СТЕПЕНИ НА СВОБОДА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

КАКТО Е ДОБРЕ ИЗВЕСТНО, НАЙ-СЛАБИТЕ СТУДЕНТИ СТАВАТ ВЕЛИКОЛЕПНИ УЧЕНИ. А НАЙ-НЕМИРНИТЕ УЧЕНИЦИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАСКАЛИ. ТАКА СЕ СЛУЧИ И С НАШЕГО БРАТА. С ДРУГИ ДУМИ: ОТ ТРЪН ТА - НА ГЛОГ. НО, БЕ ЗАБАВНО. МАКАР НЕПЕЧЕЛИВШО.

В ТЕХНИКУМА КЪДЕТО ПРЕПОДАВАХ, МЕХАНИКА СЕ ИЗУЧАВАШЕ В ДЕВЕТИ КЛАС. ТОЛКОЗ. ПРОГРАМАТА БЕ СГЪСТЕНА И АПАРАТУРНО НЕОБЕЗПЕЧЕНА. ПЪРВИТЕ ЧАСОВЕ ОБИКНОВЕНО СЕ УВЛИЧАХ, ЗА СЪЩНОСТТА НА СТЕПЕНИТЕ НА СВОБОДА, ЗА НЮТОН И НЮ-ЙОРКСКАТА НАХАПАНА ЯБЪЛКА. КАКТО И ЗА ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА И КВАЗИМОДО. В КРАЯТ НА ЧАСОВЕТЕ СИ ПОЗВОЛЯВАХ ДА КОМЕНТИРАМ КАРТИНИТЕ НА СИСЛЕ, МОНЕ И МАНЕ. КЪСНИТЕ ИМПРЕСИОНИСТИ БЯХА ПРЕОТКРИЛИ СВЕТА, ЧЕСТО ПЪТИ СЪВЕТВАЙКИ СЕ С ФИЗИЦИ. ОБЩО ВЗЕТО, ЧАСОВЕТЕ ПО МЕХАНИКА БЯХА ДОБРЕ ПОСЕЩАВАНИ. ДРЕВНА СТАРОМОДНА НАУКА, БЕЗ КОЯТО ВСЯКО НАЧИНАНИЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, НА ПРАКТИКА - Е НЕВЪЗМОЖНО. ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ЧУДЕХ, ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕПОДАВАМ МЕХАНИКА НА ИКОНОМИСТИ. В НАШИ ДНИ - СЪЖЕЛЯВАМ, ЧЕ НЕ МОГА ДА ГО ПРАВЯ.

В КРАЯТ НА ЕДИН ЧАС, ЕДНА ДЕВОЙКА ВДИГНА РЪКА.
- ДРУГАРЮ КАРАМЕЧКАДАРЯН, БИХТЕ ЛИ УТОЧНИЛИ!?!
- КАКВО ИМЕННО!?!
- МОЛЯ, ПОЯСНЕТЕ БРОЯТ НА СТЕПЕНИТЕ НА СВОБОДА, МОЛИМ. 
- ЩЕ ПРЕПОВТОРЯ, - ВКЛЮЧИХ, ЧЕ МИ СЕ КРОИ НЯКАКЪВ НОМЕР. 
- ЕТО, - ПРИСТЪПИХ В ЪГЪЛА. - ЕДНА-ДВЕ-ТРИ-ЧЕТИРИ ПО ОС “Х”; СЪЩОТО ПО ОС “Y”, И ВЕРТИКАЛАТА “Z”!?! 
- И ОЩЕ!?! 
- ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ ДОПЪЛВА ФАКТОРЪТ ПРОСТРАНСТВО.
- И САМО ТОВА!?! 
- ЗА СЕГА . . .
- ИМА ЕДНА СПЕЦИАЛНА СТЕПЕН НА СВОБОДА, - ОТСЕЧЕ МОМИЧЕТО, - ГДЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИГО . . .
И, ДОНЕСЕ НА КАТЕДРАТА ЧОПНАТИЯТ МИ ОТ ДЖЕБА МОБИФОН. 
КЛАСЪТ СЕ ЗАЛЯ В СМЯХ. ОТВОРИХ ВРАТАТА ПОСРАМЕН, ГОТОВ ДА ХУКНА ГДЕ ОЧИ ВИДЯТ. В КОРИДОРА, ПРЕЗ КЛЮЧОВАТА ДУПКА, НАДНИЧАШЕ УВАЖАЕМИЯТ НИ ДИРЕКТОР. ПРАВЕШЕ ГО ЧЕСТО. БЕЗ ОСОБЕНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА.

