СПОМНЯМ СИ, ХУБАВО СИ СПОМНЯМ, ЕДИН ПОДОБЕН ДЕН. ОЩЕ ЧУВСТВАМ И УСЕЩАМ, ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, КАК КРАКАТА МИ БИЕХА ПРАХОЛЯК ПО МЕЖУСЕЛСКИЯ ЧЕРЕН ПЪТ КЪМ РЕКАТА. С КАКВА ЛЕКОТА ГО ПРАВЕХА, ГОСПОДИ, С КАКВО УДОВОЛСТВИЕ, С КАКВА БЪРЗИНА. А ТРИНОЖНИКЪТ БЛЪСКАШЕ КУТИЯТА С БОИТЕ, ВЕСЕЛЕШЕ МЕ. (ТУП – ТУПЯ – ТУП! ТУП – ТУПА ТУП!) КОЛКО ГОДИНИ ОТ ТОГАВА, ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО ОТМИНАЛИ ЛЕТА. КАК ПЛАВНО СЛИЗАХ КЪМ РЕКАТА. КАК СЕ ИЗВИВАШЕ МЕЖДУСЕЛСКИЯ ПЪТ. СТРУВА МИ СЕ, ДНЕС, ТАКИВА КРИВОЛИЧЕЩИ ПЪТИЩА, С ТАКИВА НЕЖНИ РОХКАВИ ПРАХОЛЯЦИ - НЕ ОСТАНАХА. ВСИЧКО Е ЕВРОПА-ДЮС-ДИРЕКТ- АСФАЛТ - ДО ДУПКА. БРЕ ТАЯ НАШЕНСКА ЗЕМЯ, КАК НАБЪЛВА АСФАЛТ ЗА ЦЯЛА ЕДНА ПЛАНЕТА. А РЕКАТА МЕ ЗОВЕШЕ, С АПЕТИТНА ХЛАД. ПРИЗОВАВАШЕ МЕ. НАСИЛВАШЕ МЕ ДА СЕ ПОТОПЯ, ДА СЕ НАКЪПЯ. РЕКАТА БЕ ЛАСКАВА И НЕЖНА, КАТО НЯКАКВА ЖЕНА. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ДНЕС, ТАКАВА ПЕСНЯ ПО КЪР, НЕ СЕ ЧУЙ. НАЙ- МНОГО НЯКОЙ ТРАКТОР НА ЗАВОЙ ДА ТЕ ПОДМЕТЕ, САМОЛЕТ С БЯЛ ПРАХОЛЯК ДА ТЕ ПОСИПЕ. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ПЕСЕНТА Й СЛИЗАШЕ ДО САМИТЕ ВОДИ. ДОКОСВАШЕ ГОЛОТО МИ ТЯЛО. НАБИВАШЕ СЕ В УШИ. ГНЕЗДЕШЕ В ДУША-МИ, А ЩУРЦИТЕ НАДУВАХА СКЪРЦАЩИ ПИЩЯЛКИ, СЪСТЕЗАВАЙКИ СЕ С РОМОНА НА РЕКАТА. БЯХ ЗАРЯЗАЛ РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. НЯМАШЕ НИКАКЪВ ВЯТЪР, НО ПЛАТНОТО ПОТРЕПВАШЕ ЛИ ПОТРЕПВАШЕ. ДНЕС НЯМА ТАКИВА ПЛАТНА. ДА ПОТРЕПВАТ ОТ ИЗРИСУВАНОТО ВЪРХУ ТЯХ. ТОГАВА КИКОТ НЯКАКЪВ, ПРИПЛАК ПРИГЛУШЕН, ПЛАХО ПРИДОЙДЕ И ОСТАНА. ЗАМРЯХ В НЕДЪЛБОКАТА ВОДА. ВСРЕД ТРЪСТИКИТЕ БЕ ДОПЛУВАЛО ПОЛУГОЛО ДЕВОЙЧЕ. ПЕСЕНТА НА ЖЪТВАРКАТА БЕ СЕКНАЛА. ПО РЕКАТА СЕ НОСЕХА БЕЛИ ПЛАТНИЩА.

- КРАЙ ПЪТЯ! - КРЕСНА МОМИЧЕТО ИЗДАЛЕЧ. - КРАЙ ПЪТЯ!

