разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В КРАЯТ НА ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ДВОРЕЦЪТ НА РЕЖИНА МАРИЯ, КРАЙ БАЛЧИК, БЕ ВСЕ ОЩЕ ПОД РУМЪНСКА ОПЕКА. ПА, ОТКРИТ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ, ОТ СЛЯПО И САКАТО. ПИОНЕРСКА РЪКОВОДИТЕЛКА, ЕДНА ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ КРАСАВИЦИ НА БЕЛОГРАД, НИ ПОДБРА. КАМИОН ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ; АВТОБУСИТЕ ВСЕ ОЩЕ БЯХА РЯДЪК ЛУКС; ЩОТО ДА РАЗГЛЕДАМЕ ДВОРЕЦА, А ПОДИР ТОВА - ДА ДОКЛАДУВАМЕ. ВСРЕД КАКЪВ „НЕЗАКОНЕН ПРОТИВОНАРОДЕН ЛУКС“, СА ЖИВЕЛИ РУМЪНСКИТЕ КРАЛЕ И КРАЛИЦИ. А, ЗА НАШИТЕ; ГДЕ СЕ НАЗЛАНДИСВАТ ДА СИ ХОДЯТ; САМО ДА СИ ПРЕДСТАВИМ. КАМИОНЪТ ИЗВЪРТЯ КРИВИНИТЕ НА ПЪТЯ ОТ ВАРНА-ГРАД ДО ОБРОЧИЩЕ. ВЪЗВИШИ СЕ ДО БОЖУРЕЦ, ПА СЕ ВТУРНА НАОБРАТНО И ЗАПРЯ, ЧАК В ДВОРА НА ДВОРЕЦА. СКОКНАХМЕ ПРЕЗ КАНАТИТЕ НА КАМИОНА. РАЗБЯГАХМЕ СЕ ГДЕ ТКО ВИДИ.

ДОТИЧА УРЕДНИЧКАТА - АБСОЛЮТНО БЯСНА. ЗАПИТАХМЕ, КАК ТАКА – СЪРЦЕ? ДА НЕ СА УБИЛИ НЯКОГО? КЪДЕ Е ТЯЛОТО? АМИ КОВЧЕГА? ТОВА ЛИ Е КРАЯТ НА ВСИЧКИ МОНАРХИИ? ДА ХАРИЗВАТ ПО ЕДНО СЪРЦЕ? УРЕДНИЧКАТА СЕ ИЗСМЯ САТАНИНСКИ. НАСТАНИ СЕ УДОБНО, ВЪРХУ ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ ВАРАКОСАН СТОЛ. НАЛЯ СИ ПИТИЕ ОТ ПЛЕТЕН БИЛНИК. ПОЕ НАЗИДАТЕЛНО ДЪХ. И, ЯРОСТНО ИЗРЕЧЕ. – ТОВА НЕЩО, - И ПОСОЧИ КУТИЯТА СЪС СЪРЦЕТО, - Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! МАРШ ОТ ТУК! И НИ ПРОГОНИ, С РУГАТНИ НА БЕЗБРОЙ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ.

ВИЖДАЛ СЪМ СЪРЦА ВСЯКАКВИ – ВЕЧЕ. ОПИТВАМ ИМ МЕДА – ПОНЯКОГА. ПРОБВАМ ИМ ЖИЛОТО – НЕПРЕСТАННО. НО СЪРЦЕ, В КУТИЯ ВСРЕД ЗЛАТО, ПОТРЕПВАЩО САМОТНО ПОД КРИСТАЛЕН ПОХЛУПАК, ПРОСТЕТЕ, ПОВТОРНО НЕ СЪМ СРЕЩАЛ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА – ДА СЕ НАДЯВАМ.

