДОМ. ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ И АЗ ВСЪЩНОСТ НИКЪДЕ СИ НЯМАМ СОБСТВЕН ДОМ. ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ НИЕ ОБИТАВАМЕ ОТ НЕМАЙ - КЪДЕ, ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ НАРИЧА ДОМ.
НАКРАЯТ, КАПНАЛ ОТ УСЪРДИЕ, ПАДНАХ, ПРИМРЯХ, И ЗАСПАХ. .

РАЗБУДИ МЕ, НЕСТРОЙНА ПЕСЕН. НЕПОЗНАТА ЖЕНА БЕ ОТМАХНАЛА ЗАВЕСИ, БЕ ОТХВЪРЛИЛА КЕПЕНЦИ. ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ НАХЛУВАШЕ РАННАТА СПРИЯ НА ПЪРВИЯ ЗИМЕН ДЕН НА ДВЕХИЛЯДНАТА ГОДИНА ОТ ХРИСТА. НАВЯРНО НАЙ-КРАСИВИЯ И ИСТИНСКИ ЛИЧЕН ДЕН, В МОЯТ МАЛЪК, КРОТЪК, НЕЩАСТЕН, ПОДЧИНЕН НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛАКОНИЧЕН ЖИВОТ НА СТАРО ПРОВИНЦИАЛНО ПСЕ ЗА ВСИЧКО. ПРИЗОВАНО, ДА ДАДЕ РЕШАВАЩОТО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ, (ИКОНОМИИ, БРАТ, ИКОНОМИИ!), НА ПРОИЗВОЛНО ПОДБРАН ЛАИК В СИСТЕМАТА НА ПРОГРАМИРАН МОЗЪЧЕН ЩУРМ. ПРЕДНАЗНАЧЕН, ДА ОБНОВИ НЕЧИИ СХНАЩАНИЯ ЗА ПРЪКВАНЕТО НА СВЕТА, ПО ТЕЗИ ЗЛАЧНИ ДО СМЪРТ ЗАГАДЪЧНИ МЕСТА. НЕЩО КАТО НИЩО, А ПО-ТОЧНО, БЛЕДО ПОДОБИЕ НА ИЗВЕЧНИЯ ПРОБЛЕМ С ПОТОПА. (ISO-90001-БГ “БАЛКАНСКА ПОВТОРЯЕМОСТ”.) ПОВТОРЯЕМОСТ НА ХОРА И ЯВЛЕНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА СЕ ПРЕДВИДИ ДОСТОВЕРНО. ЗА ПРЕД КАМЕРИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА МЪТЯ, ЧЕ НЕ ПОДОЗИРАМ АБСОЛЮТНО НИЩО. ДОКАТО СИ ТРАЯ, С ЛЕТЯЩ МИКРОФОН В РЪКА. ТАМ НЯКЪДЕ, В ПРЕПЪЛНЕНАТА С ВИСОКОПЛАТЕНИ МУТРИ ВЕЛИКОЛЕПНО ОХРАНЯВАНА ЗАЛА, СРЕЩУ ХОТЕЛ “ПРИНЦ БЕРЛИН”. ЗА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ПОДЧЕРТАНО НАИВНО ДА ИЗРИГНА, (В НАУЧНО ПОСТАНОВЕН МОМЕНТ – ГЛЕ’Й ТИ!), МОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА НА ЗАТЪПЯЛ ОТ ПИЯЧКА КРАЙБРЕЖЕН ГЛУПАК. УЧТИВО ОЧЕРТАН В ТЕКСТА НА ОТГОВОРНИЯ СЦЕНАРИЙ, КАТО “СПЕ - СЛУЧАЕН ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ЕЛЕКТОРАТ - СПЕ”. ЗАБЪРСАН ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, ПО МЕТОДА НА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, (ХА ДЕ!), ТОЧНО СРЕД НОЩ. ЗАЕДНО С ЕДНА ОТ ЛИКЬОСАНИТЕ РЕСТОРАНТСКИ МАСИ, (А ПА СТИЛОВИ!?!), ПРЕД КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ" В БЕЛОГРАД. ДОКАТО ЧЕРНОМОРСКАТА БТРА ЗАКАЧЛИВО ПОВДИГА КЪСИТЕ ПОЛИ НА ЖЕНУРЯТА, ЧАК ДО СЕМПЛИТЕ ИМ ПРАШКИ. САМОТЕН ВПИЯНЧЕН БРЕГОВИ ГЛУПАК, ОКАЗАЛ СЕ ЕДИНСТВЕН ПОДХОДЯЩ ДЪРДОРКО И ДОКАЗАНО НЕПРЕДПАЗЛИВ ХВАЛИПРЪЦКО, ПО БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН - ОТ РЕЗОВО ДО ДУРАНКУЛАК. НЕУСПЯЛ ДА ДРАСНЕ ОВРЕМЕ НАДАЛЕЧ ОТ СТОЛИЧНИТЕ АНКЕТЬОРИ. БЕЗ ДОРИ ДА Е ПИЯН, КАКТО СЕ ПОЛАГА. (ДА БЪДЕ - ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ. ДА НЕ БЪДЕ - ИЛИ ДА БЪДЕ . . .) ЩОМ НЯКОЙ НЯКЪДЕ ВЕЧЕ ГО Е ВЪРШИЛ, ЩО ДА НЕ БЪДЕ ПОВТОРЕНО - И НА БАЛКАНИТЕ? ВАЖНО Е, ДА ИМА ВНОСНА МЕТОДОЛОГИЯ. ОСТАНАЛОТО Е КОЛАЙ РАБОТА. ЛЕСН О.

ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ АБСОЛЮТНО ГОЛА, А ТОВА ХАРЕСВА НА ИСТИНСКИТЕ МАРИМАНИ. ПОРАДИ ТОВА – НЕ ДОТАМ ПРИДРИЧИВИ. ТЪНКА; ПРОЗРАЧНА И НЕНУЖНА, А ОГРОМНА; НОЩНИЦА, ЛЕТЕШЕ ОКОЛО ТАЗИ СЛУЧАЙНО МОЯ – АБСОЛЮТНО НЕПОЗНАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА; В РИТЪМА НА НЕИЗВЕСТНА ПЕСЕН. ОТ ТОВА, ЖЕНАТА ИЗГЛЕЖДАШЕ ПТИЦА. НО ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД. НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ПЕЕШЕ СВОЯ ПЕСЕН, И ТАНЦУВАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ТАНЦ. А ТОВА БЕ; И МОЯ ПЕСЕН, И НАВЯРНО МОЙ СОБСТВЕН ПОСЛЕДЕН ТАНЦ. ПЕСЕН И ТАНЦ, КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ПОВТОРИ. ЗАЩОТО ПОДОБНА ПЕСЕН, И ПОДОБЕН ТАНЦ СЕ РАЖДАТ ИЗЕНАДВАЩО ВНЕЗАПНО НАДЪЛБОКО В НАС. ЗА ДА УМРАТ ЗАЕДНО, СЪС СПОМЕНЪТ ЗА ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЯХ. ЖЕНАТА ТАНЦУВАШЕ ПОД ИСКРЯЩИЯ ЗИМЕН СТУД, РАЗМАХВАЙКИ ДЪЛЪГ-ПРЕДЪЛЪГ ПРОЗРАЧЕН КАРМИНЕН ШАРФ. ПОТРОПВАШЕ РИТМИЧНО С НОЗЕ. ПОЧУКВАШЕ, ПО РАЗСТРОЕНОТО ПИАНО, БЕЗСМИСЛЕНИ ТОНОВЕ НА НЕРОДЕНА ПЕСЕН. СПУСКАЙКИ СЕ КАТО ХИЩНА ПТИЦА ВЪРХУ КЛАВИШИТЕ. С ТАКАВА ЛУДА РАДОСТ И ХЪС, КАКВИТО НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДАТ ВМЕСТЕНИ В НИКАКЪВ РИТМИЧЕН ТАКТ. УЗАПТИШ ЛИ НЯКОГО, КАК БИ МОГЪЛ ДА ИЗПИТА НАСЛАДА И РАДОСТ? ЖЕНАТА ТИЧАШЕ С МАЛКИ БОСИ НОЗЕ ПО ЛЪСНАТИЯ ДО БЯЛО ПРОСКЪРЦВАЩ ДЪРВЕН ПОД, ДОКАТО ПОДЪТ ПРОПЛАКВАШЕ КАТО НЕСПРАВЕДЛИВО ПРЕНЕБРЕГВАН, ИЗНЕНАДВАЩО УДОВЛЕТВОРЕН, ЗАСТАРЯВАЩ МАРИМАН. .

