СРЕДНОЩНИ АРОМАТИ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

To Adam
МЪЖЪТ СЕ РАЗБУДИ СРЕДНОЩ. ТОЙ УСТАНОВИ, ЧЕ МИРИСЪТ НА ЕВТИНИ ЦИГАРИ БЕЗ ФИЛТЪР; ТАКИВА ВСЕ ОЩЕ СЕ ПРОДАВАХА В ТОВА ЗАБУТАНО ПРЕД-ПЛАНИНСКО КЪТЧЕ НА ПЛАНЕТАТА НАРИЧАНА ЗЕМЯ; ОТ КОИТО БЕ ИЗПУШИЛ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ КЪСА ЗА ПРЕЗ СВОЯ МАЛЪК, КЪС, СКАПАН НАПРЕГНАТ БЕЗСМИСЛЕН ЦИГАНСКИ ЖИВОТ, СА ПРОНИЗАЛИ НЕ САМО НЕГОВИТЕ ДРОБОВЕ. НЕ САМО ТЯСНОТО ЖИЛИЩЕ, НО И СТУДЕНАТА ЗИМНА НОЩ, С КОЯТО ТОЙ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ РАЗГОВАРЯ. ЖИВОТ, ЗА КОЙТО ЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ЕТО НА - ВЗЕЛ, ТА СЕ ИЗПАРИЛ. ЗАЕДНО С ТОВА, В МАЛКАТА СТАЯ ТРИ НА ЧЕТИРИ, ПРЕВЪРНАТА В РАБОТЕН КАБИНЕТ, СПАЛНЯ И КАКВО ЛИ НЕ, ВИТАЕШЕ МИРИС НА ПРЯСНО ПРЕПЕЧЕН ХЛЯБ И БОИ. ТОВА РАЗВЕСЕЛИ МЪЖА.

ЕКОЛОГИЧНА ЗИМА, КАЗА СИ МЪЖЪТ ПОЛУГЛАСНО, ХАЙ ДА СЕ НЕВИДИ. ПОСЕГНА ДА ВКЛЮЧИ ОСВЕТЛЕНИЕТО, НО ОСТАНА В МРАК. ТОКЪТ ВТОРИ МЕСЕЦ БЕ ПРЕКЪСНАТ. КОМПАНИЯТА НЕ ТЪРПЕШЕ ДЛЪЖНИЦИ. ДО БОЛКА ЕКОЛОГИЧНО, ПОВТОРИ СИ, ТИХИЧКО НА ГЛАС. ХАЙ ДА СЕ НЕ ВИДИ!

НАДИГНА СЕ ОТ ДИВАНА, ПРЕВЪРНАТ ВРЕМЕННО В ЛЕГЛО И ОСТАНАЛ ЛЕГЛО ЗА ЧЕТВЪРТ ВЕК. ПРЕПЪНА СЕ В ШНУРА НА ТЕЛЕФОНА. ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ СВОЕТО :
“ХАЙ – МАМАТА – ХАЙ!?! . . .”
ОПИПОМ НАМЕСТИ СЛУШАЛКАТА ДО УХО. ПОСЛЕ Я ЗАХВЪРЛИ НА ЛЕГЛОТО. СЛУШАЛКАТА БЕ НЯМА, КАТО КОСМОС. ОПИПОМ ДОСТИГНА ЗАВЕСИТЕ. ВНИМАТЕЛНО ГИ ОТМЕСТИ. В СТАЯТА НАХЛУ КРАСОТАТА НА БЕЗМЪЛВНАТА ЗИМНА КРАЙБРЕЖНА НОЩ.

СПОМНИ СИ 1953. МОРЕТО БЕ ЗАМРЪЗНАЛО ПО ЦЕЛИЯ БРЯГ ПРЕД БЕЛОГРАД, ЧАК ДО УСТИЕТО НА РЕКАТА И ФАР ГАЛАТЕЯ. ДАЛЕЧЕН РОДНИНА, СКИТНИК – ЦИГАНИН, БЕ ТРЪГНАЛ НАПРЕКИ ПРЕЗ ЗАЛИВА. В ПОСОКА НА НЕДАЛЕЧНИЯ ФАР. ЗАКЛЕЛ СЕ – ДА ГО ПОТРОШИ, ЗАЩОТО БИЛ „ЦАРСКИШ УСТАТЪК“. БЕ СТИГНАЛ ДО НИКЪДЕ.

