ПУМПАЛ И ТУПАЧ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

СЕМЕЙСТВОТО, РЯДКО ХОДЕШЕ НА ГОСТИ. ПРЕПОЧИТАШЕ, ДА СИ СТОИ У ДОМА, ДА СЛУША РАДИО. РАДИОАПАРАТЪТ БЕ ПРЕСТИЖЕН - ПРЕДВОЕНОВРЕМЕНЕН ГЕРМАНСКИ „LUMОPHON”. НА КЪСИ ВЪЛНИ ЛОВЕШЕ СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС. ТАМ ДОМУВАХА РУСНАЦИ. СТАРИЯТ МНОГО СЕ КЕФЕШЕ ОТ ТОВА. А ВОЙНАТА, БЕ НА САМИЯТ ПРАГ. МАГАЗИНИТЕ БЯХА ПРЕПЪЛНЕНИ СЪС СТОКИ. СТОКИТЕ СТРУВАХА ПАРИ. ПАРИ, В БЕЛОГРАД ИМАХА ЕДИНСТВЕНО ВОЕННИТЕ. УМЕЕХА ДА РАЗВЯВАТ ЗНАМЕНА И ПЕЛЕРИНИ; ДОКАТО СЕ ПЪЧАТ СЪС САБЛИ, КОРТИЦИ И ПИЩОВИ; ПО БОГОЯВЛЕНИЕ И ГЕРГЬОВ ДЕН – ДА ПРАВЯТ ПАРАДИ НА КОИТО ПОНЯКОГА ПРИСЪСТВАШЕ И ЦАРЯТ-ОБЕДИНИТЕЛ. ДОБРИ ПАРИ ИЗКАРВАХА НИТОВЧИЦИТЕ ОТ ПЛАВАЩИЯ ДОК, РЕМОНТИРАЩИ КОРАБИ. ТАМ ПАПА, БЕ МАЙСТОР-НИТОВАЧ. РЕМОНТИРАНИТЕ КОРАБИ СЪЩО БЯХА НЕМСКИ. ОСТАНАЛИТЕ? О, ОСТАНАЛИЯТ ИЗВЪН ДОКОВЕТЕ НАРОДЕЦ, БЕ КРОТНАЛ НА СЕЛО. В ПОНЕДЕЛНИК СЕ ТЪЛПЕШЕ НА ПАЗАР. ПОСЛЕ, СИ СЕ ВРЪЩАШЕ ПО НИВЯТА.

ТОЗИ НЕЕЛЕН ДЕН, СЕМЕЙСТВОТО СЕ ЮРНА НА ВИСОКИ ГОСТИ. 
ЗАКЛЮЧИХМЕ КЪЩАТА. МАМАН ПОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ИЗТРИВАЛКАТА-ЧЕРДЖЕ. ТАКА БЕ В ЦЯЛ БЕЛОГРАД. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ОСВЕН ПОЛИТИЧЕСКИ, ПОЧТИ НЯМАШЕ. КАКТО И ПРОСЕЦИ. ВСЪЩНОСТ ПРОСЕЦИ СИ ИМАШЕ. (С УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЕДНОСТ ОТ ОБЩИНАТА.) ДВАМА ПРЕД КАТЕДРАЛАТА, ЕДИН ПРЕД ЦЪРКВАТА „СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА“. ЗА ТЯХ СЕ ГОВОРЕШЕ, ЧЕ СА ОТ ПОЛИЦИЯТА. ЗАОБИКАЛЯХМЕ ГИ, А ТЕ СЕ ХИЛЕХА ВИНОВНО.

