(C)1999-Bogomil Kostoff AVRAMOV – HEMY

КОГАТО ОТЦИТЕ ОТМИНАТ

(21.07.1899 – 02.07.1961. - 02.07.2011)

от

Богомил К. Аврамов - Хеми

НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, книгоиздаването в новоизпечената НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ живва. Пазара се задъхва в океан преводна литература. Военновременният вакуум е премахнат. Хаотична и порочна, очакваната духовна свобода ще се окаже краткотрайна и измамна. Все още неинкриминирани, произведенията на ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК, МАРГАРЕТ МИТЧЕЛ, ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ, дори на ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ и ГЮ ДЕ МОПАСАН, виждат бял свят в частни книгоиздателства. Преди да бъдат национализирани, а собствениците им превърнати в продавачи на семки или портиери, тези огнища на съвремие и мисъл успяват да сторят своето. Сборникът "СНЕГОВЕТЕ НА КИЛИМАНДЖАРО", (превод Атанас Далчев, ИК Работническа Социалдемократическа Партия!), и "ЗА КОГО УДРЯ ЧАСЪТ" - роман (превод А. Самоковлиев, ИК “Смиркаров”!), от ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ, поразяват с вълшебен превод, евтина военновременна хартия и нередактиран печат. Знакови издания, излъчващи неповторим аромат на всевечно начало. На гладен корем, под немска окупация и несретна евакуация, българинът върши своето. Литературстване всред военно-временен тъмналак. Мечти по задокеански просперитет, под рев на съюзнически бомбардировки над столицата. Модерно словооткривателство под светлина на мъждиви газени лампади. На изток от БЕРЛИН ПАПА получава широка популярност едва през втората половина на двадесети век, (Сп. “Иностранная Литература”!). Пълно издание на неговите събрани съчинения приживе, бива обнародвано най-напред в Съветска Русия. (По-късно и при “BOOK OF THE MONTH CLUB-САЩ!”) ИВАН КАШКИН, (1899 – 1963.!), толериран от мъдрия войник КОНСТАНТИН СИМОНОВ, успява да представи в превод неговото забележително творчество. В което рефлектира личностно оцеляване чрез безмълвен героизъм. Така близък до изстрадалата душа на руснака. Писателите-знамена; рядко живи – често мъртви; принадлежат освен на вечно недоволните свои съпруги - и на глобалния свят. Преди години попаднах на мисионер от “КОРПУСА НА МИРА”. Бивш биотехнолог от IBM-Ки-Уест, не преставащ да се чуди, като как на стари години мога да се възхищавам от “някакъв писател”, когото дори не съм чел в оригинал. (Дали го бе чел самият той!) Днес се питам дали този странен мъж, надсмиващ се над своето “прелитане” от буканерски Ки-Уест в белокаменен Балчик, нямаше пред вид нещо много повече.

ВСЪЩНОСТ, КОЕ ПРАВИ ПАПА, ДА ОСТАНЕ ШУМНА ЛИТЕРАТУРНА ЗАГАДКА – ДО НАШИ ДНИ? Всепризнат майстор на словото, безнадеждно надалеч от задължителната академична диаспора? Самоук писач, отхвърлил попечителството на писателски съюзи, пропуснал докторат в областта на социалните науки? Комунистически агент изплъзнал се от макартизма под високите сенки на КУБА? Непокорен чудак, жертва на великолепието на английския език? Собственик на бизнес за улов на риба, контрабанда на оръжие и кубински алкохол? Поддръжник на революции в ДОМИНИКА и КУБА? Състезател в улов на мерлин СПОМОЩЕСТВУВАЩ РЕВОЛЮЦИЯТА И АВТОРИТЕТА НА КАСТРО? Човек, прекарал през сърцето си съдбата на озлочестеното от ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, пропиляно по време на ВТОРАТА, несретно ЧЕЛОВЕЧЕСТВО. Светът не допуска непропиляно поколение.

ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ, (21.07.1899. Оук Парк, Чикаго-02.07.1961. Кетчъм, Айдахо!), е второ дете в семейството на КЛАРЪНС ХЕМИНГУЕЙ и ГРЕЙС ХОЛ, с първи литературни опити в списание "ТАБУЛА" (“The Judgment of Manitou”!). Когато започва ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, на ЪРНЕСТ е отказан достъп в армията. (Тренирал бокс - дефект в окото!) Репортер на “КАНЗАС СИТИ СТАР”, маскиран като доброволец-санитарен шофьор. Ранен при пробива на австрийците на ФОСАЛТА, в една миланска болница, ("Сбогом на Оръжията" и “Съвсем кратък разказ”!), среща почти недостъпната милосърдна сестра АГНЕС ФОН КУРОВСКИ. Женен за ХАДЛИ РИЧАРДСЪН, (03.09.1921.-Хортън Бей-Канада!), заминава за ПАРИЖ. Задграничен кореспондент на свободна практика за “ТОРОНТО СТАР УИКЛИ”, в повечето случаи означава безработен. Но, с кой творец не е така? ПАПА следва живот и творчество, години по-късно отразени във "ВЕЧЕН ПРАЗНИК". В град, сам по себе си изкуство, не може да не се занимаваш с изкуство. Първата книга на ПАПА, "ТРИ РАЗКАЗА И ДЕСЕТ СТИХОТВОРЕНИЯ", (300 екз./1923.,"КПК."-Париж!) днес е търсен високостой-ностен антиквариат. Създаденото от ХЕМИНГУЕЙ, "ТРИ МАУНТИЙН ПРЕС"-ПАРИЖ, успява да пусне от печат "В НАШЕ ВРЕМЕ" (150 екз./1924.!) Попаднал при "БОНИ ЕНД ЛИВРАЙТ" Сборникът бива преиздаден. (1355 екз./05.10.1925., N.Y.!). Подир година ПАПА вече работи със "СКРИБНЪРС", с който ще остане за цял живот, но отначало с "ПРОЛЕТНИ ВОДИ" (1250 екз./ 28.05.1926.,N.Y.!), и "И ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕ" (“Фиеста”- 5090 екз./22.10.1926, N.Y.!). Двете заглавия изчезват светкавично от пазара.