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. СРЕДАТА НА ГОДИНИТЕ ТЛЕЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ВЪРХУ НЕЙНОТО ЛИЦЕ, КОЛКОТО ВЪРХУ ЕДРАТА, ПРОРЯЗАНА, ИЗПОСТАЛЯЛА МРАМОРНА ГРЪД. НЯКОГА ПРЕКРАСНО ЩРЪКНАЛА - УХАННО МЛАДА. СВЕЖОРОЗОВА ТВЪРД. НЯКОГА ДЕТИНСКИ НЕВЕЖА – ПОТРЕПВАЩА ПРИ ПОГЛЕД, ПРОПЛАКВАЩА ОТ ИЗНЕНАДВАЩО ИЗЦЕДЕНА БОЛКА. СЕГА ГРЪД МАЙЧИНА, ОПИТНА ЛИ – ОПИТНА, ОТ КАКВО ЛИ НЕ ГРЪД. ОТЪРВАЛА СКАЛПЕЛ ПО ЧУДО. МЪРТВО ЛЮШНАТА, ОКОЛО ТЯЛО ВСЕ ОЩЕ ГЪВКАВО, ВСЕ ОЩЕ АРОМАТНО, ВСЕ ОЩЕ КАРАМФИЛ, КАНЕЛА И ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕЙ-ЖИВОТ. ОБСИПАНО С ЕДВА ВИДИМИ ЛУНИЧКИ. С ПОСЕВ НА ИЗМАМНИ БРЪЧКИ. ОТЧАЯНО ПРЕДЧУВСТВАЩО И ПОДЛУДЯВАЩО МЪЖА. ПРОБЛЯСВАЩО СЪС СРЕБРИСТОИСКРЯЩИ НАПОМАДЕНИ, ОГРОМНИ, КАТО ЦИФЕРБЛАТ НА ЧАСОВНИК, КАРМИНЕНИ ЗЪРНА. НЕДООПОЗНАТА ПТИЦА - МОРНА ОТ ЖИВОТ. ЛИТНАЛА ЗА ПОСЛЕДНО С ОПАШКА НАПРЕД, КЪМ БЕЗУМНО ТВЪРДА НИЧИЯ ЗЕМЯ. КЪДЕТО ДА ПАДНЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕРОДИ. И СЯКАШ, ОТНОВО БЕ ЛЯТО. А ПОСЛЕ, ОТНОВО БЕ ЕСЕН. И СЯКАШ, ОТНОВО СЕ ВДИГАХА И КРЪЖАХА, БЕЗ УМОРА И БЕЗ МИСЪЛ, БЕЗБРОЙ ПУХЕСТИ ГЛУХАРЧЕТА НАД ДАЛЕЧНАТА КАРВУНСКА СТЕП, РАЗНАСЯЩИ СЕМЕ ДО ОБШИРНИЯ ЛЪЖОВЕН СТОЛИЧЕН СВЯТ.
ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ; ПЛАВАШЕ ЛИ ПЛАВАШЕ; ВСРЕД ЯРКОСИНИЯ БЛЕСТЯЩ НОВОГОДИШЕН ЗИМЕН ДЕН. ИЗЛЪЧВАЙКИ ЖЕЛАНИЕ - ДА СКОКНА И ПОДЕМА - НЕЙНИЯТ БЕЗПОДОБЕН ЛУНАТИЧЕН ТАНЦ? ИЗИСКВАЙКИ, ДА РАЗПЕЯ НЕЙНАТА БЕЗУМНА ПЕСЕН? А ПОДИР ТОВА, ДА ХУКНА ПРЕЗ СВЕТА СЪС САК ЗА ПЕПЕРУДИ В РЪЦЕ, ЧАК ДО ВИСОКИЯ БРЯГ НАД МОРЕТО.
ЖЕНАТА МЕ УСЕТИ БУДЕН. ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА. ВИЖДАХМЕ СЕ ЗА ПРЪВ, И ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ. НИМА ПРОЗРЯ, ЧЕ СЪМ САМО ЕДИН ХАРЕСВАН ЗА ЛУДОРИИ ПРИСТАНИЩЕН ПРОЙДОХА? 