ГОСТИТО БЕ, ПО СЛУЧАЙ ИЗНЕНАДВАЩОТО ЦЯЛАТА МАХАЛА ОКОЛО БАНЯ ВЕРГИЕВ В СТАР БЕЛОГРАД, МОЕ ВСТЪПВАНЕ В DEUTCHE SHULE - KINDERGSRTEN. (ХАЗЯЙКАТА НИ БЕ ВЪЗХИТЕНА, ОТ МОИТЕ ИМПРОВИЗАЦИИ НА СЕЛСКА ГЪДУЛКА.) МОМЧЕТО, С КОЕТО СТОЯХ НА ЕДНА УЧЕБНА МАСИЧКА, БЕ СЪС ЗАМОЖНИ РОДИТЕЛИ. ПОКАНАТА БЕ ОПОЗНАВАТЕЛНА И - НЕКА СИ ПОИГРАЕМ С НОВИТЕ НЕГОВИ ИГРАЧКИ; ТАНКОВЕ КОИТО СТРЕЛЯТ, КАМИОНИ КОИТО СЕ ДВИЖАТ, ОБОЗНИ КАРУЦИ В ПОКОЙ, НЕМСКИ СОЛДАТИ ГОТОВИ КАТО НИЩО ДА ПОГИНАТ, САМОЛЕТИ КОИТО НЕ ЛЕТЯТ НО ПЪЛЗЯТ ПО ПОДА; КАКВО ЛИ НЕ. И, МЕЖУ ТЯХ, САМОТЕН САМОНАВИВАЩ СЕ ПУМПАЛ.

НЕ ОБЪРНАХ ВНИМАНИЕ НА ИГРАЧКИТЕ. НАЙ-СЕ-ЗАИГРАХ С МЕХАНИЧНИЯ ПУМПАЛ. А ТОЙ ВЗЕ - ЧЕ СЕ СТРОШИ. (ЕДНО ЗВЪН!?! - ТОЛКОЗ.) ПОИЗПЛАШЕН РАЗРЕВАХ, И НА МЕН ДА КУПЯТ. С ТОВА ГОСТИТО ПРИКЛЮЧИ. ОТ ТОГАВА СЪМ НАЯСНО. ИМА ХОРА С ИСТИНСКИ ИГРАЧКИ. ПУМПАЛИТЕ ИМ - ВИНАГИ СЕ ЧУПЯТ. ИМА ХОРА БЕЗ НИКАКВИ ИГРАЧКИ. ЗА ТЯХ Е ДОСТАТЪЧЕН ОБИКНОВЕН ТУПАЧ ОТ ДЪРВО. ВСЪЩНОСТ ИМА ХОРА ВСЯКАКВИ.

НА СЛЕВАЩИЯ ДЕН, ПАПА СЕ ЗАВЪРНА ОТ РАБОТА, В РЪКА С ДЪРВЕН ПУМПАЛ, КОЖЕНО КАМШИЧЕ, С УМОРНА УСМИВКА НА УСТА.
- ТОВА Е УСТИНСКИ ТУПАЧ!
СЪБРА МОМЧЕТИЯТА ОТ ДВОРА. ИЗЛЯЗОХМЕ НА ПРАШНАТА УЛИЦА "АТАНАС ГЕОРГИЕВ" ПРЕД № 46.. ПАПА НАВИ КАМШИЧЕТО ОКОЛО ПУМПАЛА. КАМШИКЪТ ИЗПЛЮЩЯ. ПУМПАЛЪТ СЕ ЗАВЪРТЯ. И, ФУКНА ПРЕЗ УЛИЦА „БОТЕВА“, КЪМ УЛИЦА „ВЛАДИСЛАВ“.

ЮРНАХМЕ СЕ ДА ГО ДОГОНИМ. ЕКНА ДУХОВА МУЗИКА. ПО УЛИЦА „ВЛАДИСЛАВ“, МАРШИРУВАШЕ ВОЙСКА. А ПУМПАЛЪТ СЕ ШМУГНА МЕЖДУ КРАКАТА НА ВОЙНИЦИТЕ, ОТНЕСЕ РЕТНИК-ДВА, И ИЗЧЕЗНА. 
- НЯМА НИЩО, - ОТБЕЛЯЗА ПАПА, - ЩЕ СИ ОТСТРУГОВАМЕ НОВ. ПЪНОВЕ - КОЛКО ЩЕШ. НАЛИ КАМШИКЪТ, Е У НАС!?! End/28.01.2016.