ПРОЛЕТЕС, ТРАЛОВЕТЕ НА РИБОЛОВНИТЕ ТАКИ БЯХА ИЗВАДИЛИ ТЯЛОТО НА БЕДНИЯ НАИВ. ПОЧЕРНЯЛ, ПОЛУИЗЯДЕН ОТ РИБИ, ОТРУПАН СЪС СИНКАВИ МЕДУЗИ, ВСЕ ОЩЕ СЪС ВЪРЗОП СЪЧКИ НА ГРЪБ. ПЪК В ТЯХ - СТАР НЕМСКИ ШМАЙЗЕР С ДВА ПЪЛНИ ПЪЛНИТЕЛЯ – ДОБРЕ ГРЕСИРАН.

ПРЕЗ ОНЕЗИ СТРАШНИ ЛИ СТРАШНИ ГОДИНИ, НА ШИРОКИ ПЕРСПЕКТИВИ И НЕПОНОСИМИ ПРОМЕНИ, ЗА КОИТО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СИ ПРИПОМНЯ, (В ДИСКОТЕКИТЕ - НЯМА КАК ДА СТАНЕ ДУМА!), ЧЕСТО НЯМАШЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК. ПОНЯКОГА ЧАСОВЕ. ДРУГ ПЪТ ДНИ И ДЕНОНОЩИЯ. НО ВСИЧКИ ВЯРВАХА, ЧЕ ТОВА Е ЗА ДОБРО, ЧЕ Е ЗА НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗНАЧИМО ОТ ТЕХНИЯ ЖАЛЪК, НЕЗНАЧИТЕЛЕН, ЖИВЯН ПРЕЗ КУП ЗА ГРОШ ЖИВОТ НА ОСЕДНАЛИ, НЯКОГА СТРАНСТВАЩИ ЦИГАНИ ИМЕНУВАНИ „БАЛХАР“. И, СИ КАЗВАХА:

“НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ, НО КАКВО ЗНАМЕНИЕ – МАМАТА!?!“

ПО-КЪСНО, ГОДИНИ ПО-КЪСНО, ЩЕШЕ ДА ОТКРИЕ ТЕЗИ КРАТКИ ДУМИ В ПИСАНИЯТА НА НЕПОЗНАТ ПИСАТЕЛ, ЗА ДА НЕ ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ЧУДИ ВЪРХУ СЪЩНОСТТА НА ПИСАТЕЛСКИЯ ЗАНАЯТ.

СТАЯТА ЛЕДЕНЕЕШЕ. В ТОЗИ КРАЙБРЕЖЕН ПОЛУСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ГРАД ЗИМАТА, ПРЕМИНАВАШЕ СЯКАШ НАБЪРЗО. ПО-СКОРО ИЗТЪРПЯВАНА – ОТКОЛКОТО ПРЕДОЛЯВАНА. ЖИТЕЛИТЕ, И ДО ДНЕС, ОСТАВАХА ПРИОБЩЕНИ, КЪМ ПРЕНОСИМО ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОТОПЛЕНИЕ. 
(ОТ ЕДНА СТАЯ – В ДРУГА.)
КАКТО НЯКОГА ТЕХНИТЕ ДЕДИ КЪМ МАНГАЛИТЕ С ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА. А ТОК ИМАШЕ ВСЕ ПО-РЯДКО И ОЩЕ ПО-РЯДКО.

ПРЕСКАЧАЙКИ КУПИЩА КНИГИ И РЪКОПИСИ, ПОД ПРИЗРАЧНАТА НЕЗЕМНА ОСВЕТЕНОСТ НА ЗИМНОТО СРЕДНОЩИЕ МЪЖЪТ ПРИСЕДНА; ПРЕД СКОВАНАТА ПРЕД ЕДИНСТВЕНИЯ ЗАСКРЕЖЕН ПРОЗОРЕЦ; ГРУБА МАСА ОТ ДЪРВО, НЕГОВА БЕДНЯШКА СЪДБА И ТВОРЧЕСКА ОРИС. ОТКРИ ПРИЧИНАТА ЗА СВОЕТО ВНЕЗАПНО РАЗБУЖДАНЕ. ЧАШАТА, СЪС ЗАЦАПАНА ОТ БОИ ВОДА, ШУМНО СЕ БЕ ПУКНАЛА. ВОДАТА БЕ ПРОТЕКЛА ПО МАСАТА, ЗА ДА ПРОПИЕ ЕДИНСТВЕНА НЕДОИЗЯДЕНА ФИЛИЯ ПРЕПЕЧЕН ХЛЯБ. И, ОТНОВО ДА ЗАМРЪЗНЕ.