ПАПА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЩАСТЛИВ БАЩА. От вторият брак с ПОЛИН ПФЕЙФЪР се ражда вторият син ПАТРИК. Недалеч от КИЛИМАНДЖАРО, той ще остане да ловува цял един живот. ПАПА ще се завърне в ЩАТИТЕ, за да се вглежда в ГЪЛФСТРИЙМА и себе си. Далеч от дома ще научи, че в ОУК ПАРК се е самоубил баща му. Предопределеност тегне и над него, но тя ще го сполети подир години. Отците си отиват, но не престават да креят неподозримо в нас. ПАПА се преселва на КИЙ-УЕСТ. В огромна чужда къща, (Днес музей!), той има все по-редки мигове на щастие с ПОЛИН. Сам пред белия лист и алкохола. В открито море в търсене на риба-меч. Отдаващ почит на "СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА" (27.09.1927.-31 000 екз.!). Без да престане да прескача до ИСПАНИЯ, ФРАНЦИЯ и АФРИКА. Писателството - този занаят за самотници. Подир автомобилна катастрофа, (1930.-Монтана!), ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ пуска временно брада. И, става ПАПА. Не е истина, че брадата е принадлежност при заселването в КУБА нито, че е пушил лула. По време на екранизация на романа, трети син вижда бял свят. Писателите харесват да имат повечко деца. После се чудят, как да ги изхранват.

ПРОФЕСИОНАЛНИ УСПЕХИ, поради точен избор на аудитория. Липса на вътрешна цензура. Къса и насечена като картечен откос фраза. Актуална проблематика. Статично бездействие прикриващо многопланово действие разгънато напред-назад през ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, в кристални разкази под 5 000 думи. Отсъствие на куха събитийност.Тъжна предсмъртна безисходица, поради глупостта на управляющи. Смърт без отчаяние, вместо награда и признание. Самотни мъже със закъснение установили, че нещо не е както трябва, в покрусения от безсмислени войни съвременен свят. За да съхраниш елементарния стандарт за живот на многобройно семейство, дали е задължително да погинеш? Разбит духовно и телесно, осамотял както никога, Папа пророкува:

". . . ПРЕДСТОЯТ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ВОЙНИ .. . "

Вербална прогноза, в която никой не посмя да се съмнява. Чудесния шанс да е поданик на страна която ежедневно се преражда, налага овреме творчеството на ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ на обширения литературен пазар на двете Америки и ЕВРОПА.

СПИСАНИЕТО ЗА ИНТЕЛИГЕНТНИ МЪЖЕ "ЕСКУАЙР", традиционно привързано към качествена литература, внезапно го окриля. С есе върху ловът на риба - меч, ПАПА открива серия репортажи от КУБА. Годината е щедра. "ПОБЕДИТЕЛЯТ НЕ ПЕЧЕЛИ НИЩО", (20300 екз./27.10.1933./N.Y.!) вижда бял свят. ПАПА успява със сафари в АФРИКА, но едва оцелява от амебна дизинтерия (“Краткотрайното щастие на Френсис Макомбер”/“космополитън“, 09.1936.!). Трилогията за ХАРИ МОРГАН реже филии в “ЕСКУАЙР”. Интересът е така голям, че “ДА ИМАШ И ДА НЯМАШ” излиза в отделна книга (10300 екз./15.10.1936.N.Y.!). "НЮ МЕЙСИС" в МАЙМИ разтърсва АМЕРИКА с единствен граждански протест по случая. ("Кой уби ветераните от войната?"-17.09.1935.!) С избухване на гражданската война ПАПА е в ИСПАНИЯ. Подир тежък разрив с ПОЛИН ПФЕЙФЪР, ПАПА хваща фериботът КИ-УЕСТ - ХАВАНА. С неизменно дайкири в ръка, в своя офис в хотел "АМБОС МУНДОС", ПАПА изчаква "ПИЛАР" да слезе от стапелите на "УИЛЪР ШИПЯРД", че търговията с континента дано потръгне. Когато излиза от печат "ЗА КОГО БИЕ ЧАСЪТ" (75 000 екз./21.10.1940./N.Y.!), четящият свят разбира за какво е ставало дума в ИСПАНИЯ. Майсторски като рефрен. Недостижимо чист по структура и фраза. Литературен сфинкс, удивляващ с това, че сме свидетели на неговият икономисан завършек.