СКОКНА НА БРЕГА. ПОБЕГНА, А АЗ, НЕ ВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ. ТИЧАЙКИ ГОЛО-ГОЛЕНИЧКО МОМИЧЕТО ПРОФУЧА КРАЙ ТРИНОЖНИКА. РАЗПЕРДУШИНИ ПЛАТНОТО. ПОДРИТНА КУТИЯТА С БОИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВАШКИ, И ИЗЧЕЗНА.  ИЗЛЯЗОХ ИЗ ВОДАТА. ЖЪТВАРКАТА ОТНОВО БЕ ЗАПЯЛА. ПРИБРАХ РАЗПИЛЯНИТЕ ВЕЩИ. ПОГАЛИХ ПЛАТНОТО. (ИМАХ ИГЛА, ЩЯХ ДА ГО ЗАШИЯ.) СГЪНАХ ТРИНОЖНИКА. ПОЕХ МЕЖДУ ДЪРВЕСА И ТРЪНАЦИ, ВСЕ ОЩЕ ЗАМАЯН ОТ ДИВЕН СМЯХ, РАЗБУДИЛ БЯСНО ЩРЪКНАЛА НЕНАВИСТ. ЗАПЪХТЯН, ДОСТИГНАХ УРЕЧЕНОТО МЯСТО. А МОМИЧЕТО ВЕЧЕ БЕ ТАМ. И, ИЗЦЕЖДАШЕ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ, СМЕЕЙКИ СЕ БЕЗ ГЛАС. ЧУДЕХ СЕ И МАЕХ, КАКВО ТОЛКОВА СМЕШНО ИМА В ЕДНА СРЕЩА, ЗА КОЯТО ПРЕДПОЛАГАХ КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ. А, ДО БОЛКА ЩРЪКНАЛАТА МЛАДОСТ, ПРОПЪЛЗЯ ПО СТАВИТЕ. ПРЕВЪРНА МЕ В КАМЪК. РАЗТЪРСИ МЕ ДО ПЛАЧ. ПОЛИТНАХМЕ В КАНАВКАТА. КАРУЦА ПРИТРОПОЛИ И ОТМИНА. СЛЪНЦЕТО ПРИПАДНА ЗАД БАИРИ. ЖЪТВАРКАТА БЕ ЗАМЛЪКНАЛА. ПОЕХМЕ КЪМ СЕЛОТО, А МОМИЧЕТО НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЦЕДИ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ. ЗАПИТАХ, КЪДЕ ДА ПРЕСПЯ.

- В КУПНИТЕ. ГЛЕДАЙ - ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИШ ...

(ТЯ МОЖЕЛА, ОСВЕН ДА РУЧИ, И ДА ГОВОРИ.) ТРЪГНА КЪМ СЕЛО С ПОХОДКА НА ЖЕНА. А ФУСТАТА Й, МЕТЕШЕ КЛАРСКАТА ПРАХ. И, ЗАМЛЪКВАХА ЩУРЦИ. И, ПОДПЯВАХА ЖЪТВАРКИ. И, ВОДНИ КОНЧЕТА СЕ МЯРКАХА НАСАМ-НАТАМ. А КУПНИТЕ ЛАНСКА СЛАМА СЕ ОКАЗАХА НАБЛИЗО. ЗАРОВИХ СЕ В СЛАМАТА. ЗАСПАХ КАТО ПРЕБИТ.

ЗАСЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ЩУРЕЦ. С ОГРОМНА БЛЯСКАВА ЦИГУЛКА МЕЖДУ БЕДРАТА, ПРОНИЗАНА ОТ ОГРОМЕН КАРМИНЕН ЛЪК. КОЙТО ДВИЖЕШЕ НАПРЕЧНО ПО СТРРУНИТЕ, ИЗКАРВАЪКИ КЪРВАВА ПЕСЕН. ПИТАХ СЕ, КАТО КАК СЪМ СЕ ПРЕВЪРНАЛ НА ЩУРЕЦ – И ЗАЩО, КАТО НЕ МОГА ДА РАЗДВИЖА ТОЗИ КАРМИНЕН ЛЪК ТЪЙ, КАКТО МИ СЕ ИСКА. КАТО КАК НЕ МОГА ДА РАЗТВОРЯ ТЕЗИ ПРОЗРАЧНИ ПИРИНЧЕНИ КРИЛЕ. ОПИТВАХ ДА ПОЛИТНА, С ТЕЗИ ПЪСТРИ КАТО ПИСАНА ТАЛИГА КРИЛЕ, ТЪЙ КАКТО ПООБАВА.АЛА, КАКВОТО И ДА ПРАВЕХ, ВСЕ ИЗЛИТАХ - ЗА ДА ТУПНА Т ЗИМИ. И ДРЪНЧЕШЕ ЗЕМЯТА, КАТО МЕТАЛИЧЕСКИ САХАН. ОТ ТОВА СЕ И РАЗБУДИХ. СЪРЦЕТО МИ ЕХТЕШЕ ВСПЕД НОЩТА. КАК НОЩТА БЕ ЗВЕЗДНА, НО НЕ БЕ ЗА ЗВЕЗДОБРОЙ. ЛУНАТА БЕ ПЪЛНА, ЛЪСКАВА, МЛАДА, ВИСОКА, И НЕДОСТИЖИМА. И СЯКАШ, ЗАЕДНО СЪС ЗВЕЗДИТЕ, СЕ НАДСМИВАШЕ.  А АРОМАТИТЕ НА ПОЛЕТО, МЕ ОПИЯНЯВАХА. РАЗТЪРКАХ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОЧИ. НЯМАШЕ НИКАКВА ЦИГУЛКА. НЯМАШХ НИКАКВИ КРИЛА. НАЛИЦЕ БЕ МЪЖКАРСТВОТО НА САМОТАТА. ЗАПРЯХ С РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. ВСЛУШАН В ПРИРОДАТА. ВЗРЯН В НЕБЕСАТА. ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ, КАТО НИЩОЖНА НЕБЕСНА ЧАСТИЦА. ВСИЧКО БЕ СЪН. ОСВЕН ОНЗИ ОГРОМЕН ЛЪК, ЦЕЛИЯТ В ПАСПАЛ. ТОГАВА ЖЕНАТА СЕ ЯВИ. ИЗНИКНА ИЗ ТЪМНОТО. ПРОМЪКНА СЕ И ПРИПЪЛЗЯ. МУШНА СЕ ЛОВКО В СЛАМЕНИЯ ПОЛОГ, ГОТОВА ВСЯЧЕСКИ ДА МЪТИ. ИЗЛЪЧИ АРОМАТ НА ПРЕСЕН ХЛЯБ, НА ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ, И НА КЪРМА. ПОДЧИНИХ Я ОТНОВО. НА СЕБЕ СИ. НА ТИШИНАТА. НА ПОЛЕТО ОТ ГДЕТО СЕ ЯВИ, И ПРЕЗ КОЕТО ЩЕШЕ ЗАВИНАГИ ДА СИ ОТИДЕ.

ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я БЪРЗИНАТА. ЕТО Я ВИСШАТА ТЕХНИКА. ТУК ЛИ СА ВИСШИТЕ ИЗКУСТВА? ГОРЕ ГЛАВАТА, СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ, ПРИСТЪПЯ ЛИ ТЕЗИ ЕДВА ЛИ НЕ СВЕЩЕННИ МОНЕТАРНИ СТЪПАЛА. ЗЪРНА ЛИ ЗАТРИТИТЕ; БЕЗ ВИДИМ ПОВОД – ОСВЕН ТОВА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ; БАРЕЛЕФИ. СТОП СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ – НИКАКВИ СПОМЕНИ.  СТОП СТАРЧЕ - ВРЕДНИ СА НАСЪВСЕМ.  ПО-ДОБРЕ ТЧИ ОТВАРЯЙ. ДА НЕ ТЕ ЗАБЛЪСКАТ. ДА НЕ ТЕ ПОЧУПЯТ. ДА НЕ ТЕ ОБЕРАТ. ДА НЕ ПУСНАТ БРАКУВАНИ КУЧЕТА ПО ТЕБЕ. ЗАЩОТО ВСИЧКО НА ТОЗ" ЛЪЖОВЕН СВЯТ ЗАПОЧВА ОТ РАНА, И ВИНАГИ ЗАВЪРШВА СЪС РАНА. КАК ВСИЧКО ТУК Е СКАЛЪПЕНО, ОТ БЪРЗО - ПО-БЪРЗО. ОСВЕН ПЕНСИИТЕ – ЦЯЛ МЕСЕЦ СЕ БАВЯТ. ГДЕ ДА БЯХА ДВА ПЪТИ МЕСЕЧНО - ДРУГА БИ БИЛА РАБОТАТА НА ДЪРЖАВАТА.  ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я ТЕХНИКАТА.  ЕТО Я СВЕТОВНАТА БЪР – ЗИ – НА – А – А ...