ВСИЧКО ТОВА МИНА-ЗАМИНА. УДАРИ ПОСЛЕДЕН ЗВЪНЕЦ, И УЧИЛИЩЕТО БЕ ЗАКРИТО. ВЕЧЕ НЯМАЛО НУЖДА ОТ СТРУГАРИ, ШЛОСЕРИ И БОРМАШИНИСТИ. СВИХ РАМЕНЕ, И СЕ ПЕНСИОНИРАХ, ИЗПЪЛНЕН С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ГОСПОД-БОГ. БЯХА БУРНИ БИЗНЕС-ВРЕМЕНА. НЯКОЙ УСПЯХА. ОСТАНАЛИТЕ ЩЕ ПОЧАКАТ.

ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С КНИГИ. АКО СИ НЯМАШ ЛЕКА КОЛА, МАЛОТИРАЖНИТЕ ИЗДАНИЯ ПРЕНАСЯШ НА РЪКА. ОТ ПЕЧАТНИЦАТА ДО ДОМА. ПОСЛЕ, ОТ ДОМА ДО КНИЖАРНИЦАТА И ОБРАТНО. В ЖАЛКИ НАЙЛОНОВИ ЧОВАЛИ. НАЙ-ЧЕСТО ПО ОБЕД. КОГАТО СЛЪНЦЕТО В БЕЛОГРАД ПЕЧЕ НАЙ-ДИВО. 
ПРИ ЕДИН ПОДОБЕН РЕЙД, НЕДАЛЕЧ ОТ МЕНЕ ПРОСКЪРЦА И ЗАПРЯ ЛУКСОЗНА ЛЕКА КОЛА. ШОФЬОРЪТ ВЪРНА НА ЗАДЕН, ПА ИЗТИПОСА ОГЛЕДАЛОТО ЗА ЗАДНО ГЛЕДАНЕ, ПРЕД ИЗПЛАШЕНАТА МОЯ СТАРЕШКА МУЦУНА. КОЛАТА БЕ С ТЪМНИ СТЪКЛА. НЕ МОЖАХ ДА УСТАНОВЯ КОЙ Е ВЪТРЕ В КОЛАТА. ЕДНО ОТ ЗАДНИТЕ ПРОЗОРЧЕТА СЕ СПУСНА ВЕЛИЧЕСТВЕНО И БАВНО. 
- СТЕПЕНИ НА СВОБОДА – А!?! - ГЛАСЪТ БЕ СТРАННО ПОЗНАТ. 
- НО ДА, - ЗАЕКНАХ, - ОСОБЕНО ПОНАСТОЯЩЕМ . . .
- ЗАРАДИ ТЕЗИ СТЕПЕНИ НА СВОБОДА, ДРУГАРЮ КАРАМЕЧКАДАРЯН – СЕГА ПЪПЛИШ ПЕШ! ПЪПЛИ, ПЪПЛИ, ПЪПЛИ – ДА ТИ ДОЙДЕ УМ Т ГЛАВО . . 
БУРЕН СМЯХ ИЗ ЗАЧЕРНЕНАТА ВЪТРЕШНОСТ НА КОЛАТА, СЪПРОВОДИ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА. ШОФЬОРЪТ ДАДЕ ГАЗ. КОЛАТА ОТПРАШИ. ОСТАНАХ ДО ТРОТОАРА. СРАЗЕН ОТ ПОРЕДНАТА БЕЗСМИСЛЕНА НАСМЕШКА.

НЕ МОЖАХ ДА НАДНИКНА ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА КОЛАТА. НЕ СИ ГО ПОМИСЛИХ. НО, ГЛАСЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – ДОБРЕ ПОЗНАХ. НИКОГА НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГО СБЪРКАМ С ДРУГ. 
Revised - 28.03.2016.