КАКТО ПО ВРЕМЕ НА ГОЛЯМАТА ВОЙНА, ТАКА И ДНЕС, ЧОВЕКЪТ СЕ ХРАНЕШЕ - НАЙ-ВЕЧЕ - С ПРЕПЕЧЕН ЧЕРЕН ХЛЯБ. НАИСТИНА, В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ БЕ ИЗЛЯЗЛА МОДА НА КАКВИ ЛИ НЕ ВИДОВЕ ЛУКСОЗЕН ХЛЯБ. НО, СПОРЕД НЕГО, ТОВА БЕ ЕДИНСТВЕНО ДЕКОРАТИВЕН ХЛЯБ. О, ДА, ДА, ДА, ХЛЯБ - ВЕЧЕ - НО ДО КОГА!?! - ИМАШЕ В ДОВОЛСТВО. ХОРАТА, МЛАДИ И СТАРИ, БЕДНИ И БОГАТИ, ОСНОВНО ДЪВЧЕХА ХЛЯБ. ТВЪРДЕШЕ СЕ, ЧЕ ТОВА Е ТО – ТРАДИЦИЯ БАЛКАНСКА, АЛА ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ТОВА СЪВСЕМ НЕ Е ТАКА. ЧОВЕКЪТ СЧИТАШЕ, ЧЕ ТОВА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ПОРЕДНО ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ НОВА СВЕТОВНА ВОЙНА. КОЯТО БИ МОГЛА ВСЕКИ МОМЕНТ ДА ЗАПОЧНЕ; А НАВЯРНО ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА - БЕЗ ДА Е ПРЕКЪСВАЛА; ВОЙНА, КОЯТО НАРОДЪТ ОЧАКВАШЕ С НЕТЪРПЕНИЕ, ВЕЧЕ ТОЛКОВА МНОГО ДЪЛГИ, ТЯГОСТНИ, ТЪПИ ЛИ ТЪПИ, ГОДИНИ. ТА ВСИЧКО ТОВА; ТАЗИ ИНЖЕНЕРНО ПРОЕКТИРАНА ГРАЖДАНСКА БЪРКОТИЯ; ДА СВЪРШИ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ. АКО НЕ СЪС ВСИЧКИ, ТО ПОНЕ С ЦВЕТНАТА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ТИХИ МЪЧЕНИЦИ. ЕДВА-ЕДВА ДОПУСНАТИ В ПОСТЪПИТЕ НА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО УЧЕНИТЕ БЕЗ СТЕСНЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НАРИЧАТ "ПРОГРЕС". ДОКАТО ПРОПАГАНДАТА НЕ ПРЕСТАВА ДА РАЗПОЗНАВА ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ НА ЧУЖДИ ПЛАНЕТИ. ВОЙНА, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ НЕЛЕГАЛНО И ПОДЗЕМНО, НАПРЕКИ И НАДЛЪЖ НА СВЕТА, ЕТО ВЕЧЕ - ЩЕ ДА СТАНЕ ВЕК. ХЕЙ ТАКА. БЕЗ ДА ПУКНЕ ПУШКА. 
(УЖ!?!) 
БЕЗ ДА ЕКНЕ ТОП.
(УЖ!?!) 
И ВЪПРЕКИ ТОВА, ЦИНИЧНА, ОСЕЗАЕМА И БЕЗПОЩАДНА. ВОЙНА ВСЕ ПО-ЕКОЛОГИЧНА, ОЩЕ ПО-ЗЛОКОБНА, ТРАЙНО НЕВИДИМА. 
(НЕ НА УЖКИМ!?!)