На КУБА, ПАПА бива спътстван от МАРТА ГЕЛХОРН, холивудска знаменитост. Попаднала на ФИНКА ВИХИЯ, тя харесва резиденцията за творчество и живот. Писателят го заслужава. Войната в ЕВРОПА вече е започнала. Тъмен период в живота на брадатия мъж, по време на който МАРТА го напуща. ПАПА не харесва да скучае. И се обвързва с мъже, обучени да преследват немски подводници, с рибарски лодки. Повърхностни изследователи представят цялата работа, като шумна пиячка извън териториалните води на КУБА, по време на война. Едва ли е така. В достъпното за изследователи досие на ФБР за ПАПА ХЕМИНГУЕЙ съществуват значителен брой почернени с тампонно мастило страници. Подобни досиета на негово име поддържа, не една правителствена агенция.

В НАЧАЛОТО НА 1944-ТА, транспортен самолет на ВВС прехвърля ПАПА някъде около ЛОНДОН. Очаква се дебаркиране в ЕВРОПА. ХЕМИНГУЕЙ не би искал да се случи без него. През всичкото време на своят творчески изолационизъм на КУБА, той не е преставал да бленува за ПАРИЖ. АМЕРИКА може да е голямо нещо за европееца, но ЕВРОПА е, не по-малко съществена за американеца. В една кореспонденция си е позволил да обвини щатското командване в некадърност. Един военен следовател го привиква на разпит. От своя щабен фургон се намесва ГЕНЕРАЛ АЙЗЕНХАУЕР. Ще се установи абнормално пиене и несвестни приказки, по повод забавянето на разкриване на ВТОРИЯТ ФРОНТ. Което бива свързано с неговите не така отдавнашни връзки с руски емисари в ИСПАНИЯ.

ВОЙНАТА НЕОЧАКВАНО СВЪРШВА. Всред весели винетки вестниците и списанията публикуват образа на знаменития мъж, обграден от снимките на четирите знаменити и богати красавици. Предстои му четвърти брак с МЕРИ УЕЛШ. Връщайки се към спомените от младостта по пътищата на ИТАЛИЯ, големият мъж среща АДРИАНА ИВАНЧИЧ. Тъмнокоса жена от балкански произход, инспирирала дълбокия подтекстов символизъм на "СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО", ("Лайф"/01.09.1952.!). Четящият глобален свят окончателно разбира, кой се крие под сенките на онази стара гуаяба в КУБА. Седмица подир това, повестта става общодостъпна (51700екз./08.09.1952.N.Y.!). Малка синтетична книга, покорила целият цивилизован свят. Еталон за мнозина, тя не престава да удивлява познавачите с бездънните дълбини на психологическия монопласт. Събитие маркиращо писателският зенит на ПАПА. Достойнствата на страната наричана КУБА. На ОНАЗИ СТАРА АМЕРИКА НА ДЖАЗА, която безвъзвратно си отива. За да не се завърне никога. Получил "ПУЛИЦЪР", в началото на петдесетте, ХЕМИНГУЕЙ поема за пореден път за ИСПАНИЯ. Където ще се слиса, че неговите книги са така широко разпространени. Дотолкова е универсално неговото органично самоструктурирано вербално изкуство. Но, времената явно, са се променили. ПАМПЛОНА е подтисната и непонятна. Дори празниците вече са различни. Мисленето на обикновения човек е безвъзвратно индустриализирано, под гнета на диктатурата на ФРАНКО. Нищо друго не остава - освен да се втурне към АФРИКА. Странни самолетни катастрофи правят, ПАПА на два пъти - да бъде погрешно обявен за мъртъв. Това кара съвременниците да не повярват в последвалата трагична кончина. Напуснал любимата КУБА, уединил се в КЕТЧЪМ, проправил път до болница МЕЙО, ПАПА установява че му е писнало от женитби, несгоди и слава (Nobel Prize-1954.!) А навярно и от данъчните рестрикции на следвоенна АМЕРИКА.

ДЕНЯТ БЕ ИСТИНСКИ СЛЪНЧЕВ. Градският радиовъзел в СТАРА ВАРНА прекъсна своето предаване. За да съобщи, някак между другото, че ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ, ГОЛЕМИЯТ АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ, ЛАУРЕАТЪТ НА НОБЕЛОВА ПРЕМИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРА, Е МЪРТЪВ. Пред книжарница "НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ", се виеше традиционна опашка. Току-що бяха пуснали прясно издание на "СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО". Още един ЛИТЕРАТУРЕН ОТЕЦ бе отминал във вечността. Дали по свое собствено желание? Струва ми се онова, което остава КОГАТО ОТЦИТЕ ОТМИНАТ, е онзи отрязък от ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, който по неповторим начин са успели да обхванат, обуздаят, опазят и преосмислят. За да го завещаят на идещите подир тях.