НО, КАКВО, ЗА БОГА!  НЯКАКВО ЩУРО ДЕВОЙЧЕ ФУКВА СРЕЩУ МИ. ГОТОВО ДА МИ ВРЪХЛЕТИ. НИМА СЛЕДВА ДА СЕ ОТДРЪПНА? КАТО НИЩО, БИ МЕ ПЛЬОСНАЛО НАЙ-БЕЗОГЛЕДНО, НА ЗЕМЯТА ТАМАН ДА СИ МЕ ЗАВЪРНЕ, В МОИТЕ СКАПАНИ СТАРЕШКИ СПОМЕНИ. ТОГАВА КРАЙ! ИСТИНСКИ КРАЙ! ПАДНА ЛИ – ТАМ ЩЕ ДА ОСТАНА. НЕКА ПРЕМИНАТ ХОРАТА ВРЪЗ МЕН. НЕКА МЕ ПОТРОШАТ ОКОНЧАТЕЛНО. (ЛИНЕЙКАТА – ДА НЕ БЪРЗА!)  А ДЕВОЙЧЕТО ЗАПЪХТЯНО; НАПИРА ЛИ НАПИРА. ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. ДАЛИ УСЕЩА, КАК НЯМА ДА СЕ ОТМЕСТЯ НИ" НА САНТИМЕТЪР!?! НЕКА ДЪХЪТ НА ТОВА НЕПОЗНАТО ДЕТЕ ПРЕМИНЕ ВЪРХУ МИ – ДА МЕ ПОРАЗИ. НЕКА НЕГОВИЯТ ЩУР СВЯТ МЕ ПОГАЗИ – А МЕ ВРАЗУМИ. НЕКА НЕГОВИТЕ РАЗПЛЕТЕНИ КОСИ МЕ ДОКОСНАТ – КАКТО НЯКОГА, КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ДОКОСВАНИЯ НЕ ЦЕНЯХ. ДАНО ПОЧУВСТВАМ ОТНОВО ОНАЗИ КЪРСКА ЧИСТОТА И ВСЕОТДАЙНОСТ, КОЯТО НЯКОГА ЕДНА РОДИЛКА МИ ДАРИ. ЗАЩОТО ТОВА ПРЕЛИТАЩОТО КРАЙ МЕНЕ ДЕВОЙЧЕ УХАЕ, НА ОНАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МАК, КАКВАТО ТОГАВА ИЗЛЪЧИ МЕЖДУСЕЛСКАТА ЖЕНА, ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО, МНОГО, МНОГО ГОДИНИ. АХ, ЗАЩО СЕ ОТДРЪПВАШ МИЛО ДЕТЕ БЕЗЦЕННО? ПОНЕ МЕ УДАРИ С ЧАДЪР!

ЕТО - ЩУРАЩОТО СЕ ДЕВОЙЧЕ – ЗАВРЪЩА СЕ.  ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. ПОЛЪХЪТ НА НЕЙНОТО СЛУЧАЙНО ПРЕМИНАВАНЕ МЕ ЗАЛЮЛЯВА, КАТО ЕСЕНЕН ЛИСТ. ЗА МОЯ РАДОСТ, ТОВА Е САМО ЕДНО БЕЗКОНТАКТНО УСЕЩАНЕ.

АХ, СВЪРШИ СЕ. ДЕВОЙЧЕТО ОТМИНА. ЗА СЕКУНДА СE. ПОЧУВСТВАХ МЛАД. КАКТО НЯКОГА. ВЪЗМОЖНО – КАКТО НИКОГА ПООВЕЧЕ.

ЕТО НА. ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС СТОЯ КАТО ОМАГЬОСАН-ЛУД, ПРЕД ОНАЗИ ВИТРИНА, ЗАД КОЯТО ПОБЯГНА МОМИЧЕТО, С ЛЪЧЕНИЕ НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. СТИСКАМ, В ПОТНА ОТ ВЪЛНЕНИЕ ДЛАН, ЖАЛКИТЕ ЖЪЛТИ ПЕНСИОННИ СТОТИНКИ НА ДОКРАЙ ОСКОТЯЛАТА ДЪРЖАВА. ЩОМ МОМИЧЕТО ИЗЛЕЗЕ, ЩЕ ГО СПРА. АЛА, КАКВО ЛИ БИХ МУ КАЗАЛ, СЛЕД ИНСУЛТЛ?