МЪЖЪТ ПОМИРИСА НАПОЕНАТА С РАЗТВОРЕНИ БОИ ФИЛИЯ СТУДЕН ПРЕПЕЧЕН ХЛЯБ. АРОМАТЪТ НА ПШЕНИЦА ПРЕВЪЗМОГВАШЕ МИРИСЪТ НА ХИМИЯ. ПРИРОДАТА, КАЗА СИ, АХ, ПРИРОДАТА ЩЕ ДАДЕ НА ВСИЧКИ ДА СЕ РАЗБЕРАТ. ОТХАПА, ПА СЕ ЗАМИСЛИ. СТИГНА ЛИ ДО ПОДГИЗНАЛАТА ЧАСТ, КАЗА СИ, СТИГНА ЛИ ДО НЕЯ, СПИРАМ. ЩЕ ИЗХВЪРЛЯ ЗАМЪРСЕНОТО В КОША. И, ОСТАНА С ОТВОРЕНА УСТА, ПРОНИЗВАН ОТ МЪЧИТЕЛНА МИСЪЛ. (АМИ ДЕТЕТО, АМИ СИНЪТ МИ!?!)

В ТАЗИ ЛЮТА ЗИМА, ПРЕЗ КОЯТО ТОКЪТ, ВОДАТА, ТЕЛЕФОНЪТ - И КАКВО ЛИ НЕ, НЕ САМО БЯХА ПОСКЪПНАЛИ ГЛАВОЛОМНО, АМИ НИКАКВИ ГИ НЯМАШЕ; ПРЕЗ КОЯТО ПЪТИЩАТА БЯХА ПРИКАЗНО ЗАТРУПАНИ И БЕЗМЪЛВНИ, ПО УЛИЦИТЕ БРОДЕХА БАНДИ КЪЩОРАЗБИВАЧИ, А НЕГОВИТЕ АКВАРЕЛИ СТОЯХА НЕПРОДАДЕНИ; В СЪСЕДНАТА СТАЯ, НЕДАЛЕЧ ОТ ТЮТЮНЕВИТЕ ЕКСПЛОЗИИ НА ТАЛАНТЛИВИЯ А ТЪЙ ПОЛУГРАМОТЕН БАЩА, СГУШЕНО ПРИ СВОЯТА МАЙКА СПЕШЕ ДЕТЕТО. БЕ ИМАЛО КЪСМЕТ, ДА СЕ ЯВИ НА БЕЛИЯ ЛЪЖОВЕН СВЯТ ПРЕДИ БРОЕНИ ДНИ. ТАМ, ПРИ ТОПЛАТА ГРЪД НА СВОЯТА МАЙКА, ЛЕЖЕШЕ ПОРЕДНИЯТ ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА РОДА. ОСТАНАЛИТЕ ДЕВЕТИМА СПЯХА ВЪРХУ СЛАМЕНИ ДЮШЕЦИ НА ДЪРВЕНИЯ ПОД.

ДЕТЕТО СПЕШЕ, А МАЙКАТА – И ТЯ - СЕ ПРАВЕШЕ, ЧЕ СПИ. НЕ ХАРЕСВАШЕ, КОГАТО МЪЖЪТ ОСТАВАШЕ НАСАМЕ СЪС СВОИТЕ ПИСАНИЯ, СКЪПИ ХАРТИИ И ЕВТИНИ БОИ.

МЪЖЪТ ОТМЕСТИ ЛЕДЕНАТА ХАПКА ОТ УСТА; СВИЛ ДУША, СЪРЦЕ И ТЯЛО, ПОД ПОХЛУПАКА НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ БЕЗПОЛЕЗНИ КНИГИ, КОИТО БЕ ТРУПАЛ ТА ПРЕТРУПАЛ ПРЕЗ ЦЕЛИЯТ СВОЙ НИКАКЪВ ЖИВОТ НА МОДЕРНИСТВАЩ ПРОВИНЦИАЛЕН ИНТЕЛИГЕНТ; ТУК, В ТОЗИ ЗАТЪНТЕН ПРИМОРСКИ БЯЛ ГРАДЕЦ, НА БРЕГА НА ЕДНО ЗАНЕМАРЕНО БЕЗПЛОДНО МОРЕ, ПОД СКРЪБНО НАДВИСНАЛИ ВАРОВИКОВИ ПЛАНИНИ. МОРЕ; КОЕТО ДОРИ НЕ ИСКАШЕ ДА ЗАМРЪЗНЕ КАКТО ТРЯБВА. ОПИТА ДА СИ ПРИПОМНИ НЕЩО ПОДОБНО, ВПИСАНО В ТЕХНИТЕ ПРАШНИ ВСЕ ПО-РЯДКО РАЗЛИСТВАНЕ СТРАНИЦИ, А НЕ МОЖА. АХА, КАЗА СИ, ЩОМ ГО НЯМА В ТЯХ, СЛЕДВА ДА СЕ ОПИШЕ И ОБРИСУВА ОТ НАЗИКА.