ЖЕНАТА ЗАХВЪРЛИ С ЯРОСТ АЛЕНИЯТ ШАРФ ВЪРХУ МИ. ОТСТЪПИ ЛУДО ТАНЦУВАЩА НАЗАД. ОБЛЕГНА СЕ НА ПИАНОТО, А ТО ПРОПЛАКА ЗА ПОСЛЕДНО. БЛЪСНА ВРАТАТА. ПРЕКОСИ КОРИДОРЪТ, ПЪРГАВО ПРЕСКАЧАЙКИ НАТРУПАНИТЕ, НИКОМУ НЕНУЖНИ, ВЪРЗОПИ БАГАЖ. ЗАД ОТСРЕЩНАТА ВРАТА ЕДНО РЕЗЕ ХЛОПНА. ТОГАВА, СЕ РАЗНЕСЕ ПЛАЧ НА ДЕТЕ.

СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ. ЗНАЧИ, ВСИЧКО ТОВА НЕ БЕ СЪН. НЕ БЕ СМЪРТТА. НИТО ДОРИ ЛЮБОВТА, А НЕЩО ОЩЕ ПО-НЕТРЕЗВО, РЕЗУЛТАТ НА СЪДБОВНИ ЛЪЧЕНИЯ, ТАИНСТВА И МИТАРСТВА. ПОРОДЕНО ОТ ОСОБЕНИЯ РИТЪМ, НА НАШИЯ ИЗПЪЛНЕН С ГНЯВ И НЕДОИМЪК ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ЦИФРОВ ДЕН, НА ВЕЧНИ ГРИЖИ, И БЕЗКРАЙНИ ПРЕПИРНИ И НЕВОЛИ. КАКТО НИКОГА СЪВЪРШЕНО РЕГИСТРИРАНИ. СВЕТКАВИЧНО АНАЛИЗИРАНИ. БЕЗНАДЕЖДНО ДЕТЕРМИНИРАНИ. МОДЕРНО ПРОГНОЗИРАНИ. СКОРОСТНО ЗАПАМЕТЕНИ. НЕЗАБАВНО ЗАСЕКРЕТЕНИ. И ПОРАДИ ТУЙ, ВСЕ ПО-ТЕЖКИ, ВСЕ ПО-БЕЗСЪРДЕЧНИ, ПОДЛИЧКО ЖЕСТОКИ. ВСЕОБЩА СВЕТОВНА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ, ПОЛЕГНАЛА КАТО ПРОКЛЯТИЕ, НАД ДРЕВНИЯ ЛЪЖОВЕН БАЛКАНСКИ СВЯТ. ПРЕВРЪЩАЙКИ ГО, В БЕЗПОЛЕЗНИ ПОТОЦИ ЕЛЕКТРОННИ СИГНАЛИ. КОЛКОТО ДА ГО КАПИЧНЕ ОКОНЧАТЕЛНО. СВЕТОВНА ЕЛЕКТРОНИЗИРАНА БЕЗПОМОЩНОСТ, ДОСТЪПНА ВСЕКИМУ, ПОНЯТНА НИКОМУ. ЩО ДА КАЖЕМ ЗА НАБЕДЕНИЯ ЕКСПЕРТ-ЛАИК ОТ КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ” В ПРИМОРСКИ БЕЛОГРАД? ЗАДЪЛЖЕН ДА ДАДЕ ОКОНЧАТЕЛЕН ВЕРДИКТ, ЗА ПОРЕДНАТА БАЛКАНСКА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА? САМО ЗАЩОТО Е ЖАЛЪК ЕСГРАОНСКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМА, КОЯТО ЕДВА ЛИ ИМА ХАБЕР ОТ НЕЩО ПО-СЪЩЕСТВЕНО, ОСВЕН ОТ КИЛОМЕТРИЧНИ ИЗБИРАТЕЛНИ ЛИСТИ. ЗАХВЪРЛЕН ОТ ВСЕ ТАЗИ СЪЩАТА ВСЕБАЛКАНСКА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ; ВИНАГИ ВСЕОБЩА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЕЗДЕСЪЩА; ПО УЛИЦИТЕ НА НАЙ-ЗНАМЕНАТЕЛНАТА ПРЕДНОВОГОДИШНАТА НОЩ ОТ ХИЛЯДА ГОДИНИ НАСАМ.