РЕШИ, ДА ЗАПАЛИ ЕДИНСТВЕНАТА ПОЛОВИНКА СВЕЩ, ОЦЕЛЯЛА НЕИЗВЕСТНО КАК, КИПРЕЩА СЕ В СТАРОМОДЕН СРЕБЪРЕН СВЕЩНИК. ДРАСНА КИБРИТ. ПОДЪРЖА ЗАПАЛЕНАТА КЛЕЧКА НАД СВЕЩА, ДОКАТО ОГЪНЯТ ГО ПАРНА. И, СЕ ОТКАЗА. КАЗА СИ, АМИ АКО СЕ НАЛОЖИ ДА ИЗКЪПЕМ БЕБЕТО ЗАРАНА, А ТОКЪТ ВСЕ ОЩЕ НИКАКЪВ ГО НЯМА, АМИ АКО . . .

В СТАЯТА, БЕ СТАНАЛО НЕТЪРПИМО СТУДЕНО. УХАЕШЕ НА ПОДГИЗНАЛ ХЛЯБ. УХАЕШЕ НА ЗАГАСЕНА СВЕЩ. УХАЕ НА КЛАСИЧЕСКА МИЗЕРИЯ, РЕШИ ЗА СЕБЕ СИ. 
(СЛАВНО УХАЕ, НЯМА КАК!) 
ЗНАЕШЕ, ЧЕ АКО СЕ СГУШИ ПРИ ДЕТЕТО И НЕГОВАТА МАЙКА, БИ ОТКРИЛ ЗЪРНО СЪХРАНЕНА ТОПЛИНА. НО, ЗАЩО ДА ДЕЛИ ТОВА ЗЪРНО ТОПЛИНА НА ТРИ ВМЕСТО НА ДВЕ? ВСЕ ПАК РЕШИ И ПРИСТЪПИ. ОТВОРИ ПЛАХО ВРАТАТА. ДОЧУ ШЕПОТ.
- ДОБРЕ ЛИ СИ? 
- ОТЛИЧНО . . . 
- ТО - КАК Е!?! 
- ПОПИКАН, НО ЗАТОПЛЕН . . . ЕЛА! 
НАВЕДЕ СЕ В ТЪМНОТО. ЦЕЛУНА ЖЕНАТА НА СЛУКИ, НО МАЛКИЯТ БЕ ТАКА НИЩОЖЕН ПО РАМЕР, ТАКА ДЕБЕЛО ПОВИТ ВЪВ НЕ ЗНАМ КОЯ УПОТРЕБА ПЕЛЕНИ, ЧЕ НЕ УСПЯ ДА ГО ДОКОСНЕ.

ОТТЕГЛИ СЕ ОБРАТНО. ИЗПРАВИ СЕ ПРЕД ПРОЗОРЦИТЕ. И, КАТО НЯМАШЕ КОГО – ПРИЗОВА ГОПОД-БОГ, ВСИ СВЕТИИ И СВЕТА ПЕТКА ПРАВОСЛАВНА И ЗАДМОРСКА – ДА ПАЗЯТ, ПРОСВЕТЯТ И ПОМАГАТ.

НАВЪН БУРЯТА БЕСНЕЕШЕ. СПУСНА ЗАВЕСИТЕ ЗА ДА ПЕСТИ ТОПЛИНА МАКАР ДА ЗНАЕШЕ, ЧЕ Е БЕЗНАДЕЖДНО. ПОХЛУПИ ПАРЧЕТО БАЯТ ХЛЯБ С КЪС ХАРТИЯ. ЗАВЪРНА СЕ В ДИВАНА ПРИСПОСОБЕН ЗА ЛЕГЛО. ЗАВИ СЕ СЪС СТАР КАТО СВЕТА ОГРОМЕН МЕЧКАДАРСКИ КОЖУХ. ПРИТИХНА. ПОЗАТОПЛИ ИЗСТУДЕНИ НОЗЕ, СКОКНА, ПА СЕ РАЗСМЯ.

НАДСМЯ СЕ НАД СЕБЕ СИ. НАД СВОЕТО ЛЕНИВО ПОПРИЩЕ, НАД СВОЯТА И ХОРСКАТА СЪДБА. НАД ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО БЕ ОСТАНАЛО ОТ ОНЗИ ДРЕВЕН ДИВЕН БЕЛОГРАД, КОЙТО МЪЖЪТ КЪТАШЕ В СЪРЦЕТО СИ. 
НАД ПОКОРСТВОТО НА СВЕТА, РЕШИЛ ДА ПОДРЕДИ ЧОВЕШКИТЕ НЕЩА ЧРЕЗ НЕДОИМЪК, НЕКАДЪРНОСТ И РАЗВРАТ. РАЗБИРА СЕ, КАЗА СИ, ИМЕННО ПОРАДИ РАЗВРАТ НЯМА НИТО ТОК, НИТО ГАЗ, НИТО ВОДА. НЯМА НИКАКВО СПОКОЙСТВИЕ ДОРИ. НЕ, НЕ, НЕ ПОРАДИ ЛОШОТО ВРЕМЕ, АМИ ПОРАДИ УМЕЛО УПРАВЛЯВАН ГЛОБАЛЕН РАЗВРАТ, ОТ ШЕПА СПЕЦИАЛНИ ХИТРЕЦИ. ЗА КОИТО НЯМА НИ БОГ, НИ ЦАР, НИ ЗАКОН. ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ВЪЗХВАЛЯВАТ, КАТО КАК ЛЕСНО-ЛЕСНО БИВА ПРЕОДОЛЯВАНА ВСЯКА ЕДНА СОЦИАЛНА ТРУДНИНА. НЯКОЙ БЕ КАЗАЛ, ПРИПОМНИ СИ И ПРЕХВЪРЛИ МРАКА НАД СВОИТЕ КНИГИ, ЧЕ ПРОГРЕСЪТ СЕ ИЗЯВЯВА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ РАЗВРАТ И МОРАЛ. САМО ЧЕ, ТУК НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, КОЕ ОТ ДВЕТЕ ДОМИНИРА? КОЕ ИМЕННО? ПОИСКА МУ СЕ ДА УМРЕ. ДАЛИ СИ СТРУВА, ЗАПИТА СЕ, ОТГОВОРИ СИ, И ПОТЪНА В СЪН.

РАЗБУДИ СЕ КЪМ ОБЕД. СЛЪНЦЕТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ГРЕЕ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ РАБОТЕШЕ. ЗНАЧИ ИМАШЕ ТОК. А, ЩОМ ИМА ТОК – ВСИЧКО Е НАРЕД. А СВЕТЪТ ДОБРЕ ЗНАЕШЕ ТОВА:

В НЕДОСТИЖИМА ПОЗЕМНА ЗАЛА, ПОЛИТИЦИ ИМИТИРАХА, КАК ПРАВЯТ И ПОДДЪРЖАТ МИР.
(В НЯКОЛКО ТОЧКИ НА СВЕТА - ЕНОВРЕМЕННО!)
ДОКАТО СТРАНИТЕ ИМ СЕ ОЛИВАТ В МЕД И МАСЛО,
И ХАЗАРТ.

В КРАЙНО ИЗИСКАНО ПОДЗЕМИЕ, УНИФОРМЕНИ ПОДДЪРЖАХА ВОЙНА. ЗА ДА ИМА СТРАНИ В НЕПРЕСТАНЕН ПРЕХОД.