А ДЕТЕТО, В СЪСЕДНАТА СТАЯ ПЛАЧЕШЕ, ТА СЕ КЪСАШЕ. НАМЕТНАХ ХАЛАТ. ИЗЛЯЗОХ В КОРИДОРА. ПРИЛЕПИХ УХО КЪМ ВИСОКАТА СТАРОМОДНА ДЪБОВА ВРАТА. ОТКРИХ, ЧЕ ЗАЕДНО С НЕГО СТЕНЕ, СКИМТИ И ПЛАЧЕ, И НЕПОЗНАТАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА. .
- СВИРИ, - ПРОПЛАКВАШЕ ЖЕНАТА, - МОЛЯ ТЕ СВИРИ . . . . . .
ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ЗАГЛЪХНА. НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ ОТ ЦИГУЛКА ИЗПЪЛНИХА НОЩТА, ОГЛАСИХА КЪЩАТА, ВТУРНАХА СЕ ПО ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЛАК, РЕШИЛ ДА ГИ ДОГОНИ, ЗАГЛУШИ, УНИЩОЖИ И ПРЕМАЖЕ. .
СВИХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЙ БИ РАЗБРАЛ ЖЕНИТЕ? ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СА СЪТВОРЕНИ ЗА КАКВО ЛИ НЕ. ДРУГ ПЪТ ВИЖДАМ, КАК ДОКРАЙ СА НЕОБЯСНИМИ. ВСЪЩ-НОСТ, КОЛКО БАЩИ И МАЙКИ ЖИВЕЯТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДЕЦАТА СИ? НИМА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ НЕ ПОДУСПЯВАТ? БАВНО ПРИБРАХ СВОЯТ БАГАЖ. В УСТАТА МИ ГОРЕШЕ ГОРЧИЛКА ОТ ТЮТЮН. ТАКА ОБИЧАМ ХАВАНСКИ ПУРИ. ОБЛЯКОХ СЕ НА ДВЕ, НА ТРИ. ИЗЛЯЗОХ ТИХО И, НА ПРЪСТИ. НАДЯНОХ КАТИНАРЪТ ВЪРХУ ДВЕТЕ БРОНЗОВИ ХАЛКИ, А ТОЙ СЕ РАЗСМЯ С РАЗОЧАРОВАНИЕ НА ЧОВЕК, ПОСТИГНАЛ, ЗА ДА ЗАГУБИ. НЕ, НЕ ОСТАВИХ КЛЮЧА, НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ПОД ВАРЕЛА С НЕФТ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ТРАМВАЙНИТЕ РЕЛСИ. ЗА ДА МОЖЕ ИДЕЩИЯТ ТРАМВАЙ, ДА ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МУ. ЗАЩОТО ТАМ, В САМОТНИЯ ТЪЖЕН, ЗЕЛЕНОБОЯДИСАН, ЗАРЯЗАН ОТ ЖИВО И МЪРТВО СТАРИНЕН ТРАМВАЕН КАНТОН, В СЪРЦЕТО НА ОГРОМНИЯ БЕЗМИЛОСТИВ ГРАД - ВСЪЩНОСТ НА КРАЯ НА СВЕТА, БЯХ ЗАКЛЮЧИЛ ПОСЛЕДНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В МОЯТ ОТДАВНА ПРЕПОЛОВЕН ЖИВОТ, НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПАУПЕР. НО ДА! ОТ КАК СЕ ПОМНЯ, БЕЗПЛАТНО РАЗДАВАМ ЩУРИ ИДЕИ ЗА МОЗЪЧЕН ЩУРМ, НАСРЕЩУ ЧАША КАФЕ А-ЛА-ТУРКА, В КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ". ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, В ДРЕВЕН БЕЛОГРАД. ИДЕИ, С КОИТО НЕ СЕ ЗАЕМА НИКОЙ. ОТ ПРАКТИКАТА Е ИЗВЕСТНО. БЕЗПЛАТНОТО – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗЛИЗА ПРЕКАЛЕНО СКЪПО. .