В ДЖУНГЛИТЕ НА ГОРНОТО ТЕЧЕНИЕ НА АМАЗОНИЯ УЧЕНИ, ЗАСИЧАХА ИЗПЪЛЗЯЛИ НА БРЕГА КОСАТКИ, ПОБЯГНАЛИ НАДАЛЕЧ ОТ ПРЕКАЛЕНО ЗАГРИЖЕНИ ЕКОЛОЗИ.

ПЧЕЛИТЕ НА ПРОГРАМНО-ПРОСПЕРИРАЩО РОДОПСКО СЕЛО, БЯХА ИЗЧЕЗНАЛИ В НЕИЗВЕСТНА ПОСОКА. БЯХА НАПЪЛНИЛИ КОШЕРИТЕ С МЕД, ДОБРИТЕ УПОРНИ ПЧЕЛИЧКИ, ПОБЯГНАЛИ. НАДАЛЕЧ ОТ УГРИЖЕНИТЕ ХОРА.

ЕДИН ИСТИНСКИ ПОТОМСТВЕН АНГЛИЙСКИ ПРИНЦ, СИ БЕ СПРЕТНАЛ КЪЩИЧКА ОТ ГЛИНА И ТРЪСТИКА, ЗА ДА ДОКАЖЕ НА СВОЯТ СИ НАРОД, ЧЕ И ЗАМЪЦИТЕ МОГАТ ДА ОМРЪЗНАТ. (
ОСВЕН БАНКОВИТЕ СПЕКУЛАЦИИ.)

ОСТАНАЛОТО БЕ СТРЕЛБА ПО ТЪЛПИ ЛЕКОВЕРНИ.

В СЪСЕДНАТА СТАЯ ДЕТЕТО ПРОПЛАКА, ПОСЛЕ ИЗВЕДНЪЖ ЗАМЛЪКНА. АННА ИМАШЕ МЛЯКО ЗА ДВАМА. ХА! ПРИ ТОЗИ ГЛАД! МЪЖЪТ МЪЧИТЕЛНО СЕ НАДИГНА. СЕДНА РАЗРОШЕН ПРЕД РАБОТНАТА МАСА. ОБЪРНА ГРЪБ НА ТЕЛЕВИЗОРА. ГРАБНА ПРОГИЗНАЛИЯ КОМАТ ПРЕПЕЧЕН ХЛЯБ В РЪКА. НАТОПИ ГО В БОИТЕ. И, ИЗРИСУВА ОНЗИ СТАР ЦИГАНИН, ЗАПЪТИЛ СЕ ВСРЕД ЛЕДЕНАТА СТИХИЯ ПРЕЗ ЗАЛЕДЕНОТО МОРЕ, КЪМ НОС ГАЛАТЕЯ, ЗА А СЕ САМОРАЗПРАВИ С ПОСЛЕДНИЯ ОСТАТЪК ОТ САМОДЪРЖАВИЕ. С ВЪРЗОП СУХИ СЪЧКИ НА РАМО, А ВСРЕД СЪЧКИТЕ – ДУЛО НА ШМАЙЗЕР.

РЕШИ, ЧЕ НЯМА КАК – РОМИТЕ – ТОВА ИСКОННО ПЛЕМЕ НА БАЛКАНИТЕ, ИМЕННО ТАКА СА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В ЦИГАНИ. ЧРЕЗ ПРЯКО ОТНЕТИ СОЦИАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ВАКСИНИРАНЕ НА БЕЗГРИЖИЕ, И ПОЛИТИЧЕСКО ЗАБАЛАМОСВАНЕ, ПРИ ПЪЛЕН КОНФИСКАЖ НА ОГНИВО И НА ПРАХАН.

РАЗВЕСЕЛЕН ОТ СВОЕТО ПОРЕДНО ЩУРО ОТКРИТИЕ, ХВЪРЛИ ПОГЛЕД В ОГЛЕДАЛОТО. ОТКРИ ЕДИН ЗАСТАРЯВАЩ МЪЖ, НА КОЙТО НЕ МУ БЕ ПУКАЛО ЗА СЕБЕ СИ И СВОЕТО СЕМЕЙСТВО, ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ.

И РЕШИ, ЧЕ НЯМА КАК, "БАЛХАР" С ВЪРЗОП НА РАМО, ДА СЕ ЗАТРИЕ. 
End/30.01.2016.