ТРЪГНАХ НАДОЛУ КЪМ ГРАДА, КРАЧЕЙКИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. РАЗМАХВАЙКИ КУФАРЧЕТО СЪС СЦЕНАРИЯ ЗА ПРОКЛЕТИЯ МОЗЪЧЕН ЩУРМ, („ТHE BALCAN BRAIN STORM SCRIPT № 101089“.), В РЪЦЕ. КЪДЕТО, ЧЕРНО НА БЯЛО, С ПОЛУПРОЗРАЧЕН ЖЪЛТ МАРКЕР БЕ ОТБЕЛЯЗАНО, КОГА ДА СЕ ВЪЗХИТЯ, (И КАК!?!), КОГА ДА СЕ НАМЕСЯ, (И КАК!?!). И ИЗВИНЕТЕ, КАКВО ТОЧНО СЛЕДВА ДА ВЪЗКЛИКНА, (И КАК!?!). ЧЕ ДАНО СТАНАТ ОКЕЙ НЕЩАТА НА ДЪРЖАВАТА, БЕЗ ДА ОСТАНАТ ОСКЪРБЕНИ НАСТРЪХНАЛИТЕ ОТ ВЕКОВЕ ЗА МЪСТ БАЛКАНСКИ НАРОДИ. ВСИЧКО, ВСИЧКО, ВСИЧКО БЕ ПРЕДВИДЕНО В ТОЗИ СЦЕНАРИЙ, НЕОБХОДИМОТО БЕ НАЙ-ОТЧЕТЛИВО МАРКИРАНО В ЦВЯТ, И ГРИЖЛИВО ПОДЧЕРТАНО. БЯХ ГО НАИЗУСТИЛ – НЕГОВАТА ВЯРА. ВМЕСТО ОНОВА ПОПУЛЯРНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО БЕЗ ДА Е ЗАБРАНЕНО – ОТДАВНА НЕ СЕ ЧУЕ. САМО ЕДНО НЕ БЕ ОПИСАНО В ТАЗИ ПОДВЪРЗАНА В ТЕЖКА КОЖА КНИГА. НА КАКВА ЖИВА ПАРА, (И КОГА!?!),СЛЕДВА ДА РАЗЧИТАМ. СЛЕД КАТО ТОЗИ ПОРЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФАРС ЗАВИНАГИ ПРИКЛЮЧИ. КАКТО И, КАКЪВ БАКШИШ БИХА ПОЛУЧИЛИ ОСТАНАЛИТЕ НАРАСТВАЩИ В БРОЙ ИНТЕЛЕКТУАЛ-ЗАГУБЕНЯЦИ КАТО МЕН. КОЛКО МУ Е, ДА ОБУЕМ ЧИЗМИ. .

ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ ПРОСКЪРЦА С ВНЕЗАПНИ СПИРАЧКИ. ВАТМАНЪТ ПЪРГАВО СКОКНА. ВДИГНА КЛЮЧЪТ ПРЕД ОЧИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВО. ПОТЪРКА ОГРОМНИЯТ МЕСИНГОВ КЛЮЧ ПО БРАДАТА ЗА КЪСМЕТ. ВПЕРИ ПОГЛЕД В НЕДАЛЕЧНИЯ КАНТОН. ЗАКЛАТИ ЗАКАНИТЕЛНО ГЛАВА. И, ПУСНА КЛЮЧЪТ В БЕЗДЪННИЯ ДЖЕБ НА СЛУЖЕБНАТА СВОЯ ДРЕХА. ВИДЯХ ЛИЦЕТО МУ, ДА ПРОФУЧАВА ПОКРАЙ МЕН. ВЪРХУ НЕГО БЕ ИЗПИСАНО ТАКОВА БЕЗУМНО ЩАСТИЕ, ЧЕ НАПРАВИ ДА СЪЖЕЛЯ И ЗАВИДЯ. ПРОДЪЛЖИХ, БЕЗ ДА БЪРЗАМ, ПО ТРАМВАЙНИТЕ ТРАВЕРСИ НАДОЛУ, КЪМ СТОЛИЧНИЯТ ГРАД, КЪДЕТО ДУМАТА МИ ЩЕШЕ ДА СЕ ЧУЕ ЗА ПРЪВ, А НАВЯРНО И ЗА ПОСЛЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПЪТ. СТИСКАХ В ДЖЕБ КАРМИНЕНИЯТ ШАРФ. СЪКРОВЕНА ПЛЯЧКА, ОТ НАЙ-ИСТИНСКАТА НОЩ В ЖИВОТА, НА ЕДИН ПРИСТАНИЩЕН ГАМЕН. ИСТИНСКИЯТ КЛЮЧ, ОТ ИСТИНСКИЯ ДОМ, НА МОИТЕ НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ.
End/05.04.2015.-Revised.